Графични възможности на Lotus 1-2-3, Quattro Pro и Excel 5.0 Печат

2. Графични възможности на Lotus 1-2-3, Quattro Pro и Excel 5.0

2.1. Графични възможности на Lotus 1-2-3

Модулът 1-2-3 притежава средства за работа с графики, позволяващи онагледяване на данните от таблицата. За всяка таблица могат да се дефинират една или няколко графики, на които са зададени разнообразни параметри.

Lotus притежава следния набор от основни възможности за работа с графика:

- създаване на една или няколко графики към таблицата;

- запомняне на графиките заедно с параметрите им, едновремено със съхраняванетоп на таблицата вчрху дисплея;

- именуване на различните графики, създадени към една таблица;

- съхраняване на графики като графични фa меню;

- отразяване в една графика едновременно 1 до 6 набора от данни;

- създаване на 5 основни типа графики - линейна, правоъгълна, вложени правоъгълници, кръгова и XY - диаграма;

- оформяне на графиката с легенда, заглавия, оцветяване, названия на осите и др;

- ръчно или автоматично мащабиране на цифровата схема, съответствуваща на данните;

- съхраняване на зададените режими (параметри) при запомняне на данните;

- отпечатване на диаграмите и др.

По-новите версии на Lotus 1-2-3 обогатяват изброените основни възможности за работа с графика в съответствие със световните стандарти в следните направления:

- автоматично създаване на графики;

- създаване на графични изибражения с използването на GRAPHGROUP опции;

- създаване на прозорци за графика;

- използване на нови типове графики;

- избор на цветове, палитри, шрифтове и размер на оформящите текстове в графичните изображения;

- управление на цветовете в зависимост от стойностите на данните в таблицата - например оцветяване на графичното изображение на данните от определена зона в един или друг цвят в зависимост от това дали значенията надвишават определена величина или са по-малки от нея;

- съхраняване на графики за отпечатване в два различни формата graph metallic - формат (разширение .CGM) и picture file - формат (разширение .PIC), което отпечатва използването на другите графични или текстообработващи програми;

- завъртане на графиката и др.

Lotis 1-2-3 поддържа следните типове графика:

- правоъгълна - Bar, вложени правоъгълници - Stacked Bar; линейни - Line;  кръгова - Pie; XY - графика, а в по-новите версии и HLCO и смесена.

Всеки тип графика с изключение на кръговата може да интерпретира от 1 до 6 набора от данни едновременно, като зоните на всяка графика се дефинират при избора на параметри от А до F на команда /GRAPH.

При създаване на графика като правило оста Y се използва за извеждане на цифровата скала на данните, т.е. потребителя не задава опции за оста Y с изключение на случаите, когато имат възможност за мащабиране.

Възможностите за използването на оста X при различните типове графики са различни.

За да се създаде графика е необходимо наличието на заредена таблица, данните от която ще се представят в графичен вид. Дефинирането на графика се осъществява като се зададат следните параметри: тип на графиките; набор от означения за оста X; един или няколко набора от данни (max 6), които се отразяват в таблицата; опции за оформяне на графиката.

Дефинира се типът на графиката. Командата предоставя възможност за избор на тип от подменю. Дефинирането на X-областта се осъществява с команда, която специфицира област от значения (текст, числа, специални симполи), които се използват като надписи по хоризонталната ос на графиките. Ако за текущата графика вече има дефинирана Х-облат при избиране на командата, Lotis 1-2-3 извежда съществуващата спецификация във втория ред на контролния панел. За XY-графиките, командата задава една от двете редици от променливи, зависимостите между които се изследват в графиката. За ктъгова диаграма чрез /GRAPH X - командата се специфицират надписи за секторите от кръга съответствуващ на променливите от А-областта.

За задаване на областите А:F се използва друга команда където се задават параметрите:

А - специфицира първата област от данни и се задава при всички типове графики;

В - специфицира втора зона с данни (ако е необходимо) при линейни, правоъгълни диаграми и вложени правоъгълници. По-специфично е използването на В-областта за кръговите диаграми. Чрез нея се задава оцветяване и защриховане на отделните сектори на графиката. Цветовете се спцифицират в кореспондираща с областта от данни втора област (зона В), в клетките на която се записват цифрови кодове от 0 до 7> Ако не се използва тази възможност за оцветяване , кръхговата диаграма се извежда без щриховка и без цветова окраска на секторите. Lotus 1-2-3 позволява и отделяне на сегментите от кръга, с оглед акцентиране вниманието върху тях. За целта към цифровия код на цвета се добавя 100.

C, D, E и F - при необходимост специфицират от 3-та до 6-та област.

Разгледаните до тук параметри представляват минимално необходимият набор от спецификация на графиката. Останалите характеристики се използват за постигане на по-добър външен вид, облекчават разчитането на графиката и се задават по желание на потребителя.

Опциите за оформяне се специфицират с команда /GRAPH Options (160). Командата притежава възможности за допълнително оформяне на графиката чрез: задаване на легенда; управление на формата за показване и свързване на точките в линейна и XY - графика; задаване на заглавия; разграфяване на графиката; установяване на схеми за данните; специфициране на цветна или чернобяла графика, задаване наа етикети на данните.

Тези възможности се реализират при избор от подменю:

Legend: Format; Titles; Grid; Scale; Color; B&W; Data_Labels и Quit.

Задаването на легенда става с команда. За всяка специфицирана зона се въвежда текст за легендата. Дължината на въвеждания низ не трябва да надвишава 19 символа. Ако за избраната област вече има зададена легенда, тя се извежда във втори ред на контролния панел и подлежи на редактиране, отхвчрляне (ESC) или потвърждение (Enter) Lotus допуска използване съдържанието на клетка като легенда. В този случай вместо текст се въвежда адресът на клетката, предхождан от "\". Следва да се отбележи обаче, че при изпълнение на операции: преместване; вмъкване и изтриване предизвикващи промяна на адреса на клетката, чието съдържание се използва като легенда, Lotus не извършва автоматична настройка на адресите.

Управлението на формата на показване и свързване на точките е необходимо само за линейни и XY-графики. Командата осигурява форматиране с различен обхват на въздействие върху графиката:

Graph - задава общ формат на всички области,

А..F - управлява форматирането на избраната област.

В рамките на специфицирания обхват са възможни следните варианти на форматиране:

Lines - показва графиката като начупена линия, свързваща точките на данните от форматираната област, без самите точки да са маркирани по някакъв начин.

Symbols - маркира точките от една област с един и същи символ, без да ги свързва с линия. За различните облсти се използват различни символи.

Both - представя графиката като съвкупност от символи в местата на точките за данните, свързани с линии.

Neither - не се използва никой от форматите за изобразяване на графиката. Ако е избран указания формат, точките за данните са невидими. За да се визузлизират е необходимо да се изпълни команда /GRAPH Options Data - Labels.

Специфицирането на заглавия на графиката изисква използването на друга команда. Командата позволяваа сздаване на заглавия в два реда на цялата графика и названия за осите  X и Y - диаграми. Максималната дължина на заглавията е 39 градуса, Ако вече има зададено заглавие при изпълнение на командата те се извеждат във втори ред на контролния панел. Ако за заглавие се използва съдържанието на клетка иили зона от аблицата е необходимо въвеждането на "\адрес на клетка" или "\име на зона.

Lotus форматира заглавията стандартно, като първото и второто заглавие се извеждат центрирано над графиката, а заглавията на осите: за X-центрирано над графиката, а за Y-центрирано вляво от оста.

Разграфяването на диаграма става също с команда. Режимът на разграфяване осигурява извеждане на графиката разделена с вертикални линии (V), с хоризонтални (H) или с двата вида (В). Премахване на разграфяването става с clear от подменюто.

Установяване на схема за данните представлява задаване на обхват на цифровата схема в съответствие със стойностите на изобразените в графичен вид данни и специфициране на интервал за етикетите по оста X. Много често тази възможност се прилага за уеднаквяване схемите на различни графики с оглед постигане на сравнимост. Командата позволява специфициране на схема за осите X и Y, само ако те са цифрови. Възможни са следните варианти при установяване на формат на схемите:

Automatic - автоматично се мащабира избраната ос в съответствие със стойностите на отразяваните данни.

Manual - ръчно мащабиране, задължително е задаване на долна и горна граница

Upper - долна граница

Lower - горна граница

Format - за определяне формата на числа за осите X и Y, ако е необходимо да е различен от стандартния

Indicator - управлява индикатора на скалата.

Освен опциите за мащабиране на осите X и Y командата притежава и опция Skip, която се използва за задаване на интервал управляващ етикетите по хоризонталната ос.

Определянето цветовата гама на графиката се извършва с другите две команди: Graph Options Color и Graph Options B&W.

Първата команда осигурява извеждането  на цветна графика, за всяка област различно оцветяване на черно-бяла графика се използва втората команда.

Специфицирането на етикети на данните дава възможност за извеждане на допълнителни разяснения в точките на данните. Командата осигурява възможност за всяка област от данни да се специфицират допълнителни етикети, които се извеждат в точките на данните в графика. За линейни и XY - диаграми се задава изравнянаване на етикетите по отношение на точките, което бива: центриране спрямо точката, вляво от точката, над нея, в дясно от точката, под нея.

Lotus 1-2-3  поддържа функции позволяващи опериране с вече разработени графични изображения; елиминираане на графики, изобразяване на екрана, съхраняване, именуване.

Отхвърляне на графика. При тази операция могат да се елиминират: цяла графика, зона X или зона A до F. При отхвърляне на цялата графика всички спецификации се отстраняват и може да се започне на чисто създаването на нова графика. При елиминиране на зона (X, A..F), съществуващите спецификации се отстраняват, свързаните със зоната дефиниции за легенда и формат се ппомнят и могат да се използват при повторно определяне на зоната. При отхвърляне на зоната обаче, не се запомнят свързаните с нея етикети на данни.

Командата за отхвърляне на цяла графика се използва когато към една таблица се създават няколко графики. Тогава е необходимо текущата графика да се именува, след това да се отхвърлят всички спецификации и едва тогата да се започне дефиниране на нова графика.

Изобразяването на графика. Командата може да се използва в процеса на разработка на диаграма, след всяко дефиниране на спецификация за да се види видът й, а също и степента на завършеност. При задаване на /GV на мястото на таблицата се появява графиката. Връщането към таблицата става с натискане на някой клавиш. Ако не е специфицирана графика и се използва тази команда се появява тъмен екран.

Съхраняване на графика в Lotus 1-2-3 може да стане по два начина: заедно с таблицата или в самостоятелен графичен файл. При първия вариант заедно със съхраняване на таблицата спецификациите на текущата графика и всички именувани графики се запазват заедно с таблицата. Съхраняване в графичен файл се налага, ако графиката подлежи на отпечатване. Графиката се съхранява въ файла с разширение .PIC.

Операцията Именуване на графика се използва, както вече посочих по горе, в случаите когато е необходимо към една таблица да се създадат повече от една графики. Ако не се използва тази възможност Lotus 1-2-3 поддържа заедно с таблицата само една графика. Командата за именуване има следните възможности: създаване на именувани графики, премахване на една графика, изтриване на всички именувани графики.

За създаване на именувани графики се използва команда, която записва спецификациите на текущата графика под зададено от потребителя име с дължина 15 градуса. Ако се изтрие таблицата заедно с нея се изтриват всички именувани графики.

Активирането на именувана графика е процес на смяна на текущата с избраната именувана графика и извеждането й на екран.

Изтриване на именувани графики. Необходимо е да се подаде името на графиката подлежаща на изтриване или да се избере от списък с имена. Командата изтрива само една графика.

За премахване на всички именувани графики от паметта се използва също команда.

2.3. Графични възможности на Excel 5.0

За разлика от Lotus 1-2-3 и Quatro Pro в Excel 5.0 могат да се съдържат много повече видове диаграми, като като към всеки вид можем да избитаме от няколко подвида диаграми. Създават се не само двумерни но и тримерни диаграми.

Можем да избираме от следните видове диаграми:

- площни - с 5 подвида двумерни и 7 тримерни диаграми;

- стълбови - с 10 двумерни и 5 тримерни подвида диаграми;

- колонни - 10 двумерни и 8 тримерни;

- линейни - 10 двумерни 2D и 4 тримерни;

- кръгови - 7 в 2D и 7 в 3D;

- пръстеновидни - 7в 2Д;

- мрежови - 6в 2D;

- точкови - 6в 2D;

- комбинирани - 6w 2D;

- повърхностни - 4в 2D;

Освен с голямото разнообразие от видове диаграми, които могат да се създадат в Excel. Предимството му пред останалите три водещи електронни таблици в областта на създаване на диаграми е интегрираната в Excel програма Chart Wizard, която е първокласно помощно средство за графично представяне на данни.

Донбре е създаването на диаграми да става с помощта на Chart Wizard. По този начин се минава през пет менюта и се създава диаграма от съществуваща таблица. Създаването на диаграма с Chart Wizard става по следния начин:

маркират се данните които ще се представят в графиката, по възможност с описанието на колоните или респективно редовете. Щраква се бутона Chart Wizard. Появява се първото меню. Под всяко меню има бутони: Help- за помощ, Cancel - за прекъсване. Създаването на диаграма

Finish - създава диаграма съз зададените параметри.

При първата стъпка (меню) от Chart Wizard се маркира област от таблицата, която ще се изобрази графично. Изборът на област може да стане или чрез маркирането й, или чрез записване на координатите на горния ляв ъгъл, двуеточие и долния десен ъгъл на областта. Следващата стъпка е за избиранетипа на диаграмата. Има 15 основни типа. Тези 15 типа се описват допълнително в следващите стъпки. В следващата стъпка се избира вариант за избрания в предходната стъпка тип. За всеки тип диаграма има предварително дефиниран вариант. Колко варианта ще бъдат предложени зависи от избрания тип. Четвъртата стъпка също зависи от избрания тип графика. Тук може да се определи посоката на диаграмата, или дали сериите от данни да бъдат подредени по редове или по колони. Тук се визуализира диаграмата как изглежда и при всяко следващо променяне се показва актуализираната примерна диаграма. В последната стъпка от Chart Wizard се задават надписите: легенда, други надписи, надписи по осите.

Диаграма се създава и от менюто на Excel  с команда Insert/Chart. В този случай може допълнително да се определи дали диаграмата ще се създава на същия лист или на отделен. След това се преминава по същите пет стъпки последователно. Веднъж създадена, диаграмата може в последствие да бъде редактирана. За целта първо се маркира областта, която подлежи на редактиране. Могат да се променят надписите и легендите, да се форматират надписите, да се преместят, да се форматира легендата, да се вмъкне свободен текст. Ако графиката отговаря на изискванията ни можем да променим типа й без да губим данни. Това става с Format/Chart Type. Ако диаграмите с 2D могат да се комбинират няколко вида. Това е възможно само за някои диаграми. С команда Format/AutoFormat може да се избира от допълнителни типове диаграми. Твърде трудоемко е да се форматира съществуваща диаграма всеки път, когато искаме да сменим типа й. За тази цел съществува функцията AutoFormat. Тя служи като шаблон, за който може изцяло да се промени вида на съществуващата диаграма. При това се запазват стойностите на данните. Има възможност и за добавяне на собствеен формат от потребителя.

След като е създадена диаграмата може да се наложи да се вмъкват нови серии от данни или дас е изтриват съществуващи. Вместо да създаваме нова диаграма, по добре е да променим съществуващата. При това данните, които ще се вмъкват не минават през Clipboard. С Chart Wizard могат да се променят данни от диаграмата, като автоматично се променят и данните в таблицата. Excel предлага различни варианти за представяне на данните. Диаграмата може да се промени, 3D-диаграмите могат да се форматират така, че да се промени височината над хоризонта, от която се вижда диаграмата. Височината се измерва в градуси. Интервалът се движи от 90° (поглед отдолу) до + 90° (поглед потгоре). Може да се направи така, че по-високите стойности за перспективата да намалят задните серии от данни, за да отменят ефекта от отдалечаването; може диаграмата да се завърти около оста Z (вертикално). При промяна на 3D диаграма в 2D тя може да стане по-малка, за по-добро съответствие на размерите.

Excel дава възможност за много ефективно представяне на данните с помощта на собствени символи. Те могат да се ползват по подходящ начин в стълбови и колонни диаграми. Това става като се изберре символ от някоя програма за рисуване извън Excel, копира се в Clipboard, връщанме се в Excel и се избира серията от данни, вмъква се символа и се форматира, дали да се разтяга до желатана височина или дас е изтриват символите.

Освен чрез директно форматиране видът на диаграмите може да се променя и като се променят стандартните (по подразбиране) параметри. Параметрите от текущата диаграма могат да се приемат за стандартни. Може дас е управлява работата с празните не съдържащи нищо клетки. Това се отняся най-вече за точки от данните в линейни диаграми, тъй като при всички други видове диаграми празните клетки се изгнорират. За тези диаграми може дас е направи така, че: линията дас е прекъсва в тази точка; липсващата стойност да се приеме за нула; линията да продължи за следващата точка без да прекъсва или клетките да се изключат от структурата, което води до показване на по-малко стойности от съответната графика. Ако диаграмата се намира в самостоятелен лист, може да се направи така, че да запълва винаги цялото поле. Текущата диаграма може да се включи в списъка на стандартните диаграми.

За цветовото открояване на отделните серии от данни Excel използва цветова палитра, която може да се дефинира през регистъра Color. Може да се дефинира и стандартна цветова палитра от 58 достъпни цвята. Веднъж зададени цветовете могат да се променят, могат да се зададат нюанси, наситеност, осветеност. Освен това цветът може да бъде дефиниран директно с цифрова стойност от 0 до 255, или да се използват стрелките до полетата с цветовете. Всички промени могат дас е отменят с бутон Reset.

Диаграмите могат да се използват не само за представяне на таблични данни, но и за анализ на данните. За целта към диаграмата трябва да се добавят линии на тенденцията и/или индикатора за грешка.

Линията на тенденцията (тренда) се получава като от известните X и Y стойности се изчислява права, която най-близо съответствува на зададените двойки стойности и новите стойности се приспособяват към тази права. Линията може да минава през нулевата точка на координатната ос, но може и да не минава през нея.

В графиката линиите на тенденцията са линии, начертани така през серията, че в съответните X-стойности отклонението на Y-стойностите да бъдат възможно най-незначителни. При това на тази линия се задава как трябва да се държи в математически смисъл (линейно, логаритмично и т.н.). С помощта на линиите на тенденцията може лесно да се извършва регресионен анализ. В този случай въз основа на съществуващите стойности се оценява как ще се държи в бъдеще серията от данни. Вмъкването на линия на тенденцията става след като е маркирана диаграмата, серията от данни за която ще се определя тенденцията и се избере Insert/Trendline. Задават се и типа и параметрите на тенденцията. Типа на тенденцията бива:

- линейна - пред данните се чертае прва линия във формата y = ax + b;

- логаритмична - Excel опитва да начертае линия във формата y = x * ln(x) + b;

- полиномна - в диаграмата се чертае линия във формата y = a0 + a1x1 + a2x2 + ... ;

- потенциална - Excel търси линия на тенденцията във формата y = axb;

- експоненциална - в диаграмата се чертае линия във формата y = a * lb*x;

- с подвижна средна стойност - изчислява се средна стойност от елементите от серията от данни и оттам се извежда тенденцията.

Може да се зададе също колко стойности от серията да се използват при изчисляването на средна стойност на една точка.

След като сме начертали линията на тенденцията можем да я форматираме, т.е. да променим линията с която тенденцията е показана в диаграмата, да променим типа й, т.е. регресионния тип, или да променим параметрите на анализа на тенденцията. Стандартно Excel образува името на линията от избрания тип и съответната серия. Въпреки това може да се задава и собствено име на линията. Ако ще се прави прогноза за бъдещето или линията, трябва да се зададат, колко периода напред или назад дас е изчислят. Този регресионен анализ е възможен за всички типове с изключение на типа с подвижна средна стойност. Може да се определи в коя y-стойност линията пресича оста Y. Тази възможност се изключва при логаритмичен, потенциален и с подвижна средна стойност тип. Ако е необходимо, формулата по която се чертае линията на тенденцията може да се вижда в диаграмата. Стойността R¤ показва зависимостта  между линията на тенденцията и серията от данни. Стойност близка до 0 показва неподходящо избрана линия, а стойност около 1 - добра и следователно значима прогноза. Линията на тенденцията може да се изтрие. А към съществуваща линия може да се добави допълнително и индикатор за грешки. С него веднага се вижда кои стойности може да попаднат в интервала и кои веднага отпадат. Комбинацията от линии на тенденцията с индикатор за грешка прави диаграмата много изразителна.

Excel позволява с помищта на ивицата с бутони = инструменти Drawing да се рисуват линии, правоъгълници, елипси и дъги директно в работния му лист. Освен инструментите за рисуване в реда има и бутон за текстово поле. С него може да се създаде текстово поле, в което да се въведе произволно форматиран текст. За да се използват пълните възможности на инструментите за рисуване, понякога се налага да се помогне и от клавиатурата. Така можем да чертаем: линии - само хоризонтални, вертикални или под ъгъл 45°, правоъгълниците да са само квадрати, елипсите - кръгове, а дъгите - четвъртинки от окръжност. Друга възможност е всички линии, правоъгълници, елипси и дъги дас е подравнят по линиите на мрежата. Можем да очертаем рамка около обект или група обекти. Предимстово на групираните обекти се състои в това, че при преместване те запазват разположението си един под друг. Всички тези възможности могат успешно да се използват за подобряване изразителността на диаграмата. Excel дава възможност за автоматично и ръчно управление на представянето на диаграми или части от таблици чрез демонстрация на слайдове. При това картините се показават на целия екран. За подсилване на ефекта от картините демонстрацията може да бъде придружена от звукови ефекти. Създаване на демонстрация на слайдове става като се избере Tools/Add-Ins/Slide Template. Отваря се нов работен лист със следните възможности: вмъкване на съдържанието на Clipboard и отваряне на диалоговия прозорец Edit; възможност за промяна параметрите на слайда; стартитане на демонстрацията, при това може да се определи дали демонстрацията да започва винаги отначало и с кой слайд да се започва; могат да се задават стандартни параметри за новия слайд; изразяване на текущ ред; копирането му в Clipboard; вмъкване на ред от Clipboard; иатриване на ред. Слайд се създава като първо се избира съответната област от диаграмата или таблицата. При интегрирана графика се избират и редовете под графиката. Маркираната област се копира. Преминава се в прозореца за демонстрация на слайдове. Вмъква се областта от диаграмата от Clipboard и имаме възможност за промяна на параметрите на слайда. Тези действия се повтарят за всички слайдове. Демонстрацията започва след избиране на бутона Chart Show.

3. Приложение на видовете диаграми за представяне на различните типове данни

Чрез използването на диаграми можем да покажем тенденции и връзки много по-ефективно, отколкото с другите начини за визуално представяне на информацията, но за да е така много важно условие е правилно да се подбере типа диаграма за представяне на конкретния тип данни. Всички основни електронни таблици имат вградени характеристики за създаване на диаграми. Повечето от тях могат да създават голямо разнообразие от типове диаграми:  блокови, линенйни, кръгови, радиални, разпръснати. По-важно е обаче по какъв начин да представим нашите данни, за да бъдем разбрани.

Първо: да се избере подходящия тип диаграма. Например: ако се опитваме да покажем как е разделен бюджетът по отделни пера, можем да използваме кръгова диаграма. Искаме да илюстрираме нарастването на пазарния дял - една блокова или лентова диаграма ще отрази добре параметрите за даден период от време. Ако трябва да покажем връзката между нарастване броя на населението и задръстванията по магистралите, ще използваме диаграма с двойна линия за илюстриране на сравнението.

Диаграма тип "област" (Area) - сравнява промяната на няколко параметъра във времето. Този тип набляга на относителната стойност на всяка серия.

- Диаграма тип "двойна линия" (Double Line) - сравнява променящи се във времето стойности за няколко параметъра. Подобра е на горната, но набляга на времето, а не на стойностите.

- Диаграма тип "блок или лентова" (Bor) - сравнява стойностите на няколко параметъра по едно и също време (или показва стойностите за определен период от време).

- Диаграма тип "Column" - единтична на блоковата, но поставя категориите хоризонтално, а стойностите - вертикално.

- Комбинация (Combination) - наслагва два типа диаграми, за да сравни две серии от данни, например действителни и проектирани печалби.

Кръгова диаграма (Pie) - показва съотношението на частите към едно цяло. Може да покаже само една серия данни.

Диаграма тип "високо/ниско/средно" (High/low/close) - показва най-високата, най-ниската и средната стойност на параметрите. Често се използва за показване на стокови наличности.

Диаграма тип "разпръсната" (Scatter) - показва връзката между няколко серии от данни. Полезна е при намиране на зависимостите между сериите.

Диаграма тип "радар" (Radar) - всяка линия излизаща от центъра представлява една категория, стойностите са изразени чрез разстоянието от центъра. Полезна е при сравняване на няколко параметъра по различни различни критерии.

Създаването на диаграма започва с определяне на сериите данни, които  диаграмата ще представя. Една линейна диаграма, показваща месечна стойност на цената при затваряне на пазара, съдържа само една серия от данни, докато блокова диаграма, сравняваща стойностите на печалбите по тримесечияв течение на една година на Дженерал Моторс, Форд и Крайслер, съдържа три сеии от данни - по една за всяка компания (или четири - по една за всяко тримесечие). Категориите от данни, например компаниите или тримесечията, които сравняваме, обикновено се разполагат хоризонтално по оста X. Цифровите величини - например стойностите на продажбите, се разполагат вертикално по оста Y. Всяка част с данни в една диаграма - стойностите на продажбите през първото тримесечие, процент от данъци - представлява точка с данни. Имената на категориите и техните стойности в точките с данни се съхраняват в електронна таблица или в прозорец от данни, който прилича много  на ел. таблица.

Всяк адиаграма ще спечели от заглавие, което не само казва на читателя за каво се отнася диаграмата, но и обобщава най-важната информация. Повечето хора пропускат второто и създават неясни заглавия от рода на "общи продажби за 1994г. по територия". Ако възнамеряваме да убеждаваме с нашата диаграма, не бива да се правят агресивни заглавия от рода "Западът се нуждае от повече търговски пътници". Когато се поставя заглавие на диаграмата, първо се определя кое е основното й съобщение. Ако не можем да измислим такова, може би тогава не се нуждаем от диаграма. Ако диаграмата има няколко важни съобщения, вероятно ще са необходими няколко диаграми, което създава възможности за свързващи диаграмите заглавия. Една диаграма може да има заглавие "Запасите от стоки се увеличиха през последното тримесечие..." и една съседна диаграма със заглавие "...докато износът намаля". Многоточията посилват връзката между свете диаграми.

За една диаграма с много серии от данни на блоковете, линейните или секторите трябва да се дадат различни цветове, щриховки или сиви сенки за да станат по-отчетливи. Щриховките и сивите сенки се използват за черно-бели диаграми, а ацветовете за слайдове и електронни представяния. За черно-белите диаграми за предпочитане е да се използват сивите сенки, те се възприемат визуално по-лесно. Щриховките грабват окото, но не привличат вниманието към данните. За цветни диаграми е добре да се избират цветове, които допълват данните: червено за блокова диаграма за горещата лятна вълна например, или зелено за периодите на печалба. Или може да се опита оцветяване на един важен елемент, а всички останали да са черно-бели; производителността на нашата компания в цвета на нейното ????, а тази на конкуренцията - в черно-бяло. Ако се използват много цветове дас е избират контрастни такива. Много хора имат проблеми с различаването на сходни цветове.

Всяка диаграма с повече от една серия данни трябва да има и легенда, която да пояснява от какви серии данни са получени секторите, нлоковете или колонките. Легендите обаче имат и определен негативен ефект - раздвояването на вниманието  между диаграмата и легендата отслабват въздействието и изискват повече усилия. Ако диаграмата не съдържа много серии от данни могат да се поставят надписи на блоковете, секторите или линиите вместо легенда. Този подход не може да се практикува в диаграми с много серрии от данни. Избора на място за поставяне на легендата се отразява на размера на остатъка от диаграмата. Например поставянето на легенда под диаграмата с колони, ще позволи колоните да станат по-широки, но вертикалната ос ще бъде по сбита. Необходимо е да се експериментира, за да се намери най-подходящото място на легендата, което най-малко ще повлияе на яснотата на диаграмата. Основното предназначение на диаграмата е да покаже тенденциите от пръв поглед, но няма причина да не може да предаде точни факти. Чрез визуализиране на стойностите, които са представени чрез диаграмата, се осигуряват повече подробности за читателите, които искат да се запознаят по-отблизо с нея. Това се съчетава особено добре с блокови, кръгови и диаграми с колони. Ако една диаграма съдържа много серии с данни, може би ще се нуждае от по-сбит шрифт, така, че стойностите да не се разминават със съответстващите им колони, блокове или сектори. Не трябва да се забравя обаче, че ако диаграмата съдържа твърде много данни или е твърде малка, може да се наложи отказ от показването на всиччки стойности.

Когато стане въпрос за типографията на диаграмата, трябва да се избягва използването на главни букви за стойности или имената на категориите, както и за заглавията. Когато текстът се пренася от клетката на електронна таблица, предварително трябва да се планира как ще се създаде оригиналната таблица. Трябва да се съобразим с крайното средство за представяне на данните; за заглавия на диаграми при създаване на слайдове може да се привличе вниманието с шрифтове като Helvetica Bold или Franklin Gothic Bold. Четливостта може да се увеличи в линейните, блокови и крчгови диаграми чрез добавяне на доординатна мрежа - хоризонтални и вертикални линии които пресичат под прав ъгъл осите и насочват погледа от точките с данни към най-близката стойност по оста със стойностите. Тези линии се добавят, само ако това помага на читателите да разчетат данните и се оцветяват в сиво или друг ненапчив цвят, копйто няма да отвлече вниманието от другите елементи на диаграмата.

Колкото и да се стараем да подобрим четливостта, понякога данните работят срещу нас. Ако имаме например два или повече сектора от диаграмата с почти еднаква големина, трудно е да се изтъкнат различията между тях. Едно решение на този проблем може да е изпъкването на сектора, върху който искаме да акцентираме, извън кръговата диаграма. Друго решение в използването на друг вид диаграма с блокове или колони, защото окото по-лесно отличава разликата в дължината и височината, отколкото разликата в площта. Ако имаме една серия от данни със стойности, които са многократно по-големи от стойностите в другите серии от данни, може да се промени мащаба на координатните оси на диаграмата за да се съберат другите стойности и след това дас е удължи блока с големите стойности извън границите на диаграмата.

Модерно е диаграмите да се украсяват с карикатури, икони, символи и други дрънкулки. Някои програми осигуряват възможности да се определи един символ или фигура, която за замести блок, колона или друг указател за точките с данни.

Много специалисти в областта на диаграмите отричат този начин за представяне. Всъщност не е голям грях, ако вместо колона в една диаграма, представяща резултатите от училищните тестове, се използва молив. Но използването на тримерна диаграма за представяне на двумерни данни е сериозно нарушение. Много програми дават възможност за тримерни колони, сектори и блокове, където всяка колона изглежда като обелист и всяка линия - като лента. Такъв вид диаграма не само, че затруднява дешифрирането на оригиналните данни, но нейната тримерна перспектива може да изопачи някои данни. Не е необходимо въвеждане на трето измерение, докато данните ни действително не са тримерни. Наппреимер искаме да покажем резултатите от продажбите за няколко тримесечия на продажбите на Дженерал Моторс, Форд и Крайслер в няколко района. В този случай имаме реални тримерни групи от данни, които извикват една тримерна диаграма. Дори сега обаче поемаме риска от изопачаване и неясно представяне на някои данни. Един от принципите на Едуард Тюфт трябва да бъде поставен на стената на всеки офис, където се използват програми за създаване на диаграми. Отлична диаграма е тази , която дава на наблюдателя най-голям брой идеи за най-кратно време, с май-малко мастило в най-малко простанство.

V. глава

1.

Маркетинговата среда се състои от микросреда и макросреда.

Микросредата се състои от сили имащи непосредствено отношение към самата фирма и възможностите й да обслужва клиентите си т.е. доставчици, маркетингови посредници, клиенти, конкуренти и контактните аудитории. Макросредата се състои от сили в по-широк социален план, които оказват влияние на микросредата това са фактори от демографски, икономически, природен, технически, политически и културен характер.

От демографските фактори влияние оказва световния демографски взрив, намалението на раждаемостта, стареенето на населението, миграцията. От икономическите фактори влияние оказва неравномерното разпределение на доходите, покупателната способност на хората. Природната среда е друг фактор на макросредата. Трябва да се има в предвид ?? вече има дефицит на някои видове природни ресурси, тревожен факт е замърсяването на поколната среда. Друг фактор на макросредата е научно-техническия среда. Последните години научно-техническия прогрес се развива много бързо, непрекъснато усъвършеснвтуване на стоките и подобряване на качеството им. Влияние оказва и политическата среда. Необходимо е създаването на законодателство по регулиране на предприемаческата дейност. И културната среда е последния фактор влияещ на макросредата. Културата на обществото е от значение за фирмите как трябва да определят привлекателността на стоките си към различните купувачи.

Ще разгледам микросредата на фирмата.

Основната цел на всяка фирма е получаването на печалба.

Основната задача на системата за управление на маркетинга е обезпечаването на производството на стоки и привлекателността им от гледна точка на целевия пазар. Успехът на дейността на маркетинга зависи и от дейността на останалите подразделения на фирмата, от действията на посредниците й, конкурентите и различните контактни аудитории. Маркетинговото ръководство не може да се осланя само на нуждите на целевия пазар. Те трябва да имат в предвид всички фактори на микросредата.

Доставчици - това да фирми или отделни лица, които обезпечават компанията и нейните конкуренти с материални ресурси, необходими за производството на определени стоки и услуги. Събитията в "средата на доставчика" могат да повлияят на маркетинговата дейност на фирмата. Маркетинговото ръководство трябва внимателно да следи за цените на предметите за потребление, тъй като ръстът на закупуваните материали може да ги принуди да повишават цените на стоките, които произвеждат. Недостатък на едни или други материали както и презапасяването с материали могат да нарушат графика за извозване на стокит до потребителите. Така сами ще си подобрим авторитета пред своите клиенти.

Тук на помощ идват диаграмите. Предоставени чрез тях данните сами говорят за себе си. За да се проследят цените на необходимите ни материали на пазара могат да се използват блокови и линейни доаграми, като така могат да се сравняват цените на материалите предлагани от различнните доставчици. Тук може да се използва възможността да създадем  линия на тенденцията, която ще ни подпомогне да предвидим как ще се движат за в бъдеще цените на материалите и ако е необходимо евентуално поскъпване и на някои стоки, то да го извършим своевременно без загуби за фирмата.

Както вече споменах важно условие за нормалното функциониране на фирмата е и да се следят стоковите запаси, да не се допуска недостиг на материали, който може да спре или забави производството, както и излишъци, които пък затормозяват процеса на съхраняването им. Запасите на материали зависят от приходите им в склада и разхода, когато се влагат в производството. Двата процеса не съвпадат по време затова е необходимо да има един постоянен запас който да е в състояние да задоволи потребностите на производството при евентуално забавяне на доставката. За онагледяване на този сложен процес може да се използва площна графика, която най-ясно показва връзките между приходи и разходи в склада и съдържанието му във всеки момент.

Често за показване на стокови наличности се използват и графика от типа "високо/ниско/средно". За онагледяване на делът който заема всеки от доставчиците в нашите покупки на суровини и материали може да се използват кръговите диаграми.

Маркетингови посредници - това са фирми са подпомагащи предвижването и разпространението на стоките сред клиенти. Към тях се отнасят търговските посредници, фирми специализирани в организацията на стокопредвижването, агенциите за указване на маркетингови услуги и кредитно - финансови учреждения.

Търговските посредници са фирми които подпомагат компанията да намери клиенти или непосредствено да продават стоките й. Необходимостта от търговски посредници произтича от факта, че те могат да осигурят най-подходящо място, време и начин за предлагане на стоката на потребителите с минимални средства в сравнение  с фирмата - производител, ако сама се заеме с тази задача.

Изборът на търговски посредник е работата с него не е лесна задача. Производителите имат възможност за връзки не само с малки независими посредници, но и с крупни и постоянно растящи посреднически организации. Тези фирми притежават огромна мощ и могат да диктуват своите условия, или въобще да не допускат производителя до някои пазари с голямо търсене.