Home Педагогика Педагогическа психология (3 - 4 тема)

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Педагогическа психология (3 - 4 тема) ПДФ Печат Е-мейл

ТРЕТА ТЕМА 

ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ НА ВИСШАТА НЕРВНА ДЕЙНОСТ В ПЕДАГОГИЧЕСКАТА ПСИХОЛОГИЯ 

Безспорният факт че психичната активност на човека и в частност неговото психично развитие изискват анализ на някои от основните понятия на висшата нервна дейност с които би могло да се открие поне частично опосредстващото значение на нормалната дейност на мозъка. Основните понятия на висшата нервна дейност които имат непосредствено значение за педагогическата Психология и в частност за Психологията на

обучението са:

РЕФЛЕКС /условен-безусловен/; СИГНАЛНИ СИСТЕМИ; ТИПОВЕ ВИСША НЕРВНА

ДЕЙНОСТ.

С понятието РЕФЛЕКС във физиологията на висшата нервна дейност се означава анатомо-физиологичната структура на висшата нервна дейност която осигурява отразителните функции на мозъка. Всеки познавателен акт е психично отражение, а щом е така това означава че всеки познавателен акт в основата си е рефлекторен акт. Двата вида рефлекс се свързват с поведението в познавателната активност на индивида.

Безусловните рефлекси са израз на точно организирана и точно осъществявана познавателна активност. Безусловният рефлекс е постоянна унаследена връзка която осигурява реалния живот на индивида. Всеки индивид се ражда със своите безусловни рефлекси те му осигуряват живота. Безусловните рефлекси са точен показател на унаследеното поведение, в такъв смисъл безусловните рефлекси показват какво поведение унаследява индивида/на какво се ражда научен индивида/ Формирането на индивида се свързва с УСЛОВНИТЕ РЕФЛЕКСИ, те са временни нервни връзки, възникват при известни условия и функционират единствено при тези условия и затова се наричат условни. Основният характер на условните нервни връзки е. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . че индивида е придобил някакво ново поведение, тоест някакъв индиферентен стимул поради обвързване с жизнените потребности на организма е придобил значение за индивида и е станал сигнал за адекватно поведение. Всъщност за педагогическата Психология има значение това че придобиването на значение на сигналите показва че индивида е усвоил ново поведение и е приел при определени условия да реагира на дадения стимул по точно определен начин. Затова всеки условен рефлекс е израз на адекватно поведение на индивида по не унаследено поведение а придобито. Актът на придобиване на поведение е всъщност акт на учене. Осмислянето на този акт е всъщност цялата философия на поведенческата Психология.

АНАЛИЗАТОР с това понятие се означава нервно мозъчният апарат за осъществяване познавателната активност на индивида. Анализатора е нервно мозъчният апарат за сетивната познавателна активност на човека. Но познавателната активност на човека в основата си е сетивна по на основата на езика става абстрактно обобщена затова само в човека функционира анализатор за абстрактна обобщеност и това е речевият анализатор. Спецификата на сигналите в дългата история на развитието се е диференцирала по различна модалност. За познавателната дейност на човека има значение факта че анализаторите работят на принципа на обратните връзки а не на принципа на рефлекторната дъга. Това означава че познавателният ефект не приключва в работният орган а минава задължително и през акцептора на действие и чак след това завършва като работен акт, практически акт, от тук следва че всеки познавателен акт в частност овладяването на научни знания се описва не по принципа на рефлекторната дъга а по принципа на рефлекторният пръстен. От тук следва че познавателният акт се осъществява по програмата не само на контрола отвън а и на контрола отвътре. Акцепторът на действието е оня функционален орган които всъщност осигурява проверката за всеки извършен познавателен акт, осъществява оценката на този акт и го одобрява като полезен или го отхвърля като ненужен. Затова в структурата на всеки анализатор се включва и адекватният акцептор на действието. Акцептора не е дадена на готово структура той се формира, изгражда в хода на познавателната дейност и след това функционира като елемент на анализатора и като апарат които подържа адекватната познавателна активност на индивида. За Психологията на обучението има значение и понятието ДИНАМИЧЕН СТЕРЕОТИП, с това понятие може да се осмисли научно безспорният факт че знанията и понятията които човекът овладява имат двойнствен характер. Те са едновременно динамични а заедно с това са относително устойчиви - стабилни. Тази характеристика на познавателните процеси идва именно от динамичният стериотип. Кората на главният мозък освен че изгражда множество временни нервни връзки ги и подрежда в определена структура, по външни връзки, по логически връзки. Познавателната дейност на човека от гледна точка на висшата нервна дейност е една огромна съвкупност от динамични стереотипи, знания, понятия и т. н. За Психологията на обучението има определящо значение това че такива нервно мозъчни структури/динамични стереотипи/ са едновременно подвижни-изменящи се а заедно с това и относително устойчиви. С тази особеност се обяснява факта че знанията на човека са много изменчиви и благодарение на това човека може да усвоява нови знания, човека е в състояние да променя нещо във вече усвоените знания да ги усъвършенства. Благодарение на устойчивостта на динамичните стереотипи човекът подържа определена увереност в своите знания.

За познавателната дейност на човека значение има и СИГНАЛНАТА СИСТЕМА с това понятие се означава факта че познавателната активност най напред обхваща явленията от живата реалност такива каквито са дадени и затова познавателната дейност е най напред сетивно насочена към опознаване на явленията-те са първи сигнали. За педагогическата Психология има значение това че човек трябва да опознае първо заобикалящите го предмети и явления. Върху тази основа се изгражда огромна система от условни връзки-първа сигнална система на действителността. Но у човека познавателната дейност се свързва с имената на предметите и явленията това става благодарение на езика. Оказва се че обективната реалност у човека е представена чрез езиковото означаване на предметите и явленията. Познавателната активност освен по отношение на предметите се осъществява по отношение на думите за тях това е само при човека. На определен етап човека е в състояние да осъществява адекватна познавателна активност само с думата но обвързана с адекватният предмет. Всъщност ученето у човека се осъществява едновременно, както на явлението от действителността така също и на думите от езика с които се означава това явление. Но такива нервни връзки чиито стимули са само думите се наричат второ сигнални. Натрупването на непосредствен индивидуален опит е разчетен на първо сигналната познавателна активност, но човекът формира своят опит само върху думите на езика, но такъв процес е вече обучение. Езикът създава условия за познавателна дейност в която се овладяват значенията на предметите и явленията а това води до формирането обобщено, абстрактно знание. Това предполага вече обучение.

В педагогическата Психология свое място има и понятието ТИПОВЕ ВИСША НЕРВНА ДЕЙНОСТ според Павлов има две значения:

1. Общи за човека и животните типове висша нервна дейност

2. Чисто човешки типове висша нервна дейност.

За педагогическата Психология значение имат и двата смисъла на това понятие. Общите за човека и животните типове висша нервна дейност имат непосредствено значение за динамиката на познавателните процеси. Този тип няма отношение към съдържанието на познавателната дейност на човека, но в своята познавателна активност хората показват различна динамика. От друго естество е картината на познавателната активност когато основно е съдържанието на познавателната активност. При чисто човешките типове висша нервна дейност имаме предвид типологията върху основата на съотношението между първата и втората сигнална системи. Павлов ги разделя на тре групи:

1. Предпочитане към опознаване на самите явления такива каквито са, тук преобладава нагледно образното мислене-художници.

2. Хора с предпочитания към абстрактното мислене-мислители.

3. Балансирани-в които като че ли са представени еднакво образното познание и абстрактното.

Тази типология се наблюдава непосредствено в познавателната активност. Дори тогава когато има явно изразено предпочитание към някои от видовете познание, не трябва да се елиминира липсващото предпочитание към другото познание. Двата вида познание винаги са представени заедно. Всички понятия на висшата нервна дейност всъщност откриват онази необходима физиологична основа върху която се надгражда познавателната активност на човека. Познавателната активност се описва от редица категории на психологическата наука, една от които категории е категорията дейност.

 

ЧЕТВЪРТА ТЕМА 

КАТЕГОРИЯТА ДЕЙНОСТ В ПЕДАГОГИЧЕСКАТА ПСИХОЛОГИЯ 

Психологията както и всички науки има своя специфичен категориален апарат. Една от основните категории на психологическата наука е категорията дейност. С тази категория в Психологията се изразява в най широк план жизнената активност на всеки индивид. Според Леонтиев дейността е единица на живота опосредствана от психичното отражение затова една от основните функции на дейността е подържането на жизнените функции на всеки индивид. Дейността не е реакция, тя не е съвкупност от реакции, дейността е определена система с определен строеж и със свои вътрешни преходи и преобразувания, със свое специфично развитие. Дейността на човека индивид представлява система включена в системата на обществените отношения извън които човешката дейност не може да съществува. Дейността е преди всичко жизнена функция на организма, която има свои измерения, характеристики и осигурява с тях реалният живот на всеки индивид. На тази основа Леонтиев разглежда дейността като съвкупност от специфични процеси които осъществяват едно или друго жизнено отношение на субекта към заобикалящата го природна и обществена действителност. Такива именно процеси трябва да се наричат процеси на дейността и като цяло дейност. Дейността има своите параметри/характеристики които взети в единство представят нейният облик/същност:

1. Основна характеристика на дейността е нейната предметност, тази характеристика означава че дейността винаги е насочена към нещо и това към което е насочена е нейният предмет. Предметът на дейността може да бъде вътрешен или външен план. В Психологията много време предмета на дейността се приемаше само в неговия външен план и оставаше в сянка вътрешният план на предмета на дейността. Не съществува безпредметна дейност.

2. Основна характеристика на дейността е нейната мотивация-всъщност мотивът на дейността е точно толкова обективна характеристика колкото и предметът, но без изключение мотивът е вътрешна характеристика на дейността, той показва защо дейността е насочена към един или друг предмет. Затова мотивът е вътрешната сила която подържа насоката на дейността, затова мотива е само вътрешната енергия която подържа предметната насоченост на дейността. От позицията на това разбиране няма друга мотивация освен вътрешната. Даже самото дефиниране на мотивацията на външна и вътрешна губи смисъл защото мотивацията без и изключение е процес вътрешно присъщ на дейността и осъществяващ дейността.

3. Основна характеристика на дейността е нейната субектност -тази характеристика показва че дейността се осъществява от някого и това е нейният субект. Затова дейността независимо от своят предмет и мотив е винаги субектна но субектите са различни, всеки индивид е субект на дейността и поради това дейността става субективна. Субектността е характеристика на дейността, субективност-субект на дейност. При определени условия дейността може да загуби своя субект, това са само случаите когато дейността преминава в своят продукт и се отчуждава от субекта. Продукта е опредметена форма на дейността на субекта. В продукта всъщност преминава субекта на дейността, нейните начини за осъществяване на дейността в такива случаи дейността престава да съществява защото в продукта няма субект.

4. Основна характеристика на дейността е ориентацията. Още в първите описания на дейността е посочено че тя представлява съвкупност от жизнени процеси опосредствани от психичното отражение на действителноста. Фактът на психично отражение които опосредства дейността е без условен, самото обособяване на дейността в исторически план всъщност е свързано с опосредстването и от психичното отражение. Не всички жизнени процеси се опосредстват от психичните отражения. Опосредстваният характер на дейността посредством психичните отражения е фактът които показва че дейността винаги ориентира субекта в някаква ситуация, към някакъв предмет, към някакъв процес или явление. Затова ориентацията е вътрешно присъща характеристика на дейността. В най синтезиран вид ориентацията се представя от психичната дейността, затова психичната дейност във всичките си разновидности е дейност за ориентация на субекта в заообикалящата го действителност. Психологически ориентирането на субекта е основата върху която се осъществява учебната дейност и убочението.

5. Основна характеристика на дейността е нейната дискретност. При определени условия дейността се осъществява като вътрешен процес ето защо деинвоста бива и вътрешен и външен процес. Психичната дейност във всичките си разновидности е и вътрешен процес. С тази си характеристика дейността представлява основна психологическа категория с която се описват процесите на жизненото отношение на субекта към заобикалящото го природна и обществена действителност. Изходна форма на дейността е биологичната дейност тя е основата и съдържанието на жизнените процеси и отношение на субекта към заобикялящата го природна действителност. Биологичната дейността е присъща на всички живи същества където има психично отражение затова тя е основополагаща в жизнената активност. При определени исторически условия единствено у човека биологичната дейност се е преобразувала и е възникнала на тази основа само за човека общественият тип дейност. Условията за възникването и преобразуването на обществената дейност са предмет на Психологията на труда. Но психичното развитие на човека обвързано непосредствено с обществената дейност е предмет на педагогическата Психология. Обществената дейност има същите характеристики както дейността но тя има вече друга структура и поради това е опосредствана от висш тип психично отражение. За педагогическата Психология има значение това че обществената дейност във всичките си разновидности има две основни форми:

1. Външната форма на дейността има изходно значение. Тя е представена във вид на натрупан обществено исторически опит на човечеството, представлява съвкупност от продуктите на обществено историческата дейност. Психичното развитие на човека е функция от тази именно външна форма на обществено историческата дейност на човека.

2. При определени условия за човека външната форма на дейността преминава във вътрешна форма. Този преход се осъществява при пълно запазване на структурата на дейността с разликата че дейността се превръща във вътрешен процес, такава е психичната дейност разбирана като умствена дейност. ПСихичното развитие на човека от позициите на педагогическата Психология е процес на преобразуване на външната форма на дейността в нейната адекватна вътрешна/умствена форма. Този процес на преобразуване на дейността в Психологията се нарича процес на интериоризация. Двете форми на дейността-вътрешна и външна очертават и първата разновидност на тези категории по признака на произхода на дейността, но за психическото развитие на човека равностоино значение има и обратният преход-от вътрешната фома в адекватната външна форма. Всъщност равнището на психично развитние на човека се установява тъкмо по този преход от вътрешната форма към нейната външна /екзотерична/форма. Този преход в Психологията се означава с понятието екстериоризация. Всъщност екстериоризацията е точен показател къкво индивида е интериоризирал/усвоил, знае и може/Екстериоризацията е процес на извеждане на дейността от вътрешен план във външен план. Но екстериоризацията неследва да се схваща като процес на интериоризираните структури, явления, процеси, но тя включва и процесът на съчетаване, на преструктурирането на наличните познавателни образи в съзнанието на човека. Развитието на човека невърви само по схемата на пряката екстериоризация и интериоризация, но и по схемата на екстериоризацията на онова което вече е натрупано в съзнанието на човека. Това е израз на творчееството на човека.

Втората класификация на дейността е по признака на предмета. Факта че всяка дейност е предметна показва че огромното многообразие в разновидностите на дейността идва от техният предмет. Първата класификация по признака на предмета е предложена от Рубинщеин, той определя три основни разновидности: 1. игра; 2учене; 3труд. Тази класификация се нуждае от допълнително пояснение. Играта е претворяване на обществено историческата дейност/действителност; ученето е овладяване на обществено историческата дейност/действителност; трудът е осъществяване на ообщественоисторическата дейноствеителонст /дейност. Установява се че независимо от спецификата на предметна видовете денисти са вътрешно свързани.

Третата класификация е по продукта на дейността, по този признак в Психологията имат значение две дейности:възпроизвеждащи и творчески. В много случаи поднавателната активност на учащите е свързана с възпроизвеждащата дейност и поняякога с творческата дейност. Възпроизвеждащата дейността е вид психична активност в която се актуализират създадените преди това в историята на човечеството продукти. Възпроизвеждащата дейност в този именно смисъл обхваща огромната част от жизнената активност на човека. Актуализирането на създадените преди това продукти отговаря на потребностите на обществото. Но възпроизвеждащата дейност не е механическо повторение на продуктите на дейността. Възпроизвеждащата дейност съдържа елементите на новост без да се изменя същноста на продукта и тези елементи на новост се наричат иновации. Обучението на човека включва тъкмо възпроизвеждащата дейност, разчетена е на възпроизвеждащата дейност в краина сметка обучението се осъществява като процес на възпроизвеждане за тях на установените научни знания. Творческата деност която по правило представлява процес на създаване на нови несъществували продукти на дейността. Творческата дейност независимо от вида на продукта е процес на създаване на нещо ново. Но творчеството заема малка част от обществената дейност на човека но има особени измерения. Тя със своите продукти изпреварва развитието на обществото и с това очертава развитието на обществената дейност. Творческата дейност в много случаи по правило първоначално остава неразбрана със своите продукти и често неприета. Продуктите на творческата дейност проектират бъдещото развитие на обществото и в частност бъдещото психично развитие на подрастващите.

 

WWW.POCHIVKA.ORG