Joomla Software solutions Template

Payday loan

Датата е 04.01.1999г., събитието – официално се въвеждат европарите в икономическия свят, осъществява се поредния етап в изграждането на една уникална идея за пълно обединение на ЕС. По предварителен сценарий от 2002г. Те ще станат основно средство за разплащане и в резултат на това националните валути на страните членки ще загубят тази функция окончателно и необратимо. Осъществяването на тази стъпка ще увенчае с ореола на успеха процеса на евроинтеграцията, но бъдещето ще покаже доколко очакванията в тази насока са били реалистични, защото за монетарната автономия е необходим по-дълъг период на развитие с плавно преминаване от ефективното координиране на националните политики към централизация на монетарната политика на ниво ЕС. Така или иначе валутното обединение е предпоставка за 100% реализиране на единен европейски пазар, икономическа необходимост и политически залог за бъдещето на Обединена Европа. За практическото му реализиране е необходима сравнително висока координация, хармонизация и унификация на монетарната политика на страните от общността. Паричната политика трябва да бъде единна и да преодолява всички явления, които могат да породят различия в монетарните отношения, засягаща въпроси свързани с инфлацията, условията на кредитирането, действащия основен лихвен процент, фискалните отношения, правилата за имитиране на парите. Всички те трябва да действат по единни взаимно съгласувани правила. Това предполага висока отговорност в икономически, правен и политически аспект, защото и очакваните последици са основно положителни, компенсиращи усилия и разходите по осъществяването на процеса до край.

Последици в икономическо отношение:

-създава се възможност за свободно преместване на производствените фактори, в това число и на работната сила, от една страна в друга, изхождайки  единствено от ефективността на тяхното използване. Капиталът се насочва към онези страни и региони, които му създават най-големи из.годи, породени от реалните условия на производството.

-очаква се формиране на благоприятен инвестиционен климат за фирмите, които ще имат възможност да получават приходите си в същата валута, в която са и производствените им разходи- Така усилията им за конкурентноспособност няма да бъдат зависими от валутните колебания.

-Отпадат валутните комисионни, транзакционните разходи и валутната рискова премия, а това позволява и на домакинствата и на фирмите да намалят финансовите разходи, свързани с международната им дейност.

-След 04.01.1999г. лихвените проценти по спестовните влогове и  при ценните книги с фиксирана лихва остават както си били уговорени. Изплащането на лихви и дивиденти се извършва в евро. Ако падежът на ценните книги с фиксирана лихва е след въвеждането на евро., дивидентите също ще се изплащат в евро. Същото правило важи и за акциите и участията в инвестиционните фондове. Промените засягат и кредитораздаването при кредитите с фиксирана лихва, лихвеният процент остава непроменен след въвеждане на еврото, а при кредитите с променлива лихва последната ще бъде съобразена с пазарните условия.

-от 04.01. 1999г. Вътрешните дългове на страните членки изцяло ще се деноминират в евро.

-Много важна последица е създаването на общ ликвиден капиталов пазар, с който укрепват националните капитали и конкурентоспособността на европейския капитал в борбата му с японския и американския. До сега и все още европейският капиталов пазар е значително по-слаб от пазара на САЩ – към средата на 1999. Две трети от европейските капитали разчитат на финансиране от банкови кредити и само 1/3 от капиталовия пазар. Очаква се еврото да стане силна валута – втора в света след долара по обхват на използване, а това означава реални облаги за общността, които сега получава почти единствено в САЩ. С еврото европейският пазар утвърждава своята единност и реално се изправя срещу пазара на САЩ; Постигането на това обаче зависи от прекалено много фактори от икономически и административен характер. Ето как вижда нещата Вим Дойзенберг, , председателят на Европейската централна банка:

“Да с течение на времето еврото може да се наложи. Историята ще отсъди. Първо, Европа не иска еврото да стане алтернатива на щатския долар. Ние не правим нито реклама нито антиреклама на еврото на световната сцена. Ако еврото докаже, че е стабилна валута, на която може да се разчита, то може да предложи желана алтернатива за трети страни, които могат да му окажат своето доверие, така че след време светът извън Европа може все повече да държи резерви в евро, да търгува в евро. Никога не забравяйте, че на щатския долар му бяха нужни 50-60 години, за да измести британската  лира като основна резервна и търговска валута в света. Не казвам, че на еврото ще са нужни също толкова години. В крайна сметка може да са нужни десетилетия. Но това, което наистина очаквам е еврото да заеме своето място на световната икономическа сцена.”

Икономическите последици обаче зависят и от промени в правно и политическо отношение:

-след въвеждане на еврото всички договорености остават без промяна, само параметри като дисконтова лихва и някои други лихви ще бъдат променени съгласно предварителни уговорки. По дефиниция правната регулация в страните от Европейския съюз не може да окаже влияние върху трети страни. При тези случаи договорите трябва да се съобразят с това, което препоръчва избраното законодателство относно конвергенция в новата единна валута. Проблеми са съществували към ’98 година с американското законодателство, както и в Азия относно правни критерии за заместването на националните валути, сменени в еврото.

-в политическо отношение е от значение как ще се представя на световните формули групата “Евро-11” така че да балансира интересите на големите и малките държави. Трудностите се дължат на нежеланието на сегашните 3 държави от еврозоната, членки на Г-7 /Германия, Франция и Италия/ да допуснат разводняване на своята сила в клуба с присъединяването на друг мощен глас – на ЕКБ или представител на Евро-11.

Проблемът е решен временно – с течение на времето, докато малките страни укрепват своето дипломатическо влияние, се очаква Евро-11 да стане единствен и неоспорим говорител за еврото, персонифициран от финансовия министър на страната, представляваща Съюза.

Не трябва да се пренебрегнат обаче и трудностите, които поражда еврото, някои негови евентуални негативни последици. Преди всичко трябва да се има предвид, че с него отделните страни от общността губят изцяло своя икономически суверенитет. Това не трябва да се разглежда обезателно като загуба с опасни последици, защото суверенитетът на дадена страна, който не е икономически подплатен и не създава условия за конкурентност. Всъщност е изграден на пясъчна основа.  Напротив, обединението на страните създава онази реална икономическа база, която може да гарантира истински суверенитет. Но все пак с еврото всяка от страните губи възможност да използва монетарната система за разрешаването на важни национални икономически въпроси, например на бюджетния дефицит, отрицателния платежен баланс, безработица, финансовите сривове, стагнация на икономиката и стесняване на износа. Държавите от общността се лишават от възможността да покровителстват своята индустрия или селско стопанство, за да решават определени стопански трудности. Те не могат да регулират и рационализирането на икономическата структура на своите страни чрез националната валутна политика.

-първоначалните опасения, че като силна валута спрямо долара ще се ограничи износа на европейските страни не се сбъднаха на този етап.

През месец април еврото стигна рекордна обезценка и мина критичните 0.90 цента спрямо щатския долар.

Обяснението беше логично: голямата ножица между американската и европейската икономика. По последни данни ръстът на БВП на САЩ с 6% при средно 3% за Европа. Американците отбелязват равнище на безработица от 3,7% докато европейците се борят с 10,5% и то с тенденция към покачване.

-влияние върху лихвените проценти

Първоначално се смяташе /98г./, че ако се спазят не би могло да се очаква като следствие от въвеждане на единната европейска валута покачване на лихвата. Действително обаче ІV месец ЕКБ повиши лихвените проценти, но въпреки това опитите за подкрепа на обединената валута през последния месец /ІV. 2000г./ се оказаха безуспешни. Това се оказа пагубно за доверието на инвеститорите и отдалечи ЕКБ от критериите на ЕС за лихвените равнища и инфлацията. Ако в Германия изискванията от Маахстрийт са изпълнени, то това далеч не е така в Италия, Испания, Португалия. Налице са и предположения, че Европа няма полза от силна валута, ако иска износът и да се разширява, което не отговаря на първоначалните мнения /проф. Джефри Сакс/.

Ходът на Екб беше предвидим, регулирането на лихвените проценти е част от досегашната им политика, коментарите ако не се беше намесила щеше да допринесе повече за подкрепата на еврото.

Смята се дори, че най-големите победители при тази промяна ще бъдат американските компании, защото те имат навика и уменията да работят на такъв голям пазар без национални граници. Съществуват много причини, поради които европейският пазар на дребни клиенти е бил преди всичко национален въпрос и валутният риск е бил само един: езикови, културни различия, различно ниво на таксите и комисионните, ефикасна система за международни разплащания. Всички тези причини трудно биха накарали клиентите  да прескочат националните граници.

Бъдещето на еврото зависи реално от изпълнението на конвергентните критерии: необходимо е действително придържане към икономическите договорености от Маахстрит по отношение на бюджетен дефицит, лихвени равнища, инфлация, стабилен валутен курс и държавен дълг.

Отражение върху икономическите отношение на България

В анализ, предоставен на Европейската комисия за икономически проучвания в Мюнхен се отбелязва, че прикрепването на националните парични единици към еврото е от полза за страните кандидатки от Централна и Източна Европа, които са на изостанал етап в подготовката към присъединяване – т.нар. втора вълна. По специално препоръките са към България, Румъния и Словакия, докато към Унгария, Полша, Чешката република и Словения трябва да се въздържат и да поддържат настоящия режим на променлив обменен курс.

България, включвайки се в зоната  следователно се приобщава към основната световна и господстваща в Европа валутна зона.

Свързването на българската валута с валутната система на еврото стана автоматично, доколкото още с въвеждането на валутния борд левът се прикачи към германската марка, която пък сега се връзва с еврото. С това всички отрицателни и положителни резултати, присъщи на прехода на еврото, се прехвърлят и  към българския лев. Както и се очакваше, връзването на българския лев за еврото стана спокойно и не създаде сътресения в българското стопанство. Няма основание да се очакват сътресения и в бъдеще. Прикачването на лева към еврото ще съдейства България по-лесно да се приспособи към Европейския съюз, което е необходимо условие за нейното включване в тази мощна европейска организация. Не трябва обаче да се смята, че това връзване е достатъчно и то автоматично ще доведе до приобщаване на България към Съюза. То е само една от многото предпоставки, която ще създаде известни улеснения, но далеч няма да реши проблемите. Процесът на приобщаване към Европейския съюз ще е дълъг и възприемането на еврото като валутна база на лева ще улесни, но няма да скъси сроковете.

Връзването на лева към еврото бе подходящ момент да се внесат някои корекции във валутния курс на лева към германската марка. Известно е , че съотношението 1:1000 между марката и лева не отразява реалните процеси. То оскъпява лева, а това се отразява неблагоприятно на българския износ. Очакваше се при преминаването към еврото да се фиксира валутен курс, който да поевтини българската парична единица и с това икономически да въздейства за намаляването на вноса и повишаването на износа – неща, които са много целесъобразни и необходими на българската икономика при сегашното и състояние. Това обаче не бе направено. Централната банка предпочете да запази съотношението лев-марка и автоматично да го пренесе и върху еврото /фиксираният курс лев-евро стана 1:1955,83/. Съображенията вероятно са били да не се коригират приетите със закон условия на валутния борд, а и преходът към еврото да бъде безполезен, да се осъществи механично и без рискове. Това наистина се постигна, но дали бе най-целесъобразното решение? Паричните отношения не са само проблеми на Централната банка, те засягат цялото стопанство и критерият за решаването им трябва да бъде отражението им върху неговите икономически резултати.

Връзването на лева към еврото е един механичен акт, който сам по себе си не ще измени икономическите явления в България. Този акт ще даде реално отражение върху националната икономика само ако бъде придружен от съответни корекции в икономическата политика и активни мерки за подобряване състоянието на стопанството. За да се получи положителен резултат от този акт е необходимо, първо, да се постигне пълна хармонизация и уеднаквяване на българската монетарна и фискална политика с политиката, възприето от ЕС. Второ, да се мобилизират производствените фактори и финансовите активи на страната, за да се даде тласък на българската икономика тя да излезе от икономическата криза и постигне стопански растеж, близък до растежа в Съюза. Трето, да се засили секторът на външноикономическите отношения, България естествено и съобразно със своя икономически потенциал да се включи плътно в европейските пазари, а външноикономическият и сектор да заеме господстващо място в националната икономика. Четвърто, да се поддържат условията, които гарантират конвертируемостта на националната валута. Всички тези изисквания са трудни за осъществяване, но са необходими, за да може включването на България в евровалутната зона да окаже положително въздействие върху нейното развитие. Не трябва да се забравя, че паричните отношения в крайна сметка са производни на производствените и без решителна промяна в последните не може  да има просперитет и в паричните отношения.