Home История Международното положение на България в края на Втората световна война

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Международното положение на България в края на Втората световна война ПДФ Печат Е-мейл

МЕЖДУНАРОДНОТО ПОЛОЖЕНИЕ НА БЪЛГАРИЯ В КРАЯ НА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА (1944-1945)

През лятото на 1944 г. България изпада в твърде сложна международна ситуация. Като съюзник на Германия тя се намира в състояние на война с Югославия, Гърция, Великобритания, Съединените американски щати, Чехословакия, Индия, Австралия, Нова Зеландия и Южноафриканския съюз. Прекъснати са нейните дипломатически отношения с още 10 други държави, между които са Франция, Италия, Полша и други. В края на август и началото септември 1944 г. правителството на Иван Багрянов започва сепаративни преговори в Кайро с представители на Англия и САЩ, но до сключване на примирие не се стига поради бързия и неочакван развой на международните и вътрешнополитически събития. От 2 септември България има ново правителство, оглавено от Константин Муравиев. На 5 септември Съветският съюзобявява война на България. Оттук нататък в преговорите за примирие се включва и Съветския съюз. От Кайро те се прехвърлят в Лондон, а по-късно в Москва. За да избегне третата национална катастрофа и да облекчи своята съдба при окончателното сключване на мира, от 8 септември България влиза във война и с Германия. Същия ден съветските войски преминават българската граница и навлизат във вътрешността на сраната ни. Това се оказва от решаващо значение за завземането на политическата власт от Отечествения фронт, в който ръководни позиции има Българската работническа партия (комунисти), и за провеждане на просъветска външна политика.

1. Подписване на съглашението за примирие

На 9 септември 1944 г. правителството на Отечествения фронт, оглавено от Кимон Георгиев и съставено от представители на БРП(к), БЗНС, "Звено", БРСДП и независими интелектуалци, излиза с прокламация към българския народ, с която заявява, че ще провежда нова външна политика, насочена към установяване на тясно сътрудничество със Съветския съюз и неговите западни съюзници. Изразява се готовност и за осъществяване на приятелски отношения с нашите съседи и особено с Югославия. Още същия ден при командването на Трети украински фронт е изпратена българска делегация, която да разговаря по условията на бъдещото примирие и начините на взаимодействие между Съветската армия и българските войски при по-нататъшните бойни действия срещу Германия. Със съдействието на съветското военно командване на 5 октомври 1944 г. в град Крайова (Румъния) между България и Югославия е постигнато съгласие за участието на българската армия в операциите срещу немците на югославска територия и са уточнени редица други въпроси, свързани с военно-политическото и икономическото сътрудничество между двете страни.

В хода на подготовката на проекта за примирие с България между представителите на Съветския съюз, Великобритания и Съединените американски щати възникват сериозни разногласия, породени главно от усилията на западните държави да се ограничи съветското влияние на Балканите. В крайна сметка се стига до известни компромиси, които по време на съветско-английските преговори на най-високо равнище през месец октомври 1944г. довеждат до съгласуване на основните положения на проекта за съглашение за примирие с България.

На срещата на съветския министър-председател Йосиф Сталин с английския премиер Уинстън Чърчил, проведена на 9 октомври същата година в Москва, се урежда и въпросът за сферите на влияние на двете страни на Балканите. Чърчил предлага Великобритания (заедно със САЩ) да разполага с 90 процента влияние в Гърция, с 50 процента в Югославия, с 25 процента в България и с 10 в Румъния. Сталин поисква съветското влияние в България да бъде 90 процента. При уточняването на тези предложения външните министри на двете страни Вячеслав Молотов и Антъни Идън постигат съгласие съветското влияние в България да бъде 80 процента, а английското - 20 процента.

На 11 октомври 1944 г. представителите на СССР, Великобритания и САЩ поставят като предварително условие за започване на преговори за примирие с България задължението в 15-дневен срок българското правителство да евакуира всички свои войски и администрацията си от гръцка и югославска територия. Министерският съвет на страната приема това искане и изпраща за свои делегати на преговорите в Москва министрите Петко Стайнов (Народен съюз "Звено"), Добри Терпешев (БРП)(к), Никола Петков (БЗНС) и Петко Стоянов (независим).

На 27 октомври външният ни министър П. Стайнов - ръководител на делегацията, заявява, че българското правителство е съгласно с условията на примирие и ще положи всички усилия за тяхното изпълнение. Едновременно с това той изтъква, че някои от тези условия вече са изпълнени от отечественофронтовската власт в страната.

