Home Европейска интерграция Доклад на Европейската комисия по националната програма за приемане на европейското право

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Доклад на Европейската комисия по националната програма за приемане на европейското право ПДФ Печат Е-мейл

Увод

Създаването на ЕС и обединението на страните от Европа  е извършено с различни цели – това са икономическите, социалните, технологичните цели, целите, за повишаване на благосъстоянието на цялото европейско население, постигане на сигурност и висока конкурентоспособност на ЕС. Факторите, които налагат постигането на подобни цели са различни, като съществен важен фактор е глобализацията.

Няколко години след началото на прехода към пазарна икономика, България недвусмислено заяви желанието си за членство в ЕС. Това е обусловено от географската разположеност на страната, традиционно добрите отношения на страната с европейските държави, наличието на политическа воля и консенсус по отношение на намеренията за членство. Естествено, друг фактор за достигане на критериите за членство на страната в ЕС бе глобализацията и намерението на България да се впише адекватно в този процес.

За постигане на нужните критерии, България получи мащабни помощи от страна на ЕС. На практика, съюза откликна чрез разработване на пакет от мерки за съдействие на България, който се състои от четири основни елемента:

Първият елемент бе нов, голям пакет от макроикономическа помощ.

Второ, ЕК  оповести  подкрепата си за  икономическата стабилизация и структурната реформа в страните в преход.

Трето, Комисията мобилизира програми като  ФАР на ЕС, които предоставиха  безвъзмездни помощи с цел съдействие  на властите при осъществяването на реформите.

Четвъртият компонент от помощта на ЕС за България бе допълнителна социална помощ.

ЕС публикува редовни доклади, които оповестяваха напредъка на страната по отношение на поставените критерии. От изключително значение бяха именно тези коментари, които даде Европейската комисия по националната програма за приемане на европейското право. Наличието на такава програма бе основното изискване на Партньорство за присъединяване. Целта на настоящата разработка е да прегледа последния  доклад по отношение на напредъка на страната.

1. Принципи на преговорите за присъединяване

В План 2000 Европейската комисия очертава необходимостта от пряка помощ за специфичните нужди на всяка страна кандидатка, като им предоставя помощ за решаване на конкретните им проблеми. Европейският съвет в Люксембург от декември 1997 г. одобри Партньорството за присъединяване като ключов елемент в укрепването на предприсъединителната стратегия.

Партньорството за присъединяване постави приоритетите за всяка страна- кандидатка при нейната подготовка за членство в ЕС и обединява всички форми на подкрепа на ЕС в единна рамка. Основните принципи, залегнали в преговорите за присъединяване са четири:

Преговорите се концентрират върху условията, при които кандидатите приемат и прилагат нормативната уредба на ЕС;

Междинните договорености са възможни, но те трябва да са ограничени като размер и времетраене, и трябва да имат сериозно влияние върху функционирането на вътрешния пазар; освен това те трябва да са придружени от план с ясно определени етапи за прилагане на нормативната уредба на ЕС;

Принципът на диференциация: решението да се започнат преговори с няколко страни едновременно не означава, че преговорите ще бъдат завършени по едно и също време; преговорите се провеждат индивидуално и зависят от сложността на проблемите, които трябва да бъдат решени;

Принципът на застигането: когато Европейският съвет в Хелзинки през декември 1999 г. реши да отвори преговори с втора вълна от кандидатки, той постанови, че “страните- кандидатки, които са допуснати до преговори, ще имат възможността да застигат в разумни времеви граници тези, които са вече в преговори, ако са постигнали достатъчен прогрес в своята подготовка”.

България ще стане пълно правен член през следващата година, което означава, че страната адекватно е реагирала и изпълнила договореностите, постигнати в процеса на преговори. Последния доклад на ЕС обаче  поставя и някои последни моменти, които страната трябва да изглади преди пълноправното си членство в ЕС.

2. Напредък на България, установен в процеса на присъединяване

Всяка държава- кандидатка за членство в ЕС  трябва да отговаря  на определени политически и икономически критерии и напълно да приведе в съответствие своето законодателство със законодателството и стандартите  на ЕС. В периода на преговорите за присъединяване, постигнатият напредък от страната- кандидатка се проследява всяка година в редовни доклади.

Мониторинговите доклади оценяват постигнатия напредък по изпълнението на поетите ангажименти от присъединяващите се страни. Докладите очертават основните постижения и точно определят оставащите проблеми.

По отношение на  привеждането в съответствие и изпълнението  на законодателството и стандартите на ЕС, докладите определят 3 степени  на готовност, освен сферите, в които не се срещат трудности, (в които страната вече е приключила с необходимите реформи или продължаващата й подготовка ще позволи завършването  на реформите до датата  на присъединяване), като съществуват още и:

  • сфери, в които са необходими повече усилия – органите на  властта трябва да ускорят реформите в периода до датата на  присъединяване
  • сфери  на сериозно безпокойство – органите  на властта трябва да предприемат решителни действия за навременната подготовка  на страната за членство. Следва незабавно да се обърне внимание  на постоянните недостатъци в тези области, тъй като те могат да застрашат ефективното функциониране  на политиките на ЕС  и да възпрепятстват страната кандидат да се възползва от пълноправното си членство в ЕС.

България постигна значителен напредък в съдебната реформа от м. октомври 2005 г. до сега. Бяха предприети мерки за борба с корупцията, които дадоха възможност да се започнат разследвания. Според Комисията обаче, България трябва да представи ясно доказателство на резултатите в борбата срещу корупцията, по отношение на  разследванията и съдебните производства. Тя също така трябва да положи усилия за продължаването на  реформата в съдебната власт и по-специално да насърчи прозрачността, ефективността и безпристрастността й. Според ЕС, трябва да се положат допълнителни усилия в борбата срещу трафика на жени, положението на лицата  с умствени затруднения и малцинствата.

България продължава да има функционираща пазарна икономика. Необходимо е обаче,  да се положат усилия и по отношение  на условията на пазара на труда.

Като цяло, България е постигнала значително  ниво на хармонизиране  на националното си законодателство с европейското. Страната ще е в състояние да поеме задълженията  на пълноправното си членство  на предвидената за присъединяване дата, ако продължи и ускори усилията си в няколко области, както и като укрепи административния си капацитет. Броят на областите, които пораждат сериозно безпокойство е намалял значително - от 16 до 6, а именно:

  • създаване на подходяща Интегрирана система за администриране и контрол (ИСАК) в земеделието - директните плащания за земеделие представляват значителна част от бюджета на ЕС. Всяка държава-членка трябва да гарантира правилното изразходване на тези средства. Всеки недостатък в тази област може да доведе до закъснение в изплащането на средствата или да даде основание за извършване на корекции или връщане на парите на европейските данъкоплатци;
  • изграждане на съоръжения за събиране, обработка и унищожаване на странични животински продукти, съобразно европейското законодателство за трансмисивните спонгиформни енцефалопатии (ТСЕ) и страничните животински продукти – безопасността на храните е основна загриженост на всички граждани на ЕС, хранителните продукти трябва да отговарят на всички изисквания на ЕС;
  • ясни доказателства за резултати в разследването и преследването на мрежите на организираната престъпност – съществуването на организирана престъпност в България поражда подозрения относно върховенството на закона, то засяга пряко всички граждани и техните основни права;
  • по-ефективно и ефикасно прилагане на законите, свързани с борбата срещу измамите и корупцията – корупцията подкопава доверието в публичната и частна сфера в България. Тя поражда рискове от измама свързани с бюджета на ЕС и фондовете, като по този начин индиректно са засегнати и европейските данъкоплатци. Корупцията оказва негативно влияние и върху икономическото развитие на България, като влошава бизнес климата й;
  • засилено прилагане на разпоредбите по отношение на борбата с прането на пари - прането на пари е финансово престъпление, свързано с терористични действия, данъчни или счетоводни измами. Борбата с тези криминални деяния е много важна за осигуряването на сигурността и финансовите интереси на българските и европейски граждани;
  • засилен финансов контрол при използване на средствата от Структурните фондове и Кохезионния фонд. - Цялостното използване на средствата от фондовете на ЕС е в пряк интерес на българските граждани, особено по отношение на важните инфраструктурни проекти, което ще позволи на България да достигне в икономическото и регионалното си развитие останалите държави- членки, както и напълно да се интегрира в ЕС.

Освен областите, пораждащи сериозно безпокойство, в доклада са изброени и някои области, в които са необходими допълнителни усилия при подготовката на България за бъдещо членство в ЕС. Сред тях са: предприемането на решителни действия в областта на ядрената енергетика и ядрената безопасност. Това е пряко свързано с поетите ангажименти за по-ранното затваряне на реакторите на АЕЦ Козлодуй.

Заключение

По-съществените потенциални положителни ефекти за страната от присъединяването й в ЕС  се изразяват в:

  • "внос" на стабилност на паричната единица; В годините на прехода след либерализацията на валутния пазар левът преживя относително дълги периоди на стабилност, но и няколко по-кратки периоди на сътресения и скокообразни кризи;
  • по-голяма определеност и повишена предсказуемост на макроикономическата среда и макроикономическата политика;
  • понижени инфлационни очаквания;
  • елиминиране на валутния риск в рамките на ЕС, а оттук и стимулиране на търговията със стоки, услуги и финансови инструменти на територията на съюза, което на свой ред ще допринесе - чрез икономиите на мащаба и сравнителните преимущества - до по-рационално използване на ограничените ресурси, повишена ефективност и производителност и повече растеж;
  • участие в "оптимална валутна територия", а оттук - по аналогия с обосновката на предходния ефект - и стимул за дългосрочен икономически растеж и постепенно приближаване на жизнените стандарти в България към тези на западноевропейските страни;
  • постигане на социална справедливост и плурализъм;
  • запазване на демократичните институции;
  • в крайна сметка: в дългосрочен план: благоденствие и просперитет.

Разбира се, присъединяването на страната има и своите негативни ефекти или по –скоро такива, които са свързани с редица трудности и проблеми по преодоляването им. Като такива могат да се посочат необходимите промени в паричната политика; валутната политика;  фискалната политика; социалната политика, икономическата политика като цяло.

От друга страна, намаляването на областите, които пораждат безпокойство е сигурен признак, че страната успешно се справя с изпълнението на поставените критерии. Ето защо, счита се, че въпреки някои трудности по пътя към присъединяване, България ще се впише успешно в модела на обединена Европа, като по този начин се гарантира и по   -висока конкурентоспособност на страната в условията на глобализация.

 

WWW.POCHIVKA.ORG