Home История България в годините на Първата световна война

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
България в годините на Първата световна война ПДФ Печат Е-мейл

БЪЛГАРИЯ В ГОДИНИТЕ НА ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

УВОД. Последици от Балканските войни. Неуспех в решаването на националния въпрос. Първа национална катастрофа за България.

I. ПОЛОЖЕНИЕТО В БЪЛГАРИЯ СЛЕД БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

Вътрешнополитическо развитие. Икономическо развитие – бързо преодоляване на последиците от Балканските войни. Избори за ХVI обикновено народно събрание. Неизгодни резултати за правителството в изборите. Народното събрание е разпуснато, провеждат се нови избори за ХVII обикновено народно събрание през февруари 1914 г.с участието на мюсюлманите от новите земи. Правителството на д-р В. Радославов печели с незначително мнозинство.

Положението на българите под чужда власт в Македония, Тракия и Добруджа. ВМРО възобновява дейността си в сръбската и гръцката част на Македония. Въстания на българите в сръбската част на Македония, потушени с големи усилия от сръбските части. Наложен е строг окупационен режим и репресии срещу българското население. Политика на денационализация в сръбската и гръцката част на Македония. На мястото на изселващите се българи от гръцка Македония се настаняват гръцки заселници – обезбългаряване на областта. Денационализаторска политика и в Южна Добруджа – Закон за устройството на Нова Добруджа – отнети са земи на българи, на тяхно място се настаняват румънски заселници. Създаване на Добруджанска организация – културно-просветно и политическо обединение на добруджанските бежанци. Насилия над българите в заетата от Турция Одринска (Източна) Тракия. Бежанският въпрос – над 250 000 българи напускат завзетите области и се заселват в България.

Причини и начало на Първата световна война. Оформяне на военните съюзи на Централните сили (Германия, Австро-Унгария, по-късно Османската империя и България) и Антантата (Англия, Франция, Русия, Сърбия, Черна гора, по-късно и Италия, Румъния, Гърция и други държави).

Отношение на политическите сили в България към започналата война. Идеята за реванш – водеща в българската политика. Правителството и цар Фердинанд клонят към Централните сили, но избягват обвързване в началото на войната. Главните опозиционни партии клонят към Антантата. Земеделци, радикали, тесни и широки социалисти са против войната.

Воюващите страни и България (“Българското лято” на 1915 г.). Стратегическо положение на България. Борба на Централните сили и Антантата за привличане на България. Заемът от 500 000 000 лв. от германски и австро-унгарски консорциум начело с “Дисконто Гезелшафт“. Непоследователност и неразбирателство между главните съюзници от Антантата (Русия, Франция, Англия) за териториалните отстъпки на България. Декларация на Антантата от 26 ноември за запазване на българския неутралитет с обещания за евентуални териториални компенсации. Споразумението с “Дисконто Гезелшафт” за краткосрочен заем – знак за добрите отношения с Централните сили. Нота на Антантата от май 1915 г. – обещани Източна Тракия до линията Мидия – Енос, присъединяване на “безспорната“ и част от “спорната“ зона в Македония, част от Западна Тракия, дипломатическа подкрепа в преговори с Румъния за Южна Добруджа и паричен заем (всички териториални отстъпки ще бъдат направени след края на войната). Сърбия и Гърция се обявяват против предложенията на Антантата. Предложения на Централните сили от май – част от Южна Сърбия (Поморавието) и цяла сръбска Македония веднага след тяхното завладяване, както и връщане на другите български територии, отнети според Букурещкия договор, ако Гърция и Сърбия се присъединят към Антантата. Влияние на военните успехи на Централните сили върху българската външна политика – германските успехи на Източния фронт и провала на Дарданелската операция на Антантата.

Окончателна ориентация на правителството и цар Фердинанд към Централните сили. Договори между България, Германия и Австро-Унгария, договор за ректификация на границата с Османската империя. С тези договори България се присъединява към Централните сили. Неуспешен протест на водачите на опозиционните партии срещу въвличането на страната към Централните сили.

II. УЧАСТИЕ НА БЪЛГАРИЯ В ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

Обявяване на мобилизация, формират се три армии и общ резерв. Главното командване е поверено на ген. Никола Жеков. В оперативно отношение българската армия е подчинена на германското командване на Балканите.

Начало и развитие на военните действия през 1915 г. Манифест на цар Фердинанд за война срещу Сърбия на 1 октомври. Първа и Втора армия са насочени срещу Сърбия, Трета армия е дислоцирана срещу евентуално румънско настъпление, част от резерва е съсредоточен по българо-гръцката граница за защита от нападение на войските на Антантата от Солунския фронт. Начало на германско-австро-унгарско настъпление срещу Сърбия на 7 октомври. Българските армии започват настъпление. Страните на Антантата обявяват война на България. Успешно развитие на българското настъпление. Втора армия отблъсква атаки на съглашенските войски по р. Вардар и достига гръцката граница. Под натиска на Германия, която се надява все още да привлече Гърция на своя страна, българското настъпление е спряно. До края на годината всички територии, обещани на България, са превзети и в тях е настанена българска военна и гражданска администрация. Сръбските войски преминават трудно през планините на Албания и Черна гора и дебаркират на остров Корфу. Установява се 500 км Южен (Солунски) фронт от залива Орфано на Егейско море до Албания. Започва изтощителна позиционна война със съглашенските сили.

Военни действия през 1916 г. Прегрупиране на сили по Южния фронт. Влизане на Румъния във войната на 27 август и бърз разгром. Централните сили обявяват война на Румъния. Военният план предвижда германски и австро-унгарски войски да настъпят от север, българската Трета армия, усилена с един турски корпус, да настъпи от юг. Трета армия започва настъпление в Добруджа на 2 септември. Бързи успехи на българските войски в Южна и Северна Добруджа. Русия изпраща войски в подкрепа на Румъния. Форсиране на р. Дунав през ноември и овладяване на Букурещ в началото на януари 1917 г. Настъплението продължава до линията на р. Серет. На Добруджанския фронт българските войски стигат до устието на Дунав. Установява се нов Северен фронт, на който се води изтощителна позиционна война. На фронта са дислоцирани и турски войски. Действия на съглашенските сили на Солунския фронт в нейна подкрепа. След продължителни боеве през декември Солунският фронт се стабилизира.

Военни действия през 1917 г. Българските части на Солунския фронт се намират под нарастващия натиск на съглашенските войски. Общата военна обстановка се развива в полза на Антантата след обявяването на война от САЩ на Германия през април 1917 г. След продължителни вътрешнополитически борби през юни Гърция влиза във войната на страната на Антантата.

Икономическо, военно и политическо положение в България. Вследствие на изтощителната война в страната настъпва икономическа криза. Намаляване на селскостопанското и промишленото производство, поява на безработица. Недостиг на храни, спекулация със стоки и цени. Поява на т. нар. “гладни“ или “женски“ бунтове (София, Пловдив, Сливен, Самоков). Нарастване на държавния дълг. Засилване на неравностойната търговия с Германия и Австро-Унгария. Изтощението засяга и действащата армия – липса на храни, дрехи, оръжие, муниции. Нарастване на недоволството в армията. Засилване на антивоенната пропаганда на тесни и широки социалисти след Октомврийския болшевишки преврат в Русия и обявяването на мирната програма на американския президент Уилсън (т. нар. “14 точки“). Засилване на антивоенната пропаганда на Земеделския съюз. Начало на бунтове в някои армейски части.

Дипломатически неуспехи на правителството на д-р В. Радославов. При сключване на Букурещкия мирен договор правителството не успява да се наложи на съюзниците си и Северна Добруджа минава под съвместното управление (кондоминиум) на Централните сили. В страната нараства недоволството от управлението на правителството на д-р В. Радославов. През юни правителството подава оставка.

Ново коалиционно правителство на Демократическата и Радикалдемократическата партия начело с Ал. Малинов. Новото правителство заявява, че ще продължи войната. Недоволството на фронта нараства.

Настъпление на Солунския фронт. На Солунския фронт Антантата трупа нови войски и започва голямо настъпление в средата на септември. Пробив при Добро поле, отстъпление на българските части. Начало на Войнишкото въстание. Водачите на Земеделския съюз Александър Стамболийски и Райко Даскалов са пуснати от затвора и заминават за Радомир, за да повлияят на разбунтувалите се войници, но решават да използват положението и да извършат преврат. Обявяване на Радомирската република от Райко Даскалов. Решение на правителството и цар Фердинанд за искане на примирие. Потушаване на Войнишкото въстание. Сключване на Солунското примирие. Излизане на България от войната. Абдикация на цар Фердинанд и възкачване на престола на цар Борис III. Мирните преговори в Париж и Ньойският мирен договор. Втора национална катастрофа за България. Във войната България губи повече от 100 000 убити и много ранени.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Повторен неуспех на българската външна политика в решаването на въпроса за националното обединение. Втора национална катастрофа за България.

ХРОНОЛОГИЯ

1913 г. април. ВМРО възобновява дейността си в в сръбска и гръцка Македония.

1913 г. юни – септември. Две въстания на българите в Тиквешко и  Оохидско и Дебърско. Боеве със сръбски части. Въстанията са потушени.

1913 г. 4 юли – 20 декември 1913, 23 февруари 1914 г. – 21 юни 1918 г. Правителства на д-р Васил Радославов (Либерална партия, Народнолиберална партия, Младолиберална партия).

1913 г. октомври. Неуспешни преговори на външния министър Н. Генадиев и финансовия министър Добри Петков за сключване на голям заем с Банк дьо Пари е де Пеи Ба. Поради германската ориентация на правителството Франция и Русия отказват заема. Този отказ кара правителството да се обърне за заем от германски банки.

1913 г. 24 ноември. Избори на ХVI обикновено Народно събрание. Правителството получава само 94 мандата, опозицията – 110.

1913 г. 20 декември. Правителството подава оставка. На 31 декември Народното събрание е разпуснато

1914 г. 23 февруари. Избори за ХVII обикновено народно събрание. С гласовете на мюсюлманите от новите земи (Беломорска Тракия) правителството на В. Радославов печели мнозинство в Народното събрание.

1914 г. 1 април. Румъния издава Закон за устройството на Нова Добруджа.

1914 г. 28 юни. Убийство на австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд и съпругата му в Сараево.

1914 г. 29 юли. Българското правителство и германски и австро-унгарски  банков консорциум начело с “Дисконто Гезелшафт“ подписват договор за предоставянето на 500 млн. заем на България

1914 г. юли. Сараевска криза.

1914 г. 12 юли. След бурно обсъждане и съмнение за манипулации Народното събрание одобрява сключването на заема с “Дисконто Гезелшафт“. Поради началото на войната договора не влиза в сила.

1914 г. 28 юли. Австро-Унгария обявява война на Сърбия. Заработва системата на съюзните договори и в началото на август във войната влизат Германия, Русия, Франция, Англия, Черна гора.

1914 г. юли. Публикуван е докладът на т.нар. Карнегиева анкета във връзка с информациите за извършени жестокости от воюващите армии на балканските държави срещу мирното население. Анкетната комисия е създадена през 1913 г. от Карнегиевата фондация за мир и включва учени, политици и журналисти от Русия, Англия, Франция, Германия и САЩ. Комисията посещава районите на военните действия, разследва сведенията за извършени жестокости и подготвя доклад от около 500 стр. Докладът потвърждава много от случаите на жестокости, извършени от всички воюващи страни, но опровергава сръбските и гръцки пропагандни сведения за извършени масови жестокости от страна на българската армия. Поради Сараевската криза и последвалото начало на Първата световна война докладът не получава сериозен обществен отзвук.

1914 г. 1 август. България обявява неутралитет.

1914 г. 6 септември. В София министър-председателят д-р В. Радославов и германският пълномощен министър Г. Михаелис подписват спогодба, с която България ще получи срещу участието си във войната Поморавието, сръбската част от Македония и Добруджа, както и военен заем.

1914 г. 1 ноември. Османската империя влиза във войната на страната на Централните сили.

1914 г. 26 ноември.  Декларация на Антантата, в която срещу запазването на българския неутралитет се обещават евентуални териториални компенсации след края на войната. Българското правителство не е задоволено от мъглявите обещания на Антантата.

1915 г. На Източния фронт Германия провежда няколко последователни операции и принуждава през септември руската армия да напусне територията на Полша. За да се осъществи по-добра връзка с Русия и евентуално да се извади от войната Османската империя, през февруари Антантата започва т. нар. Дарданелска операция. През февруари и март се правят неуспешни опити за форсиране на Дарданелите със силите на английския флот. Извършен е десант на полуостров Галиполи, но след продължителни кръвопролитни боеве и тази операция завършва с неуспех. Англо-френските войски са принудени да се евакуират в Солун, за да подсилят експедиционния корпус, предназначен да окаже помощ на Сърбия. Открит е Солунският фронт.

1915 г. 18 януари. Поради избухването на войната договорът за заем от “Дисконто Гезелшафт” не се изпълнява. Правителството води разговори и успява да получи аванс от 150 млн. лв., отпускан на части за три месеца. Заемът показва добрите отношения с Централните сили и засилва прогерманската ориентация на правителството.

1915 г. 19 февруари-9 януари 1916. За да се осъществи по-добра връзка с Русия и евентуално да се извади от войната Османската империя, през февруари 1915 г. военноморските сили на Антантата започва т. нар. Дарданелска операция. През февруари и март се правят неуспешни опити за форсиране на Дарданелите със силите на английския и френския флот. В края на април е извършен десант на полуостровв Галиполи,  но  след  продължителни кръвопролитни боеве и тази операция завършва с неуспех. Англо-френските войски са принудени да се евакуират в Солун, за да подсилят експедиционния корпус, предназначен да окаже помощ на Сърбия. Провалът на Дарданелската операция, както и неуспехът на рус. войски през 1915 г. оказват влияние за решението на България да се включи във войната на страната на Централните сили.

1915 г. 16 май. Нота на Антантата за териториални отстъпки на България, ако тя се присъедини към нея. Обещани са Източна Тракия до линията Мидия – Енос, присъединяване на “безспорната“ и част от “спорната“ зона в Македония, част от Западна Тракия с Кавала, дипломатическа подкрепа в преговори с Румъния за Южна Добруджа и паричен заем. Всички териториални отстъпки ще бъдат направени след края на войната. Предложенията на Антантата не са съгласувани със Сърбия и Гърция и те се обявяват против отстъпките на тяхна територия. Нотата на Антантата не удовлетворява правителството.

1915 г. 23 май. Декларация на Германия и Австро-Унгария до българското правителство. В нея срещу присъединяването на България към Централните сили се презлагат Южна Сърбия (Поморавието) и цяла сръбска Македония веднага след тяхното завладяване, както и връщане на другите български територии, отнети според Букурещкия договор, ако Гърция и Сърбия се присъединят към Антантата. Тези предложения са по-приемливи, но правителството не бърза с приемането им.

1915 г. юли-август. Преговори между България и страните от Централните сили.

1915 г. август-септември. Деклозиерова афера. С цел да се засили влиянието на Антантата и да се причинят продоволствени трудности на България и евентуалните й съюзници от Централните сили представители на Антантата, свързани с български политици, банкери и търговци започват да изкупуват зърнени храни в голямо количество. Парите на основаното за тази цел търговско дружество в размер на около 150 млн. франка са предоставени чрез французина Фернан де Клозие.. Акцията по изкупуването върви успешно, но след влизането във войната аферата е разкрита. Четиринадесет от участниците в аферата, между които Н. Генадиев, Г. Губиделников, Ив. Буров, Ал. Стамболийски, Р. Дасколов и др. са осъдени на различни срокове затвор. В края на войната осъдените са освободени.

1915 г. 6 септември. Съюзен договор, спогодба и военна конвенция между България и Германия и Австро-Унгария. България получава Вардарска Македония и Велика Морава. При нападение от страна на Румъния и Гърция ще получи също териториите, отнети й по Букурещкия договор. На България се отпуска заем от 200 млн. франка и възможност за допълнителен заем. България се задължава да влезе във война със Сърбия до 35 дни под командването на германския ген. Фон Макензен.

1915 г. 6 септември. Договор с Османската империя за корекция на границата в Източна Тракия. България получава ивица по течението на р. Марица, с която ж.п. линията Одрин – Дедеагач преминава в нейна територия.

1915 г. 4 септември. Водачите на опозиционните партии ( Ив. Евстр. Гешов, Ал. Малинов, Ст. Данев, Н. Цанов, Ал. Стамболийски) на аудиенция при цар Фердинанд изразяват протест срещу присъединяването на България към Централните сили. Лидерите заявяват, че тази намеса ще доведе страната до втора национална катастрофа, а Стамболийски предупреждава монарха, че това може да му струва трона и главата. Във  връзка с това и други изявления Стамболийски е хвърлен в затвора.

1915 г. 10 септември. Обявена е мобилизация на българската армия. Първоначално около 616 000 души (по други данни около 550 000 души), а до края на войната са мобилизирани общо около 885 000 души (17 % от населението). По други данни до края на войната са мобилизирани около 950 000 души.

1915 г. 22 септември. Англия, Франция, Русия и Италия скъсват дипломатически отношения с България, а на 3 октомври обявяват война на България.

1915 г. 22 септември. В Солун започват да дебаркират войски на Антантата, изтегляни от района на Дарданелите. През ноември броят им стига 125 000 души.

1915 г. 23 септември. Започва настъпление на германски и австро-унгарски части срещу Сърбия.

1915 г. 1 октомври. Манифест на цар Фердинанд за обявяване война на Сърбия. Първа и втора български армии започват настъпление срещу Сърбия. Трета армия остава в северна България срещу евентуална заплаха от Румъния.

1915 г. октомври-декември. След успешно настъпление на Първа армия са превзети части от Стара Сърбия. Втора армия напредва по долината на р. Вардар и достига в сражения с англо-френски войски достига гръцката граница. Под германски натиск настъплението е спряно. Сръбските войски преминават трудно през планините на Албания и Черна гора и дебаркират на остров Корфу, откъдето по-късно се прехвърлят на Солунския фронт. Към края на годината се оформя 500 км Южен (Солунски) фронт от р. Места до Шкумби, Албания. Започва изтощителна позиционна война със съглашенските сили.

1916 г.  31 март. Поради смяната на Юлианския с Грегорианския календар 31 март е последван от 14 април.

1916 г. 16 август. Във връзка с икономическите и продоволствени трудности, породени от войната Народното събрание гласува закон за създаване на Централен комитет за стопански грижи и обществена предвидливост под контрола на Народното събрание. Създадените към централния комитет 6 отдела обхващат всички сфери на стопанския живот. Комитетът има за задача да осигурява прехраната, да снабдява армията, да подпомага и регулира производството, на контролира вноса и износа, да преследва спекулата. Въпреки мерките на комитета през следващите месеци до края на войната икономическите и особено продоволствените трудности нарастват.

1916 г. 27 август. Румъния влиза във войната на страната на Антантата.

1916 г. 1 септември. Централните сили обявяват война на Румъния.

1916 г. 2 септември. Трета българска армия под командването на ген. Стефан Тошев започва настъпление в Добруджа. За кратко време през септември и октомври е освободена Добруджа, войските преминават старата румънска граница и напредват на север. Превърнатият в крепост Тутракан е превзет с устремна атака.

1916 г. септември-декември. Действия на съглашенските сили на Солунския фронт в подкрепа на Румъния. След продължителни боеве през декември Солунският фронт се стабилизира.

1916 г. 23 ноември. Новосформираната Дунавска армия форсира р. Дунав, напредва на север. Русия изпраща войски в подкрепа на Румъния.

1917 г. 5 януари. Овладян е Букурещ. Настъплението продължава до линията на р. Серет. На Добруджанския фронт българските войски стигат до устието на Дунав. Установява се нов Северен фронт, на който се води изтощителна позиционна война. На този фронт под германски натиск са дислоцирани и турски войски.

1917 г. 4 април. Поради нарастващите стопански трудности се променя закона за стопанските грижи и обществената предвидливост. На мястото на комитета се създава дирекция под надзора на министерския съвет. Начело на дирекцията е назначен ген. Ал. Протогеров. През следващите месеци Дирекцията предприема енергични мерки за подобряване на икономическото положение.

1917 г. 6 април. Американският Конгрес обявява война на Германия, през декември – на Австро-Унгария. САЩ скъсват дипломатическите си отношения с Османската империя, без да й обявяват война. Дипломатическите отношения между САЩ и България са запазени до края на войната.

1917 г. 29 юни. След продължителни вътрешни борби Гърция влиза във войната на страната на Антантата.

1918 г. 8 януари. Американският президент Уилсън обявява американската програма за установяване на мир и нова система в международните отношения. Изложена е в 14 точки.

1918 г. 3 март. Сключен е Брест-Литовски мирен договор между Централните сили и Съветска Русия. Русия излиза от войната.

1918 г. 7 май. Букурещки мирен договор между Централните сили и Румъния. Съгласно договора Румъния отстъпва редица погранични области на Австро-Унгария. Южна Добруджа преминава към България, а Северна Добруджа временно остава под общо управление (кондоминиум) на четирите държави, тъй като не могат да бъдат уредени териториалните спорове между България и Османската империя. В България договорът е смятан за неуспех на правителството.

1918 г. 21 юни. След като правителството на д-р В. Радославов подава оставка, Ал. Малинов сформира ново правителство от Демократическата и Радикалдемократическата партия (21 юни – 17 октомври). Ал. Малинов – министър-председател, М. Такев – министър на вътрешните работи, А. Ляпчев – министър на финансите, Й. Фаденхехт – министър на правосъдието, Ст. Костурков . министър на просвещението, Г. Данаилов – министър на търговията, промишлеността и труда, Р. Маджаров – министър на земеделието и държавните имоти, Н. Мушанов – министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството, Вл. Моллов – министър на железниците, пощите и тереграфите, Сава Савчев – военен министър.

1918 г. 14 септември. Начало на голямо настъпление на съглашенските сили на Солунския фронт.

1918 г. 18 септември. Пробив на съглашенските сили при Добро поле. Започва отстъпление на българските части. Начало на Войнишкото въстание.

1918 г. 24 септември. Разбунтували се войници превземат Главната квартира на действащата армия в Кюстендил.

1918 г. 25 септември. Решение на правителството и монарха за искане на примирие.

1918 г. 27 септември. Райко Даскалов обявява Радомирска република. За председател е обявен Ал. Стамболийски, за главнокомандващ – Р. Даскалов. През следващите дни въстанието е потушено край София.

1918 г. 29 септември. В Солун е сключено примирие с Антантата. България излиза от войната. То съдържа 8 явни и 4 тайни клаузи. Явните клаузи предвиждат изтегляне на българските войски от територията на Сърбия и Гърция; незабавна демобилизация на българската армия с изключение на 3 дивизии и 4 кавалерийски полка, които трябва да охраняват границата с Турция, Добруджа и железниците; предаването като военнопленници на българските войски, намиращи се западно от Скопския меридиан; изтегляне на войските и дипломатическите представители на Германия и Австро-Унгария. Тайните клаузи дават право на съглашенските войски да преминават през българска територия, да използват железниците, пътищата, водните пътища и пристанищата, да установят контрол върху телефоните и телеграфите. Предвижда се и окупацията на някои стратегически пунктове и отваряне на българските пристанища за съглашенски и неутрални кораби. Антантата си запазва правото да поиска пълното прекратяване на всички връзки между България и бившите й съюзници.

1918 г. 3 октомври. Цар Фердинанд абдикира, на престола се качва цар Борис III.

1919 г. 27 ноември. В Париж е подписан Ньойски мирен договор между Антантата и България. България отстъпва Западна Тракия, Южна Добруджа, Струмишка област, Западните покрайнини. Наложена е репарация от 2,25 млрд. златни франка. На балканските съюзници на Антантата трябва да се предадат десетки хиляди глави добитък, въглища и дървен материал. България няма право да поддържа редовна военна армия.

 

WWW.POCHIVKA.ORG