Съглашението за примирие е подписано на 28 октомври от представителя на Съветското главно командване маршал Фьодор Толбухин, представителя на върховния командващ на съюзниците в Средиземноморския район генерал-лейтенант Джеймс Хамел и представителите на българското правителство П. Стайнов, Д. Терпешев, Н. Петков и П. Стоянов.

Съгласно военните клаузи на сключеното съглашение българското правителство се задължава да разоръжи германските въоръжени сили, намиращи се в България, и да ги предаде в качеството на военнопленници; да предаде германското военно имущество на Съветското главно командване; да обезпечи на съветските и други съюзни войски възможността за свободно придвижване по българска територия; да освободи незабавно всички съюзни военнопленници и интернирани; да евакуира своите въоръжени сили и чиновници от територията на Гърция и Югославия в уговорения на 11 октомври срок; да предостави своите въоръжени сили под общото ръководство на Съюзното (Съветското) главно командване; след прекратяване на военните действия против Германия да демобилизира българската армия и да я постави под наблюдението на Съюзната контролна комисия.

Политическите клаузи на примирието предвиждат да се възстановят всички права и интереси на Обединените народи и на техните поданици в България; да се разтурят веднага всички прохитлеристки или други фашистки организации; да се освободят незабавно всички чуждестранни граждани, арестувани заради тяхната дейност в полза на Обединените народи; да се съдейства за задържането на лица, обвинени във военни престъпления, и за тяхното съдене; да се съгласува със Съюзното (Съветското) главно командване работата на радиото, пощата, телеграфа и телефона в страната, както и издаването, внасянето и разпространяването на вестници, списания и книги.

По силата на икономическите клаузи на примирието България трябва да върне цялата собственост на Обединените народи и да внесе репарациите, които ще й бъдат определени по-късно; да изплаща редовно парични суми и да предоставя стоки, средства и услуги на Съюзното (Съветското) главно командване за изпълнението на неговите функции; да постави под контрола на Съюзното (Съветското) главно командване търговските плавателни съдове, а при нужда - промишлените и транспортните предприятия, средствата за връзка и др.

За следене и регулиране на условията за примирие е учредена Съюзна контролна комисия (СКК) под председателството на Съюзното (Съветското) главно командване с участието на представители на Великобритания и Съединените американски щати. Самото примирие не предвижда пълна и безусловна капитулация на България, но фактически военнополитическото присъствие на съветските войски я поставя в режим на окупация. То съдържа доста тежки клаузи, но това е неизбежно за една победена страна. В него не е отчетено и участието на България във войната срещу Германия до този момент, а само е упоменато, че тя е спряла военните действия против Съветския съюз на 9 септември 1944 г. (макар че такива не е провеждала) и е прекратила военните действия против всички други обединени народи. Освен това в примирието не е фиксирано и нейното бъдещо участие във войната - нито се споменава открито за такова участие, нито се определя числеността на въоръжените сили, които тя да постави под общото ръководство на Съюзното (Съветското) главно командване. В тази насока има само един ясно определен пункт, а именно, че "тези сили не трябва да се използват на територията на съюзниците без предварителното съгласие на заинтересованото съюзно правителство".

Съюзната контролна комисия в България се събира в пълен състав и пристъпва към своята дейност на 29 ноември 1944 г. В нейното ръководство влизат маршал Ф. И. Толбухин - председател, генерал-полковник С.С. Бирюзов - заместник-председател, пълномощният министър А. А. Лавришчев - политически съветник при председателя на СКК, генерал-лейтенант А. И. Черепанов - помощник-председател и контраадмирал Н. О. Абрамов - помощник-председател.

Официалните отношения на Съюзната контролна комисия с българското правителство се поддържат само чрез ръководството на СКК. Останалите членове на СКК нямат право да се обръщат директно към правителството по каквито и да е въпроси. Това важи и за ръководителите на военните мисии на Великобритания и САЩ в България - генерал-майор У. Оксли и генерал-майор Д. Крейн. Тази забрана обаче не се отнася за политическите съветници на тези две държави в София - Хустън Бозуел и Майнард Барнс, които не влизат в състава на военните мисии на своите страни. Поради голямата заетост на маршал Толбухин и неговото почти постоянно отсъствие от България председателството на СКК фактически се осъществява от С. С. Бирюзов.

Българското правителство оказва пълно съдействие на Съюзната контролна комисия. То се стреми да спазва безрезервно всички клаузи на сключеното примирие. За тази цел е създадено и специално Комисарство за изпълнение на съглашението за примирие с ръководител министъра на външните работи.

