Home Педагогика Музикалната драматизация - условие за развитие на музикално-творчески способности

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Музикалната драматизация - условие за развитие на музикално-творчески способности ПДФ Печат Е-мейл

Музикалната драматизация - условие за развитие на музикално-творчески способности

Увод

                Музикалната  драматизация при  децата в  градината има значение за развитие на диалогичната свързана реч и за активизация на речника, както и за последващо развитие на музикално – творческите способности на децата.              Общуването с музикално –драматични игри се основава на  на познавателна, развиваща, комуникативна, оценъчна, адаптивна и други педагогически функции. Те се конкретизират чрез образователните ядра в програмата, която е определена за съответната група в детската градина, а именно:

  • възприемане на музика;
  • възпроизвеждане на музика;
  • музика и игра;
  • елементи на музикалната изразност.

   Според  изискванията за обучение по музика, насочването на детето към музикалните дейности в непреднамерен и преднамерен план е продължителен процес, начало на който се поставя, чрез тази програма, в подготвителната група за училище. В резултат на приложението й  децата ще усвоят първоначални умения за слушателска практика, ще изявят изпълнителските си възможности, ще научат основни стъпки и движения на най-характерните и достъпни за тях танци, ще получат първи представи за елементите на музикалната изразност и ще усетят значението на музиката за живота на хората.

Параграф първи. Същност на музикалните  драматизации в детската градина

                Основна  дейност в детската градина е възприемането, слушането, изпълняването на музика и участие в музикални драматизации. Интересът към влиянието на песента и музиката върху емоционалната сфера на децата не намалява с течение на времето. Напротив - изследва се в нови аспекти, уточняват се възможностите на детската песен за социално- нравствено и естетическото развитие на децата, за коригиране и възпитаване на поведението им, на въображението и интелектуалното им съзнание.

                В работата с децата по музика се обръща по-голямо внимание на интелектуалното обучение и се забравя онова първо и най-важно изживяване при срещата с музикалното изкуство. А когато това е песента, емоционалният отклик, съпреживяването на музикално- поетичното съдържание е най-важното музикално-педагогическо постижение в процеса на тази дейност.

                Музикалното изкуство е специфичен фон и посредник, чрез който детето емоционално- естетически опознава заобикалящия свят, като способства и за по-пълноценната му адаптация към новото и непознатото. Показвайки огромното богатство на предметно- сетивното, изкуството е представяне и усвояване на света в неговото естетическо многообразие. То усъвършенства нашите сетива и служи като призма на цивилизацията между детето, природата и обществото.  Музиката предизвиква и задълбочава интересите на детето, разнообразява и прави вълнуващи неговите впечатления за обектите и явленията от заобикалящата го среда и е оптимално условие за умственото развитие и възпитание на детето, изостря наблюдателността, задържа вниманието, обогатява представите, отключва говорната активност, събужда въображението, активира мисленето.

                В детската градина децата се запознават с достъпни за тях художествени образци от съвременна, класическа и народна музика. Те слушат предимно  вокални произведения, чийто словесен текст улеснява възприемането на музиката. Това са песните, които в последствие се  разучават и изпълняват от децата.[1]              

                Приоритетна за музикалното изкуство е естетическата му функция. То служи като проводник за  изява на естетическото начало във всички сфери на живота, изостря естетическата възприемчивост към света, формира емоционално- оценъчно отношение към красивото в живота, поражда естетическа активност.

                 В резултат на емоционалното съпреживяване се развива музикално- художественото мислене, детето се приобщава към света на човешките отношения, обогатяват се социалните му отношения с околните, полагат се основите на хуманизма в нравствения му облик. Преживяната образност на музиката по-бързо социализира личността, приобщава я към света на човешките ценности и добродетели, провокира творческата и природа и потенциал. Музикалното изкуство служи и като начин за естетическо самоопознаване на личността на детето и евристично разкриване на духовни ценности. Информацията, породена от езика на изкуството, дава възможност за уникално общуване между хората. Комуникативно- познавателната функция на музикалното изкуство има приоритета да приобщава нравствено и морално независимо от препятствията на времето и пространството.

                Задачите, според музикалните педагози при възприемане на драматизации, базирани на музика са:

  • Децата се приучват да изслушват с интерес и с устойчиво слухово внимание музиката.
  • Насочват се да възприемат емоционално музикалните творби, да чувстват общото настроение и да проследяват развитието на художественото съдържание.
  • Учат се да забелязват изразителната сила на достъпни за тях елементи и средства на музикалния „език”(мелодия, темпо, динамика…)
  • Развива се музикалната памет, умения да запомнят и разпознават слушани музикални произведения. Приучват се да различават, като сравняват контрастни по характер и различни по вид музикални творби.
  • Запознават се с някои музикални инструменти, като пиано, цигулка, гайда, тъпан и детски музикални инструменти- външен вид, звучност, начин на звукоизвличане.
  • Полагат се основите на елементарна осведоменост и култура в областта на музикалното изкуство.

                Тези задачи се осъществяват последователно на основата на разнообразен музикален материал, чието съдържание, чувства и настроения постепенно се обогатяват, разширява се кръгът от жизнени явления, предадени чрез отделни драматизации, което води до обогатяване и усложняване на музикално- драматичните  средства.

                В резултат на тази дейност у децата се развива музикалният слух и музикалната памет, натрупва се запас от музикално- слухови представи, разнообразни впечатления и знания за музиката, изграждат се слушателски умения, които ще прераснат след време в художествен вкус и оценъчен критерий.

                Нещо повече – чрез подобни драматизации  се  развиват творческите способности или се изявяват способностите на особено надарените деца.

                Развитието на творческите способности се изразява с няколко  основни действия:

-прослушване на цели музикални произведения;

-прослушване на части от цели музикални произведения;

 - участие в игри, базирани на музиката.

                Сложният  процес за развитие на творчески  умения у децата предполага използването на различни методи, форми и похвати на работа: образец-художествено изпълнение на музикалното произведение, беседа, словесни обяснения, съчетани с показ, слухово и зрително онагледяване и т.н.

                Успешното разрешаване на възпитателните и образователните задачи при развитие на творческите способности на децата  зависи до най-голяма степен от изпълнението на музикалната творба, която трябва да прозвучи в нейния най-привлекателен вид, и от убедеността на възпитателя  в красотата на музиката.

                От значение е още и предварителната нагласа за внимателно, заинтересовано изслушване, както и ориентирането на децата към предстоящата за възприемане  на музикална пиеса. Това се осъществява нерядко и с помощта на други средства (стих, картина, разказ, играчки, куклени етюди и пр.).

                Първоначалното прослушване се свързва с по-общи и елементарни задачи от художествено- естетически характер, като например определяне вида (жанра) на музикалното произведение, изказване на впечатления от творбата, които включват определения на настроението и характера, разкриване на съдържанието, на музикално- художествените образи и пр.

                Сценичните етюди също въздействат силно върху преживяванията на децата. Ярките привлекателни образи на куклите, декорът, лаконичният художествен диалог допълват слуховите възприятия и оставят трайни, дълбоки следи.

                Използват се и нагледно- действени прийоми, при които децата участват чрез инсценировки, движения и действия, чрез съпровод с музикални инструменти и т.н. Те създават допълнителни условия за формиране на нагледни представи за някои музикални явления, активизират музикално-слуховото възприемане.

                Възприемането на  музикални драматизации  в детска градина обхваща три степени („равнища”) на музикално- слухово развитие.

                Началното „равнище” на музикалното възприемане  се състои в умението да се разпознава слушаната музика. То се изразява в запознаване с музикалното произведение (съдържание, характер, музикално- художествени образи, музикално- изразни средства и др.), запомняне и назоваване при слушане.

                Разпознаването постепенно се усъвършенства върху основата на повишена музикално- слухова впечатлителност, свързана с емоционални преживявания до следващо „равнище”-различаване. То се основава предимно на сравняването на две или  три музикални произведения, повече или по-малко контрастни по жанр и изразни средства.

                Чрез разпознаване и различаване при възприемането на музика се осъществява постепенен подход към „смисловото възприятие ” на музиката, към осъзнаване на изразителната и сила.

                Възприемането на отделните драматизации  създава благоприятни условия за обогатяване словесния фонд на децата за характеризиране на музикалните произведения и за изказване на собствени преживявания и впечатления, възникнали въз основа на тях, както и за допир с другите изкуства (изобразително изкуство, поезия, куклен театър и пр.), които са чудесна школа за цялостно естетическо възпитание на децата.

  

Параграф втори.  Роля на драматизациите за развитие на творческите способности

                Развитието на музикалните способности и създаването на емоционално-творческо отношение към музиката са главна цел, върху която може да се изгражда музикалното обучение със средствата, които то предоставя.

                При  системно и активно представяне на детската песен (авторска и народна) творческото отношение на детето  намира многостранен израз в сферата на различните изкуства и дейности. Следователно, счита се, че стремежът в тази насока трябва да бъде,  чрез определен музикално-възпитателен модел на работа, провокиращ емоциите на децата, да се фор-мира творческо  отношение към песента, като се проверят възможностите на нейното въздействие и се работи върху тази насока.

                Често пъти децата дори да имат способността да разберат музикалното съдържание, не умеят да го предадат, не достигат до обяснението и ориентирането към позицията на слушател. Не могат да преведат в езикова форма емоционалните си преживявания, защото от тях се иска да отговорят на въпроса “Какво изразява музиката?”, а не на въпроса: “Какво преживяваш, когато слушаш…?”. Впечатленията и музикалната отзивчивост имат естетическа значимост, когато преминават през призмата на собствения художествен опит. Затова е необходимо да се ползва комплекс от специални педагогически въздействия, включени в методична система, при която се привлича музикалния опит на детето и се стимулират самостоятелните изводи и обяснения за музикалното изкуство.

                 За да предизвиква емоционален отклик у детето, всяка песен трябва да е съобразена с принципа за достъпност.

                Това изискване може да се интерпретира в два аспекта: достъпност на съдържанието и достъпност за нейното възпроизвеждане. Достъпността на съдържанието се разглежда като използване на близки до децата образи, изразяващи спокойствие, радост, нежност, тъга, в песни от двата основни лада – мажорен и минорен, а също и подходящи старинни диатонични ладове и пентатоника, за развиване на ладовото чувство.

                Друг принцип при подбор на репертоара, е съобразяване с различните певчески възможности на момчета и момичета, поставен на преден план от създателите на най-новите методики по пеене.

                Първото и главно условие за общуване на малките с музикалното изкуство е пробуждането на склонност към съпреживяване на чувствата, мислите, настроението, които са изразени в песента. Това подтиква децата към емоционална отзивчивост за доброто и прекрасното, тласка ги към размисъл за характера на песента. Създава се психологическа готовност за нравствено-естетически преживявания, както при възприемането, така и при изпълнението.

                Децата постепенно започват да отличават интонационната природа на музиката, нейната жива реч - развълнуван или спокоен разказ, сходни или кон-трастни настроения, музикални въпроси и отговори, изразени чрез мелодията, ритъма, динамичните и темповите нюанси. Преди всичко у децата се формира цялостно възприятие. Но след многократно прослушване вниманието им се привлича от характерните признаци на различните песни, като на основата на придобития опит малките отново възприемат цялостно произведението, но ка-чеството на възприятието им става по-пълноценно. Децата започват да предпочитат една или друга песен, като могат да се обосноват и изпълнението им е изразително.

                Измененията в творческите настроения на децата, според редица изследователи преминават през няколко етапа:

1. При възприемане на песен:

• Трайност на вниманието;

• Емоционална отзивчивост;

• Избирателно отношение към песни, изпълнители;

• Умение за различаване изразителността на музикално- изразните средства: мелодия, метроритъм, динамика, темпо, тембър

2. При изпълнение на песен:

• Проява на емоционална ангажираност към настроението и характера на художествения образ в песента;

• Създаване на  любими песни, жанр;

• Акомпаниране с правилно подбрани музикални инструменти според характера и настроението на песента;

• Импровизация на танцови движения, съобразно музикалната изразност на песента.

                При  благоприятно емоционално състояние на детската личност и пра-вилно проведена музикално- възпитателна работа, знанията се възприемат леко и непринудено, с по-вишен интерес и максимална активност на психичните процеси. Правилно подбраните песни се явяват важно и ефективно средство за оптимизиране на взаимодействие между песента и детето; за преодоляване на формалното отношение към музикалната творба и долавяне на нейните естетически качества. Създаването на нови педагогически условия, намирането на ефективни методи и похвати на работа обикновено води  до изграждане на емоционално отзивчиви деца, които изпитват потребност от възприемане и изпълняване на музикални драматизации, като ги осмислят и преживяват като израз на чувство и съдържание.

                Използването на музикалните драматизации като средство за емоционално преживяване и формиране на творчески способности  в  детската личност изисква перманентна диагностика на музикалността на децата, с цел правилното определяне на управляващите и формиращи педагогически въздействия.

                Емоционалната отзивчивост е фактор, който допринася значително за появата и развитието на интереса към изкуствата, подтиква към самостоятелна творческа изява. Формирането на емоционално- оценъчно отношение към музикалното творчество дава възможност за пренасочване вниманието на децата от художествената творба, адекватна на реалността, към художествената творба като естетическа реалност.

Заключение

                Освен посочените предимства на музикално  -драматичните изпълнения, при музикалните творби  се очертават три основни насоки на обогатяване на речника.

 - Обогатяване на речника с думи, които означават названия на обекти. При него в речника на децата  се въвеждат сложни думи.

 - Обогатяване на речника с думи, които означават качества, свойства, особености, и отношения на обектите от действителността. Със това направление е свързано цялото разнообразие на речника и обогатяването му с различни части на речта.

 - Обогатяване на речника с думи, които означават елементарни понятия.

                Произведението на изкуството е послание на един субект към друг. Дори самият творчески процес е общуване между твореца и възприемащия, защото първия създава, а втория тълкува. Адресирано към хората, музикалното изкуство ги включва в ценностно ориентирана дейност, която води детето не само до т.н. „художествен ефект”, но едновременно с това изпълнява определена обществено- преобразуваща роля на мощен фактор за емоционално- естетическо формиране на личността. Изпълнявайки ролята на своеобразен „ретранслатор” на душевни преживявания, идеи и чувства - музикалното изкуство съхранява безгранични възможности за саморазвитие на личността на детето/индивида/ и усъвършенстване на човешкото общество.

                В детската градина е  изключително подходящо да се използват музикални игри за развитие на речта и на творческите им способности. Чрез тях, децата –освен, че се забавляват, но и имат възможност да развият различни аспекти от речевата си дейност, като пък възпитателя има възможност да преоткрие творческите им възможности . Ето защо, счита се, че е целесъобразно, въвеждането на музикалните игри при развитието на децата в градината.

                Източници:

  1. Атанасова,  А.,  Вокалното развитие и възпитание на децата, Благоевград. 1986.
  2. Атанасова, А.,  Музикалното възпитание в детската градина, Благоевград., 1995
  3. Брашованов,  С., За музиката като социално изкуство, Издателства Музика, София, 1982
  4. Витанова, М.,  Активността на детето в датската градина, изд.“Просвета”, София,  1994

[1]               Децата в детската градина се приучват да слушат и инструментални произведения. Като своеобразен преход към изграждане на умения за възприемане на инструментална музика служат познатите песни, слушани или изпълнявани вече от децата, които те трябва да разпознават само по инструменталното им звучене, без помощта на текста. Със същата цел се използват песни с по-разширено инструментално въведение, с илюстративен, изобразителен характер, което да подсказва на децата съдържанието и музикално- художествения образ на песента.

 

WWW.POCHIVKA.ORG