Joomla Software solutions Template

Payday loan

В сравнение с програмите от предни години, в основата на които е било заложено на сигурността на децата на индустриалната прпослойка, днешните услуги за малки деца предлагат интересна комбинациая от гледане на деца, до социализиране и образоване. Разбира се, всяко общество има своите особености, които са продукт на многогодишното наследства на култура и традиции. В някой страни членки на Европейския съюзосновна роля в предучилишното образование стои интелектуалното стимулиране на децата, и няма никаква образователна функция.  При други в допълнени към тези конкретни цели на развитието е обърнато внимание на формалното представяне и запознаване  с практиката в училище. В наши дни разликата между тези две концепции не е толкова изразена. Най-разпространеният модел, който обслужва образованието е този, който търси пътища да бъде презентиран на социома, който играе главна роля в емоционалното и познавателно развитие на младите чрез игри и дейности, подходящи за техните години

1. 1. Исторически преглед

Първите институции за отглеждане на малки деца биват създадени в началото на деветнадесети век, в контекста на индустриалната революция. Създаването им се дължи изцяло на частна инициатива. Тези институции били създадени само за децата на работническата класа, за да се осигури грижа за малките, докато техните родители работят във фабриките. Главната цел е да се отглеждат децата и в същата време да им се създата навици за хигиена и морал. Тези детски центрове са известни под името “Убежища”. В Гърция такива институции се изграждат чак през деветнадесети век. Дотогава семействата носят изцяло отговорността за възпитанието, обучението и отглеждането на децата. След кратък период от време определен кръг от хора окозват влияние върху образователните  системи на Европа и се създава определен тип организация, за отглеждане и обучение на деца преди да постъпят в училище. Тази система се предхожда от създаването на програми за обучение на възрастни , които да работят с малките деца. Имена като Фридрих Фроебел, поставили основата на детските градини в по-голямата част от Европа, през втората половина на Деветнадесети век, Роберт Оуен в Обединетото Кралство и Мария Монтесори в Италия, в началото на Двадесети век. Фроебеловата идея е добре възприета от държави, чийто образователнати системи включват въвеждането на малките деца в училищните порядки от ранна детска възраст /Белгия, Испания, Гърция, Люксембург и Холандия/, както и от други държави, които създават извънкласни занятия. По-късно Фроебел нарича тази форма на обучение “Kindergarten”, което в буквален превод означава детска градина. Името “Киндергарден” се запазва в оригинал, без да се превежда на съответния език в Гермнания, Дания и Португалия.

В повечето страни членки на Европейския съюз правителствата  не остават безучастни към” люлката” на образователния потенциал. Най-ранните закони за предучилищното образование са представени във Франция и Испания към средата на Деветнадесети век. За повечето страни членки на Европейския съюз, закони за предучилищното образование са приети в края на Деветнадесети и началото на Двадесети век. Въпреки, че в някой от държавите не влизат в дейстие до средата на Двадесети век. В Ирландия, където децата посещават детски класове в националните училища от четири годишни , за първи път се проявя детско учреждение / детска градина/, със законова разпоредба през 1991 г.

Схема за приемане на закони за предучилищното образование по години за страните членки на Европейския съюз

1. 2. Видове институции за предучилищно образование

В страните членки на Европейския съюз има широк диапазон от институции, които младите европейци магат да посещават преди да постъпят в начално училище. Те са представени в схемата по-долу с името на всяка институция на дадения език

В създаване на схемата се има пред вид и квалификацията на персонала обслужващ детското заведение. В заведения пряко свързани с учебната система, обслужващият екип е длъжен да има педагогическо образование. Но в някои неучебни заведения – главно “playgroups” и “day nurseries” – обслужващият екип не е необходимо да има педагогическо образование. Въпреки това има изключения в детските образователни заведения в Германия, Дания и Португалия / Kindergärten, børnehaver, jardins de infância/, които са ориентирани към обучение на малките деца. Само в две страни от Европейския съюз /Белгия и Франция/ училищата имат образователни заведения за деца на възраст от две години. Тази форма на обучение съществува и в Италия за деца на възраст не по-малки от три години. В Люксембург и Холандия има предучилищни занимания за деца не по-малки от четири години. В Германия и Дания посещението на предучилищни занимания не е възможно преди навършване на пет или шест години. В страните има много видове детски заведения, които децата могат да посещават до момента , когато са задължени да влезат в начални училища. Северна Ирландия е по-специален случай, защото задължителното начално обучение за децата започва на възраст от четири години. В Люксембург посещението на “Spillschoul “ е задължително за деца навършили четири години.

Като цяло възрастта, с която децата влизат в детски градини е три, четири години. Най-често предлаганите услуги за гледане на деца от три до шест години са т. н. “Kindergärten” учреждения в Германия и Португалия, заведения за дневни грижи за децата и детски центрове за отглеждане и възпитание на малките в страните Дания, Испания, Гърция, Ирландия и Обединеното кралство, “playgroups” в Ирландия и Обединено кралство. Тези учреждения биват управлявани от частни лица или от Министерство на образованието и Министерство на здравеопазването. Когато тези институции са в публичниая сектор или са признати за такива, биват инспектирани дали отговарят на стандартите за безопасност и за квалификация на персонала.

Някои членки на Евросъюза имат алтернативни форми на обучение в районите с малко население, където няма детски градини. За да се осигури на децата необходимото им предучилищно образование. Най-разпространена е схемата за домашно образование – това е учител, който посещава дома на детето и го обучава там. Тази форма се практикува в Португалия, Испания и Франция. В Ирландия домашното обучение е създадено за деца с увреждание.

1. 3. Подготовка на преподавателски кадри
2. В наши дни минимумът за обучение на учител за предучилищно образование е три години. Моделът за обучение, възприето от всички държава членки осигурява професионално обучение на всички бъдещи учители. След приключване на формалното обучение има практическо обучение или стаж, освен във Франция, където обучението на учители започва чак след третата година на университетското им образование.

В почти всички държави членки кандидатите за работа в детка градина или други видове детски заведения трябва да имат диплома по-висока от средно образование, разбира се има и изключения като в Италия, където разрешение за учител получаваш с преминаването в средно образование, на възраст след четиринадесет години. В Германия служителите в детските градини тип “Kindergärten” нямат статут на учители и се обучават допълнително в специални училища до бакалавърска степен.

В половината държави членки обучението на бъдещите учители се извършва в университети. В другите държави се осъществява в училища, където специална диплома им дава право да бъдат учители.

Във Франция, Холандия и Обединеното кралство обучението за учител в детска градина е идентично с обучението за учител в начално учебно заведение. Но в Обединеното кралство всички начални учители трябва да изкарат допълнителна специализация. В Ирландия и Холандия няма предучилищно педагогическо образование, защото изцяло е интегрирано в осемте години начално образование.

1. 4. Съотношения учител – дете

Някои страни членки на Евросъюза са създали

старндарти, определящи минимума и максимума деца за един възпитател в учебни и неучебни институции. Така е в Белгия, Испания, Ирландия, Люксембург, Португалия и Италия. Средно са от 18 до 23 деца в група. Средният размер на групата е най-висок във Франция /27 деца/ и в Ирландия /повече от 28 деца/. Групите могат да бъдат водени от един или двама възрастни, така че да се запазва пропорцията учители – деца.

1. 5. Работни часове

Детските градини са със същото работно време както началните училища. Обикновено работят от 8.30 часа до 15.30 часа , в случай на целодневно обучение / Белгия, Испания, Франция, Италия, Люксембург, Холандия и Обединено Кралство/ и от 8.30 до 13 часа, което е полудневно обучение / Дания, Гърция, Ирландия и Португалия/. “Kindergärten” в Германия взимат деца само за няколко часа на ден. “Børnehaver” в Дания работят от 6:00 до 17:00часа. Други форми на детски грижи, които не са управлявани от Министерство на образованието са показани на схемата по-долу  със синьо, те осигуряват от седем   до десет часа на ден гледане на деца ежеседмично, докато родителите са на работа. Те обикновено приемат деца много рано сутрин и приключват в шест, седем вечерта.

1. 6. Програми и възпитателни цели.

Целите, които следват детските заведения в Евросъюза комбинират опознавателното и социалното развитие на децата. Времето между обучението от дома и началното училище е фиксирано във всички страни. Преходът от детска градина в начално училище е още една тема за интернационална загриженост. В някой държави членки учителите от детските градини и учители от началните училища работят заедно /Белгия, Испания, Италия, Люксембург/.

Връзката, която осигурава  продължаващото обучение и в двете заведения е постигната в Холандия през 1985 г. С пълната интеграция на детската градина с началното училище под името “basisonderwijs” /основи на образованието/. В Ирландия тази интеграция е добре работещ механизъм още от Деветнадесети век. Мнозинството от държавите членки имат създадени програми с дейностти през които децата минават в периода детска градина. Тези програми са изработени за държавните детски градини, що се отнася до частните заведения, те са свободни да създават собствени учебни програми. В таблицата по-долу са представени различните дейности, които засягат детските градини в държавите от Европейския съюз.

В заключение, в повечето държави членки на Европейския съюз обучението на децата на възраст от 3 до 5 години търси пътища към задоволяване на образователните нужди на подрастващите. Голямо внимание се обръща и на развитието на различни образователни програми, създаване на общи критерии за оценяване на качеството на образователното обезпечаване.