Home Право Избор на правна форма на предприемаческата дейност

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Избор на правна форма на предприемаческата дейност ПДФ Печат Е-мейл

Избор на правна форма на предприемаческата дейност

Увод

Предприемаческата дейност (предприемачеството) представлява инициативна, самостоятелна дейност на гражданите и техните обединения, на която са присъщи такива характерни черти като: търговска насоченост, риск, имуществена отговорност, самостоятелност при вземането на решения, целенасоченост към получаване на конкретен резултат, умение да се започне и да се реализира собствен бизнес. В практиката, съществуват различни форми на организацията на предприемаческото предприятие. Избора на самата форма зависи от разполагаемия капитал на предприемача, от типа дейност, който ще се извършва, от целите на предприемаческата дейност, възможностите на предприемача за коопериране  и пр.

Настоящата разработка ще разгледа накратко възможностите за избор на предприемаческа дейност.

1. Форма на едноличен търговец

Като едноличен търговец може да се регистрира всяко дееспособно физическо лица с местожителство в страната. Следователно статут на едноличен търговец може да бъде получен само при съответното надлежно регистриране при съда по седалището на едноличния търговец.

Не може да бъде едноличен търговец лице, което е:

  • в производство за обявяване на несъстоятелност;

В случая става дума за образувано по надлежния съдебен ред производство за обявяване в несъстоятелност на изпаднало в неплатежоспособност физическо лице.

  • не възстановен в правата си несъстоятелен;

Хипотезата е реализирано производство, и обявена несъстоятелност, при което кредиторите не могат да бъде удовлетворени от наличното имущество на несъстоятелния длъжник.

  • осъдено за банкрут.

Условията, на които трябва да отговаря физическото лице за придобиване статута на едноличен търговец, могат да бъдат определени по следния начин:

  • Дееспособност. В случая, има пълно покритие на изискванията с тези на гражданската дееспособност.
  • Постоянно местожителство в България. Меродавен е не политическия критерий “гражданство”, а фактическият – “местоживеене”. И в този смисъл е възможно, на нормативното условие да отговаря един чуждестранен граждани, постоянно живеещ в страната, а да не отговаря българският граждани, който има постоянно местоживеене извън страната.
  • Вписване в търговският регистър. Докато първите две изисквания имат фактически характер, разглежданото е предимно от юридическо естество.

Изискването за посочване на предмет на дейност не действува ограничително, като търговецът може да извършва дейности и извън декларирания предмет, стига тези дейности да не са изрично забранени, или да не се нуждаят от специално лицензиране. Съществува законова възможност едно физическо лице да регистрира само една фирма като едноличен търговец, вписана в един от водените в страната търговски регистри. В случая, понятието “фирма” се употребява в преносен смисъл, като синоним на понятието “търговско предприятие”.

Имуществената отговорност на едноличния търговец е лична и неограничена. Това означава, че в отношенията към кредиторите той отговаря не само с имуществото на своето търговско предприятие, а и с личното си имущество, и то неограничено. Разбира се трябва да се отчита и обстоятелството, че половината от придобитото по време на брака имущество, по презумпция принадлежи на другия съпруг, и следва да бъде изключено от имуществата маса с която едноличният търговец отговаря пред своите кредитори.

2. Кооперативна форма

Това е организация, която се базира на следните три концепционни начала:

-              тя е колективен собствен бизнес, който се ползва от членовете му;

-              кооперативният бизнес се контролира от собствениците му;

-              резултатите от кооперативния бизнес се разпределят между собствениците му.

В кооперативната теория на тези ключови характеристики се базира и т.нар. „пропорционално“ разбиране за кооперацията.  Определящите характеристики на кооперацията са:

-              възможност за доброволно и свободно сдружаване и оттегляне от предприятието;

-              демократична структура, при която всеки член има един глас (или ограничен брой гласове), мажоритарно вземане на решенията и избрано ръководство, което се отчита пред членовете си;

-              равноправно, честно и справедливо разпределение на икономическите резултати.

Специфичното функциониране и управление на съвременната кооперация се изяснява освен с типичните си характеристики на кооперация и с нейните особености, като организационна форма. За разлика от „традиционната“ фирма, която по определение „цели максимизация на печалбата“, кооперацията има не само стопански, но и социални функции. Кооперациите често играят ролята едновременно на работодател, арендатор и дори средище за натурален обмен. В тази общност едни и същи лица (съкооператорите) са не само собственици, но и наемодатели, и наемни работници. Понякога съкооператорите поемат ролята и на кредитори и/или дори клиенти на собствената си „фирма“. Кооперативните устави обаче  не във всички случаи гарантират стабилност на организационното формирование, тъй като не включват ограничителни норми по отношение на членството като минимален срок на членство, процедури по напускане и др.

3. Събирателно дружество

Събирателното дружество (СД), спада към категорията на персоналните дружества или дружества на личността и се учредява предимно между лицата, които добре се познават помежду си, и особено добре познават личните си възможности, с оглед ролята на всеки един от тях в бъдещото търговско дружество. Най-често, участници в събирателното дружество са близки роднини, което дава основание то да се нарича фамилна фирма. Събирателното дружество се учредява със сравнително скромни цели, както по отношение на капиталови възможности, така и по отношение упражнявания предмет на дейност.

Буди интерес, въпросът за правната природа на събирателното дружество. Съгласно универсалната разпоредба на чл.63 ал.3 от ТЗ “търговските дружества са юридически лица”, което автоматично означава, че статут на ЮЛ има и събирателното дружества. Нашето право, възприема гледната точка на германския континентален кръг, че по съвкупност, белезите които притежава събирателното дружество го правят пълноценен субект на търговското право, с юридическа обособеност.

4. Командитно дружество

Командитното дружество (КД) се образува между две или повече лица за извършване на търговска дейност по обща фирма, като един или повече от съдружниците са солидарно и неограничено отговорни за задълженията на дружеството, а останалите са отговорни по размера на уговорената вноска.

При него се избягват някои от недостатъците на СД, като малкия брой членове, неограничената солидарна отговорност за всички съдружници, набиране на относително малко количество капитал и др.

Основното, което отличава командитното от събирателното дружество, е наличието на две групи съдружници. Една е с лична, неограничена и солидарна отговорност, т.е., има пълно правно покритие със статута на съдружниците на СД. Другата трупа съдружници, обаче отговарят ограничено за задълженията на дружеството, до размера на собственото си дялово участие. Неограничено отговорните съдружници се наричат комплементари, а ограничено отговорните – командитисти. За да бъде учредено дружеството е необходимо да има поне един съдружник и от двете групи.

По правило, комнадитното дружество се създава за реализиране на по-особени цели и нестандартни идеи. На практика, при него има заложени две начала, в комбинация едно с друго – началото на капитала, по линия на командитистите, комбинирано с началото на мениджмънта, осъществяват от комплементарите. Следователно, онзи, който не иска да носи особени рискове, ще си направи предварителна преценка, и ще участва в дружеството с разумно, според него, капиталово участие, като командитист. Нищо повече не се изисква от този съдружник. Рисковете, свързани с неограничената отговорност остават за сметка само на комплементарите.

5. Дружество с ограничена отговорност

Дружеството с ограничена отговорност (ООД) е “кабинетно изобретение” на германската правна доктрина. Въведено е в правния живот със специален закон от 1892 г. То представлява комбинация между личния и капиталов тип търговски дружества, с преобладаване на капиталовия момент, и е особено подходяща форма за извършването на стопанска дейност. ООД е форма за повишаване на рентабилността и конкуренцията на произвежданите стоки и услуги, както и за задълбочаване връзките на националната със световната икономика.

По своята правна същност, ООД е корпоративно юридическо лице, създадено с търговска цел, в което съдружниците участвуват с дялови вноски, съставляващи дялов капитал, в съответствие с които, и до размера на които, се разпростира тяхната имуществена отговорност.

Основните белези на ООД, могат да се открият в следните направления:

  • ООД е самостоятелен вид търговец, във формата на юридическо лице;

В това си качество, дружеството отговаря на всички предявявани от правото нормативни изисквания, вкл. по отношение на самостоятелната имуществена отговорност.

  • съдружниците формират капитала на дружеството и отговарят до размера на дяловото си участие в него;

За разлика от командитното дружество, където само част от съдружниците са ограничено отговорни, тук всички съдружници имат еднакъв статут.

  • приемането и изключването на съдружници става само с единодушно решение на Общото събрание;

Някои други важни въпроси също се решават с единодушие на всички съдружници, което характеризира дружеството като труднодостъпно.

  • дружеството с ограничена отговорност е единственото търговско дружество, което може да се учреди по общия ред от едно лица;

Особено значение за ООД имат въпросите за същността и начина на формиране на две величини от имуществен характер – капиталът и имуществото на дружеството.

Капиталът представлява номинална стойностна величина, формирана от общата сума на всички дялови вноски. Той има постоянна стойностно характеристика и променянето му става по специален ред. Минималният нормативно установен размер 5 000 лв., а максимални граници няма установени, като стойността му се определя винаги в лева. За дружествата, които по силата на предшестващия нормативен режим, се учредени с капитал, по-малък от изискуемия минимум, е даден едногодишен срок за изпълнение на императивните изисквания за т.н. “капиталова адекватност”. Понятията “капитал”, “основен капитал”, и “уставен капитал” имат значението на синоними.

Имуществото на дружеството представлява разликата между активите и пасивите към определен момент. В този смисъл, макар по правило имуществото да е положителна величина, в определен момент (когато пасивите превишават активите), то ще има отрицателна стойност.

Обикновено имуществото превишава капитала по размер и макар да не съществуват задължителни пропорции, при чувствително “отваряне на ножицата”, е препоръчително капиталът да бъде увеличен.

Увеличението на капитала става по три начина:

  • чрез увеличаване номиналната стойност на дяловете;
  • чрез увеличаване броя на дяловете;
  • чрез едновременно увеличаване номиналната стойност и броя на дяловете.
  • Намаляването на капитала е огледално на неговото увеличаване.
  • чрез намаляване номиналната стойност на дяловете;
  • чрез намаляване броя на дяловете;
  • чрез едновременно намаляване номиналната стойност и броя на дяловете.

При намаляването на капитала, обаче съществуват редица затруднения от правно естество. Те са свързани с намалените гаранции за кредиторите, и се изразяват в спазването на редица изисквания от формален характер. При намаляването, трябва да се отчитат изисквания за нормативно установения минимум.

Имуществените права на съдружниците са свързани с притежаваните от тях дялова вноска и дружествен дял.

Дяловата вноска представлява стойностна величина, показваща квотата на участие на съдружника в общата сума на капитала. Дяловото участие се свързва обикновено с правата и задълженията на съдружника по разпределяне на печалбите и поемане на загубите и инкорпорираното в него право на ликвидационна квота.

Дружественият дял представлява правото на съдружника на част от дружественото имущество, пропорционално на дяловото му участие в капитала.

На основа на притежаваните от тях дялово участие и дружествен дял, съдружниците участват в разпределянето на дивидент и ликвидационна квота, както и получават съответна част от дружественото имущество при напускане/освобождаване от дружеството. Ако в дружествения договор няма предвидено нищо специално, разпределянето на печалби, загуби и имущество, става пропорционално на цялото участие в капитала.

6.  Еднолично дружество с ограничена отговорност

Дружество с ограничена отговорност може да се образува от едно лице - едноличен собственик на капитала. Учредител на ЕООД може да бъде както физическо лице, така и юридическо лице.

Тази разновидност на ООД дава възможност на предприемчивият собственик на капитал (предимно среден) да се разпорежда с него по свое усмотрение, като за разлика от ЕТ, ограничава отговорността си само до размера на внесения капитал.

Първоначалният основен капитал на ЕООД не може да бъде по-малък от 5 000 лева.

Една от основните разлики между ЕООД и ЕТ е, че за поетите задължения пред кредиторите,  ЕООД  са отговорни само до размера на внесения капитал, докато ЕТ отговарят неограничено с цялото си имущество.  Едно лице може да регистрира неограничен брой ЕООД.

Останалите капиталови  дружества – например акционерно дружество не са подходящи за извършване на предприемаческа дейност поради изискванията за големи суми капитал, определени от закона.

Заключение

Всяка правна форма има своите предимства и недостатъци и при всеки отделен случай трябва да се прецени коя от тях отговаря най-добре на конкретната ситуация и на собствените цели.

На практика, изборът на правна форма зависи от следните фактори:

-                                              наличие на капитал. При липса на капитал под изискуемия от 5000 лв за страната  е по – добре регистрирането на едноличен търговец;

-                                              наличието на риск – при осъществяване на рискова дейност е по –добре регистрацията на дружество с ограничена отговорност;

-                                              наличие на съдружници или мотиви  за бъдещо привличане на такива е по –добре избора на капиталово или персонално дружество;

-                                              кооперативната форма е най – подходяща при осъществяване на арендна дейност или бизнес в аграрния сектор.

В сравнение с останалите видове търговци, единствено едноличния търговец (ЕТ), не притежава качеството на юридическа личност. Не съществува, обаче знак на равенство между понятията “физическо лице” и “едноличен търговец”. Докато “физическо лице” е неотменяемото качество на човешката личност да бъде комплексен правен субект, при това, независещо от самата личност, то “едноличен търговец” е една юридическа хипотеза, поставена в зависимост от желанието на физическото лице да придобие статут на субект на търговското право. Първото е иманентно принадлежащо качество на личността, а второто е целенасочена и специализирана правна еманация на тази личност. На практика, чрез придобиване качеството “едноличен търговец”, физическото лице като правен субект разширява рамките на притежаваната от него правоспособност, като се възползува от съществуващата нормативна възможност.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG