Home Европейска интерграция Европейска защита правата на човека

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Европейска защита правата на човека ПДФ Печат Е-мейл

1. Възникване и развитие на идеите за правата на човека

ПЧ е термин, който е много утвърден в нашето право. В него се влага различно съдържание. В миналото този термин не е бил познат (или поне не в това съдържание, което се влага днес). Всяко човешко същество има известни права – този въпрос вълнувал мислителите. Човекът като човешко същество има някакви права, които трябва да бъдат уважени от държавната власт. Има няколко теории за ПЧ, които са останали и до днес:

  1. Теория на естествените права на човека – всеки човек, поради това, че е живо човешко същество от момента на раждането си има определени права. Тези права различните представители ги формулират по различен начин, но за четири права съществува пълно единодушие: право на живот; право на свобода; право на равенство; право на собственост. Тези четири права непрекъснато присъстват във всички теории, договори…
  2. Теория на обществения договор – всички членове на едно общество сключват помежду си договор, а от своя страна те сключват договор с държавната власт, по силата на който тази държ. власт /монарх/ управлява обществото. Ако този монарх наруши договора и пристъпи правата на гражданите, те имат законово основание да го отстранят от власт. /Напр.: войната на 13-те брит. колонии с/у Великобритания – декл. за независимостта – създава се САЩ; Великата Фр. революция/. През късното средновековие властва тази теория – когато един монарх вреди на поданиците си, те могат да го лишат от правата му. Последователите на тази теория потвърждават, че човекът като участник в обществото и в тези два договора има четирите права – живот, свобода, равенство, собственост. Тази теория има прогресивно значение – обществото дава на монарха властта и обществото може да си я вземе, когато са нарушени човешките му права. Тя обосновава и един начин да се гарантират правата на човека.
  3. Либерална теория – формулирана в началото на 19в. – либерален етап от развитието на капитализма /по-късно се въвеждат ограничения – мито и т.н./. Всеки човек има определени права, които той осъществява поради качеството си на човешко същество, но правата на всеки човек търпят определени ограничения:

- правата на другите – никой не може да упражнява своите права така, че да    вреди на другите;

- обществени интереси – тези права могат да бъдат ограничени, ако това изискват обществените интереси.

В края на 19 в. и началото на 20в. развитието на тази теория довело до определени практически стъпки: Великобритания, Франция и САЩ закрепват в устройството си някои ПЧ /не само на теория/. Това са правата, които сега се наричат граждански и политически: неприкосновеност на жилище; кореспонденция; забрана за мъчения; да избираш; да бъдеш избран; образуване на полит. партии. Тогава тези права са били закрепени като отделни видове.

2. Историческо развитие на международноправната регламентация на ПЧ

В межд. право в миналото се е смятало, че всяка държава може да постъпва със своите граждани както си иска. По вътрешните въпроси тя не носи отговорност пред други д-ви. Във властта на всяка д-ва било да дава и да отнема права. Първите изключения – тогава, когато чрез договор дадена д-ва се е задължавала да има точно определено поведение към своите граждани. Такива договори са били сключвани основно по отношение на малцинствата. Напр.: Берлинският договор, по силата на който Турция е поела задължение за определено отношение към християнските малцинства на територията на своята д-ва /Изт. Румелия, Княжество Б-я, Южна Тракия. Задължението на Турция е към други д-ви – страни по договора.

След Първата световна война /ПСВ/ актуален проблем в межд. право е проблема за малцинствата, тъй като настъпват промени в географската и политическата карта на Европа. В резултат на тези промени възникват Полша, Чехословакия, Унгария, Югославия, а Румъния се променя, така че в повечето нови д-ви възникват малцинства. Поради историческите особености всяко малцинство, попадайки под нова д-вна власт се страхувало за оцеляването си.

Създава се ОН – Франция и Англия, като победителки в ПСВ поставят въпроса за малцинствата. Начинът е намерен чрез сключване на специални договори, на които от една страна са Франция и Англия, а от друга – съответната д-ва. По силата на тези договори съотв. Изт. европейска д-ва се задължава да спазва правата на малцинствата, които се намират на територията `и /първи договор от 1919г. с Полша/. Характерно за тези договори е:

  1. Д-вата се задължава да уважава правата на малцинствата – задължава се не само към малцинството, а спрямо други д-ви. Все още д-вата не отговаря пред своите граждани.
  2. Съотв. Изт. европейска д-ва се задължава и да уважава малцинствата – има междунар. характер – подчинява се на правилата на межд. право.
  3. За първи път в тези договори се потвърждават видовете малцинства: расово малцинство /по-късно етническо/, езиково малцинство, религиозно малцинство.
  4. В тези договори изрично се посочва, че става въпрос за правото на член на малцинството /не за цялото малцинство/. Носител на правото е всеки отделен член на малцинството, т.е. правата са индивидуални относно своите титуляри /не са колективни – не могат да искат своя д-ва/.
  5. В тези договори са посочени макар и не изчерпателно отделни права: да изучават малцинствен език, да си служат с него, да изповядват религията си.

Тези права могат да се упражняват индивидуално или съвместно. Това са фундаментални неща, заложени в тези договори и до сега не са променени.

В ОН е била създадена тричленна комисия, пред които членове на малцинствата могат да подават жалби, че правата им са нарушени – гаранция за спазването на тези договори.

3. Правна уредба на ПЧ в Устава на ООН

Уставът на ООН /УООН/ има определено значение за тази материя. Уредбата му не е детайлна. Той представлява учредителен акт на ООН.

Чл. 1, т. 3 – една от целите на ООН е развитието и уважаването на ПЧ. В същия член се съдържа антидискриминационна клауза /АД клауза/ - разпоредба, която забранява дискриминацията. Среща се в почти всички межд. договори, отнасящи се до тази материя /без различие в раса, пол, религия; уважаване правата на човека/. За първи път такава АД клауза се съдържа в УООН. АД клаузата може да съдържа различни признаци, но смисълът и е един – ПЧ трябва да предоставят на всички хора, без каквато и да е дискриминация м/у тях.

Дискриминация – всяко пренебрегване или предпочитане по някакъв признак.

УООН обявява като една от целите на  ООН зачитането и уважаването на ПЧ.

Чл. 55 – изисква д-вите да си сътрудничат с цел уважаване ПЧ.

Чл. 56 – д-вите-членки трябва да сътрудничат на ООН да изпълнява своите цели в областта на ПЧ /помощи, специалисти и т.н./

УООН предполага, че с ПЧ ще се занимава един от главните органи на ООН – ИКОСОС. Уставът няма детайлна правна уредба на ПЧ, но той играе голяма роля относно тяхната защита:

  1. за първи път се появява термина “ПЧ” в УООН;
  2. за първи път се появява АД клауза – значението и е в няколко посоки:

-          правилото, че ПЧ се зачитат без каквато и да е дискриминация – хората са поставени на равна основа;

-          след УООН всички межд. документи в областта на ПЧ съдържат АД клауза.

  1. За първи път въпросът за ПЧ влиза в такъв важен договор, какъвто е УООН – най-многостранния, който света познава – около 180 д-ви, т.е. всичките имат задължения по него.

-          УООН е учредителен акт на ООН, който има определено значение. Д-вите са предположили какво огромно значение се придава на ПЧ;

-          Благодарение на това, че в УООН влиза въпроса за ПЧ, се започва и разработването на тези въпроси в межд. право.

Специализирани органи в рамкине на ООН – Комисия по ПЧ – тя разработва различни м/унар. правни актове в областта на ПЧ.

  1. 4. Межд. харта за ПЧ. Всеобща декларация за ПЧ от 1948г.

МХПЧ – термин, с който се обозначава комплекс от няколко МП документи, отнасящи се до ПЧ: Всеобща декларация за ПЧ /1948г./, Межд. пакт за граждански и полит. права /1966г./, Межд. пакт за икон., социални и културни права /1966г./, Факултативен протокол към Межд. пакт за граждански и полит. права, Втори фак. протокол към  Межд. пакт за граждански и полит. права. МХПЧ е отворено явление – ако се появи нов документ, той ще влезе в нея.

Всеобщата декларация за ПЧ има голям правен авторитет. Създадена е в първите години след създаването на ООН /1948г./. Комисията по ПЧ е натоварена с изработването на межд. договор за ПЧ. При обсъждането и приемането е имало разделение м/у д-вите-членки. Не е приет догово, а една декларация, която е приета от името на ООН. Макар и декларация, тя има голямо значение. Няма задължителен характер, за разлика от договорите, т.е. не е правна норма. Тази декларация има следните особености:

  1. За първи път събира в себе си всички видове ПЧ.
  2. Дадени са конкретни /детайлни/ права на човека.
  3. Декларацията, макар и да не е задължителна, е приета такова голямо мнозинство, така че всички д-ви членки са съгласни с нея.

От 1948г. до 1966г. /приемането на пактовете/ тази дкларация е била напълно спазвана доброволно от всички д-ви. Спазва се и до сега.

Декларацията е приета 1948г. от ОС на ООН, тя е правно незадължителен акт, регламентира видовете ПЧ: граждански, политически, икономически, социални, културни. Граждански и политически:

-          право на свобода и неприкосновеност на личността;

-          забрана за робство;

-          забрана за изтезания;

-          забрана за произволен арест;

-          право на справедлив съд;

-          презумпция за невиновност;

-          забрана за придаване обратна сила на наказанията;

-          право на личен живот;

-          право на собственост;

-          свобода на словото и религията;

-          свобода на събранията;

-          свобода на придвижване;

-          право на убежище /на лица преследвани по полит. причини/;

-          право на всеки да участва в управлението на собствената си д-ва;

-          право на достъп до обществени и д-вни служби на собствената си д-ва;

Социално икономически права:

-          право на социална сигурност;

-          право на работа;

-          закрила с/у безработица;

-          право на образование;

-          право на равно възнаграждение за еднакъв труд;

-          право на почивка и отдих /освен платен годишен отпуск/;

-          право на такова жизнено равнище, необходимо за поддържане на здравето и благосъстоянието.

Културни права:

-          право на всеки да участва в културния живот на страната;

-          право да се ползва от достиженията на науката, изкуството и културата на страната.

Декларацията предвижда възможност за ограничаване упражняването на правата. Подчинява се на 3 условия:

  • само, ако със закон се приемат ограничения;
  • само, когато това се изисква в полза на уважаване правата на други граждани;
  • само когато се изисква от обществения интерес.
  1. 5. Межд. харта за ПЧ. Пактове за ПЧ от 1966г. Обща характеристика

МХПЧ, освен декларация, съдържа и т.нар. пактове за ПЧ. Това са 2 межд. договора, приети през 1966г. Пакт за гражд. и полит. права /ПГПП/ и Пакт за икономическите, социалните и културните права /ПИСКП/.

В ООН продължавала работата по договора за ПЧ. 20г. след това са приети двата пакта, защото гражд. и полит. права в законодателствата на някои развити д-ви вече имали закрепени някои права. Д-вите по- лесно постигат консенсус. Икон., соц. и културните права са много по-проблемни, тъй като са свързани с икономическото развитие на д-вите. Всички права трудно могат да се регламентират от един договор, така че се постига компромисно решение – 2 договора. Целта е поне ПГПП да бъде подписан от повече д-ви.

Съпоставка м/у двата пакта:

  1. И двата регламентират 5-те вида ПЧ.
  2. Правата са разделени на граждански, политически, исономически, социални и културни.
  3. За първи път да регламентирани от межд. договори, т.е. съществуват правни норми, които се отнасят до 5-те групи ПЧ – предполага се правно задължение за спазването им.
  4. И двата договора започват с 2 еднакви разпоредби – чл. 1 и на 2-та пакта – правото на народите на самоопределение /собств. д-ва/ и право на народите да се разпореждат с природните си ресурси /полит. и икон. Независимост като условие да се спазват ПЧ/.
  5. И в двата пакта има АД клауза.
  6. И в двата пакта има институционален механизъм на спазването им.

6. ПГПП от 1966г. Правна уредба на ПЧ по Пакта

Включва само тези два вида права. Межд. договор – създава правни задължения. Гражданските и полит. права са същите като във Всеобщата д-ция: свобода и неприкосновеност на личността, забрана за робство, изтезания, произволен арест, право на справедлив съд, презумпция за невиновност, право на личен живот, право да участва в управлението и т.н. Има и няколко изключения – липсва право на собственост, липсва право на убежище, липса на право на гражданство /поради политико-идеологически причини – студена война/.

Заедно с това в Пакта са включени права, които ги няма Декларацията: забрана за задържане за неизпълнение на дог. задължение; право на всяко лице лишено от свобода да бъде третирано с човечност; право на всяко лице да придобие гражданство.

Чл. 27 – първата разпоредба след ВСВ, в която става въпрос за малцинствата. В УООН няма такава – смятали са, че като се спазват ПЧ, в това число ще са и правата на малцинствата. В този член са посочени:

  1. Видовете малцинства – езикови, религиозни, етнически.
  2. Става дума за права на лица, принадлежащи към малцинства, т.е. не на цялото малцинство. Правата са индивидуални, не колективни.
  3. Посочени са отделните видове права:

-          да използват и практикуват религията си;

-          да си служат с родния език;

-          да имат културен живот /да създават литература…/.

Тези права членовете на малцинствата могат да упражняват отделно или съвместно /това е начина на упражняване, титуляра е един/.

Негативна редакция на текста – лицата принадлежащи към тези малцинства не могат да бъдат лишени от правото, т.е. те ги имат тези права и д-вата не може да ги лиши. Всеки от момента на раждането си има определени права.

Пактът позволява да се дерогират правата по него, т.е. д-вата да отнема правата по него /да ги отмени/, но това е подчинено на определени условия – когато съществува обществена опасност за д-вата – тя трябва да застрашава съществуването на нацията; да бъде официално обявена опасността.

Има няколко права, които не могат да се дерогират, дори при тази ситуация:

  • право на живот
  • забрана за мъчения
  • забрана за задържане за неизпълнение на договорни задължения
  • забрана за придаване обратна сила на наказат. закони
  • право на всеки да бъде признат за правоспособен
  • свобода на мисълта, съвестта и религията

Д-вата може да ограничава упражняването на правата при условия:

  • това да става със закон
  • това да става, за да бъдат уважени правата на други
  • това да става в името на обществения интерес
  1. 7. Институционален механизъм и процедури за защита ПЧ в ПГПП

Институц. механизъм на Пакта предвижда Комитет за ПЧ – орган, предвиден в този Пакт, но той изпълнява функцията на инстит. механизъм по допълнителен протокол. Правната регламентация е дадена в Пакта. Комитета има 3 функции:

  1. да разглежда периодични доклади на д-вите-страни по Пакта;
  2. да разглежда т.нар. междудържавни жалби – уредени в Пакта;
  3. да разглежда т.нар. индивидуални жалби – уредени във Факултативния протокол.

Комитета за ПЧ има 18 члена – граждани на различни д-ви, страни по Пакта. Не всяка д-ва има представител. Тези 18 члена не са представители на своите д-ви – те действат в лично качество /като експерти, специалисти/. Избират се измежду д-вите, страни по Пакта, така че да се постигне справедливо географско разпределение. Мандатът им е 4 години, с възможност за преизбиране. Те разглеждат междудържавните жалби – една страна по Пакта с/у друга д-ва по Пакта, че тя е нарушила разпоредбите му.

Процедура: Една д-ва решава, че друга д-ва не спазва правата по отношение на своите граждани и тогава тя изпраща съобщение /жалба/ до Комитета. Съобщението се изпраща и до другата д-ва, която нарушава правата. Това е възможно ако и  двете д-ви са признали компетентността на Комитета – изрично, с нарочен акт /Б-я е страна по Пакта, но не беше признала Комитета/. Жалбата може да е само от д-вата, която е признала компетентността на Комитета с/у д-ва, която също я е признала. Държавата жалбоподател изпраща съобщение на д-вата, която се твърди че е нарушила Пакта /може да се постигне споразумение/. Втората д-ва в 3-месечен срок трябва да отговори на тази жалба. Ако не отговори, д-вата жалбоподател има право в нов 3-месечен срок да подаде жалбата директно до Комитета. Той разглежда жалбата в закрито заседание, на което се поканват да присъстват представители на 2-те д-ви. Комитетът завършва разглеждането с доклад, който няма задължителен характер. В този доклад Комитетът констатира дали има нарушение и излага позициите на двете страни по спора. Докладът трябва да бъде постановен в 12-месечен срок.

Особености: 1. Преди да разгледа жалбата по същество Комитетът трябва да се опита да постигне приятелско решение на спора. Ако такова се постигне, в доклада се изразява споразумението, до което са достигнели двете д-ви. 2. Преди да разгледа жалбата Комитетът е длъжен да провери дали д-вата жалбоподател е изчерпала всички вътрешноправни средства за защита на д-вата нарушител.

3-месечният срок е преклузивен.

  1. 8. Правило за изчерпване на вътрешноправните средства за защита ПЧ

За да може да се разгледа жалбата, Комитетът е длъжен да провери дали д-вата-жалбоподател е изчерпала всички вътрешноправни средства. Правило в МП – когато един спор може да се реши от органи вътре в д-вата, то той не бива да се интернационализира. Спорът трябва да се реши в рамките на д-вата. Един жалбоподател /лице, чиито права са нарушени от собствената му д-ва/ трябва първо да се обърне към органите на собствената д-ва, до изчерпване на вътрешноправните средства. Съответното лице, чиито права са нарушени, трябва да използва всички съществуващи в тази д-ва съдебни и административни органи и чак след тяхното изчерпване – межд. институции. Изключения от това правило:

  1. Когато жалбоподателя, преди да изчерпи всички вътрешноправни средства, но е започнала процедурата, подаде жалбата до съответния межд. правозащитен орган. Тя се завежда когато:

-          жалбоподателят демонстрира, че ще изчерпи всички средства, но е убеден, че няма да получи защита /няма ефективно средство/;

-          жалбоподателят оказва натиск над собствената си д-ва – ако тя и на последната инстанция не защити правата му.

  1. Жалбата може да бъде разгледана от межд. правозащитен орган и без да са изчерпани всички вътрешноправни средства, ако приложението на тези на тези средства се забавя неоправдано /неоснователно/. За да се избегне протакането на случая вътре в д-вата не се изисква изчерпването на вътрешноправните средства, ако приложението им  се забавя безпричинно. ЕСПЧ - необосновани срокове – има предвид собственото си виждане за това, а не тези посочени  в законодателството на съответната д-ва.
  2. Когато в д-вата изобщо липсват ефикасни средства за защита. Съдържащите се в тази д-ва средства и органи не могат да бъдат използвани и да доведат до защита на нарушеното право. Дори да се приложат – пак няма да доведат до това. Органите и процедурите са негодни. Жалбоподателят трябва да докаже, че в неговата д-ва няма такива вътрешноправни механизми за защита ПЧ /Луканов/.

Ако е изпуснат срока за вътрешноправна закрила – межд. органи по защита ПЧ – само, ако се докаже, че по обективни причини са изпуснати сроковете. Обикновено има алтернативна възможност за защита.

  1. 9. Факултативен протокол към ПГПП

Фак. протокол към ПГПП е част от МХПЧ. Приет е за първи път с Пакта през 1968г. Освен него има и втори фак. протокол. Той се занимава само с един въпрос – забрана на смъртното наказание, в условията на война. Първият фак. протокол разглежда т.нар. индивидуални жалби за нарушението на ПЧ по Пакта. Фак. протокол е изборен протокол – той е самостоятелен договор. Д-вите, страни по Пакта могат да станат и страни по Протокола /Б-я – от 1992г./, но страни по Протокола могат да бъдат само страни по Пакта.

Индивидуални жалби – подават се пред Комитета за ПЧ /създаден е по Пакта, но обслужва и Фак. протокол/. Ако д-вата е страна по Фак. протокол, автоматично се признава компетентността на Комитета да разгледа индив. жалба на нейните граждани с/у нея. Фак. протокол предвижда изрично, че жалби по него могат да се подават от всички лица, които се намират под юрисдикцията на тази д-ва. Жалбата се подава до Комитета за ПЧ, като той я разглежда в присъствието на жалбоподателя и представител на д-вата, с/у която е жалбата. За получената жалба Комитетът съобщава на съответната д-ва. В 6-месечен срок тя трябва да представи писмена декларация по жалбата. Комитетът се произнася с доклад, който няма задължителен характер. Той коментира фактите по случая и посочва дали има нарушение. Практиката на Комитета показва, че това е начин за отмяна на нарушенията – отстранява се законодателно, а това е и смисъла на жалбата.

Комитетът разглежда периодични доклади на д-вите-членки за защита ПЧ. Ако с/у д-вата има доклад по индивидуална жалба, когато се разглеждат периодичните доклади, Комисията поставя въпроса защо не е изпълнен доклада по жалбата.

Условията за допустимост на жалбата и разглеждането и – изрично посочени във Фак. протокол:

  1. Жалбоподателят трябва преди подаването на жалбата да е изчерпал всички вътрешноправни средства в д-вата си. Не се отнася до случаите на необосновано забавяне на вътрешноправните процедури..
  2. Същият случай да не се разглежда от друг межд. правозащитен орган.
  3. Жалбата да не е анонимна – трябва да е посочено име на подателя, но неговата самоличност не трябва да се разгласява.
  4. Жалбата да не представлява злоупотреба с правото на жалба.
  5. Жалбата да не е несъвместима с разпоредбите на Пакта /Напр.: подадена с/у д-ва, която не е страна по Пакта – възр. Процес – Б-я е страна по Пакта, но не и по протокола; жалба с/у нарушено друг вид право освен политически и гражданско/.
  1. 10. ПИСКП от 1966г. Правна уредба на ПЧ по Пакта

Приет през 1966г., елемент на МХПЧ. Самостоятелен договор. Включва:

  1. Право на труд
  2. Право на справедливи и благоприятни условия на труд
  3. Право на социална сигурност, вкл. обществени застраховки
  4. Право на защита на семейството
  5. Право на задоволително жизнено равнище
  6. Право на възможно най-добро състояние на физическо и душевно здраве
  7. Право на образование
  8. Право на участие в културния живот
  9. Право на лицето да се ползва от нац. прогрес и приложението му
  10. Право на защита на материалните и морални интереси, които произтичат за един автор от неговото произведение на изкуството или научно произведение
  11. Право на самоопределение на народите

Тези права са широко формулирани и много общи, което се е отразило на степента на задължителност. В ПГПП има разпоредба, която изрично изисква д-вата да спазва полит. и граждански права, докато в ПИСКП такава разпоредба липсва. Всяка д-ва се задължава да изпълнява Пакта съобразно максималните си възможности, за да осигури постепенно пълното осъществяване на признатите в този Пакт права.

  1. 11. Конвенция за преследване и наказване на престъплението геноцид от 1948г.

Приета след ВСВ. Обявява геноцида за престъпление според МП. При това престъпление отговорност се носи от физ. лице, не от д-вата. Няма значение качеството на физ. лице – частно лице или държавен служител, включително правителствени и държавни ръководители. Отговорност се носи по време на мир и по време на война. Геноцидът е умишлено престъпление. Конвенцията дава и отделните видове деяния:

-          убийство на членове на дадена етническа група;

-          причиняване на телесна повреда на членовете на етническа група;

-           умишлено налагане на етн. група на условия за живот, целящи физическото и унищожение изцяло или отчасти;

-          мерки за предотвратяване на раждаемостта в етн. група;

-          насилствено предаване на деца от 1 етн. група на друга група.

Конвенцията за геноцида предвижда 2 начина за наказване на извършителите:

  1. Създаване на специален нарочен межд. съд /напр. Нюрнбергския трибунал/;
  2. Правосъдие от нац. съд на д-вата, където е извършено престъплението или нац. съд на д-вата, чийто гражданин е престъпник.

Ако геноцида е държавна политикана съответната д-ва Конвенцията не действа.

  1. 12. Конвенция за ликвидиране на всички форми на расова дискриминация от 1966г.

Приета през 1966г. заедно с ПГПП. Насочена с/у дискриминацията на расов и етнически признак. Предвижда отговорност за лица, виновни за извършването на расова дискриминация /на расова и етническа основа/. Няма значение качеството на физическите лица.

Механизъм за наказване на расовата дискриминация – предвиден е специален орган – Комитет за ликвидиране на расовата дискриминация. Състои се от 18 члена, граждани на различни д-ви, които действат в лично качество като експерти в областта на ПЧ, така че наказването на расовата дискриминация не е като при геноцида /от съд/, а от един квазисъдебен орган – неговите актове нямат задължителна сила.

Функции на Комитета за ликвидиране на расовата дискриминация:

  1. Разглежда периодични доклади от д-вите, страни по Конвенцията за това как изпълняват конвенцията.
  2. Разглежда междудържавни жалби.
  3. Разглежда индивидуални жалби.

Трите функции са уредени в самата Конвенция, за разлика от функциите на Пакта и Фак. протокол.

Всяка д-ва може да изпрати съобщение до Комитета, че друга д-ва е нарушила Конвенцията – междудържавна жалба. Съобщението трябва да бъде изпратено до д-вата-нарушители се дава 3-месечен срок да отговори на съобщението. Ако няма отговор или той не удовлетворява д-вата жалбоподател, тя има право да изпрати същото съобщение вече до Комитета за ликвидиране на расовата дискриминация. Достатъчно е другата д-ва да е страна по Конвенцията, за да може да се разгледа жалбата от Комитета. Комитетът се произнася с доклад, който няма задължителна сила.

При индивидуалните жалби има 2 особености:

-          правото за подаване и реда за разглеждане са уредени в същия акт, в който се уреждат и междудържавните жалби;

-          за да може да се подаде индивидуална жалба с/у д-вата, то тя трябва изрично да е признала с декларация, че признава компетентността на Комитета да разглежда индивидуални жалби.

Особености и при двата вида жалби – подаването им става при условие, че са изчерпани всички вътрешноправни средства.

  1. 13. Конвенция за предотвратяване и наказание на престъплението апартейд от 1973г.

Приета през 1973г., повлияна от ситуацията в ЮАР. Апартейд – практиката и политиката на расова сегрегация и дискриминация в Южна Африка. Апартейд като престъпление – ако там няма, може да се появи другаде. Неприлагането на закона не го отменя, така че Конвенцията е все още в сила.

Конвенцията предвижда, че апартейдът е престъпление според МП и за него отговорност носят физическите лица – извършители, независимо от качеството им на държавни служители или частни лица.

Начини за наказване:

  1. Създаден е специален межд. съд за конкретно извършен случай на апартейд.
  2. Възможност извършителят да бъде наказан то националния съд на всяка д-ва, страна по Конвенцията.
  1. 14. Конвенция на Съвета на Европа за защита ПЧ и основните свободи. Правна уредба на ПЧ в Конвенцията. Протоколи към Конвенцията

Приета през 1950г. като межд. договор. Обхвата и постоянно се разширява. От 1992г. и Б-я е страна. С тази Конвенция е създаден Евр. съд по ПЧ. Приета е в рамките на една межд. организация – Съвета на Европа, създаден след ВСВ със седалище в Страсбург /немски град във Франция/. Идеята е да символизира преодоляването на противоречията м/у Германия и Франция.

В рамките на тази межд. организация се приема Евр. Конвенция за ПЧ /ЕКПЧ/. Тя урежда само 2 вида права – гражд. и полит. /по тази материя по-лесен консенсус/:

  1. Право на живот
  2. Забрана за изтезания
  3. Забрана за робство
  4. Право на свобода и сигурност
  5. Право на справедлив съдебен процес
  6. Забрана за придаване на обратна сила на наказанията
  7. Свобода на съвестта, мисълта и религеята
  8. Свобода на словото
  9. Свобода на мирните събрания
  10. Право на встъпване в брак и създаване на семейство

Тези права се припокриват с гражд. и полит. права от Всеобщата декларация и Пакта.

Конв. включва и АД клауза – традиционна разпоредба за всички договори за закрила ПЧ. За първи път се появява в АД клауза термина национално малцинство. Конвенцията изрично посочва, че д-вите са длъжни да създадат ефикасни вътрешноправни средства за защита. Дава възможност да се потърси межд. закрила, ако липсват такива средства. Конвенцията предвижда възможност за дерогиране /отмяна/ на правата, които са регламентирани в нея, но има права, които не могат да бъдат дерогирани:

-          забрана за мъчения

-          право на живот

-          забрана на робство

-          забрана за придаване на обратна сила на наказателния закон

Конвенцията предвижда, че тези права, които са регламентирани от нея са предоставени на всички лица, намиращи се под юрисдикцията на съотв. д-ва. Конвенцията е възприела 1 специфичен начин за ограничаване на правата с т.нар. допълнителни протоколи. Те са самостоятелни договори, които се подчиняват на всечке правила на договорите. Държавите, страни по конвенцията са свободни да станат страни по който искат от тези протоколи. Те не са факултативни протоколи. Те са протоколи към ЕКПЧ. През 1997 са вече 11. Сега само някои протоколи са в сила. Те са в 3 категории:

  1. Въвеждащи нови граждански и полит. права
  2. Протоколи, с които се променя Конвенцията
  3. Протоколи, отнасящи се до институционалния механизъм за защита правата по Конвенцията.

Европейска комисия за ПЧ, Европейски съд – 11-я протокол прави промени в тези механизми. Сега са останали само протоколи, които въвеждат нови права. Тези права са абсолютно равнопоставени с тези посочени в Конвенцията. Права въведени с протоколи:

1-ви протокол – 1952 г. въвежда: защита на собствеността, право на образование, право на свободни избори

4-ти протокол /отпаднал/ - забрана за лишаване от свобода поради неизпълнение на договорни задължения; свобода на придвижване; забрана за експулсиране на свои граждани; забрана за експулсиране на чужденци колективно

6-ти – забрана на смъртно наказание, запазва възможността за налагане на смъртно наказание само по време на война

7-ми – регламентира процедурата по експулсиране на чужденци /Б-я не е страна и затова експулсирането не може да се обжалва пред ЕСъд/, въвежда право на обжалване по наказателни дела, обезщетение за изтърпяно наказание, наложено поради съдебна грешка, недопустимост за осъждане 2 пъти за 1 и също деяние, равноправие на съпрузите.

Друга особеност на Конв. е че тя предвижда специален институционален механизъм, гарантиращ защитата на правата. Първоначално е предвиждала 2 органа: Европейска комисия за ПЧ, Европейски съд. ЕКомисия – жалбите са се подавали пред нея, произнасяла се е с доклад, които се е внасял в Комитета на министрите – полит. орган, чийто решения са задължителни. Алтернативна възможност бил съда. 1998 г. тази система е изменена с 11-я протокол – реформа – отпада ЕКомисия. Остава ЕСъд, който също е реформиран и се доближава до една нормална съдебна процедура.

  1. 15. ЕСПЧ – обща х-ка

Институционалния механизъм на Конвенцията се свежда до ЕСПЧ. Състав – броят на съдиите е равен на броя на държавите страни по Конвенцията. По 1 съдия, гражданин на страна по Конвенцията – не е представител. Качества – високо морални. Проф. качества – да отговаря на условията за заемане на висша съдебна длъжност в своята страна или да е юрист с призната компетентност. Независимост на съдиите – действат в лично качество, независимо от правителствата и се подчиняват само на съвестта си. Не могат да упражняват никаква друга дейност. Живеят в седалището на съда – Страсбург. Изборът се осъществяват от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, като всяка държава страна по конвенцията издига 3 кандидатури за съдийско място, от които Асамблеята избира 1 /не е задължително да са граждани на съотв. д-ва/. Мандата на съдиите е 6 год., като при 1-я избор чрез жребий, теглен от генералния секретар на СЕ, за ½ съдии се дава 3 год. мандат с цел да се получи стъпаловидност на мандатите – да има приемственост.

Овакантяване на съдийска длъжност – оставка или болест – тогава се избира заместник, чийто мандат изтича с този на титуляра. ЕСъд въвежда пенсиониране на съдиите – 70 год. възраст. Има и освобождаване на съдия от длъжност – ако е престанал да отговаря на изискванията за съдия. Решението за освобождаване от длъжност се взема от останалите съдии с квалифицирано мнозинство – 2/3 от гласовете на съдиите.

Структура на ЕСъд:

  1. Председател – избира се за 3 г., за да може при всеки избор на съдии да се прецени. Той: ръководи заседанията представлява съда подписва решенията и съвещателните мнения.
  2. Зам.-председатели – те нямат собствени функции, само заместват председателя при отсъствие или ако им се възложи от председателя.
  3. Секретариат – ръководи се от секретар /персонала на съда/.

Съдът приема правилник за структурата и дейността си.

Съдиите са разделени в няколко звена:

-          състави – включващи 3-ма съдии;

-          отделения – състоят се от 7 съдии;

-          голямо отделение – състои се от 17 съдии.

16. Юрисдикция на ЕСПЧ

Право на съда да разглежда и решава определени дела във връзка с нарушаването на тези права на човека, които са регламентирани в ЕКонвенция. Преди д-вите признавали юрисдикцията на съда изрично. След реформата юрисдикцията на съда е автоматична. Д-вата, ставайки страна по Конвенцията, автоматично признава юрисдикцията на съда да разглежда жалбите срещу нея.

Пред съда могат да се подават 2 вида жалби – междуд-вни и индивидуални. Индивидуалните са най-важни – те са основно средство за защита на 1 лице от неговата д-ва. 3 категории индивидуални жалби:

  1. Отделно лице
  2. Група лица
  3. Неправителствени организации

При жалбата от група лица има следните изисквания:

-          става въпрос за 1 и същи права на тези лица

-          1 и същи нарушения на тези права

-          жалбата да е подписана от всички тези лица с цел да се избегне повторност

Неправителствени организации:

-          орг. да не е държавна

-          да бъде обществена орг. /църковна, търг. друж./.

Трябва да се защитава правото, което касае орг. като цяло, а не права на нейни членове.

Жалбата се подава по определен ред, установен от практиката на ЕСъд. Изпраща се писмо от жалбоподателя до секретариата в свободен текст. Секретарят на съда прочита и отговаря на подателя какво трябва да бъде съдържанието на жалбата – дава указания. Жалбоподателят въз основа на отговора изпраща ново писмо. Ако то не е съобразено с изискванията, секретарят може още 1 път да му отговори с указания. Ако писмото отговаря, секретарят изпраща формуляр, който жалбоподателя да попълни. Формуляра е с дата, която го завежда – тази, на която жалбоподателя е изпратил 1-то си писмо, тъй като 1 от условията за допустимост е 6-мес. срок след изчерпване на вътрешноправните средства .

17. Условия за допустимост на жалбите, подавани до ЕСПЧ

  1. Междудърж. жалби

-          изчерпване на вътрешноправните средства

-          жалбата трябва да бъде подадена в 6-мес. срок от изчерпване на възможностите на последната инстанция

  1. Индивидуални жалби:

-          изчерпване на вътрешноправните средства

-          жалбата трябва да бъде подадена в 6-мес. срок от изчерпване на възможностите на последната инстанция

-          жалбата да не е анонимна

-          жалбата да не се разглежда или да не е вече разглеждана от други междунар. правозащитни органи

-          да не е несъвместима с Конвенцията

-          да не е злоупотреба с право

-          да не е правно необоснована

Допустимостта има временен х-р. Отхвърлената като недопустима жалба може да бъде подадена след отпадане на условието за недопустимост. Недопустимостта може да се постановява и в хода на делото след като съдът е започнал да разглежда делото по същество.

18. Съдопроизводство пред ЕСПЧ

Проверка за допустимостта на жалбата:

  • индивидуална жалба – проверява се от състава. Ако е недопустима се отхвърля, ако е допустима влиза за преценка на нейната допустимост в отделение. Преценката на отделението е окончателна
  • междудърж. жалби – проверява се само от отделения.

Индивидуалните и междудърж. жалби се разглеждат по същество от отделения. Преди разглежд. по същество ЕСПЧ прави опит за приятелско уреждане на спора /нетипично за съдебен орган, останало от ЕКомисията/. При това е възможно държавата и пострадалото лице да уредят спора по компромисен начин. Посредничат Комитет по ПЧ и ЕКомисияПЧ. Приятелското уреждане се извършва от отделенията. Към това се пристъпва, ако няма възражение на някоя от страните. Ако има – съдът няма право да пристъпи към примирие. Ако се постигне приятелско решение, съдът постановява заключение, в което излага фактите по спора и споразумението между страните /съдът не прави преценка и не се произнася/. Ако не се постигне споразум. съдът разглежда жалбата по същество – от отделение. Конвенцията позволява отделението да прехвърли жалбата на по-голямо отделение, т.е. отделението се десезира, оттегля се и прехвърля жалбата при опр. условия:

-          жалбата да повдига сериозен въпрос относно тълкуването на Конвенцията

-          решаването на жалбата на това отделение може да доведе до противоречие с предишни решения на съда по аналогични жалби

-          ако има възражение на някоя от страните, такова препращане е невъзможно – делото се гледа от отделението

Отделението разглежда жалбата на открито заседание, което приключва с решение, което има статут на решение на целия съд. То може да бъде преразгледано. Това не е обжалване – няма йерархия на органи в МП. Това преразглеждане става вътре в самия съд, от голяма отделение и се прави при определени условия:

-          решението да е на отделение

-          преразглеждането да бъде поискано на някое от следните основания: делото повдига основни въпроси относно тълкуването на конвенцията; повдига въпрос от общозначим х-р /до МП като цяло/.

Преразглеждането може да се иска само от страна по делото, с писмена молба подадена в 3-мес. срок от постановяване на решението. По-голямото отделение разглежда делото в 5-членен състав, като взема и разглежда делото по същество /не проверява решението за грешки/. То също се произнася с решение, което е окончателно. Ако делото е решено от голямо отделение от самото начало, то това решение е окончателно.

Окончателно е решението на съда, на което:

  1. Не е поискано преразглеждане
  2. Пропуснат е 3-мес. срок да се поиска преразглеждане
  3. Голямото отделение отхвърли молбата за преразглеждане
  4. Страните по делото предварително са заявили, че няма да искат преразглеждане на решението, независимо какво е то

Решенията на съда са окончателни и задължителни, ползват се със силата на присъдено нещо. Те имат мотиви. Всеки съдия, който изцяло или отчасти не е съгласен с решението, може да заяви индивидуално мнение. Съдията:

-          може да е съгласен с диспозитива на решението, но да не е съгласен с мотивите

-          може да не е съгласен с диспозитива – не е съгласен с цялото решение. Съдията може да напише собствено становище.

Контрол по изпълнение на решенията упражнява Комитета на министрите /КМ/. Той е полит. орган, включващ всички външни министри на държавите членки. Той е главен изпълнителен орган.

Възможности за въздействие на КМ:

-          на всеки 6 мес. КМ включва въпроси в дневния си ред свързани с отказа на съответната д-ва да изпълни решение на съда

-          при опр. условия тази държава може да бъде изключена от СЕ /или да и се прекрати участието – Русия и Чечня/.

Езици – английски и френски. Може и друг език, ако държавата си осигури превод и поеме разходите. При индивидуалната жалба разходите за превод се поемат от съда.

Финансиране – няма такси за подаване на жалба. Съдът може да оказва и т.нар. правна помощ на жалбоподателя под формата на финансови средства. Правна помощ е, зощото и с цел участие в дело, правна защита:

-          заплащане на адвокатски хонорар /не се допуска без адвокат/

-          средства за пътуване и престой на жалбоподателя и адвоката му в Страсбург.

Всеки жалбоподател е длъжен:

-          да има свой адвокат

-          може адвокати от всяка държава, страна по Конвенцията

Средствата се отпускат по специални тарифи на СЕ. Парите се вземат от осъдената държава, която ще плати разноските по делото /размера може да се обжалва/.

Решение за отпускане на правна помощ – съдът прави проверка и помощта се отпуска когато: бъде поискана от жалбоподателя; жалбоподателя трябва да докаже, че няма средства за делото /изисква се специална нот. заверена декларация, в която той посочва всички доходи имущества и разходи, вкл. и средствата, с които издържа семейството си/. Съдът проверява данните от декларацията. Той може да откаже в 1 момент правна помощ и по-късно да я предостави.

19. Съвещателни мнения /СМ/ на ЕСПЧ

СМ – едно правно тълкуване, което ЕСъд дава на правни въпроси по своя характер, които са свързани с ЕКонвенция.

СМ – оказване на правна помощ на Съвета на министрите на Съвета на Европа. Те могат да ги поискат и се дават на тях. Само Комитета може да поиска съвещателно мнение. Те се приемат с гласовете на 2/3 от 17 членния състав на съдиите. Всеки съдия, който не е съгласен със СМ изцяло или отчасти може да заяви свое индивидуално мнение. Изцяло или отчасти – може да е съгласен със СМ, но не и с мотивировката му.

СМ не трябва да променя по никакъв начин съдържанието на правата на човека, посочени в Конвенцията.

СМ са от самото начало на съществуването на ЕСъд, но досега не са искани и не са давани.

20. Извъневропейски системи за защита ПЧ

Европейската с-ма е регионална. Освен нея има още 2 – Американска и Африканска.

  1. Американска – северно и южноамериканска.

1969г. Междуамериканска конвенция за ПЧ /МАКПЧ/ - граждански и полит. права. Предвиждат 2 органа – Междуамер. комисия за ПЧ /МАК/ и  Междуам. съд за ПЧ /МАС/.

  • индивид. жалби – юрисдикцията на МАК е автоматична за всички страни по Конвенциата
  • междудърж. жалби – изисква се специално признаване на юрисдикцията на МАК

МАК се произнася по жалбата с доклад -  има или няма нарушение – незадължителен акт. Този доклад се внася в МАС. И за 2-та вида жалби се изисква изрично признаване на юрисдикцията на МАС. Съдът работи само след като се внесе доклад. Произнася се с решение по спора, което е задължително, но няма специален механизъм за гарантиране на изпълнението му. Може да се иска съдействие от Общото събрание на американските държави - да се вземат полит. мерки срещу д-вата, която не изпълнява решението.

  1. Африканска – 1981 г. в рамките на Организ. за Африканско единство се приема Африканска харта за ПЧ и народите.
  • регламентира 5-те вида права на човека – гражд., полит., ик., соц., култ.
  • Регламентира и правата на народите: право на самоопределение; право на суверенитет над природните ресурси; право на развитие; право на мирно съществуване; право на благоприятна околна среда.

Тази харта отразява състоянието на Африка – проблеми м/у афр. държави. Без постигане правата на народите не може да се постигне право на човека. Специализ. орган – АКомисия за ПЧ. Съд няма. Комисията може да приема м/удърж. и индивид. жалби. Произнася се с доклад, които има незадължителен х-р.

АКПЧ разглежда само такива индивид. жалби, отнасящи се до серия сериозни и масови нарушения на ПЧ. Единичен случай Комисията няма да разгледа.

За изпълнение на доклада срещу държавата, която не го е изпълнила се търси полит. съдействие от Орг. за афр. единство.

21. Международна закрила на ПЧ и проблемът за малцинствата

Въпросът за М за 1-ви път възниква през периода м/у 2-те свет. войни /СВ/. В резултат от 1-вата СВ в Центр. и Източна Европа възникват нови д-ви, а др. променят своите граници и на територията на всяка от тези д-ви остават части от населението на съседни д-ви – образуват се М. Възниква проблема да се защитят, тъй като поради историческите конфликти, които са имали на тях не се гледа с добро око. След 1-вата СВ и създаването на Обществото на народите е бил приет целенасочен подход – UK и Франция са сключвали договори с всяка 1 от тези д-ви, в които има М. 1-ят договор е от 1919 г. с Полша. Всички останали са подобни на него

  1. Проблемът на М – задължение към другата страна по договора, а не към самото М
  2. За 1-ви път се посочват видовете М – расово; религиозно; езиково
  3. За 1-ви път се посочва, че носител на правата не е М като общност, а на отделния член на М. От тази гледна точка на носителя правата са индивидуални
  4. Посочени са правата на лицата включени към М:

-          право да изповядва и практикува религията си

-          право да си служат със своя език

-          право да изучават езика си и да изучават учебни предмети на езика си

Това са права характерни за М, но носител е отделния член.

Схемата на този до-ор се запазва и по-късно.

След 2-та СВ проблемът за малцинствата се измества от проблема за отделните видове ПЧ, тъй като със създаването на ООН се е смятало, че след като се гарантират на всеки човек правото на живот, свобода, равенство и собственост, всички хора, вкл. и М ще получат пълна защита, но това се е оказало неправилно.

През 1966 г. – Пакт за гражд. и полит. права – чл. 27 за М – 1-вата до-орна разпоредба:

  • посочва видовете М – етническо, религиозно, езиково
  • потвърждава индивидуализирането от гледна точка на носителя им
  • посочва правата – да си служат и използват езика, религията
  • правата може да се упражняват поотделно и съвместно
  • негативна редакция – д-вите не могат да лишават членовете на М от техните права

ЕКПЧ в своята антидискриминационна клауза въвежда термина национално М.

1992 г. в рамките на ООН – Декларация за правата на лицата принадлежащи към национални, етнически, религиозни и езикови М – незадължителен акт, в заглавието е посочено, че става въпрос за индивид. права. Първоначално разширяване на видовете М – етн., религ., ез., всяко от които може да бъде опр. и като национално.

След декларацията на ООН, важен м/унар. правен документ е Рамковата конвенция на СЕ за защита на нац. М-ва. Това е 1-ят до-ор, сключен в тази област.

Дефиниция за М: Тази група от хора, която числено е по-малка от останалата част от населението на 1 д-ва, намира се в недоминиращо положение в тази д-ва и чиито членове са граждани на тази д-ва и вкл.-ват етн., религ., ез. х-ки,различни от тези на останалата част от населението и показват дори и само подразбиращо се чувство на солидарност за съхраняване на своята култура, традиция, религия и език. Ликвидиране на пробл. с М – като се интегрират в д-вата. Рамковата конв. е важен регионален до-ор приет 1994 г. В нея:

  • Посочен е терминът нац. М, включващ видовете
  • Права принадлежащи на лица от М – индив. х-р на правата
  • Посочените в Конв. права – гражд. и полит. – същите признати на всеки 1 човек

Целта е да се внесе ред и да се признаят правата на членовете на М:

  1. Равенство пред закона
  2. Равенство м/у лицата, принадл. към М и лицата, принадл. към мнозинство, относно участието в икономическия, социалния, политическия и култ. Живот
  3. Право на лицата принадл. към М да поддържат и развиват своята култура, религия и др.
  4. Свобода на мирните събрания
  5. Свобода на словото, съвестта, мисълта и религ.
  6. Право да използват своя език както в частното си общуване, така и в публичния живот /писмено и говоримо/, т.е. в контактите с администрацията в района, в който живеят. Това право има строги огранич.:

-          може само в райони традиционно обитавани от това лице или където М се явява мнозинство от населението

-          само ако поискат това раво да контактуват с администрацията

-          да има реална нужда от това /трудно се доказва/

-          д-вата е длъжна само да се стреми доколкото й е възможно да осигури условия администратора да може да контактува на този малцинствен език

  1. Да изучават своя език като граматика и литература и да изучават предмети на него. Имат право да създават собствени у-ща, но само частни. Длъжни са да изучават и официалния език на държавата. Ограничения да учат предмети на собствен език:

-          в такива райони, в които М живее и е мнозинство

-          имат значителна необходимост да изучават предметите на М-вен език

-          държавата е длъжна да се стреми да осигури изучаване на предмети на М-вен език, като това е подчинено на образов. изискв. в съотв. д-ва

  1. Право да установява контакти с член на същото М в съседна или др. д-ва

Всички права посочени в Конв. търпят 1 ограничение – ПРАВАТА НЕ МОГАТ ДА СЕ УПРАЖНЯВАТ ПО ТАКЪВ НАЧИН, ЧЕ ДА СЕ НАРУШАВА МП И СУВЕРЕННОТО РАВЕНСТВО, ТЕРИТОР. ЦЯЛОСТ И ПОЛИТ. НЕЗАВИСИМОСТ НА СЪОТВЕТНАТА Д-ВА.

Контролът за спазването на Конв. се осъщ. от Комитета на министрите към СЕ – към него е създаден помощен орган от специалисти – експерти, които получават периодични доклади от държавите за това как те спазват правата на М.

Конв. не решава въпроси, но е единств. м/унар. до-ор по този проблем

 

WWW.POCHIVKA.ORG