ГЕОГРАФИЯ НА ЗЪРНОПРОИЗВОДСТВОТО В БЪЛГАРИЯ1 (39) Печат

ЮГОИЗТОЧЕН  РЕГИОН

Регионът е формиран под въздействието на благоприятното му географско положение и природните условия,позволяващи развитието на туризма,морският транспорт и земеделието,както и под въздействието на относително по-запазените демографски ресурси в сравнение с други региони от страната ни.Определено може да се каже,че цялата територия на региона гравитира към Черноморското крайбрежие,поради което тя се отличава и със своята компактност.За тази компактност е допринесло и дългогодишното развитие на селищата му в рамките на взаимнодопълващи се във всяко отношение териториално-административни единици /Ямболска,Сливенска и Бургаска области/.

І.Географско положение, граници и териториален обхват .

Територията на региона обхваща цяла Югоизточна България.На изток тя граничи с Черно море,а на север обхваща източните разклонения на Стара планина. На юг-югозапад региона обхваща част от Странджа .Липсата на високи планини и големи реки в територията на региона спомагат за вързките между селищата и повишават компактността на територията му.

Регионът има площ от 14645,1км2, или 13,2% от територията на страната ни. В територията му живее 10% от населението на България.

Свободният достъп на територията му до Черно море определя благоприятното му транспортно,природно  и стопанско географско положение. То е дало възможност за развитието на международен туризъм и за ориентирането на транспортната,техническа и социална инфраструктура към крайбрежието и основно към регионалният център Бургас.Това  от своя страна е повлияло и върху териториалното разпределение на населението в региона.Значението на източната му естествена граница  по Черноморското крайбрежие нарастна значително след създаването на Черноморската зона за икономическо сътрудничество.

Източната граница на региона има и важно геостратегическо положение,тъй като чрез нея страната ни се свързва със Средиземно море и Световния океан,а чрез тях се осъществяват и връзките ни с повечето от стратегическите ни партньори.

Северната граница на региона преминава през Сливенски,Котленски и Емински дялове на Стара планина и пресича долината на река Камчия.През тази граница се осъществяват връзките със Североизточните региони на страната ни/ Приморски и Придунавски/ и със Северният Централен регион.Тези връзки не са затруднени,поради наличието на множество ниски проходи/ “Вратник”,”Котленски”,”Върбишки” и “Ришки”/. Най-оживени са връзките със Североизточният Приморски регион,поради сходните природни, демографски и стопански условия.

Западната граница на региона е условна,тъй като някои общини изпитват силното влияние на “Марица-Изток”.Същевременно в природо-географско отношение тази граница е ясно очертана от Светиилийските и Манастирските възвишения и от Сакар планина. През тази граница преминават трасетата на важни ж.п. и автомобилни връзки между столицата и южното ни Черноморие./Задбалканските и връзките през Пловдив-Стара Загора/.

Южната граница съвпада с част от държавната ни граница с Република Турция по Странджа и Дервентските възвишения.Значението на тази граница и ролята й в междудържавните отношения значително се промениха през последните 10 години.До краят на 80-те години тази граница бе и граница между НАТО и “Варшавският договор”, което повлия силно вълху обезлюдяването на крайграничните територии в региона. Днес има всички предпоставки  да се използват възможностите й чрез разширяването на ГКПП при Малко Търново и откриването на нов ГКПП при с.Лесово.

В крайна сметка може да се направи извода,че географското положение на региона и възможностите на неговите граници са определили демографското и стопанското му развитие.

ІІ.Природни условия и ресурси.

Силно влияние върху демографското и стопанско развитие на региона са оказали природните условия и ресурси на територията му.

1.Релефът може да бъде характеризиран като твърде разнообразен.Това се дължи на сложният геоложки строеж и геоморфоложко развитие на тази част от страната ни.

От север на юг могат да бъдат разкрити следните морфоструктури:

а/.Стара планина.В региона попадат части от Твърдишки,Котленско-Върбишки,Сливенски,Гребенец,Карнобатски и Айтоски дялове,чиято надморска височина надвишава незначително 1000м.Като цяло релефът им може да се характеризира като средно и нископланински.Относително малката надморска височина не пречи за експлоатацията на множеството проходи,свързващи региона със Североизточна и Северна Централна България. Проходимостта на тази част от територията се увеличава и от долината на река Луда Камчия. Релефът,наред с почвено-климатичните условия са допринесли за развитието на букови гори и естествени пасища,които са предпоставка за дърводобив и пасищно животновъдство.

б/.Задбалкански котловинни полета/Сливенско, Карнобатско, Айтоско/.Техният релеф е равнинно-хълмист и не е пречка за развитието на транспорта,за механизирането на  селското стопанство и за строителството. В тази връзка в тях са съсредоточени значителни стопански и демографски ресурси.

В/.Нископланински е релефът в южните части на региона/Дервентските възвишения и Странджа/.Това дава възможност за развитието на пасищно овцевъдство,дърводобив и на други стопански дейности.

Г/.Основната част от територията на региона е заета от Бургаската и Тунджанската низина,които имат и най-благоприятни почвено-климатични условия за развитието на селско стопанство,транспорт и за други стопански дейности.

Черноморското крайбрежие е силно разчленено,което дава възможност за развитието на разнообразни видове туризъм и на морски транспорт.Най-големият залив по южното Черноморие е Бургаският,около който са се развили Бургас,Созопол,Несебър,Поморие.

2.Полезни изкопаеми.

Полезните изкопаеми в региона са разнообразни по качество ,но ограничени по количество.Това се определя от геоложкият строеж на територията му. На базата на откритите полезни изкопаеми,в региона са развити редица добивни отрасли и дейности:

А/.Запасите от въглища са представени от черни,кафяви и лигнитни.

Черните въглища се добиват в Балканбас/разположен е между Трявна,Твърдица и Сливен/. През последните няколко години много от мините са закрити,а производството е спаднало значително. Добиваните тук въглища се използват за производството на кокс в Кремиковци.Те са с калоричност от 5000 ккал,имат ниска влажност/3-6%/ и сравнително ниско пепелно съдържание/около 30%/. Пластовете им обаче са с дебелина до 1м, което затруднява и оскъпява добиването им.

В мина “Черно море” край Бургас се добиват кафяви въглища.Малки количества от този вид въглища има и по долината на река Луда Камчия,но те са без стопанско значение.В региона запасите от кафяви въглища се оценяват на около 18% от общите им запаси в страната.

Запаси на лигнитни въглища има край Елхово,като те се оценяват на около 600 млн.т.

Като цяло обаче регионът не разполага с достатъчно запаси от въглища за своята енергетика, поради което се налага внос от Източният Тракийско-Родопски регион.

Б/.Значително по-голямо стопанско значение имат рудните полезни изкопаеми.

Находища на медни руди има край село Росен/южно от Бургас/,Върли бряг,Меден рид,Граматиково,Малко Търново,Межда,Прохорово.Техните запаси са ограничени,поради което се експлоатират само малка част от тях.

Находище на желязна руда има край Крумово/Ямболско-Манастирските възвишения/.Добитата руда се транспортира до Кремиковци, тъй като тя има относително високо метално съдържание- 43%.   .

В Странджа и Сакар/с.Устрем/ са разкрити находища на оловно-цинкови руди,които не се експлоатират,поради малките им запаси..

