Home Туризъм Алтернативни видове туризъм

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Алтернативни видове туризъм ПДФ Печат Е-мейл

Настоящата работа има за цел да представи някои от основните видове алтернативен туризъм като даде кратка характеристика за тях и тенденциите им за развитие в света и в България.

Несъмнено тяхното разнообразие е огромно и в света съществуват десетки разновидности, които едва ли някой може да изброи с точност, и вероятно именно в този момент се създава поредния нов вид нетрадиционен туризъм.

Всеки обича да почива и в определен етап от живота си има нужда от почивка. Почивката се явява едно от най - съществените условия за съхранение и укрепване на здравето, за поддържане на високата трудоспособност и за достигането на активно дълголетие. Пълноценният отдих е неотменна черта на здравословния начин на живот и се постига с рационално организиране на свободното време, а също така и с помощта на специални възстановителни мероприятия, влизащи в режима на трудовата дейност. Най- разпространената форма на почивка е туризмът. Той е прекрасен затова, че всеки може да намери в него онова, което най- много му допада. Така например някои харесват планините, други – реките, някои предпочитат да почиват на плажа с книга в ръка, а други да подлагат на изпитание издръжливостта си или да научат нещо ново и интересно за  културата и живота на други страни и народи.

Туризмът се явява един от водещите и най - динамични отрасли на световната икономика. Заради бързите си темпове на растеж той е признат за един от икономическите феномени на столетието.

В много държави туризмът играе значителна роля при формирането на БВП, създаването на допълнителни работни места, осигуряване заетостта на населението и активизиране на вътрешнотърговския баланс. Той оказва и огромно влияние на ключови отрасли в икономиката като транспорта и комуникациите, строителството, селското стопанство, производството на стоки за широко потребление и така се явява своеобразен катализатор за социално-икономическото развитие. От друга страна върху развитието му въздействат разнообразни фактори както демографски, така и природо-географски, социално - икономически, исторически, религиозни и правно-икономически. Значението на туризма като източник на валутни постъпления, осигуряване заетостта на населението и спомагането за разширяване на международните контакти  непрекъснато нараства.

От създаването си туризмът е една от  индустриите с най - показателен растеж и увеличаващо се многообразие. Броят на дейности и преживявания, които може законно да се категоризират като туризъм се е увеличил значително.  Изглежда, че почти всички измерения на човешката култура сега имат потенциал да станат форма на туризъм.

Много и най- разнообразни са критериите и особеностите, по които се разграничават и класифицират отделните видове туризъм, но най-основните показатели са няколко. А именно:

Според мястото, където се провежда, туризмът бива:

-планински

-морски

Според предназначението си туризмът може да бъде:

-рекреативен (ваканционен) – свързан е с нуждата от почивка за възстановяване на физическите и душевни сили;

-лечебен (медицински) – в основата му лежи нуждата от лечение – в зависимост от природните средства, които се използват, той бива: балнеолечебен, климатолечебен, калолечебен и др.;

-спортен – в основата му лежи интереса към даден спорт – той може да бъде активен, когато туристът непосредствено участва в спортните игри и пасивен, когато туризмът е свързан с посещения на спортни мероприятия;

-културен (научен) познавателен – посещение на паметници на културата, културни мероприятия и др.;

-хоби-туризъм – свързан с интересите на туриста;

-култов (религиозен) – свързан с посещение на “свети” места и др.;

-служебен или делови туризъм – за основа тук служи необходимостта да се изпълни определена служебна или професионална задача.

Туризмът също така  може да бъде индивидуален и групов; организиран и неорганизиран;

В зависимост от продължителността - краткотраен и дълготраен и в зависимост от географския обхват туризмът бива вътрешен и международен. Вътрешният туризъм е пътуване в територията на страната, в която живее туриста, а   международния от своя страна

се дели на активен и пасивен. Активен е, когато чужди туристи посещават България и носят приход на валута, а пасивен международен туризъм имаме, когато български граждани отиват в други страни и правят разход на валута (изнасят валута).

В днешно време се наблюдава едно ново поколение туристи, които търсят истински, смислени и активни преживявания, включващи взаимодействие с околната среда, опознаване живота и културата на местното население в техните естествени условия, с по-ограничен, но по - фокусиран набор от рекреационни дейности.

Все повече и повече хора се опитват да се откъснат от традиционните пакетни почивки (обикновено ограничени до транспортиране, настаняване и свързани с някои местни комерсиализирани забележителности), търсейки истински, смислени и активни преживявания,  докосвайки се до природата и търсейки обикновения, естествен начин на живот. Този начин на прекарване на ваканцията предлагат повечето форми на алтернативния туризъм.

Алтернативният туризъм е контрапункт на стандартния, масовия туризъм, като основен акцент е досегът със съхранената околна среда, автентичната атмосфера и кухня, запазените традиции, липсата на загрозяващите белези на урбанизма. Интерес към него проявяват индивидуално пътуващите и организираните малки и средно големи групи (8-15 души) туристи. Хората, които предпочитат този вид туризъм, избягват големите хотели и курорти и отдават значение на общуването с местните хора. Те държат да разберат, че пътуванията им подпомагат по някакъв начин  местната икономика, а не разхищават и не унищожават природните ресурси. В този смисъл алтернативният туризъм представлява предпоставка за устойчиво развитие.  Основните доставчици на услуги са собственици на семейни хотели, къщи и стаи за гости, хижи, манастири, планински водачи и коняри, производители на оригинални занаятчийски продукти и др. Този вид туризъм предлага много повече от пасивното разглеждане на дадена забележителност като прави туриста съпричастен и главно действащо лице.

Алтернативният туризъм включва пакетни туристически обиколки и индивидуални туристически услуги в следните области: природен туризъм (екотуризъм, приключенски, конна езда, бънджи скокове, спускане по бързотечащи реки, балнео и спа туризъм, колоездене, ловен туризъм и много др.) и културен туризъм (селски туризъм, винен туризъм, културно–познавателен туризъм, религиозен (поклонически), кулинарен, конферентен и др.)

