Joomla Software solutions Template

Payday loan

7.Българският етнически модел преди и след "Атака".

1. Описание на проблема

От 15 години в българския политически живот присъства една група, наречена ДПС/Движение за права и свободи/. Според редица политолози, на тази група се дължи съществуването на т.нар. български етнически модел.

Като цяло обаче, "Българският етнически модел" не е нещо създадено от когото и да било и следователно,  не може ДПС и лично Доган да си присвояват никакви заслуги, свързани с това, че в България съществува относителен етнически мир. В този смисъл твърденията, че без Доган Кърджали и Разград ще станат като Косово са демагогия.

Причината в България да няма сериозни етнически сблъсъци е именно безкрайната търпимост, която българският народ проявява към чуждите етноси, дори когато тяхното поведение става безкрайно нагло. А това е съвсем просто и лесно за доказване. В България компактни турски маси има още от Освобождението насам, като след Балканската война те се увеличават допълнително, а не от 15 години. И това население с времето постепенно е намалявало, а не се е увеличавало. Въпреки това в България нито има бесилки, нито масови кланета, нито етнически прочиствания, нито насилствена асимилация и пр., каквито мерки са предприемани от страна на всичките ни съседи, по отношение на българското население в техните предели. За всички тези години са давани достатъчно поводи за саморазправа, но такава никога не е последвала. Възродителният процес е като други подобни прояви, извършвани единствено по времето на 45-годишното комунистическо управление, но той ,от една страна, до голяма степен е предизвикан от намесата на турската държава, а от друга, не е проява на националистически чувства от страна на комунистическата държава, а е средство за затвърждаване на разклатеното управление на БКП.

От друга страна обаче, появата на АТАКА като алтернатива на едно ултра дясно движение е в състояние ако не да разклати българския етнически модел, то поне да предизвика сериозни конфликти или политически гафове.

Ето защо, се счита, че появата на АТАКА  е сериозно предизвикателство към етническия модел у нас.

2. Състояние на средата

Държавата, всяка европейска държава, всяка демократична държава е съюз на свободни граждани, а не на общности. Това означава, че държавата възниква без посредници. Демократичните страни в Европейската общност гарантират равенство, но без ограничение и без привилегии, което означава, че няма квоти, няма пропорции, няма задължителни места, които се заемат благодарение на това, че си член на общност. В този смисъл държавата дава възможност на хората да постигат индивидуални постижения, а не дава възможност на определени групи да постигат определени неща вътре в рамките на тази общност. Това е изключително важен принцип, който в Европейския съюз означава, че самата Европейска общност не признава и няма да признава на своите граждани (защото ние ставаме фактически граждани на една обща зона, на една общност), не признава права, произтичащи от националността.

Личната интеграция – следващото правило – е индивидуално постижение, а не партийно завоевание. Хората се интегрират в обществото, овладявайки неговите нива на образование, неговата традиция на съжителство с останалите, стават представители на отделна култура, която интегрират чрез себе си в обществото. Те не получават културен терен, който някак си е заграден за тях и да кажем: ето тук е вашето културно пространство. Защото в момента, в който се загради такъв терен за такива партийни завоевания, практически се разпада културното общуване.

След това действа и този политически принцип: хората с различни интереси ценности и интереси гласуват различно, независимо от каква културна общност са. Защо е така, би трябвало да е понятно. Хората просто имат наистина различни интереси, различни ценности, по различен начин оценяват шансовете, които им дават едни или други политически партии и избират на базата на собствената си преценка, а не на базата на това, че принадлежат към отделна вяра или към определена културна група или културна среда.

Каква  е ситуацията у нас:

Демокрацията предостави възможности за свободно изповядване на исляма. Стана ясно, че българските мюсюлмани не са особено религиозни.

С появата на АТАКА се осъществи едно  - почти насилствено за нашия политически живот  - диференциране на  ромският етнос към  просещото дете на улицата, ловката джебчийка в трамвая, крадецът, който превръща обществени паметници във вторични суровини, ползва електричество, без да си плаща, или обира чуждия бостан.

Етническите малцинства по времето на държавния социализъм страдаха от изравняване, от асимилация. Сега бедата идва от диференцирането, отделянето, маргинализирането. По-рано натискът идваше отгоре, от политико-административната сфера, от държавната власт. Сега идва отдолу, от общественото мнение. В първия случай беше поставена под въпрос етническата идентичност.

Мощният процес на атакуване от страна на движението АТАКА и разпалване на етническа омраза  разделя не само мнозинство и малцинства, но и самите малцинства помежду им и прониква в отделните общности. Има високоинтегрирани малцинства като евреите, арменците.

България направи широка крачка към установяването на формална демокрация. Разбира се, демокрацията предполага формални процедури и в този смисъл е нещо формално. Но на този фон изпъква потребността от нова крачка – в друга сфера, към други стандарти. От формалната – към онтологичната демокрация. От демокрацията на възможностите – към демокрацията на реалностите. От етнополитически към етносоциален модел. От (специфична) толерантност, проявена в момент на опасност от гражданска война – към (универсална) толерантност като част от всекидневието.  Ето защо, антитурските изказвания на АТАКА звучат смешно на фона на повече от век  и половина търпимост.

3. Вътрешни фактори

В бившите социалистически страни етническите проблеми са коренно различни.

В страни, които се разпаднаха (СССР, Чехословакия, Югославия), представителите на мнозинството станаха малцинства (руснаците в Балтика, Молдова, Украйна; чехите в Словакия; словаците в Чехия; сърбите в Босна, Хърватско, Косово). Тук проблемът за малцинствата се вписва в съвършено друг контекст: не става дума за мултикултурално развитие на утвърдени държави чрез интеграцията на нови малцинства, а за изграждане на нови държави с участието на различни етнически общности. Степента на сложност е съвършено различна. Към това се прибавя и още един аспект: динамичен статус. Става дума за държавни образования, които все още не са утвърдили своята идентичност. Босна се състои от два ентитета, а на практика те са три, всеки със собствена администрация. В Черна гора не са се отказали от идеята за отделяне. Косово се стреми към самостоятелност. Македония продължава да носи странното име “бивша”. В Молдова има отчетливи стремежи към интеграция с Румъния, а т.нар. Приднестровска република практически се самоуправлява. Украйна беше разтърсена от федералистки амбиции. Никой не би могъл да каже със сигурност каква ще бъде картата на Югоизточна Европа в 2010 година.

В България, основната насока, в която трябва да се търси решение на проблемите на етническите малцинства, е различна от  бившите социалистически страни, особено от Югоизточна Европа и бившия СССР. В първия случай става дума за специални мерки по социалната защита на имигрантите и тяхната интеграция. Мерки против дискриминацията и расизма. В България,  става дума за основни задачи по изграждането на стабилно гражданско общество и ефективна политическа демокрация.

В западната част на континента мултикултуралността се надстроява над продължително историческо развитие и намира своя краен израз в интегриращата идея за Европейски съюз. В източната част,  мултикултуралността се подстроява, трябва да се заложи в основите на нови държавни образования и да се реализира в атмосферата на диференциация.

Българският етнически модел е конкретно-историческо понятие; това е специфичният начин да се намери изход от задънената улица на междуетнически отношения, в която “възродителният процес” беше запратил страната. Българският етнически модел е трансформация на етническите противоречия и конфликти в политически процес, който ги неутрализира и дава възможност да се възстановят добросъседските отношения във всекидневието на християни и мюсюлмани преди началото на конфликтната ситуация. Обратният процес протече в Босна, а именно – политическите противоречия бяха трансформирани в етнически конфликт.

Самият модел на изхода е уникален. Неговите елементи са:

• Политическо представителство на малцинството.
• Отказ на етническата партия от етнонационализъм на малцинството, от линия на реваншизъм и мъст.
• Отказ на основните политически сили от етнонационализъм на мнозинството.
• Посредническа роля на граждански обединения и отделни личности.
• Декапсулиране и еволюция на етническата формация към нормална политическа партия с либерална ориентация. В хода на това развитие тя получава международно признание и взема конструктивно участие в управлението.
• Маргинализиране на радикалните етнонационалистически формации.

Достатъчно е да сравним тази картина не само с трагичния опит на бивша Югославия, но и с относително успешния път на Румъния, която потърси изход в поощряването на етнически партии, за да разберем вниманието, с което международните наблюдатели се отнесоха към българския опит.

4. Външни фактори

Оспорването на мястото на АТАКА  във властта обаче е реваншизъм. Да се оспорва тяхното място е подобно на това, как преди време  Българската комунистическа партия представляваше, “стопанисваше” и “ползваше” властта в България, не давайки алтернатива на никой друг. Такова нещо Европейският съюз,  няма да търпи. Но няма да търпи и изказванията, които са насочени срещу цели общности.

5. Интереси, мотивиращи конкретните действия

Политическата атака срещу етническия модел е опит в името на “силна България” да се провокират етнически страхове и безпокойства, да се спечелят точки в конкурентната борба за доминация в дясното пространство, да се отслаби политическият център и да се предотврати или компрометира евентуална левоцентристка коалиция.

6. Сценарии на развитие на събитието

Не може да се проповядва етническа омраза, въпреки че е твърде спорно как една общност, изповядваща исляма, определи с течение на времето по вероизповеданието си своя етнос. Смехотворен и твърде закъснял е опитът да се подхвърля и публикува стар доклад на Държавна сигурност за т.нар. възродителен процес. Днес никой не отрича миналата принадлежност на ДПС-лидери към БКП (партията, която взе решение за смяна на имената на българските мюсюлмани, без да се съобрази с каноните на религията им). Никой не отрича и принадлежността на ДПС-лидери към Държавна сигурност за периода, когато са сменяни имената на българските мюсюлмани. Остават дитирамбите, с които се величае етническият модел в България ­ ако изобщо може да се говори за етнически модел на изкуствено създаден етнос въз основа на религията му.

Дали е било възможно да избухне гражданска война след смяната на имената, както бе тиражирано за пореден път от АТАКА? И това се оказва куха конструкция, тъй като българските мюсюлмани изчакват пет години след преименуването, за да започнат да недоволстват. Наченало се е с тероризъм, саботажи, подривна дейност, жертви, за да се стигне до желание за изселване. Пет години закъснява "недоволството", но вече инспирирано от Анкара и МИТ (турското разузнаване). Анкара нарича открито българските мюсюлмани "нашите сънародници". Що се отнася до смешното и нелепо словосъчетание "български турци", със същия успех би могло да се говори и за "български македонци". Разликата в използваната терминология е, че "български македонци" не се употребява, тъй като се знае, че става дума за българи. И тук е занемарен проблемът ­ как българските македонци са българи, а българските мюсюлмани са български турци. Проблем, твърде удобен както за стратезите на промяната и завършилия преход, така и за учени историци, експерти по международно право. Най-правият път в двустранните отношения е равенството. В този смисъл българските мюсюлмани в Турция, които са "наши сънародници", в Турция могат да са само и единствено турски граждани.

7 .Влияние на събитието

Обвиненията в национализъм  към АТАКА имат друг терен на който действат. Те трябва да дадат алиби на управляващите от АТАКА за неспособността им да защитят и отстояват българските интереси. За българските интереси в една общност като Европейския съюз ние всичките трябва да се обединим тук, всички с различните култури, с различните вярвания, ние трябва всички да застанем зад тези български интереси, защото имаме механизъм да ги защитаваме именно като български интереси. Такъв механизъм Европейският съюз позволява, за разлика от това, че не позволява етнически или верски или други формули на защитаване на групови права. Това е много важно да се разбере. Българският интерес не може да се калкулира в общоевропейското на общия интерес. Българският интерес няма да влияе там и накрая няма да бъде отчетен. Затова обвиненията в национализъм имат значението по-скоро да оправдаят другите, които не виждат тази задължителност да се формулират българските интереси и да се отстояват особено в с Европейския съюз. По всеки въпрос трябва да се поставя българският интерес, а не този на определени групи, независимо дали те се наричат АТАКА или ДПС.