В/.Значително стопанско значение имат находищата на нерудни полезни изкопаеми. В региона са разкрити находища на Мрамор/Малко Търново/,Габро/М.Търново/,Андензитни туфи/Айтос/,Българити/Българово-използват се при производството на стъкло/, Кварцити/край Чумерна,Струпец-използват се за производството на огнеупорни материали/,Зеолити/с.Еленово/. В регионът има богати находища на пясъци,чакъл и други инертни материали,които се експлоатират повсеместно. От поморийската лагуна се извлича лечебна кал, която служи за лечението на заболявания в опорно-двигателната система на хората. Между Бургас и Поморие се добива морска сол,която се използва основно за производството на луга и като суровина в ХП.

3.Климатични условия и ресурси. Територията на региона попада в 3 климатични области: Умерено-континентална, Преходно-континентална и Континентално-средиземноморска.

В Умерено-континенталната климатична област попадат северозападните части на региона.Те се характеризират с по-голямо количество на валежите и с по-ниски средногодишни температури,което дава възможност за развитието на климатолечение, туризъм,пасищно животновъдство.

В Преходно-континенталната климатична област попадат североизточните части на региона и северната част от долината на Тунджа. В тези райони средната януарска температура е около 0о,и е по-висока в сравнение със северозападните части от региона.

По-голямата част от региона чувства климатичното влияние на Черно море/Бургаската низина/,или влиянието на Средиземно море/Долна Тунджа,Странджа/.В Бургаската низина средната януарска температура е около 2о,а валежите достигат около 500мм/м2. Това е благоприятен фактор за развитието на морския туризъм. Така например в Созопол 119 дни през годината са с температура на въздуха над 13о,а температурата на морската вода се задържа над 13о около 140 дни през годината. По долното течение на Тунджа и Странджа валежите достигат около 700мм/м2,, а температурите през януари са около 3-4 о. Тези климатични условия дават възможност за отглеждането на топлолюбиви култури като смокини,лозя,бадеми,праскови,слънчоглед,пшеница,зеленчуци и др.За регионът през зимата са характерни студените североизточни ветрове,водещи до отвявания на посевите и чести бури в Черно море.

По черноморското крайбрежие през лятото духа бриз,който ограничава горещината за летовниците и предпазва овощните култури и лозята от  болести.

4.Водни ресурси.Като цяло водните ресурси в региона са ограничени, защото повечето реки са къси и се вливат директно в Черно море. С по-голямо стопанско и битово значение са водите на реките Тунджа ,Луда Камчия и Ахелой, на които са построени съответно язовирите “Жребчево”,”Камчия” и “Ахелой”. Техните води се използват за напояване и за битови нужди.В региона са изградени и редица други  по-малки язовири с цел регулирането на оттока на маловодните реки и осигуряването на населението и стопанството с вода. Такива са язовирите”Мандра”,”Ясна поляна”/от него се снабдяват селищата по цялото южно Черноморие/,”Малко Шарково”/на река Поповска /,”Овчарица” и др.

Като туристически ресурс изпъкват долните течения на реките Ропотамо,Велека и Резовска.

Водните ресурси на региона са представени и от крайбрежните езера “Бургаско”,”Атанасовско”,”Поморийско”, които се използват за риболов,добив на морска сол и за промишлени цели.

На територията на региона има и множество минерални извори.В по-голямата си част те се използват за балнеолечение.С по-голям дебит са изворите в Житарово и Банево/Бургаско/,Сливенските бани,Кортен/Новозагорско/,Стралджа,Ст.Караджа/Ямболско/ и др. През последните 5 години значителна част от водите им се бутилира/Ст.Караджа и др./.

Основен воден ресурс на региона е водата на Черно море, която служи като рекреативен ресурс, източник на риба и морска сол, транспортно трасе и т.н.

5.Почвени ресурси.Разнообразието от релефни форми, климатичните условия и водните ресурси са предопределили и значителното разнообразие на почвените ресурси. В региона са разпространени следните почвени видове:

а/.Канелени горски почви.Те са преобладаващи в територията на региона и са разпространени както в северните,така и в южните му  части.Срещат се излужени, оподзолени и други техни разновидности, отличаващи се по своята плодородност. Върху тях се отглеждат лозя,тютюн,бадеми.

Б/.Смолниците са разпространени в Задбалканските котловини и Бургаската низина. Върху тях се отглеждат зърнени култури,лозя,овощия,слънчоглед,захарно цвекло и някои други технически култури.

В/.Алувиално-ливадните почви са разпространени по заливните и надзаливни тераси на реките. Върху тях се отглеждат предимно зеленчуци и овощни култури..

Г/.Делувиално-ливадните почви са също разпространени по речните тераси и върху тях се отглеждат орехи,бадеми,тютюн и други култури.

Д/.В Странджа/рида Босна/ се срещат жълтоземи,върху които  виреят най-добре дъбови гори и тревни видове.служещи за естествен фураж на животните.

Поради нерационалното използване на земеделската техника в миналото, днес в Стара планина и Странджа значителни площи са обхванати от активни ерозионни процеси, които ограничават обработваемите площи.Днес регионът разполага с 6340000дка обработваема земя, като през последните 10 години тя е увеличена поради разширяването на частният сектор в земеделието.Средно на 1 жител в региона се падат 7,6 дка обработваема земя,като по този показател той отстъпва единствено на регионите от Северна България.Това от своя страна е важен фактор за селскостопанската му специализация.

6.Горските ресурси в региона са силно ограничени. През Средновековието територията му е била покрита с гъсти дъбови и букови гори, които след Освобождението са унищожени в по-голямата си част. Днес ограничени горски масиви са запазени само в Стара планина и Странджа, но промишленото им значение е малко.В регионът се намират около 11% от запасите на дървесина в страната ни, но на него се падат едва около 10% от добиваното количество, което е доказателство за недоброто качество и структура на горите.Основни дървесни видове са букът и дъбът.В Странджа се среща източен дъб, зеленика и други топлолюбиви дървесни видове.

Над 2/3 от дървесните запаси в региона се намират на територията на Бургаска област и в тази връзка в Бургас е застъпена дървообработващата промишленост/производство на паркет,мебели и др./.По долините на реките,вливащи се в Черно море са се развили влажни гори, които са важен туристически ресурс.

Регионът разполага със значителни запаси от естествена тревна растителност., служеща за паша и естествен фураж .Пасищата заемат обширни територии в южните части на региона, където е развито и пасищното овцевъдство.Регионът разполага с около 20% от естествените пасища в страната ни.

Флористичното богатство в региона е представено и от някои редки защитени видове влаголюбиви растения/водните лилии на река Ропотамо

и др./.Те са важен туристически ресурс и част от природно-туристическия комплекс на Черноморското ни крайбрежие.

ІІІ.Демографска ситуация.

В регионът живеят 829627д.,или около 10% от населението на страната ни.През последните 10 години неговият брой е намалял с около 35000д. основно поради емиграциите към Турция и застаряването на населението в някои общини на Ямболска,Сливенска и Бургаска области. Най-слабо е намалението на жителите на Сливенска област,което се дължи на по-ниската им миграционна подвижност.

Намаляването на населението в региона е започнало обаче още от началото на 19 век, когато от тази част на страната ни се изселват жителите на около 150 села към Украйна и Молдова. След Първата световна война в региона се заселват значителен брой бежанци от Егейска Тракия и Македония, но това не променя слабата населеност на територията му. През периодът 1934-1989г. населението нараства с около `270000д., основно поради привлекателността на Черноморското крайбрежие.

Днес жителите на региона са неравномерно разпределени под влиянието на политически,стопански и чисто демографски фактори.Над половината от тях живеят на територията на Бургаска област, докато в Ямболска област живеят едва 20,5%  .

Средната географска гъстота на населението е 56,6д/км2, или тя е значително под средната за страната ни. Най-голяма е стойността й в Сливенска област/ над 65д/км2/,докато най-слабонаселена е територията на Ямболска област- около 50д/км2. Южните части от региона/ в Ямболско и Бургаско/ се характеризират с гъстота на населението си под 20д/км2./ общините Малко Търново,Царево и др./.Това се дължи както на  дългогодишното негативно влияние на границата с Турция,така и на влошената им транспортна достъпност .

С максимална гъстота/около 900д/км2 / е Ямболска градска община което е отражение на концентрацията на стопански, административни и културни функции в града в миналото. Висока концентрация на население има в Бургаска,Сливенска и Айтоска общини.

Различните природни и стопански условия в отделните административни области от региона са определили и значителни различия в разпределението на населението им по височинни пояси.Така например основната част от населението на Бургаска област обитава територии с надморска височина до 100м, докато в Сливенска област населението е концентрирано във височинният пояс 200-300м.

Поради по-големите възможности за намиране на работа днес продължава концентрацията на населението в градовете, където вече живеят 68% от жителите на региона.

Населението се характеризира с относително по-благоприятна полова структура, което се дължи на етно-културният му облик и стопанската специализация на територията. Делът на мъжете е 49,2% и е по-голям от този в страната, В Ямболска област делът на мъжете е над 50%,което е следствие основно на миграциите.

Населението на региона разполага с по-големи възпроизводствени и трудови възможности в сравнение с други региони от страната.Това се доказва от състоянието на възрастовата му структура.:Делът на лицата под 16 години е около 20%, докато относителният дял на лицата в пенсионна възраст е под 25%. С най-благоприятна/млада/ възрастова структура е населението в Сливенска област,което се характеризира и с по-голяма  плодовитост. С максимално влошена възрастова структура е населението в Ямболска област, където делът на пенсионерите  е около 27%.Имайки предвид тази кратка характеристика на ВС на населението ,като общини с изчерпани демографски и трудови ресурси могат да се посочат Болярово,Малко Търново,Стралджа,Сунгурларе и Тунджа,докато с най-запазени демографски ресурси са общините Бургас,Несебър,Сливен и Ямбол.

Състоянието на полово-възрастовата структура на населението в региона е до голяма степен в зависимост от етническата му структура.В краят на 80-те години делът на етническите турци в Бургаска област достигаше над 11%, а в Сливенска област- около 7%.Днес делът на тази етническа група достига над 14% в Сливенска,над 13% в Бургаска и едва 2,6% в Ямболска област. Регионът се отличава с относително висока концентрация на циганско население.Техният дял достига около 4% от населението в Ямболска,8% в Сливенска и 4% в Бургаска област.На територията му живеят около 11% от турците и почти толкова от циганите в страната ни.Това до голяма степен определя цялостното развитие на тази част от страната ни.То влияе и върху състоянието на образователната структура на населението в региона,която е значително по-неблагоприятна/ висок дял на неграмотните и лицата с начално и основно образование/ в сравнение с други региони от страната..

Етно-културните особености на населението в региона и възможностите му за трудова реализация/морски транспорт,туризъм,ХП и др./ определят и някои особености в естественото му възпроизводство.Нивото на брачност /4,1%о/ е по-ниско от средното за страната,а разводимостта/1,1%о/ е сред най-високите.

Благоприятната полово-възрастова структура,особеностите в етно-културния облик и трудовата заетост на населението са основните фактори определящи и относително високата му раждаемост/ 8,7%о/..Стойностите й са сред най-високите както в градовете/ 9,3%о/,така и в селата/7,6%о/..Над 50% от децата се раждат в Булгаска и Сливенска община, докато в общините Малко Търново,Болярово и Приморско се раждат общо под 90 деца през последните няколко години. С максимални относителни стойности на раждаемостта са общините Руен,Котел,Царево,Айтос и Твърдица,докато минимална е раждаемостта в общините Тунджа и Болярово.

Относително благоприятната полово-възрастова структура на населението от региона определя и сравнително ниската му смъртност.През 1998г. стойността й е 13,9%о/10,6%о в градовете и 20,6%о в селата/. Най-ниска е смъртността в Бургаска област, поради наличието на специализирани здравни заведения в град Бургас и по-високата здравна култура на населението.Това е и във връзка с тенденциите и стойностите на детската смъртност в региона/17,4%о/,която е сред най-високите в страната.

Като подтвърждение на влиянието на полово-възрастовата структура върху естественото възпроизводство на населението в региона може да се посочат и сравнително най-малките отрицателни стойности на естествения му прираст / - 5,2%о/.,като в градовете от региона те достигат - 1,3%о.,докато в селата естествения прираст е –13,0%о.С максимални отрицателни стойности на естествения прираст изпъкват общините Болярово,Средец и Малко Търново, чието население е в най-напреднал стадий на застаряване.

През последните 10 години населението в региона се отличава и с относително висока миграционна подвижност/около 7%/,което се дължи на емиграциите на етнически турци.През този период са емигрирали около 25000д. български турци. Сред вътрешните миграции преобладават преселванията между градовете в региона.През последните 10-тина години се отбелязва нарастване на миграциите от градовете към селата,а миграциите от селата към градовете вече са ограничени до минимум.,поради липсата на демографски ресурси в селските райони.

На територията на региона живеят 9,7% от заетите в стопанството на страната ни и  11,7% от безработните. Регионът се отличава с минимален брой на незаетите работни места/едва около 500 в краят на 1998г./.Все още максимална е заетостта в Промишлеността/ над 35%/,Селското стопанство /около 20%/ и Транспорта /около 10%/. Тази структура на заетостта е следствие от стопанската специализация на региона в отрасли като Нефтохимия,Морски транспорт и др.

ІV.Селища и селищна мрежа.

 

Селищната мрежа в региона е изградена от 486 селища/ 26 градове и 460 села./.До 1996г. съществуваха и 7 махали и 2 миньорски селища /Росен и Черно море/. Най-много са градовете в Бургаска област/16/, докато в Ямболска област има само 4 градски селища. В Бургаска област се намират и над 50% от селищата в региона .Средната гъстота на селищната мрежа е 3,3селища/100км2, като тя е по-ниска от средната за страната ни. Това се дължи главно на благоприятните условия за земеделие, които са определили в миналото съществуването на малко, но населени селища.

Средната населеност на 1 селище е от 1707ж./1676ж.в Бургаска област,1928ж в Сливенска и 1558ж  в Ямболска област/.

Средната населеност на градовете от региона е 21681д.,при  23348д. за страната ни. Сред градовете преобладават тези с население под 10000ж-те са 18. Най-малки по население са Ахтопол/975ж/, Болярово/1720ж/, Приморско/1875ж/, Обзор/1944ж/,Кермен/2380ж/,Българово/2446ж/,Каблешково/2774ж/ и др.

До 25000ж. имат 4 градски селища- Елхово/13500ж/, Поморие/13600ж/, Карнобат/20900ж/ и Айтос/22250ж/.

В категорията ”до 50000ж.” попада единствено град Нова Загора/26585ж/,а в групата “до 100000ж.” се включва само Ямбол/88200ж/.В региона има и 2 града с над 100000ж.- Сливен/105500ж/и Бургас/ 195250ж/.

