Home Европейска интерграция Новите граници на ЕС

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Новите граници на ЕС ПДФ Печат Е-мейл

След разпадането на СССР и социалистическия лагер, едва ли някой би предположил, че разположената в географския център на „голяма Европа” Република Беларус ще получи характеристиките на някои аналитици като „аутсайдера на европейската интеграция”, „черната дупка на Европа” и т.н. Въпреки това историята е избрала именно този вариант.

История на отношенията между Беларус и Европейския Съюз. В историята на взаимоотношенията между ЕС и Беларус ясно се открояват два периода: първият – 1992-1996 г., и вторият от 1997 г. – до сега. Основните моменти на първия етап, продължил от януари 1992 до ноември 1996, бяха търсенето и развитието на изгодни форми и направления в сътрудничеството, формиране на правни основи за взаимодействието на Беларус с ЕС. През март 1995 г. между Беларус и членовете на Европейската Общност беше подписано Споразумение за Партньорство и Сътрудничество, през март 1996 г. - Временно споразумение за търговия и въпросите, свързани с търговията. По линия на програма ТАЦИС, в Беларус бяха финансирани ред проекти на обща стойност около 100 млн долара. Успешно се развива и програмата ТЕМПУС.

Вторият етап, започнал през ноември 1996 г. и продължаващ и понастоящем, се характеризира с отслабване на връзките и осъществяването на политически контакти. Основна причина за това е проведения през 1996 г. в Беларус референдум за внасяне изменения и допълнения в Конституцията от 1994 г. През октомври 1996 г. акредитираните посланици на Франция, ФРГ, Великобритания и Италия в Минск, направиха изявление в МВнР на Беларус, в което от името на ЕС изразиха безпокойство от опасността от нарушаване на Конституцията, и отбелязаха, че шансовете на Беларус да играе активна роля в Европа и да задълбочава сътрудничество с ЕС са под въпрос.

Различията между страните по въпроса за легитимността решенията на референдума, доведоха до момента, в който в европейската политика беше поставен така нареченият „Беларуски въпрос”. На 15 септември 1997 г. ситуацията в Република Беларус е била поставена на разглеждане на специално заседание на Съвета на министрите на външните работи на страните-членки на ЕС. Резултата от това съвещание е решение за свеждането до минимум контактите с Беларус.

В изявление относно отношенията с Беларус е отбелязано, че страните-членки на ЕС ще се изказват против членството на Беларус в Съвета на Европа, с нея няма да се сключват нито временни споразумения, нито споразумения за партньорство и сътрудничество.

ЕС също така реши да преустанови реализацията на програмите за техническо сътрудничество (ТАЦИС, ТЕМПУС), с изключение на хуманитарни и регионални проекти, поддържащи процеса на демократизация.

В резултат на приета резолюция, политическият диалог на най-високо равнище между Беларус и страните-членки на ЕС е преустановен. По този начин, въпреки обективните условия за разширяване сътрудничеството на Беларус с Обединена Европа, на преден план излезе субективен фактор, чието влияние сведе до минимум постиженията от предишните години.

След президентските избори (септември 2001 г.), Беларуското ръководство декларира ред мероприятия за либерализация на икономиката. Но представителите на европейските институции сметнаха, че тези мероприятия не са били реализирани дори в минимален обем. Като резултат, налице е известна „умора” на европейските институции по отношение на „Беларуския въпрос”. Много европейски политици предпочитат дори да не споменават Беларус. Беларус остава една от най-малко известните европейски държави за гражданите на Обединена Европа.

Фактори, оказващи влияние на формиране отношенията между Беларус и Евросъюза. Разширяването на ЕС на изток довежда до това, че той ще има с Беларус обща граница с дължина около няколко стотин километра. Този факт изисква да се изпълни с ново съдържание и нова енергия както европейската политика на Беларус, така и политиката на ЕС по отношение на Беларус. Членството на страните-съседи на Беларус (Полша, Литва и Латвия) дава основание да се изрази надежда за начало на един нов етап на взаимодействие между Беларус и Обединена Европа. Невъзможно е без участието на Беларус да се решават проблемите на границата, екологията, търговията и транзита между ЕС и Русия.

Да се представи точен сценарий за развитието на отношенията на най-голямата регионална организация с Беларус, не само в дългосрочен, но и в краткосрочен план е достатъчно сложно. Ще бъде по-лесно да се опитаме да определим вътрешните и външните фактори, които оказват и ще оказват влияние на този процес, а също така и да се оцени степента на влияние на тези фактори върху ситуацията.

Политически фактор. В близко бъдеще политическият фактор ще остане препятствие за възстановяването на нормалните контакти както с ЕС като цяло, така и с държавите, разположени на запад от Беларус.

Следва да се отбележи, че въпреки разминаването на гледните точки за политическата и икономическата ситуация в Беларус, правителството не крие, че иска да подобри отношенията си с Европа. Преди няколко години на официалния сайт на Министерството на външните работи на Беларус, като едно от направленията на външната политика беше отбелязан стремежа Беларус да стане асоцииран член на ЕС, а в последствие да започне процедура за встъпване в членство.

На този етап Беларуското МВнР се опитва да лансира концепцията на „отговорен съсед”, чиято реализация е поискана от Междуведомствената държавна комисия за участието на Република Беларус в европейските интеграционни процеси (създадена през 1999 г.). Във връзка с разширяването на ЕС, Беларуското правителство, представителите на академичните кръгове и бизнеса, активно изучават възможните последствия от разширяването на ЕС за Беларуската икономика.

Също така следва да се отбележи, че изявленията на Беларуското ръководство по отношение на ЕС съдържат различни оценки. В публичните изявления на официални лица присъстват обвинения към Запада за двоен стандарт в политиката по отношение на Беларус.

Руски фактор. Подчертавайки значимостта на вътрешнополитическия фактор, трябва да се признае, че решаваща роля в развитието на отношенията между Беларус и Обединена Европа играе политиката на Русия. Руският фактор може да се нарече основен фактор за формиране на вътрешната и външната политика на Беларус. Повече от 200 години Беларус е тясно свързана с Русия (политика, икономика, култура, религия и т.н). След ВСВ Беларус е превърната в „сборен цех” на СССР. В резултат на икономическата политика на КПСС, Беларус стана не само един от най-развитите региони „една шеста част от сушата”, но и попадна в силна зависимост от доставките и пазарите на Русия. Русия остава основния търговски партньор на Беларус. Почти 64% от търговския оборот на Беларус е от Русия. Така, през 2002 г. той наброява 10 млад. щатски долара. Също така Беларус заема важно място във външната търговия на Русия. В днешната руска външна търговия, Беларус е изпреварена единствено от Германия. За сравнение: целият оборот на страните-членки на ЕС съставя 13% от стокооборота на Беларус, горе-долу също толкова имат страните-кандидатки от първата вълна.

Беларус се намира в зоната на действие на руските средства за масова информация. Повечето от жителите на Беларус предпочитат руските канали и знаят за събитията в Русия повече, отколкото това, което става в собствената им страна.

Очевидно е, че руският фактор начертава границите в отношенията между Беларус и ЕС. При това става дума както за горната, така и за долната граница в отношенията им. Беларус практически не може да взима политически решения, които да противоречат на интересите на Русия. Москва има достатъчно лостове, за да коригира в нужното й направление политиката на съседната суверена държава.

Рамка във взаимоотношенията на Беларус и ЕС поставя и проблема с границите. Обединена Европа има нужда от стабилна външна граница, която да осигури защита от наплива на по-малко удачни жители на планетата, да запази благополучието на гражданите си. Също така е трудно или практически невъзможно да си представим в близките десетилетия укрепена граница между Русия и Беларус. Нещо повече – това е скъпо струващо мероприятие.

По същия начин, засега е доста трудно да си представим и руско-украинска граница, оборудвана в съответствие с изискванията на ЕС.

Едновременно руският фактор ще стимулира разширяване сътрудничеството между Беларус и Европа. Стратегическото партньорство между ЕС и Русия ще се развива. За това способстват обективни обстоятелства, като например: от седем стратегически енергийни проекта на ЕС, пет са свързани с Русия.

Беларус се оказва един вид в сянката на новите руско-европейски отношения. Затова, в обозримо бъдеще ще бъде достатъчно реална формулата „В Европа заедно с демократична Русия”.

Поддържайки интеграцията с Руската Федерация, демократична Беларус се надява на уважението на Русия към суверенитета на Беларус. Отношението на Москва към беларуския суверенитет се явява и ще се явява един от реалните критерии за оценка развитието на демократичните процеси в Русия, на преодоляване на имперските амбиции. Няма съмнение, че повечето граждани на Беларус искат да живеят в независима държава. Така, според данните от общественото запитване, проведено през декември 2002 г. от Независимия институт за социално-икономически и политически изследвания, на въпрос „Какъв път за интеграция между Беларус и Русия предпочитате?”, бяха получени следните резултати от отговорите.

ОНД

51.7%

Единна държава с един президент, правителство, армия, флаг и валута

21.2%

Отношенията между Беларус и Русия трябва да съответстват на отношенията с другите страни-членки на ОНД

21.2%

Не отговорили/затруднени в отговора

19.7%

На въпроса „поддържате ли интеграция, в резултат на която Беларус ще загуби независимостта си?” 74,9% от респондентите са отговорили „НЕ”. Политическият курс на укрепване на суверенитета на Беларус се декларира официално и от Минск. Успешното построяване взаимоотношенията на Беларус с ЕС изисква задължително да се вземе предвид взаимодействието между ЕС и Русия. Беларус е принудена да се адаптира към тази стратегия, и при това трябва ада се стреми максимално да я използва за отстояване на националните си интереси.

Фактор на новите страни-членки на ЕС (Полша, Литва, Латвия и другите). Перспективите за взаимодействие на Беларус с ръководните структури на ЕС, страните-членки до голяма степен зависят от позициите на страните – бъдещи членки на ЕС. Тези страни, и на първо място Полша, Литва и Латвия, не само имат общи граници с Беларус, но и са тясно свързани с нея чрез икономически, културни и исторически отношения. За политическия елит и за гражданите на тези страни не е била „тера инкогнито”, както за страните от „стара Европа”. Би било логично тези държави да поемат ролята на инициатори активизацията на политиката на  „източноевропейския вектор” на ЕС. Опит в това направление може да стане дейността по минимизация на негативните последствия от разширяването на  ЕС на изток за нови съседи.Тези усилия ще бъдат от полза и за двете страни на границата.

Последствията за Беларус от разширяването на ЕС.

В съответствие с изискванията на ЕС, страните-кандидатки ще бъдат принудени да денонсират двустранните междуправителствени споразумения за търговско-икономическо сътрудничество с Беларус. Практически всички тези споразумения с Беларус предвиждат прилагането на режима на най-голямо облагодетелстване в търговията помежду им. Съществува реална опасност от прекъсване на създадените, в съответствие с отбелязаните споразумения, междуправителствени комисии, които са важен инструмент за съдействие развитието на двустранните търговско-икономически отношения. Има вероятно да бъде поискано преразглеждане и внасяне на изменения  в споразумението за сътрудничество в областта на граничния контрол, движение на транспорта и селското стопанство. Негативни последици за търговските интереси на Беларус може да предизвика автоматичното използване от страните-кандидатки на системата от мерки за не тарифно регулиране на външната търговия на ЕС.

Следва да се отбележат и негативните моменти за беларуската промишленост и селското стопанство, свързани с прехода на бъдещите членове на ЕС към новите технически норми и стандарти.

Изброените проблеми могат да навредят на Беларус, а до някъде могат  да усложнят и дългосрочните икономически и културни връзки на новите членове на ЕС в Източна Европа.

По този начин, формирането на бъдещите взаимоотношения на ЕС с Беларус, до голяма степен ще зависи от позицията на новите членове на ЕС.

Не трябва да се пренебрегва и ролята на Полша, която е тясно свързана с Беларус в областта на историята, културата и икономиката. Усилията на Полша са насочени към повишаване източноевропейската насока на политиката на ЕС, към активизиране разработването на нов статут на държава-съсед, който ще се прилага и при Беларус. Активната позиция на Полша в това направление, ще й позволи да заеме водещи позиции в новото направление на външната политика на ЕС – „Източно измерение”.

Особено внимание заслужава и инициативата на Полша за установяване на режим на свободна търговия и по-нататъшна взаимно изгодна интеграция със страните-съседи. Едно от направленията в тази дейност е разпространението сред съседите на концепцията за Общо икономическо пространство, която ЕС предвижда единствено по отношение на Русия.

Източните съседи не подкрепят и позицията на Полша за либерализиране на визовия режим, който въпреки аргументите на ЕС, формира нова разделителна линия в Европа, което може да създаде проблеми в бъдеще.

Въпреки всичко, ред експерти отбелязват, че стремежа на Полша да изпълнява ролята на „адвокат” на страните-съседи е обречено на провал, тъй-като  страната има силен недостиг на материални ресурси.

Украински фактор. Голямо значение за обсъждания тук проблем е украинския фактор. След разпадането на СССР, Украйна и Беларус са имали сходни стартови позиции в провеждането на политически и икономически реформи, в избора на път за евроинтеграция. Въпреки това, от втората половина на 90-те години, приоритетите на вътрешната и външната политики на двете страни започнаха забележимо да се различават. Когато Украйна обяви курса си към европейска интеграция, встъпване в ЕС и НАТО, Беларуското правителство сложи запор на интеграцията с Русия. През 1998 г. влезе в сила Споразумението за партньорство и сътрудничество между Украйна и ЕС, а през 2000 г. Украйна получи статута на страна с „пазарна икономика” и се осъществяват активни политически контакти с ЕС. През декември 2000 г., в Ница, Украйна се споменава сред страните, чието встъпване в ЕС е желателно в перспектива. ЕС покани Украйна да вземе участие в Европейската конференция, която се проведе през април 2003 г.

Но Украйна има сериозни икономически проблеми, съдебната система бавно се реформира и е налице конфронтацията между властта и опозицията, което едва ли ще им позволи да се придвижат скоро към достигането на пълноправно членство в ЕС.

Официалните декларации на ЕС по отношение на Украйна се ограничават с твърденията, че ЕС „Признава европейските стремежи на Украйна и с радост посреща проевропейския й избор”. В близките години Украйна ще трябва да се примири със статута си на  „страна-съсед на ЕС”. От друга страна, Украйна, имайки предвид по-голямата си политическа и икономическа тежест, а също и натрупания опит в отношенията с европейските структури, винаги ще бъде половин крачка пред Беларус в интеграционните процеси с Европа. „Напредналата” Украйна ще участва във формирането и практическата проверка на възможни механизми за сътрудничество с Европа, а изпитаните формули, в последствие могат да се използват и по отношение на Беларус. Беларуските граждани внимателно следят събитията в Украйна, сравняват икономическите показатели, жизнения стандарт и т.н. В тази връзка, успехите и проблемите с участието на Украйна в европейската интеграция съществено ще влияе върху формирането на общественото мнение в Беларус.

Беларуското общество и европейско строителство. Говорейки за важни фактори в развитието на отношенията между ЕС и Беларус, следва да се подчертае, че тези отношения до голяма степен ще зависят от избора на беларуския народ, а обществото там в момента е в преходно състояние. Съществен проблем остава преодоляване на стереотипите свързани с времето на СССР. За повечето граждани е трудно да осъзнаят, че вече живеят в не голяма европейска държава.

Но повечето граждани, които се свързват с Европа смятат, че Беларус трябва да се стреми към ЕС.

* * *

Проблемите в Беларус на този етап не трябва да бъдат повод за песимистични настроения. Беларус разполага с необходимите условия за създаване на открито демократично общество, способно да осигури прогрес във всички сфери, включително и в процеса на интеграция с ЕС.

 

WWW.POCHIVKA.ORG