Joomla Software solutions Template

Payday loan

Политическа борба и избирателна процедура

Една партия трябва да оказва влияние върху формирането на политическата воля на народа. Тя се стреми към всеобщо политическо въздействие. Участието във формирането на политическата воля се характеризира с  продължителност, както и с по-голяма сфера на въздействие. Не е достатъчно, когато дадено политическо обединение е дейно само в една ограничена сфера .Една партия трябва да има волята да участва редовно в политическото представяне на народа. Тогава се формират изробните борби. По този начин,  партията  се отличава от съюзите, които не носят политическа отговорност във всички области, или от гражданските инициативи, които оказват определено влияние по отделни проблеми, но не се стремят да заемат политически служби. Това обаче не трябва да означава, че партията непременно ще спечели мандат в парламента. Значимостта на дадена организация се определя както от нейния обем, така и от продължителността на нейното съществуване. Организация, която се сформира само заради избори, разполага с толкова малко партиен статус, с колкото разполага група, която се подчинява на организационния апарат на дадено друго обединение. Партията представлява обединение на граждани. Принципът на индивидуалното членство трябва да осуети евентуалната подчиненост на партията на даден съюз. Броя на членовете не трябва да надвишава определена граница, за да се запазят сериозността на целите и изгледите за успех. Политическо обединение, което иска да бъде признато за партия, трябва да се представя в обществото при избори. Предпоставките за една политическа партия не се изпълват, ако е налице страх от публичност и се работи в сянка. Развитието на модерните партии като утвърдени структури като цяло е явление от 18 и 19 век, което е силно повлияно от английския политически живот, където през 18 век като относително утвърдени партии първоначално се образуват партиите на торите и вигите, които заемат твърда позиция по отношение на определени политически въпроси и се разграничават в държавното управление (двупартийна система). Още по-очертани партийни групи се създават по време на Американските борби за независимост и по време на Френската Революция, както и по време на немското конституционно движение. Целта на дадена партия или група от сродни партии е да получи мнозинство в парламента (коалиционни партии, партия на мнозинството), и по този начин да се спечели решаващото политическо влияние; техните противници в парламента са участвалите в изборната борба опозиционни партии. Смяната на ролите на партиите е една от основните предпоставки за модерния конституционен живот, особено в парламентарната система. Там, където дадена партия има претенциите единствена да превъплъщава народната воля (като мнозинство или малцинство), или възприема себе си като елит, се стига до еднопартийна система (например при диктатура).

Въпреки, че партиите спадат към основните елементи на конституционния живот, в повечето държави те все още нямат конституционно-правово признание, тъй като депутатите са по конституция представители на народа, а не на определена партия. Едва в конституцията на Федерална Република Германия и отчасти в Англия те са формално конституционно признати.

Партийната борба  се придържа към критериите организация, политически цели, структура на членската маса и политическа функция. Организационно-определени видове партии са например партии на влиятелни кръгове, кадрови и масови партии. За идеологическите, програмните и партиите по интереси политическите цели са типологично определящи, докато при народните и класовите партии това е структурата на членската маса. В зависимост от тяхната функционална роля в определени политически системи се определят държавните и демократични партии. В действителност често се срещат смесени видове партии. Това с особена сила се отнася за демократичните системи.

При гласуването за един кандидат и/или една партия при изборните борби, човек същевременно взема решение за програмата, която кандидата или партията трябва да наложи в държавата. По този начин със своя глас всеки избирател изразява мнението си за бъдещата програма на държавата. За да може този, който бива избран действително да прокара своята програма, давайки своя глас всеки отдава "батерията". Избраният получава разрешението и възможноста да управлява държавата за известно време. Това управление се легитимира чрез предаването на батериите, чрез избора на народа. Това се има предвид, като се казва, че цялата власт при демокрацията произтича от народа. Този, който иска да придаде валидност на народната воля чрез акта на избора, и по този начин да превърне избора в решаващия инструмент за конкретизиране на народния суверенитет, трябва да постави определени изисквания. Избраните ще са свързани с волята на своите избиратели само, ако те периодично са заставени, наново да се явяват на избори, за да получат наново съгласието на избирателите за тяхната досегашна работа и техните задължения. Само по този начин избраните със сигурност ще уважават убежденията и интересите на своите избиратели. В по-широк смисъл избирателите действително трябва да имат избор. Изборът трябва да им предоставя различни конкретни или личностни алтернативи. Еднолични списъци са символ на диктатура. Една система на управление, която трябва да гарантира на всички граждани по един и същи начин шанса за отговорно участие при решенията на обществените задачи, трябва освен периодичността и възможностите за избор да осигури и това, изборите да бъдат общи. От принципа за равнопоставеност задължително произтича и принципно полагащото се на всички граждани избирателно право. Никой не може да бъде изключван от изборите по причини, свързани с неговата расова принадлежност, религия, ниво на образование или имотно и финансово състояние. Без да се накърняват демократичните принципи са възможни някои формални ограничения за достъп, като например достигането на определена възраст, което лесно може да бъде прието от всички и да бъде отнесено към всички без дискриминирането на отделни хора или групи. Тясно свързан с принципа за изборните борби е принципа за равните избори. Едно отворено и плуралистично изградено общество с неговите постоянни противоречиви или еднакви позиции на принципно равноправни групи, общият и равен избор е единственият възможен начин за издигане на представителни лица и за заемане на всички ръководни постове по начин, който може да бъде приет от всички групи. Общото и равно избирателно право се е наложило не защото с негова помощ на власт ще дойде "най-доброто" управление, а защото се е утвърдило като относително най-добър и приложим метод за гарантиране на социалния мир. То гарантира на всеки участие във формирането на управлението и принципно оставя шанса на малцинството да се превърне по-късно в управляващо мнозинство. В едно разделено от разнородни конфликти на убеждения и интереси общество, този избор създава възможността, конфликтите да бъдат решавани без насилие, и въпреки вътрешното напрежение да се направи възможно компетентното управление на правителство, чието ръководство може да бъде прието от всички групи. Общото и равно избирателно право е един от най-успешните методи да се създаде вътрешно единно и способно на действие политическо общество.  За да отговаря на демократичните претенции, това общо и равно избирателно право се нуждае от допълнителна гаранция. Трябва да бъде изключена всяка възможност за принуждаване на избирателя, да даде гласа си в определена посока. Това не означава, че се забраняват политическата пропаганда и опитите за влияние. Трябва само да бъде гарантирана действителната свобода при вземане на решение на избирателя. Това е смисъла на тайното гласуване. Докато това е гарантирано, и това, кой кого е избрал остане неизвестно, не е възможно за избирателя да се появи опасност заради начина, по който е гласувал. Когато всички тези предпоставки са на лице, които по смисъл се отнасят и за пасивното избирателно право, или правото и шанса гражданите да бъдат избирани, за всеки трябва да е ясно, дали може да става дума за демократични избори. Да действа в името на народа е в състояние само парламента. Само това правителство, което може да се позове на свободни избори, организирани по този начин, упражнява демократично легитимирана власт. В модерната политика често става дума за волята на народа, без съвсем да е ясно, какво точно трябва да се разбира под това. Русо е вярвал, че е възможно да се конструира една всеобща народна воля; тя е трябвало да бъде идентична с общото благо. Естествено той е бил принуден да отъждестви в политическата теория волята на мнозинството с общата воля, и да пренебрегне различното по мнение малцинство, защото то е на погрешен път.

1. Русо, Жан-Жак, Общественият договор, С., 1987
2. Гегел, Г., Политические произведения, М., 1987
3. Хегел, Г. Философия на правото, С., 2002
4. Дюверже, М., Социология на политиката. С. 1999
5. Турен, А. Що е демокрация? С., 1994
6. Попър, К., Отворено общество, С., 1992
7. Семов, М., Теория на политиката, С., 2000