Home Европейска интерграция Европейската комисия (структура, функции, отношение към България, перспективи)

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Европейската комисия (структура, функции, отношение към България, перспективи) ПДФ Печат Е-мейл

Увод

Европейската общност притежава единна управленска система. Външно тя наподобява националните структури на страните членки. Основни органи на Европейската общност са Европейският парламент, Съветът, Комисията, Съдът и Сметната палата. С договора от Маастрихт за създаване на Европейския съюз, органите на Общността са се превърнали и в органи на Европейския съюз. Тези органи съставят и “Единната институционална рамка на съюза”, чрез която се осигурява съгласуваността и приемствеността на мерките, които се приемат за постигането на неговите цели и за развитието на постиженията на общностите.

Комисията е замислена като носител на изпълнителната власт в Общността. Тя има задачата да бди за спазването на учредителните договори, да осъществява функциите на изпълнителен орган, т.е. да бъде едно “европейско правителство” и да бъде монополен носител на нормотворческата инициатива в общността – “двигател”  на интеграцията в нея.

Комисията на Европейските Общности (това е законодателното наименование, въпреки, че от Ноември 1993 за улеснение беше възприет термина “Европейска Комисия”) е съставена от двадесет члена и сложен административен апарат в Брюксел, намиращ се под техен контрол. Администрацията включва 26 директората и други хоризонтално интегрирани служби, отдели (секретариат, отдел Право, отдел Официални публикации, статистическа служба, отдел Преводачи, Отдел за презентации и конференции), ангажиращи около 15500 души на постоянни или временни работни места, от които 11% са заети в езиковите отдели.

ИСТОРИЧЕСКИ РАЗВИТИЕ И ФУНКЦИИ

Исторически предшественик на комисията е върховният орган на Европейската общност за въглища и стомана  (ЕОВС), който според Парижкият договор от 18 април 1951г. получава напълно наднационален характер. Първият президент на върховният орган, Жан-Моне (1952-1955г.), изгражда неголяма гъвкава административна организация за решаване на фактически проблеми. След подписването на Римският договор (25 май 1957) е създадена “Комисия на Европейската Икономическа Общност”. Нейният първи президент е Валтер Халщайн (1958-1967г.). докато съветът на министрите е създаден с цел за да представлява интересите на страните членки, то Комисията е замислена като “пазител” на интересите на Общността. В това отношение тя е инструктирана да изпълнява точно определени задължения описани в общите условия на член 155 от Договора за ЕИО, които могат да бъдат обобщени в три функции. На първо място Комисията е инициатор на процеса на вземане на решение, което означава, че съветът може да взима решение само на базата на предложение, направено от Комисията. Ако съветът реши да се отклони от предложението на Комисията обикновено се предвижда утежнена процедура за приемането на акта – вместо квалифицирано мнозинство се изисква единодушие (член 189а). На второ място Комисията притежава законодателна функция, при което тя взима решение и сключва международни договори въз основа на дадените и пълномощия. На трето място Комисията има  административна и контролна функция, като прилага законите на ЕС  и бди за правилното приложение на тази закони от страните членки.

Със сливането на Европейските общности, което влиза в сила от 1 юли 1967г. се обединиха Върховният орган на ЕОВС, Комисията на ЕИО и Комисията на Евротан и се създаде Комисия на Европейските Общности. Назначаването през 1985г. на Жак Делор за президент на Комисията и приемането през 1986г. на Единни Европейски Акт с цел установяването на единен пазар до края на 1992г. отбеляза период на динамично развитие за Комисията. Бялата книга за завършването на вътрешния пазар и включването на нови политически сфери в Общността (проучване и технологично развитие, регионална политика, екологична политика) превърнаха Комисията във важен орган за групите за натиск, компаниите, регионалните и местните власти. Падането на Берлинската стена и края на Студената  война дадоха на Комисията ново пространство за маневри от гледна точка на външните отношения на Общността. Тези процеси както и динамичното управление на Жак Делор между 1985 и 1995г. укрепиха ролята на Комисията в два аспекта. На първо място беше усилена ролята на Комисията като посредник между националните правителства, особено след като все повече решения на Съвета бяха взимани на мажоритарен принцип. На второ място нарасна международният имидж на Комисията непосредствено след съживяването на търговските и икономически отношения.

Смяната на Жак Делор през януари 1995 от представителя на Люксембург Жак Сантер сигнализира началото на нова ера, отличаваща се модернизация и консолидация.

Комисията и процесът на взимане на решение

Комисията е един от основните участници в подготвянето, формулирането, приложенията и контрола на решенията взети от Европейският Съюз. Тя участва във всички тези четири процеса, когато въпросите попадат в обхвата на първи стълб на ЕС. Що се отнася до подготовката на решенията в повечето области (с изключение на въпросите свързани със страните, които не са членки и разширяването) съветът може да приема актове по предложение на Комисията. Предложенията се изготвят в специализирани комитети и работни групи (общият брой е между 700 и 1000), които се състоят от независими експерти, представители на групите за натиск и длъжностни лица от страните членки, както и служители на Комисията. Комисията може да поправи или оттегли по всяко време направеното в Съвета предложение, докато трае процесът на вземане на решение. Препоръките, мненията и други неформални послания на комисията например бялата или зелената книга по специални въпроси представят неформално нейната позиция и не са формални законови предложения към Съвета.  Въпреки това обаче, те често създават стимул за по-нататъшно законодателство. По въпроси за външните работи, Комисията може да бъде упълномощена в рамките на ясно определени от Съвета функции, да провежда преговори с други страни и международни организации (например със страни от централна и източна Европа или ГАТТ).

Комисията участва във формулирането на решенията. Тя има свои представители в работните групи на Съвета и КОРЕПЕР (Комитет на постоянните представители). Служителите на Комисията могат да влияят върху представителите на националните правителства при вземането на решение, но нямат право на глас. Комисията има също така и свое собствено право да участва във вземането на решение, което тя може да упражнява независимо от Съвета. То се отнася главно до нейната организация, въпроси свързани с бюджета и законите за конкуренцията (например решенията относно държавните помощи и сливанията на компании).

Според член 205 от договора за ЕС, Комисията поема отговорността за  приложението) разпределението на бюджета в рамките на правата възложени и от Съвета относно приложението на решенията на Съвета, Комисията може да издава директиви и постановления и да взема решение от свое име (особено по въпроси касаещи единния пазар и селско стопанската политика), които са също толкова задължителни за страните членки, колкото и решенията на Съвета. През 1994г. Комисията е издала общо 7034 такива законодателни инструменти. Тъй като приложението на законите е особено важно за страните членки, те също участват в работата по приложението чрез сложна система от комитети, включващи около 380 вида, като консултантски комитети, управленски и регулативни комитети. Представителите на страните членки обсъждат и решават относно мерките за приложение заедно със служители на Комисията, оглавяващи тези комитети. Степента в която националните представители могат да влияят върху изпълнителната власт на Комисията зависи от вида на комитета. При консултантските комитети те просто дават съвети, докато при управленските комитети те могат да отхвърлят мерките на Комисията. Регулативните комитети дават най-голяма възможност за оказване на влияние. Според т.нар процедура за мрежова сигурност, ако Комитетът гласува против някоя мярка се свиква Съвета и той решава на базата на обикновено мнозинство дали да се предприеме тази мярка. Макар комитетите да имат само надзорни функции, те на практика се превърнаха в консултант и посредник между националните правителства и администрацията на  Комисията, така че само в крайни случаи да се налага намесата на Съвета.

Комисията бди за прилагането на решенията в рамките на член 169 от Договора на ЕС, който и дава право да открива процедура срещу страна членка пред съда, ако последната не спазва своите задължения по договора. В следствие на това Комисията е известна като “пазител на договорите”. С влизането в сила на Договора за Европейския Съюз, ако страна членка не предприеме необходимите мерки за придържане към решението на Комисията, според член 171 последната може да поиска налагане на неустойка. Комисията има съща така право да съди и други институции на ЕО. В Договора за ЕС се споменава и, че Комисията има право да участва при вземането на решения свързани с въпроси от ПОВОС (първия стълб на ЕС) и от СОПВР (третият стълб). На практика обаче тези нейни права са много по ограничени отколкото при първия стълб, тъй като тези области изискват предимно действия на междуправителствено ниво.

АДМИНИСТРАТИВНА СТРУКТУРА И ВЪТРЕШНИ ПРОЦЕДУРИ

Общо взето Комисията може да бъде разделена на три нива. Първото ниво включва 20 – те члена на Комисията (включително президента на Комисията, чиято роля е primus inter pares),  които са назначени от страните членки и одобрени от Европейския парламент за срок от 5 години. Членовете се избират въз основа на общите им качества и упражняват своите функции напълно независимо и в полза на общото благо на Общността. Второто ниво включва персоналът на канторите на членовете. Този персонал работи пряко за членовете на Комисията и е съставен от малък брой политически консултанти. Има съща така 26 директората и други департаменти, които с структурирани  йерархично по подобие на националните министерства. В допълнение Комисията поддържа свои представители във всички страни членки, както и 126 делегации в други страни и международни организации. Персоналът на Комисията попада под регулациите на Европейските Общности и получава заплатата си от Европейския бюджет. Има също така експерти назначени временно, както и национални държавни служители, които са прехвърлени към Комисията за ограничен период от време.

СТАНОВИЩЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ ОТНОСНО КАНДИДАТУРАТА НА БЪЛГАРИЯ ЗА ПЪЛНОПРАВНО ЧЛЕНСТВО В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (обобщение и заключение)

България представи своята кандидатура за членство в Европейския съюз на 14 декември 1995г. Нейната молба е част от историческият процес на премахване разделението в Европа и утвърждаване на установената демокрация в целия континент. Съгласно изискванията на член от договора Комисията, по искане на Съвета, е изготвила становище относно кандидатурата за членство. При изготвянето на своето мнение Комисията е приложила критерия, приет от Европейския Съвет в Копенхаген през юни 1993г. Оценката е направена  въз основа на няколко критерия:

Политически критерий

Според заключението на Комисията, България има демократични институции, чиято стабилност изглежда сигурна. Те се нуждаят от укрепване, чрез пълно зачитане на закона на всички нива на обществената администрация. Все още са налице някои пропуски по отношение на основните права, въпреки че новото правителство, избрано през април 1997г. обяви поредица от положителни реформи. Значителни усилия са необходими в борбата с корупцията, за подобряване функционирането на правната система и за защита на свободата на личността при наличието на чести посегателства от страна на полицията и нейните служби.

Турското малцинство изглежда добре интегрирано, но това все още не е така за ромите. Настоящето подобрение на обстановката след вземането на властта от новото правителство позволява да бъде направено заключението, че България е на път удовлетвори политически критерий, установен от Европейския съвет в Копенхаген.

Икономически критерии

Въпреки някои първоначални стъпки България е все още само в началото на процеса на структурни реформи. Новото правителство ясно е декларирало пред МВФ, Световната банка и Европейската Комисия, че ще ускори процеса на реформи, за да освободи цените и да започне приватизация.

България има население от 8.3 млн. Души и нейният БВП на глава от населението е 24% от средния БВП за ЕС. В селскостопанския сектор са заети повече от 20% от работещото население и той осигурява 13% от общото производство в  страната. Селскостопанският сектор все още има сериозни структурни проблеми въпреки приватизационния процес. Търговията с ЕС е нараснала значително и в  момента представлява 35% от българската външна търговия.

Оценката на Комисията е, че напредъкът на България  в изграждането на пазарна икономика бе ограничен от липсата на твърда пазарноориентирана икономическа политика. Ранното либерализиране на търговията и на цените бе частично задържано и контролът върху цените отпадна едва тази година. След кризата в края на миналата година и последната смяна на правителството започна да се наблюдава консенсус относно необходимостта от икономически реформи. България не би могла да се справи с конкурентния натиск и пазарните сили в Европейския съюз в средносрочна перспектива. Ако властите съумеят да приведат своята подновена решимост за икономически промени в успешни и последователни действия, възможен е обрат в перспективите за България. Все пак страната е била в застой през последните напълно пропилени 6 години. Незавършената поземлена реформа задържаше развитието на модерен селскостопански сектор; бавната приватизация и икономическата нестабилност отслабиха държавните предприятия и забавиха развитието на динамичен частен сектор.

Способност за поемане на задълженията на пълноправното членство

Способността на България да интегрира правната система на ЕС е оценена по няколко показателя:

  • Задълженията произтичащи от Европейското споразумение, особено свързаните с правото на установяване, националното третиране, свободното движение на стоки, интелектуалната собственост и общественото осигуряване;
  • Прилагането на мерките, предвидени в Бялата книга, като необходими за установяването на единен пазар;
  • Постепенното интегриране на стопанските части       от правовата база на ЕС.

България е положила значителни усилия в изпълнение на своите задължения произтичащи от Европейското споразумение. Споразумението бе приложено без особени трудности и в съответствие с определения за това срок. Но слабият национален механизъм за координация на споразуменията бе причина за непълното използване на неговия потенциал. Новото правителство реши да стабилизира тези структури. България има незадоволително ниска степен на интегриране на правилата и директивите, описани в Бялата книга.

Българското законодателство е приобщило само една малка част от правовата система на ЕС засягаща фундаментални елементи на единния пазар, с изключения на някои аспекти от свободното движение на стоки. Степента, която трябва да бъде постигната, изисква значителни и постоянни усилия както и отлично сближаване на законодателството, така и при създаването на структури за неговото прилагане. Пълното преструктуриране на финансовия сектор, за да бъде възстановено доверието на обществеността и инвеститорите, представлява един от най-важните приоритети и има пълната подкрепа на правителството.

Слабата държавна администрация е основен проблем, който поставя под въпрос както степента, така и качеството на сближаването на законодателството. Различните структури необходими за прилагането на законодателството на единния пазар, в момента не са в състояние да изпълняват своите функции.

Колкото до другата част от правовата система на ЕС, България не би трябвало да някакви особени трудности при прилагането и в средносрочен аспект, при условие, че продължи досегашните усилия за реформи и модернизации в следните сектори: образование, обучение и младеж; научна дейност и технологично развитие; рибна индустрия; малки и средни предприятия; международни търговски връзки и регионално развитие.

Противоположно на това България е необходимо да положи значителни усилия при прилагането на законовата база на ЕС в областта на телекомуникациите (особено структурите и цените), аудиовизията, данъчната система, статистиката, защитата на потребителя и митниците.

Административни и правни възможности

Административните структури в България ще се нуждаят от значителни и последователни реформи, ако тя не прилага ефективно правовата база на ЕС.

Възможността на правната система да осигури необходимото прилагане на законите на Общността е от особено значение за изграждането на единния пазар. В настоящия момент е трудно да бъде направена оценка на перспективите на България в този сектор.

Заключение на Европейската Комисия

В светлината на изложените становища Комисията заключава, че:

  • Настоящите подобрения в България след вземането на властта на новото правителство показва, че страната е на път да удовлетвори политическия критерий;
  • Напредъкът на България в изграждането на пазарна икономика бе ограничен от липсата на твърда ориентация към пазарна икономическа политика, но България не би могла да се справи с конкурентния натиск и пазарните сили в Европейския съюз в средносрочна перспектива;
  • Въпреки известният прогрес България нито е приела, нито е приложила основната част от законодателството на ЕС, особено по отношение на вътрешния пазар. Ето защо не е сигурно, че България ще бъде в състояние в средносрочен аспект да поеме задълженията, произтичащи от пълното членство.  Освен това значителни усилия ще бъдат необходими в областта на околната среда, транспорта, енергетиката, правосъдието и вътрешните работи, както и селското стопанство. Като цяло провеждането на значителна реформа е крайно наложително с цел изграждане на необходимите структури в България за прилагане в действие на законовата база на ЕС.

В светлината на тези оценки Комисията счита, че преговори за пълноправно членство, приети от Европейския съвет в Копенхаген. Обновената стратегия за присъединяване ще помогне на България в подготовката и да поеме задълженията на пълноправното членство, както и да поправи грешките, посочени в становището на ЕК. До края на 1998г. Комисията ще предостави доклад за напредъка, който България е постигнала.

ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПРИОРИТЕТИ НА КОМИСИЯТА

Пакетът “програма 2000” наскоро издаден от Комисията отбелязва повратна точка в законодателството. Появила се в средата на мандата на Комисията, непосредствено след междуправителствената конференция, която доведе до подписването на Договора от Амстердам, “Програма 2000” налага основите на една разширена общност и сочи пътя напред отвъд края на сегашното десетилетие,  до 2006г. Това е една безпрецедентна програма състояща се от мерки е реформи създадени с цел да укрепят Съюза и да му дадат средствата, които са необходими да посрещне бъдещето с увереност.

“Програма 2000” съдържа предложения от изключителна важност, както в качествено, така и в количествено отношение. Тя е в отговор на едно от най-големите предизвикателства изправено пред Съюза : как да се подготви за разширяване в един безпрецедентен мащаб (асоциирането на голям брой  страни  намиращи се още в етап на развитие и различаващи се както помежду си така и в равнение със сегашните страни членки) като същевременно се съхранят постиженията и методите на Съюза, както и неговият дух, които досега бяха ключът към успешна интеграция. Ил казано с други думи как да се разшири Съюза без той да бъде застрашен. “Програма 2000” хвърля светлина върху тази ситуация и посочва пътя към един по-силен и по-голям Съюз чрез редица практически предложения, обобщени в три точки: укрепване и адаптиране на политиката на Съюза, постепенно интегриране на нови членове и реорганизиране на финансовата система в рамките на предварително определените граници.

Работната програма на Комисията за 1998г. е изведена директно от този документ като включва общите насоки дадени в “Програма 2000” и ги прилага на практика. Програмата е също така продължение на работата на Комисията започната през 1995г. и е съгласувана с приоритетите, които тя си поставя в рамките на своя мандат. Продължение и обновление са двете основни опорни точки в плановете на Комисията за изграждане на утрешна Европа.

През 1998г. Комисията възнамерява да концентрира своята дейност върху пет политически приоритета:

  • Заетостта – в рамките на своите правомощия Комисията възнамерява напълно да оползотвори възможностите, открити в Договора от Амстердам. Както Комисията нееднократно е посочвала, особено в нейния конфиденциален пакт, а също и в последните и насоки по отношение на безработицата, ключът към подобряване на ситуацията е проблемът да се разглежда в неговата цялост и да се обединят усилията на 15-те държави членки и на Съюза. Ето защо Комисията призовава към обща мобилизация на ресурсите. В този контекст трябва да се обърне специално внимание върху следните моменти:

-        стабилна макроикономическа политика – Комисията трябва да гарантира продължаването на усилията за постигането на конвергенция и координация на икономическите политики на страните членки.

-        трябва да се извлече максимална полза от предимствата, които Европа предлага с един напълно функциониращ единен пазар и общо развитие на политиката на Съюза. Инициативите на Комисията като териториалните пактове за заетостта ще бъдат продължени и преоценени при евентуално разширяване.

-        На базата на инструкциите за националните политики по заетостта, съставени предварително в съответствие с решенията на Амстердамския Европейски Съвет, Комисията ще изпълнява своята роля за засилване и укрепване на връзките между икономическата политика и политиката на заетостта.

-        Трябва да се обърне особено внимание върху начините за постигането на значителни подобрения във функционирането на пазарите на труда, така че да могат да се получат очакваните положителни резултати от гледна точка на по-ниска безработица.

-        Комисията ще използва инструментите на Общността  и всички подходящо форми за сътрудничество със страните членки за да насърчи появата на по-цялостна Европа, особено във връзка с различните форми на социална изолация, които са влошени от високата безработица.

-        Комисията ще се стреми да изгради по-солидна база за социалното измерение на Европа. Тя ще продължава зорко да следи за спазването на правата на работниците, които да бъдат консултирани и информирани по въпроси свързани с тяхната работа. Комисията ще предложи нова социална програма за 1998-2000г.

  • Еврото – според Договора за ЕС преходът към третият етап на икономическия и валутен Съюз ще започне от 1 януари  1999г, когато Еврото ще бъде въведено в тези страни членки, които са готови да влязат с първата вълна.

Комисията ще направи всичко възможно да бъде в крачка с този процес и ще продължи до край. Тя изпълни своите задължения с представянето на основните предложения към Съвета. През 1998г. Комисията ще завърши окончателната техническа подготовка за въвеждането на Еврото, когато валутните курсове на участващите валути ще бъде неотменно фиксирани. Тя също така ще провежда дискусии със страните членки относно окончателните практически детайли от преминаване към Еврото и ще продължи да подкрепя техните усилия за успешното въвеждане на общата валута в частност чрез информиране на общите маси.

  • Стартиране на реформите предложени в “Програма 2000” – ЕС трябва да бъде готов своевременно да посрещне възникващите предизвикателства. В редица области трябва да бъдат предприети инициативи, които Комисията обобщава в трите точки от “Програма 2000”: за политиката на Съюза; за процеса на разширяване и за бъдещата финансова система.
  • Насърчаване на общи и съгласувани действия на Съюза в света като цяло. Присъствието на силна Европа на международната сцена е фактор за мира, стабилността и просперитета, а не само цел която трябва да бъде преследвана, поради мащаба на външните интереси на Съюза.
  • Да се продължат усилията за по-ефикасно управление на европейските дела, които да се насочат в полза на гражданите като специално се наблегне на общественото здраве и качеството на живота.

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА ИЗПРАВЕНИ ПРЕД Комисията

На първо място, Комисията определя по-голямо внимание на продължаване на стратегията на растеж, конкурентно способност и заетост, което тя заложи в последната и публикувана Бяла книга.  Въпреки, че ЕС навлиза в етап на добър стабилен растеж, от голямо значение е създаването на условия за подобряване на конкурентоспособността на промишлеността и услугите, както и подпомагане на структурни промени за създаване на повече работни места. На второ място, Съюзът се ориентира към Икономически и Валутен Съюз и Комисията играе съществена роля в контролирането на развитието на страните членки във връзка с икономическата конвергенция. Срещата от Еген потвърди, че стриктното спазване на критериите за конвергенция (публични финанси, информация и стабилност на валутата) са предварително условие за страните да навлязат в третия и последен етап на ИВС.

На трето място задача на Комисията е да посочи областите в които източните съседи на Съюза трябва да съсредоточат своите политики и как те да направят това. Във връзка с тази задача, Комисията трябва да подготви развитието на новите партньорски взаимоотношения между Съюза и средиземноморските държави.

Стана ясно едно – имиджът на Комисията нарасна, особено по време на президентството на Делор и тя се насочи към области като намаляване на безработицата и външна политика, които традиционно бяха в компетенциите на националните правителства.

Решенията в Комисията се вземат въз основа на тясно сътрудничество между асоциации, религии и национални правителства. Така, изградена от различно организации и използваща експертни знания за провеждане на бързи и ефективни решения на различни проблеми, Комисията се превърна в един динамичен мозъчен тръст.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG