Home История Аферата Драйфус

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Аферата Драйфус ПДФ Печат Е-мейл

Третата и Четвърта френски републики се характеризират с политическа нестабилност и честа смяна на правителствата. Силната власт на парламента и политическата раздробеност на партиите подсилват апетитите и понижават на външно поле престижа на страната. Аферата „Драйфус” съвпада с нова сериозна политическа криза във Франция в края на XIX век.

Бивш възпитаник на политехниката, завършил Военното училище, капитан Алфред Драйфус, родом от Елзас, служи в Генералния щаб, когато е обвинен в шпионаж и подкупничество в полза на германците¹ и арестуван през декември 1894г. През септември 1894г. Офицерът от Статистическия отдел на френския генерален щаб, майор Юбер анри получава от свой сътрудник, анонимен списък, който изброява няколко секретни френски военни документи с обозначение на цени за тях. Този списък се превръща в главен аргумент за започнатото разследване, което скоро известно на антисемитската преса. Новината за „измяната” на Драйфус е съобщена във в.”Свободна дума” – антисемитски ежедневник от Дрюмон, който настоява да бъде изцяло изяснено „предателството на един евреин”.

Заседанията на военниясъд са открити на 19 декември 1894г. по обед. Председател е полковник Морел. От седемте члена на комисията по разследването няма нито един артилерист (Драйфус е артилерийски офицер). Представителят на правителството настоява заседанията да се водят тайно, което е в противовес на интересите на семейството на обвиняемия. Те искат заседанията да са публични. Те продължават три дни. Разпитани са известен брой свидетели. Срещу  Драйфус свидетелстват генерал Гонс – помощник на началника на Генералния щаб, членове на военното разузнаване и др. Няколко свидетели се изказват благоприятно за Драйфус. Това са лични познати елзасци, които го познават като добур патриот, от почтено семейство. ________________________________________________________________

¹ По това време Франция е във война с Германия, която е окупирала Елзас и Лотарингия.

За съжаление обаче съдиите под въздействието на фалшиви документи, признават Драйфус за виновен. С тези документи не е запознат нито подсъдимия, нито неговият адвокат. В крайна сметка на 22 декември 1894г. е признат за виновен и осъден на вечно заточение във военна крепост, както и да бъде разжалван (22 декември 1894). Драйфус е осъден на заточение на един от Островите на спасението – Дяволския остров (Френска Гвиана), където остава до връщането си във Франция.

Правителството остава пасивно, убедено че кампанията ще спре след присъдата. Никой от лявото пространство не е заинтересуван от случващото се.

Същината на аферата „Драйфус” се развива във Франция, след като капитанът е заточен. Първоначално противниците на Драйфус имат голямо предимство – големите френски ежедневници или пропагандират открито своя антисемитизъм, като католическия „Ла Кроа” например, или заемат умерена позиция като либералния „L’horor”. Френската еврейска общност по това време е убедена, че всеки опит за търсене на справедливост ще създаде по-големи проблеми на всички евреи във Франция.

Ето защо първите стъпки в защита на Драйфус се правят извън Франция. В края на 1896г. в Брюксел, един млад евреин, Бернар Лазар публикува свое собствено разследване, което го убедило, че драйфус е невинна жертва на лъжливо обвинение. За автора няма съмнение, че истинската причина за осъждането на капитана е антисемитизма, който вилнее по това време във висшите кръгове на френската армия. Както сам пише: „Той беше арестуван, защото е евреин, беше осъден, защото е евреин и пак по тази причина в негова защита не бяха чути нито гласовете на справедливостта, нито тези на правдата”.

Настойчивостта на Лазар започва да дава резултати – някои от висшестоящите членове на френската еврейска общност застават зад него и започват да подкрепят тезата за независимо разследване. Един от привържениците на тази идея е Емил Зола – най-популярния и най-скандален писател във Франция през тази епоха. Той пише голяма статия в подкрепа на Драйфус и я дава на набиращия известност политик Жорж Клемансо, който издава либералния в.”L’horor”. статията излиза на първа страница със заглавие „Аз обвинявам” (13 януари 1898). След тази статия аферата придобива широк отзвук. В някои от големите градове Нант, Бордо, Марсилия и др. започват антисемитски вълнения, които често приключват с разбити магазини на еврейски търговци. В Париж започват демонстрации, които под влияние на Зола, публично показват и виждат в лицата на армията и църквата  язви, които разрушават свободата.

Лазар, заедно с брата на Драйфус намира неочакван помощник в лицето на един офицер от разузнавателните служби, полковник Пикар, който открива истинския виновник за издаването на тайна информация за Германия. Става дума за унгарски благородник, потънал в дългове – полковник Естерхази. Той, а не Драйфус имал отношения с военния аташе от германското посолство Шварцкопен. Пикар осведомява  за това началниците си, които обаче го изпращат в Южен Тунис, а Естерхази е оправдан.

Приятелите на Драйфус, поставени в течение на откритието на Пикар, информират заместник – председателя на Сената Шьорер – Кестнер и директора на в.”Сиекл” Жозеф Ренак. Започва журналистическа кампания за преразглеждане, която правителството се постарава да предотврати. За да успокои общественото недоволство, ген.Кавеняк – военен министър, прочита един документ от „тайното досие” от трибуната на Камарата. Речта му, която потвърждава безспорната вина на Драйфус, е закачена на видно място във всички общини на Франция. На другия ден обаче се разбира, че документът е безспорен фалшификат.

След оставката на ген. дьо Боадефр, началник на Генералния щаб, и на министър Кавеняк, аферата се превръща в политическа. Касационният съд обявява искането за преразглеждане за приемливо. Започва нов процес в Рен – септемви 1899г. съдът намалява присъдата на 10 години, но веднага след това френският президент го помилва. Финалното възстановяване на справедливостта се случва през юли 1906г., когато Касационният съд връща капитанския чин на Алфред Драйфус и постановява възстановяване на военните му знаци – пагоните и сабята му.

Аферата „Драйфус” разтърсва Франция в продължение на десет години. То става важно събитие както в новата история на френската държава, така и в Европа. Събитията от 1906г. слагат край на аферата, но постаят началото на една фатална конфронтация във френското общество, която се формира около отношението към евреите. Антисемитизмът и филосемитизмът стават главна част от основните политически идеологии във Франция. Последиците от това развитие са фатални за страната и за френските евреи през следващите няколко десетилетия.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG