ПЛАТИНОВИ МЕТАЛИ Печат

ПЛАТИНОВИ МЕТАЛИ

Платинови метали е общото название на химичните елементи рутений, родий, паладий, осмий, иридий и платина. Всички те са разпо­ложени в VIIIB група на периодичната систе­ма, като първата триада (Ru—Rh—Pd) е в петия, а втората (Os—Ir—Pt) — в шестия период.

В природата те се срещат главно в самородно състояние във вид на малки примеси към други руди и минерали. Големи само родни парчета се срещат рядко; масата на най-голямото от тях не превишава 10 kg.

Поради красивия външен вид, устойчиво­стта спрямо различни химични реагенти и високите температури на топене платината и спътниците й, а също така и подобните на тях злато и сребро са получили названието благородни метали.

При все че платиновите метали се срещат на Земята в самороден вид дори по-често от златото, те не са били открити в древност­та както златото и среброто. Причината е голямата разсеяност на платиновите метали в различни руди и минерали. Наистина има сведения, че платината е била използвана в древния свят, но достоверно тя е описана едва през 1748 г., а названието й в превод от испански буквално означава „сребърце". Родият и паладият са открити през 1803 г. от английския химик У. Уластън, а осмият и иридият — от неговия съотечественик С. Тенънт една година по-късно. Родият (от гръцкото ,,родон" — „роза") и иридият (от гръцкото „ироейдес" — „небесна дъга") са получили названията си поради цвета на солите им, осмият — във връзка с острата миризма на неговия окис (от гръцки „осме" — „миризма") . Името на паладия е „астроно­мическо", дадено в чест на астероида Палада. Последният представител на платиновото семейство е открит от руския химик К. К. Клаус през 1844 г. и е наречен рутений (ла­тинско название на Русия). Клаус може да се счита за най-големия специалист по платиновите метали от средата на миналия век, създател на цяла школа по химия на платината и нейните спътници. Първият специален институт по платината е създаден в СССР.

Важни особености на платиновите метали се изясняват при съпоставяне на свойствата им в хоризонтална (във всяка триада) и   във   вертикална   (последователност  на елементите от различните триади) посока. Така химичната активност на елементите в триадите нараства от ляво на дясно, поради което най-реакционно способни са паладият и платината. Във вертикална посока елемен­тите по двойки си приличат повече, отколко­то хоризонталните съседи. Рутеният и осмият са в по-близко родство, отколкото рутеният и родият или осмият и иридият. Характерна черта за всички платинови метали е голямата им устойчивост спрямо киселините; само паладият отстъпва на горещата азотна кисели­на, като бавно се разтваря в нея.

От действието на кислорода върху повърх­ността на платиновите метали се образува тънък и здрав окисен слой, като са известни окиси, на които съответстват степени на окисление от +2 до +6. И само рутеният и осмият дават осемвалентни производни — RuО4 и OsО4 — много своеобразни съеди­нения с остра миризма. Най-устойчива в сравнение с другите елементи спрямо кисло­рода е платината; затова пък рутеният най-трудно от другите платинови метали реагира със сярата, иридият — с хлора, родият -с флуора. Защо е така, засега химиците не могат да обяснят. И подобни „тънкости" има немалко в химията на платиновите метали.

Йоните на платината (особено тя) и на спътниците й са силни комплексообразуватели. Получаването и изучаването на комплек­сните съединения на платиновите метали изиграва огромна роля в създаването на съвременната химия на координационните съединения, допринася за опознаването на най-важните й закономерности.

Ако се сравнят свойствата на платиновите метали и на металите от триадата на желязото (Fe— Co—Ni), в тях може да се намери много общо, при все че желязото, кобалтът и нике­лът по-силно се отличават един от друг. Като цяло химиците считат, че елементите от VIIIB група са преходни между елементите от групата на мангана, технеция, рения и групата на медта, среброто и златото.

Независимо, че платиновите метали са скъпоценни, те широко се използуват в техниката и промишлеността, а също и в химията, употребяват се като катализатори или за направата на различни прибори и лабораторни съдове.