Поради високата безработица и влошените социални и екологични условия за живот, всички градове от региона са загубили значителна част от населението си през последните 10 години за сметка на изселванията от тях. Доказателство за това е и факта, че положително миграционно салдо имат единствено градовете Елхово,Болярово,Обзор и Стралджа. Изселванията влияят отрицателно и върху естественото възпроизводство на градските жители в региона. С положителен естествен прираст е населението единствено на Нова Загора.

Средната населеност на селата от региона е 580ж. Най-голями по население/с около и над 3000ж/ са селата Рудник/Бургаско/,Градец и Ябланово/Котелско/,Желю войвода/Сливенско/. Основната част от селата обаче са с под 500ж., като това се отнася предимно за тези от общините Средец,Малко Търново,Котел,Царево,Сунгурларе и Стралджа..Тези различия се дължат на различните условия за труд и обитаване в селата..

В административно отношение селищата в региона са групирани в 3 административни области /Бургаска,Ямболска и Сливенска/ и 22 общини/5 в Ямболска, 4 в Сливенска и 13 в Бургаска област./.Около 53% от селищата в региона се намират в Бургаска област, докато в Ямболска област се намират едва около 22% от селищата в региона.

Тези различия в селищната мрежа се дължат на различията в стопанските и демографските условия както в миналото,така и днес.

V.Стопанство.

През ХХв. стопанският облик на територията на региона се променя значително .Преди Втората световна война водещ отрасъл е селското стопанство, което осигурява база и за развитието на Лека промишленост.С развитието на ХП,морският транспорт и туризма през последните 50 и основно от началото на 60-те години коренно бе изменен и стопанският облик на региона.

Днес в Югоизточния регион на страната са регистрирани 43204 активни стопански субекти,или 9,6% от всичките в страната ни.Основната част от тях са в Третичния стопански сектор/търговия,образование,обществено хранене/.Значителен е броят на регистрираните стопански субекти и във Вторичния сектор/производство на храни и напитки,строителство и др./.Повечето от тези субекти са регистрирани в Бургаска област,а по принцип ориентацията на производствата и търговията е главно към Черноморското крайбрежие.

Първичният икономически сектор в региона е развит на базата на благоприятните почвено-климатични условия за земеделие,наличието на разнообразни полезни изкопаеми/ рудни и нерудни/, дървесина и възможностите за развитието на риболова.

Вторичният икономически сектор е представен в региона от много и разнообразни отрасли и дейности, развити на основата на Селското стопанство, рудодобива и дърводобива.

Третичният сектор е развит на базата на географското положение на региона и концентрацията на стопански и демографски ресурси в него.

1.Водещ стопански отрасъл в региона е Промишлеността. Тя произвежда около 21,8% от промишлената продукция в страната,като за последните 5 години дела й е нарастнал с около 8 пункта.Това се дължи основно на Нефтохимията, чиято продукция има осигурени пазари у нас и зад граница.Сегашната структура на отрасъла започва да се формира от средата на 60-те години , когато започва и строителството на повечето водещи днес промишлени предприятия.Териториалната структура на Промишлеността се отличава с прекомерната концентрация на предприятия в основните градски центрове , което е предизвикало редица социални и демографски проблеми в тях.

А/.Водещ промишлен отрасъл е Химическата промишленост.Тя дава около 76% от ОПП в региона и 56,3% от продукцията на отрасъла в страната ни. Основното предприятие в отрасъла е “Нефтохим”/Бургас/.С него са тясно свързани “Хемус”/Бургас/,ХК в Ямбол,фирмата за пластмасови изделия в Средец. В тези предприятия е застъпено производството на нефтопродукти,полиакрилни влакна “Булана”/Бургас/, полиестерни влакна “Ямболен”/Ямбол/,синтетичен каучук,фолио,суровина за перилни препарати,полипропиленови кабели,синтетична коприна,активен въглен/Каблешково/ и др.

Б/.Втори по значение промишлен отрасъл е ХВП. Тя произвежда около 10% от ОПП в региона.и над 11% от продукцията на отрасъла в страната.В редица производства от ХВП регионът е водещ в страната.В него се произвеждат около 8% от месото, 17% от кашкавала и сиренето,14% от зеленчуковите и 13,5% от плодовите консерви,13,5% от растителните хранителни масла, над 22% от захарните изделия,31% от гроздовите вина, 23% от млечните масла,19% от брашното ,100% от рибните консерви/”Славянка”-Бургас/,100% от солта и лугата,около 17% от пивото в страната и т.н.Консервната промишленост е главно специализирана в производството на консерви от кайсии,праскови и други плодове.Центровете на винарската промишленост са Сливен,Бургас,Поморие,Славянци,Сунгурларе. В Карнобат се произвеждат ракии,джин,уиски и други спиртни напитки от фирмата “Савой клуб”.

Мелничарската промишленост е концентрирана основно в Бургас,чийто мелничен комбинат дава около 15% от брашното у нас.Основните центрове на месната промишленост са големите консумативни центрове Бургас,Сливен,Ямбол,Айтос/птицекланица/.В град Ямбол е застъпено производството на концентрирани фуражи,а производството на захар е концентрирано в град Камено. Във връзка с нарастването на консумацията на пиво и безалкохолни напитки по южното Черноморие през лятото, производството им е съсредоточено в Бургас/”Бургаско пиво”/ и Сливен/бутилиране на пиво “Загорка”/.

В/.Важен отрасъл за стопанството на всеки регион е Енергетиката. В Югоизточният регион този отрасъл е представен от добивът на кафяви/мина”Черно море”/ и черни/Балканбас/ въглища в минимални количества./едва 1% от добивът на въглища в страната/ и производството на незначителни количества електроенергия в Бургас ,Сливен и Ямбол/2,6% от тази в страната/. Това налага внос на въглища и електроенергия от Източният Тракийско-Родопски регион.

Г/.Металургичното производство в региона е представено само от първите си 2 фази/рудодобив и флотация/.Край с.Крумово/Ямболско /се добиват железни руди с високо съдържание на желязо/над 43%/.,а в мина”Росен”,Малко Търново,”Медни рид” и Върли бряг се добиват медни руди. Черната металургия дава около 0,4% от ОПП в региона и 1,5% от продукцията на отрасъла в страната.Тя е представена освен от рудодобива и от производството на прокат край Дебелт. Цветната металургия произвежда едва 0,2% от ОПП в региона и 0,6% от продукцията на отрасъла в страната.Тези факти са показателни за ограниченото място на отрасъла в структурата на регионалното стопанство.

Д/.Липсата на стабилна металургична база в региона е определила развитието на относително неметалоемко машиностроене. Отрасълът през последните 10 години значително съкрати своето производство, поради което днес Машиностроенето дава едва 2,2% от ОПП в региона и 5,6% от машиностроителната продукция в страната ни., въпреки че е застъпено производството на разнообразна продукция.

Основен машиностроителен център е град Бургас. В него е застъпено производството на товарни вагони,ремонт и производство доскоро на плавателни съдове,вентилатори,кабели,климатични инсталации,радиатори и др.Производството на яхти и лодки е застъпено в град Царево.

В Сливен е застъпено производството на стругове,тъкачни машини,алтернатори и стартери за автомобили, електрически лампи/фирма “Светлина”/ и др.

В Ямбол се произвеждат геоложко оборудване,селскостопанска техника . В Карнобат е застъпено производството на пожарогасители, домакински метални съдове,селскостопански машини,мостови конструкции,калибрована стомана.В Айтос се произвеждат резистори,а в Николаево-електропорцеланови изделия. Селскостопанска техника се произвежда и в Нова Загора.

В регионът се произвеждат над 36% от металорежещите стругове,над 30% от металните домакински съдове и 100% от земеделската поливна техника в страната ни.

В Елхово се произвеждат бобини,релета и други части от електросистемата на автомобилите.

Е/.Промишлеността за строителни материали произвежда 0,5% от ОПП в региона и 4,5% от продукцията на отрасъла в страната. Представена е от добива и обработката на мрамор край Малко Търново,производството на тухли/Сливен,Зимница и с.Сарафово/,керемиди/Стралджа/, вар/Айтос/,огнеупорни материали и кварцити /Сливен/, бетонни стълбове/Твърдица/,готови строителни конструкции/Сливен,Ямбол и Бургас/ и др. В региона се произвеждат над 13% от тухлите в страната и в това производство той отстъпва единствено на Северният Централен регион.

Ж/.Стъкларската промишленост е застъпена в Сливен, където се произвеждат абажури,полилеи,медицински колби и колби за електролампи,оловен кристал, стъклени опаковки за парфюмерия и др.Тя произвежда 0,3% от ОПП в региона и около 5% от продукцията й в страната.

З/.Дървообработващата и мебелна промишленост работи предимно с местна суровина от Стара планина и Странджа и вносна иглолистна дървесина. Основните центрове на отрасъла са Твърдица,Сливен,Котел,Бургас,Ямбол,Царево. Произвеждат се дъски,паркет,дървен амбалаж,дограма,мебели.Отрасълът дава 0,9% от ОПП в региона и около 9% от продукцията му в страната.През последните 10-тина години спадът на производството му е незначителен, което е доказателство за стабилност на пазарите и качеството на продукцията. По производството на обли и цепени дървени материали /13,3% от тези в страната/ регионът отстъпва единствено на Западният Тракийско-Родопски и Югозападният региони.

И/.Текстилната промишленост е традиционен отрасъл за региона,развит на базата на богатата суровинна база/пасищното овцевъдство/ ,благоприятното географско положение /пристанища на Черно море/,производствения опит на населението и други фактори.Отрасълът произвежда заедно с трикотажната промишленост 2,5% от ОПП в региона и почти 15% от продукцията в страната.

В тази връзка регионът произвежда около 33% от вълнените и 10% от памучните платове в страната ни. Основен център е град Сливен,където е пусната в действие първата текстилна фабрика в България през 1834г.

Регионът е специализиран основно в производството на вълнени платове,на базата на местни суровини и традиционния опит на населението.Представени са всички технологични етапи във вълненотекстилното производство-/преработката на вълната,тъкачеството,преденето и апретурата/. Основен център на този подотрасъл е град Сливен ,където наред с вълнен текстил се произвеждат декоративни текстилни изделия/одеяла,дамаски,губери,мокети и др./.Производството на килими е съсредоточено в Котел,Жеравна,Сливен,Ямбол ,с.Градец и Ичера.

Производството на памучен текстил е развито на базата на вносна суровина през пристанище Бургас..В тази връзка памукотекстилната промишленост е развита в Сливен,Бургас ,Ямбол,Нова Загора,Твърдица.

Трикотажната промишленост е развита основно в Сливен,където наред с горни облекла се произвеждат чорапи.

Естествено продължение на текстилната промишленост е шивашкото производство.То е относително слабо развито в региона,защото дава едва 0,22% от неговата ОПП и над 6% от продукцията на отрасъла в страната.По-големите шивашки предприятия се намират в Карнобат/ризи,/,Котел,Бургас,Сливен.

Й/.Полиграфическата и кожаро-кожухарската промишленост са слабо развити в региона.Полиграфическата промишленост произвежда едва 0,06% от ОПП в региона и 1,2% от продукцията в страната. Застъпена е в най-големите градове от региона - Бургас,Ямбол и Сливен.

В регионът се произвеждат вече 1,6% от обувките в страната, което се дължи на частни фирми в Бургас,Сливен и други селища. Все още делът на кожаро-кожухарската и обувната промишленост е изключително малък-едва 0,6% от продукцията в страната.

Първичният икономически сектор в региона е представен от добив на въглища,добив на руди на цветни и черни метали,Селско стопанство ,риболов и дърводобив.Водещ отрасъл е Селското стопанство.

2.Селско стопанство.

За развитието на отрасъла в региона съществуват редица благоприятни предпоставки: плодородни почви, мек климат,равнинен релеф, наличие на преработващи мощности от ХВП и Леката промишленост, сравнително обширен пазар/големите градски центрове и туристите по Черноморието/ и др. В тази връзка водещо е Растениевъдството. Регионът разполага с 6340000 дка обработваеми площи,или 13,5% от обработваемите площи в страната ни.Тези площи заемат над 43% от територията на региона.Основната част от обработваемите площи/ около 95%/ са ниви,а плодовите и ягодовите насаждения заемат около 4,5% от обработваемите площи.През последните 10 години нараства дела на нивите,но намалява дела на трайните насаждения, което е във връзка със забавения процес на връщане на земята. До краят на 80-те години около 25% от обработваемите площи бяха поливни, но днес техният дял е незначителен.

Природните условия в региона са предопределили развитието на механизирано земеделие.В него се намират над 15% от тракторите в страната/3-то място след Северният Централен и Североизточният Приморски регион/,около 17% от комбайните/1-во място в страната/,основната част от прикачната земеделска техника.

Растениевъдството е специализирано основно в отглеждането на зърнени и технически култури,трайни насаждения.

Зърнените култури заемат около 65% от посевните площи в региона, които са общо около 4510000дка. Над 50% от площите със зърнени култури са заети от зърнено-хлебни култури./пшеница,ръж,/.По производство на пшеница /около 14% от тази в страната/ регионът отстъпва единствено на регионите в Североизточна България. Основен производител на пшеница е Ямболска област.

По производство на ръж/около 10% от добивите в страната/ регионът отстъпва единствено на Западният Тракийско-Родопски регион.Тази култура се отглежда основно в Странджанско,Сакар и южните склонове на Източна Стара планина.

Водеща зърнено-фуражна култура е царевицата.Тя заема около 10% от посевните площи със зърнени култури в региона.С намаляването на поливните площи обаче добивите значително спаднаха и днес те са около 5% от добивите в страната. Основната част от площите с царевица са по поречието на Тунджа.

Поради по-високите температури в региона и търсенето на пазара, през последните години се отбелязва нарастване на площите с ечемик.Тази култура заема около 28% от площите със зърнени култури в региона,а производството й е 39% от това в страната. .

За нуждите на животновъдството се отглежда и овес. Добивите от тази култура са около 12% от добивите й в страната.

В регионът се отглеждат върху ограничени площи и фасул,соя,фуражен грах и някои други зърнени култури.

Техническите култури заемат около 22% от посевните площи в региона и около 17%/ 1-во място в страната/ от площите им в страната. Около 80% от площите с технически култури са заети със слънчоглед. Добивите от тази култура са над 14% от добивите й в страната и по този показател регионът е на 4-то място., след регионите от Североизточна и Северна Централна България.Тази култура се отглежда основно в Ямболска/ по река Тунджа/ и в Бургаска област.

Важна култура е захарното цвекло,чиито площи и производство спаднаха значително през последните 10-тина години. В регионът се добиват над 15% от тази култура в страната/ 3-то място след Северния Централен и Североизточния Приморски региони/. Основните райони на отглеждане са край захарният завод в Камено и в Ямболско.

Върху ограничени площи се отглеждат още тютюн и памук.В регионът се добиват 9% от памука и 2% от ориенталският тютюн в страната ни.Тютюнът се отглежда в Сакар и южните склонове на Стара планина, докато памукът се сее върху ограничени площи в Ямболско.

В регионът има благоприятни предпостваки за развитието на зеленчукопроизводството. В него се добиват над 17% от зеленчуците в страната ни/ 2-ро място след Западният Тракийско-Родопски регион/.Основните зеленчукови култури са доматите и краставиците.По производство на домати/12% от добивите в страната/ регионът е на 3-то място в страната.,а по производство на краставици/ над 24% от добивите в страната/ той е на 1-во място. Отглеждат се още зелен и червен пипер,кромид лук,картофи,зелен фасул,зеле,марули и др.Основният район на производството на тези култури е  поречието на Тунджа.

Природните условия в региона са благоприятствали и развитието на Лозарството и Овощарството.Поради мекият климат в региона се отглеждат незагрибаеми лозя, чиито площи са около 25% от площите с лозя в страната ни.В тази връзка тук се добиват около 25% от гроздето в страната ни, като региона е на 1-во място по този показател. Лозарството е застъпено основно в северните части от региона - Поморийско,Карнобат,Сливенско. В Сливенска област и по река Тунджа се намират най-големите масиви с праскови в страната, като в регионът се добиват над 40% от прасковите в България. Общото производство на плодове е над 21% от това в страната ни, като по този показател Югоизточният регион е на 1-во място...

В източните дялове на Стара планина и по долините на реките се намират основните масиви с ябълки в региона/над 13% от добивите в страната ни/. Наред с горепосочените плодови култури, в региона се отглеждат още сливи,орехи,ягоди,смокини и редица други плодови култури.

Във връзка с нуждите на животновъдството в региона е широко застъпено и отглеждането на фуражни култури./силажна царевица,люцерна и др./. Те заемат около 9% от посевните площи в региона, като делът им постоянно намалява.

Като подтвърждение на благоприятните условия за развитието на Растениевъдството в региона може да се посочи и фактът,че по средни добиви от 1дка за повечето култури той е водещ/пшеница,ечемик,соя,захарно цвекло и др./.

Животновъдството заема подчинено място в структурата на Селското стопанство в региона., но то осигурява ценни храни за населението и суровини за промишлеността.Тук се произвеждат около 10% от млякото,/13% от овчето/, около 8% от яйцата,над 15% от вълната в страната.

Водещ отрасъл на животновъдството е Говедовъдството.То осигурява 80% от млякото в региона. Тук се намират около 12% от говедата и 11% от кравите в страната.То е главно с млечно направление и е застъпено предимно в Бургаско. В северните и южни части на региона е застъпено и говедовъдство с месно направление. По поречието на Тунджа се отглеждат и биволи/около 7% от общият им брой в страната/.

Силно развит подотрасъл е и свиневъдството, поради наличието на хранителни ресурси и пазар за продукцията. В регионът се намират 17,4% от свинете в страната/ІІ-ро място по този показател след Североизточният Приморски регион/,които се отглеждат както във свинеферми край големите градове, така и пасищно в Странджа.

Овцевъдството е застъпено в северните и южни планински части на региона. В територията му се намират 15% от овцете в страната /1-во място по този показател/.

Птицевъдството е развито в региона във връзка с богатата суровинна база , с която той разполага. Въпреки това дела на птиците е едва 9% от тези в страната и регионът по този показател се намира на 7-мо място.

В Югоизточният регион е застъпено и отглеждането на зайци,магарета,кози,мулета,катъри и пчелни семейства,но тези животновъдни подотрасли имат подчинено място в структурата на отрасъла ,въпреки че са развити повсеместно.

Югоизточният регион е водещ в страната и в областта на риболова.Основните центрове са Бургас ,Созопол и Несебър. Ловят се основно сафрид,паламуд,попчета и други черноморски видове риба.

За развитието на Третичния икономически сектор в региона са допринесли географското му положение,природните и стопански ресурси. Водещи отрасли от сектора са Транспорта и Туризма.

3.Транспорт.За развитието на този стопански отрасъл съществуват благоприятни предпоставки - равнинен релеф,излаз на Черно море, наличие на достатъчно количество товари и пътници и т.н.

Водещ е автотранспорта ,тъй като значителна част от територията на региона/Странджа,Сакар/ разчита единствено на него. Общата дължина на автомобилните пътища в тази част на страната е 4370км,като средната  й гъстота е 298км/1000км2. На територията на региона няма автомагистрали, а първокласните пътища са над 10% от общата дължина/най-висок дял в сравнение с останалите региони в страната/. Основните автомобилни пътища в региона са: Сливен-Карнобат-Айтос-Бургас; Ямбол-Средец-Бургас; панорамният път по крайбрежието от Варна-Бургас-Малко Търново;Сливен-Котел-Омуртаг ;Елхово-Средец-Бургас ;Карнобант-Шумен и др.

Основните пътни възли в региона са Бургас,Сливен,Ямбол,Карнобат,”Петолъчката” край Сливен,Средец.

Железопътният транспорт в региона има подчинено място,въпреки че голяма част от превозите на товари и пътници се осъществяват по него.Той разполага едва с 6% от дължината на ж.п.линиите в страната ни. С максимално значение е линията София-Бургас/през Пловдив и Задбалканската линия/. Регонално значение имат линиите Ямбол-Елхово,Бургас-Поморие,Карнобат-Комунари. Основните ж.п.възли са Зимница,Карнобат,Ямбол и Нова Загора. За повишаването на транспортната достъпност на териториите от южната част на региона е необходимо построяването на ж.п.линия от Бургас-Средец-Тополовград-Симеоновград.

Важно място в структурата на транспорта заема морският транспорт. Чрез пристанище Бургас се реализира над 40% от външният ни стокооборот.

В региона е развит и въздушния транспорт.Поддържа се постоянна линия от София до Бургас, а през активният туристически сезон Бургаската аерогара поема над 50% от чартърните полети в страната ни.

На територията на региона са развити и тръбопроводният/ нефтопровод от пристанището до Нефтохим,продуктопровод от Бургас към София,етиленопровод от Нефтохим за Девня/ ,както и въженият транспорт/ Балканбас,Девня ,Сливен-Карандила и др./.

Градският транспорт се осъществява от автобуси и тролейбуси/ в Бургас,Сливен  иЯмбол /..

Във връзка с промищленото си развитие и развитието на туризма в региона е сравнително добре развита и съобщителната мрежа.В него се намират 11% от ПТТС  в страната и около 9% от телефонните постове.

4.Важно място в стопанската структура на региона има Туризма. Основните фактори за неговото развитие са атрактивността на природните обекти /плажови ивици,морска вода и др./,атропогенните ресурси/скални манастири,исторически местности и др./,наличието на разнообразни производства на храни и напитки,изграденост на МТБ на туризма и др.Развити са както международният ,така и вътрешният рекреативен туризъм. В региона се намират 49% от плажовите ивици по нашето Черноморие. Тук се намира най-големият ни туристически комплекс-“Слънчев бряг”, както и едни от най-новите туристически комплекси-“Дюни”,”Елените” ,”Перла” и др. В територията на региона има около 160 хотела и над 100000 легла в частни квартири, над 400 почивни домове, множество ученически и студентски почивни бази и др.Основен проблем пред туризма в региона,а и в цялата страна е приватизирането на обектите,подобряването на обслужването,опазването на природните и антропогенните туристически ресурси, премахването на сезонността в туризма и др. През последните няколко години се отбелязва бързото туристическо усвояване на най-южните части от Черноморското ни крайбрежие, което спомага за съживяването им в стопанско и демографско отношение. Все още обаче не са усвоени възможностите за развитие на туризма в Странджанско и Сакар.

5.Във връзка със развитието на промишлеността и туризма в региона силно развита е и търговията.Тук се осъществяват над 11% от продажбите на дребно в страната ни-основно продажби на хранителни стоки и в общественото хранене.

Инфраструктурата на образованието е представена от 430 училища /с около 130000 ученици и 9000 преподаватели в тях/, колежи/ 4 в Бургас,2 в Сливен и в Ямбол/ и 2 ВУЗ/в Бургас-броят на учащите се е общо около 13000 с 1200 преподаватели/.

Инфраструктурата на здравното обслужване е представена от 22 болнични заведения/15 болници и 7 диспансера/ с 6700 легла. Основните болнични заведения се намират в Бургас,Ямбол и Сливен, което затруднява здравното обслужване на населението от южните и северните части на региона. По снабденост с лекари и зъболекари регионът изостава значително от средните показатели за страната ни.

Инфраструктурата на културната сфера е представена от 7 театъра в най-големите градове,1опера,25 кина,25 музеи,783 библиотеки,432 читалища и др.

VІ.Място на региона в НС.Мястото на стопанството в региона в НС се определя от относителният дял в производството,заетите,значението на отделни производства за страната ни и редица други фактори.

В областта на промишлеността регионът заема водещо място в производството на горива,смазочни материали,напоителни съоръжения,плавателни съдове,производството на консерви,вина и други спиртни напитки.

В областта на селското стопанство регионът е специализиран в отглеждането на плодови култури/праскови,кайсии,зарзали,грозде/,слънчоглед, захарно цвекло и др. Регионът заема важно място и в транспортната структура на страната ни, чрез Бургаското пристанище и аерогарата в Бургас.Водещо е мястото му и в областта на туризма, като на неговата територия се осъществяват над 50% от нощувките в хотелската база на страната ни. Всичко това определя важното място което заема стопанският комплекс на региона в НС.

VІІ.Връзки на региона. Обема,вида и насоките на тези връзки се определят от стопанската специализация на региона и демографските му ресурси. Едва около 25% от произведената продукция се употребява в неговата територия. Бургаска област изнася за Ямболска и Сливенска области горива,химически продукти,кабели,брашно,рибни консерви.Ямболска област изнася зърнени храни,зеленчуци,напоителна техника и др. Сливенска област изнася към останалите части на региона текстил,текстилни машини,вина,плодове и др.

Най-тесни междурегионални връзки Югоизточният регион поддържа с град София ,Западният и Източен Тракийско-Родопски региони. Към тях се изнасят горива,брашно,плодове,кабели,текстил,товарни вагони,вентилатори,прясна,замразена и консервирана риба,вина и ракии,паркет и др. От другите региони на страната се внасят двигатели с вътрешно горене,електро- и мотокари,цимент,въглища,електроенергия,изкуствени торове,иглолистна дървесина,черни и цветни метали и др..

VІІІ.Териториално-административно деление и основни селища в региона..В териториално-административно отношение територията на региона обхваща 3 области/ Бургаска,Ямболска и Сливенска/ и 22 общини./13 в Бургаска,5 в Ямболска и 4 в Сливенска област/.

Основната част от стопанските и демографски ресурси на региона са концентрирани в Бургаска област. Тя има територия 7753,1км2 и население 430000д/ около 52% от населението на региона/.Стопанството й е специализирано в нефтохимически производства,машиностроене,ХВП,туризъм,риболов,морски и въздушен транспорт.Основен център на областта и региона е град Бургас/195300ж/.Той се е развил на мястото на рибарско селище от ХVІІІв. Преди Освобождението Бургас е имал под 3000ж.,но от началото на ХХв. се развива бързо във връзка с развитието на морският ни транспорт и построяването на ж.п. линията от София. Селището се развива отначало като износно пристанище на богата земеделска област от страната ни. Днес градът е 4-ти по големина в страната ни и пристанище с най-голям товарооборот, поради доставките на нефт. Облик на стопанството му дава “Нефтохим”,но наред с това в града има предприятия за мебели и паркет, за товарни вагони,кабели,климатични инсталацииРазвити са още ХВП и производството на канцеларски материали/фирма “Хемус”/.Някои производства като корабостроенето са закрити поради липсата на поръчки. Градът е изходен пункт към курортните селища по южното Черноморие, поради което аерогарата му е силно натоварена с чартърни полети през лятото. В него има и свободна безмитна зона, което е благоприятен фактор за стопанското му развитие.

Бургас е значителен образователен, научен и културен център на Черноморието. В него има опера,2 ВУЗ, изследователски институт по химия и др.

Град Поморие/ 13600ж/ е наследник на гръцката апойкия “Анхиало” от VІІв. Пр.Хр. Разположен е на пътя за Варна - на 18км северно от Бургас. Той е курортно селище с развита ХВП/ добив на морска сол, винопроизводство,хлебопроизводство/. Известен е и с калолечението.

Град Айтос/22250ж/ е център на богата селскостопанска зона. Намира се на 30 км от Бургас. В селището функционира консервно предприятие и предприятие за резистори и потенциометри.

Карнобат/20900ж/ е важен ж.п. и шосеен възел, намиращ се на 52км от Бургас. В него функционират предприятия за консерви,мостови конструкции,фуражно предприятие и институт за ечемика.

Град Средец/9800ж/ се намира на 28км от Бургас.Той е център на селскостопанска зона и има предприятия за пластмаси,тухли и растителни масла.

Несебър/6400ж/ е наследник на гръцката колония Месембрия,създадена през VІІв.пр.Хр. на острова. Днес старият град е музей с много древни археологически паметници. Това,наред с плажовете и заливите е превърнало Несебър в известен морски курорт. Административно към града се отнася и курортният комплекс “Слънчев бряг”.

Созопол/3850ж/ е наследник на древногръцката колония Аполония. Днес градът е курортно и гарнизонно селище с цех на рибоконсервната фирма”Славянка”.

Малко Търново/3100ж/ е гранично селище, разчитащо на ГКПП и рудодобива.

Град Царево/5300ж/ е курортно селище с предприятие за производство на лодки и яхти.

Приморско/ 1875ж/ е курортно селище, в което е построен ММЦ.В близост до него е и курортният център “Перла”.

Ахтопол/ 975ж/ е сред най-малките градове в България, наред с Мелник.Той се развива единствено като курортно селище.

Сливенска област има население от 230965д./ 28% от региона/ и територия с площ 3536,6км2 /24% от региона/. Стопанството на областта е специализирано в ХВП,Текстилна промишленост, рудодобив/ пред закриване/,лозарство,овощарство и винопроизводство.

Център на областта е град Сливен /105500ж/.Той се намира на 109км от Бургас ,на 22км от Ямбол и 61км от Стара  Загора.Селището се развива бързо през епохата на българското Възраждане като център на текстилното производство. То е родно място на редица видни български революционери/ Хаджи Димитър,Панайот Хитов/ и възрожденци /Добри Чинтулов/.Днес Сливен е индустриален център с развита текстилна промишленост,ХВП, стъкларска и промишленост за строителни материали, машиностроене/металорежещи и текстилни машини,части и инструменти,алтернатори и релета за автомобили/ и др.

Град Нова Загора/26600ж/ е център на ХВП,текстилна промишленост,селскостопанско машиностроене.

Котел /7770ж/ е историческо селище в Стара планина,свързано с Възраждането. Днес в града има предприятия за текстил, дървообработване, за осветителни тела. В Котел има средно музикално училище и редица музеи.В близост до града е Жеравна/архитектурен резерват/.

Град Твърдица/6750ж/ се намира на 33км от Сливен. Северно от селището в Стара планина се експлоатират находища на черни въглища,чието количество е сведено до минимум. В града има дървообработващо предприятие.

Ямболска област има територия от 3355,4км2 и население 168681д. Значително място в стопанската й структура заема Селското стопанство, поради благоприятните почвено-климатични условия по долината на Тунджа. Промишлеността е представена от Машиностроене, ХВП, Рудодобив,Текстилна и Трикотажна промишленост.

Център на областта е град Ямбол/88200ж/.Той е наследник на тракийското селище Кабиле. Стопанството му е представено от ХП,селскостопанско машиностроене,текстилна промишленост,ХВП.

Елхово/13500ж/ се намира на 36км южно от Ямбол,на 94км от Бургас и 75км от Харманли.В него е развита трикотажната промишленост/фирма”Яница”/ ,електротехническата и ХВП.

ІХ.Проблеми и перспективи за развитието на региона.

Цялостното развитие на Югоизточният регион е възпрепятствано от редица проблеми: обезлюдяването на крайграничните му територии в Странджанско и Сакар; забавеното селскостопанско развитие поради връщането на земите; Спиране на строителството на металургичната база край Дебелт; Спад в туризма през последните 10 години; Липсата на местни суровини за много от производствата в региона, което ги прави неефективни и това води до закриване на предприятия и нарастване на безработицата; Забавено разширяване на транспортните връзки с Турция чрез откриването на нови КПП и др. Същевременно трябва да се подчертае, че географското положение,природните,демографски и стопански ресурси на региона предполагат бързото му развитие с решаването на горепосочените и редица други проблеми.

spa�C�����k�� големина община в областта е Дуловската/32900ж/.Неин център е град Дулово/7300ж/. Той е важен транспортен възел. През него преминава ж.п.линията от Самуил за Силистра и шосейни пътища за Разград,Шумен,Силистра и Русе.В града функционират предприятия за фураж,чугунени отливки,земеделски инвентар.

Третата по големина община в областта е Тутраканската/20400ж/. Стопанството й има индустриално-аграрен облик.Център на общината е град Тутракан/10800ж/. Той също е наследник на римска крайдунавска крепост. До 1878г. се развива като занаятчийски,риболовен и пристанищен център. Стопанският му облик се запазва и през годините до Втората световна война. През последните 40 години градът се разви значително в индустриално отношение с построяването на предприятия за лодки, печки и газови уредби,текстил и трикотаж,електронагреватели,консерви. Поради поддържането на относително висока безработица през последните 10-тина години населението му бързо намалява с около 25%.

Община Главиница има население от 14800д. Нейният център град Главиница/2200ж/ има земеделски облик.

Общините Ситово/7300ж/и Кайнарджа/6140ж/ имат за центрове села.

Община Алфатар/4390ж/ е най-малката в областта.Нейният център град Алфатар/2227ж/ има земеделски облик на стопанството си.

Търговищка област има територия 2553,2 км2 и население 145284д.,или 19,6% от населението на региона. Стопанският й облик се дава от ХВП,Машиностроенето,дървообработването,текстилната и трикотажна промишленост.На територията й са формирани 5 общини/Антоново,Омуртаг,Опака,Попово и Търговище/.

С максимални стопански и демографски ресурси е община Търговище.В нея живеят 62000д.,или 42,5% от населението на областта.

Неин център и център на административната област е град Търговище/39900ж/.Селището е разположено на река Врана и е с кръстопътно географско положение.От него излизат пътища за Котел,Шумен,Разград,Попово.Търговище е ж.п. гара на линията София-Варна и през него преминава първокласния път от столицата за Шумен и Варна. Появата му датира от периода на І-та българска държава,но по-голяма известност получава през ХVІІІв.,когато в него се провежда панаир. Преди 1878г. Търговище се е наричал Ески Джумая.След Освобождението градът се развива като център на богата земеделска околност и се развиват кожарската и хранителна индустрия.

След Втората световна война в Търговище са построени предприятия за акумулатори,машини за хранителната индустрия,пътни и строителни машини,шивашки изделия,мебели и дограма,тухли и цигли.,храни и напитки. Днес с най-голям дял в индустриалното производство са ХВП/вина,ракии,консерви,месо и месни произведения,безалкохолни напитки/,Електротехническата промишленост/акумулатори,хладилни инсталации/, мебелната промишленост,промишлеността за строителни материали/тухли и цигли/,машиностроенето/корабно оборудване/, трикотажната и текстилна промишленост и др.

Край Търговище има гражданско летище,което се използва епизодично. В града функционира филиал на ЮЗУ/Благоевградски университет/.

Втората по големина община в областта е Поповската/39700ж/.Стопанският й облик се дава от машиностроенето,ХВП,Текстилната и Шивашка промишленост.Нейният център град Попово/19135ж/ е втори по големина град в областта. Неговото развитие се дължи на пускането в експлоатация на ж.п.линията София-Варна. До 1880г. селището има статут на “село” и е имало едва 1100ж. От началото на ХХв. Попово получава административни функции като околийски център, което допринася за развитието му. Сега градът е с индустриален облик. В него функционират предприятия за корабно оборудване,ремонт на земеделски машини,тухли и цигли,текстил,олио,брашна и фуражни смески.През последните 10-тина години населението му намалява с относително ниски темпове на фона на останалите градове в областта и региона.Това се дължи главно на стабилността в икономиката му.

Община Омуртаг/26950ж/ е третата по големина в областта. Стопанският й облик се определя от машиностроенето,ХВП,текстилната промишленост. Центърът на общината град Омуртаг/8830ж/ е разположен в близост до първокласния път от София за Варна. До 1934г. селището се е наричало Осман пазар. Развитието му е с бързи темпове от началото на 60-те години когато са построени предприятия за ремонт на автобуси и камиони,за шивашки изделия и консерви.

Община Опака има население от 8400д., като само в административният й център град Опака  живеят 3400д, или 40% от жителите й.

Община Антоново/8220ж/е най-малката община в областта.Град Антоново/1968ж/ има аграрни функции и облик. Разположен е на първокласния път София-Варна и неговото разклонение за Попово.

ІХ.Проблеми и перспективи за развитие на региона.

Основните проблеми в развитието на региона през последните 10-тина години са свързани с намаляването на индустриалното и селскостопанско производство, поради преориентирането на външните пазари и стесняването на вътрешните пазари за продукцията им.

Важен проблем е и демографският /намаляването на населението в региона поради изселванията към Турция и другите региони от страната/.

Все още не е решен и екологичният проблем на селищата край река Дунав/Русе,Силистра и др./, които се замърсяват от трансгранични замърсители/ основно от Румъния/.

Важен проблем е и неразвитата енергетика в региона.

Като проблем, който се отразява негативно върху стопанското и демографско развитие на региона и страната ни е липсата на транспортни връзки през река Дунав, които да облекчат потока през Русе.

Липсата на средства за земеделието и забавения процес на връщане на земите е друг важен проблем за региона, тъй като земеделското производство е спаднало значително във връзка с посочените причини.

В крайна сметка решаването на тези и редица други проблеми ще спомогне за стопанското развитие на региона и спирането на процеса на депопулация в много от неговите общини.