География на населението Печат

1 Статист. преброяване на населението е основния метод за получаване информация за него. 1-те преброявания са в древността за нуждите на военните и даначните(евреите,Китай,Египет).В съвремеността 1-то пребр.1790г.САЩ-4млн.бели 800хил.негри, индианците не са броени.За да е точно пребр. да е с преброители, кореспонденция по пощата, събирателни пунктове.Днес съществува процес на уеднаквяване на методиката на всички д/ви. У нас 1-то пребр. след Освобожд., а последното-март 2001г., участват 7 000 души. Участието в пребр.-законово задължение на всички граждани.При всяко пребр. –набира(от2 седмици-1месец), обработва(месеци, години) инф. и се публикуват резултати. Едва в няколко страни няма традиция в пребр.  В периодите м/у пребр. данни дава текущата демографска статистика, общините водят отчет за текущите демографски събития.В Зап. Евр. такъв отчет е имало в старите църковни книги. Тези два източника на информация взаимно се допълват,но не винаги има съвпадения, затова в год. на преброяване се дава приоритет на данните от анкетните карти.У нас НСИ пряко отговаря за методиката.Текущ. стат. От 1970г. Се води от ЕСГРАОН. НСИ има поделения в всички областни градове, а ЕСГРАОН е към общините. ЕСГРАОН е автоматична комп. с/ма с талон за всяко лице: ЕГН,име, гражд., местожителство, месторожд….От 1994г. е изградена нац. компют. база данни за повече от 10мил. бълг. и чужденци по повече от 14 показателя.Тези данни се актуализират 1 седмично.ЕГН най-важен показател от 10 цифри. Деветата цифра показва пола. Данни се получават и от годишниците.Издава се специализирана ведомствена л/ра. Постоянно население-присъстващо на 1 място 6месеца+1ден. Временно отсъстващо l момента на пребр. отсъстват.Временно присъстващо –живее другаде,но при пребр. е на това място.Анкетна карта-група ?и.

2. В истор. план нараства. По-пълни данни има от 2 1/2наХХв., когато са обхванати почти всички страни. Предполага се, че 5хил.г.пр.Хр.насел. на света ~30млн., 0г.~200/250млн., 1900г.~600млн.,кр.ХХв.~6милярда140млн. Наблюдаваме демо -графски бум. Тенденцията е в страните от Африка,Лат. Америка, Азия да живее 80% от насел., а в Европа има нулев прираст и в близко бъдеще се очаква да стане и отрицателен.

Т=------.100   (%) темп на прираст насел.

S  -насел. в кр. на периода

S  -насел. в нач. на периода

Ср год темп   t=---      n-бр.год в периода

Няма точна прогноза, дори такава за 30г. се смята за дългосрочна, защото не могат да се обхванат всички фактори.В прогнозите има голяма доза неточност.

Прогнозите са в Европа насел. да нараства с 0,1%, а в Африка –3%.

3. Промените на насел. в дадена страна зависи от ест.прираст и миграциите. I-во пребр.- 1880г. повече от 2млн. в Княжеството. Изт. Румелия1884г.940хил От 1992 –2001г за 1-ви път има намаляване на населението с ~половин млн.Още в предосвобожденския период имаме данни за населението ни от К.Иречек, Теклов, Еми Буе и др. Осм.власт не е правила пребр., въпреки че е водела сравнително точен отчет за населението по адм. области. Сведенията, които са давани за предосвобожденска Б/я са противоречиви. В кр. на ХХв. Имаме отрицателен прираст и тенденцията е той да се запази. За последните 12г. страната са напуснали~40/50хил. на год., а трайно се завръщат 10хил. Прогнозата е, че до 2020/25г. населението ни ще намалее с 1млн., то за сметка на младите.БАН -6,4млн. до2025г. Др. проблем е бр. на бълг. диаспора зад граница.В Украйна, Молдова, Банат и останалите съседни д/ви живеят огромен бр. българи.Някои от съседите ни отчитат това население, а др. значително го занижават умишлено.  Икон. емиграц. също създава значителни проблеми.

4.Днес е заселена ~75% от територията на Земята, и тази територия значително се увеличава. Заселена е тази територия с постоянни селища.На сев. достига до 78с.ш., а на юг 54ю.ш.Различието е в зависимост от разпределението на сушата(Аляска, Канада, Огнена земя). Най-високите селища са в Тибет и Андите. Високопланинските селища са свързани най-вече с дърводобив.Само 2% от населението на света живее при надморска височина над2000м. Сравнително висок е бр. на план. население на Африка и Лат.Америка. 1/2 от световното население живее в пояса м/у 50-200 км. от световния океан.Нараства ср. Гъстота на населението- над45души на кв.км(при изчислението се изключва Антарктида) Очертават се 5района с много висока гъстота.Изт.Китайска равнина, Индо-гангска низ., Зап.Европа, Сев част на САЩ.В първите се определя от добрите природни условия, а в 4 и 5 от икон. Гъст.на насел. показва интензитета на заселване, разкрива се чрез: ср.гъстота (съотнош.м/у бр.насел. и площ в души на км), ариалитет (съотнош. площ/насел., каква площ се пада на 1 човек), Гъстота на градско и селско население Земед населен.(бр. насел/ обработваема земя. Гъстота на обитаване (бр.население на определено селище и неговата площ). Ср. гъстота не е подходяща при много големи или малки страни.(пр. Египет) Най-голяма гъстота има в Бангладеш. Голяма е в Корея, островни д/ви. Най-малка е в Исландия е др. сев. д/ви.

5.Към последните 2 пребр. 5400селища в страната основен дял имат град. с насел. над50хил.и най-големите с такова над 100хил. Социалната индустрия оказва значително влияние.1965/75г. намалява насел. на сев.-запад. Б/я., 1975/85 в сев-изт и сев.Най–голям е бр.в София обл., Пловдив, Варна, Бургас. Най-висока степен на териториална    концентрация има в най-малките бълг. общини. Най-гъсто населено е Софийското поле, Пазарджик, Пловдив, ср. теч. на р.Янтра. Най-малко населени са планинските обл., Добруджа, Странджа. Най-голяма гъстота на насел. високият пояс 500-700м. и низаният от 0-200м-31%. От 700-100м. няма нито един голям град. Над 1000м. живее само 1%от насел. на Б/я, тук преобладават махали, колиби. Има и по-високо план. селища.

9. А.Тотев разграничава 4 етапа в демог. преход у нас: І- до началото на устойчивото нарастване; ІІ- усойч. нарастване; ІІІ- намаляване на уст. нарастване;  ІV – нулев ест. прираст. Най-ниска обща смъртност е в нач на 60те г на ХХв. До днес бавно нараства. Има разлика м/у градската и селска смъртност. П/з 1997г. Б/я бе с най- ниска раждаемост. До 60те г. раждаемостта в селата е по – висока, но п/з последните 4г. е по ниска от тази в градовете(в селата живеят ½ от циганите и 1/3 от турците). Типове демогр. територии: 1. с относително благоприятна демогр. ситуация; 2. с преходна; 3. с умерено неблагоприятна; 4. силно влошена (40%)

Те зависят и от етническиа състав на населението у нас. Спада плодовитостта в Б/я п/з последните год.

6. Понятията ест. възпроизводство (смяна на поколенията) и ест. дв/ие (раждаемост, смъртност, ест. прираст) са взаимно свързани. Следователно ест. дв/ие е признак, х/ращ ест. възпроизводство. При ест. възпр.- тотална фергилност. В Б/я и др. евр. страни се влошава ТОТ.ФЕРГ. Бруто коефициента на възпроизводство показва колко момичета ще родят п/з ферг период  бр.К  = F . 0,49

Нето коефиц. на възпр. показва колко момичета ще роди една жена и ще доживеят до сред. възраст на майката.

Лансираната п/з 30-те год. теория за демогр. революция се опитва да обясни глобалния демогр процес. Тя се основава на виждането, че в съществ. 2 типа възпр. традиционно(типичен преди инд. революция, ваксините) и съвременно (х/ра се с ниска смъртност и раждаемост, дълъг период на живот, бавна смяна на поколенията). Прехода м/у двата периода се нарича демогр. преход и преминава п/з няколко етапа. І – Започва рязко смъкване на смъртността;ІІ – Снижава се и раждаемостта; ІІІ – смъртността и раждаемостта се стабилизират.Така се преминава в съвр. прираст ~ до 0. От гледна точка на начина на протичане има три вида демогр. преход: британски(протича бавно 2½ХVІІІв. – ср.ХХв.); френски (води до тежка демогр. криза); японо-латиноамерикански (протича ускорено и започва късно нач.-кр.ХХв.). От количествена гледна точка ест. възпр. има три режима: разширено (в семейството има ср.2деца); просто (с повече от 2деца); стеснено (по-малко от 2деца). В Б/я демогр. преход започва скоро след Освобожд. до 90-тег. на ХХв. той протича бързо и води до тежка демогр. криза. Вс.д/ви ще преминат п/з демогр.прех., п/з разл време.

7.Ест. дв/ие на света вкл. (раждаемост, смъртност, ест. прираст). В/у тези процеси оказват влияние различни факти: медиц., биолог., соц-икон., псих., полит.Раждаемостта се влияе: стандарта на живот, образование, религия Коефициент на раждаемост

n =N / S .1000 %0 N – бр. живородени за среден период от годин.                       S – средногод. бр. на населението на отделна територия Демогр. поведение на хората намира най- добър израз в раждаемостта.Това репродуктивно поведение зависи от потребността от деца, воините, миграциите.... Като цяло по-високата брачност стимулира ражданията. Раждаемостта се подпомага с данъчни облекчения, помощи, отпуски, дори забрана на абортите.  Там където има висока раждаемост,Ниска ражд е под 10%0 , а висока над 40%0 се води политика с обратен знак, за ограничаване на раждаемостта.В Китай раждаемостта се нормализира, но в Индия тези мерки все още не са дали нужния резултат. Най – ниска е в бившите соц сателити на СССР.

Коефициент на смъртност

m = M / S .1000  M –бр. починали за календарна год.; S–ср.год. сума за териториална единица. Голямо влияние оказват условията на живот, храненето, здравосл. състояние... С появата на ваксините смъртността намалява.Най-ниска е в страните с високи доходи и развита здравна мрежа, в развитите д/ви тя се увеличава породи значителното застаряване на населението.

Естест. прираст  ЕП = N – M . 1000

8.В количествен план съотношението м/у половете е различно за разл. д/ви и региони. Статистиката установява, че на 100живородени момичета се падат 105 момчета.  Таз структура варира и в течение на год. в зависимост от по ниската възраст на смъртност на мъжете, това е и по-благоприятно, тъй като е с вързано с по-голяма брачност. В развитите страни има по-голяма продължителност на живот и превес на жените. В развиващите се страни е обратно.Само в Китай и Индия мъжете са с 70млн. повече. В по-бедните страни само жените живеят по-малко. Миграциите също оказват влияние на половата структура, страни приемащи емигранти са с по-голям брои мъжко население и обратно.Населението се поделя на и под трудоспособно и по отношение на участието в възпроизводителния процес на деца, родители, прародители. Границата на трудоспособната възраст в различните страни е различна. Възрастовата структура е в тясна връзка с възпроизвадителната.  Иконом. независимо население от 15-64 год. Зумберг приема, че има стационарна възрастова структура. Деца : прародители = 25:25, когато децата превишават е прогресивна и обратно. Представя се ч/з стълбчеста диаграма. Населението се разбива на възрастови групи, в ляво се показват мъжете(в синьо), а в дясно жените(в червено).

смъртност. П/з 1997г. Б/я бе с най- ниска раждаемост. До 60те г. раждаемостта в селата е по – висока, но п/з последните 4г. е по ниска от тази в градовете(в селата живеят ½ от циганите и 1/3 от турците). Типове демогр. територии: 1. с относително благоприятна демогр.

11. Миграции - всяко механично преместване на населението. Водят да промяна постоянното местожителство, следователно не са миграции ежегодни трудови дв/ия... Обикновено промяна на местожив. е свързана с нова месторабота, т.е. икон. причина. ( войни, полит. фактори, екологич.) Турист. и религ. пътувания не са миграции. Всеки мигр. поток порождо обратен поток.Интензивността на мигр. отслабва с увеличаване на разстоянието. Видове мигр. : временни и окончателни; вътрешни, м/уд/вни, м/уконтинентални; индивидуални и масови; стихийни и организирани. Използват се термините изселени и заселени(за 1 д/ва) и и/емигранти. Гастърбаитъри,бежанци, Има и такива село-село, село-град, град- село, град-град.  В количествено отношение мигр. се х/рат с: обем (сбор м/у изселени и заселени от определена територия за известно време), интензитет (съотношението м/у мащаба и общия бр. на населението), салдо (разликата м/у заселени и изселени), ефект (съотношението м/у салдото и мащаба, дава реалния резултат). Женевската конвенция определя бежанец: човек, напуснал родината си поради полит., расово, религ. преследване; война или основателен страх за такава. Бр. на бежанците е непостоянен. Създадени са бежански лагери. Иконом. миграция се определя от намирането на по-високо платена работа.П/з ХІХ в. осн. поток емигранти е от Европа към САЩ. В САЩ кр.ХІХв. за пръв път закон за ограничаване на миграцията. Япония е най-малко засегната от миграцията. След разпадането на колониалната с/ма от Алжир освен бяло население емигрират и много тъмнокожи.

10. За повече от 100г. се наблюдава увеличаване делът на жените те се изравняват с мъжете и днес имат превес. Разликата, която съществува днес не е била толкова голяма дори в периода на войните.  2000г.- 1000мъж. на 1050жени. Смъртността  при мъж–69г., жените-73г. Преброяването п/з 2001г. показва, че жените са с 200хил. повече. Съществуват и различия в регионален аспект.Жените са най-много в София гр. и Пловдив, а най-малко в Благоевград и Силистра. Нараства делът на трудоспособното население.  Средната възраст сега е 40г., има разлика във възрастовата структура на градското е селското население. В селата –30% пенсионери, а в градовете- 18%.

12. След Освобождението осн. групи от изселващи се са от турско население, черкези и татари, а към Б/я бълг. от Македония и Тракия.В следващите год. има завръщане на турското население, но временно, за да се уредят имуществените ?и. Масови преселвания на бълг. има по време на военните кризи. Много бълг. се насочват към Русия, Австр-Унг., Румъния.. След ІСв.в. градинари се насочват към новосъздадените Чех. и Унгария. 1924г. спогодбата Молов-Кафандарис- за обмен на население с Гърция.Според Крайовската спогодба от Южн. Добруджа са изселени 70хил. души. В год. на ІІ Св.в. бълг се насочват към Германия. В последствие голям бр. евреи, арменци, руснаци. Въпреки, че след освобождението значителни групи напускат д/вата, повече са тези, които идват тук, което от своя страна води до значителни демографски проблеми.   П/з последните год. осн. част от намаляването на населението се дължи на емиграцията. Вътрешно държавната миграция се влияе осн. от иконом. фактори, прилив има в големите градове.

От град-село се изселват осн. пенсионери.

13. Осн. се говори за трудоспособно населени. 2001г. в трудоспособна възраст с 4млн.700хил. души. П/з последните год. има тенденция за намаляването му, тъй като населението все повече застарява. Понятието трудов ресурс е заместено от работна сила- лица над 15г. Иконом. активното население са заетите и безработните.У нас има трудоспособно население, което не работи и не търси работа(военни, домакини). Безработицата бива: постоянна (свързана с първо явяване на пазара на труда), структурна (обхваща определен отрасъл) и циклична (свързана с промените в иконом.). В развитите страни все повече хора участват в обществено полезни дейности (отглеждане на деца, стари хора, в туризма, полит. кампании).Тези дейностти са безплатни, а доходи се получават от спонсори. Структурата на заетостта се определя от разпределението на заетостта по стопан. сектори.Наблюдава се тенденция за намаляване на заетостта в селск. стоп. за сметка на промишлеността и третичния сектор. Само в най-големите страни все още преобладава заетостта в първичния сектор.Според статистиката на нашата агенция по заетостта п/з 2002г- най-малка е безработицата в София-5%, а в Разград, Видин, Монтана, Търговище е най-висока. Неблагоприятното е, че в Б/я за 1работно място - 50 човека.Тенденцията е да се увеличи делът на третичния сектор.

 14. Имаме: семейни; несемейни; разведени; вдовци. брачността е показател за измерване на брака в %0 Браковете се поделят на юридически (законово оформен) и фактически (тенденция за увеличаването им). В развитите страни възрастта за сключване на брак е по-висока. У нас също се появява такава тенденция последните 10г. Разводимастта се измерва на 10хил.души.Най-ниска е в арабските страни. Ограничения има в някои католически страни. Семейство е група от хора в преки родствени връзки, поделящи 1 домакинство. Домакинство е общност от лица без или с роднински връзки, живеещи заедно и имат общ бюджет (може да е от 1 човек).В градовете сем. и домакин. са по-големи.Има и сложни семейства.