Joomla Software solutions Template

Payday loan

1. България в контекста на регионалното сътрудничество и новите заплахи срещу националната сигурност.

1. Описание на проблема

Концепцията за националната сигурност на Република България представлява официално приети политически виждания за защита на българските граждани, общество и държава от външни и вътрешни заплахи от всякакво естество, при отчитане на наличните ресурси и съобразяване с нивото на гаранциите, които дават световната, евроатлантическата и европейската система за сигурност и стабилно развитие. Съгласно тази концепция, национална сигурност има, когато са защитени основните права и свободи на българските граждани, държавните граници, териториалната цялост и независимостта на страната, когато не съществува опасност от въоръжено нападение, насилствена промяна на конституционния ред, политически диктат или икономическа принуда за държавата и е гарантирано демократичното функциониране на държавните и гражданските институции, в резултат на което обществото и нацията запазват и увеличават своето благосъстояние и се развиват. Българските граждани, обществото и държавата имат задължения, записани в Конституцията и законите на страната, сами да са създатели и гаранти на своята сигурност. Едновременно те са взаимносвързани потребители на сигурност, при които нарушаването на безопасността на който и да е от тях нарушава безопасността на останалите. Те съставляват заедно единната структура за сигурност на България. Сигурността е гарантирана, когато страната успешно реализира националните интереси, цели и приоритети, и при необходимост е в състояние ефективно да ги защити от външна и вътрешна заплаха. Равнището на сигурност се определя от степените на защита и на ефективно реализиране на интересите на българските граждани, общество и държава, които в съвкупност съставляват националните интереси. Интересите на българските граждани са в реалното гарантиране на конституционните права и свободи, личната безопасност, повишаването на качеството и равнището на живота, на социално и здравно осигуряване.

Интересите на гражданското общество са в утвърждаването на демокрацията, гражданския контрол върху институциите и свободата на сдружаване, в правата на религиозните, етническите и малцинствените групи, в съхраняването на националните духовни и културни ценности и традиции. Интересите на държавата изискват защита на Конституцията, суверенитета и териториалната цялост на страната, постигане на политическа и финансова стабилност на икономическото и социалното развитие, строго спазване на правовия ред, равнопоставеност и взаимноизгодно международно сътрудничество.

Три са основните фактори на националната сигурност на България:

-степента на развитие и ресурсите на страната;

- ефективността на външната и вътрешната й политика, и

-участието на България в колективните системи за сигурност и икономическо развитие.

Проблемът обаче, който се разглежда е как се вписва тази концепция в: новите заплахи пред световната и европейската сигурност, готова ли е страната да поеме определено предизвикателство като външна граница на ЕС и какви реформи предстоят, за да може България ефективно да пази границите на ЕС? Също така, глобален проблем за страната е как се управлява /дали ефективно се управлява/  сигурността на страната.

2. Състояние на средата

Съобразно Конституцията на Република България отговорности за националната сигурност на страната имат Президентът, Народното събрание и Министерският съвет. Президентът възглавява Консултативния съвет за национална сигурност, чийто статут е определен със закон. Народното събрание осъществява законодателното изграждане на системата за национална сигурност. Чрез своята постоянна Комисия по национална сигурност контролира изпълнителната власт и специалните органи на сигурността относно законосъобразност и ефективност на действията им и ефективно използване на ресурсите, оценява политически опасностите. Чрез своята постоянна Комисия по външна и интеграционна политика контролира изпълнителната власт в областта на външните аспекти на националната сигурност. Министерският съвет на основата на тази концепция и в изпълнение на възложените му от Конституцията на Република България отговорности в областта на сигурността с доклад пред Народното събрание ежегодно посочва рисковете за страната и дава оценка за степента на защита на националните интереси. Министерският съвет разпределя ресурсите на страната за повишаване степента на защита на националните интереси. Министерствата и ведомствата в рамките на своята компетентност разработват и реализират стратегии и програми за най-ефективно използване на политическите, военните и икономическите ресурси на страната.  В изпълнение на функциите си Министерският съвет се подпомага от Съвет по сигурността в състав: министър-председателя, министъра на външните работи, министъра на отбраната, министъра на вътрешните работи, техни заместник-министри, началника на Генералния щаб на Българската армия и ръководителите на разузнавателните и контраразузнавателните служби. Президентът лично или чрез свои представители може винаги да участва в работата на съвета и по всяко време да изисква от него информация.  Съветът по сигурността:

• обобщава, анализира и прави изводи от цялата текуща информация за рисковете пред националната сигурност и дава професионална оценка и прогноза за динамиката на опасностите;
• планира конкретни мерки за неутрализиране на опасностите и предлага решения в условия на криза;
• координира плановете на специалните органи за добиване на информация и дава становища по разпределението на ресурсите;
• разработва и предлага на Министерския съвет годишен доклад за националната сигурност.

Президентът, председателят на Народното събрание и министър-председателят, изхождайки от основните цели и задачи, свързани със сигурността на страната, са заявители на информация в Съвета по сигурността. Съветът по сигурността представя равна по обем и еднаква по съдържание информация на Президента, председателя на Народното събрание и министър-председателя.  Гражданският контрол върху държавната политика за сигурност и органите, които я изпълняват, се гарантира от Конституцията и законите на страната.

Съществува и следния въпрос:  доколко е ефективна така описаната структура?

3. Вътрешни фактори

Развитието на Концепцията за сигурността е опосредствано от редица външни и  вътрешни фактори. Съществуват следните  вътрешни източници на заплаха на сигурността, а именно:

• Нарушаване на установените комуникации и информационни средства в щабовете и учрежденията на Министерството на отбраната;
• Преднамерени и непреднамерени грешки на персонала на информационната система със специална значимост;
• Информационно- пропагандна дейност на организации и личности, насочени срещу интересите на правителството, които водят до снижаване на престижа и бойната подготовка на въоръжените сили.

Всички тези заплахи са особено значими при влошена военнополитическа ситуация.

4. Външни фактори

Източници на външна заплаха за националната сигурност на страната са:

• Всички видове разузнавателна дейност;
• Информационно- техническа дейност като електронна война и методи за проникване в компютри;
• Психологически операции на възможни противници както чрез специални дейности, така и чрез средствата за масови комуникации;
• Дейности на чуждестранни политически и икономически структури, които са насочени срещу интересите на държавата в сферата на отбраната.

5. Интереси, мотивиращи конкретните действия

С приемането на Република България за член на НАТО, у нас е налице нова военнополитическа и военностратегическа среда с ново, по-високо състояние на сигурност и с нови, по-високи отговорности, а именно:

-от пролетта на 2004  година върху сигурността на България влияние оказват колективните гаранции и задължения по силата на Вашингтонския договор;

-в общата система за сигурност военният фактор продължава да играе определяща роля в тясна връзка с дипломатическите, политическите и икономическите фактори;

-новите рискове и заплахи на 21-ви век изправят пред нови предизвикателства националната сигурност и Българската армия;

-назрява необходимостта от нови концептуални и доктринални документи и планове за реализирането им, съответстващи на отговорностите от членството в НАТО и рисковете и заплахите на 21-ви век.

Основните мисии на Въоръжените сили на Република България в тази нова среда трябва да бъдат: отбранителна; подкрепа на международния мир и сигурност и принос към националната сигурност в мирно време.

За изпълнение на отбранителната си мисия Въоръжените сили ще провеждат отбранителна операция на собствена територия или друга съюзническа територия в отговор на военна криза за защита на териториалната цялост на страната, както и тази на други съюзнически държави.

За изпълнение на мисията подкрепа на международния мир и сигурност Българската армия осигурява формирования в състава на многонационални сили или самостоятелно за провеждане на операции по поддържане на мира, мироналагащи, хуманитарни и спасителни операции извън територията на страната. Сега, след като вече сме член на НАТО, тези подразделения ще бъдат ядрото на силите, които страната ще предостави за участие в пълния спектър от мисии на Алианса. Същите са основният компонент от силите за развръщане (Deployable Forces).

За изпълнение на мисията принос към националната сигурност в мирно време Българската армия ще поддържа определено ниво от основни сили за отбрана (In Place Forces), с които ще бъде гарантирана националната сигурност и териториалната цялост на страната, както и за подпомагане на населението при бедствия, аварии и катастрофи, борбата с тероризма, организираната престъпност и трафика на наркотици, хора и оръжия и провеждане на операции по издирване и спасяване.

Важна задача, произтичаща от членството ни в НАТО и свързана с националната сигурност, е актуализацията на правно- нормативната база.

Обществените отношения, свързани със сигурността, отбраната и с Въоръжените сили на Република България се уреждат с конституцията на страната, Закона за отбраната и Въоръжените сили (ЗОВС) и с отделни закони и нормативни актове за някои от структурите на системата за сигурност.

От всичко това следва изводът, че на този етап и през следващите години Република България ще отстоява своите интереси в сложна глобална и регионална среда на динамично променящи се и трудно предвидими предизвикателства.

6. Сценарии на развитие на събитието

Като основни рискови фактори за националната сигурност на България и регионалното сътрудничество на настоящия етап се очертават:

• политическата нестабилност на Балканите;
• икономическата изостаналост в по-голяма част от страните в региона;
• организираната престъпност;
• бежанските и емиграционните проблеми;
• влиянието на кризисно протичащите процеси на Балканите ;
• наличие на нетрадиционни рискове, като тероризъм, религиозни, етнически, демографски и др.

Политическата нестабилност на Балканите в резултат на тлеещите етнически конфликти и гранични спорове, на възникването на нови държави след разпадането на бивша Югославия, е реалност чието развитие в близка перспектива е повлияно от редица комплексни фактори и по тази причина е трудно предвидимо. Кризисното развитие на обстановката в някои части на Балканите показва особеното значение на етническите и религиозните противоречия и на предизвиканите от тях дезинтеграционни тенденции върху вътрешната стабилност на някои от страните. Крайният национализъм също остава рисков фактор за стабилността в Югоизточна Европа. Неустойчивото икономическо развитие на повечето страни в региона, породено от финансовите, стопанските и социалните затруднения и проблеми, безработицата и емиграцията увеличава заплахите за жизнено важните инфраструктури и преди всичко за информационните системи. Динамичното развитие на световното информационно общество увеличава рисковете за проникване, манипулиране и унищожаване на информационните масиви с цел извличане на представляващи интерес данни и информация и за парализиране на дейността на държавни и частни институции. Заплахи произтичат и от засиления интерес на терористични и други престъпни организации към поддържането и използването на такива масиви. Разпространението на опасни технологии и преди всичко на компоненти за оръжия за масово унищожаване е сериозна заплаха за сигурността, тъй като създава предпоставки за държави, терористични и престъпни организации да се снабдяват, разработват и търгуват с технологии и компоненти за производство на ядрени, химически и биологически оръжия и технологии с двойна употреба. Активизирането на международния тероризъм засилва рисковете от използването на такива оръжия срещу граждани и обекти в различни райони на света. Предизвикателство за националната сигурност на България е и трафика и търговията на хора. Налице е тенденция за засилване на миграционния поток към Западна Европа, САЩ и Канада на граждани от страните на Азия и Африка. Наблюдава се усложняване на обстановката във всички гранични райони, където се изграждат и функционират канали за прехвърляне през граница на нелегални емигранти. Бежанските и имиграционни проблеми, натрупани през последните години на кризи и военни конфликти, генерират нестабилност и непредвидимост заради липсата на средства и достатъчна воля за тяхното разрешаване. Те, както и нелегалната миграция са сериозна заплаха поради използването на региона и като транзитен и като "подкрепителен" пункт по пътя към Западна Европа. Близостта и влиянието на кризисно протичащите процеси в Източното Средиземноморие, Близкия изток и Кавказ, чрез възможността за износ от тях на организирана престъпност, наркотрафик, религиозен екстремизъм, засилена емиграция, както и проблемите в двустранните отношения между някои от държавите в региона, задържат развитието на връзките и в една или друга степен влияят върху интересите и сигурността на България. Сериозно предизвикателство за националната сигурност на нашата страна и борбата срещу новите заплахи в света и региона ще продължи да бъде трафикът на наркотици и оръжие, нелегалните канали за който преминават през Балканите и територията на нашата страна. Тероризмът и организираната престъпност се превръщат в първостепенна заплаха за политическата стабилност и националната сигурност. Извършените терористични атентати в САЩ, Русия, Турция, Испания и др. страни показаха уязвимостта на демократичните общества от асиметричните заплахи и това, че националната сигурност на която и да е страна, включително и на България, в досега влагания в това понятие смисъл, не може да бъде гарантирана напълно и със самостоятелни усилия.

Борбата срещу тероризма е голямата война на нашето съвремие. Тази война е уникална спрямо войните досега и не прилича на никоя от тях.
От м. април 2004 година Република България е член на НАТО и източна граница на пакта, а от 2007 г. се очаква да стане и граница на Европейския съюз, с което отговорностите и задачите в колективната отбрана срещу световния тероризъм ще се повишат.

7. Влияние на събитието

Мерките на България за защита на националната сигурност от последните години се сключват до следното: През последните две години КРСС предостави няколко меморандума свързани с интеграцията на България в евроатлантическата система за сигурност. Меморандум #2 предложи създаването на национални експедиционни сили и оперативно командване, които да подкрепят нашето участие в операциите в Босна и Херцеговина, Косово, Афганистан и Ирак. Меморандумът също така включва предложение за промени в Закона за отбраната и въоръжените сили и съответни решения в СПО. Меморандум #3 предложи модел за съюзническо присъствие в България, включително американски военни бази и тренировъчни центрове и структури на НАТО и ЕС. В следващия меморандум (всички меморандуми са публикувани в предишни броеве на бюлетина) КРСС предложи модел за модернизацията на въоръжените сили и сектора за сигурност.  Междувременно, на 27 май 2004 г. правителството одобри единадесет приоритетни проекта за модернизация на въоръжените сили и задели един и половина милиарда лева за тази цел за следващите две години. Определиха се  процедурите за възлагане на поръчките за изпълнение на проектите. В допълнение, Законът за обществените поръчки беше променен с цел създаване на подходящите условия. Следователно, може да се обобщи: регионалното сътрудничество за опазване мира на Балканите и гарантиране сигурността на страната оказва или предизвиква значителни институционални изменения.