България несъмнено е една невероятна страна, която разполага с забележителни туристически ресурси, както природни, така и антропогенни, което я прави много привлекателна дестинация за различни видове алтернативен туризъм, някой от които вече активно се практикуват. Търсейки едно наситено с емоции преживяване и активен туризъм сред неурбанизирана и запазена от човешки посегателства природна среда, тези туристи очакват много и от срещата с това, което е днес България. А това означава от срещата с хората, с българите и българските порядки в градовете и селата, в планинските хижи и дори това, което се случва в българските защитени местности.

Селски туризъм

Типичен пример за алтернативен туризъм е селският, който набира скорост и става все по-популярен както сред чужденците, така и сред българите решили да се абстрахират от напрегнатия и динамичен градски живот и забързаното ежедневие.

Възрастни хора, семейства с деца, учени и бизнесмени, работещи в напрегната обстановка и с отговорна професия, както и много други - ако искат да отпочинат на тишина няколко дни сред природата, не биха търсили градските хотели, шумните къмпинги или курорти,а биха предпочели именно спокойни селски къщички.

Отсядането в селска къща, допирът с живите й обитатели, делничният бит и празниците, музиката и занаятите, съчетани с разходка в природата, дават неповторимото очарование на този вид почивка. Българското село, този своеобразен културен и етнографски резерват, дава уникалната възможност да се усети и навлезе в един бит, който прокарва мостове между времена и култури, за които съвременният европеец пази само бегли спомени.

Българското село е съхранило в най-голяма степен българските традиции и автентичната българска култура. Тук пътуващият не е просто турист, дошъл да разгледа красивата природа и спретнатите къщички – той е гост дошъл да усети гостоприемството и топлото отношение на домакините, с което България се слави по света. Разходките сред атрактивната природа, екологично чистите продукти произвеждани на село, гостоприемните и приятни хора, евтините семейни къщи и хотелчета са достатъчна причина все повече и повече да  просперира този вид алтернативен туризъм.

Културен туризъм

Той обединява две основни форма на туризма - културно-историческата и културно-познавателната. В него се включват множество разнообразни атракции и развлечения, чиято цел е да разшири познавателния хоризонт на пътуващите. Да достави информация и знания в области като религия, етнография, история, култура и др. Културно-познавателният туризъм се развива в нашето съвремие изключително динамично, защото отговаря на все по- нарастващите потребности за информираност и развлечения. По данни на СОТ около 37% от пътуванията в света пряко или косвено са обвързани с Културно- познавателния туризъм, а темповете на нарастване на предлагането на тур. продукти с културно-познавателно предназначение нараства средно годишно с около 15%. Това показва изключителната значимост на този вид туризъм като сегмент на туристическия бизнес.. Значението на тази форма на туризъм е комплексно и многостранно. Предлаганите атракции и развлечения са примамливи за много широк кръг потребители. Предлагането на подобен вид продукти се обвързва често със стандартните пакети за рекреация или делови пътувания. Така получения продукт разполага с много повече предимства и допринася за повишаване на общата конкурентно способност. Същевременно включването на елементи от познавателния туризъм към стандартизираните пакети дава възможност за по-широко афиширане на ресурси свързани с религия, етнография и история на приемащата страна. Може да се твърди, че културния туризъм е резултат от разнообразие на търсенето и на изискванията на клиентите към предлаганите туристически пакети. Ето защо може да се твърди , че продуктите на културно-познавателния туризъм са следствие от процесите на диферсификация на туристическия бизнес, както и на повишеното предлагане и конкурентно противопоставяне между фирмите.

България е разположена на кръстопът на култури и цивилизации и пази в земите си богато културно наследство. Съчетанието на красивата и разнообразна природа със сътворените от човека материални и духовни паметници, е предпоставка за развитието на културния туризъм. Много може да се види по българските земи! Златните съкровища, тракийските гробни могили, останките от римски форуми, терми, театри, църквите и манастирите, възрожденските архитектурни ансамбли сочат недвусмислено българския принос в европейската и световната материална култура. Средновековните ръкописни книги, запазили жива българската писменост и език, народните обичаи и празници, музиката и песните, са свидетелство за богатата духовна култура. На територията на страната ни стотици обекти са обявени за културни паметници с национално, регионално и местно значение. Осем от тях са признати за уникални, със световно значение, безценно притежание не само на България, а на цялото човечество. Те са включени в Списъка на ЮНЕСКО за културно и природно наследство:

Казанлъшката гробница, която представлява тракийска гробница от края на 4 - началото на 3 век пр. Хр.;

Свещарската гробница, датираща от началото на 3 век пр. Хр., която е част от тракийския култов център "Сборяново;

Боянската църква. Средновековна църква край София от 11-12 век.;

Мадарският конник. Средновековен каменен релеф, изсечен в естествена големина върху отвесна скала край град Шумен през 8-9 век. Увековечава образа на хан Тервел в тържествена поза като победител;

Скалните църкви при село Иваново. Комплекс от български средновековни църкви, параклиси и монашески килии, издълбани в скалите на река Русенски Лом;

Старият Несебър, който е архитектурен и aрхеологически резерват в старата част на град Несебър;

Рилският манастир, който е най-големият и най-красивият български манастир, сгушен сред планината Рила. Основан е през 10 век от свети Иван Рилски - първият български отшелник, почитан от християните и като лечител.

Не са малки достойнствата и на други национални паметници, непознати за света, но съперничещи по уникалност с културите на Древна Гърция, Византия и средновековна Европа. Всеки народ би се гордял с живописните къщи и улички на Стария Пловдив, с античния и средновековен култов център "Перперикон", с Долината на тракийските царе - комплекс от тракийски гробници край Казанлък, с историко-археологическия резерват "Сборяново", съчетал забележителни паметници от няколко епохи и религии, с тракийския култов център "Старосел", със средновековната църква "Свети 40 мъченици" във Велико Търново.

Развитието на културния туризъм в България подобрява съществено и структурата и качеството на предлагането и допринася за конкурентноспособността на българския туристически продукт. Чрез тази форма на туризъм се създават предпоставки за интегриране на различни видове туризъм по отделните региони на страната.

Винен туризъм

Друг вид алтернативен туризъм е виненият, който успешно може да се съчетае със селския. Напоследък виното става все по-привлекателен обект на туризма. Интересът към  него се засилва и разширява. Много туристи извършват пътуванията си, мотивирани от възможностите да научат повече за виното-да се запознаят с нови или да дегустират любими вина, да се запознаят с моменти от лозарството и винопроизводството на определен регион, да се срещнат с местното население, произвеждащо известни вина, и с неговите традиции в това отношение, да се запознаят с празниците и обичаите, свързани с виното. За това допринася и все по-нарастващото желание на хората да практикуват нетрадиционен туризъм. Освен това има много любители на хубави вина, които проявяват по-широк интерес към тях и са склонни да го задоволят. Тази, както и други социално-икономически причини наложиха през последните години да се появи и бързо да започне да се развива така нареченият винен туризъм.

Няма една общоприета дефиниция за винения туризъм. В повечето определения стои интересът към виното и всичко, свързано с него. Дори го определят като хоби туризъм, а някои- и като развлекателен. Независимо от дискусиите той вече се е наложил като самостоятелен вид специализиран туризъм. Като се имат предвид  характерните особености на туристически продукт, мотивите за практикуването му и вече наложилата се практика може да се даде следната дефиниция: Виненият туризъм е вид специализиран туризъм, при който на туриста се предоставя възможност от една страна да се запознае с лозя и лозарски практики (зарязване, гроздобер) от даден регион, да се запознае с историята, традициите и винопроизводството на винарски къщи (изби, цех), с различни вина и други спиртни напитки чрез дегустации и от друга страна да участва в празници, ритуални практики и фестивали,свързани с виното и съчетани с богат фолклор и анимации.

Виненият туризъм се практикува самостоятелно - от хора, които се интересуват  от всичко за виното или са любители на вина, или той може да бъде част  от други видове туризъм – селски, агро-туризъм, кулинарен туризъм. Освен това туроператорите организират винени турове за ползващите ваканцията си туристи (при ваканционния туризъм, например морски). Виненият туризъм може да се съчетае с различни прояви, свързани с виното - празници, панаири, винарии, винени фестивали и др., както и с празници, обичаи и ритуали, свързани с бита на местните хора. Практикуващите винен туризъм обикновено са хора, които се интересуват от повече информация за виното или са любители на вината; имат средни и високи доходи; живеят в големи населени места; търсят нетрадиционни форми на туризъм; привлича ги новото, нестандартното.

Едно от доказателствата, че виненият туризъм в България вече постига популярност в чужбина и има шанс да привлича все повече туристи са отзивите в чуждестранните медии и оценката за този вид туризъм. Ако трябва да се обобщят, в преобладаващата си част те са позитивни и се основават най-общо на: производство на хубави вина у нас и популярността им в много страни; наличие на силно и с традиции лозарство и винарство; възможност за съчетаване на „винените” туристически услуги със самобитния бит и култура, празници и обичаи на местните хора; разнообразяване на ваканцията на море с винени екскурзии.

Спа туризъм

В последните години в света се наблюдава едно ново отношение към профилактиката и активната почивка. Не е чудно, че в застаряваща Европа, където работоспособното население намалява с всяка година, стремежът към здравословен начин на живот, но постигнат по възможно най-приятния за човека начин, набира популярност. Още повече че националните здравни каси все по-благосклонно гледат на подобни разходи. Думата СПА, чието значение е Sanita per aqua или „здраве чрез вода”, а в по нов директен превод „минерален извор”, в наши дни носи съвсем друга семантика, особено, когато тя се свързва със съвременния начин на отдих и възстановяване. В България СПА се бърка в повечето случаи с балнеология, като макар, че двете понятия се преплитат и застъпват частично основната разлика е във факта, че в СПА отиват здрави хора, които да се отърсят от стреса на ежедневието и да се възстановят бързо и пълноценно, докато генералната идея на балнеологията е лечение на определени заболявания. Самите СПА се разделят на различни подкатегории, но за всички са валидни следните особености: регенериране на тялото и духа, здравословно хранене, релаксация, възстановителни процедури, козметика и разкрасяване. Самите подкатегории на СПА се определя от това дали хотела, където се намира СПА-центъра е изцяло подчинен на здравословния начин възстановяване на организма, където 3-4 дни човек изцяло се потопява в атмосферата на релаксацията или пък е част от курортен комплекс, където прекарваш 7-10 дни, като комбинираш възстановителните процедури и с игра на голф, нощен живот или други забавления. Все по-популярни стават така наречените дневни СПА, които са част от престижните хотели, където човек може да отиде за 2 часа за масаж на тялото или лицето, сауна, парна баня, козметична процедура включително маникюр и маска на косата, билкова вана или някоя подобна глезотия за тялото, външен вид и духовен баланс и то дори в рамките на работния ден, така, че да е подготвен за следващия работен ден. Туристическия продукт СПА в днешно време е насочен предимно към потребители, които живеят на високи обороти и се нуждаят от ефикасно и бързо възстановяване, което не на всяка цена е свързано с лечебна вода, а по-скоро с комфорт, спокойствие, рекреация, подходящи масажи и други мануални терапии, козметични манипулации и балансирано хранене. Днес удоволствието от доброто здраве, развлечението при активната оздравителна дейност е част от характеристиките на този вид туризъм. Wellness, както също често се среща, обаче не е само приятно преживяване в луксозни курорти, но и мото на активно жизнено поведение, чиято цел е постигането на well-being - понятие, което днес Световната здравна организация обяснява вече не като състояние, обратно на болестното, а дефинира като нещо позитивно - чувство за добро здраве и добро разположение на духа. Освен това Wellness се асоциира с хармония в семейството и социалната среда, успехи на бизнес попрището, стилния начин на живот. Затова и привлича като магнит все повече хора. Основните елементи, които се използват в терапиите, са ароматни етерични масла, мед, шоколад, какао, кокосови стърготини, мляко, свежи ароматни билки, пресни водорасли и морски продукти, свежи плодове и др. Изключителните процедури с натурални съставки изживяват в момента своя  ренесанс. Водните процедури се предлагат в най-разнообразна форма: басейни, хидромасажни вани, тропически и терапевтични душове, т.нар. кнайп процедури, floating. [HoReMag брой 7/юни 2005].

В България този вид алтернативен туризъм  придобива все по- голяма популярност като такива услуги вече се предлагат както към хотели по морските ни и планински курорти, така и в специализирани спа центрове във вътрешността на страната. Тенденцията в този вид туризъм е към увеличаване на туристите, тъй като в днешно време все повече хора започват да обръщат внимание на здравето като приемат всякакви превантивни мерки.

Балнеоложки туризъм

Друг вид туризъм, който е много близък до спа туризма е балнеоложкият, свързан е с посещението на местности, където има минерални извори и бани или лечебна кал. Популярността на балнеоцентровете в Европа се възражда, защото те наред с традиционните методи на лечение възстановят и целебните терапии на древните времена. В днешни дни се води битка за здравето на здравия човек. Анализите показват, че нарастващата продължителност на живота в икономически развитите страни увеличава значението на балнеотуризма. Нараства и ролята на възрастните хора като потребители на този специфичен туристически продукт. Територията на България е богата на лечебни минерални извори, чието лековито въздействие е било усвоено още от траките, римляните и древните гърци. Повече от 800 водни минерални извори, са групирани в над 240 различни местности в страната. Много от тях извират от дълбочина над 2000 м, а температурата им варира от 37°C до 101°C. Българските хидроминерални и биоклиматични центрове, курортите с лечебна кал, морска вода и други са признати за едни от най – добрите в Европа.

Малко са страните в Европа, които могат да се конкурират с България по изобилие и многообразие на термоминерални води с различен физикохимичен състав и калолечебни суровини. Известни и проучени са над 550 находища с 1600 минерални извора с общ дебит от 4900 л/сек. Преобладават слабоминерализираните минерални води - 66.7%, минерализирани минерални води - 14.4% и газови води - 17,9%. По своя химически състав термоминералните ни води се отличават с голямо разнообразие. Освен слабоминерализираните хидротерми, страната ни разполага с ценни сулфидни, радонови, силициеви, хлорно-натриеви, възкисели и съдържащи флуор, желязо и арсен минерални води. Особено ценен ресурс са големите запаси на страната от висококачествена лиманна лечебна кал и лечебен торф.

Значително е предимството на България в климатично отношение в сравнение с традиционно възприетите туристически страни, развиващи балнеотуризъм на Балканите, в Западна Европа и по Средиземноморието. Много от находищата на минерални води са локализирани в планинска или полупланинска среда с богати биоклиматични и ландшафтни качества, в близост до чисти планински води и иглолистна растителност - уникална среда с йонообразуващи фактори и с голямо физиологично и терапевтично значение.

Изобилие на термоминерални води и лечебна кал има в таласотерапевтичната зона на Черноморското крайбрежие.

Тази обективно благоприятна природна среда осигурява реални възможности за удължаване на сезона и за по-ефективно използване на биоклиматичните ресурси за отдих, лечение и профилактика на редица социално-значими заболявания.

Балнеолечението в България е с дългогодишни традиции. В балнеоцентровете работят много добре подготвени специалисти, използват се наличните и допълнителни лечебни ресурси. Богатата гама от лечебни и възстановителни туристически програми непрекъснато се обновява с включването на екзотични, самобитни елементи, както и по-модерни лечения с ясната цел да се отговори на съвременните изисквания на търсенето на международните пазари. Така нашите балнеокурорти се изпълват с качествено ново съдържание и насочват продукта към по-широка потребителска аудитория -  от хора, нуждаещи се от лечение и профилактика до по-широк диапазон от здрави хора, търсещи релаксация и избавяне от ежедневния стрес.

В страната официално са обявени 102 курорта. От тях 34 са от национално значение (5 климатични планински, 10 климатични морски) и 68 от местно значение (38 балнеолечебни, 48 планински климатични, 15 морски климатични).

Балнеоложки, климатични и калолечебни центрове по Черноморското крайбрежие - к.к."Албена", к.к. "Златни пясъци", к.к."Св. Константин и Елена", к.к."Слънчев бряг", "Слънчев ден", Ваканционен клуб "Ривиера", Созопол, Китен, Приморско, Ахтопол, гр.Поморие, Балчик, Тузлата, Варненски калолечебни бани и др.

Балнеоложки, климатични и калолечебни центрове във вътрешността на страната в полупланинска и планинска среда - Хисар, Велинград, Сандански, Кюстендил, Банкя, Павел баня, Наречен, Вършец, Костенец, Момин проход, Бургаски минерални бани, Старозагорски минерални бани, Сливенски минерални бани, Хасковски минерални бани, гр. Баня, Сапарева баня, Боровец, Пампорово, Трявна, Тетевен, Априлци, Елена, Котел, Дряново, Говедарци и др.

Екотуризъм

Само допреди няколко години терминът устойчиво развитие беше неразбираем за повечето хора, а екотуризмът се асоциираше по скоро с капризите на ексцентрични личности, отколкото с разумната необходимост. Сега обаче екотуризмът все повече се превръща в значим подотрасъл на туристическата индустрия, който съчетава опазването на околната среда с възможността за развитие на високодоходен дребен бизнес. В същото време това не само че няма да става за сметка на унищожаване на природата, но и ще допринесе за съхраняването. Характерна особеност на екологичния и другите устойчиви видове туризъм е изискването за предлагане на разнообразен и силно индивидуализиран продукт. Чрез развитието му се популяризират региони със съхранени природни ресурси.

Най-много и разнообразни програми за екотуризъм съществуват в страните с голямо биоразнообразие, с национални паркове и местни общности, съхранили традициите си. Понятието екотуризъм в света включва наблюдение на големи животински екземпляри като носорози, лъвове, горили в естествените условия на джунглата или пък китове и костенурки в големите морски басейни и океаните. Друго интересно място за екотуризъм са полярните ширини, където туристите могат да се любуват на мечки и тюлени на място, в което духът на цивилизацията все още не се усеща. В България се ограничава основно до наблюдението на птици (местността Пода, Дуранкулак, резервата Сребърна),но също достойни обекти по световните стандарти са кафявата мечка в Стара планина, Рила и Пирин, пеликаните в езерото Сребърна и птиците по Черноморското крайбрежие. За любителите на флората интересни са ботаническите турове с тема „орхидеи” и посещението на природните резервати Боатин, Парангалица и Баюви дупки – Джинджирица.

По принцип обаче, когато се говори за екотуризъм, е редно темата да бъде посветена на дадена екосистема. Все по-актуални и многобройни стават еко пътеките в България. Обикновено този вид маршрути се създават около някаква конкретна тема и най-често тя е свързана с дадена екосистема. Целта на еко пътеките е да осигурят по-лесен достъп до някаква забележителност и именно в достъпа се крие другият смисъл на еко пътеките: те са еко, защото за тяхното изграждане са използвани само еко материали, взети от природата. За да бъде пълноценен един еко маршрут обаче, са необходими и специализирани водачи, които да разбират от екосистеми. Ценен ресурс за развитието на екологичния туризъм и възможност за разнообразване на туристически продукт са Природозащитните центрове, специализирани в изследване и опазване на редки видове, информиране за природното разнообразие и туристически маршрути, провеждане на обучителни програми.

Конгресен туризъм

„Съчетаване на приятното с полезното” е мотото на конгресния туризъм като в англоезичната литература това понятие е известно като Meeting&Convention Industry, което по-точно отразява глобалния му и многолик характер. Конгресният туризъм е пресечната точка на индустрията на забавленията с деловата и сериозната форма на комуникация. Включва участие в разнообразни по форма, вид и предназначение делови прояви (конгреси, конференции, семинари, симпозиуми, асамблеи, делови срещи, трейнинг и инсентив мероприятия и др.), както и цялата система по осигуряване на транспорт, пребиваване, организация на място и съпътстваща програма за конгресните туристи.

Една от особеностите при организирането на конгреси е, че за делегатите трябва да се създаде работна среда извън офиса. Важно е да разполага с техника, преводачески кабини и мултимедия, съчетана с удобството на дома. Тя трябва да е едновременно развлекателна - за по-спонтанни бизнес контакти, и релаксираща - за пълноценна почивка след претоварения конферентен ден. Задължително условие е и персоналното отношение към участниците, независимо дали става въпрос за малък семинар или мащабен проект с участието на няколко хиляди делегати. Конгресните пътувания нямат строго изразена сезонност, но предпочитанията за организирането им са за пролетта и есента. Клиентите предпочитат неваканционни периоди, но в същото време понякога използват и почивни дни, за да могат участниците в събитието да не губят ценно работно време.

Произходът на конгресния туризъм може да се търси в древността. Специализирани сгради за провеждане на форуми и срещи датират още от времето на Римската империя. Първото документирано конгресно събитие е Виенският конгрес (1814-1815), който целял териториалното разделение на Европа след Наполеоновите войни. С развитието на викторианските курорти започва и масовото предлагане на зали за срещи. Силен тласък на индустрията дават политическите и религиозните конгреси от края на XIX в. в САЩ, а за пръв път длъжността на конгресния организатор се появява в Детройт, където е основано и първото конгресно бюро. Институционализирането на конгресната индустрия обаче започва едва след 50-те години на миналия век, когато се създават първите асоциации и федерации, занимаващи се с конгресен туризъм.

От традиционния масов туризъм той се отличава с няколко съществени предимства. На първо място, конгресният турист генерира почти три пъти по-високи приходи от един среден масов турист (146 евро на ден в сравнение с 56 евро за масовия турист). Обикновено отсяда във висококатегорийна (четири- и петзвездна) база и ползва широка гама от допълнителни лукс услуги. Пътува най-често в бизнес класа. По-високите разходи са резултат както от по-високата му платежоспособност и култура на потребление, така и от факта, че разноските по пътуването, участието и пребиваването в конгресното мероприятие често се поемат от изпращащата организация. Конгресният туризъм осигурява целогодишна заетост на базата и намалява текучеството на персонала. Това е особено важно за крайморските и планинските курорти, където домакинството на конгресни прояви може да удължи сезона с няколко месеца. Обикновено пиковите сезони за масовия туризъм са зимата и лятото, докато при конгресния туризъм най-голям брой събития се реализират през есента и пролетта.От друга страна приходите от конгресния туризъм имат значително по-малка екологична и социална цена в сравнение с масовия туризъм. Не на последно място конгресният туризъм работи за имиджа на дадена дестинация, служи като скрита реклама за туристическия  потенциал и привлича свежи инвестиции във всички сфери на икономиката на региона. [списание HoReMag]

В България този вид туризъм засега е прохождащ и страната ни не е толкова актуална дестинация за конгресен туризъм, както сред чужденците, така и сред българите. В София предлагането на зали определено е най-голямо, а и като цяло отношението на персонала, нивото на компетентност и т.н. в столицата е доста над това в провинцията. Организаторите на подобни прояви обаче са установили, че в София често е трудно да се съберат делегатите на следобедно заседание, затова предпочитат места около столицата, но възможностите тук се броят на  пръсти. Предлагането на зали в курортните комплекси се ограничава до няколко големи хотела или до съседните окръжни/областни градове. При повечето хотели (с няколко изключения) конгресната дейност е като допълнителна услуга и се предлага между другото, без изградена управленска структура и обучен персонал, което намалява привлекателността на залите. В големите специализирани конгресни центрове (като НДК и Фестивалния комплекс във Варна) оборудването и обзавеждането е много амортизирано и определено има нужда от основен ремонт и нов имидж, защото въпреки уникалните си конкурентни предимства в сегашния си вид тези центрове са на доизживяване. [HoReMag брой 6/юни 2006/ ]

Религиозен туризъм

Поклонничеството е много по-старо от туризма. То съществува още от ранните векове, когато хората (хаджиите в християнството) се отправяли на път с коне, а таксидиотите[1] били своеобразни водачи на групата. Документирано, поклонничеството присъства в човешката история от ІV век, когато св. Елена прави своето пътуване до Йерусалим, където намира кръста, на който е разпнат Христос. При поклонничеството присъстват всички елементи на туристическото пътуване, но основната разлика е, че при него човек се подготвя психически и задоволява и свои духовни потребности.

Религиозното поклонничество е сигурен признак за хуманност. То има дълбоко духовно значение, когато се изживява както подобава, а и правилно се разбира. Поклонникът е човек, който желае да посети и да се поклони на библейски свети места, гробници на мъченици, мощи на светци, чудотворни икони или места, където живеят бележити духовни старци. Там освещаващото Божие присъствие се е проявило в най-силна степен.  Чрез такива пътувания вярващият визуално си припомня местата, където чудесната любов и действието на Бога са показани на обикновените хора чрез самите тях.

По силата на религиозните си убеждения или заради любопитството относно своята или чуждата вяра, хиляди хора посещават Ватикана, Мека, манастири и други свети места. Целите на поклонничеството са почти толкова колкото са и самите поклонници. Някои го правят, за да се избавят от болест, да избегнат нещастие или да изкупят греховете си. Марко Поло споменава за пилигрими (така се наричали поклонниците), които той видял на територията на днешната Шри Ланка още през XIII век

В традиционните пътувания могат да се включат и църкви, и манастири, но обикновено се използва много малка част от техния потенциал, При поклонническото пътуване човек е не само консуматор, а и участник с духовни потребности. Също така понякога се предлага и преспиване в манастирите. Това създава допълнителна атмосфера и всички усещат, че се намират на едно по-особено, свято място, недокоснато от материалния свят.

Балканите като цяло са много богати от гледна точка на поклонничеството. Много ценни обекти могат да бъдат видени и в България.

Подобно пътуване е много вълнуващо дори и за нерелигиозните, но трябва да има кой да покаже и разкаже. Потенциалът за религиозни и поклоннически пътувания на чужденци в България също е много голям и почти не е използван. Едно от най-интересните места за поклонничество у нас е местността Кръстова гора в Родопите. Според легендите на мястото е заровено парче от кръста на Исус и това е причината тук да се случват чудеса и изцеления, описвани не само в българските, но и в много чужди публикации и книги. Тук хората идват да се помолят за здраве за себе си и близките си или за изцеление надеждата чудото да споходи и тях. Хора идват през цялата година, но най-много са през септември на Кръстовден.Други обекти на религиозния туризъм са Бачковския манастир, Рилския манастир, Троянския манастир, Соколския и много др.

Кулинарен туризъм

Неотменна част от всяко пътуване е храненето. Повечето чуждестранни туристи посещаващи дадена страна предпочитат по време на престоя си освен да научат нещо за културата и да опитат местната кухня. Така кулинарният туризъм се е обособил като един от вариантите на алтернативния.

Преди хиляди години търговците пътували по седемте морета в търсене на нови храни и продукти, с които да търгуват. Подправките, виното, плодовете, зехтинът били ценен дар и екзотична стока. Всъщност нещата не са се променили много днес. Разликата е, че сега хората пътуват, за да открият интересни ресторанти и винарни, където да се докоснат до непознати вкусове и култури. Така в последните години кулинарния туризъм се превръща в едно от най-горещите предложения на туристическата индустрия и добива все по-голяма популярност сред клиентите. Виненият и кулинарният туризъм се определят като туризъм, в който преживяванията, свързани с вино и кухня, значително съдействат за причината за пътуването до дадена дестинация или посещение на конкретно място по време на пътуването. От гледна точка на своята дефиниция кулинарният туризъм е част от културния, тъй като характерната за дадено място кухня е част от неговата култура.

Терминът „кулинарен туризъм” е използван за пръв път не толкова отдавна, през 1998г.  от американката Луси Лонг, асистент по популярна култура и фолклор в Грийн стейт юнивърсити, Охайо.

Много хора не разграничават  ясно кулинарния от агротуризма. Двете област са свързани и все пак остават различни по своя смисъл индустрии. Корените на кулинарния очевидно са в селското стопанство. Основната разлика между двата вида е, че агротуризмът се случва задължително в селска среда, обикновено включва извършването на дейности, характерни за производството на селскостопанска дейност, и носи преки ползи за стопаните. Примери за агротуризъм са посещение на ябълкова градина, на ферма за пилета или цех за производство на яйца.

От своя страна кулинарният туризъм се фокусира първо върху ползите за клиента и се занимава основно с приготвена храна, а не със сурови продукти. Кулинарното преживяване може да се осъществи както в селска, така и в градска среда. Сред примерите са ресторанти, винарни, пивоварни/бирарии, кафенета и сладкарници, дори крайпътни сергии с мармалад или халва например.

Кулинарните туристи търсят емоции, които не могат да получат никъде другаде. В същото време кулинарен турист е и всеки бизнес пътник, случайно отбил се в някой ресторант. Основна целева група обаче остават високият клас клиенти, за които виното и кулинарията са част от лайфстайла и които имат нагласа да пътуват заради подобни преживявания. Той е интересен за всички възрасти , но е най-популярен сред хората над 40-50 години.

Разбира се, кулинарните туристи не могат да се хранят 24 часа в денонощието. Те имат нужда и от други атракции и дейности, които да поддържат интереса им през деня и вечерта. Така обвързването на местния кулинарен продукт с всички останали туристически предложения на дадена дестинация може да доведе до създаване на пакети, които да подобрят познаваемостта и да увеличи продажбите. Гурме-туризмът в момента е едно от най-перспективните течения в туристическата индустрия. С годините пътуващите са станали по-образовани по отношение на храната и търсят начини да обогатят впечатленията си от туристическото място с предлаганите там ястия и вина.

В България този тип туризъм все още не е особено популярен, но определено има бъдеще, защото нашата кухня има какво да предложи и с какво да учуди кулинарните любители.

Екстремен туризъм

Има хора, при които опънатите нерви и повишеният адреналин, колкото и странно да звучи, също им помагат да си отпочинат и да свалят напрежението от забързаното ежедневие. За това служи набиращият все по-голяма скорост в наши дни екстремен туризъм.

Екстремните спортове не са търсени само от хора, които се занимават с тях по принцип. Обикновените туристи също си позволяват екстремни преживявания по време на почивката. Причината е, че след подобно изживяване човек се връща в ежедневната си среда променен - по-предприемчив и склонен да поема повече рискове в работата.

Това е и основанието все повече работодатели да търсят екстремните спортове като активност за извънработното сближаване на колектива (т.нар. team-building). То се прилага най-вече в планинските курорти, като екипът на фирмата се поставя в различни екстремни ситуации. Като резултат се наблюдава сближаване на служителите и повишена активност при вземане на решения. Сред най-предпочитаните активности е пейнтболът, но напоследък популярност добива и един доста мъжки и скъп спорт - офроуд състезанията. Заради повишения интерес все повече планински хотели и туристически агенции предлагат самостоятелни пакети за тиймбилдинг или го комбинират с оферти за конферентен туризъм.

Други популярни екстремни спортове са рафтингът, скалното катерене, полет с балон, скачане с бънджи и парашут, полет с балон, парапланеризъм, делтапланеризъм. сноуборд, хелиски, параглайдинг, спелеология и др. Същността на всички тези практики се свежда до по-прекия контакт с природата, в който доминиращо място заема значителното физическо усилие от страна на туристите. Тук трябва да бъдат изтъкнати някои много съществени елементи: тези форми на екстремен туризъм също както и конвенционалните имат сезонен характер, но освен това са подвластни и на модата, благодарение на която в момента това е един от най-динамично развиващите се сегменти в туризма в световен мащаб.

От гледна точка на разполагаеми ресурси България е доста облагодетелствана, тъй като у нас има планини, където могат да се провеждат както пешеходни, вело-, мото- и конни преходи, така и да се практикува скално катерене, алпинизъм, спелеология. Има и дадености за провеждане на програми за оцеляване, на джип сафарита, парапланеризъм, делтапланеризъм, подводна археология, речно кану и рафтинг (макар и с по-ограничени възможности), за практикуване на разнообразни зимни спортове като ски, сноубординг и др.

Това, което може да се направи за популяризирането му е масивна реклама, както в местни медии, така и в чуждестранни.

Ловен туризъм

Една от най-древните дейности на човекът е ловът. От лов на дивеч за изхранване и облекло днес той е превърнат в спорт и забавление, а също така и като разновидност на алтернативния туризъм. Организиран ловен туризъм е названието на съвременния лов в България. Това е лов за чужденци и българи, клиенти на дивечовъдните ловни станции, стопанисващи се от държавата, които плащат за удоволствието да ловуват на предварително заявен от тях дивеч, уловът на който им е гарантиран с точност до 15%. Преди приемането на новия закон за лова (12.09.2000 г.) съществуваше определението международен ловен туризъм за разлика от традиционния лов, който се практикува от редовните членове на Съюза на ловците и риболовците в България. Страната ни има богати ловни традиции, живописна неповторима природа, а също и уникална ловна база - към 110 ловни хижи, домове, резиденции, заслони. Това безспорно са благоприятни условия за развитието на организирания ловен туризъм у нас.

Ловът като хоби и спорт, както и ловното ни стопанство са с вековна история. Първият български ловен развъдник е създаден през 1927 г. Тогава ловни деятели заграждат 600 дка от гората при с. Долен чифлик, Варненско, и пускат там няколко десетки лопатари. През 60-те години започва изграждането на държавните дивечовъдни станции. Днес на територията на страната има 39, дивечовъдни станции, които се  намират върху ловностопански райони с типичните местообитания за благородния елен, дивата коза, глухаря и колхидския фазан. Тук се запазва генофонда на тези видове, възстановяват се и се развиват популациите и на сърната, елена лопатар, муфлона, а също и на така нареченият дребен дивеч - зайци, фазани, яребици, кеклици.

Ловът на всеки вид дивеч се регулира чрез срокове за ловуване, които се определят в зависимост от състоянието на дивечовите запаси и размножителния период. Хищниците - вълци, лисици, чакали, белки, са разрешени за отстрел целогодишно. Техният лов се заплаща и на най-ниски цени от чужденците.

Обикновено ловците, главно от Европа, са привлечени от отличните екстериорни и трофейни качества на едрия дивеч, особено на популациите от благороден елен и дива свиня, както и на добрите запаси от елен лопатар и муфлон. Те се връщат в домовете си с капитални трофеи - повод за спортна гордост и удовлетворение.

На разположение на туристите, идващи да ловуват в страната ни, е специализираната ловна база - хижи, резиденции, домове и заслони, разположени сред живописния декор на уникалната българска природа. Те предоставят удобства и услуги, задоволяващи и най-претенциозния вкус. Ловните услуги включват преводач, ловен водач, гонач, викач и носач за един ден, ловно куче, пансион за ловни кучета, моторно превозно средство, ползване на ловно оръжие, организация на групов лов на дива свиня, трансфер (от мястото на пристигане до мястото на отпътуване), фотолов.

Последните няколко години на преход и социални промени не се отразиха добре на дивечовите запаси, а оттам се стигна и до намаляване на притока на ловци чужденци, които традиционно идваха да ловуват у нас. Последните данни на Националното управление по горите за приходите от организиран ловен туризъм показват тенденция за увеличение в сравнение с последните пет години. Този факт дава надежда, че спадът в организирания ловен туризъм се преодолява и търсенето на българския ловен продукт с времето ще се увеличава.

Круизен туризъм

Интересът към круизния туризъм нарасна неколкократно през последните 10 - 15 години. Това е туристически продукт, който има строго специфична клиентела - платежоспособна и с високи изисквания. Круизните туристи купуват не само пътуването си по море, а и специфичен туристически продукт. Програмата на круизните пасажери може да бъде разделена на две части - on и off борд. Големите морски лайнери предлагат на борда си пълна гама от развлекателни програми - театър, филмови прожекции, анимационни програми, но също и хранене, ползване на басейни, спорт...[Horemag]

За съжаление България все още не е дораснала до високите изисквания на този тип туризъм и не може да посрещне очакванията на  изисканите туристи, избрали круизния туризъм.

Сватбен туризъм

Един много ексцентричен вид туризъм са туристичните венчавки, които вече няколко години са последен крясък на модата в Европа, а младоженците търсят все по-необичайни начини за това. По света този вид туризъм е много развит, но в България едва прохожда. Сред най-предпочитаните дестинации  са страни като Италия, Австрия, Малта и Кипър. България и черноморските курорти имат реален шанс да бъдат в челната част на тази класация поради факта, че за по голямата част от западноевропейците страната ни все още е екзотична дестинация. При това, предлагаща цени на допълнителните услуги доста под тези в страните конкуренти. Хората от бранша обаче изтъкват друг, твърде важен аргумент в полза на брачния туризъм. Пътуванията, свързани с него, са емоционални и със сигурност остават запазени в спомените на туристите със знак плюс. А това почти винаги означава постоянни гости и положителен PR за България. [Хоремаг октомври/2004]

Апитуризъм

Друг нетрадиционен вид туризъм е апитуризмът, или меденият туризъм, който става все по-популярен у нас. Най-новата атракция сред летовниците е сафари с джипове с посещение на пчелин  в несебърското село Кошарица, където е създаден музей на пчелата и е любима спирка на търсещите приключения туристи. Само там вместо обикновени кошери жужащите насекоми обитават точно пресъздадени модели на пчелни жилища от каменната ера до наши дни.

Сред най-новите експонати е миниатюрно копие на Несебър - стара къща, древни църкви и част от крепостната кула на Месемврия, също заселени с пчели. Всички кошери са действащи и от тях се добива първокласен мед.

Чужденците имат възможност да опитат от готовия мед, както и да си закупят от еликсира, който се предлага в най-различни варианти - чист, с ядки, с тахан, дори с парченца медена пита, както и направеното от мед  меденото вино и ракия.

Каква по-голяма гаранция за качество от тази, че медът се произвежда пред очите им. На по-авантюристично настроените посетители се предлага да станат пчелари за половин час. След кратък инструктаж и обличане на специално предпазно облекло желаещите могат сами да отворят кошер с пчели и да ги разгледат отблизо.

Апитуризмът е ниша, която, ако се използва правилно, може да възвърне доверието в качествата на българския мед.

Разходки с дегустация из пчелините вече се предлагат и по други места по Черноморието - Варна, Добрич, Царево.[Horemag юли/ 2007]

Шопинг туризъм

Всеизвестен факт е, че пазаруването е един прекрасен начин за справянето със стреса. Просто шопингът съчетава полезното с приятното, затова все по-активно навлиза шопинг туризмът. Туристическите агенции включват в услугите си шопинг туризма като предлагат екскурзоводи, които предварително подготвят маршрутите за посещение. Обикновено обекти на посещение при този вид са туризъм са големите търговски центрове и молове, където клиента може да намери всичко на едно място, както и бутиците на световноизвестни марки.

В Европа известни дестинации за шопинг са градове като Милано, Париж, Лондон и мн. др.

В България този вид туризъм още не е навлязъл активно в пълния смисъл на думата. Тук по скоро се наблюдава пътуване на хората от малките градове към големите като Варна, София, Пловдив с цел пазаруване, като тези пътувания са краткосрочни, обикновено за един ден.

Тенденцията при  алтернативните видове туризъм е, че те ще започнат все повече и повече да изместват традиционния масов туризъм или поне повечето от пътуващите ще започнат да включват в почивките си елементи от нетрадиционния туризъм. А колкото до самия алтернативен туризъм многообразието му ще продължава да се увеличава, поради непрекъснато разширяващия се обхват на рекреационно - туристическите ресурси и включването в него на нови, непознати до този момент обекти и ресурси от една страна и научно-техническия напредък от друга, а също така и от непрекъснатата нужда на пътуващите за все по-нови и разнообразни рекреационни дейности.

 

WWW.POCHIVKA.ORG