Home Европейска интерграция Общи политики на ЕС в областта на външните отношения,сигурността,правосъдието и вътрешните работи

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Общи политики на ЕС в областта на външните отношения,сигурността,правосъдието и вътрешните работи ПДФ Печат Е-мейл

УВОД

Договорът от Маастрихт от 1992 година създава Европейския съюз, който “ се основава на Европейските общности, допълнени от политиките и формите на сътрудничеството ”, създадени със същия договор. Още в преамбюла се посочва решимостта на учредителите “ да осъществят прилагането на обща политика  в областта на външните отношения и сигурността, включително и възможното формиране на обща отбранителна политика , която би могла с течение на времето да доведе до обща отбрана, като по този начин бъде укрепена европейската идентичност и независимост с цел да се съдейства за мира, сигурността и прогреса в Европа и света “. Като потвърждава стремежа за улесняване на свободното движение на лицата “ при осигуряване на сигурност и стабилност на народите “, учредителите включват в договора и разпоредби относно правосъдието и вътрешните работи. Това дава основание на изследователите да заговорят след 1993 година за “ три стълба на ЕС ”.

Основният стълб ( старият ) представляват Европейските общности, разглеждани в единство, но запазващи вътрешната си обособеност на три самостоятелни общности – ЕОВС, ЕОАЕ, И ЕО. ЕС използва  техните органи. Новите два “стълба” включват политики и мерки в областта на външните отношения и сигурността, и правосъдието и вътрешните работи.

Обща политика в областта на външните отношения и сигурността (ОПОВОС)

Стремежът за създаване на политически съюз или за превръщането на съществуващите общности  в единен политически организъм е стар. Още през 1970 година въз основа на доклада от Люксембург се създава Европейското политическо сътрудничество (ЕПС). То установява регулярни срещи на външните министри, на “политически директори” в рамките на “политическия комитет  и на т.нар. европейски кореспонденти. След срещата в Париж през 1972 година се установява “задължение” за държавите – членки да се консултират по всички важни външнополитически въпроси и се въвежда комуникационна мрежа а преки контакти между външните министерства. Единният европейски акт от 1987 година институционализира ЕПС и установява минимум 4 годишни срещи на външните министри с участието на отговарящи за политическо сътрудничество член на комисията.

Договорът за ЕСвъвежда общата политика (ОПОВОС) като правоприемник на ЕПС и изброява  нейните цели:

-          защита на общите ценности, основните интереси и независимостта на съюза

-          укрепване  на сигурността на съюза и на неговите държави-членнки

-          запазване на мира и укрепване на международната сигурност в съответствие с принципите на устава на ООН, принципите на заключителния акт от Хелзинки и целите на парижката харта.

-          Развиване на международното сътрудничество във всичи области и в общ интерес

-          Развиване и консолидиране на демокрацията, правовата държава и зачитането на правата на човека и основните свободи

За осъществяването на тези цели в ДЕС са предвидени два основни маханизма:

 Постоянно междудържавно (междуправителствено) сътруд-ничество при осъществяване на необходимите мерки. Държавните членки се информират и консултират в рамките на съвета по всеки въпрос от общ интерес в областта на външните отношения и сигурността за да се постигне колкото е възможно по-ефективно обкщо влияние. Когато счете за необходимо, съветът определя обща позиция, с която държавите-членки се стремят да се съобразяват. Петнайсетте координират своите позиции и действия и в международните организации.

 В обастите, в които държавите-членки имат важни общи интереси, се осъществяват съвместни действия, до които се достига чрез постепенно сближаване на позициите. За целта е предвидена специална процедура, предвиждаща становще на Европейския съвет и решение на съвета, определящо целите, средствата и продължителността на предвижданото съвместно действие и обвързващо държавите да не се отклоняват от него.

Съвместните действия, предприемани в рамките на ОПОВОС ,трябва да отговарят на следните изисквания:

-          да съответстват на общите и специалните цели на ЕС

-          да са напълно съобразени с цялото право на ЕС

-          да бъдат съвместими и обвързани с останалите действия и позиции на ЕС

ДЕС посочва, че “общата политика в областта на външните отношения и сигурността включва всички въпроси, които се отня;асят до сигурността на съюза, включително и възможното формиране на обща отбранителна политика, която с течение на времето може да доведе до обща отбрана.

Западноевропейюският съюз се разтлежда като неелима част от “развитието на ЕС”, натоварена да “разрабботва и осъществява” отбранителните решения и действия на ЕС.

По всички въпроси, попадащи в обхвата на ОПОВОС, ЕС  се представлява от своето председателство, оправомощено да изразява и общата позиция наЕС в международните организации и на международни конференции, кактои по конкретни поводи ( като кризата на балканите и др.). То има задължението да се консултира с ЕП по основните насоки на ОПОВОС и да го информира редовно за нейното осъществяване.

Принципите и основните насоки на ОПОВОС се определят от висшето политическо ръководство на ЕС – Европейския съвет. Само в изпълнение на неговите решения съветът може да приема своите актове за осъществяването на общата политика. Комисията няма свои особени правомощия, но може да бъде натоварвана от съвета с всякакви функции.

Преди 1992 година се е смятало, че постигането на някаква интеграция в областта на правосъдието и вътрешните работи отива твърде далеч във времето и степента на сближаване. Сътрудничеството между държавите-членки в тази област не започва от 1993 година. Години преди това съществуват отделни програми или форми на сътрудничество:

-          TREVI /тероризъм, радикализъм и международно насилие/ от 1976г.;

-          Имитационна група ad hoc , съдадена 1976 на ниво министри, отговарящи за  имиграцията, борбата с наркотрафика и тероризма и включваща един заместник-председател на Комисията;

-          CELAD /Европейски комитет за борба с наркотиците/ от 1990г.;

-          Група за координиране на свободното движение на хора от 1988г.;

-          Гпуха да ндаивоховощ ог 1992г.;

-          Център за инфомация, обсъждане и обмен в областта на преминаването на границите и имиграцията от 1992г. /GIREFI/.

Отделно място и значителна популярност има ШЕНГЕНСКОТО

СПОРАЗУМЕНИЕ. То се сключва на 16 юни 1985г. Между Германия, Франция, Хорандия, Белгия и Люксембург за премафване на контрола по общите им граници и първонално е много далеч от онези по-късни ограничителни мерки, които тежко засегнаха повечето източноевропейски страни. Особено в съдържанието на шенгенското спораз,мение и Конвенцията по прилагането му е, че редом с отварянето на вътреешните граници, се извършва едно ново затваряне на границите с трети държави. Установяват се строги изисквания към допускането на граждани на трети държави на територията на някоя от членуващите държави:

-валиден официален документ, позволяващ напускане на собствената страна и пребиваване в друга /паспорт или лична карта по общоприети стандарти/;

-валидна визя;

-налични средства за целия престой или уреден законов начин за получаването им /покана за работа, декларация за поемане на разходите от работещо в приемащата страна лице, ползващо се с доверие и др./;

-влизащото лице да не е в списъка на онези, които не могат да бъдат допускани до територията на конвенцията или

-да не се смятаза възможна опасност за обществения ред, националата сигурност или международните отношения на някоя от държавите- членки

Установява се разгтърнато сътрудничество межоду полицейските,административните и съдебните власти, включително и по обмена на информация. Създава се познатата вече и у нас информационна система “Шенген”, достъпна едновременно за властите на всички държоави-членки и съдържаща данни за множество категории “особени лица” / издирвани, осъждани, следствени, както и за различни други простъпки на иначе свободни граждани, вече посещавали някоя от старите/.Уредбата превижда вътрешните граници между държавите-членки да могат да се пресичмат свободно, независимо на кое място и с какво превозно средство, без да се извършва граничен контрол. Това се отнася както за гражданите на някоя от тези държави, така и за лицата, които са влезли на законно основание през външните граници на някоя от тях.

Сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи /СОПВР/ според договора за ЕС

Голям брой области и дейности подлежат на съгласуване и съвместни усилия за сътрудничество:

-предоставянето на убежище;

-пресичането на външните граници и осъществяването на граничен контрол;

-имиграционната политика;

-политиката спрямо гражданите на трети страни / и в частност – условията за влизане , движение и пребиваване, борбата с незаконната емиграция и нелегалнота работа и др./;

-борба с наркоманията;

-борба с международните измами;

-правно сътрудничество по наказателноправни и гражданскоправни въпроси;

-митническо сътрудничество;

-полицейско сътрудничество с цел предотвратяването и борбата с тероризма, незаковннияттрафик на наркотици и други сериозни престъпления с международен характер, вкл. Аспекти на митническотот сътрудничество във връзка с организирането  на система за обмен на инфжормация в рамките на Европейското полицейско ведомство /Европол/.

Цялата уредба се подчинява на принципите и нормите на Европейската конвенция за защите на правата на човека и основните свободи от 4 ноември 1950г. И конвенцията относно статута на бежанците от 28 юли 1951г. И при зачитане на закрилата, предоставяна от държавите-членки на лицата, преследвани по политически причини.

За осъществяване на посочените цели са предвидени 4 основни средства:

-          съвместни /общи/ позиции, приети от съвета, по ралични въпроси, тълкувания на нормативните актове или меж(ханизми за прилагането им;

-          съвместни /общи/ действия, одобрени от съвета, за изпълнение на общите цели на Ес и конкретно на СОПВР;

-          конвенции /международни договори/ по предложение на съвета, приемани в съотвествие с националните конституции – класически инструмент на международното право и основен за СОПВР;

-          необвързващи правни, актове на съвета /препоръки, заключения, декларации, резолюции и др./

Органите, участващи в осъществяването на сътрудничеството, са разпределени на пет равнища:

-най-важните функци се осъществяват от съвета. Той има право да осъществи и преминаване от формите на предвиденото междуправителствено сътрудничество към общностни нормотворчески процедури, което се разглежда като мост между  първия и третия стълб на ЕС. Според нарочен доклад на комисията от 1995г. Всички дейности, предвидени в СОПВР, могат и трябва да бъдат регулирани от нормите и процедурите на Ес /първият, много по-интеграционен стълб/;

-въз основа на чл.К-4 от ДЕС се създава координационен “Комитет К-4”, състоящ се от старши държавни служители и имащ за задача да предоставя на съвета становища и да подготвя заседанията;

-подобни са и традиционните функции на Комитета на постоянните представители, който взема участие и в дейностите на СОПВР;

-Комисията взема ограничено участие в СОПВР. Традиционно запазено й право на законодателна инициатива за актовете на съвета принадлежи и на отделните държави-членки.

-три ръководни групи /по имиграцията и убежището, по полицейското и митноческото сътрудничество и по съдебната помощ по наказатлени и граждански дела/;

-16 работни групи.

Европейският парламент има твърде ограничено участие, сведено до зъдължението на председатеството на Ес и комисията редовно да го информират относно дискусиите по СОПВР.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG