Home Туризъм Странджа планина - природно богатство, археологическо наследство, духовна култура, туризъм

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Странджа планина - природно богатство, археологическо наследство, духовна култура, туризъм ПДФ Печат Е-мейл

История

Странджа е планина с хилядолетна история, съхранила в земите и в духовните си пространства наследството на  няколко цивилизации.
Най-старите следи от живот в планината - каменни брадви и керамични фрагменти, открити на Ахтополския полуостров, датират от новокаменната и меднокаменната епохи (6 –3 хил. пр. Хр.).

Наричана през вековете Тратонзос, Салмидесос, Монс Астикус, Хемимонт, Парория, по редица причини Странджа остава почти непозната в историко-географско отношение за  античния свят.

През ранножелязната епоха (ХІІ – VІ в. пр. Хр.) траките изповядват религиозните си култове на открито, най-често сред скалите. В основата на тези вярвания е почитането на слънчевия бог, вкоренено у тях  още през бронзовата епоха. И до днес тази вяра е съхранена в Странджа – в запазените скални светилища, долмени и жертвеници, в архаичните фолклорни обичаи.

Една от най-съществените особености на планината и нейното крайбрежие е присъствието на мегалитната култура. От времето на  траките са останали пръснати из цяла Странджа каменни гробници, познати с името долмени. Изградени са изцяло от огромни няколкотонни каменни плочи. Учудващо добре оцелели през хилядолетията, за съжаление много от тях са унищожени през цивилизования ХХ-и век от иманяри или от невежество. Проучените в Странджа долмени датират от І-во хил. пр. Хр.

На 3 км югозападно от гр. М. Търново се намира най-известният паметник на древната тракийска култура в Странджа – куполната гробница-светилище в м. Мишкова нива. Тя еволюира през вековете от   долмен с крепида и земен насип до монументално светилище-мавзолей. Доизградено през римската епоха (ІІ - ІІІ в. сл. Хр.) с огромни мраморни блокове, то е използвано като място за почитане на митичен прародител-херой и храм на бог Аполон-Аулариок.

Повече от 60 са проучените останки от древнотракийски  крепости на територията на Странджа, свидетелстващи за нестихващите междуплеменни вражди, сблъсъци и чужди нашествия през цялото I хил. пр. Xp. Изграждани са с масивни стени,  от едри ломени камъни без спойка. Такива са “Голямото кале” край с. Младежко, “Градището” до с. Българи, три крепости около с. Бродилово, “Голямото градище” югозападно от Малко Търново и др. Някои от съоръженията са  използвани и през Средновековието.

През римската епоха в Странджа се развиват в особено големи мащаби рудодобивът и металургията. В м. Сгуриите край с. Резово е най-голямото находище у нас на антична шлака (сгур), с обем стотици хиляди тона.

За пръв път Странджа е включена в българската държава през 705 г. при хан Тервел. Век по-рано планината вече е заселена със славяни, смесили се с многобройното оцеляло тракийско население. След 705 г.  в планината вероятно  се заселват и прабългарски военни колонисти за охрана на границата.

Окончателното присъединяване на днешна българска Странджа към Родината става след катастрофалната за България Междусъюзническа война през 1913 г.

Тракийски култов комплекс в м. Мишкова нива се намира на югоизточния склон на вр. Голямото градище (710 м н.в.), на около 3 км югозападно от град Малко Търново. Комплексът е включвал куполна гробница-светилище, укрепена сграда (Villa Rustika - жилище на обслужващите храма), могилен некропол, античен водопровод, рудник и крепост. Култовата сграда е била и гробница на тракийски племенен вожд-жрец и херой. През V-ІІІ в. пр. Хр. светилището е представлявало долмен с крепида, около който по-късно, през ІІ-ІІІ в. сл. Хр., е доизградено и развито монументалното светилище-мавзолей - място за отдаване почит на митичния прародител-херой, а също и храм на бога-слънце - Аполон. Този храм е играел първостепенна роля в религиозния живот на тракийските племена от цялата планина. Целият комплекс илюстрира прехода от долмен към гробница, културната връзка с Микенския период, а също и процеса на прерастване на долменната архитектура в гробнична.

