Home Европейска интерграция Европейският парламент

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Европейският парламент ПДФ Печат Е-мейл

Добре дошли в Европейския парламент

Съгласно Договора от Рим от 1957 г., Европейският парламент представлява «народите на държавите, обединени в Европейската общност». В днешни дни 375 милиона европейски граждани от 15 държави участват в процеса на европейска интеграция чрез 626-те си представители в Европейския парламент.

Първите преки избори за Европейски парламент бяха проведени през юни 1979 г., когато, само 34 години след края на Втората световна война, хората от европейските народи, някога разделени от войната, застанаха пред урните, за да изберат членовете на един общ парламент. Европейците създадоха възможно най-добрия символ на помирението.

Европейският парламент, чиято легитимност се основава на всеобщо пряко гласуване на всеки пет години, придобива все по-голямо влияние и правомощия чрез редица договори. Тези договори и най-вече Договорът от Маастрихт от 1992 г. и Амстердамският договор от 1997 г., превръщат Европейския парламент от асамблея с чисто съвещателен характер в законодателен парламент, който упражнява правомощия, сходни с тези на националните парламенти.

Как работи Европейският парламент

Европейският парламент е единствената институция на Общността, която провежда открити срещи и заседания. Дебатите, становищата и резолюциите му се публикуват в Официалния вестник на Европейския съюз.

Председателството, бюрото и Председателския съвет

Председателят е официалния представител на Парламента .Той отговаря за международните отношения на институцията, ръководи пленарните сесии и заседанията на бюрото и на председателския съвет.

Бюрото е компетентният орган, отговарящ за бюджета на Парламента, административната и организационната дейност и за служителите. Освен председателя и 14-те заместник-председатели, в него се включват и 5 квестори със съвещателен глас, които отговарят за въпросите, свързани със статута, както и с административните и финансови интереси на членовете на ЕП. . Членовете на бюрото се избират за период от две години и половина.

Председателският съвет, който се състои от председателя на Парламента и председателите на политическите групи, е управляващият политически орган на Парламента. Той изготвя реда на пленарните сесии, определя работната програма на парламентарните органи, както и компетенциите и числеността на парламентарните комисии и делегации.

Комисии

С оглед подготовката на пленарните сесии на Парламента парламентарната работа депутатите са разпределени участват в 17постоянни комисии. Освен постоянните комисии, Парламентът може също така да създава подкомисии ивременни комисии, по специфични въпроси, както и анкетни комисии. Смесени парламентарни комисии поддържат отношения с парламентите на държавите, сключили споразумения за асоцииране с Европейския съюз. Междупарламентарните делегации поддържат отношения с парламентите от другите страни и с международните организации.

Секретариат

Дейността на Парламента се организира от секретариат, ръководен от Главен секретар, който е с постоянен състав от около 3500 служители наред със сътрудниците на политическите групи и на депутатите. Една трета от служителите осигуряват писмени и устни преводи, поради на единадесетте работни езика на Парламента. Въпреки трудностите, дължащи се на многото езици и на трите седалища, действащият бюджет на Парламента представлява е едва един процент от бюджета на Общността ЕС или едно евро и половина годишно от всеки жител на Съюза.

Правомощия на Европейския парламент

Като всеки друг парламент, Европейският парламент има три основни правомощия:

  • законодателни правомощия
  • бюджетни правомощия
  • правомощия за надзор на изпълнителната власт

Законодателни правомощия

Обичайната законодателна процедура е процедурата на съвместно вземане на решения. В този случай Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз са равнопоставени и приемат съвместни актове на Парламента и на Съвета. Процедурата за съвместно вземане на решения дава възможност много повече от измененията и допълненията, предложени от Парламента, да намерят своето място в правото на Общността. А в следствие на това правомощие, нито един текст не може да бъде приет без официалното съгласие на Парламента и на Съвета на ЕС.

Съвместното вземане на решения представлява едно от най-важните правомощия на Парламента. Процедурата на съвместно вземане на решения се прилага в области като свободно движение на работници, изграждане на вътрешен пазар, изследователска дейност и технологично развитие, опазване на околната среда, защита на потребителите, образование, култура и здравеопазване. Тя беше използвана при приемането на директивата на Европейския парламент за «телевизия без граници», която забранява спортни състезания да се излъчват само в закодирана форма. Тази процедура позволява на Парламента да въведе много по-строги правила за качеството на горивата и моторните масла, влизащи в сила от 2000 година, с цел радикално намаляване на замърсяването на атмосферата.

Въпреки че, съвместното вземане на решения е стандартната процедура, в някои важни области, като данъчната или при годишния преглед на цените на селскостопанската продукция, Парламентът дава само мнение.

Бюджетни правомощия

Това е важно правомощие, което дава възможност на Европейския парламент да утвърди политическите си приоритети. се Парламентът приема през месец декември на всяка година бюджета на Европейския съюз за следващата година. Бюджетът не влиза в сила, докато не бъде подписан от председателя на Европейския парламент, след което Съюзът може да разполага с необходимите финансови средства за следващата година.

Откъде идват приходите в бюджета?
От 1970 г. насам, приходите в бюджета са от собствени източници, договорени от държавите-членки след консултации с Европейския парламент. В момента бюджетът представляватези средства не надхвърлят 1,27% от брутния вътрешен продукт. Собствените източници включват:

  • митнически такси, събирани на външните граници на Съюза;
  • такси върху селскостопански стоки, внасяни от трети страни;
  • един процент от ДДС върху стоките и услугите в целия Съюз;
  • «четвърти източник», който се изчислява върху показателя за относителното благосъстояние на всяка държава-членка (брутния й вътрешен продукт).
  • Как се приема бюджетът?

След приемането през 1970 и 1975 г. на договорите от Люксембург, въвеждащи собствените източници на приходи за Общността, Европейският парламент и Съветът стават двата органа на бюджетната власт – с други думи, те си поделят правомощията в областта на бюджета.

Парламентът има последната дума при определяне на средствата за регионите (ЕФРР Европейски фонд за регионално развитие), за борбата срещу безработицата особено сред младите хора и жените (Европейски социален фонд), за програмите в областта на културата и образованието като «Еразмус» и «Сократес», и много често може да увеличава разходите в договорените със Съвета и Комисията рамки. Използва правомощията си да увеличи фондовете за хуманитарна помощ и програми за бежнаци.Що се отнася до средствата за селското стопанство, Парламентът може да предлага изменения, но последната дума има Съветът.

Ако след двете четения на проектобюджета, между май и декември, Парламентът и Съветът не постигнат съгласие по разходите, Парламентът има правото да отхвърли бюджета като цяло и процедурата трябва да започне отначало. Бюджетът влиза в сила, след като бъде подписан от председателя на Парламента.

Кой контролира разходите?

След приемането на бюджета, Парламентът следи за правилното изразходване на обществените средства чрез Комисията по бюджетен контрол. На практика това означава, че Парламентът внимателно следи управлението на фондовете, постоянно се стреми към подобряване на мерките за предотвратяване, разкриване и наказание на злоупотреби, както и следи за правилното разходване на средствата на Общността. Парламентът прави годишна оценка на управляваните от Европейската Комисия фондове, преди да й даде «право» да ползва бюджетните средства. През 1999 г. Европейският парламент не даде одобрение за 1996 г. с мотиви за недобро управление и липса на прозрачност.

Правомощия за демократичен надзор

Парламентът осъществява демократичен надзор върху цялостната дейност на Общността. Тези правомощия, които първоначално са се отнасяли само до дейността на Комисията, впоследствие се разширяват и върху Съвета на министрите, Европейския съвет, както и върху органите за политическо сътрудничество, които също се отчитат финансово пред Парламента. Европейският парламент може да свиква и анкетни комисии. Това се налага няколко пъти и най-вече във връзка с проблема на болестта «луда крава», който доведе до създаването на Европейската ветеринарна агенция в Дъблин. По инициатива на Парламента се създава и Европейската служба против злоупотреби (ЕСПЗ) в бюджетната област.

Парламентът и Комисията

Европейският парламент играе съществена роля при назначаване на Комисията. След като одобри кандидатурата за председател на Комисията, Парламентът изслушва номинираните за комисари и след това назначава Комисията, като я гласува с вот на доверие.

Това правомощие, заедно с правото на вот на недоверие на Комисията, е мощно политическо оръжие, тъй като приемането на предложението за вот на недоверие принуждава Комисията да подаде оставка.

До този момент нито едно предложение за вот на недоверие не е било прието. Подобен акт изисква абсолютно мнозинство и дне трети от подадените гласове . Но през март 1999 г., след доклад относно управлението на Комисията, изготвен от независими експерти с мандат, гласуван от Парламента, Комисията предпочете сама да подаде оставка, вместо да получи официален вот на недоверие от страна на Парламента.

Парламентът ежедневно упражнява контролните си функции, като разглежда многобройни месечни или годишни доклади, които Комисията е задължена да му предава (например общия годишен доклад и месечните отчети по изпълнението на бюджета).

Освен това членовете на Европейския парламент могат да задават на Комисията писмени или устни въпроси. По време на пленарните заседания в рамките на «времето за въпроси» се дава възможност за отговор на запитвания по редица актуални проблеми от страна на депутатите към членовете на Комисията. Всяка година се повдигат повече от 5000 въпроса от отделни депутати и от политическите групи.

Парламентът и Съветът

Нарасналите правомощия на Европейския парламент в бюджетната и законодателната област засилват влиянието му върху Съвета. Процедурата за съвместно вземане на решения особено подпомага за постигането на равновесие в законодателната власт между Съвета и Европейския парламент.

Парламентът и Общата външна политика и политиката в областта на сигурността

Започнало в началото на 70-те години, европейското политическо сътрудничество има за цел да надхвърли рамките на икономическото и социално сътрудничество, създадени с договорите на Европейската общност, и да прерасне в действителна обща стратегия на държавите-членки в областта на външната политика. Договорът за Европейския съюз отразява необходимостта във външната политика да се включи и измерение за обща сигурност (ОПОВОС: обща политика в областта на външните отношения и сигурността). Това сътрудничество на практика обхваща всички аспекти на международните отношения, засягащи интересите на Европейския съюз, и представлява естествено разширение на дейностите на Съюза.

Парламентът придава голямо значение на общата политика по външните работи и сигурността и това става видно от дебатите, особено от тези в комисията по външните работи, човешките права, общата сигурност и отбраната.

Председателството на Съвета редовно се консултира с Европейския парламент по основните въпроси и аспекти на Общата външна политика и политиката в областта на сигурността и следи позицията на Парламента да бъде вземана предвид. Председателството и Комисията редовно информират Парламента за развитието на Общата външна политика и политиката в областта на сигурността на Европейския съюз. Върховният представител на Европейския съюз за Общата външна политика и политиката в областта на сигурността, който бе избран на срещата на Европейския съвет в Кьолн,е длъжност, въведена с договора от Амстердам, , също редовно докладва пред Парламента.С договора от Амстердам се въвежда длъжността Представител за общата външна политика и политиката в областта на сигурността. Първият, който заема тази длъжност, е Хавиер Солана, избран на Европейския съвет в Кьолн през юни 1999 г.

Европейският парламент може да отправя въпроси или препоръки към Съвета. Всяка година Парламентът провежда дебат относно напредъка в прилагането на Общата външна политика и политиката в областта на сигурността .

Парламентът и сътрудничеството в областта на правосъдието и вътрешните работи

Парламентът отдава особено значение на провеждането на политика по въпроси от общ интерес, като убежището, имиграцията, борбата срещу наркоманията, злоупотребите и международната престъпност.

Парламентът редовно дава консултации и е информиран за сътрудничеството между органите на правосъдието и вътрешните работи на държавите-членки на Европейския съюз. Той може да задава въпроси или да отправя препоръки към Съвета, както и провежда всяка година дебати относно реализирания напредък в тези области.

Парламентът и демократичният надзор над Икономическия и валутен съюз

На Парламента са предоставени първостепенни компетенции по отношение на Европейската централна банка (ЕЦБ), като част от Европейския валутен съюз.

Банката има пълна независимост по отношение на валутната си политика. Тя има правото да определя лихвените проценти за краткосрочни заеми и да използва други финансови инструменти, за да поддържа стабилността на ЕВРОТО.

От друга страна, тази оперативната независимост на Европейската централна банка се компенсира от задължението и да се отчита пред Европейския парламент . Процедурните правила на Парламента, ясно определят ролята му при избирането на председателя, заместник председателя и другите членове на изпълнителния съвет на Банката. След като се представят в комисиите, кандидатите трябва да получат одобрението на Парламента, преди да бъдат назначени от Съвета.

Председателят на Европейската централна банка е длъжен да представя годишен доклад в пленарно заседание на Парламента. Освен това президентът и останалите членове на изпълнителния съвет периодично присъстват на заседанията на парламентарната комисия по валутните въпроси. Това може да е по искане на всяка една от страните, а годишно трябва да се състоят най-малко четири срещи.

Членове на Европейския парламент

Как се става член на Европейския парламент?

Членовете на Европейския парламент се избират чрез пряко гласуване по пропорционалната система на регионална основа, като например в Италия, Великобритания и Белгия, на национална основа, като във Франция, Испания, Австрия, Дания, Люксембург и други, или при смесена система (Германия).

Навсякъде са валидни всеобщите демократични принципи като право на гласуване за лица над 18 г., равнопоставеност между мъжете и жените и таен балотаж. В някои държави-членки като Белгия, Люксембург и Гърция гласуването е задължително.

Несъвместими длъжности и двойни мандати
Членовете на Европейския парламент нямат право да упражняват някои професии или за заемат определени длъжности (например съдия, министър или директор на държавна агенция). Те трябва да спазват и националните закони, ограничаващи или забраняващи двойните мандати.

След влизането в сила през 1993 г. на Договора от Маастрихт, всеки гражданин на държава-членка на Европейския съюз, който живее в друга държава от Съюза, може да гласува и да бъде избиран в страната по местоживеене.

Равен статут
Членовете на Европейския парламент получават същото възнаграждение като депутатите в техните национални парламенти. Това възнаграждение се плаща от всяка държава-членка, а Европейският парламент добавя определени средства, които да покрият разходите на членовете на Европейския парламент, свързани с изпълнението на задълженията им и с наемането на сътрудници. Възнаграждението може да бъде намалено, ако представителите не участват редовно в работата на пленарните заседания.

По искане на Парламента, в Амстердамския договор бе включена разпоредба, регламентираща равния статут на всички членове на Европейския парламент. Този статут ще бъде скоро приет и ще премахне различията в заплащането на представителите от различните държави, както и ще осигури по-голяма прозрачност.

Състав на Европейския парламент

В Договорите е определен броят на представителите за всяка отделна държава. В пленарната зала депутатите са разделени по политически групи, а не по национални делегации. В Парламента са представени седем осем политически групи плюс някои «независими» членове. В политическите групи са включени представители от над сто национални политически партии.

Политически групи (септември 1999)

 

ЕНП - ЕД

Група на Европейската народна партия и на европейските демократи

ПЕС

Група на Партията на европейските социалисти

ЕЛДР

Група на Европейската либерална, демократична и реформистка партия

Зелени/ЕСА

Група на Зелените / Европейски свободен алианс

ОЕЛ/СЗЛ

Конфедерална група на Обединената европейска левица / Северна зелена левица

СЕН

Група на Съюза за Европа на нациите

ЕДР

Група на Европа на демокрациите и различията

Работата на членовете на Европейския парламент

Членовете на Европейския парламент заседават в пленарни заседания по една седмица всеки месец. Заседанията се провеждат Страсбург, където е седалището на Европейския парламент.

С оглед улесняването на контактите с Европейската комисия и със Съвета, Парламентарните комисии заседават по принцип в Брюксел, по две седмици в месеца. Третата седмица е запазена за заседания на политическите групи, а четвъртата - за пленарните сесии в Страсбург. Парламентът провежда също и извънредни пленарни заседания в Брюксел. Секретариатът се намира в Люксембург.

Въпреки че седалището на Европейския парламент се намира в Страсбург, поради исторически причини се налага да съществуват три работни места. Трите общности не възникват по едно и също време. Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС) се създава през 1952 г. в Люксембург, а Европейската общност за атомна енергия (ЕОАЕ), известна също като ЕВРАТОМ, и Европейската икономическа общност (ЕИО) се създават през 1958 г. основно в Брюксел. Страсбург става първо седалище на Съвета на Европа, а през 1952 г. и на Европейския парламент, като символ на френско-германското помирение. Със срещата на Европейския съвет в Единбург (1992 г.) и с Амстердамския договор (1997 г.) официално се утвърждават тези три седалища на институциите.

За всички дебати в пленарната зала и за работата в комисиите се осигурява синхронен превод на единадесетте официални езика на Съюза: английски, гръцки, датски, испански, италиански, немски, португалски, финландски, френски, холандски и шведски. Също така всички парламентарни документи се превеждат и публикуват на тези единадесет езика.

Работата на Парламента е организирана по следния начин:

  • Отговарящата парламентарна комисия (например Комисията по околната среда – за законодателство срещу замърсяването) определя даден депутат за «докладчик», който да изготви становище по съответното предложение на Европейската комисия;
  • Докладчикът представя проекто-доклада си за обсъждане в комисия;
  • След като проекто-доклада се разгледа, се поставя на гласуване и евентуално в него се внасят изменения и допълнения;
  • След това докладът се внася за обжалване в пленарно заседание, правят се изменения и допълнения и се подлагат на гласуване. Това е начинът, по който Парламентът приема своята позиция по въпроса.

Това е процедурата за приемане на законодателство, като понякога може да са необходими две четения, както е при процедурата на съвместно вземане на решения .

Освен приемането на законодателните предложения и бюджета, депутатите от Европейския парламент внимателно следят работата на Европейската комисия и Съвета, като задават устни въпроси или отправят актуални запитвания към членовете на Комисията и Съвета по време на пленарните сесии.

Европейският парламент: отворена асамблея

Отношения с развиващите се страни

Европейският парламент има възможността да ръководи и насърчава програмите на Европейския съюз за развитие и сътрудничество с почти всички развиващи се страни по света, благодарение на Комисията по развитие и сътрудничество, както и на Общата асамблея на страните от Африка, Карибския басейн и Тихоокеанския регион /АКТ/ и ЕС. Бюджетната процедура позволява на Парламента да влияе пряко на изразходването на средства за главните приоритети, като развитието на селскостопанските райони, опазването на околната среда, предоставяне на помощ на бежанците и на хората, които са прогонени от родните си места, както и подпомагане на неправителствени организации. Парламентът отдава голямо значение и на оказването на хуманитарна помощ.

Благодарение на Общата асамблея, която е демократична институция на конвенцията АКТ-ЕС, обединяваща Европейския съюз с 71 държави от Африка, Карибския басейн и Тихоокеанския регион, Европейският парламент създава партньорство, базиращо се на търговията и икономическото развитие, борбата срещу бедността, опазването на правата на човека и на демократичните принципи.

Благодарение на Европейския парламент към Конвенцията от Ломе АКТ-ЕС се добавя нова «клауза за демократичност» – помощта за страните от Африка, Карибския басейн и Тихоокеанския регион може да се суспендира при наличие на сериозни нарушения в областта на човешките права.

Защита правата на човека

Одобрението на Парламента стана необходимо при приемане на нови държави-членки, при сключване на споразумения за асоцииране със страни, нечленуващи в Европейския съюз, и при подписване на международни споразумения.

Това означава, че Парламентът вече има право да ратифицира или отхвърля международни споразумения. Парламентът отдава голямо значение на защитата на правата на човека и използва правомощията си в тази област, за да изиска от страните, нечленуващи в Европейския съюз, да подобрят условията си в тази област. Има случаи, в които той решително отхвърля редица финансови протоколи с някои държави извън Европейския съюз, с мотив неспазване на правата на човека, така че тези държави се принуждават да освободят политически затворници или да приемат международни договорености за защита на правата човека.

През 1998 г. Европейският парламент отиде още по-далеч, каторешава да учреди НАГРАДАТА «САХАРОВ» на името на академик Сахаров, която се присъжда ежегодно на личност, отличила се в борбата за защита на правата на човека. Много често на носителите на НАГРАДАТА «САХАРОВ» впоследствие се присъжда и Нобелова награда за мир.

Лауреати на наградата “Сахаров”

 

1988

Нелсън Мандела и Анатолий Марченко

1989

Алексадър Дубчек

1990

Аун Сан Су Куи

1991

Адем Демаджи

1992

Майките от Плаца де Майо

1993

Вестник «Ослобождение»

1994

Таслима Насрийн

1995

Лейла Зана

1996

Вей Иншен

1997

Салима Гезали

1998

Ибрахим Ругова

1999

Хосе Алехандре “Ханана” Гусмао

2000

Баста Я

2001

Izzat Ghazzawi, Nurit Peled-Elhanan, Dom Zacarias Kamwenho

Международен форум

Големите правомощия на Европейския парламент в областта на външните отношения с трети страни го превръщат в истински международен форум. Поради тази причина, много често се канят държавни глави на страни извън Съюза, да произнесат речи в пленарната зала по време на тържествени заседания.

Същевременно председателят на Европейския парламент, е канен често на официални посещения в различни краища на света, което свидетелства за международния авторитет на институцията.

Европейският парламент: вашият глас в Европа

Как да упражните правото си на петиция

Законността на Европейския парламент се основава върху преките и всеобщи избори. Вашият глас също има своето значение. Всеки гражданин може да сподели с депутатите от Европейския парламент надеждите или тревогите си. Европейските граждани могат да упражнят своетоправо на петиция, индивидуално или групово, и да представят на председателя на Европейския парламент исканията или оплакванията си по въпроси от компетенциите на Европейския съюз.

По-подробна информация за правилната процедура при одаване на онлайн петиции до Европейския парламент можете да намерите на нашия сървър.

Информационни бюра в Парламента в държавите-членки ще ви предоставят исканата от вас допълнителна информация за вашия Парламент в Европа.

 

WWW.POCHIVKA.ORG