***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Европа ПДФ Печат Е-мейл

Днес ние строим или поне се опитваме да строим Европа, окрилени от големи надежди за една велика държава. Те обаче ще се сбъднат само ако отдадем дължимото на историята. Без своята история Европа би била без произход и без бъдеще, защото бъдещето произтича от миналото. Това минало не бива да парализира настоящето, а да му даде възможност, съхранявайки се, да се промени и развивайки се, да получи нов образ. Нашата Европа, в този вид, в който я знаем днес, е изминала дълъг път, от както гърците са и дали името, запзаило се и до днес. Точно върху великото минало на Европа ние трябва да изградим едмо още по велико бъдеще, една модерна национална държава.

След немско - френската война от 1870 - 1871 г. френският теолог Ерне Ррьоно, загрижен за националната раздвоеност между Германия и Франция, проследява въпроса що е нация. Той разглежда един след друг делово и методично обичаините отговори, за да ги опровергае: нацията не е еднозначна с расата, тъй като всички съвременни нации  представляват етническа смес: Франция е келтска, иберийска, германска, Германия е германска, келтска и славянска, Италия е етнически неразгадаема.  Политика, която се стреми към една нация с расистки аргументи би разрушила европейската цивилизация и би била сериозна пречка за една обединена и съвременна национална държава, каквато европа се стреми да стане. Нацията не е идентична и с езика - как иначе би могло да се обясни отделянето на САЩ от Великобритания, на Испания от Южна Америка? Религията също не е подходяща за основа на една съвременна нация, както показват различните граници на държавите и вероизповеданията.

Следователно нацията не може да бъде описана и обоснована с достатъчо материални обстоятелства. Изводът на Рьоно е:"Нацията е душа, духовен принцип. Две неща, които в действителност са едно, съставляват тази душа, този духовен принцип. Едното е общото притежание на на богато наследство от спомени, другото - съвременното разбирателство, желанието да се живее заедно и да се гради един по добър стандарт за живот."

Едва ли повечето от нас осъзнаваме накъде е отвело онвоа, което е започнало на 1 септември 1939 г. с нападението на немските войски над Полша? Втората световна война и нейните последствия. По време на тази война Европа загубила голяма част от младото и работоспособно население, което можело да я издигне във висота недостъпна за другите държави. Историците говорят за 55 милиона мъртъвци, точната цифра обаче не я знае никои. А също и потоци от бежанци в апокалиптични размери. Естествено никои от нас не може да бъде сигурен, че тази война няма да бъде повторена. И ако бъде повторена, тоест потретена, да не забравяма и първата световна война и още много други назад в миналото, дали Европа ще издържи или ще рухне и няма да може никога вече да се изправи.  И докато в действителност наследниците на Европа - Америка, Япония, Китаи, донякъде и Русия отдавна са поели световното господство, а гладните държави на Третия свят чакат своя шанс да нападнат все още богатите, но безжизнени останки на някогашните поробители.

Това би бил най - лошият изход, който не бива да настъпва, макар че Европа вече е направила няколко стъпки в тази посока. Сигурно е обаче, че през 1945 г. континентът притежавал напълно различно лице. Сед разрушителната война на Адолф Хитлер, европейската държавна система не могла да събере сили за самостоятелна реакция. Европа платила за своето спасение с поделяне и включване на нейни територии в сферите на интересите на световните сили САЩ и Съветски съюз. По този начин се озовала в центъра на Студената война. Но трябва да приемем, че всяка модерна и велика нация е имала своите трудности. По примера на САЩ, те имат своите войни и кризи, само дето са се случили доста по рано и сега са една обединена и доминираща за момента нация.

Следователно европейската съпротива срещу диктатурата на Хитлер, била едно начало за Европа да създаде едно обединително движение след Втората световна война; другото било Студената война. Без двамата големи деспоти на 20 век, Хитлер и Сталин, не би станало възможно европейското обединително движение, което за пръв път в историята на континента създали трайни, наднационални институции. Това показва, че Европа винаги е могла да се обедини срещу нещо, но не и в името на нещо. Европа преживява своето единство тогава, когато става дума за защита от обща опасност, и губи това единство, когато опсността изчезне.

Няма съмнение: отровата на масовия национализъм, от който Европа едва вече не загина веднъж, продължава да действа. Погрешно би било обаче национализмът да се разглежда само от тази негова разрушителна страна. Без обединяващата и мобилизиращата сила на национализма в източноевропейските страни освобождаването от комунизма едва ли би било възможно.

Не разделението на нации е това, което застрашава Европа, а стремежът на дори съвсем малките нации, да образуват национални държави, в които да бъде установено невъзможното единство между нация, език и държавна територия.

А каква е ползата от националната държава? Тя е била неизбежна през миналото столетие като обиталище на възникващото индустриално общество и като регулиращ механизъм за неговите конфликти, а освен това и като единствена рамка за демократичните институции и конституции. Но националната държава вече не може да задоволи сама съвременните  потребности на хората, за това са необходими други, по широки и по съвременни мащаби. А и каква цел биха могли да имат държавните граници в Европа, когато конституциите и икономическите системи стават все по еднакви? Какво означава, да речем, немско-полската граница, когато от едната и от другата страна немци и поляци могат да живеят и работят в еднакви условия.

Трайното единство на Европа не може да бъде осъществено от една централизирана, снабдена с всички съвременни правомощия на властта единна държава. Европейският ред може да бъде траен само ако се съобразява с нациите, тяхната дълга история, техните езици и техните държави. Освен това съществуват областите и провинциите. Съществуват и общините, в които протича всекидневният живот.

Всичко това може да бъде сглобено в едно цяло, в една бъдеща Европа. Едно относително свободно държавно образувание от множество политически етажи, в което всяко нещо което не може да се изпълни от долния етаж се предава на по горен.

Решаващото препятствие пред силното европейско чувство за идентичност се крие в самите европейци. Хората преживяват своята общност като общо минало, те се припознават на първо място в своите национални истории. Френският социолог Едгар Морен твърди следното;"Една нация се споява с колективната памет и общите норми и правила. Общността на една нация черпи от дългото минало, богато на опит и изпитания, страдания и радост, поражения, победи и слава, които родителския дом и училището предават на всеки индивид от всяко поколение, за да бъдат дълбоко усвоени от него."

В историческата памет на европейците на първо място все още стои тяхната национална идентичност; и както понякога заради дърветата не виждаме гората, така и европейците не забелязват своя континент заради множеството нации. Ние трябва да се научим да мислим и признаваме Европа, за да стане тя действителност. В течение на хиляди години ние, европейците, сме свиквали със своите стари държави и нации. Разбира се те ще съществуват още дълго и ще бъдат необходими. Но те непрекъснато ще се преобразяват, постепенно вероятно ще избледнеят и отстъпят на заден план, за да сторят място на една европейска нация, чиито облик днес все още е неясен.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG