ГЕОГРАФИЯ НА ХИМИЧЕСКАТА ПРОМИШЛЕНОСТ В БЪЛГАРИЯ Печат

ГЕОГРАФИЯ НА ХИМИЧЕСКАТА ПРОМИШЛЕНОСТ В БЪЛГАРИЯ

І. Значение и особености.

Химическата промишленост е относително нов за България стопански и промишлен отрасъл, развит през последните 50 години. Днес той е структуроопределящ отрасъл на промишлеността. От неговото развитие зависи до голяма степен развитието и на останалите отрасли на НС, защото ХП осигурява ценни суровини и стоки за бита на населението. Същевременно ХП използва като суровини широко разпространени в България нерудни полезни изкопаеми, води и азота от атмосферния въздух. ХП осигурява и по-пълноценното използване на ценни суровини като нефт, земен газ, дървесина и други, от които има малки запаси в страната.

Химическата промишленост е отрасълът, в който много бързо намират приложение най-новите научни постижения. Някои от тях, след усъвършенстването си в процеса на химическото производство, намират приложение и в редица други стопански отрасли. Това дава възможност да се създават нови суровини, материали, полуфабрикати и предмети за потребление. В много отношения създадените в отрасъла материали като пластмаси, синтетичен каучук, синтетични влакна и други са с по-високи качества в сравнение с естествените материали. В тази връзка се говори и за “химизация” на стопанството.

ХП осигурява заместители на ценни естествени суровини, с което се запазва и природното равновесие.

ХП преработва значителни количества суровини, но и готовата продукция е със значителен обем. В отрасъла са заети и голям брой висококвалифицирани специалисти. Социалното значение на ХП нараства и от факта, че в отрасъла има възможност да се създават храни по синтетичен път.

Наред с положителното си влияние върху развитието на стопанството, ХП има и редица негативно влияещи особености. Отрасълът е суровиноемък и енергоемък. Изграждането на мощностите му изисква големи капиталовложения, а повечето от производствата са замърсители на природната среда.

В крайна сметка като най-характерни особености на ХП могат да се посочат:

отрасълът наред с машиностроенето е най-високотехнологичният и прогресивен отрасъл на промишлеността;

той е суровиноемък, тъй като използва значително количество суровини;

ХП е трудоемък и наукоемък отрасъл, тъй като ангажира многобройна висококвалифицирана работна ръка;

ХП е енергоемък отрасъл, тъй като употребява значително количество енергия от различни видове;

ХП е водещ замърсител на природната среда, тъй като всичките й производства изхвърлят значително количество отпадъчни продукти;

ХП е сложен комплекс, включващ множество предприятия и научно-изследователски институти - в отрасъла нагледно може да се види връзката между наука и практика, което позволява производството на над 12000 продукта.

Продукцията на ХП намира най-широко приложение в енергетиката, транспорта, бита на хората, металургията /киселини и др. продукти/, машиностроенето /пластмаси, каучук/, леката промишленост /химически и изкуствени влакна, изкуствени кожи, подметки за обувки и др./, селското стопанство /торове, препарати за растителна защита, дрожди, опаковки и др./, строителството /изкуствени строителни материали/, медицината /лекарства, спринцовки, системи и др./ и други.

ІІ. Място на химическата промишленост в структурата на промишлеността и НС.

Мястото на ХП в структурата на промишлеността и НС се определя от относителния й дял в ОПП, дела й в ОПФ, дела на заетите в отрасъла спрямо всички заети в страната, участието в износа и вноса и т. н. През последните 10 години ХП е сред водещите отрасли на промишлеността, като днес тя дава 18,8% от ОПП в страната или почти 50% повече в сравнение с началото на 90-те години. Запазването на водещото място на отрасъла през последните 10 години доказва важното му значение за НС, въпреки че обемът на продукцията в отрасъла намалява с над 30%.

Промени в относителния дял на ХП в ОПП

години: 1939г. 1960г. 1970г. 1980г. 1990г. 1991г. 1998г.

отн.дял/%/ 1,9 3,7 7,5 15,7 12,6 12,3 18,8

В ХП са заети 80622д., като 37,5% от тях са в частния сектор на отрасъла. В сравнение с редица други стопански отрасли и отрасли на промишлеността, заетостта в ХП намалява относително слабо през последните 10 години, което доказва значението на отрасъла. Днес заетите в ХП са 2,6% от всички заети в НС.

Брой на заетите и предприятията в ХП

години: 1985г. 1989г. 1990г. 1991г. 1998г.

предприятия 101 117 126 122 3300

заети 108199 113092 110339 94963 80622

Развитието на отрасъла е свързано и с разширяването на външната търговия на България. В началото на 90-те години на ХХ век страната изнася над 180 химически продукта в повече от 80 държави, като в пазара на сода, торове и други продукти заема водещи позиции. Това е видно и от сравнително успешната приватизация на предприятията, произвеждащи тези продукти. В началото на 90-те години ХП участва с 26,3% в износа и 16,9% във вноса на България, днес - с 19,5% в износа и 17,6% във вноса. Тези промени се дължат на стесняването на пазарите за продукцията и поскъпването на използваните вносните суровини.

ІІІ. Условия и фактори за развитие и териториално разположение на ХП.

Развитието на отрасъла е повлияно от множество фактори, сред които изпъкват суровините, потреблението, транспортът, състоянието на природната среда и др.

През последните 30 години то е стимулирано от следните конкретни причини:

1/. необходимост от препарати за растителна защита и торове за селското стопанство;

2/. от заместители на черни и цветни метали, използвани в машиностроенето;

3/. от суровини за текстилната, обувната, кожаро-кожухарската промишленост;

4/. от нови опаковки и амбалаж за селскостопанската продукция и продукцията на ХВП и леката промишленост;

5/. от горива, смазочни материали и множество каучукови изделия за транспорта;

6/. нужди на населението от лекарствени препарати, парфюмерия и др. стоки.

1. Суровинна база. Този фактор има решаващо значение за развитието на ХП, защото производствата й са суровиноемки, а технологичните възможности позволяват използването на разнообразни суровини. Най-силно влияещи се от суровините са производствата на т. н. “тежка химия” /производството на соди и др. продукти/. В тези производства разходите за суровини достигат около 75% от себестойността на продукцията. За производството на единица продукция се изразходва около 4-5 пъти по-голямо количество суровина в сравнение с други промишлени отрасли.

Основни суровини за ХП са земният газ, нефтът, дървесината, въглищата, каменната сол, сярата, фосфатите, апатитите, калиевата сол, водата, атмосферният въздух, електропроизводството и др. При преработката на 1 тон нефт например се изразходват около 300м3 вода, а при производството на 1 тон калцинирана сода - около 225м3 вода. Най-голями са разходите на вода при производството на синтетични и изкуствени влакна - за 1 тон готова продукция се изразходват до 6000м3 вода.

Силно въздействащ фактор върху развитието на ХП е и производството на електроенергия, тъй като много от производствата в отрасъла са енергоемки. Така например за производството на 1 тон сярна киселина се изразходват 136 квтч, за 1 тон капролактам - 2700 квтч, а за 1 тон полиамидни влакна - около 18000 квтч електроенергия.

Важна суровина за ХП е земният газ. От 1т земен газ се произвеждат 3000м синтетични тъкани или 500кг пластмаси, или 500кг синтетичен каучук. От 1000м3 земен газ могат да се получат 1550кг карбамид. Ето защо, основната част от внасяните количества земен газ в България се използва като суровина в ХП.

Основна суровина за нефтохимическото производство е нефтът. При неговата преработка се получават мазут, различни видове бензини, керосин, дизелово гориво, смазочни масла, изкуствен каучук, химически влакна, препарати за растителна защита, смоли, пластмаси, съставки за лекарства и редица други ценни продукти. Производствата, използващи като суровина земния газ и нефта, са разположени основно в региони с благоприятно транспортно-географско положение, тъй като тези суровини са вносни.

Голямо значение за развитието на ХП имат някои нерудни полезни изкопаеми /каменна сол, флуорит, варовик, барит, фосфорити, каолин и др./, от които има значителни запаси в България. Те намират широко приложение в неорганичната химия. Варовиците край Девня и находището на каменна сол край с.Мирово /Провадийско/ са базата за строителството и функционирането на химическите заводи в Девня. За ХП от значение са и находищата на варовик край Враца, Стара Загора, Асеновград и др. Каолинът намира приложение в ХП като “пълнител” в каучуковото производство и производството на пластмаси. С най-голямо значение са находищата на каолин край Ветово, Каолиново и др. При производството на каучук се използват още магнезит, азбест, барит и други нерудни полезни изкопаеми.

За развитието на редица производства от ХП /парфюмерийното, фармацевтичното и др./ с водещо значение са селскостопанските суровини, чиято обемност и ниска транспортабилност определят ориентирането на някои технологични етапи от производството на химическите продукти към изявени селскостопански райони.

2. Обществено-икономически фактори. В тази група фактори се включват стопанските нужди на страната, пазарите, работната сила, внедряването на научните достижения, изискванията за опазването на природната среда и др.

Въздействието на тези и редица други фактори определя териториалното разположение на предприятията от нефтохимията /транспортно-географското положение спрямо основните вносители на нефт/, от парфюмерийната, фармацевтичната и каучуковата промишленост /ориентирани към основните потребителски центрове в страната/.

Силно влияние върху развитието на ХП оказват вътрешните производствени пазари /консумацията на химически продукти в машиностроенето, леката промишленост, транспортът, селското стопанство/.

Потреблението на стоки за населението /лекарства, бензини, парфюмерия и др./ е определящо в развитието и териториалната ориентация на съответните производства към основните потребителски центрове.

Външните пазари и специализацията на България в някои производства /сода, торове и др./ са определящият фактор за ориентирането на тези производства към основните пристанища.

Върху развитието на ХП влияние оказва и работната сила с нейното количество и квалификация. През последните години все по-силно влияе факторът “цена на работната сила”, тъй като някои предприятия от ХП като “Нефтохим” /Бургас/ например изпъкват с едни от най-високите работни заплати в страната.

Влиянието на науката като фактор за развитието на ХП се изразява в нарастването на видовете използвани суровини и произвеждани продукти в отрасъла, повишаването на тяхното качество и др.

След 1989г. все по-силно влияние върху развитието на ХП оказва екологичният фактор, тъй като отрасълът е сред основните замърсители /около 5% от сумарното замърсяване в страната/.

Като цяло влиянието на комплекса от фактори може да се оцени като положително върху развитието на ХП в България.

ІV. Поява, развитие и отраслова структура на ХП.

1. Появата на ХП датира от края на ХІХв., когато в България са построени предприятия на фирмите “И.Г.Фарбениндустри” /Германия/ и “Солвей” /Белгия/. В началото на ХХв. започват работа множество дребни български предприятия, разчитащи на местни суровини и произвеждащи основно стоки за бита. Такива са сапунените фабрики “Н. Чилов” /Костинброд/, ”В.Бъчваров” /Русе/, ”Маслосапо” /Бургас/, фабриките за грес и емулсионни масла “Хифа” /Русе/ и “Химия и индустрия” /Габрово/, петролните рафинерии в Русе /”Петрол”, ”Първо българско петролно акционерно дружество” и “Светлина”/, работещи с румънски нефт, кибритените фабрики /Костинброд/, розоварните в Казанлъшко и др. Наред с тези основни производства, в България е застъпено и производството на сода каустик в Пловдив. Преди Втората световна война в страната не се произвеждат торове, калцинирана сода, пластмаси.

Още по времето на Втората световна война много от горепосочените предприятия фалират или западат, което предизвиква уедряването им. След войната започва и бързо строителство на нови мощности в отрасъла. В края на 40-те години са пуснати в експлоатация двете карбидни фабрики в Асеновград и гара Яна, а през 50-те години - ХК в Димитровград. По-късно са построени ХК в Девня, НХК в Бургас и петролната рафинерия в Плевен, както и редица други важни за страната предприятия. Много от новопостроените предприятия са без пречиствателни съоръжения, което довежда до значителни нарушения на природната среда в тяхната околност. Същевременно в технологично отношение те значително отстъпват от европейските и световни образци. Това се отразява и в забавянето на приватизацията им през последните 10 години.

Последните 40 години от развитието на ХП се отличават и с редица други слабости: прекомерно развитие на тежката /основна химия/; развитие на суровиноемки и енергоемки производства; подценяване на леката химия /парфюмерийно производство, фармацевтично производство/; прекомерна концентрация на мощности в ограничени територии /Девня/ и др.

2. Отраслова структура на химическата промишленост. Тя се формира под въздействието на технологичните особености и особеностите на готовата продукция. В България са развити 18 подотрасъла на ХП, които според използваните суровини и технологията на преработването им, се поделят на 2 раздела: неорганична и органична химия.

2.1.Неорганичната химия ползва като суровини минерални ресурси, които са с неорганичен произход. Основните й производства са: киселини, соди, минерални торове, фосфорити, сяра, препарати за растителна защита, взривни вещества. Основни суровини са каменната сол и варовиците, както и природният газ. Тези производства са капиталоемки, суровиноемки и трудоемки. Предприятията се намират в близост до находищата на суровини, поради големия обем на последните. Подотраслите от неорганичната химия произвеждат около 15% от общата продукция на ХП.

2.2.Органичната химия ползва като суровини нефт, природен газ, дървесина и други суровини с органичен произход. Основните й производства са пластмаси, синтетичен каучук, синтетични влакна и др.

В зависимост от характера на произвежданите продукти, подотраслите на ХП се поделят в 2 основни раздела: тежка и лека химия.

2.3.Тежката химия обхваща производството на торове, сода, киселини, нефтопреработката и производството на синтетични и изкуствени влакна, на каучукови изделия и пластмаси.

2.3.А. Производство на торове, соди, киселини и други продукти с неорганичен произход. Тези производства са сред най-търсените продукти на българската ХП на международните пазари и намират широко приложение в селското стопанство и другите стопански отрасли на България. Те са базата на тежката химия в страната. Развитието им се базира на варовиците край Девня и Враца, каменната сол край с.Мирово /Провадийско/ и въглищата като енергиен източник в Марбас и Марица-Изток. През 1951г. е пуснат първият завод за азотни торове в Димитровград с мощност 150000т годишно. Впоследствие в това предприятие е застъпено и производството на сярна киселина, солна киселина и други продукти, с което то се превръща в комплекс от предприятия /комбинат/. След разработването на въглищата в Марица-Изток през 1965г. е построен и АТЗ в Стара Загора, в който се произвеждат 280000т амоняк годишно. Към края на 60-те години е пуснат в експлоатация завод за амоняк и карбамид във Враца. През 70-те години е завършено строителството на ХК в с.Повеляново /сега квартал на Девня/, който работи с вносни апатити и фосфорити от северна Африка и ОНД. През 80-те години като суровина за производството на торове започна да се използва природният газ, с което ефективността на производствата нарастна значително. Днес производството на торове е застъпено във фирмите: “Агробиохим” /Ст. Загора - азотни торове, метилметакрилат, дикалциев фосфат за фуражи и др./; ”Неохим” /Димитровград - амоняк, азотна киселина, фосфорни торове, амониева селитра и др./; “Химко” /Враца - единствен производител на карбамид в България, който работи с холандски и италиански технологии/; “Агрополихим” /Девня -амоняк, азотна киселина, фосфорна киселина, троен суперфосфат, амониева селитра, течен азотен тор/. В Кремиковци работи и цех за амониев сулфат с мощност 25000т годишно, като това производство е съпътстващо производството на кокс.

Основни производства на неорганичната химия

Производства 1980г. 1985г. 1990г. 1991г. 1998г.

Амоняк -хил.т 1008,8 1138,0 1308,6 1092,8 982,4

Азотни торове-хил.т 436,0 468,7 542,7 395,2 375,6

Фосфорни тор.-хил.т 216,6 171,7 46,6 36,9 110,2

Сярна кисел.-хил.т 851,9 810,1 521,8 355,1 556,2

Сода каустик-хил.т 168,4 157,1 108,2 76,5 80,0

Калц.сода-хил.т 1478,7 1036,6 1046,2 893,3 250,0

Хим.средства за

раст.защита -хил.т 18,9 18,3 10,0 7,3 5,3

Карбамид-хил.т - - - - 301,4

Производството на препарати за растителна защита е съсредоточено в Пловдив. В България се произвеждат над 90 подобни препарата. Обемът на това производство в сравнение с 80-те години е намален около 4 пъти във връзка с кризата в селското стопанство на страната. В Асеновград и на гара Яна се произвежда карбид.

Производството на соди е концентрирано основно в ЕАД ”Соди”-Девня. Фирмата е наследник на содовия завод в града, построен поради благоприятното географско положение /близост до каменната сол в с.Мирово и варовиците в Девня, както и близост до пристанището във Варна, откъдето се изнася голяма част от продукцията му/. При производството се използват и водите от карстовите извори край Девненска река и яз.”Цонево” на река Камчия. Ограничаването на пазарите в Близкия и Среден изток довежда до значителното съкращаване на производството на сода в България.

Производството на сярна киселина е застъпено в КЦМ край Пловдив, ОЦК в Кърджали и МК в Пирдоп. Успоредно с увеличаването на металургичното производство през последните 5 години се отбелязва и увеличаване на производството на сярна киселина.

2.3.Б. Нефтохимическа промишленост. Този подотрасъл е базата на органичната химия в България. Неговото бързо развитие датира от средата на 60-те години, въпреки че преработката на нефт е застъпена в страната още преди Втората световна война. Нефтохимията заема водещо място в структурата на химическото производство в България като осигурява около 45% от неговия обем. Основните предприятия в подотрасъла са “Плама” /Плевен/ и “Нефтохим” /Бургас/. В “Нефтохим” се произвеждат всички видове бензини, пропан-бутан, парафини, фенол, ацетон, синтетичен каучук, полиетилен, полистирол, гликолит, полиакрилни влакна, етилен, олеини и редица други продукти. Фирмата осигурява над 90% от продукцията в подотрасъла.

След неколкогодишно преустановяване на производството, днес фирма “Плама” отново произвежда горива, смазочни масла, грес, дизелово гориво и др. Част от отработените смазочни масла се преработват в най-старото предприятие в подотрасъла - в Русе. В него се произвежда битум, мазут, масла и др.

Годишната преработка на нефт в горепосочените предприятия достига около 12 млн.т през 80-те години, докато днес годишно се преработват около 8 млн.т. След значителния спад в началото на 90-те години, днес производството на подотрасъла бележи ново нарастване, което е отражение на “съживяването” на вътрешния пазар.

Основни производства на органичната химия

Производства : 1980г. 1985г. 1990г. 1991г. 1998г.

Бензин-хил.т 2277 2730 1900 891 1732

Керосин-хил.т 304 365 209 61 152

Диз.гориво-хил.т 4209 4822 2717 1410 2009

Пластмаси,смоли и

лепила-хил.т 254,7 406,4 248,3 141,6 200

Дунапрен-т - - - 1466 367

Меки изкуствени

кожи-хил.м2 15382 15537 10834 3122 1106

Хим.влакна и

нишки-хил.т 96,1 104,8 57,9 25,5 41,4

Авто гуми-хил.бр. 1531,7 1659 1795 1141 391

Гум.обувки-млн.ч. 12,5 8,2 3,2 2,9 0,6

Преработката на нефт е базата за производство на полимерни материали. Такъв материал са синтетичните влакна. Основните предприятия за производството им са в Бургас /полиакрилни влакна ”Булана”/, Ямбол /полиестерни влакна ”Ямболен”/, Видин /полиамидни влакна ”Видлон”/ и Димитровград /полиестерна коприна/. Синтетичните влакна се отличават с по-голямата си трайност, издръжливост, немачкаемост, топлоизолация и други ценни качества /ниска себестойност/, поради което намират все по-широко приложение в текстилната индустрия.

Наред със синтетичните влакна, в България е застъпено и производството на изкуствени влакна чрез преработка на дървесина в Свищов /”Свилоза”/.

Към нефтохимическото производство се отнася и производството на пластмаси и тяхната преработка. Пластмасите имат редица ценни качества /здравина, еластичност, неподатливост на корозия и др./, които ги правят широко използвани в машиностроенето /като заместители на металите/, строителството /заместители на строителни материали/ и бита. Пластмаси се произвеждат в Бургас, Девня и Видин, а производството на пластмасови изделия е застъпено в София, Асеновград /фирма ”Асенова крепост”/, Берковица /фирма “Ком”/, Русе, Габрово /”Капитан дядо Никола”/, В.Търново /фирма “Момина крепост”/, Кнежа, Шумен, Самоков, Ботевград, Бяла, Тервел, Плевен, Средец, Първомай, Гоце Делчев и др. Сред производствата на пластмасови изделия изпъкват със своето значение производството на PVC тръби /Габрово/, системи за кръвопреливане и спринцовки /В.Търново/, фолио и амбалаж /Асеновград/ и др.

Производството на каучукови изделия в България е широко застъпено. То е базирано както на синтетичния каучук, произвеждан в Бургас, така и на вноса на естествена суровина. Най-голям дял в него има производството на автомобилни гуми /вътрешни и външни/, което е развито във Видин и София. Предприятието във Видин /”Вида”/ е пред ликвидация и пълно спиране на производството, въпреки че над 50% от продукцията е изнасяна зад граница. То е кооперирано с производството на полиамидни влакна в града. Спадът на вътрешното търсене и ограничаването на външните пазари за тази продукция са основните причини за намаляването на производството на гуми почти 6 пъти през последните 5-6 години. През последните 20 години в страната се развива регенерирането на автомобилни гуми, като с тази дейност са заети основно частни фирми.

Производството на технически каучукови изделия /маркучи, ремъци, транспортни ленти и др./ е застъпено в Мадан, Пазарджик, Нови Искър, Кула, Русе, Плевен. Производството на уплътнители за врати на автомобили и на други каучукови изделия за автомобили е локализирано в Силистра. Гумени обувки се произвеждат в София, Световрачене, Плевен, но над 50% от тази продукция се дава от предприятието в Габрово. В Габрово се произвеждат, наред с PVC тръби и спасителни пояси, гумени дюшеци, възглавници, очила за водолази, плавници и редица други каучукови изделия. Във В.Търново е застъпено производството на баскетболни топки /фирма ”Етър”/. Тези производства също бележат нарастване през последните 3-4 години, поради разширяването на вътрешните и външни пазари.

2.4.Леката химия обхваща производството на бои, лакове, сапуни и други перилни препарати, фармацевтични и парфюмерийни изделия и др.

2.4.А. Производството на бои, лакове и други продукти е широко застъпено в България. Основните центрове за производството на бои и лакове са София, Нови Искър, Русе. В Костинброд се произвеждат анилинови бои, в Бяла - латексови бои и предпазни средства, в Костенец - бои за синтетични и изкуствени влакна. В Бургас /фирма ”Хемус”/ и Шумен се произвеждат канцеларски материали /ленти за пишещи машини, лепила, индиго, туш и др./. В Костенец се намира единственото предприятие за производство на кибрит в страната.

2.4.Б. Фармацевтичната промишленост е широко представена в България, защото тя осигурява жизненонеобходими лекарствени средства и препарати. Основните й центрове са София, Разград, Троян, Дупница, Пещера и Враца. Разградската фирма ”Антибиотик” е специализирана в производството на антибиотици, докато фирма “Фармация” от Дупница е основен производител на аналгетици, витамини и други лекарствени средства за хуманитарната медицина. Предприятията в Пещера и Враца произвеждат предимно антибиотици, използвани в животновъдството. Производството на лекарства през последните 10 години намалява 10-20 пъти, което се дължи на ограниченото вътрешно потребление и намаления износ.

Производства на леката химия

производства: 1980г. 1985г. 1990г. 1991г. 1998г.

бои и лакове-хил.т 65 85,6 60,6 22,4 32,7

перилни преп.-т 11207 11777 10432 4989 4509

сапуни-хил.т - 25,8 11,3 13,8 1,4

паста за зъби-т 31051 37427 25878 18316 31698

антибиотици-т 477 268 194 257 28

витамини-т 290 270 157 194 190

антипиретици-т 2203 2393 1011 1133 100

колофон-т 1997 1900 927 436 9

розово масло-кг 463 512 931 870 602

2.4.В.Парфюмерийната промишленост е традиционен подотрасъл, тъй като за нейното развитие има всички необходими предпоставки в България - суровини, производствен опит на населението и др. Основната суровина за подотрасъла е розовото масло добивано в с.Розино, Казанлък, Стрелча и Карлово. През последните 10 години производството му намалява около 3 пъти, но след 1995г. се отбелязва ново нарастване на количеството добито масло. Основните потребители на този продукт на вътрешния пазар са фирмите “Арома” /София/ и “Ален мак” /Пловдив/, които са собственост на фирма “Астера”. Те произвеждат парфюми, дезодоранти, кремове, помади и др.

В страната се произвеждат още: лавандулово масло /около 7-8т/, боров терпентин /Стамболийски/, колофон /Велинград/, борово масло, ментово масло /Г. Оряховица и Шумен/ и редица други ценни продукти. Основен производител на миещи препарати е фирма ”Верила” /София/. Производството им намалява около 10 пъти през последните 10-15години, поради ограничаването на вътрешния пазар. Фирма “Рубела” /Рудозем/ е специализирана в производството на паста за зъби, а основен производител на червила е “Ален мак”-Пловдив.

2.4.Г. Биотехнологичната промишленост се развива в България като практическо приложение на достиженията на химическата и биологическата наука. Производството в подотрасъла е базирано на микробния синтез, който е в основата и на редица технологични процеси в ХВП /винарската, пивоварната, консервната промишленост и др./. Основните производства в биотехнологичната промишленост са: биотехнологичен протеин, аминокиселини, заместители на захарта, ензими, антибиотици, инсектициди и др. Тези продукти намират приложение както в ХВП, така и в ХП. Основните центрове на този подотрасъл са София, Пловдив, Стара Загора, Варна, където е концентриран научният потенциал на страната и има най-големи възможности за приложение на научните открития в практиката.

V. Териториална структура на химическата промишленост.

Териториалната структура на отрасъла е формирана под въздействието на сложен комплекс от фактори /природни и обществени/. Това определя и нейната усложненост. Основа на териториалната структура са формиралите се в България производствено-териториални комплекси и ядра на химическото производство.

1. Черноморският район на ХП обхваща Бургаския и Девненския химически комплекс, както и някои центрове на ХП като Ямбол и др. Свързващо звено между двата химически комплекса е етиленопроводът от Бургас за Девня. В района са концентрирани почти 50% от ОПФ в отрасъла и се произвеждат над 40% от продукцията му. В предприятията му работят почти 1/3 от заетите в ХП в страната. Районът е специализиран в производството на нефтопродукти, пластмаси /полиетилен/, етилен, бензоли, синтетичен каучук, полиакрилна влакна, соди, минерални торове и др. Основата на района са “Нефтохим” /Бургас/, ”Соди” /Девня/, ХК в Ямбол и фабриката за преработка на пластмаси в Средец.

2. Западният район обхваща предприятията в София, Враца, Дупница, Самоков, Видин. Заетите в отрасъла са около 1/3 от заетите в ХП на страната, а делът в произведената химическа продукция е около 25%. Основните фактори за развитието на отрасъла в района са транспортно-географското му положение, потреблението, работната сила и др. Основните предприятия са ”Химко” /Враца/, фармацевтичните в София и Дупница, фирма ”Арома” в София, ”Верила”, ХК във Видин, предприятието за пластмаса ”Рилапласт” в Самоков и др. Водещи са производствата на химически препарати, лекарства, автогуми, пластмасови изделия, парфюмерия и др.

3. Южният район на химическата промишленост обхваща предприятията от отрасъла в Пловдив, Димитровград, Стара Загора и др. Базата на този район са торовите заводи в Димитровград и Стара Загора, както и “Ален мак” в Пловдив. Основните фактори, определили развитието на отрасъла в района, са близостта до въглищните басейни /Марица-Изток и Маришкият/, наличието на местни суровини, работната сила, потреблението и благоприятното транспортно географско положение. В района се произвеждат около 10% от продукцията на ХП в България.

4. Северният район обхваща предприятията в Плевен, В.Търново, Русе, Свищов, Разград, Габрово. Развити са нефтохимията, производството на пластмасови изделия, антибиотици, изкуствени и щапелни влакна. Основните предприятия са “Плама” /Плевен/, ”Свилоза” /Свищов/, ”Момина крепост” /В.Търново/, ”Капитан Дядо Никола” /Габрово/, ”Антибиотик” /Разград/.

VІ. Проблеми и перспективи за развитие на химическата промишленост.

Перспективното развитие на отрасъла е свързано с вземането на спешни мерки за решаване на следните основни проблеми:

1/. приватизирането на предприятията;

2/. осигуряването на суровина за производствата;

3/. повишаването на качеството на продукцията, с което да се осигурят и нови външни и вътрешни пазари;

4/. закриването на някои производства, за които няма условия за съществуване в България - липсват пазари, необходими са скъпи суровини и т. н.

5/. да се даде приоритет на биотехнологичните производства, производството на парфюмерия и козметика и на други производства от леката химия.

6/. съобразяване на производството с екологичното разновесие в страната, тъй като редица предприятия от отрасъла са построени без отчитане на влиянието им върху населението и природната среда. /В тази връзка в района на Девня, Бургас, Димитровград, Враца, Плевен и други центрове на ХП днес има редица сериозни екологични проблеми. Тяхното решаване е немислимо без капиталовложения за нови безотпадни технологии./

Решаването на тези и редица други проблеми ще позволи химическата промишленост да спомогне за бързото излизане на България от стопанска криза.