Открит в м. Мишкова нива четиристранен мраморен жертвеник говори за старото рударство в този край, което свидетелства, че на мястото на Малко Търново се е намирало средище на римския металодобив в Странджа. Тракийски некропол и гробници в м. Пропада се намира на 3 км северозападно от Малко Търново по склона на невисок хълм с около 40 надгробни могили. Разкритият в местността комплекс от четири различни типа гробници и цистови гробове функционира като своеобразен „град на мъртвите” през елинистическата и римската епоха. В изградените от мраморни блокове гробове са открити монети, свидетелстващи за съществуването на “Хароновия обол” – обичай, свързан с плащане за преминаването на мъртвия през подземната река Стикс. Малка бронзова монета (обол) била поставяна под езика на погребвания, за да плати на Харон – лодкаря на подземното царство. Археологическата датировка сочи последната дата на използване на обекта - ІV век от новата ера.

Архитектурата на куполната гробница на върха на хълма напълно съответства на датираните V - ІІІ в. пр. Хр. тракийски култови сгради под могилен насип. В периода до ІV в. от н.е. е използвана многократно.

Тракийско скално светилище в м. Каменска бърчина се намира на 10 км от Малко Търново в посока Царево. Обявено е за природна забележителност. На диалект името означава каменно възвишение. Както в много култури, така и в тракийската цивилизация, камъкът символизира божествената власт, трайното и непреходното. Светилището представлява комплекс от интересни образувания на редки за Странджа конгломератни скали сред впечатляващи панорамни гледки. Една от скалите е с форма на гъба, в чиято основата има тесен процеп, “провирало”, за който се вярва, че успешно пролазилият през него човек по символно-магичен начин се избавя от болести и беди и ще бъде здрав през цялата година. Върху друга скала, на високо, целодневно огрявано от слънцето място, са издълбани “соларни кръгове”, свързвани със слънчевия култ и бог Аполон. Кръгли жертвеници, издълбани почти навсякъде по скалите, са били използвани за приготвяне на „свещено вино” и за извършване на жертвоприношения чрез възлияние на течности (вода, мляко, вино, кръв).

Археоастрономическите изследвания сочат, че от 2500 г. пр. Хр. на това място в деня на лятното слънцестоене е наблюдаван изгрева на Бога-Слънце и са извършвани ритуали, важни за орфическата религиозно-философска система на древните траки.
На 4 км от светилището е м. Качул с Ловен дом на Държавна дивечовъдна станция – Граматиково и Дендрариум. От м. Качул по маркирани пътеки се стига до две от най-свещените места в Странджа - Индипасха и Голямата аязма.

Крепост “Градището”

Разположена е на около 4 км северно от с. Българи, на естествено укрепен хълм, ограничен от стръмни западни и южни скатове и пропаст на север. Площта й е около 11 дка. Откритите в района на крепостта находки позволяват да се предположи, че е издигната вероятно в началото на VІ в., при император Анастасий (491-518).

Крепостната стена, градена от ломен камък без спойка, следва билото на хълма. Ширината й варира от 2.80 до 3 м, а във височина, в разкопаните участъци – от 0.20 до 1.50 м (6-7 реда камъни).

Влизала е в системата на третата преградна линия, оформена в Странджа – съществен елемент във византийската отбрана. Била е заемана от войскови гарнизони само в моменти на остра заплаха, каквато са представлявали големите славяно-аварски нападения на Балканския полуостров през VІ в. На най-високото място на съоръжението, с обширна панорама наоколо, била издигната малка църква.

Етнографски облик и население

Странджанския край се населява от три етнографски групи – рупци, тронки и загорци. В продължение на столетия те живеят в непосредствен културно-битов контакт.

Странджанските (източни) рупци се считат за най-старото българско население в Югоизточна Тракия. И до днес тя е най-голямата етнографска група в Странджа. В бита, в говора и в някои прояви на мирогледа си те показват общност с рупците в Родопите. Християнските наслоявания върху културата тук невинаги успяват напълно да скрият античния субстрат. От друга страна, рупските народни говори стоят много близо до старобългарския език.

Старите рупски селища в Странджа са: Резово, Българи, Кондолово, Граматиково, Сливарово, Малко Търново, Бръшлян, Звездец, Стоилово, Бяла вода, Калово, Заберново, Визица .

Главен поминък на рупското население е бил силно развитото животновъдство, подвижното овцевъдство и по-слабо планинското земеделие. Втори по значение били городелството (горянство), рудодобивът и свързаното с металообработването производство на дървени въглища.

Втората по големина етнографска група в Странджа след рупците са тронките, от думата „тронка” (малко), която населението в тази област често употребява. Тя граничи на запад с рупската област, като е обхващала селата по горното течение на р. Факийска и продължавала на юг до Лозенгард (дн. гр. Къркларели в Турция). Тронкските села днес са разположени в планинската част на община Средец – Момина църква, Факия, Кирово, Голямо Буково, Горно и Долно Ябълково и др. Диалектологичните изследвания сочат, че при тронките има стари преселници от западните български земи (Кюстендилско, Софийско, Ихтиманско).

Главният поминък на тронките бил земеделието, за което благоприятстват и природо-географските условия. Второстепенно значение имали овцевъдството и говедовъдството.

Представителите на третата етнографска група в Странджа – загорците, обитават северните и западните окрайнини на планината - областта, позната като Равна гора. Загорско е населението на странджанските селища Средец, Черноморец, Зидарово, Росен, Равна гора. Повечето наши историци считат загорците в Тракия за мизийски преселници от Североизточна България, което подсказва и етимологията на прозвището „загорци” – дошлите иззад планината.

Поминъкът на загорските селища се характеризирал с интензивно земеделие и добре развито животновъдство (говедовъдство и овцевъдство).

Днес на територията на ПП”Странджа” се намират 21 населени места с около 7000 души население. В границите на защитената територия попадат цялата община Малко Търново, по-голямата част от община Царево и много малка част от община Приморско.

В етнографско отношение населението от територията на Парка принадлежи изцяло към източно-рупската общност.

Събори и фестивали

Кукеровден и Паликош – отбелязват се седем седмици преди Великден в селата Кости, Бродилово и гр. Малко Търново.

Индипасха – поклонение в древнотракийско оброчище пет дена след Великден. Принасят се курбани и се прави ритуала “смиване” с язменска вода. Посещава се целогодишно.

Фестивал на зелениката – месец май (периода на цъфтеж на странджанската зеленика), в различини селища от територията на ПП “Странджа”.

Поклонническо шествие на петте странджански нестинарски села до Голямата аязма – последната неделя от м. май преди 3 юни. Изходни точки – селата Граматиково, Сливарово, Българи, Кости, Кондолово.

Нестинарски обряд - 3 юни, с. Българи

Пряката културна приемственост, осъществена в Странджа, е причина този действащ от тракийско време езически ритуал да запази основните си черти и до днес. Преди повече от две хилядолетия тракийските царе, които били и върховни жреци, единствени имали право да встъпват в контакт с боговете, да отправят към тях молби и питания, а след смъртта си да бъдат обожествявани. Преди да влезе в свещеното място, царят-жрец танцувал заедно с най-приближените си аристократи – неговите мисти. Само той играел върху жаравата на огъня, горящ пред вратата на хероона (храм на хероя – царския предшественик). Влизането в огъня го свързвало с боговете, за да се допита до тях. След този контакт той излизал пред народа си и оповестявавал божествената воля и промисъл.

Отгласи от този ритуал се наблюдават при съвременните нестинарски игри в Странджа. Върху жаравата играят само посветените, които са обсебвани от духа на светеца. Между тях единствено главният нестинар или нестинарка, носейки иконата на обожествения цар Константин, т.е. на хероя, може да встъпи в контакт с него и да отправи молбите на хората. Единствено той може да предаде и отговорите на тези, които ги очакват. Той е възкръсналият тракийски цар-жрец в ролята си на медиатор – посредник между двата свята и главен прорицател.

Днес в село Българи изумителният танц върху жарава е само един отглас от онези древни тържества и ритуали. Въпреки това великата огнена мистерия пази притегателната си сила и досега.

Национален възпоменателен събор в м. Пéтрова нива, в чест на Илинденско-Преображенското въстание (1903) – предпоследната седмица на м. август.

Защитени територии

Природен парк “Странджа”

Най-голямата защитена територия в Република България (1 161 кв.км – 1 % от площта на страната). Обхваща българската част на Странджа планина, като на юг граничи с Турция, а на изток с Черно море. Близостта му до континента Азия го прави уникален както по отношение на изключителното за Европа биологично разнообразие, така и в културно-исторически план.

Създаден е като Народен парк на 24 януари 1995 г.  Целта е  да се опази в полза на обществото неповторимата природа на Странджа, свързаните с нея традиции и поминък и се осигури устойчиво социално-икономическо развитие на района.

За по-доброто опазване на природното богатство, в Парка са обособени 5 природни резервата, 14 защитени местности и много природни забележителности.

В рамките на проекта КОРИНЕ – Биотопи районът на Странджа се определя като приоритетен в екологичната мрежа на страната и една от най-важните консервационни територии в България. На национално ниво Паркът е защитената територия с най-голямо видово разнообразие във всички биологични групи.

Единствен представител на широколистни гори на умерения климат с лавровиден подлес, Паркът притежава европейско значение по отношение богатството на висшата флора, гнездящите птици и разнообразието от влечуги, и световно значение за бозайниците, безгръбначните животни и горите с терциерна растителност.

Днес цялата територия на Природен парк “Странджа” е включена в международната екологична мрежа Натура 2000.
Специфичното разположение на Парка на границата между България и Р Турция поставя територията във фокуса на регионалната политика за трансгранично сътрудничество и създава възможности за развиване на партньорства в областта както на устойчивото развитие, така и на природозащитата.

Символ на Парка е странджанската зеленика.

Резервати

Резерват “Витаново” (1112,4 ха)
Разположен е на 9 км от Малко Търново и на 5 км от Бръшлян, до северните склонове на главното Резовско било по границата с Република Турция. Надморската височина (400 до 600 м) обуславя съществената разлика на растителността в района от тази в други странджански резервати (Силкосия и Узунбуджак). Зоната на резервата обхваща гори от източен горун, цер, благун (видове дъб) и източен бук със средна възраст от 80 до 110 години, с характерен подлес от южноевксинска растителност – странджанско бясно дърво, лавровишня, колхидски джел и странджанска боровинка.

Чистите букови гори са разположени по влажните долове и ниските части на склоновете със северно изложение. Малко над тях са смесените буково-габърово-източногорунови гори (в горните течения на доловете).

В резервата е запазено едно от малкото естествени находища на благороден елен. В чистите води на р. Мечи дол има балканска пъстърва.

В недалечно минало тук е имало мечки, за което може да се съди и по местната топонимия – Мечи дол, Мечкобиево, Мечовите поляни.

Влизането в резервата става само със специално разрешение от МОСВ за провеждане на научна дейност или за специализиран туризъм при строго определени правила и маршрути.

Резерват “Узунбуджак” (“Лопушна”, 2581,5 ха)
Намира се изцяло зад граничното съоръжение, на границата с Турция. В него са едни от най-старите буково-дъбови гори на Странджа.  В резервата особено характерни са горите с вечнозелен подлес от странджанска зеленика. Често срещани редки и защитени видове тук са лавровишнята, червената пираканта, странджанската боровинка, дилянката, волският език и др.

От влечугите се срещат почти всички видове, характерни за Странджа, включително жълтокоремник, балкански гекон, вдлъбнаточел и леопардов смок. Често срещани бозайници са  сърна, елен, дива свиня, лисица, чакал, дива котка, златка и вълк.

До 30-те години на миналия век тук се е срещал и рисът, но с навлизането на човека в странджанските дебри, красивият и потаен хищник изчезва.

Резерват “Средока” (607,8 ха)
Разположен е върху стръмните северните склонове по долното течение на река Мечи дол. Създаден е с цел запазване на обширните  вековни букови  гори и находища на редки и защитени растителни видове.

От ендемитите за Странджа се срещат червената пираканта, лавровишнята, чашковидната звъника. Висока стойност има голямото находище от лавровишня, разположено в централната част на резервата и компактните групи от колхидски джел, който в отделни екземпляри достига до 6 м височина и 10 см диаметър.

