Home Европейска интерграция Европейско икономическо сътрудничество

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Европейско икономическо сътрудничество ПДФ Печат Е-мейл

Темата за икономическите връзки и взаимодействие между балканските страни поставя най- малко три въпроса: първо - имат ли тези страни сходни интересии, каква е тяхната база; второ - какви са пречките, които затрудняват реализацията на такова взаимоизгодно сътрудничество; трето - какво е необходимо да се направи, за да се преодолеят препятствията пред разширяването и задълбочаването на това сътудничество било на национално равнище, било по линия на двустранните или многостранните връзки.

Необходимостта от активни връзки между балканските страни се обуславя на първо място от географския фактор, т.е те са конкретна реализация на тяхната географска близост и единство. Обективна основа за сходство на интересите е степеннта на развитие на производителните сили и участието и в международното разделение на труда. Слабо развитата и затворена икономика е “глухоняма” - тя не е способна да търси и развива външни връзки. Регионалното сътрудничество е толкова по- тясно, колкото  в по- напреднала фаза на стопанско развитие са страните от дадения регион. Ако вземем например страните от ЕС, взаимните им връзки вече надхвърлят 45% от общия обем на външната им търговия, за страните от северна Европа този дял е над 35%, докато за балканските държави е не повече от 3 до 5%.

Фактът, че външноикономическите връзки на почти всички балкански страни са насочени към държави и групировки извън региона, може да се обясни и с намесата на политически, идеологически и други съображения и интереси, както на отделните балкански страни, така и на други външни сили. Но все пак, главната причина си остава незадоволителното равнище на стопанско развитие, структурната изостаналост и ограниченстта на пазара. Ако вземем такъв обобщаващ пказател като БВП на глава от населението, на Балканите той е неколкократно по- нисък от средния за ЕС и ЕАСТ. В структурата на икономиката в значителен дял все още заема селското стопанство, експортният потенциал е ограничен и недостатъчно конкурентоспособен, същото важи за качеството и технологичното ниво на производството, което прави преструктурирането и модернизацията първостепенна задача.

През последните десетилетия в света се извърши исторически преход към нов тип цивилизация, която се определя като постиндустриална, технологическа, информационна. Логиката изисква балканските страни днес да формират стопанската си стратегия върху основата на критериите на новото време, а не на вчерашния ден. Историческият опит от приобщаването на Балканите към индустриалното общество по безспорен начин показва, че не е целесъобразно да се следва със закъснение от десетилетие пътят, изминат от развитите европейски страни.

Оттук и основният общ за всички балкански страни интерес - да не изпускат отново “влака” на научно-техническия прогрес. Само модернизацията на икономиката може да бъде лостът, спосбен да тласка балканските страни към сътрудничство с външния свят и помежду им. Тя ще изисква все по- развити взаимни връзки в различни области на науката, образованието, мениджмънта и др. за по- рационалното решаване на енергийните, суровинните, транспортните и други проблеми. Модернизацията намалява ограничаващото въздействие на сходната стопанска структура и близките природни дадености чрез засилване на вътрешно отрасловата специализация, която води до размяна на стоки с различни технико- икономически асортименти, вкусови и други характеристики, дори когато се предлагат продукти със сходно предназначение.

В основата на препятствията, или по- скоро на ограниченията пред развитието на икономическото сътрудничество стоят обективните възможности на балканските страни. Ограниченията идват от незадоволителната степен на икономическо развитие. В следвоенния период, когато в повечето балкански държави бе осъществена индустриализацията, създаваща по- благоприятни обективни предпоставки за разширяване на стопанското сътрудничество по между си, съществен ограничител бяха различията в социално- политическото развитие. Не са за подценяване и пречките, които произтичат от различни външнополитически процеси, били то национални или блокови. Определени затруднения за разширяване на икономическите връзки създават и редица нерешени договорно- правни и организационно- технически проблеми, като визови, митнически, търговски и валутни режими, различие в компетенциите на управленските органи, неефективност на изградените двустранни структури и други.

Що се отнася до многостранните форми на балканско сътрудничество, въпросите се усложняват и от други несъвпадения и противоречия. Както е известно опитите за такова сътрудничество в съвременния смисъл на това понятие датират от 1976 година, когато по гръцка инициатива в Атина се проведе среща на експерти. Усилията продължиха и по- късно, но едва със срещата на външните министри през 1988 година в Белград, се даде тласък на балканското икономическо и екологическо сътрудничество в рамките на т.нар. общобалкански процес. Бяха анализирани икономическите възможности на страните, развитието на външната им търговия, промишленото коопериране и трансферът на технологии, възможностите за сътрудничество в селското стопанство, транспорта, съобщенията, енергетиката, туризма. Набелязаха се конкретни подходи и мерки за практическо осъществяване на взаимоизгодно сътрудничество в посочените области. Обаче, разпадането на СФРЮ и продължаващата там война блокираха многостранните контакти на всички равнища и почти във всички области.

Промените, които стават през последните години в бившите социалистически страни и изобщо на Балканите, са от принципно важно значение и за икономическото сътрудничество в региона, но тяхото отражение върху него не е еднозначно. Очевидно преходът към пазарно стопанство ще помогне за преодоляване на редица препятствия от социално- политически, идеологически, организационно- технически и икономически характер. В същото време сме свидетели на рязко и значително задълбочаване на икономическите проблеми на повечето балкански страни, довело до навлизането им в период на стопанска дестабилизация и тежка икономическа криза.

Главни причини за това състояние са трудностите на прехода към пазарно стопанство и забавените процеси на технологично обновление и структурно преустройство, необходими за адаптирането на икономиките на балканските страни в световното стопанство. Важни фактори за стопанската дестабилизация и криза на балканите бяха и са също разпадането на СИВ, воините в Персийския залив и бивша Югославия, забавянето темповете на икономически растеж в промишлено развитите държави и др. външни за реигиона процеси.

Основен проблем, пред който са изправени всички балкански държави е изборът на стратегия за икономическо развитие в края на 20 и началото на 21 век, която ще им позволи да модернизират своите стопанства, съобразно изискванията на съвременния технологичен и информационен прогрес и да станат част европейското икономическо пространство.

Регионалното сътрудничество - мерило за европеизацията на Балканите

Сътрудничеството между балканските страни е основано на необходимостта от решаването на сходни проблеми- развитие на естествените сравнителни предимства, реформите в техните икономики и стремежът за приобщаване към ЕС. В тези условия се поставя въпроса как ще се изгражда новата система от икономически отношения между тези държави.

На първо място, благоприятна база за балканското сътрудничество е развитието на сравнителните предимства в производствената област и търговските отношения. При това трябва да се отчитат възможностите на отделните държави да реализират конкурентоспособни производства при постигане на високо качество и заемането на определени пазарни сегементи, което пряко зависи от вече поставения въпрос за технологичното развитие и необходимостта от капитали.

Съществен фактор за реализиране на разширяващата се стратегия на икономическо сътрудничество е преходът от обмен на селскостопански продукти, суровини и нискотехнологична продукция към търговия с инвестиционно оборудване. Тук особено би се проявил ефекта на различията в еластичността на търсенето и предлагането в отделните държави предвид ограничено пазарния характер на икономиките в преход, съпоставено с функциониращите пазарни икономики. Това е свързано и с различните възможности на финансовите системи да обслужват и стимулират оползотворяването на такива ефекти. Сега е особено важно развитието на търговските отношения да стимулира икономическата динамика, като не води до консервиране на отрасловата структура, тъй като ще се отрази негативно върху стремежа за преструктуриране на икономиката и отраслите и върху развитието на високоефективна експортно ориентирана отраслова структура. Не би трябвало да се изключва и възможността в определен момент да се получи несъвместимост между регионалната и националната стратегия, особено за страните с неизградени пазарни механизми, което може да доведе понякога до използването на рестриктивни механизми.

За България при изграждането на отношенията и с балканските страни е особено важно да установи своята стратегия на растеж като се използва опита на страни, които успешно съчетават преструктурирането и отварянето на своята икономика с прилагането на експортно ориентиран модел на растеж. Този тип модел на външноикономически отнешения едва ли може да се приложи във всички балкански страни, но това е и основа за съчетаването на сравнителните предимства и изграждането на конкурентни позиции на външни пазари, което да бъде съществен фактор за развитие на сътрудничестяото между балканските страни.

На второ място, сътрудничеството във външноикономическите отношения е свързано с факта, че балканските страни имат различно ориентирани търговски потоци и предпочитания при изграждането на търговските отношения- страни, участвали в СИВ, страни- членки на ЕС и страни със ориентация и интереси в други райони по света. За балканските страни , бивши членки на СИВ, разпадането на външноикономическите им отношения предизвика отклонение в търговията, без да бъдат съпроводени с промени в стопанските структури, а по- скоро като стремеж към обвързване с ЕС. Тази значителна преориентация на външноикономическите отношения на тези страни е преобщаване към регионални и икономически съюзи, главно ЕС, отговаря в известна степен на тенденциите в световното стопанство. В същото време, необвързаността с икономически групировки обуславя прилагането на специални подходи за смекчаване на последствията от такава насока на външнотърговска стратегия. Подобно регионално адаптиране и стимулиране е особено важно за българската икономика в условията на структурна адаптация и свързаната с нея преориентация на външноикономическите отношения.

Подкрепата на такава стратегия е тенденцията за регионализация на МИО и практическото създаване на регионални икономически групировки, които вече осъществяват свои стратегии на обвързване на икономическите структури и създаването на условия за защита на пазари при активно реализиране на национални и наднационални сравнителни предимства. По този начин те създадоха регионални условия за ефективно включване на чуждите инвестиции като регионален фактор на растежа. Приобщаването на балканските страни е обвързано с разглеждането им практически като регион, който се конкурира и с други големи европейски региони за насочване на западноевропейските инвестиционни потоци. Местната икономическа структура, обаче, има много ограничени възможности да влияе на характера, качеството и структурата на инвестицията, поради което този процес няма еднозначна оценка.

Това естествено поражда и въпроса, за гъвкавостта при външноикономическите отношения, за реализирането на националните приоритети и най- вече търсенето на допълващи и конкурентни механизми при преодоляването на ефектите от отклоненият в търговията. Ето защо е необходимо на основата на изграждане на балканско сътрудничество да се създават тесни икономически връзки при излизането на пазари на трети страни. Особено място в този процес има европейската ориентация във външноикономическите отношения. За балканските страни са характерни различни изходни предпоставки- едни са членки на ЕС, други са асоциирани със специално засилен финансов статут и трети са в процес на асоцииране, съчетано със създаването на пазарни механизми и отваряне на техните икономики.

За България и другите страни вграждането в европейското икономическо пространство ще е от съществено значения за осъществяването на икономическите реформи в тях.

В развитието на сътрудничеството между балканските страни за България има значение наличието на оределени сравнителни предимства от разширяването на икономическите отношения в рамките на Черноморското икономическо сътрудничество. Това ще спомогне за прехода към изграждане на пазарни форми на функциониране на икономиката. Ето защо стратегията за участие на България в ЧИС в настоящия момент може да се съсредоточи върху включването на националната регионална структура в междудържавни проекти за решаване на сходни проблеми и развитието на взаимнодопълващи се пазарни структури.

В светлината на най- новите факти…

Европейският съюз възприе германското предложение “Пакт за стабилност в Югоизточна Европа”, което трябва да се обсъди на предстяща международна конференция през май 1999 година. Стратегията за стабилизиране на Югоизточна Европа има смисъл само, ако тя даде ход на широка програма за инвестиране и подпомагане на всички страни от региона.

Войната в Косово показва на Запада слабостите в превантивните му политически средства, както и рисковете, които произтичат от икономическата изостаналост на Югоизточна Европа. Анахроничната борба за граници, география и етнически чист произход, които мислехме, че са изживени на прага на 21 век и които сега се завърнаха по един трагичен начин, може да се спре само с един качествено нов процес на интеграция. Балканите не бива да се превръщат в мръсния заден двор на Европа, в който цари правото на силния.

Цената на косовската криза

Виенският институт за международни стопански сравнения, който се специализира върху изследването на развитието в трансформиращите се държави, отчита въздействието на косовската война върху икономиките на страните от региона. Продължаващата вече повече от месец война има драматични последствия не само за Югославия, но и за съседните страни, които и преди имаха сериозни стопански проблеми. Всеки нов ден нанася нови икономически щети. Потокът от косовски бежанци дестабилизира пряко стопанството на Албания и Македония, но в по- дългосрочна перспектива, прекъсването на важните транзитни пътища по суша и вода през Югославия вреди на държави като Унгария и България. Според експертите от Виенския институт, в отделни случаи може да се очаква трайна рецесия или дори избухване на вълнения на стопанска основа. Освен това зависимостта от Запада и неговата финансова помощ ще се увеличи. Косовският конфликт ще затрудни не само регионалната интеграция. Финансовото бреме, който той представлява за Запада, ще попречи вероятно и на заплануваното разширяване на ЕС в източна посока. Ще се забави и стопанският възход на целия регион. Западащата външна търговия и спадащите инвестиции ще намалят търсенето и наличието на стоки, докато в същото време ще се увеличат обществените разходи. Западните инвеститори ще стигнат до извода, че капиталовложенията в този регион са рисковани и това ще доведе до намаляване приходите от приватизацията и лихвите от държавните облигации. Това ще доведе до увеличени бюджетни дефицити и до обременяването на реформаторските процеси. Най- застрашени са Македония, Албания, Босна и Херцаговина. Дори и ако войната свърши в най- скоро време, стопанският прираст на Албания ще спадне с два процента, а в Македония с пет. В същото време и без това високите дефицити в общия платежен баланс на Македония, Албания и Босна и Херцаговина ще се увеличат драматично. Авторите не изключват възможността за стагнация и в Хърватско. В тази страна, както и България и Румъния, може да се очаква значително спадане на приходите от приватизацията. В момента доходите на глава от населенито в Югославия са на ниво от началото на века.

Според доклад на Европейската банка за възстановяване и развитие руската икономическа кризата също усложнява в голяма степен развитието на процесите в страните в преход.

На фона на действителността, след този 10-годишен пероид на война в Югославия, всички погледи са насочени към решаването на следвоенните проблеми. Нещата може би няма да бъдат решавани локално, а регионално, защото конфликността не е свързана с религия или националност, а с ниския стандарт на живот и със спекулации на все още мъждукащи режими от миналото, които за да задържат своята власт, насаждат такива противопоставяния. Ако на Балканите има по- изравнен стандарт, няма да се говори за граници и конфликност. Голямата диспропорция е в основата на това противопоставяне и основното движение на човешки маси в една или друга посока. След всяка война идва неминуемо икономически подем, колкото и брутално да звучи това. Разрушенията в региона на войната, както и икономическите последици за съседните страни ще се нуждаят от капитали и чуждо участие, за да се възстановят предишните позоции.

Така на прага между две столетия страните от Югоизточна Европа трябва сериозно да се ангажират с проблемите на изграждането на съвместна балканска икономическа стратегия, която да реализира националните предимства и подпомгне приобщаването им към Европейското икономическо пространство. Европейският контекст определено ще бъде приоритет за решаването на най- наболелите проблеми, с които за съжаление Балканите ще прекрачат границата на 21 век. За отворени за икономическо сътрудничество граници, за общ пазар, гарантиран чрез ролята на еврото, за взаимно доверие и политическа стабилност- с мисълта за всичко това би трябвало да се посрещне новият век, който да бъде белязан от нови форми и съдържание на икономическо сътрудничество.

 

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG