Home История Богомилството(4)

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Богомилството(4) ПДФ Печат Е-мейл

Богомилството като цялостно социално по съдържание и религиозно по форма движение има своите корени в българската обществена действителност през първата половина на Х в. Предходни дуалистични учения са традиция, върху която възниква това движение. Условията, които предизвикват появата на богомилството, се крият в изострения социален антагонизъм в българското общество през първата половина на Х в.

Родоначалник и създател на това движение на мисълта и делото е поп Богомил. Когато се поставя въпросът за идейните традиции, които усвоява и издига на по-висок етап поп Богомил, трябва да се обърне внимание на разпространените в България ереси - манихейството, най-вече павликянството и масалианството. Кои са онези идеи на павликянското учение, които биха могли да бъдат възприети и преобразувани от поп Богомил? Павликянството поддържало дуалистичната идея на старото манихейство за съществуване в света на две начала - добро и зло, които са във вечна непримирима борба. Невидимият свят те отдавали на доброто начало, а материалният, видим свят считали създание на злото начало.Водени от това свое разбиране за света, те не признавали църковните обреди, отхвърляли кръста и иконите, били против църковната иерархия. Особено важна е поддържаната от тях мисъл, че за тълкуването на евангелието не са нужни специални лица - свещеници, че това могат да вършат всички хора.

Друго учение, чиито традиции поп Богомил усвоява творчески, е масалианството. Възникнало в III в. в Мала Азия, то се разпространява и в други краища на Византийската империя. Според това учение злата сила, която е внедрена в човешката душа и плод на която е видимият свят, може да бъде победена чрез дълбоки и искрени молитви и аскетичен живот. Тогава човек щял да се освободи от властта на сатаната и щял да получи в себе си благодатта на Светия Дух, издигайки се над останалите хора с "духовно съвършенство". Масалианите отричали земните блага, богатствата, считайки ги пречка за духовно извисяване.

Поп Богомил създава стройна система от разбирания за света и живота, за поведението на човека, за устройството на обществото, възприемайки творчески предходните дуалистични учения, на които придава определена социална антифеодална насоченост. В духа на гностическите традиции богомилството се стреми да опознае света и човешката природа и съобразно с това да обоснове поведението на човека в живота.

Трябва да се изтъкне обаче, че в разбирането си за началото на всичко то се отклонява от познатите до тогава религиозни учения. За разлика от възхождащото към персийската религия манихейство, от павликянството и масалианството, които поддържали идеята за двете непримирими начала на добро и зло в света и човека, богомилството издига друга концепция. То поддържа идеята за първоначално господство само на добрата сила - Бог, срещу нея едва по-късно се противопоставя злото начало, което обаче в последна сметка ще бъде победено.

Основният възглед на богомилството за освобождаването на човека от властта на дявола се отразил върху тяхната етика и върху обществено-политическите им възгледи. Те са проповядвали пост, въздържание, смирение, кротост и пр. Освен това били против убийството, воината, не унищожавали дори животни, поради което се хранели с постна храна.

Богомилите се делели на различни категории според съвършенството си в зависимост от степента на преодоляване в себе си властта на злата сила, дявола. Най-високо в моралната иерархия стояли съвършенните богомили, които чрез дълбоко усвояване на учението, чрез молитви и аскетичен живот се издигали до носителя на Светия Дух и се приготвяли за свещеническа и богослужебна дейност. След съвършенните богомили идвали вярващите и след тях - слушателите. Вярващите били членове на братствата, могли да участват в религиозния им живот, били обвързани с определени аскетични задължения. Слушателите живеели извън богомилските общества и могли да присъстват на проповедите. От една категория в друга богомилите преминавали след специален обред.

Богомилите имали по-друго отношение към жената в сравнение с православното християнство. Те отделяли еднакво място на мъжа и жената, допускало се и жени да бъдат съвършенни, да стават учители и проповедници.

Проповедта на богомилите е придобивала и определена политическа насоченост, изразявала се в призив за неподчинение към представителите на привилегированата класа, които са имали власт над прикрепените към тях селяни.

Богомилската ерес се разпространява в Мизия и Тракия и в по-силно подложената на славянско влияние Македония, като създава там две църкви. В тези райони живеят и днешните помаци, торбеши и пр. Въпреки всички преследвания, на които е била подлагана богомилската ерес, особено по времето на византийското господство, това учение просъществувало в България чак до XV в., като проправило пътя на османлиите. Голяма част от богомилите приели исляма от които произлезли помаците, торбешите и пр. Самото наименование торбеши е свързано с богомилството. Според Димитър Ангелов така били наричани част от богомилите в Македония. Само една част от павликяните запазили своето, макар и доста поизбледняло учение чак до XVII в. като францисканците ги обърнали към католицизма. В Сърбия през XII в., богомилите били безмилостно изтребени от крал Стефан, а книгите им били изгаряни.

Значително по-сигурно те се укрепили в Босна и Херцеговина. Някои от тях избягали там след 1170 година и намерили сериозна подкрепа от босненските владетели и по-късни крале. Владетелят Кулин бил страстен богомил и сектата наброявала десетки хиляди привърженици в страната.

Дуалистичната ерес не останала в Босна, а разпространила своите превратни учения чак до сърцето на западна Европа. Но тя не заляла равномерно всички страни, а намерила прием само в Ломбардия, Южна Франция и Фландрия. Разпространението се осъществявало от търговци и занаятчии, предимно тъкачи. Още през XI в. еретиците се появили в някои градове на Италия и Франция под различни имена: катари /пречистени/, манихеи, пабликяни, патарени, албигойци и т.н. Самите те се наричали просто Християни, “добри хора”, твърдейки, че са запазили най-чистата форма на прахристиянството.

Ереста в Ломбардия и Фландрия била разпространена предимно из низшите слоеве, докато в Южна Франция тя се срещала по-често в средите на тамошното благородничество.

В Северна Италия сектата била добре организирана още през XII в. Нейно средище бил град Милано, а самите еретици били наричани патарени според името на предградието Патария.

От Италия нишката се разплитала през Лион и Шампан към Фландрия, където ереста обхващала най-често тъкачните работилници, а от там се насочвала към Рейнската област, където главни нейни седалища се превърнали Страсбург и Кьолн.

Наистина сектантите твърдели, че ще доведат църквата до първоначалната и чистота и естественост,но били приети на драго сърце от светските хора именно защото на тях им се искало да живеят според желанията си или по свое усмотрение, и то при единственото условие да се помолят в смъртния си час. Който не бил съгласен нито с официалната църква, нито с катарите се присъединявал към появилите се около 1170 г. валдензи.

 

WWW.POCHIVKA.ORG