"Средока” е единственият резерват на Странджа с много поляни и открити пространства – калунаци и пасища.

Резерват “Тисовица” (749,3 ха)
Разположен е в планински, трудно достъпен район във водосбора на р. Тисовица, от която е получил името си. Обявен е с цел запазване на типичните за Странджа вековни дъбово-букови гори с вечнозелени храсти, част от южноевксинската флора. “Тисовица” има и археологическа и историческа стойност – открити са останки от древнотракийската епоха в местностите Писан камък, Калдаръмът и Мързевско кале.

Резерват “Силкосия” (396 ха)
Първият резерват в България, обявен през 1933 год. Намира се на 2 км северно от село Кости и на 1 км източно от с. Българи. В него са установени 260 вида висши растения. Съхранява най-типичните и реликтни гори от бук и дъб с подлес от вечнозелени храсти - странджанска зеленика, лавровишня, джел, странджанско бясно дърво. Средната възраст на дърветата е 120 – 130 години, а в отделни случаи – и над 200 години.

Изключително разнообразна е орнитофауната. Типични за резервата са сойката, авлигата, южният славей, малкото черноглаво и голямото белогушо коприварче, различни видове кълвачи и грабливи птици.

Защитени местности

Защитена местност “Кривинизово” (109 ха).
Обявена е през 1991 година с цел опазване местообитанията на редки растения и птици (малък египетски лешояд).  Заема част от южните склонове към долината на река Велека.

Защитена местност “Моряне” (102,7 ха).
Разположена е на скалистия десен бряг на река Велека, на около 4 км югозападно от село Звездец. Типичен орнитологичен обект. Тук гнездят много редки видове птици.

Защитена местност “Велека” (1546,3 ха)
Обявена е с цел запазване на старите дъбово – букови гори и живописния каньон на р. Велека. Обхваща средното течение на река Велека, където тя преминава през карстов район и образува множество меандри. Във вековните девствени гори и скалисти склонове намират убежище много птици – скален орел, който на територията на България единствено в Странджа гнезди на дървета, черен щъркел, египетски лешояд и много бозайници. В река Велека се намира една от най-добре запазените в Европа популации на видрата.

Защитена местност “Босна”(52 ха)
Намира се на около 5 км североизточно от с. Младежко, на Босненското било. Опазва гнездящите в района защитени и редки видове птици, много от които включени в Червената книга.

Защитена местност “Руденово” (15,3 ха)
Намира се на изток от с. Сливарово, зад граничното съоръжение, над долината на р. Резовска. Създадена е с цел опазване на много добре съхранено находище на странджанска боровинка, разположено в стара букова гора със зеленика.

Защитена местност “Докузак” (5 ха)
Обхваща красив карстов район при река Докузак, с малкия еднименен водопад и непресъхващите девет извора.  По поречието й има места за отдих и риболов.

Защитената местност е създадена с цел опазване на естествено находище на кримски чай. Опитите за изкуственото му размножаване са успешни – това дава възможност да се възстанови разпространението му и се използва като чудесен тонизиращ чай.

Защитена местност “Петрова нива”(250 ха)
Обявена е с цел опазване на характерния ландшафт, местообитанияна редки видове птици и застрашени растителни видове. В южната й част до склоновете, спускащи се към р. Велека, е разположен едноименният мемориален комплекс на Преображенци.

Защитена местност “Марина река” (47 ха)
Бродейки из гъсталаците на надвисналите зеленики, спирайки срещу единственото тисово дърво, заобиколени от вечнозелените храсти на лавровишната и джела, ще се потопите в изгубеното царство на реликтните растения.

Защитена местност “Пирен” (22 ха)
Намира се на 4 км североизточно от Кости. Каменистите му припеци опазват   най-представителното находище на формации от  пирен и други редки храсти и треви. Пиренът е вечнозелен реликтен храст. За България той се среща единствено в Странджа.

Защитена местност “Кълката” (18,9 ха)
Намира се в югоизточна посока непосредствено до селото и река Велека. Обявена е с цел  опазване гнездото на двойка бухали. По тази причина местността понякога бива назовавана и “Бухала”.

Защитена местност “Устие на р. Велека” (1 511 ха)
Разположена е при устието на едноименната река и долната част от водосборния й басейн. Опазва долината на Велека, пясъчната коса (дълга около 500 м) и част от черноморското крайбрежие. Според оценката на ландшафтните показатели, устието на Велека, макар и в конкуренцията на Ропотамо и Камчия, е несъмнено най-живописното кътче по българското черноморско крайбрежие. Тук се срещат интересни редки видове като морски отантус, приморски ранилист, морски морков, крайморско чадърче, а застрашената жълта водна роза (бърдуче), се среща единствено тук за територията на Природния парк. Над защитената местност преминава големият миграционен път ViaPontica. Извън гнездовия период тук се срещат птици, които я използват за презимуване или за почивка по време на прелета – малък и голям гмурец, обикновен корморан, дяволица (световно застрашен вид), ням лебед. Само в морето, в близост до брега – черноврат гмурец, качулат корморан, червеноклюна потапница, бял ангъч, няколко вида чайки и др. От всички установени в р. Велека риби, 7 са включени в Червената книга на България – змиорка, шаран, лупавец, атерина, триигла бодливка и др. По прилежащото Черноморско крайбрежие могат да се видят и морските бозайници – трите вида делфини, описани за Черно море и тюленът монах (световно застрашен).

Защитената местност е част от комплекса Велека-Резовска, описан като приоритетна влажна зона с национално значение в България.

Защитена местност “Силистар” (773 ха)
Разположена е между селата Синеморец и Резово покрай живописния и силно разчленен  морски бряг. Името си дължи на едноименната малка река, която се влива в Черно море.

Местността е най-богатата по отношение броя на растителни видове за единица площ в България. Тук се намират едни от последните оцелели бели понтийски дюни по нашето Черноморие. Край залива Силистар е разположено най-южното находище на пясъчната лилия у нас. В залива Липите причудливите стволове на дърветата достигат до самата пясъчната ивица. Разпространени в защитената местност са редките за България морски ветрогон, дива смокиня, гмелинова гърлица, българската круша и други.

Осемнадесет от видовете риби, регистрирани и в двете защитени местности, обитават и крайбрежните морски води. От тях морската змиорка, резовският харип и резовската бряна са включени в Червената книга на България.

Защитените местности  “Устието на р. Велека” и “Силистар” са част от комплекса Велека-Резовска, описан като приоритетна влажна зона с национално значение в България. Включени са в списъка на най-значимите влажни зони в България, с изразено значение за опазване на водолюбивите птици.

Природна забележителност “Братанова пещера”
Най-голямата пещера в района на българска Странджа се намира на 9 км северозападно от Малко Търново, в м. Трите дерета. Частично проучена, в нея са открити материали от късната фаза на бронзовата епоха, късната античност и средновековието.

Тъй като е част от резерват “Витаново” и попада зад граничното съоръжение, достъпът до пещерата става само с разрешение и придружител от Гранична полиция и писмено разрешение от Министерство на околната среда и водите.

Природна забележителност “Синята хвойна” (2 ха)
Обявена е с цел опазване на единственото находище на този иглолистен вид в Природен парк “Странджа”. Състои се от няколко храста, разположени на около 1.5 км западно от вр. Голямото Градище, на няколкостотин метра от границата. Отличава се от червената хвойна, често срещана в Странджа, по сиво-черните си плодчета и по сиво-бялата ивица по иглиците си.

Природна забележителност “Пещери и извори на р. Младежка”

Обявена  е с цел опазване на  интересните скални образувания, пещери и останките на ранновизантийска крепост. Местността пленява с красивия си карстов пейзаж. Надвисналите над бистрата  река дървета, стръмните скали, бликащите извори и множеството  пещери правят мястото любимо за много туристи.

Природна забележителност “Махарата”
Включва пещерата “Махарата” заедно със старата дъбова гора около нея. Счита, се че тя е най-голямата пещера в приморска Странджа. Слабо проучена. Една от легендите за нея гласи, че труднодостъпна  галерия от нея минава под р. Резовска и навлиза в Турция.

Животински свят

Сред Безгръбначните животни в Парка консервационно значими са 164 вида. Реликтни са 34 вида, а от ендемичните 4 вида са локални и 80 български. В Световната червена книга са включени 16 вида, а в европейската -10.

Природен парк “Странджа” е българската защитена територия с най-богата гръбначна фауна - 404 вида.

По своето рибно богатство Паркът е сред първите в Европа. Във вътрешността на Странджа са установени 41 вида сладководни и проходни риби, а още 70 вида обитават крайбрежната на Парка акватория. По този показател той е сред първите в Европа. Броят на реликтните видове е голям – 9 Понто-Каспийски (запазили се от времето на древното Сарматско море) и 5 бореални реликта (от лат.-  Вorealis - "северен", видове с произход северните области на Евразия и Северна Америка и  достигнали нашите ширини през Кватернерните застудявания.

Ендемични видове за Черноморския басейн са 7: лупавецът (Rutilusfrisii), черноивичестата морска игла (Syngnathusabaster), широкоглавото попче (Neogobius cephalarges), речното попче (N.fluviatilis), стронгилът (N.melanostomus), лихнусът (Mesogobius batrachocephalus) и малкото плоскоглаво попче (Mesogobiusgymnotrachelus). Мраморното попче (Proterorchinusmarmoratus) и морската бяла риба (Stizostedion marinus) са ендемични за Черноморския и Каспийския басейн. Балканските ендемити са преставени единствено от малкия щипок (Cobitispeshevi). Резовският карагьоз или харип (Alosacaspiabulgarica) е локализиран единствено по Южното българско крайбрежие.

В Световния червен списък са включени 12 вида сладководни риби. В Европейската Червена книга е записана дивата форма на речната пъстърва, а в националната Червена книга - 8 вида, сред които трииглата бодливка, дивият шаран и брияната.

На територията на Природния парк са установени 9 вида земноводни – повече от половината от общо 16-те български вида. Застрашени в Световен и европейски аспект са дървесницата(Hylaarborea), ендемичният подвид на сирийската чесновница (Pelobatessyriacusbalcanicus), и големият тритон (Triturus).

В Странджа са установени 23 вида влечуги, като със световно значение са популациите на 11 вида. Популацията на тракийската черноврата стрелушка (Coluberrubricepsthracius) - локален ендемичен подвид за Южното черноморско крайбрежие, съставлява половината от световната. Редки видове са обикновената и каспийска блатна костенурка, шипобедрената и шипоопашатата костенурка, смокът мишкар, змията червейница, жълтокоремникът, горският гущер и геконът.

 

 

В границите на Парка са установени 269 вида птици, което представлява две трети от цялата българска орнитофауна. В Парка гнезди световно застрашеният ливаден дърдавец, а за южния белогръб кълвач вековните гори на Странджа са втората по важност защитена територия в света. От световна величина са популациите на полубеловратата мухоловка, големия маслинов присмехулник и жалобния синигер, а от европейска - на египетския лешояд, черния и бял щъркел, бухала и четирите вида орли.

Над Странджа преминава вторият по големина прелетен път на птиците в Европа – Via Pontica, който събира ятата на Северна и Източна Европа и Сибир. Значението на Парка се допълва и от заливите и устията по Черноморското крайбрежие, използвани от водоплаващите не само за почивка, но и за презимуване.

В границите на Природния парк се размножават 62 вида бозайници. Мечката е изчезнала в края на ХVІІІ в., а присъствието на риса след средата на ХХ век не е научно документирано. Отделни индивиди от тюлен монах спорадично посещават подводните пещери край Силистар.

Прилепите са 21 вида, 12 от които присъстват в Световния червен списък (дългоух нощник, средиземноморско прилепче и др.). Дребните бозайници са 27 вида, като в Световния червен списък са 8 вида гризачи (лалугер, малко сляпо куче, трите вида сънливци, гюнтеровата полевка и малката оризищна мишка).

Обичайни за Природния парк сред едрите бозайници са сърната, благородният елен и вълкът. Широко разпространени са дивата свиня и чакалът. Често се срещат лисицата, язовецът, бялката и др. Популациите на видрата и дивата котка са сред най-многобройните в Европа. Редки в Парка са златката и европейският пъстър пор. В Световния червен списък са включени пъстрият пор, видрата и тюленът монах.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG