Home Туризъм Какви туристически ресурси има и какъв туризъм се развива в Родопският

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Какви туристически ресурси има и какъв туризъм се развива в Родопският ПДФ Печат Е-мейл

Понятието "туризъм" в най-тесния смисъл на думата означава вид спорт, при който се преодоляват известни разстояния. А в смисъл това е "обиколка", "разходка". Но под думата "туризъм" се разбира и самата дейност, свързана с пътувания и организиране на престоите, обслужването, осигуряване на необходимите съоръжения и т.н. В този смисъл туризмът се превърна в стопански отрасъл. Той поражда необходимост от създаването на някои производствени отрасли, които имат за цел да задоволят туристите с необходимите средства - транспорт, продукти, изделия на хранителната промишленост, производство на сувенири и др. Поради това туризмът има икономическа същност и в много страни, включително и България, туризмът е стопански отрасъл.

Туризмът има и социално значение. То се изразява в: осигуряването на доходи, трудова заетост за около 2,4% от всички заети лица в страната, пълноценно използване на свободното време ; съдействане за опазване здравето на хората и повишаване на трудоспособността им; задоволяване културно-познавателни потребности и др.

Туризмът съдейства и за подобряване на междудържавните отношения, с което нараства политическото му значение.

Той дава възможност за обогатяване културата на българското население чрез общуването му с представители на различни народи и за придобиване на чуждоезикови знания.

Туризмът влияе и върху демографското развитие на селища и региони чрез привличането в туристическия бизнес на млади хора.

Отрасълът има и екологично значение, тъй като оказва влияние върху екологичната обстановка в страната в 2 аспекта:

- Западните туристи изискват екологично чиста обстановка. В тази връзка развитието на туризма е немислимо без строги мерки за опазване на природната среда и подобряване чистотата на селищата. Тези мерки са функция на общата култура на българското население и в частност - на екологичната му култура.

- Туристическите пътувания обикновено са свързани със замърсяване на селища, паркове и други туристически обекти. Това налага към туристическите услуги да се включват разяснения по “режимите на ползване” на определени територии.

България е разделена на осем големи туристически района, покриващи територията на цялата страна. Целта е представянето на всеки от тях като лесно разпознаваема, атрактивна и уникална туристическа дестинация.

Държавната агенция по туризъм реши осемте туристически района да са Софийски, Рило-Пирински, Родопски, Тракия, Черноморие, Стари български столици, Стара планина и Дунавски.

Родопите са огромен планински масив на Балканския п-в. Потъналата във вековни гори планина е нарязана от сложна, наподобяваща лабиринт, долинна система. Дължината на тази огромна планинска верига е 240 км от запад на изток, а от север на юг - 100 км. Най-високият връх на Родопите е Голям Перелик - 2191 м, а средната надморска височина - 785 м. Климатът се формира под влиянието на Средиземно море. Средната годишна температура в Западните Родопи е 5 - 90 С, а в Източните е значително по-висока. Зимата е мека и снежна. В Западните Родопи дебелата снежна покривка се задържа около пет месеца.
Родопите са били населени още от зората на европейската цивилизация и са прочути с легендите и митовете си, с богатите си културни и фолклорни традиции. Омир е нарекъл тази обширна земя “Снежните планини на траките”. С Родопите е свързана древната легенда за митичния тракийски певец Орфей, който се оттеглил в горите на Тракия (вековните родопски лесове), сломен от скръб след смъртта на съпругата си Евридика.
В района на Родопите се срещат уникални архитектурни паметници, най-значими от които са къщите в национален стил, красиво хармониращи с планинския пейзаж. Живописната планина е местообитание на редки животински видове и птици, а мекият климат обуславя изключително богатство на ендемични растителни видове.
В Родопите има две осветени пещери: Дяволското гърло и Ягодинската пещера. Туризмът е добре развит, хотелите и туристическите хижи гостоприемно са отворили врати за посетители. Интерес за гостите на Родопите представляват изключително живописният, терасовидно разположен град Смолян - най-дългият град в България, курортният център Чепеларе, архитектурният, фолклорен и етнографски резерват Широка Лъка, прекрасният курорт Пампорово и много други туристически обекти.
Красотата и дивата природа на планината са възпети в редица народни песни. Пътят между Кричим и Михалково е едно от най-живописните места в България достъпно с кола. Изкушенията са от класическия туризъм и археологията до планинското катерене и пещерите.

Над 83% от Родопите се намират на българска територия. С най-високия си връх Голям Перелик (2191 м) Родопите се нареждат на седмо място по височина между българските планини.

Освен от туристи, районът е все по-предпочитан и от скиорите. Тук е най-големият ски-курорт в България - Пампорово, на 10 км северно от Смолян. Но Родопа планина винаги е била интересна и за скалните катерачи и пещерняците. В нея са открити над 200 пещери.Най-известната пещера е Ягодинската.

Друга пещерна атракция в района е Дяволското гърло в Триградското ждрело. Тази пещера е всъщност една голяма зала, в която се намира най-високият подземен водопад на Балканския полуостров (от неговите общо 60 м, 42 са в пещерата). Дяволското гърло се е формирала след пропадане на земни пластове. Намира се на 1,5 км от Триград, а легендата разказва, че именно тук Орфей се е спуснал в подземното царство на Хадес, за да спаси Евридика. От траките пък е останала легендата, че в Дяволското гърло са хвърляли вождовете, за да останат те безсмъртни. Столетия местните хора със страхопочитание вярвали, че Дяволското гърло е входът към "другия свят", че точно оттук почва пътят към безсмъртието. В чест на боговете на подземния свят принасяли в жертва най-красивите девойки, за да умилостивят злите сили. Местните разказват още, че в подземния лабиринт много са влизали, но никой не е излизал.

Чудните мостове са друга атракция на Родопите. Естественото скално образование, което се е образувало след земетръс, сега е забележителен природен феномен. Чудните мостове се намират сред борова гора по течението на р. Айдарска. По-големият е широк 12-15 м и дълъг 96 метра. Вторият е на около 200 м по дерето и е с дължина 60 м. До Чудните мостове се стига по 20-километров еднолентов път, който се отклонява от шосето Асеновград-Смолян.

В Родопите не може да се види всичко наведнъж, но оттук няма как да подминете тракийския град Перперикон. Разкопките и изследванията на археолозите доказват, че там е бил издигнат огромен дворец на няколко етажа върху скалните изсичания. Открит е грандиозен, издялан в скалите кръгъл каменен олтар с диаметър 2 м. Около хълма е имало внушителна крепост със стени, дебели 2,8 м. В нея са се намирали цели квартали с жилищни сгради и храмове. Днес повечето от постройките са под земята, но са открити улици, които свидетелстват за развита инфраструктура. Най-подходящ за посещение е през лятото и есента, през останалото време преминаването през разкопките е трудно.

В Родопския край етнографските забележителности, музикалните и занаятчийските традиции и богатата история са навсякъде. В село Широка Лъка се озовавате в епохата на Възраждането. Характерната родопска архитектура, калдъръмените улици, сводестите мостове, типичният родопски говор и топлото отношение, песните и обичаите на местните хора ще ви потопят в атмосферата на отдавна отминали времена.

Селището съществува на това място от IV века и е обявено за архитектурен резерват, а 90 обекта са обявени за паметници на културата. Много от тях са къщи в типичния за този край строителен стил - двуетажни, с еркери, високи каменни комини, дебели зидове, ковани врати, малки прозорчета и вътрешни дървени стълби. Най-известни са Калайджийската, Григоровата и Богдановата къща. В селото има средно фолклорно училище, а в първите дни на март тук се провежда кукерският празник "Песпонеделник".

Вили плават в язовир "Въча". Чудни мостове са едно от най-уникалните скални образувания на Балканите. В основното меню на всички кръчми в Родопите присъства чевермето. Местните го ядат с мед. До ден днешен в Широка лъка килимите, чергите, пуловерите, чорапите и т.н. се произвеждат на ръка. В много къщи дървеният стан е основното оръдие на труда. В такива огнища, които са достигали температури от 400 до 600 градуса, пещерните хора са пекли глинени съдове.

Родопите са планина, която посреща туристите с красиви панорами и кристално чист въздух. Хилядолетия наред тук хората живеят в хармония с природата, съхранявайки в пазвите на планината диви и недокоснати кътчета красота и невероятно разнообразие от растения и животни. Уникални за района са отрицателната йонизация на въздуха и плътният озонов слой. Природните ресурси са важен фактор за развитието на туризма като приоритетен отрасъл във всичките му съвременни форми.
Политиката за развитието на туристическия продукт е насочена към превръщането на общината в целогодишно привлекателна за туристите дестинация. Многобройни са възможностите за активен отдих и туризъм в община Смолян. Посетителите могат да избират разнообразни оферти: да се насладят на спокойствието на планината и да се освободят от стреса, избирайки някоя от трите туристически локализации в общината: Стойките-Широка лъка-Гела, Момчиловци-Рожен-"Хайдушки поляни" или пък района за пешеходен и пещерен туризъм в горното поречие на река Арда. Общината предлага близо 250 км маркирани пътеки за пешеходни и велопреходи в планината, възможности за приключенски туризъм - скално катерене, проникване в неблагоустроени пещери, алпийска люлка и алпийски тролей, а в мрежата от туристически информационни центрове могат да се наемат квалифицирани планински водачи.
В общината има 4 обекта, включени в програмата "Сто туристически обекта": Исторически музей - Смолян, Планетариум - Смолян, пещера "Ухловица", архитектурният резерват - с. Широка лъка.
Ценителите на архитектурата могат да посетят архитектурните комплекси "Чешитска махала", кв. Райково, Агушеви конаци в с. Могилица и Алибеев конак в Смолян, който е действаща база за настаняване с типична родопска механа.
Смолян предлага една уникална комбинация от астрономически забележителности - най-големият на Балканския полуостров Планетариум (в града) и Националната астрономическа обсерватория на връх "Рожен" - на 30 км от града.
Културните традиции на региона привличат все повече туристи чрез различни фестивални прояви и събития като биеналето "Международни младежки Орфееви празници", националният събор "Рожен пее" и ежегодната международна театрална академия; ежегодни фотопленери, кукерските игри в с. Широка лъка, кушиите на Тодоровден в с. Момчиловци, гайдарското надсвирване в с. Гела и гайдарският фестивал в с. Широка лъка, празникът на фасула в с. Смилян и много събори на местните общности. Богатият ресурсен потенциал на планините в България дава възможност на туристите за запознаване с красивите ни резервати, екопътеки, природни местности, пещери, скални образувания и много други природни атракции. Именно те стимулират развитието на пешеходен, екотуризъм, селски, маршрутно-познавателен, спелеоложки туризъм, планински спортове и още много други алтернативни форми, преобръщащи представата за планинския туризъм в България като за скитуризъм в определени курорти.

Според наличието на интересни растителни и животински видове и форми на релефа, създадените планински маршрути и екопътеки, наличието на защитени територии най-благоприятни условия за познавателен туризъм има в Рила, Пирин, Родопите, Чипровско-Мургашкия район. От гледна точка на климатичните условия познавателен туризъм може да се практикува около 300 дни в годината.

