Home Европейска интерграция Европейска интеграция и еволюция на конкуренцията. Нови форми и средства за конкуренция

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Европейска интеграция и еволюция на конкуренцията. Нови форми и средства за конкуренция ПДФ Печат Е-мейл

I. Увод

Европа е една от люлките на човешката цивилизация, в която са сътворени едни от най-забележителните ценности в нейната съкровищница. След западането на древния Египед и културите на Изтока, Европа се утвърждава като онази част от света, която задава тенденциите в неговото развитие. Като се започне от антична Елада, премине се през времето на Римската империя, християнското средновековие, Просвещението, Великите географски открития, революциите в Англия и Франция, индустриалния преврат през XIX в. и се стигне до бурния XX в., Европа е диктувала модата в общественото развитие.

Европейската цивилизация успява да създаде ценностна система, обществена организация и производителни сили, които оказват силно въздействие върху процесите в целия свят.

През XX в. Европа загубва водещата си роля. Тя отслабва като първостепенен фактор след I-вата Световна война. След II-рата Световна война, Европа е разпокъсана в сферите на влияние на двете суперсили САЩ и СССР. В тези години европейските народи трябва да мобилизират своята мъдрост и да проумеят, че всяко разделение е в тяхна вреда.

След II-рата Световна война  е осмислено значението на целенасоченото обединяване на усилията за най-рационално използване на материалните и духовни ресурси на европейските държави и народи. Ражда се нова форма на международно сътрудничество в лицето на интеграцията. Тя се превръща в единствено средство за възстановяване на лидерската роля на Европа в световното развитие.

II. Смисълът на европейската интеграция

Радикалните трансформации в международната система в края на XXв. и началото на XIXв. окрилиха европейските народи с нови надежди. Преодоляването на двуполюсното разделение даде шанс за мечтаното обединение в Европа. България, като другите източноевропейски страни в преход от един модел на обществено развитие към друг, търси своя път към демокрацията, пазара и Европа, т.е. към синонимите на западния модел на обществено развитие.

Все повече се осъзнава потребността от обща стратегия за справяне с предизвикателствата пред европейските народи. С особена роля в налагането на ново европоцентристко начало се нагърби Европейския съюз, самоотредил се да бъде стожера на европейското обединение. Постави се началото на може би най-мащабния социален експеримент.

В подкрепа на това са и думите на прецедателят на Европейската комисия Романо Проди в реч пред Европейския парламент през 1999г. “За пръв път след падането на Римската империя имаме възможност да обединим Европа. При това не със силата на оръжията, а на основата на споделени общи идеали и договорени общи правила...Историята рядко предлага възможности като тази”.

В условията на прехода към нова международна система Република България избра за свой приоритет в развитието на външните си отношения, вграждането в европейските структури и преди всичко – членство в ЕС.

Интеграцията е относително ново явление в обществения живот, което се изразява във взаимно преплитане на процесите, протичащи в обособенита обществени образувания. Терминът “интеграция” произлиза от латинската дума “integratio”, която означава възстановяване на нещо в неговата цялост. Понятието интеграция, като обобщение на модерните тенденции в отношенията между държавите се ражда и утвърждава в основата на своя антоним. В годините на голяма икономическа криза започва да се говори за “икономическа дезинтеграция”. След  II-рата Световна война влиза в употреба и “интеграция”, като изразител на стремежа към възстановяване на стопанското единство на Европа. Важен фактор за появата и утвърждаването на това явление са постиженията в науката и техническия прогрес, както и политическата воля за по-рационално използване на ресурсите на група държави, обикновено разположени в един географски район.

Интеграцията се заражда и придобива наи-развити форми в Европа и това не е случайно. Векове наред доминира идеята за Европа като относително обособено цяло.

На основата на една от най-европейските идеи – национално-държавната, в Европа се създават множество държавици, вплетени в перманентни конфликти. Всеки катаклизъм е водил до преначертаване на държавните граници и промяна на броя на тези основни обществени образувания. Интеграцията се оказва удачно средство за преодоляване на това противоречие. В условията на интеграцията се постига по-рационално и ефективно използване на общите ресурси, стабилен икономически растеж, подобрява се благосъстоянието на хората.

Интеграционните процеси не са изолирани от процесите в глобален мащаб. В условията на радикално преструктуриране на международната система, европейската интеграция придобива важни политически измерения и нейните институционални форми се превръщат в първостепенни фактори в новата новата геополитическа ситуация в света.

Проблемите на Европа в модерните времена не са само европейски. От техните решения зависи съдбата на целия свят. Европа продължава да играе структуроопределяща роля в международната система. Без осмисляне ролята на Европа в света, той не може да бъде разбран.

III. Европейският съюз като най-развита форма на европейска интеграция

ЕС е безпрецедентна, уникална форма на междудържавно взаимодействие и сътрудничество и затова е трудно осмислянето на неговата същност. Най-висока степен на интегриране досега е постигната в рамките на днешния ЕС, който епродължение на ЕО, чието формиране започна с ЕОВС (Европейско обединение за въглища и стомана) и Европейското обединение за атомна енергия (ЕВРАТОМ). Интеграцията се разви под знака на нови идеи за изключване на войната между страните, за постигане на определени цели, за стимулиране на икономическия растеж. Тези идеи се свързват с името на Жан Моне, който след II-рата Световна война оглавява френския национален институт по планиране в освободена Франция. Той получава задачата да предложи решение за преодоляване на традиционната враждебност между Германия и Франция. Така Жан Моне и неговия екип лансират една революционна идея за развитие на европелските държави в интерес на техните народи.

Идеите им са официализирани на  09 май 1950г. в декларация на френския министър на външните работи Робер Шуман – датата се отбелязва като ден на Европа. В следствие на 18 април 1951г. е подписан договора за създаване на ЕОВС. Окуражени от първите успешни стъпки на сътрудничество в ЕОВС, министрите на външните работи на членуващите страни на среща в Италия решават да бъдат започнати преговори за интеграция и в други области. Така се стига до подписването на Римските договори от март 1957г., по силата на които се създава ЕИО и ЕВРАТОМ. Същите шест страни – Франция, Западна Германия, Италия, Белгия, Холандия и Люксембург с договора за ЕИО решават да създадат и митнически съюз, който да се развие в общ пазар, позволяващ свободно движение на основните фактори на производството – стоки, услуги, капитали и хора.

Общите цели на трите общности за икономически растеж и повишаване на икономическия стандарт на основата на по-рационално използване на ресурсите, доведоха до създаването на институционалната структура на ЕО, която играе особена роля в развитието на интеграционните процеси. През 1969г. ЕО приема решение за разглеждане на кандидатури на нови членки и одобрява курса за създаване на икономически и валутен съюз.

Договорът, с който се слага началото на нов етап в развитието на интеграцията е договора от Маастрихт, влязъл в сила от 01 ноември 1993г. С него ЕО става вече ЕС.

По важни дати в утвърждаването на доминиращата идея

за европейска интеграция

Съдържанието на тази най-развита форма на интеграция се определя от сложното взаимодействие между държави, наднационални институции и общи норми. От средство за решаване на икономически и политически проблеми, интеграцията се разви и въплати в нов икономически и политически субект. Но освен чрез примера за подражание ЕС играе своята роля най-вече с това, че пое лидерството на Европа, с тази форма на интеграция днес е свързана съдбата на 500 милиона население. ЕС днес обхваща 15 пълноправни членки, а желание за интегриране са декларирали още 13 страни.

За постигане на целите, които стоят пред интеграционната общност, ЕС провежда редица политики, които засягат всички области на обществения живот. Те са: обща икономическа политика, обща селско-стопанска политика, обща търговска политика, обща транспортна политика, обща енергийна политика, обща политика в областта на опазването на околната среда, обща социална политика, обща финансова политика, обща   валутна политика и валутен съюз, обща вътрешна политика, обща политика в областта на външните отношения и сигурността. В новото столетие ЕС влезе като икономически и валутен съюз – най-високата пазната досега степен на интеграция.

IV. Политика на ЕС по отношение на конкуренцията

Политиката на ЕС по отношение на конкуренцията е регламентирана в Договора за европейската икономическа общност (ДЕИО). Основната цел на тази политика е да се създаде конкурентна среда, която да стмулира динамичното икономическо развитие и оптималното разпределение на ресурсите в Общността. Конкурентната политика се задейства за изграждането на бътрешния пазар, тя защитава интересите на потребетелите, като им позволява да купуват стоки и услуги при най-изгодни условия. В началото на новото столетие конкурентната политика има ключова роля за укрепването ан вътрешния пазар, като основна предпоставка за успешното изграждане на икономическия и пазарен съюз.

Политиката на Конкуренцията се регламентира от учредителните договори и нормативни актове на органите на Общността, които претърпяват промени в хода на развитие на интеграционните процеси. ДЕО определя като важна дейност за постигане на целите на Общността създаването на “система, която да гарантира ненарушаването на вътрешния пазар”.

Изпълнението на политиката на Общността по отношение на конкуренцията е възложена на Комисията на ЕО, която назначава комисар по тези въпроси. Оперативното управление се осъществява от Генерална дирекция “Конкуренция”.

Комисията може да осъществи своите правомощия в областта на конкуренцията по собствена инициатива; въз основа на жалба на държава-членка, фирма или гражданин; след нотификация (уведомление) за споразумение на фирми и след нотификация за държавна помощ, планирана от държава-членка.

За важното място, което се отрежда на конкуренцията в политиката, водена от ЕС говори и факта, че на 09 декември тази година (2003г.) ще се чества Ден на Европейската конкуренция под патронажа на италианското правителство.

V. Икономически цели на интеграционния процес в ЕС

Целите на интеграционния процес в ЕС, условно, най-общо могат да бъдат разграничени в три групи, а именно: икономически, социални и политически. Ще разгледаме икономическите цели на интеграционния процес в ЕС, поради връзката им с политиката, провеждана по отношение на конкуренцията.

Относително най-пълно в Римския договор от 1957г. (ДЕИО), са разработени  икономическите цели на интеграцията. Новият член на ДЕО гласи, че “Общността има за своя задача, посредством създаването на общ пазар и на икономически и валутен съюз и посредством осъществяването на общи политики или дейности ... да насърчава в рамките на Общността хармонияното и балансирано развитие на икономическите дейности, постоянен неинфлационен растеж ... висока степен на трудова заетост и социална закрила, повишаването на жизнения стандарт и качеството на живота, както и икономическото и социално сближаване между страните членки”.

Общността съдейства за постигането на целта “икономическо и социално сближаване” на страните членки чрез структурните си фондове: Европейски фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейски фонд за ориентиране и гарантиране на селското стопанство, Европейски социален фонд, Европейска инвестиционна банка.

С присъединяването на ЕС на голям брой относително по-слабо развити страни от Централна и Източна Европа, икономическо и социалното сближаване, както и смекчаването на регионалните диспропорции като цел на икономическата интеграция несъмнено ще повишат своето значение.

Според друг член на ДЕО (чл.130) “Обшността и държавите-членки гарантират съществуването на условия, необходими за конкурентноспособността на индустрията в Обшността”

За тази цел в съответствие със системата на отворените и конкурентноспособни пазари, тяхното действие е насочено към:

- ускоряване на приспособяването на индустрията към структурните промени;

- поощряване на благоприятната за развитието на предприятията среда в Общността и в частност малките и средните предприятия;

- подпомагане на по-доброто използване на индустриалния потенциал, на политиката на иновации, научни изсладвания и технологично развитие

Проблемите, отнасяши се до международната конкурентноспособност имат изключително съществено значение за ЕО. В дял 15 на ДЕО, Обшността си поставя за цел “да укрепва научния и технологичния потенциал на индустрията ... и да съдейства за нейната по-голяма конкурентноспособност в международен аспект”.

Обшността се задължава да поощрява “предприятията, включително малките и средните, научно-изследователските центрове и университетите при техните дейности в областта на научните изсладвания и технологично развитие, ... тя подкрепя усилията им да сътрудничат помежду си, като има за цел най-вече да осигури възможност на предприятията да използват изцяло потенциала на вътрешния пазар...”

VI. Еволюция на политиката, провеждана по отношение на конкуренцията

Римският договор определя обща забрана върху споразуменият, които нарушават конкуренцията и възможността за изключения, но остава открит въпроса как точно да се прилагат тези правила. В началото на 60-тте години европейската политика в областта на конкуренцията е в началото на своето развитие. Новостта на този проблем създава трудности на фирмите да преценяват законността на своите споразумения. При тези условия се развива централизираната система на приложение на правилата за конкуренция, която с разширяването на Общността се нуждае от усъвършенстване.

Частично реформиране на системата за защита на конкуренцията е осъществявана нееднократно. Например през 1996г. Комисията приема Зелена книга за ревизиране на регламента за сливанията и поглъщанията. През януари 1998г. Комисията огласява насоки за метода на налагане на глоби според Регламент No.17 при сключването на споразумения в нарушение на правилата за конкуренция и злоупотреба с доминиращо положение на фирмите на пазара. Развитието на ЕС обаче налага цялостна реформа, а не частични промени в правилата за конкуренция. Увеличаването на броя на държавите-членки превръщат създадената през 60-тте години централизирана система за приложение на правилата за конкуренция в неефективна. Тя има два основни недостатъка: не създава достатъчно ефективна защита и създава големи бюрократични пречки за фирмите. Основно направление на реформата е съблюдаването на правилата да се прехвърли в по-голяма степен на национално равнище, като се осигури еднакво третиране на всички субекти. Възможност за такъв подход създават изградените в държавите-членки национални системи за защита на конкуренцията.

Друга насока на промяната в политиката за защита на конкуренцията е възприемането на системата за директно прилагане на изключенията от правилата за конкуренция. От месец юли 2000г. са в сила нови правила в областта на вертикалните споразумения (антитръстовото законодателство). Те са насочени към споразуменията за доставки в индустрията, изключителна и селективна дистрибуция, франчайзинг и някои отделни споразумения в областта на добива на петрол и производството на пиво.

През месец септември 2000г. Комисията на ЕО побликува предложение за промяна на Регламент No.17 от 1962г. То се отнася до по-голямо участие на националните институции в областта на конкуренцията и съдилищата при прилагането на Общностното право. Съгласно предлаганите промени националните институции за защита на конкуренцията ще могат да прилагат чл.81 в неговата цялост. Те заедно с Комисията ще формират мрежи и ще работят заедно срещу нарушенията на правилата. Чрез изграждането на система за взаимно информиране и сътрудничество и запазване на автономните правомощия на Комисията за вземане на решение ще се прилага еднакъв подход към всички икономически агенти в Общността.

Реформата в областта за  защита на конкуренцията трябва да укрепи функционирането на вътрешния пазар и конкурентноспособността на европейските предприятия на международните пазари.

Както другите страни-членки и кандидатки за пълноправно членство в ЕС и България направи промени в своето законодателство. Законът за защита на конкуренцията влезе в сила през м. май 1998г. и отмени стария Закон за защита на конкуренцията. Но освен държавната защита на конкуренцията, ЗЗК включва и материята относно антимонополното право, т.е. мерките против дискриминацията и изнудването на клиентите на търговците с монополно и господстващо положение. По това той се отличава от подобни закони в Западно-европейските държави и САЩ, които уреждат отделно материята  за защита на конкуренцията и материята за антимонополните мерки.

Предмет на регламентиране от ЗЗК – това са правните средства за държавна защита на лоялната конкуренция; нелоялната конкуренция; антикартелните и антимонополни мерки; мерките, против концентрацията на стопанска дейност и предоставянета на държавни субсидии, компетенциите на Комисията за защита на конкуренцията.

VII. Нови форми и средства за конкуренция - въведение

Политиката в областта на конкуренцията, прилагана от Комисията, компетентните органи и съдебните власти в държавите-членки на ЕС, има за цел запазването и развитието на условията за ефективна конкуренция в рамките на Общия пазар чрез оказване на въздействие върху структурата на пазарите и поведението на пазарните субекти. Необходимостта фирмите да се конкурират насърчава новаторството, намалява производствените разходи, увеличава икономическата ефективност и в крайна сметка повишава конкурентоспособността на европейската икономика, спрямо основните й търговски партньори. Следователно фирмите стимулирани от конкуренцията, предлагат продукти и услуги, които са конкурентни по цена и качество.

Тези конкурентоспособни продукти и услуги са от полза най-напред за следващите по веригата фирми, чиято ефективност расте, а произво-дителността на производствените им процеси се повишава.

На второ място, по-голямата конкуренция позволява на потребителя да избира от широк асортимент продукти и услуги при по-ниски цени. По този начин, политиката на либерализация има конкретни преимущества за потребителите като по-ниски цени и достъп до нови услуги. Проведено неотдавна проучване  показа, че стойността на някои телефонни услуги е намаляла с 35%.

Европейската комисия има изключителната власт да контролира държавните помощи, предоставяни от властите в държавите-членки на ЕС. Съгласно Договора за създаване на ЕО, държавните помощи са принципно забранени, ако поставянето на определени фирми в по-благоприятно положение може да причини вреди на техни конкуренти в други държави-членки на ЕС, което в някои случаи би могло дори да застраши оцеляването на ощетените фирми, както и работните места на заетите в тях лица. Само ако помощта е обоснована с оглед на общите интереси на Общността, Европейската комисия може да допусне изключение от тази принципна забрана.

В някой случаи, дейностите, към които са насочени държавните помощи, вече не отговарят на изискванията за икономическа ефективност и се поддържат изкуствено, или се изкривява конкуренцията с ефективните фирми с същия отрасъл. Понякога държавните помощи имат чисто козметичен ефект върху фирми, попаднали в затруднено положение.

В цвоята политика Общността дава приоритет на мерките, които възстановяват конкурентоспособността на дадена фирма, като например планове за преструкториране; само подобни стъпки са в състояние да възстановят жизнеспособността на фирмата и да осигурят стабилни работно места. Държавните помощи, които служат единствено за запазване на съществуването на даден икономически субект, сериозно пречат на пазарите и са пагубни за конкурентните фирми, които предприемат необходимите усилия за запазване на своята конкурентноспособност. Комисията се стреми да подпомага такива фирми, като ги предпазва от неоправдана икономическа дискриминация.

Марио Монти, член на   Европейската комисия споделя, че самият той предприема конкретни усилия за подобряване прозрачността в сферата на наблюдението и контрола на държавните помощи, в резултат на което днес европейската общност е по-добре осведомена за точния размер на отпуснатите помощи и действията на Комисията в тази област. Той настоява да бъде въведен пегистър за отпусканите помощи, в който да бъдат вписани всички решения на  Европейската комисия относно държавните помощи, както и система, която да илюстрира постигнатото от държавите-членки на ЕС по отношение спазване на правилата за отпускане на правилата за отпускане на държавни помощи. Освен това следва да се подобри системата за икономически анализ на отпусканите помощи за да може да се оцени по-добре тяхната стойност и въздействие върху вътрешния пазар. Така прозрачността ще даде възможност на обществеността и нейните представители да разширят участието си в политиката на контрол на държавните помощи.

Ефективната конкуренция подобрява качеството на живота и покупателната способност на европейските граждани, като от своя страна обществеността има право да очаква от Комисията, заедно с изпълнителната и съдебната власт на национално ниво да премахват преградите пред конкуренцията и по този начин да защитават нейните интереси. Политиката на Комисията в областта на конкуренцията повишава качеството и разнообразието на стоките, представени на пазара, стимулира технологичния процес и икономическата ефективност и в крайна сметка допринася за формирането на изгодни цени за потребителите.

Политиката на Комисията в областта на конкуренцията обаче не се ограничава до защита на потребителите. Тя има за цел също така да запази и стимулира такова пазарно поведение у тях, което да допринася за развитието на процеса на конкуренция.

Комисията и нейните органи, отговарящи за конкуренцията, насърчават активното участие на потребителите и техните организации. Те са в състояние да предоставят на Комисията информация, която представлява интерес за обществеността. Тези сведения, получени чрез подаване на оплаквания или под формата на неформални контакти, дават възможност на Комисията да започне процедура за разследване на сигнали за действия, насочени срещу конкуренцията.

Стриктното прилагане на политиката в областта на конкуренцията е най-добрият начин за гарантиране на икономическа свобода. Икономическата свобода е предпоставка за развитието на едно свободно общество. Свободната конкуренция следователно означава и свобода на обществото. В този смисъл политиката на свободна конкуренция е политика на и за хората.

Договорът на Европейския съюз постановява, че държавите членки на Европейския съюз следва да възприемат икономическа политика, “провеждана в съответствие с принципа на открита пазарна икономика със свободна конкуренция”.

Политиката на Общността в областта на конкуренцията преследва конкретна цел, която се изразява в закрилата и развитието на ефективна конкуренция в рамките на Общия пазар. Конкуренцията е основен механизъм на пазарната икономика, който засяга предлагането (производители, търговци) и търсенето (междинни клиенти, потребители). Така конкуренцията се явява просто и ефикасно средство за гарантиране на потребителите на изключително добро съотношение между качеството и цената на стоките и услугите. Освен това, тя принуждава фирмите да се стремят към конкурентноспособност и икономическа ефективност. За да бъде ефективна,конкуренцията предполага наличието на пазар, съставен от независими един от друг доставчици, всеки от които е субект на конкурентен натиск, оказван от останалите. За да запази възможността на доставчиците да издържат на този натиск на пазара, законодателството за защита на конкуренцията има за цел да забрани споразумения или практики, които биха я ограничили.

Ще разгледаме по-отделно формите и средства за конкуренция.

VIII. Споразумения, ограничаващи конкуренцията

  1. Принципи и правилаНякои споразумения между предприятия нарушават конкуренцията. Най-разпространеният пример за това са ценови споразумения, или картели, при които дадени фирми фиксират съвместно ценовите нива, така, че потребителите да не могат да се възползват от конкуренцията между доставчиците и да платят конкурентни цени. В резултат на това, крайният потребител плаща по-високи пазарни цени. Други спаразумения имат за цел или резултат фиксирането на определени условия за функциониране на пазарите: например, разпределяне на производствени квоти за фирмите или поделяне на пазари между тях. Споразумения от този тип са забранени в Европейската общност, защото нарушават конкуренцията и са пагубни за различните действащи лица на пазара.

В случай на споразумение за фиксиране на цени, например, фирмите не се опитват да предлагат нови стоки или услуги с добро качество на конкурентни цени, а вместо това се възползват от ситуацията, която сами са създали, докато потребителите са лишени от правото да избират между различни цени, типове продукти или форми на дистрибуция. Поставени в такива обстоятелства, предприятията вече нямат стремеж към конкурентноспособност, нито стимул за технологично обновление или намаляване на производствените разходи. Следователно те произвеждат скъпи продукти или услуги, които остаряват все повече с течение на времето.

В средносрочен план, тези фирми ще се сблъскат с цялата сила на конкуренцията, когато се появи конкурент, който не е страна по споразумението; това би довело до сериозна криза, която може да причини съкращаване на работни места или закриване на предприятия. Следователно кризата засяга работещите, подизпълнителите и търговците. Антиконкурентното поведение на някой фирми следователно вреди на всички действащи лица  и оправдава намесата на компетентните органи. През всяка от последните три години Европейската комисия се е занимавала средно с над 400 случая, свързани със споразумения в ущърб на конкуренцията

  1. Примери за действия, предприети от Комисията

- Забранен картел за производители на тръби за магистрални топлопроводи

През октомври 1998г., Комисията прекрати картел между произ-водители на тръби за магистрални топлопроводи, които съвместно бяха фиксирали цените и условията за участие в търгове за възлагане на обществени поръчки. Картелът бил създаден в Дания в края на 1990г. и в последствие обхваща Германия и други държави-членки на ЕС. От 1994г. той покрива целия европейски пазар. В Дания и Германия фирмите разработват система за фалшифициране на процедури по търгове за обществени поръчки: определят свой “фаворит” за спечелването на всеки договор, като останалите членове на картела представят оферти с много по-високи цени от тези на “фаворита”. Освен това, членовете на картела си поделят национални пазари и съвместно фиксират цените на тръби за изграждането на магистрални топлопроводи. Купувачите на тръбите, основно общински предприятия, съответно се задължават да купуват от същия доставчик, без да имат реален избор между състезаващи се оферти на конкурентни цени. Комисията наложи глоби в общ размер около 92 милиона евро на членовете на картела. В този случай антиконкурентната практика е навредила на фирмите извън картела, които са били системно изключвани от търговете за обществени поръчки, както и на общинските власти и в крайна сметка на данъкоплатците.

-          Забранен картел в захарния сектор

Двама производители на захар и двама търговци на захар в Обе-диненото кралство са приели съгласувана стратегия за увеличаване на цените на захарния пазар. В резултат на това споразумение, покупните цени за крайноя потребител са по-високи отколкото биха били в условията на свободна конкуренция. Ето защо, през 1998г. Комисията забрани тяхното споразумение и наложи на фирмите глоби в размер на повече от 50 илиона евро.

IX. Злоупотреба с господстващо положение

  1. Принципи и правила

Ефективните стопански еденици се стремят към завладяване на пазари и то до степен на установяване на наистина силни позиции. Поддържането на господстващо положение само по себе си не е незаконно. То е резултат от ефективността на фирмата. Но ако фирмата използва своята мощ за задушаване на конкуренцията, това вече е антиконкурентно действие и представлява сериозна злоупотреба. Това е злоупотреба с господстващо положение и се счита за нарушение.

Една фирма е в господстващо положение, ако разполага с икономическа мощ, която й дава възможност да функционира на пазара, без да се съобразява с реакцията на своита конкуренти или на междинни или крайни потребители. Тази фирма може да предприеме несправедливи действия спрямо други действащи субекти на пазара, например чрез налагане на прекомерни покупни или продажни цени или чрез предлагане на дискриминационни преимущества на определени клиенти с цел контрол върху тяхното поведение. Подобни практики пречат на конкуренцията. Комисията може да предприеме действия срещу тях и строго да накаже нарушителите.

Гражданите имат сериозни основания да бъдат загрижени от подобни злоупотреби, които водят до повишаване на цените, ограничено предлагане на стоки и услиги и неизгодни търговски условия.

2. Примери за действия, предприети от Комисията

- Злоупотреба с господстващо положение на пазара за дистрибуция на сладолед

В резултат на оплакване, подадено от “Марс”, Комисията установи, че “Юнилевер” е злоупотребила с господстващото си положение. “Юни-левер” предоставяла безпалтно хладилни витрини на ирландските си дистрибутори, при условие, че зареждат в тях само продукти на “Юниле-вер”. Поради това, ирландските потребители са имали силно ограничен избор на сладоледи. Комисията сметна, че като се има предвид господстващото положение на “Юнилевер” на пазара, изискването за изключителна употреба на хладилниците представлява злоупотреба.

-  Злоупотреба с господстващо положение на пазара на въздушни транспортни услуги,предлагани от туристически агенции

В следствие на оплакване, подадено от “Върджин Еъруейз”, Комисията установи през юли 1999г., че “Бритиш Еъруейз” е злоупотребила с господстващото си положение. Злоупотребата се състои във въвеждане на система за “лоялност към търговската марка”, която по същество означава че пазарът на въздухоплавателни транспортни услуги, предлагани от туристически агенции, бил затворен за конкуренти на “Бритиш Еъруейз”. “Бритиш Еъруейз” предложила на някои британски туристически агенции допълнителна комисионна, ако постигнат продажбите на билети за  “Бритиш Еъруейз” от предходната година или ги надхвърлят. В резултат от системата трябвало да се стабилизира лоялността на туристическите агенции към търговската марка на “Бритиш Еъруейз”, като същите бъдат убедени да не предлагат услугите на други авиокомпании. “Бритиш Еъруейз” е имала господстващо положение, така че въведената система създавала реална преграда пред достъпа на конкурентни авиокомпании до пазара. На потребителите почти винаги били предлагани билети на “Бритиш Еъруейз”, дори когато услугите на конкурентите били по-изгодни. Ето защо, Комисията сметна, че тази практика, която оказа сериозно въздействие  върху пазара на въздухоплавателни транспортни услуги, предлагани от туристически агенции, представлява злоупотреба с господстващо положение.

X. Контрол на концентрациите между предприятия

1. Принципи и правила

Когадо дадени фирми се комбинират чрез сливане, придобиване на контрол или създаване на съвместно предприятие, това обикновенно има положително влияние върху пазарите. Обединяването на действията на предприятията им дава възможност да постигнат допълнителен ефект в множество сфери, напр. в развойната дейност и разработването на нови продукти, или понякога за реализацията на мероприятия по  преструкторирането, които била намалили производствените или дистрибуторските разходи на новата компания.

В контекста на глобализацията на търговията, съчетана със задълбочаващото се развитие на Общия пазар, фирмите са принудени да се обединяват, за да постигнат мащаби, които биха им позволили да останат конкурентноспособни и да запазят присъствието си на постоянно развиващите се пазари. През последните години тенденцията към концентрации на стопанска дейност  в Европейския съюз се засилва.

Концентрации, които съзадват или укрепват господстващо положение обаче, са забранени от Договора за ЕО, за да се предотвратят произтичащи от тях злоупотреби. Счита се, че дадена фирма има господстващо положние, когато е в състояние да действа на пазара без да се съобразява с реакцията на своите конкуренти, доставчици или потребители. Например, такава фирма може да увеличи цените си над нивата на конкурентите си, без да се бои от намаление на печалбите. Всички участници на пазара и по-специално потребителите биха загубили от възникването на подобен вид миниполна структура, която може да доведе до по-високи цени, по ограничен избор на стоки или оскъдно технологично обновление. Ето защо Европейския стюз създаде система за предварителна проверка на предстоящи концентрации между предприятия  на територията на Общността, която дава възможност за налагане на забрана бърху планирана концентрация, ако е необходимо. Подобни системи бяха въведени и в държавите-членки за разследване на концентрациите на национално ниво

  1. Примери за действия, предприети от Комисията

- Концентрации при продажбите на дребно

През последните години, редица големи търговци на дребно уведомиха Европейската комисия за плановете си за сливания. Примери за това са търговците на хранителни стоки на  дребно Кеско/Туко във Финландия (1997г.), Реве/Майнъл в Австрия (1999г.) и Карфур/Промоде във Франция и Испания (2000г.). И във финландския и в австрийския случай, Комисията сметна, че сливането на тези вериги за търговия на дребно  би довело до господстващо положение на пазара; при случая във Финландия тя реши да забрани сделката, докато в австрийския случай прие отстъпките, предложени от компаниите, които се свеждаха по същество до продаване на определени обекти на конкуренти. Сливанета на  Карфур и Промоде беше разрешено при условието, че се отстъпи сериозен дял от собствеността на конкурент. По този начин Комисията гарантира, че конкуренцията се запазва или е възстановена, за да позволи на потребителите да печелят от избора на магазини, атрактивни цени и разнообразен асортимент от потребителски стоки и в бъдеще.

- Концентрации в застрахователния сектор

Собствениците на застрахователни полици и инвеститирите, по-специално в Италия, очакват да спечелят от отстъпките, предложени от компаниите в контекста на придобиването на “ИНА” от страна на “Дженерали”; и двете фирми са големи международни застрахователни дружества. Първоначалният анализ за поглъщането доведе Комисията до сериозни съмнения относно съвместимостта на сделката с ъс законодателството на Общността. Тя би осигурила на новата фирма значителен дял от пазара на предлагане на различни живото-застрахователни услуги в Италия. Освен това проучването разкри връзки между двете фирми и техните основни конкуренти, които биха ги склонили да координират поведението си в сферата на застраховането и инвестициите. През януари 2000г. Комисията разреши планираното поглъщане при условие, че страните по договора реализират направеното от тях предложение да продадат своите дялове в определени дъщерни фирми, като по този начин намалят пазарните си дялове до нива под 30% и прекратят връзките си със своите конкуренти. По този начин ефективната конкуренция беше възстановена в Италия, където финансовият сектор е от първостепенно значение за Общността.

XI. Либерализация

  1. Принципи и правила

Публичните власти в държавите-членки могат да предоставят специални права, и по-специално монополни права, на обществени или частни предприятия за предоставянето на услуги от общ икономически интерес в отрасли като пощенските доставки, железопътния транспорт или производството и разпределението на електроенергия. Тези специални правила принципно съответстват на отговорностите, свързани с реализацията на изпълнението на обществените услуги, поверени на тези предпиятия. Специалните права обаче, не трябва да надхвърлят необходимото за реализацията на тези услуги. Монополните права предоставени на предприятия, които не са оправдани от предоставянето на услуга от общ икономически интерес, в повечето случаи водят до по-високи цени, по-ниско качество на услугата и изоставане по отношение на технологичното обновление и инвестициите.

Комисията разработи концепция за разделяне на инфраструктурата от търговските дейности. Следователно, инфраструктурата представлява единствено средство за осъществяване на конкуренцията. Докато изключителното право на собственост може да се запази, с оглед на  инфраструктурата (например телефонна или електропреносна мрежа), монополистите трябва да предоставят достъп на трети страни, желаещи да се конкурират с тях по отношение на услугите, предлагани чрез тяхната мрежа (телефонни комуникации или потребление на електроенергия). Директивите на Комисията за либерализация се опират на този общ принцип.

Отварянето на телекомуникационния отрасъл за конкуренцията е най-добрият пример за успеха на процеса на либерализация. Поставянето на обществените доставчици с бивша монополна власт над инфраструктурите и услугите в условията на конкуренция на нови телекомуникационни компании доведе до значителен спад на цените (с близо 35% за някои видове комуникационни услуги) и общо подобряване на качеството на услугите, по-голямото предлагане и технологичното обновление.

  1. Примери за действия, предприети от Комисията

-          Мобилни телефони в Испания

Либерализацията на мобилните телефонни услуги в Европа стартира въз основа на Директива на Общността от 1996г., която отвори пазара на мобилни и персонални комуникацииза принципите на конкуренцията. В края на 1996г., Комисията останови, че от бтория мобилен телефонен оператор в Испания, “Еъртел Мовил”, е било поискано да плати около 510 милиона евроза правото да оперира на испанския пазар, докато на държавната фирма “Телефоника” е било позволено да предлага  мобилни телефонни услуги без да заплаща каквато и да било такса. Платената сума възлиза на една трета от инвестициите, необходими за покриване на цялата територия на Испания. Това осигуряваше на “Телефоника” значително предимство пред новия й конкурент и възможност за укрепване на господстващото положение на тази фирма на пазара на мобилни телефонни услуги. Ето защо, Комисията поиска от испанското правителство да възстанови сумата от 510 млн. евро на “Еъртел Мовил” или да предложи еквивалентни корективни мерки. Чрез възстановявянето на баланса между “Телефоника” и “Еъртел Мовил”, Комисията искаше да стимулира конкуренцията в името на ползвателите на мобилни телефонни услуги в Испания, които биха спечелили от новите услуги и по-ниските цени. През април 1997г., Комисията прие изправителните мерки, предложени от испанското правителство с цел прекратяване на нарушената конкуренция.

-          Телевизионна реклама в Белгия

Комисията забрани изключителното право да излъчва телевизионни реклами, предоставено на комерсиалния канал VTM от властите на фламандската общност в Белгия. Предоставянето на  изключителното право на VTM да излъчва реклами от Фландрия, насочени към фламандски зрители, би означавало изключбанета на всеки друг телевизионен канал от друга държава-членка на ЕС, който би желал да се установи и Белгия, за да излъчва реклами, предназначени за фламандската общност по белгийската кабелна телевизионна мрежа. Комисията реши, че няма непременно връзка между изтъкнатата цел в областта на културата за запазване на плурализма във фламандските печатни медии и предоставянето на монопол в сферата на комерсиалната телевизия във Фландрия на VTM. Тези мерки в крайна сметка представляваха форма на дискриминация с протекционистични последици, които засягаха и белгийските зрители от фламандската общност, чийто избор на телевизионни канали беше ограничен.

XII. Контрол върху държавните помощи

  1. Принципи и правила

Държавните помощи, които нарушават конкуренцията в рамките на Общността, са забранени от Договора за ЕО. Поставянето в по-благоприятно положение на дадени фирми или стоки за сметка на други компанииили продукти е сериозна пред нормалните сили на конкуренцията. Европейската комисия може да прилага изключенията, позволени от Договора и да разреши отпускането на държавни помощи, които са оправдани от гледна точка, например, на регионалното развитие или провеждането на политика от общ интерес, като опазване на околната среда, научно-изсладователска дейност, обучение и др.

Помощите, отпускани от обществените власти, най-често подпомагат дадена фирма, икономическа дейност или регион с цел да се стимулира развитието им или да се компенсират изпитани затруднения.

При по-широк поглед върху проблема, по-специално от гледна точка на конкурентните фирми, които работят без държавни помощи, подпомагането от страна на държавата по-скоро представлява непозволена форма на дискриминация. Конкурентните или несубсидираните фирми трябва сами  да работят за развитието на своята дейност и да запазят конкурентноспособността си спрямо фирми, в които, поради държавните помощи, става излишно намаляването на разходите за производство или финансиранети на диверсификационни или развойни програми. Несубсидираните фирми могат дори да попаднат в затруднено положение, което би се отразило на тяхната конкурентноспособности възможност да поддържат работнита места на своите служители. В крайна сметка, целият пазар би пострадал от държавните помощи, а и общата конку-рентноспособност наевропейската икономика би била застрашена.

Разбира се, има определени форми на на държавни помощи, които могат да се сметнат за приемливи. Отпускането на държавни помощи за по-слабо развитите региони може да им помогне да преодолеят изоставането в развитието си и да се превърнат в равностойни конкуренти на други, по-напреднали региони. Щом тези региони превъзмогнат затрудненията си обаче, изчезват и основанията за по-нататъшното им субсидиране, което би било дискриминационно по отношение на развитите региони, където подобни схеми за подпомагане не се прилагат. В този смисъл, държавни помощи за преструктуриране на фирми, могат да бъдат допуснати като еднократна мярка, ако са придружени от програма за преструкториране, гадна да възстанови жизнеспособността на компанията.

Въпреки генералния принцип, че държавни помощи са забранени, общата сума на държавни помощи в Общността в периода 1996-1998г. възлезе на 93 000 милиона евроили по 250 евро на за всеки жител на Съюза. Комисията смята, че тази цифра е твърде висока.

Контролът върху предоставянета на  държавни помощи от страна на Комисията има три основни положителни ефекта: 1) Отпусканите държавни помощи се ограничават до абсолютния минимум и по този начин се предотвратява разхищението на обществени средства; 2) Чрез защитата на конкуренцията на вътрешния пазар на Общността се насърчава икономическия растеж в ЕС и в резултат на това се стимулира заетостта и 3) Това допринася за подобряване на стандарта и качеството на живот, тъй като се допускат само такива схеми за отпускане на държавни помощи, чийто цели действително съвпадат с обществения интерес.

  1. Примери за действия, предприети от Комисията

-          Одобрени планове за държавни помощи

През м. октомври 1996г., Франция уведоми Комисията за планирания “Пакт за съживяване на градовете”; Комисията посочи, че принципно одобрява помощи, предназначени за слабо развити градски райони. Целта на това подпомагане е да допринесе за компенсирането или дори отстраняването на редица проблеми (безработица, по-слабо развитие и др.), с които се сблъскват някой градски райони.

-          Условно разрешени помощи

Повечето национални авиокомпании отговориха на либерализацията на европейския въздушен транспорт с разработването на планове за преструктурирне и рекапитализация, с цел възстановяване на своята конкурентноспасобност. През 1997г., Комисията одобри условно отпускането на   държавни помощи за Алиталия в размер на 1 400 милиона евро. Преценката й се основаваше, освен на други аргументи, на годността на плана за преструктуриране и обещанията дадени от италианските власти (например, компанията да бъде управлявана комерсиално), при пълно отсъствие на дискриминация в полза на Алиталия и липса на господстващо влияние при определяне на цените.

-          Забранени помощи

Германските власти искаха да отпуснат държавни помощи в размер на 398 милиона евро на “Фолксваген”, които да бъдат инвестирани в два нови завода в Германия. Тези средства бяха в допълнение към вече одобрени от Комисията държавни помощи. Комисията обаче сметна,че част от допълнителната помощ би нарушила конкуренцията в рамките на Общността. Ето защо, тя прие частично отрицателно решение за сумата от 123 млн. евро.

XIII. Заключение

Политиката в областта на конкуренцията, прилагана от Европейската комисия, оказва пряко влияние върху ежедневието на гражданите от ЕС. Намаляването на стойността на телефонните разговори, по-широкият достъп да въздушния транспорт и възможността за закупуване на автомобил в онази държава-членка на ЕС, в кочто цените са най-ниски,са наистина осезаеми резултати. Други, не толкова очевидни сфери на политиката на Общността в областта на конкуренцията, също имат положителен ефект за обществеността. Например, контролът върху концентрациите гарантира разнообразието на стоките за широко потребление и ниски цени за крайния потребител. Също така като допринася за икономическото и социално сближаване, контролът върху отпускането на държавни помощи подпомага разкриването на стабилни и дългосрочни места на цялата територич на ЕС. Независимо дали като потребители, спестители, ползватели на обществени услуги, работници и служители или просто данъкоплатци, гражданите на ЕС са облагодетелствани в различни аспекти на своето ежедневие от политиката в областта на конкуренцията.

Европа е трудно за дефиниране понятие и в географски, и в геополитически, и в икономически, и в културен смисъл. Независимо от несъвършенните опити за осмисляне на процесите, които протичат на стария континрнт, в хода на историята, очевидно си проправя път европейски модел на интернационализация на обществения живот. В втози модел все още не са интегрирани всички европейски държави, но има ясно изразена тенденция в тази посока. Европейският опит се пренася и в други части на света. Правят се откровени стъпки към подражание: в Северна Америка (Северо-американска зона за свободна търговия), група бивши съветски републики демонстрират желание да прилагат модела на ЕС в рамките на ОНД, страните от Персийския залив декларираха политическа воля без никакви резерви да изграждат митнически съюз и към 2010г. да станат валутен съюз с обща парична еденица. Може да се направи предпазлив извод, че идеите на Жан Моне триумфират вече в световен мащаб.

 

WWW.POCHIVKA.ORG