Joomla Software solutions Template

Payday loan

Съвет  на Европейския съюз

1.Същност и създаване на институцията

Съветът на Европейския съюз, като основна институция на ЕС  е създаден с учредителните договори от 50-те години и е основният законодателен орган на ЕС.

Същността на функционирането му  е следната: В Съвета  заседават представители на правителствата на страните - членки. Съветът се среща редовно на ниво работни групи, посланици и министри, а в случаите, когато трябва да се вземе важно политическо решение, на ниво президенти и министър-председатели.

Съветът на ЕС функционира в единство с Европейския Парламент,  като взима въпроси, свързани с вътрешния пазар и повечето от общите политики.

В добавка Съветът носи основна отговорност за дейностите по т нар. втори и трети стълб  - т.е. междуправителственото сътрудничество в сферата на общата външна политика и сигурност и на правосъдието и вътрешния ред.

Характерното е, че Съветът функционира в различни конфигурации, както следва:

• Общи въпроси и Външни отношения
• Икономически и финансови въпроси (ECOFIN)
• Правосъдие и вътрешни работи
• Заетост, Социална политика, Здравеопазване и Защита на потребителите
• Конкуренция
• Транспорт, Телекомуникации и Енергетика
• Земеделие и Риболов
• Околна среда
• Образование, Политика за младежта и Култура
• Председателство

Управлението на Съвета се осъществява от председателството. Неговото изпълнение се сменя на ротационен принцип на шест месеца (т.нар. ротационно председателство). Редът на поемане на председателството се определя от Съвета с единодушие.

Председателството преди всичко определя дневния ред за даден период; свиква и ръководи заседанията на Съвета на всички нива; подготвя компромисни решения, респ. осигурява дългосрочната консистентност и продължителност на вземането на решения от Съвета. Председателството замества Съвета във взаимоотношенията с ЕП и същевременно представлява Съвета във въпросите от общата външна политика и политиката за сигурност, преди всичко в рамките на политическия диалог с трети страни.

Генералният секретариат (обикновено наричан Секретариат на Съвета) подпомага Съвета и председателството в дейността им. На чело на Секретариата стои генерален секретар, а в момента и висш представител по въпросите от общата външна политика и политиката за сигурност и неговият заместник. Двамата са встъпили в длъжност чрез избор на Съвета с квалифицирано мнозинство.

Секретариатът се състои от три части: частна канцелария на генералния секретар, правни услуги и девет генерални дирекции. Секретариатът има около 2500 служители, от които около 250 са чиновници в специализирани отделения, съответно правни отделения. Във военната част на Съвета работят около 90 служители. Останалите служители са преди всичко устни и писмени преводачи.

Работата на Съвета се подготвя от Комитета на постоянните представители на Държавите членки към ЕС ( COREPER). Посланиците се срещат всяка седмица, за да подготвят дневния ред на Съвета. Въпросите на земеделието се разглеждат от Специален комитет за земеделието. Работата на COREPER се подпомага от различни работни групи, съставени от представители на националните администрации на страните  -  членки.

Председателството на Съвета е ротационно и се предава на всеки шест месеца на различна страна-  членка. Председателството бива подпомагано от Генерален секретариат.

Решенията на Съвета се вземат с гласуване. Колкото по-голямо е населението на една държава, толкова по-голяма тежест има гласът й в Съвета. Малките държави обаче имат преимущество при определяне тежестта на гласовете.

Броевете на гласовете при гласуване са посочени в Таблица 1:

Таблица 1. Брой гласове при гласуване в съвета.

В някои особено чувствителни области като външната политика и сигурността, данъчната политика, политиката за предоставяне на убежище и имиграционната политика решенията на Съвета се вземат с единодушие. С други думи, всяка Държава членка има право на вето в тези области.

В повечето области обаче Съветът решава с квалифицирано мнозинство. То се достига с мнозинство от страните – членки и  поне  232 гласа сборен брой от гласовете на същото мнозинството

В добавка всяка от страните  може да поиска потвърждение, че гласовете в полза на съответното решение представляват поне 62% от населението на ЕС. Ако това условие не е изпълнено, решението не може да се смята за прието.

2. Правомощия

Правомощията на съвета са както следва:

- Съветът е законодателен орган във всичките три стълба на ЕС; законодателният процес се извършва в зависимост от процедурите заедно с Европейския парламент (ЕП);

- Съветът координира главните насоки на икономическата политика на страните;

- Съветът сключва международни споразумения с други държави или международни организации от името на ЕС;

- Съветът споделя с ЕП бюджетните правомощия и приема бюджета на ЕС;

- Съветът взема необходимите решения, свързани с общата външна политика и политиката за сигурност, въз основа на препоръки от Европейския съвет;

- Съветът координира дейностите на страните-членки и приема мерки в областта на вътрешните работи и правосъдието;

Формално съществува само един Съвет. Той обаче се среща в няколко различни състава, т.нар. формации, в които участва съответният министър. Въз основа на решението на Съвета от Севиля през 2002 г. Съветът се среща в девет формации.

3. Формации

Формациите  на Съвета са както следва:

I. Съветът по общи въпроси и външни работи (включително Европейската политика за отбрана и сигурност и сътрудничеството за развитие)

• Общи въпроси - подготовка и продължителност на Съвета на ЕС, включително общата координация на политиките, административни и институционални въпроси, хоризонтални въпроси с диапазон, обхващат повече политики на Съвета, работата на Европейския валутен съюз.
• Външна политика на Съвета на ЕС - външната политика на ЕС като цяло, включително общата външна политика и политиката за сигурност, Европейската политика за отбрана и сигурност, сътрудничеството за развитие, връзки с трети страни, човешки права и демокрация, предотвратяване на конфликти, търговия.

II. Икономически и финансови въпроси (включително бюджетите)

III. Правосъдие и вътрешни работи (включително гражданската защита)

IV. Заетост, социална политика, здраве и въпроси на потребителите

V. Конкурентноспособност (вътрешен пазар, промишленост, изследвания и туризъм)

VI. Транспорт, телекомуникации и енергетика

VII. Земеделие и риболов

VIII. Околна среда

IX. Образование, младеж и култура (включително въпроси на аудиовизията)

Понякога също се провеждат общи съвещания на формациите (например министрите на околната среда и транспорта), съответно неформални дискусии на Съвета в редица области. Неформалните дискусии на Съвета обикновено са организирани от всяко председателство в собствената му страна. Тези срещи понякога дават възможност за по-свободна размяна на мнения и за прокарване на интересите на председателството. Редът за дискусии на Съвета постановява, че неформалните срещи не трябва да водят до официални заключения или до вземане на решения. Това правило понякога се заобикаля, особено когато неофициалният Съвет стигне до общоприет компромис в една проблемна област.

Дискусиите на Съвета се свикват от него по собствена инициатива, по молба на страна-членка или на ЕК. При изпълнението на функциите си Съветът е подпомаган от Секретариата.

Съветът заседава в Брюксел, с изключение на април, юни и октомври, когато се събира в Люксембург.