2. Външнополитическа преориентация на България

Преодоляването на международната изолация на България до голяма степен зависи и от нейното активно участие в заключителния етап на войната срещу Германия. С включването на страната в антифашистката коалиция отечественофронтовското правителство се стреми да се разграничи от политиката на кабинетите, управлявалистраната до 9 септември 1944 г., и да съдейства за утвърждаване на нови международни отношения на Балканите, в Европа и в света.

Приносът на българската армия за освобождението на Македония, Сърбия, Хърватско, Словения, Унгария и Австрия през периода от септември 1944 г. до май 1945 г. е оценен високо от Съветското главно командване и е използван като аргумент при уреждане на международното положение на България. Това участие във войната обаче е свързано с около 32 000 убити, ранени и изчезнали и с огромни финансови разходи, които се равняват приблизително на около две трети от националния доход на страната за 1945 г.

Особено тежко върху икономиката на България се отразяват и разходите, които тя прави за издръжката на съветските военни части в страната, настанени съгласно Съглашението за примирие, тъй като само до 30 юни 1945 г. тези разходи се изчисляват на 23 295 922 715 лева (по тогавашния курс на лева). Снабдяването на съветските военни гарнизони и комендатури с храни и други материали е възложено на създадената Централа за нарочни доставки. Освен това Министерският съвет на България отпуща периодично парични суми за издръжка и на Съюзната контролна комисия.

Още по време на войната правителството на Отечествения фронт предприема редица външнополитически стъпки, които довеждат до размразяване на международните отношения на страната. През периода от октомври 1944 г. до януари 1945 г. българското правителство приема политическите мисии на Съветския съюз начело с А. А. Лавришчев и на Югославия начело с Вл. Попович и изпраща свои политически представители в тези страни (проф. Д. Михалчев - в Москва и П. Тодоров - в Белград). Възстановени са дипломатическите отношения с Франция (октомври 1944 г.), Италия (януари 1945 г.) и Югославия (април 1945 г.). За пълномощен министър на България в Белград през май 1945 г. е назначен Петър Тодоров, а на Югославия в София - Никола Ковачевич. Признато е временното правителство на Полската република (5 февруари 1945 г.) и е изразено желание от българска страна да се установят дипломатически връзки с него. Назначени са нови пълномощни министри в Румъния, Турция, Швейцария и Швеция.

В своята външнополитическа дейност българското правителство стриктно се съобразява с позициите и препоръките на Съветския съюз. Просъветската ориентация във външната политика на страната се смята за неоспорим принцип, който е поддържан и от четирите управляващи отечественофронтовски партии. Изхожда се от тезата, че това е единственият спасителен път за България в условията на подготовка на мирен договор със страните победителки във войната. Затова при всеки удобен случай българските управляващи среди се стремят да подчертаят своя стремеж към "крепко сътрудничество" и "нерушима дружба" със Съветския съюз.

Съветските дейци се придържат към същата терминология, но в практическата си дейност се ръководят от други принципи. Това проличава най-добре в икономическите отношения между двете страни.

През януари 1945 г. в Москва започват продължителни и трудни търговски преговори между делегации на България и Съветския съюз, които завършват към средата на март същата година. Основните затруднения опират до въпроса за цените на някои основни български и съветски стоки, които не са съобразени с цените на международния пазар. Съветските специалисти от Народния комисариат по външната търговия предлагат твърде ниски цени за традиционните български износни артикули - особено за тютюна и розовото масло. Същевременно за съветските стоки (метали, петролни продукти, химикали и др.) се искат завишени цени. Освен това от съветска страна се предявяват претенции някои от предлаганите за обмен стоки (например оловните, цинковите, медните и пиритните руди) да не се изнасят в други държави. Евентуалната загуба за България от подобна търговска сделка със СССР се изчислява на около 3 млрд. лева. След многократни молби и искания от българска страна за смекчаване на съветските условия и след направените отстъпки от двете делегации на 14 март същата година е подписана спогодба между правителствата на България и Съветския съюз за взаимна доставка на стоки до края на 1945 г. С тази не съвсем благоприятна за България спогодба се осигурява вносът на такива важни суровини като: памук, вълна, хартия, петролни и химически продукти, желязо и железни изделия и пр. От своя страна България се задължава да изнася за Съветския съюз тютюн, плодове и зеленчуци, етерични масла, спиртни напитки и др.

Проблеми има и при изпълнението на търговската спогодба - най-вече поради недостига на транспортни средства за превозване на експортни стоки за СССР. Оказва се, че около 14 000 вагона са пренасочени за обслужване на съветските войски в България, а други 6 000 покрити вагони са иззети от Съветското командване и са изпратени в Румъния и Унгария. Затруднена е и търговията по Черно море, тъй като и трите български парахода са предадени на съветските военни части като "германско трофейно имущество". Претенции са предявени и към единствения плаващ док на България, построен във Варна с материали от Германия, но с български средства.

3. Излизане от международната изолация

Важно направление във външната политика на България в края на Втората световна война е подобряването на отношенията й със съседните балкански държави. По отношение на Гърция тези опити не дават практически резултати, тъй като тогавашното правителство на тази страна, водено от своята неприязън към просъветската власт в България и насърчавано от дипломацията на Великобритания, отхвърля всички опити за преговори и споразумения със своя северен съсед и създава всевъзможни трудности за развитие на нормални международни връзки на Балканите. В Турция също се води силна антибългарска кампания, но официалните отношения между двете страни се запазват коректни и добросъседски. В началото на 1945 г. е подписана търговска спогодба с Румъния, но до подобрение на отношенията с нея се стига след поемането на властта от правителството на Националнодемократичния фронт начело с Петру Гроза (6 март 1945 г.). Главното внимание на отечественофронтовското правителство е насочено към укрепване на сътрудничеството с Югославия. Към това е подтиквано и от съветското ръководство.Въпреки че сама изпитва сериозни стопански затруднения, България оказва значителна икономическа помощ на Югославия - безвъзмездно въоръжаване и екипиране на редица части на Югославската народноосвободителна армия, изнасяне на огромни количества въглища, строителни материали, суровини за промишлеността, семена, домашни животни и хранителни продукти, съдействие за възстановяване на железопътния и шосейния транспорт и на телефонно-телеграфните линии, извършване на превози на стоки от Съветския съюз за Югославия по българските държавни железници и с български плавателни съдове, осигуряване с храна, облекло и подслон на 11 630 бедстващи югославски деца и т.н. Според едно обобщено остойностено сведение българската материална помощ за Югославия до 9 май 1945 г. възлиза на повече от 5,6 млрд. лева, които се равняват на около 44,5 млн. долара.

Стопанските връзки на България със западните страни от антихитлеристката коалиция и с неутралните страни са в застой, тъй като Великобритания и САЩ налагат ембарго върху търговията с България, третирайки я като неприятелска държава.

Ялтенското споразумение между Сталин, Рузвелт и Чърчил (11 февруари 1945 г.) открива възможност за народите на бившите сателитни държави от Оста (в това число и България) да решат своите политически проблеми с демократични средства. За тази цел държавните ръководители на трите велики сили се договарят да осигурят условия за вътрешен мир в тези страни, да съдействат за формиране на широко представителни правителства и да улеснят провеждането на свободни парламентарни избори в тях.

На 13 август 1945 г. политическият представител на САЩ в България М. Барнс отправя нота до регентите, министър-председателя Кимон Георгиев и някои други членове на българското правителство, в която се изразяват опасенията на американското правителство относно условията за провеждане на парламентарни избори в страната. Съветското правителство се противопоставя на тези внушения и в знак на съгласие с политиката на правителството на Отечествения фронт на 14 август 1945 г. известява своето решение за възстановяване на дипломатическите отношения на СССР с България. На 16 август българското правителство отговаря официално, че приема със задоволство направеното предложение, след което следва назначаването на проф. Димитър Михалчев за пълномощен министър на България в Москва и на Степан Кирсанов за извънреден и пълномощен посланик на СССР в София. На този етап всички политически партии и групи в страната (отечественофронтовски и опозиционни) изразяват своето пълно съгласие с насоките на развитие на българо-съветските отношения и връзки.

20 август 1945 г. М. Барнс предава втора нота на министър-председателя К. Георгиев, Регентския съвет и външния министър П. Стайнов, в която отново се заявява, че "правителството на Североамериканските съединени щати би желало да признае и да установи дипломатически връзки с едно временно българско правителство, което би представлявало всички съществени елементи на демократичното обществено мнение и което би взело мерки за едни свободни избори, произведени безпрепятствено, при условия, които биха осигурили свободния израз на политическите възгледи и свободното упражнение на политическите права".

Непосредствено след отлагането на изборите за ХХVІ Обикновено народно събрание, насрочени за 26 август 1945 г., американското правителство дава съгласието си за акредитиране на ген. Владимир Стойчев за български политически представител в САЩ.

Същевременно България възстановява дипломатическите си отношения с Полша (август 1945 г.), Чехословакия (октомври 1945 г.) и Албания (ноември 1945 г.), а временната мисия на Швейцария в София става постоянна.

В средата на октомври 1945 г. като личен представител на държавния секретар на САЩ Джеймс Бърнс в България е изпратен журналистът Марк Етридж. Неговите заключения от посещението в страната са, че в нея липсват условия за провеждане на демократични парламентарни избори и че правителството няма представителен характер.

На Московското съвещание на министрите на външните работи на трите велики сили (16-26 декември 1945 г.) САЩ и Великобритания отново поставят въпроса за промени в съставите на правителствата на Румъния и България като условие за дипломатическото им признаване от тях. Перспективите за такова признаване се отдалечават още повече след прословутата антикомунистическа реч на Чърчил в град Фултън в САЩ (5 март 1946 г.) и постепенно възприемане от двете най-мощни западни държави на доктрината за "възпиране на комунизма".

ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ДОКУМЕНТ

Из "Съглашение за примирие между правителството на България, от една страна, и правителствата на Съветския съюз , Съединеното кралство и Съединените американски щати, от друга"

Москва, 28 октомври 1944 г.

Българското правителство приема условията за примирие, предложени от правителствата на Съветския съюз, Съединеното кралство и Американските съединени щати, действащи от името на всички обединени народи, които се намират във война с България.

На основание на гореизложеното представителите на българското правителство министър на външните работи г-н П. Стайнов, министър без портфейл г-н Д. Терпешев, министър без портфейл г-н Н. Петков и министър на финансите г-н П. Стоянов, снабдени с надлежните пълномощия, от една страна, и представителят на Съветското главно командуване, маршал на Съветския съюз Ф. И. Толбухин, и представителят на върховния командващ на съюзниците на Средиземноморския район, генерал лейтенант Джеймс Хамел, упълномощени по надлежния начин от правителствата на Съветския съюз, на Съединеното кралство и на Американските съединени щати, действащи от името на всички обединени народи, които се намират във война с България, от друга, подписаха следващите тука условия:

1.

а) България, като спря военните действия против Съветския съюз на 9 септември 1944 г. и като скъса отношенията си с Германия на 6 септември 1944 г. и с Унгария на 26 септември 1944 г., прекрати военните действия против всички други обединени народи;

б) българското правителство се задължава да разоръжи германските въоръжени сили, намиращи се в България, и да ги предаде в качеството на военнопленници.

Българското правителство също така се задължава да интернира поданиците на Германия и нейните сателити;

в) българското правителство се задължава да издържа и предоставя такива сухопътни, морски и въздушни сили, които могат да бъдат на служба под общото ръководство на Съюзното (Съветското) главно командване. Тия сили не трябва да се използват на територията на съюзниците без предварително съгласие на заинтересованото съюзно правителство;

г) след прекращаването на военните действия против Германия българските въоръжени сили трябва да бъдат демобилизирани и приведени под наблюдението на Съюзната контролна комисия на мирновременно положение.

2. Българските въоръжени сили и чиновници съгласно с предварителното условие, прието от българското правителство на 11 октомври 1944 г., трябва да бъдат евакуирани от територията на Гърция и Югославия в установения по това условие срок; българските власти трябва да вземат незабавни мерки за евакуирането на гръцка и югославска територия на ония българи, които са били български поданици на 1 януари 1941 г., и да анулират всички законодателни и административни положения, които се отнасят до анексирането или включването в България на гръцка и югославска територия.

3. Българското правителство ще обезпечи на съветските и другите съюзни войски възможността за свободно придвижване на българска територия във всяко направление, ако по мнението на Съюзното (Съветското) военно командване това се наложи от военната обстановка, при което българското правителство ще окаже на това придвижване всякакво съдействие със своите съобщителни средства и за своя сметка по суша, по вода и във въздух.

...

15. Българското правителство трябва редовно да изплаща парични суми в българска валута и да представи стоки (гориво, хранителни продукти и пр.), средства и услуги, които могат да потрябват на Съюзното (Съветското) главно командуване за изпълнението на неговите функции.

16. Българските търговски плавателни съдове, които се намират както в български, така и в чужди води, ще трябва да бъдат под оперативния контрол на Съюзното (Съветското) главно командуване за използване на общите интереси на съюзниците.

17. Българското правителство, ако потрябва, ще обезпечи използуването върху територията на България и на промишлените и транспортните предприятия, а така също на средствата за връзка, силовите станции, предприятия и учреждения за обществено ползуване, складове за топливо и други материали съобразно с инструкциите,дадени през време на примирието от страна на Съюзното (Съветското) главно командване.

18. През целия период на примирието ще бъде учредена Съюзна контролна комисия в България, която ще регулира и следи изпълнението на условията за примирие под председателството на представители на Съюзното (Съветското) главно командване, с участието на представители на Съединеното кралство и на Съединените американски щати.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG