ГЕОГРАФИЯ НА ЗЪРНОПРОИЗВОДСТВОТО В БЪЛГАРИЯ1 Печат

ГЕОГРАФИЯ НА ЗЪРНОПРОИЗВОДСТВОТО В БЪЛГАРИЯ

І.Значение и място на зърнопроизводството в структурата на земеделието.

Зърнопроизводството е основен подотрасъл на растениевъдството в България, тъй като зърното е основната част от хранителните запаси на страната ни. Зърнените култури осигуряват храни за животните и хората. Хлябът и тестените изделия осигуряват около 80% от калориите и белтъчините в храната на българското население. През 1939г. около 65% от обработваемите площи са били заети със зърнени култури, а около 27% от общата селскостопанска продукция се е давала от тях.

Във връзка с промените в хранителния баланс на българското население площите със зърнени култури намаляват след краят на Втората световна война. Успоредно с това значително нарастнаха  средните им добиви,  което увеличи производството на зърно до 10 млн.т. в краят на 80-те. В началото на 90-те години производството на зърно спадна почти 2 пъти, поради неблагоприятните природни условия и преструктурирането на селското ни стопанство.  През 1999г.са произведени 5млн.т. от 18154000 .дка. Посевните площи със зърнени култури са 42,8% от обработваемите земи и 64,4% от посевните площи в страната ни.

Важното място на зърнените култури се определя и от редица техни особености, които ги правят по-привлекателни за отглеждане. Такива особености са:

-Ниското им водно съдържание което ги прави транспортабилни.От своя страна тази особеност позволява повсеместното им отглеждане.

-Зърнените култури имат голяма зависимост от природните условия и главно от почвите и климата.

-Зърнените култури запазват продължително време посевните си качества, ако бъдат съхранявани при подходящи условия.

-Те предлагат относително благоприятни условия за механизирана обработка, защото не изискват напояване,окопаване и други трудоемки дейности. Това ги прави независими от фактора “Трудови ресурси”.

-Важно предимство пред останалите култури е високата рентабилност на зърнените култури.

ІІ.Условия и фактори за развитие на зърнопроизводството .

Върху развитието на зърнопроизводството оказват влияние множество фактори Те могат да бъдат обединени в 2 групи:

1.Природни . В България съществуват благоприятни почвени и климатични условия за отглеждането на разнообразни зърнени култури.-пшеница,ечемик,царевица и др.

Отглеждането им зависи до голяма степен и от релефа, надморската височина, плодородието на почвите и тяхната влажност и от редица други фактори. В тази връзка зърнените култури се отглеждат в равнинните райони от страната, а само ръжта се отглежда в полупланински региони.

Най-благоприятни за отглеждане на зърнени култури са черноземните почви/ пшеница, царевица/, сивите горски почви/ръж, овес/, смолниците и канелените горски почви/пшеница, ечемик, царевица и др./.

2.Обществено-икономически фактори са начина на производство; държавната политика в областта на земеделието, работната сила,

пазарите, механизацията и химизацията , наличието на преработвателни мощности и др.

ІІІ.Отраслова структура на зърнопроизводството.

През последните 50 години настъпиха значителни промени в отрасловата структура на зърнопроизводството. До средата на 60-те години преобладаваха площите и производството на зърнено-хлебни култури / главно се отглеждаха пшеница и ръж/. През 70-те години бързо нарастна дела на зърнено-фуражните култури, като те имаха водещо място до краят на 80-те години .

През последните 10 години водещо място имат зърнено-хлебните култури, което е във връзка с нарастналите потребности на населението.

Площи,засети със зърнени култури/хил.дка/

година     Общо  Пше- Царе- Ече-  Овес  Ръж Соя  Фасул  Ориз  Грах

ница  вица   мик

1939         31000 15000 7870  2700  2700  2700     200  800     10          -

1980         22193   9677  5845   407    197   4528  942  485   166        88

1990         21564   11628   4244   3599  352   245  168  394   106       381

1999         18154   9663   4775   2899  490   300   95   390     10        100

1.Зърнено-хлебни култури.

Основна зърнено-хлебна култура у нас е пшеницата. Преди Втората световна война площите й са били около 15млн.дка., а до краят на 70-те години спадат 2 пъти. През последните 11 години площите й се задържат около 11-12 млн.дка., а добивите са около 3 млн.т.

Пшеницата е чувствителна към природните условия и то главно към почвите , климата и надморската височина. Най-благоприятни са богатите на хумус почви. Тези почви се срещат из цялата страна, но преди всичко те са разпространени в Дунавската равнина, Горно-тракийската низина и Югоизточна България. Именно в тези региони се произвежда  по-голямата част от пшеницата в страната ни. През 1999г. в Североизточният приморски регион са били произведени 30% от пшеницата ,  в Североизточният придунавски регион - около 17%.,а в Югоизточният регион -около 14% от пшеницата в страната.

Пшеницата издържа на краткотрайни студове до 20 0С, но често измръзва.Тази култура не понася високи температури, поради което най-подходящи за нея са условията в Дунавската равнина. Тя реагира слабо на изкуствено напояване и има ниски добиви в районите над 1000м. височина. По тези причини специализирани в отглеждането й са Североизточна България,Средна и Западна Дунавска равнина. Днес около 2/3 от пшеницата се добива в Северна България и главно в Североизточният приморски регион.

У нас се отглеждат сортовете “Садово” ,“Левент” ,”Русалка” и ”Кубрат”.

За разлика от пшеницата  ръжта има ограничено стопанско значение за страната ни.Тази култура има ограничени биологични възможности, дори при оптимални условия. Отглежда се върху слабопродуктивни плитки почви, каквито се срещат в планинските и полупланинските райони. Ръжта има и редица достойнства: развива се по-рано от останалите зърнени култури; има къс вегетационен период; изкласява високо и стъблата й се използват като зелен фураж и за плетенето на рогозки, използвани в зеленчукопроизводството и др.

Основните райони на отглеждане на тази култура са Родопите и Югозападна България. По-слабо разпространена е в средна Стара планина.

В  началото на 40-те години на ХХв.. площите й са били около 2,7 млн.дка, от които са се добивали около 280 хил.т. зърно. До краят на 80-те години площите намаляват над 11 пъти, а добивите -около 10 пъти.

През последните 11 години нарастват както площите,така и добивите, което се дължи на нарастналото търсене на вътрешният пазар .

2.Зърнено-фуражни култури.

Зърнено-фуражни култури са царевицата,ечемика,овеса, соята, просото, соргото, фий и лимец.

Основна култура е царевицата.Тя е втора по значение след пшеницата, защото служи като суровина в ХВП, фураж за животните,храна за хората. Царевичните зърна се използват и за производство на декстрин, глюкоза, растителни масла, лекарства, спирт, хартия, нишесте, витамини и др. . През последните 40 години  царевицата бе отглеждана основно като фуражна култура.      Тя се отличава с редица особености и специфични изисквания. Нуждае се от изкуствено напояване и може да се получат 2 реколти за година. По тази причина до краят на 80-те години почти 1/3 от площите й се напояваха.

Царевицата дава възможност за използване на механизация, за наторяване, за бързото внедряване на нови сортове.

Средните й добиви са около 350 кг / дка. Най-високи са добивите в поречието на Марица. Основен район за отглеждане е Дунавската равнина, поради най-благоприятни почвено-климатични условия. Най-неблагоприятни за отглежданвето й са условията в поречията на Струма, Места и в Родопите.

Основните сортове отглеждани у нас са “конски зъб”,”твърда” и др.

Производство на зърнени култури/ в хил.т./

година  общо  Пше-  Царе- Ече-  Овес  Ръж  Соя  Фасул  Ориз  Грах

ница   вица  мик

1939       4000   2000     922     40     150     220      -           -         10      0,8

ч.стоп.%   100    100       100   100     100     100    100      100     100    100

1980        7809   3847    2256 1375    54        28    107      38        67      13

ч.стоп.%  12,3     2,0      33,2   8,6     11,6    11,8    -          24,4      -         2,2

1990        8216   5292   1221   1387    64        49       15        23       25     53

ч.стоп.%   14,4     3,4      67,8   11,2     9,2      13,5     -         29,4      -        1,1

1998         5415   3213   1321   718    85       22        9          24       11     11

ч.стоп.%   98,1     97,9    98,9    97,9   95,0   91,0   93,7    100,0   81,8  100,0

-------------------------------------------------------------------------------------------------------

Ечемикът е традиционна зърнено-фуражна култура за страната ни. Зърното му е богато на скорбяла и белтъчини, а някои сортове се използват в пивопроизводството., за производството на грис и други ценни продукти.

Ечемикът се отглежда в районите на пшеницата, но той е по-малко взискателен към почвено-климатичните условия. В южна България ечемикът узрява още в краят на месец Май, а в северна България- към края на Юни.  Основната част от площите му се намират в Югоизточна България, където почвено-климатичните условия са най-благоприятни. По тази причина в Карнобат функционира  НИИ по ечемика, в който са селектирани редица сортове. Най-известните от тях са “Краси 200” ,/използван в пивопроизводството/,”Алфа”/ издържа на засушавания/,”Мираж”,”Хемус”,”Оглон”,”Обзор”,”Гербел” и др.

Ечемик се отглежда и в Дунавската равнина, Предбалкана, Югозападна България и дори в Родопите и по горното течение на Места.

Добивите му нарастват през 60-те и 70-те години на ХХв. И достигат до 1,5 млн.т. През последните 10 години обаче площите и добивите намаляха значително, но производството в частният сектор достигна около 98%.

Овесът също е традиционна фуражна култура за страната ни. Използва се.за фураж на животните и за храна на хората. Той има ограничени биологически възможности и дава ниски добиви. По тази причина площите и добивите му през последните години бързо намаляват.Основните достойнства на тази култура са  непретенциозността й към природните условия и дългия вегетационен период.Това дава възможност да се отглежда  в територии с надморска височина от 1300 до 1500м.

През последните 11 години площите и добивите на овеса нарастват, поради увеличеното му търсене .Делът на частния сектор достигна над 98% от производството.

Важна зърнено-фуражна култура за страната ни е  соята. Тя се развива върху дълбоки  и плодородни почви, които се напояват. Отглежда се единствено в Дунавската равнина и по-конкретно в Русенско, Търновско и Плевенско. В Павликени функционира институт по соята. Соята обогатява почвите с азот и ги предпазва от ерозия. Въпреки тези ценни качества площите и добивите й през последните 11години намаляват, но производството в частния сектор нарастна до 97,7%.от общата продукция.

Към зърнено-фуражните култури се отнасят още просото, лимецът, соргото и фият.Тези култури са слабозастъпени у нас .Годишно се добиват около 10000т. и то единствено в частните земеделски стопанства

3.Зърнено-бобови култури.

Към тях спадат фасулът, лещата, граха, баклата,нахут и др.

Фасулът е традиционна култура за страната ни. Заема важно място в хранителният баланс на българското население. Тази култура е трудоемка и се отглежда главно в североизточна и централна северна България, където почвено-климатичните условия са най-благоприятни. Отглеждането й в южна България е затруднено от засушаванията през периода Април-Юни, когато е вегетационният му период. Основните сортове отглеждани у нас са “Добруджански-2”, ”Бисер”, ”Русе13и17”, ”Добруджа-3” и др.

През 70-те години производството на фасул се задържаше около 40000т. годишно, а през 80-те то спадна 2 пъти. През последните 11 години добивите са около 18-20000т./24000т. през 1998г./, като 100% от производството е в частните стопанства.

Грахът служи основно за храна на хората. Той се отглежда върху плодородни влажни почви, каквито са почвите в централна северна България. У нас се отглежда както градински, така и фуражен грах. През 80-те години производството на грах е около 50000т. годишно, но през последните години то спадна 5 пъти и това се дължи на ограниченият износ на консерви за страните от Източна и Централна Европа. Значителният спад на добивите е свързан и с коренни промени в структурата на производството.

Лещата е традиционен елемент от хранителният баланс на българското население. Тази култура е богата на белтъчини, скорбяла, мазнини и витамини. Отглежда се повсеместно, но най-добри са условията в североизточна и северна централна България .

Баклата е култура, която се отглежда основно за храна. Нейните семена и шушулки са богати на белтъчини и въглехидрати. Отглежда се  повсеместно, но най-добри условия за развитието й има в североизточна България. Баклата е трудоемка култура и е застъпена почти 100% в частните стопанства.

През последните години твърде рядко срещана зърнено-бобова култура е нахута. Той се отглежда в централна и североизточна България от частни стопани.

4.Оризопроизводство.

Оризът е топлолюбива  и влаголюбива култура, поради което най-благоприятни условия за отглеждането й има в Пловдивско-Пазарджишкото поле и поречието на Тунджа. В миналото са правени опити за отглеждане на ориз в Дунавската равнина, но поради недостига на топлина добивите са ниски, а себестойността е значително по-висока. През последните години добивите са намаляли около 2 пъти ,въпреки че търсенето на ориз на вътрешният пазар е повишено.

ІV.Териториална структура на зърнопроизводството.

Под влиянието на природните и обществено-икономическите фактори в България са се формирали 3  зърнопроизводителни райони:

1.Североизточна България. Това е най-изявеният зърнопроизводителен район , специализиран в отглеждането на пшеница, царевица, ечемик, фасул, бакла и нахут. В него са концентрирани над 1/3 от площите със зърнени култури и около 37-38% от добивите им. В районът се получават най-високи добиви, а продукцията е с най-ниска себестойност.

2.Среден и западен дял на Дунавската равнина. В района се намират около 30% от площите със зърнени култури и в него се добиват около 30% от общото им количество. Специализиран е в отглеждането на царевица, ечемик, пшеница и отчасти на соя и ръж. На базата на зърнопроизводството районът изпъква и със силно развито животновъдство.

3.Югоизточна България. Това е най-малкият зърнопроизводителен район в страната ни. В него са концентрирани около 14% от площите и се получават почти 15% от добивите на зърнени култури в страната Районът е специализиран в отглеждането на пшеница, ечемик и царевица. В него се добиват 14% от пшеницата, 5% от царевицата, 25% от овеса и 26% от ечемика в страната ни. От района се изнася зърно за Родопите и Пловдивско-Пазарджишкото поле.

V.Проблеми и перспективи пред зърнопроизводството в България.

В развитието на зърнопроизводството през последните 11-тина години могат да се разкрият следните основни проблеми:

n                  забавено връщане на земята .

n                  липса на средства за агротехника  , торове и препарати.

n                  забавеният процес на връщането на земите пречи и за внедряването на най-новите научни постижения в подотрасъла.

n                  през периода на преход бяха разрушени редица връзки между зърнопроизводството и ХВП.

n                  през последните 11 години спадът на зърнопроизводството в България до голяма степен се дължи и на загубата на пазари за продукцията.

n                  всичките горепосочени проблеми се отразиха негативно върху производството на важни зърнени култури,като пшеницата, което доведе и до появата на проблеми в изхранването на населението

n                  въпреки посочените проблеми, перспективите за развитие пред зърнопроизводството са благоприятни, защото отглеждането на зърнени култури в страната ни е традиционно,а повечето от тях са неизменна част от ежедневното меню на българина.

 

.