Планините в България предоставят разнообразни възможности за практикуване на нестандартен туризъм през всичките сезони на годината. Най-достъпен и масов в планините ни е пешеходният туризъм (трекинг). Десетки хиляди км са маркираните (летни и зимни) туристически маршрути в тях. Стотици туристически хижи, туристически спални, планински заслони, туристически домове и хотели са на разположение на любителите на подобен вид туризъм. Най-дългата такава пътека в България е по билото на Стара планина – от връх Ком, в близост до границата със Сърбия, до нос Емине на Черно море. Това са около 650 км, които отнемат между 20 и 25 дни, но зареждат дръзналия да ги премине с енергия и незабравими преживявания. По този дълъг и труден маршрут се пробват и много любители на скоростните планински маратони, като рекордът засега е 5 денонощия и 17 часа. Най-добрите сезони за практикуване на пешеходен туризъм са лятото и есента (от юни до октомври).

Релефът на Западните Родопи е рязко различен с плоски билни заравнености, дълбоко вкопани речни долини и долинни разширения, докато релефът на Източните Родопи се характеризира с широкото развитие на хълнистия релеф /200 – 600м./. Разкриват се твърде разнообразни форми, развити в мраморите и във вулканичните скали. Сред мраморните маси са образувани дълбоко вкопани ждрела, най-забележително от които е в долината на Триградската река – един внушителен природен феномен. Триградското ждрело е формирано почти по цялото протежение на буйната река, като огарните скали се издигат до 350 м. височина. Там се намира и пещерата Дяволското гърло. По протежение на 700 м. реката образува 18 водопада. Интересни са ридовете Мусалица и Добростан, скалните образования за алпинизъм – Невястата и Средната стена при Смолянските езера, Турлата, Соколец и др. Анализът и оценката на морфографските и морфогенетичните особености на релефа разкриват особено благоприятни условия и ресурси за развитието на следните видове туризъм и отдих:

  • Рекреативен планински туризъм – седловината Юндола, ридовете Алабах, Каркария и Чернатица, Чепинската и Доспатската котловина, долините на реките Въча и Чепеларска, Переликско-Преспенския дял.
  • Пещерен туризъм – пещера Лепеница, ,Снажанка, Иманова, Ухловица,  Дяволското гърло и др.
  • Алпинизъм – по различни обекти в Родопите са прокарани интересни алпийски маршрути от различни категория на трудност.
  • Ски спорт – курорта Пампорово, Юндола (гр. Чепеларе),  върховете Персенк, Преспа, Широколъшки Карлък
  • Маршрутно-познавателен туризъм – предпоставки за неговото развитие са скалните образувания, природните забележителности, върхове, които да задоволяват интереса на туристите. Практикуват се като екскурзионни маршрути пешеходно и с моторни превозни средства.
  • Пешеходен туризъм – участват туристи от всички възрастови групи.
  • Екологичен туризъм – предимно в дяловете на Западните Родопи.

Климат е умерено-континентален с влияние на средиземноморския басейн, слънчевата радиация, сложният релеф, преносът на въздушни маси от по-големи географски ширини. Голямото разнообразие в елементите на релефа засилва значението на конкретните микроклиматични елементи, които са предпоставка за развитието на планинския зимен и летен туризъм. С увеличаването на надморската височина се налагат особеностите на планинския климат. По-важни елементи на климата за туризма са облачност, слънчева радиация, температура, атмосферно налягане, вятър, снеговалежи. Анализът и оценката на климатичните и биоклиматичните условия и ресурси  показват, че както зимата, така и лятото и есента са много подходящи за практикуване на всички видове туризъм.

Предимствата които правят планинския масив на Родопите много по-благоприятен за рекреация са нормалните температури, безветрието, обилния сняг, много слънчеви дни.

Води. Термоминерални извори – те повишават в значителна степен притегателната сила на природно-териториалните комплекси и техните възможности, като атрактивна дестинация. Основа за практикуване на водни спортове – плуване, гребане (с. Бачково), риболов (с. Смилян), водомоторен сорт, леководолазен спорт и др. Бликат десетки картови извори – Клептуза (Велинград), Три воденици, Блатото (Смолян), Настански извори (Девин), Беденски извори (с. Беден); многобройни топли минерални извори – с. Варвара, Велинград, Нареченски бани, с. Баните,  с. Огняново, Девин и др. Минералните води се препоръчват за лечелние на заболявания на обмяната на веществата, нервната система, сърдечно-съдови заболявания, опорно-двигателния апарат, храносмилателната система. В Родопите има много места с пелоидни находища – Велинград, Асеновград, Батак, Хасково, с. Баните; по-малко са езерата – Смолянските езера;  язовири – Батак, Ивайловград, Доспат, Кърджали, Студен кладенец и др. Главна атракция в хидролошко отражение за развитието на туризма и отдиха са големите водохранилища, като дават възможности за превръщането им в обект за развлечения – риболов, водни спортове. Обогатяват ландшафти, влияят върху микроклимата. За нуждите на туризма следва да се наблегне повече на :

-подобряване състоянието на съществуващите пътища, крайбрежията, туристиическите обекти и съоръженията, повишаване на пропускателната способност.

-озеленяване и създаване на повече паркови  зони до водните площи

-изграждане на материално-техническа база с инфраструктура за целогодишно ползване.

-създаване на повече съоръжения за спорт и развлечение.

Горска растителност и дивечово богатство – Важен компонент за природно-териториалните комплекси и допринася за високата атрактивна стойност на планината през годината. Различните почвено-климатични условия, надморската височина (от 300 до 2191м.) разделя Родопите във вертикално и хоризонтално направление зони:

-Долна лесорастителна зона – до 800 м., дъб, черен, , бял бор, клен, трепетлика

-Средна лесорастителна зона – до 1600 м., ела, смърч, бял бор

-Горна лесорастителна зона – над 1600 м., смърч, бял бор

Гората богата на разнообразна иглолистна и широколистна растителност предлага естетическа наслада, ,чист въздух и успокояваща тишина. Много привлекателни са откритите Затревски поляни в горите (игри с топка), откритите пространства, уединени скали, оформени пътеки и алеи, 1ешни, беседки и др. – Пампорово,  Баташка планина. Условията на отдих в планината са отлични – много слънце, малка влажност, хладен ветрец добре наситен с кислород, добро проветряване, нормални температури, лека достъпност, естетико-емоционално въздействие.

Едрият и дребният дивеч е предпоставка за развитието на ловния туризъм в областта. Главни представители са сърни, елени, диви свине, глухари, ,благороден елен, тракийският кеклик, яребица, в реките – балканска пъстърва и шаран, бяла и черна мряна, кефал и др. Условия за лов и риболов има по поречието на р. Арда, ловното стопанство Беглика,Широка поляна, Доспат и др.

Защитени природни обекти – В планинския масив на Родопите се намират редица защитени природни обекти, които играят значителна роля за развитието на еко-туризма. В Западно родопската подобласт най-интересни защитени природни територии са: Дъбрашкияг район (2 резервата – Конски дол, Тъмната гора), Доспатския район (5  резервата – Мантарица, Къркарийския район, (резерват Купена). В Среднородопската подобласт – Мусарлишкият район (5 резервата – Старата гора, Момчиловският дол, Амзово, Совсковчето, Казаните), Чернатишко – Преспанския район (2 резервата – Червената стена, Бачковски манастир). В Източнородопската подобласт – Горноарденския район (3 резервата – Борака, Женда, Чамлъка). Освен защитните природни обекти, голямо значение за развитието на познавателния и еко-туризъм имат и защитените природни забележителности – пещера Смежанка, Лепеница, Триградското ждрело, Скалните мостове, Каменните гъби, скалните  образувания в несноста Побит камък. Те имат строг природозащитен режим.

Опазване на природната среда.

Проблемите по опазването на природната среда имат комплексен характер. Най-голям е проблема за опазването на въздушната среда и водата. На територията са разположени много промишлени предприятия, които са източници на вредни газове, ,аерозоли, отпадъчни води, твърди отпадъци, прах, серен двуокис. Такива предприятия са Оловно-цинковия завод в Кърджали, Комбината за цветни метали-Асеновград, Флотационните фабрики в Мадан, Рудозем, Ерма река, Маджарево, промишлените и битовите източници на гр. Смолян и Велинград. В реките Маданска, Черна,  Арда, Чепинска, Въча могат да се открият наразтворими вещества, желязо, манган, олово,  хвост,  тежки метали, битово-фекални води и др. С увеличаването на моторните превозни средства се увеличава замърсяването на въздуха, нарушаването на тишината и спокойствието на гражданите и туристите. Отрицателни последици за туризма имат  сечищата за дърводобив, големите посещения в отделни горски терени-утъпкване на почвата и унищожаване на растителността. Следователно туризмът също води до увреждане на околната среда, като паркиране на автомобили върху тревни площи, оставяне на не загасени огнища, отпадъци и др. За запазване на природния ландшафт трябва да се вземат следните мерки: разрохкване на почвата и засаждане на нови дървета, правилно стопанисване, възстановяване и подобряване на естествените гори и ливади; не прекомерно бране на  растения; напояване, почистване и наторяване на площи; реклутивация  терени, на засегнати от строителна дейност; разширяването на съществуващата мрежа от пътеки през гората, така че да се избегне потъпкването й.

Антропогенни туристически ресурси.

Те включват онези обекти и явления с природен характер, които представляват непосредствена цел за познавателни пътувания. Дело на човешкия труд, антропогенните ресурси имат главно познавателен, по-рядко рекреативен ефект, на характерна сезонност, свързани с маршрутния, конгресния туризъм, пътувания заради развлечения. Поделят се на някоко групи: културно-исторически паметници и места; историко-архиологически, обекти; архитектурни и етнографски забележителности; манастири и църкви; музеи и меморилани комплекси; периодичнии епизодични събития; промишлени и селскостопански обекти.

Културно исторически ценности – Ранновизантийската базилика “Св. Спас” на връх Спасовица; средновековната крепост Цепина в с. Давидково; архиелогичните паметници в местноста Рангела, Черковището и Николица край гр. Ракитово; църквите местността Гергьовица – Велинград;  аритектурни резервати с национално значение – села Долен, Ковачевица, Сатовча, Плетена; крупни култови селища – с. Баткун, ансамбли и къщи с възрожденска архитектура – гр. Пещера, Брацигово; каменна църква-Костница – гр. Батак; крепости – Асеновата крепост при Асеновград, местноста Кабата; манастири – Арановски м. “Св. Неделя” до с. Златовръх, Бачковския м. до с. Бачково и неговата църква – Св. Архангел Гавраил и Михаил; природни феномени – Чудните мостове, Триградското ждрело, битова жилищна и култова архитектура и постройки, етнографски забележителности – с. Широка лъка (Сгуровския конак, Калайджийската къща, Каровските къщи), с. Могилица (Агушевия  конак), гр. Смолян (Етнографския музей, Художествената галерия),  с. Минерални бани (останки от античен град във местноста Калето),  долината на р. Марица (монети, земеделски сечива, богато украсена антична и средновековна керамика), Орловите скали (останки от крепостни стени и трапецовидни култови ниши) с. Горно Брястово (скални вдлъбнатини – шарапани), с. Каснаково (светилище построено на нимфите и Афродита), р. Банска (полуелипсно тракийско светилище, сграда за нощуване и театър), гр. Кърджали (останки от култов комплекс, историческия музей), Орловите скали (скални ниши или некрополи с трапецовидна форма), гр. Ивайловград (Римска вила Рустика), с. Мезек (тракийска куполна гробница), Пампорово (новопостроения храм “Успение на Пресвета Богородица”).

Представените антропогенни туристически ресурси и обекти в Родопите са неоценимо народно богатство. Те също се нуждаят от реставрация и опазване, тъй като притежават способност за самовъзстановяване, както природните ресурси. Формите и методите за поддържане и адаптиране на антропогенните обекти за туристическо позване са различни -  технически, юридически, организационни, териториално - устройствени. То е по силите и възможностите на месните органи на управление, централните ведомства, гражданите.

Родопите са като море от преливащи тъмнозелени хълмове. Дори само за миг да се полюбувате на красивата панорама и вдъхнете кристално чистия въздух, вие завинаги ще се влюбите в магнетичните и величествени Родопи. Невероятната тишина и спокойствие ви поглъщат, давайки усещане за неповторимо изживяване. Изпълвате се с чувство на наслада и удивление що за място е това, където времето е спряло. Всичко наоколо е подвластно на неописуема, все още неопетнена и недокосната Величествена природа.

Многобройните живописни пътеки в родното място на митичния певец Орфей те примамват и разкриват неподправената красота на дивата природа.Наоколо ще се носи народна песен примесена с тихия ромон на кристалните планински потоци и мелодичния звън на чамове, ще вдишвате от наситения с аромат на билки и цветя свеж планински въздух, а душата ви ще се наслаждава на покоя на природата!

ЧУДНИТЕ МОСТОВЕ

Чудните мостове

Чудните мостове, разположени по течението на река Айдарско дере са само едно от чудесата на Родопите.

Чудните мостове представляват огромни мраморни арки, свързващи двата бряга на река Дълбок дол, която тече от връх Голям Персенк (2091м) сред вековни елови и борови гори. Те носят още името Еркюприя – от турски “ер” - земя и “кюприя” – мост.

Феноменът е интересен не само с внушителния си вид, но и с историята за своя произход. Някогашна пещера образувана в мраморния шок от водите на река Дълбок дол се е срутила, навярно при заметресение. Водите са отнесли падналите отломки и така са се образували два редки по своята красота естествени скални моста. Туристически еко пътеки свързват Чудните мостове с х.Кабата, х. Скалните мостове, х. Изгрев и х. Персенк. Под самия връх Персенк минава древен Римски път, строен през I век преди н.е.

Ще бъдете завинаги омагьосани от суровата величествена красота на Буйновско и Триградско ждрело и привлечени от чудния подземен свят на пещерите Дяволското гърло, Ягодинска пещера и Снежанка.

ТРИГРАДСКОКО ЖДРЕЛО

Триградско ждрело

Величественото и впечатляващо с красотата си ждрело е разположено по поречието на река Триградска, на 1,3 км северно от село Триград, по пътя Девин–Триград. Същинската част на ждрелото се разпростира на 2-3 км по протежение на реката, като от двете страни се издигат мраморни скали, образуващи тесен пролом. Огромните отвесни скали притискат пътя на водата, която буйна и разярена навлиза в каньоновидното ждрело.Един от феномените на Триградското ждрело в Родопите е пропастната пещера “Дяволското гърло”, формирана впоследствие пропадане на земните пластове.

БУЙНОВСКО ЖДРЕЛО

Буйновско ждрело

Ждрелото е разположено от двете страни на Буйновска река, приток на р. Въча. Буйните планински води са прорязали варовитите скали, създавайки неповторим с красотата си кът в Родопите. Отвесните скали са толкова близо, че оставят у Вас впечатление, че може да прескочите отсреща. Мястото, където скалите почти се допират е наречено от местното население „Вълчия скок”. Част от Буйновското ждрело е една от най-красивите български пещери – Ягодинската пещера.

ЯГОДИНСКА ПЕЩЕРА

Ягодинската пещера

Ягодинската пещера е бисер в короната на неповторимата родопска красота. Известна е още като “Имамова дупка”. Пещерата е дълга 10 км, пететажна, лабиринтна и пропастна. Специална пътека минаваща през пещерата, предоставя възможност да се види красивия подземен свят, формиран в продължение на милиони години. Електрическото осветление ефектно осветява причудливи образувания: драперии, цевични сталактити, пещерни бисери, “леопардовата” кожа, сталактони и много други.

До нея стига всеки начинаещ, но задължително с помощта на професионален катерач. Не е задължително да минавате през такива тежки препятствия, за да видите уникалните скални образувания на Ягодинската пещера. Има ги и на туристическия етаж. Някои от вътрешните естествени оформления напомнят за Дядо Коледа, Снежанка и седемте джуджета, Богородица и Младенеца, Пижо и Пенда, всевъзможни животни и други интересни образувания. Пещерата е уникална с безбройните си сталактити, сталагмити, сталактони, "завеси", "леопардови кожи" (различно оцветени скални слоеве), но и със стената на греха, върху която е традиция да се лепят монети. Според поверието, ако стотинката падне, човекът е грешен. Температурата в пещерата е постоянна (минус 6 градуса) и влажност 92%, затова близката кръчма находчиво я използва като естествен хладилник. От три години в една от централните галерии на пещерата има елха с истинска коледна украса, чиито игли се запазват благодарение на влажността и ниската температура. Оттогава спелеолози честват Нова година в Ягодинската пещера. Залата се използва и за сватби - досега те са 17.

Необятните зелени, изпъстрени с горски цветя ливади около Чаирските езера и безбрежните горски масиви около Смолянските езера ще ви пренесат във вълшебен свят.

СМОЛЯНСКИ ЕЗЕРА

Смолянски езера

В сърцето на Родопите се намират Смолянските езера. От някогашните двадесет бисерно – изумрудени очи на Родопите, сега са останали едва седем. Времето е наслагвало наносни почви, камъни и това е предизвикало засипването на някои от тях. Езерата са разположени живописно на няколко тераси.

ЧАИРСКИ ЕЗЕРА

Чаирски езера

Чаирските езера (7 на брой) са разположени на 1600м. надморска височина.Те са есетествени свлачищни езера, образувани от топенето на ледници през ледниковия период. Едно от тях се нарича Магическото езеро. Обвито в мъгла и изпарения, заобиколено от дървета с причудливи форми, то прилича на загадъчна приказка.

СКАЛЕН МАСИВ БЕЛЕНТАШ

Скален масив Беленташ

Скалният масив Беленташ се намира на около 60 километра от Пловдив в Родопите в района на селата Врата и Сини връх. Това е скално плато с дължина около 300 метра и ширина 35-45 метра. Височината му е около 50 метра. Горната площадка на скалата е равна и гладка, като изсечена с нож. Предполага се, че тук е било едно от големите древни светилища на траките от Родопите. В района на Беленташ е намерена единствената сребърна плочка с образа на бог Сабазий. Изследователи на района са сигурни, че някъде в скалата е скрита древната библиотека със знанията на траките.

За историята на този чуден край ще научите повече ако посетите Асеновата крепост, недалеч от Асеновград, Бачковския манастир и град Смолян с множество музеи и архитектурни паметници.

МАГИЯТА НА РОДОПСКИТЕ СЕЛА

Село Борово

Ако желаете да се докоснете до традиционния български дух, бит и култура, да се откъснете от суетата на големия град, да се будите сутрин не от шума на минаващите автомобили, а от кукуригането на петли и звънците на стадата, непременно трябва да посетите едно от многобройните родопски села, Борово(на 6 км от Кръстова гора),Широка Лъка, Стойките, Гела, Момчиловци, Буката и много други.Родопчани ще ви посрещнат от сърце, ще ви настанят в красива селска къща - съчетала родопската атмосфера с удобствата на съвременността, ще ви нагостят с вкусни родопски ястия. Идвайки в Родопите вие никога след това няма да забравите родопчани - тяхното гостоприемство и чудесните ястия. Несравним с нищо е вкуса на родопското чеверме, на патaтника, на смилянския фасул, на клина (родопската баница), на качамака и сърмите.

В Родопите ще откриете пленяващи с кристалната си чистота снежни картини. Скални феномени, вековни иглолистни гори, дълбоки пропасти и буйни реки, проправящи си път сред каменната грамада на отвесни ждрела. Гледките разпалват фантазията на всеки, който има очи да види и душа да се порадва на тази неподвластна на времето красота.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG