Home Педагогика Сравнение на управлението на образователните системи на България, Гърция, Турция и др

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Сравнение на управлението на образователните системи на България, Гърция, Турция и др ПДФ Печат Е-мейл

Есе

Сравнение на управлението на образователните системи на България, Гърция,Турция, САЩ, Германия, Испания, Унгария,  Великобритания и Щвейцария 

При сравнение на управлението на образователните системивинаги се срещат серизони затруднения поради големите различия между отделните страни.Всяка една от тях има  свои традиции, които отиват далеч назад в историята и които намират отражение в конкретни управленски структури.Да не говорим за това, че едни си същи управленски функции се изпълняват от различни звена, които на свой ред са на различно подчинение, било държавно, общинско, училищно.В този смисъл и законодатеслтвото в областта на управлението на образованието показва също аналогични различия и съответстващи на тях трудности най-напред при описанието, и разбира се, при сравнението им.

Образователните системи обикновено се окачествяват каот централизирани или децентрализирани по отношение на тяхното управление.Трябва обаче да се подчертае, че това разделение засяга преди всичко:

  • управлението на национално ниво, като отразява правомощията, които централната власт има върху управлението на образователната система в страната;
  • управлението на училищното образование, тъй като управлението на предучилищното образоване обикновено се осъществява от най-малките териториално-адмистративни единици(най-често общините), управлението на висшето образование вина ги се характеризира с висока степен на децентрализация поради автономията, която имат висшите училища във всички страни.

 

Ето защо, сравнението тук се фокусира само върху управлението на училищнотообразование.

България и Гърция са държави с централизирано управление, но спадат към две различни подгрупи:страни с умерена централизация на управлението (България) и страни със силна централизация на управлението(Гърция, Турция) докато САЩ, Германия ,Испания, Унгария, Швейцария и Великобритаия спадат в групата на страние с децентрализирано управление.

 

                В България управлението е централизирано, защото то е съсредоточено в ръцете на Министерството на образованието и науката.Централизацията се изразява в много неща, но основните черти са:

  • министарът на образованието и науката упражнява контрол върху дейността на всички видове училища и обслужващи звена;
  • министарът на образованието и науката одобрява учебниците по всеки предмет и за всеки клас
  • МОН пуска оказания, правила, методически изисквания, одобрява учебни планове, учебни порграми и др., които трябва да се изпълняват изцяло от училищата;
  • Регионалните инспекторати по образованието са структури на МОН, те са органи на МОН за управление и контрол на системата на народната просвета; те провеждат централна,а не регионална политика;
  • Началниците на регионалите инспекторати по образованието,а дори и експертите, работещи в тях, се назначават от министара на образованието и науката.
  • Директорита на държавните училища се назначават от министарът на образованието и науката, а директорите на общинските училища и обслужващи звена се назначават от началниците на регионалните инспекторати по образованието;
  • Няма управление на образованието на общинско ниво;

Умереният характер на централизацията у нас се изразява в следните моменти:

  • Директорите на училищата и обслужащите звена сами назначават учителите и другия персонал ( пояснение: при силно централизираните системи учителите обикновено се назначават от управленските органи над директорите);
  • Директорите и педагогическите съвети разполагат с редица възможности да взимат самостоятелни решения относно управлението на училищата, да правят извесни промени и допълнения в учебните планове, след одобрение от регионалните инспекторати по образованието и МОН;
  • Предметите СИП и ЗИП изцяло се определят от училищата;
  • Учителите сами избиат методиките и учебниците, одобрени от МОН,  по които да преподават;
  • Училищата имат право да си осигуряват собствени приходи;
  • Училищното настоятелство има много широки възможности за местно подпомагане на образователния процес и дейността на училището;но все пак трябва да се има предвид, че настоятелството, макар и да работи в тясна връзка с директора, не е орган на управление;

 В Гърция,където министерството на образованите бзема всички решеиня относно училищната организация, учебните планове, учителите, изпитите и др. 15-те регионални дирекции по образованието провеждат стриктно министерската политика,а 240-те областни бюра по образованието съблюдават правилното приложение на учебните планове.

В Турция няма по разклонена и същевременно по-централизирана управленска система в Европа.Централната, провинциалните и подпровинциалните министерски структури провеждат изключително стриктно националната образователна политика. Десетки подчинеи едни на други департаменти, директорати,  секретаряти, комисии, инспекторати съблюдават за правилното функциониране на образователната система.

 По-сложен е въпросът с за децентрализираните образователни системи.Ако се остави националното ниво на управление, което всъщност определя общия децентрализиран характер, и се премине към следващите нива-регионално(щати,провинции, региони, области) и местно (общини, окръзи), ще се види, че в различните страни съществуват различни възможности. 

По отношемие съсредоточаването или разпределението на образователната власт между регионалните и местните администрации страните могат да се разделят на 3 групи:

  1. Страни с продължаваща децентрализация в управлението на училищните системи (САЩ, Германия)

В тях  регионалните власти са изцяло упълномощени и отговорни за образованието в региона, но те преразпределят  своите функции бърху следващото,местното ниво.Т.е. в тези страни местните власти също се полават с известна независимост спрямо регионалните. 

  1. Страни с прекъсната децентрализация в управлението на училищните системи (Испания, Унгария)
  2. Страни с пълна (тотална) децентрализация в управлението на училищните системи  (Великобритания)

САЩ, къдет щатските департаменти по образованието (това са министерствата на образованието в отделните 50 щата) контролират, но и делигират пълни права на областните и окръжните съвети не само в областта на училищното,а в някои случаи и на висшето, по-конкретно – колежанското образование.

Германия, при която всяка една от 16-те провинции има свое министерство на образованието.В рамките на провинциите управлението най-често е на 3 нива (провинциално – осъществява се от министерството, окръжно, общинско).В някои порвинции и в Берлин(който е с ранг на провинция) управлението е на две нива (липсва окръжното или общинското), а в другите два града с ранг провинции (Бремен и Хамбург) е само на едно ниво. Характерно за всички провинции е, че местните (окръвните и общинските) образователни власти имат висока степен на самостоятелност  по отношение на училищата, за които те са отговорни.

Испания- там всички образователни въпроси са в правата и компетенцията на 17-те провинции.В 7 от тях,които имат пълна автономия, образователното управление е изцяло в техни ръце, а останалите 10 спазват известни държадни ограничения, но в оммента  тече процес на предоставяне на пълни управленчески права и на тях.Провинциалните власти обаче делигират на местните власти приоритетна роля само по отношение на изграждането и оборудването на училищата и някои въпроси от стопанско-битов характер, но не и управленски функции.

За Унгария е много трудно да се определи характера на децентрализацията.Там седващото ниво на управление след националното не е регионално,а е местно (общинско) управление.На пръв поглед изглежда,че трябва да причислим Ънгария към страните от следващата група. Но по-скоро за Унгария не може да се говори  за пълна децентрализация, а управлението е по-близко до това на Австрия.

Великобритания практически няма регионални структури за управление на образованието.Има регионани  на националния Департамент по образование и наука, които се грижат за изпитите в средните училища и за координиране на понататъшното образование, но те няма управленски функции.Има. разбира се, образователни администрации за трите нации във Великобритания(Англия, Уелс и Шотлендия) и за Северна Ирландия (четирите нации съставят Обединеното кралство), но те също не управляват в истинския смисъл на думата.Управлението е преди всичко  в ръцете на местните власти.То се подпомага от огромен брой съвети и комисии, които се занимават с изпитите, разпределението на финансовите  средства, признаването на квалификацията на учителите и др.

В Швейцария основното ниво на управление е контролното(бъб бсеки един от 26-те кантона). В повечето, но не бъб бсички кантони, като междинно ниво функционират окръжни училищни съвети. Но всички кантонални правителства делигират големи права на местните образователни власти.Пълната децентрализацич има и един чисто швейцарски оттенък, тъй като всички по-важни образователни бъпроси  се решават чрез пряко допитване до населението. 

Както вече стана ясно всяка страна има свой начин на управление на образователните системи и със всички случаи той е съобразен с особеностите както в исторически така и в политически план на тази държава.Това ознаава, че неможе да се каеж кой план и коя стратегия на управление е най-добър,защото за да може да функционира добре една управленческа система тя трябва да се събразява със спецификите на собствената си държава(дали е разделена на щати ,кантони,области;каквъ вид управление имат тези единици,каква свобода притежавт по отношение на по-висшата им власт и т.н.)

В момента образователната система в България е в преход както и цялата държава.Това налага преразглеждане на досегашните управленски зкаони и начините на прилагането им съобразно съвременните обстоятелства. Когато се извършва реформа е важно да се започне от най-ниските стъпала и да се продължава в по-горните, каот се след всяко носо изменение които настъпва по време промените и на базата на новия изглед да се правят по нататъшните промени.В този смисъл вида на управление не е от първостепенна важност.Най-важна е последователността на промените и постоянството при извършването им.

Затова може да се каже, че ако вида на управление на образователните системи е съобразен с конкретната ситуация, държава и нейната история, то той би бил успешен независимо дали е от центализиран или децентрализиран тип.    

 

WWW.POCHIVKA.ORG