ГЕОГРАФИЯ НА ЗЪРНОПРОИЗВОДСТВОТО В БЪЛГАРИЯ1 (32) Печат

СЕВЕРОИЗТОЧЕН   ПРИДУНАВСКИ  РЕГИОН

Оформянето на територията на региона се е извършило под въздействието на благоприятното му географско положение и допълването на различните му части в демографско, природно и стопанско отношение. За стабилността на междуселищните връзки в региона е допринесло дългогодишното съществуване в сегашните им граници на административните области Русе,Силистра,Разград и Търговище.,макар и под наименованието “области”.

І.Географско положение, граници и териториален обхват.

Североизточният Придунавски регион има територия с площ 10827,5км2,или 9,8% от територията на страната.Той обхваща части от ясно обособени природни области в Североизточна България - Лудогорието, Добруджа, крайдунавските низини,Дунавската равнина,Предбалкана и Стара планина. Това разнообразие допринася за взаимното допълване в природно и стопанско отношение на отделните му части, което е благоприятен фактор за цялостното му развитие. През територията му преминават важни за страната ни транспортни трасета/ ж.п.линиите Русе-В.Търново-Кърджали-Подкова,Русе-Каспичан-Варна,Самуил-Силистра и шосейните пътища Плевен-Русе,В.Търново-Русе,Русе-Силистра/. В Русе се намира единствения мост на река Дунав в българо-румънския участък на реката, който ни свързва със страните в Централна и Западна Европа. През последните 4 години функционира и фериботна връзка между Русе и Гюргево за товарни автомобили.Излазът на Дунав определя до голяма степен гравитацията на региона към тази естествена граница. Всичко това определя в крайна сметка благоприятното транспортно географско положение на територията му. Същевременно политико-географското му положение през последните 10-тина години претърпя значителни промени с разпадането на Варшавския договор и войните в Югославия.  Във връзка с възможностите на реката за транспорт и като водоизточник, по крайбрежието й са концентрирани едни от най-големите промишлени предприятия в региона/ в Русе и Силистра/.

Източната граница на региона със Североизточния Приморски регион е условна,тъй като тя не е ясно очертана в природно отношение и по отношение междуселищните връзки. Тази граница обаче не е пречка за транспортните връзки между двата региона и това влияе благоприятно върху стопанските им връзки.

На юг региона граничи с Югоизточния регион. Границата им минава през Предбалкана. Връзките с Югоизточния регион и цяла Южна България се осъществяват основно през проходите Вратник и Котленски.

На запад региона граничи със Северния Централен регион.През тази граница преминават важни за страната и региона транспортни връзки, като ж.п.линиите от София за Варна и от Русе за Г.Оряховица, автомобилните пътища от София за Русе и Варна и др. В тази връзка западната граница на региона също може да бъде определена като условна,тъй като междуселищните връзки през нея са твърде интензивни.

В крайна сметка може определено да се каже, че географското положение и възможностите на границите на Североизточния Придунавски регион са благоприятна предпоставка за неговото развитие.

ІІ.Природни условия и ресурси.

Те оказват силно влияние върху стопанското и демографското развитие на региона.

1.Релеф.

В общи линии релефа може да бъде характеризиран като равнинно-хълмист.,тъй като територията на региона е разположена в Дунавската равнина и Предбалкана..Максималната височина е 501м в Самуиловските височини/Лудогорието/. От север на юг могат да бъдат проследени следните релефни форми:

Крайдунавски низини-Побрежието,Попино-Гарванска и Айдемирска.Те предлагат благоприятни условия за земеделие и строителство. Голяма част от територията на тези низини са пресушени блата и заливни тераси. Стръмните им брегове на места са предпоставка за развитието на ерозионни процеси. Средната надморска височина в тази част от региона е около 40-50м.

Височини/ридове/. Такива са Разградските ,Самуиловските,Поповските и Антоновските. Протичащите през тях реки са създали долинни разширения, които са благоприятни за земеделие и транспортно строителство.

Хълмиста равнина представляват Лудогорието и Добруджа. В тях са се образували каньоновидни долини и множество суходолия.

Като цяло релефът в територията на региона може да бъде определен като благоприятен и позволяващ развитието на механизирано земеделие,транспортно и промишлено строителство. От друга страна равнинния му характер и отвореността на територията му на североизток дава възможност за нахлуването на студени въздушни маси през зимата.

2.Полезни изкопаеми.Те са ограничени в количествено и качествено отношение, което е отражение на геоложкия строеж на територията на региона. Със стопанско значение са находищата на каолин и кварцов пясък /Ветово и Сеново/, облицовъчен варовик /селата Пиргово и Красен/, огнеупорни и обикновени глини , пясък и чакъл /извличат се от река Дунав/. Тези полезни изкопаеми са база за развитието на добивни промишлени отрасли и дейности, на стъклопроизводството, керамичната промишленост, порцеланово-фаянсовата промишленост и други обработващи промишлени отрасли.

3.Климатични условия и ресурси.

Територията на региона попада в умерено-континенталната климатична област, което определя параметрите на климатичните компоненти. Средните годишни температури са между 11 и 120, като те са по-високи в Дунавското крайбрежие в сравнение с температурите във вътрешността на региона. Отвореността на територията на североизток и отдалечеността от Черно море са фактори за засиления континентален характер на климата в региона, който се изразява в по-студените зими и по-горещите лета в сравнение с други региони на страната.

Средните количества на валежите в региона са около 550мм/м2.,като в крайдунавските низини те достигат над 600 мм/м2, докато в Лудогорието спадат под 500 мм/м2. Максимумът на валежите е в началото на лятото, но често в краят на този сезон има засушавания, поради което се налага изкуствено напояване на много култури.

Преобладаващите ветрове в региона са от североизток. Поради равнинно-хълмистия характер на релефа през зимата тези ветрове водят до отвяване на снежната покривка на посевите, а през пролетта и есента предизвикват активизирането на ветровата ерозия на черноземните почви. В Лудогорието и Добруджа през зимата са чести снежните бури и навяването на преспи, които ограничават транспортните връзки в региона.Това е наложило създаването на полезащитни пояси.

4.Водни ресурси.

Като цяло те са силно ограничени. Със стопанско значение са водите на реките Дунав,Янтра и Русенски Лом. Водите от Дунавската речна тераса се използват както за напояване, така и за питейни нужди. Реките в Добруджа и Лудогорието/Царацар,Сенковец,Топчийска,Тича,Врана и др./ често пресъхват през летните месеци, поради което стопанското им значение е минимално..

Повечето реки в региона имат дъждовно-снежен режим на подхранване с максимум на оттока в началото на лятото и минимум в началото на есента. Използването на водите им е ограничено , поради силната им замърсеност.

Основен ресурс за региона са водите на река Дунав, които се използват както за напояване, така и за транспорт, риболов,за технологични нужди и др.

5.Почвени ресурси.

Релефът,климатичните условия,водите и геоложкия строеж до голяма степен са предопределили разнообразието на почвите в региона. Най-голямо разпространение имат черноземите, сивите и тъмносиви горски почви. В разпространението на различните типове почви в региона се отбелязва изразена зоналност / височинна и териториална/.

В крайдунавските низини са разпространени алувиално-блатните почви. Върху тях вирее единствено естествена блатна растителност.

По долините на реките са разпространени алувиално-ливадните почви, върху които се отглеждат основно зеленчуци,технически култури и овощия.

Черноземите са най-разпространения тип почви. В региона се срещат редица техни разновидности/ излужени,оподзолени,карбонатни и др./.Черноземите са разпространени в Русенско, Добруджа и Лудогорието и върху тях се отглеждат зърнени и технически култури.

Сивите и тъмносиви горски почви са разпространени в Лудогорието ,Предбалкана и Добруджа при по-голяма надморска височина. Върху тях отглеждат зърнени култури, лозя и овощия. Те се нуждаят от наторяване,поради по-ниското им съдържание на хумус.

6.Горските ресурси на региона са силно ограничени, поради почвено-климатичните условия. Площа на горите е едва 18% от територията му и те имат ограничени ресурси. Преобладаващата част от горите са широколистни/дъб,габър,липа и др./. По поречията на реките има ограничени формации от върби и тополи, които са без стопанско значение. В региона се срещат и ограничени масиви иглолистни тори, които са изкуствени насаждения. В Добруджа и Лудогорието са създадени полезащитни пояси от широколистни дървесни видове. Като цяло Русенска и Силистренска области имат сравнително по-ограничени горски ресурси в сравнение с Разградска и Търговишка области.

ІІІ.Демографска ситуация.

Населението на региона наброява 741749д., или 9% от това на страната. През периода 1934-1988г. неговата численост нараства от 710000 на 850000д. Това се дължи основно на стопанското развитие на Русе,Силистра и останалите по-големи селища в региона. През последните 10 години то е намаляло с над 90000д. главно за сметка на емиграциите към Турция и Западна Европа и ограничаването на възпроизводствените му ресурси. Най-слабо е намалението на жителите на Русенска област, което се дължи основно на относително по-голямата им етно-конфесионална еднородност.

Под влиянието на демографски, стопански и редица други фактори, населението на региона е неравномерно разпределено по територията му. На територията на Русенска област живеят над 37,4% от жителите на региона, докато в Търговишка област живеят едва 19,6% от тях.

Средната географска гъстота на населението е 68,5д/км2, като стойностите й са между 54д/км2 в Силистренска и над 100д/км2 в Русенска област. Най-населени са общините на по-големите градове в региона/Русе,Силистра,Разград и Търговище/. Средната географска гъстота на населението им е над 100д/км2, а в Русенска община-над 450д/км2.Същевременно най-обезлюдени са териториите на общините Антоново,Алфатар ,Кайнарджа и други, където средната географска гъстота на населението е под 20д/км2.

Различните природни и стопански условия са определили и значителните различия в разпределението на населението по височинни пояси. Основната част от жителите на Русенска област обитават територии с надморска височина до 100м, докато населението на Търговишка област е концентрирано във височинният пояс 300-500м.

При новите стопански условия в страната ни, през последните 10 години дела на градското население бързо се променя. През 1985г. то е било 54,6% от цялото, докато през 1991г. дела му достига 57,6%. Това нарастване се дължи на емиграциите на етнически турци от региона, които в по-голямата си част са жители на селски райони.

През последните 6-7 години делът на градското население бързо спадна до 54,6%, което се дължи на миграциите към селата във връзка с нарастващата безработица в градовете от региона. С максимален дял на градското население изпъква Русенска област/над 70%/, което се дължи на привлекателността на град Русе и изчерпването на демографските ресурси в селата на областта. С минимален дял градско население се отличават Силистренска и Разградска области/около 50%/, поради етно-културните особености на населението им, благоприятните условия за земеделие и по-слабата привлекателност на градовете.

Полово-възрастовата структура на населението в региона до голяма степен отразява етно-културните му особености и социално-икономическите промени през последните 10 години. Мъжете са окол 49% от населението, като дела им през последните няколко години намалява поради емиграциите и значителното спадане на раждаемостта. Мъжете са над 50% от населението на общините Завет,Бяла,Алфатар,Главиница,Дулово,Кайнарджа,Тутракан,Антоново,което отразява по-благоприятната му възрастова структура.

Делът на лицата в подтрудоспособна възраст/около 20%/ е над средният за страната ни , а делът на лицата в пенсионна възраст /23,2%/ е под средният за страната ни. Това доказва,че населението в региона има по-големи трудови и възпроизводствени възможности в сравнение с други региони от страната ни. Между областите в региона съществуват също значителни различия. С по-благоприятна възрастова структура е населението в Търговишка и Разградска области, докато с най-застаряло население е Русенска област. С най-застаряло население в региона са общините Алфатар, Борово, Две могили, Иваново,Ценово и др.

Населението в региона се отличава и по отношение на образователната си структура. Делът на лицата с Висше и Полувисше образование е значително по-висок от средния за страната ни, като това се отнася преди всичко за областите Разград,Силистра и Търговище. Това е отражение и на етно-културните му особености. Делът на етническите турци в областите Разград,Силистра и Търговище е между 33% и 48%,а в Русенска област-12%. В регионът живеят 27,3% от турците и 11,2% от циганите в България. Това до голяма степен определя и особеностите в естественото възпроизводство и миграционната подвижност на населението през последните 10 години.

Емиграциите и бързото влошаване на възрастовата структура през последните 10-тина години доведоха до намаляването на брачността/едва 3,8%о/, която е по-висока само от Северозападния регион. Същевременно през този период бързо нарастна разводимостта/1,2%о/ която е по-ниска единствено от тази в Северния централен регион.

Тези негативни тенденции през последните години определиха и бързото спадане на Раждаемостта в региона/7,8%о/. Стойностите й са по-ниски от тези в Югоизточния,Североизточен Приморски и Западния Тракийско-Родопски региони. Регионът е единствения в страната, в който селското население има по-висока раждаемост от градското.С най-ниска раждаемост са общините Иваново,Ценово и Две могили,докато с максимална раждаемост е населението в общините Дулово,Самуил,Опака и др. Основната част от родените в региона/72,3%/са в Русенска,Разградска/8,6%/,Търговишка/10,7%/ и Силистренска/7,1%/ общини.

Бързото застаряване на населението в региона през последните 10 години е основния фактор за нарастването на Смъртността. Стойностите й /14,8%о/ са по-високи от средните за страната и по-ниски единствено от тези в Северозападна и Северна централна България.Смъртността на селското население в региона е под средната за страната, докато свмъртността в градовете е над средната за България. Това до голяма степен се дължи на сравнително по-слаборазвитата здравна мрежа в региона и запазването на демографските ресурси в селските райони на областите Силистра, Търговище и Разград .Като потвърждение на това е и високата детска смъртност/15,2%о/, която е по-ниска единствено от тази в Югоизточния регион. Същевременно нивото й е почти равно в градовете и селата от региона, което потвърждава извода за недоброто състояние на здравната мрежа в региона.

Като резултат от негативните тенденции в естественото възпроизводство на населението в региона, естествения му прираст/-7,0%о/ е с по-малки отрицателни стойности единствено в сравнение със Северозападния и Северен Централен регион. С максимални отрицателни стойности е естествения прираст на населението в общините Иваново,Борово,Попово,Ценово и други, където стойностите му са 2 и повече пъти по-високи от средните за региона. Това е доказателство за напреднал процес на депопулация в посочените общини. До голяма степен това се дължи и на повишената миграционна подвижност на населението през последните 10 години. През периода 1989-1991г. региона е дал максимален брой емигранти/ около 74000д/.Тази емиграция бе предимно на жители от Търговишка и Разградска области .Именно емиграциите доведоха до бързото влошаване на полово-възрастовата структура на населението в региона и влошиха демографската ситуация в него. През последните 5-6 години емиграциите значително намаляха, но все още е значителен броят на емигрантите.През този период бързо нарастнаха изселванията към други региони, причина за което е спадът в икономиката и нарастващата безработица. Днес в региона живеят 13,5% от безработните в страната, като по този показател той отстъпва единствено на Западният Тракийско-Родопски регион.

Негативните тенденции в демографското и стопанското развитие на региона в крайна сметка определят и бързото намаляване на заетите лица в него. Днес на неговата територия живеят около 8,3% от всички заети в страната. Поради специфичните условия за стопанска дейност и етно-културните особености на населението, региона се отличава с по-висока от средната за страната заетост в Селското стопанство,Транспорта и по-ниска заетост в Промишлеността и други стопански отрасли.

ІV.Селища и селищна мрежа.

Селищната мрежа в региона е изградена от 502 селища/ 22 са градове/. Те са неравномерно разпределени. В Русенска област селищата са едва 83, докато в Търговишка-188. Тези различия се дължат на различията в природните условия/Търговишка област обхваща части от Предбалкана,където селищната мрежа е изградена от много на брой ,но малки по население селища,поради недостига на обработваема земя в миналото/. До 1996г. 21 селища имаха статут на махали/главно в Търговишка област/. Гъстотата на селищната мрежа е 4,6селища/100км2. Тя е по-ниска от средната за страната,поради благоприятните условия за земеделие в региона.

Средната населеност на 1 селище е 1478д./3338д.в Русенска,1302д.в Силистренска,1467д.в Разградска и едва 773д.в Търговишка област/.Този показател отразява условията за труд и обитаване в отделните области от региона.

Средната населеност на градовете в региона е 18395д..,при 23320д. за страната ни. Преобладават много малките градове/ с население под 10000ж./. Такива са 1/3 от всичките в региона. Най-малки са Антоново/1968ж/,Алфатар/2227ж/,Главиница/2200ж/,Сеново/1914ж/ и др.

До 25000ж. имат 4 града- Бяла/10600ж/,Исперих/10600ж/,Попово/19135ж/ и Тутракан/10800ж/.

До 50000ж. имат само 3 града- Силистра/44790ж/,Разград/41150ж/ и Търговище/39900ж/. Единствено град Русе /166470ж/ има над 100000ж.

Поради безработицата в региона, повечето градове бързо намаляват населението си през последните години и се характеризират с изчерпани демографски ресурси. Доказателство за това е факта,че положителен естествен прираст има населението единствено в Антоново, Омуртаг и Главиница,а отрицателно миграционно салдо имат дори и областните центрове.

Средната населеност на селата в региона е само 702д..По-големи села / над 3000ж./ са Глоджево,Смирненски,Щръклево,Мартен,Николово,Айдемир/над 9000ж/,Калипетрово,Сливо поле. Селата Айдемир и Калипетрово/Силистренско/ са най-големите по население селски селища в страната ни. И в региона обаче основната част от селата са с население под 500д., което отразява сравнително неблагоприятните условия за живот и труд в тях.

В административно отношение селищата са групирани в 4 области и 27 общини/ 7 в Разградска,8 в Русенска, 7 в Силистренска и само 5 в Търговищка област/.

Особеностите  в селищната мрежа на региона отразяват различните природни,стопански и демографски условия в отделните му части както в миналото,така и днес.

V.Стопанство.

Стопанският облик на региона се променя значително през последните 50 години, когато са построени огромната част от промишлените предприятия на територията му. Днес в него са регистрирани 34395 активни стопански субекти,или 7,7% от всичките в страната ни. Около 50% от тях са в сферата на търговията и общественото хранене. Значителен е броят им и в транспорта ,образованието и другите обслужващи отрасли и дейности.

Развитието на първичния икономически сектор в региона е благоприятствано от наличие на нерудни полезни изкопаеми/каолин,кварцов пясък,облицовъчен варовик,глина,инертни материали/ и благоприятните почвено-климатични условия. В тази връзка Селското стопанство е водещ отрасъл на Първичния/добивен/ сектор.

Добивът на нерудни полезни изкопаеми и специализацията в селското стопанство са определили и развитието на съответни преработващи отрасли и дейности от Вторичния икономически сектор- ХВП,Стъкларска,порцеланово-фаянсова промишленост,строителство и др.

От Третичния сектор водещ е Транспорта и предимно Автотранспорта. Регионът не разполага със значителни природни и антропогенни ресурси за развитието на Туризма.

1.Водещ стопански отрасъл е Промишлеността/ Добивна и Обработваща/.Тя дава 6,4% от промишлената продукция в страната ни,или над 3 пъти по-малко в сравнение с Югоизточния регион.Частният сектор произвежда около 25% от ОПП в региона.

Водещи промишлени отрасли са ХВП,ХП,Машиностроене,Стъкларска и Електротехническа и електронна.Както и в останалите региони от страната,териториалната организация на Промишлеността е нерационална, тъй като основната част от предприятията са концентрирани в Русе и останалите областни центрове.

А/.Водещ промишлен отрасъл е Хранително-вкусовата промишленост, която дава над 21% от ОПП в региона и около 9,5% от продукцията на отрасъла в страната. Развитието й се дължи основно на богатата селскостопанска суровинна база. Това определя незначителния спад на дела й през последните 10 години,въпреки значителния спад на селскостопанското производство. Регионът е водещ в производството на млечни продукти и е сред водещите в производството на месо и месни произведения. В него се произвеждат 11,5% от месото,24,2% от сиренето и кашкавала,11,2% от растителните хранителни масла,10,7% от гроздовите вина,3,2% от зеленчуковите и 4,5% от плодовите консерви,10,5% от млечните масла в страната ни и 7,6% от брашното.

Водещ подотрасъл е Месната промишленост,чието развитие се дължи на развитото Животновъдство в региона доскоро.Най-големите предприятия за месо и месни продукти се намират в потребителските центрове - Русе,Търговище,Силистра/”Меком”/,Разград. В Разград и с.Червена вода в близкото минало бяха построени значителни по мощност птицекомбинати,които днес функционират с незначителна част от капацитета си.

През последните 10 години значително бе намалено производството на консерви в региона, поради спада в селското  стопанство.Делът му в производството на плодови консерви спадна 2 пъти, а в производството на зеленчукови консерви-около 4 пъти. Значителен спад бележи и производството на гъбени консерви в с.Красен. Основните консервни предприятия/Русе,Търговище,Силистра,Разград,Бяла,Исперих,Кубрат и др./ работят с незначителна част от мощностите си. Нарастване на продукцията бележи само предприятието за плодов сок в с.Сливо поле. През последните 4-5 години в региона се появиха и много частни консервни предприятия, също разчитащи на богатата суровинна база.

В региона се намира едно от най-старите предприятия за захар у нас - Русе. В него се произвеждат около 10% от захарта в страната и 100% от лимонената киселина.Доскоро това предприятие бе и единствения производител на хлебна мая България. То е построено под въздействието на благоприятното географско положение на Русе и възможностите за отглеждането на захарно цвекло в региона. В него обаче не се произвеждат захарни изделия.

Регионът е на І-во място в страната ни по производство на млечни продукти/сирене,кашкавал,масла/. През последните няколко години се отбелязва тенденция към нарастване на относителния му дял в тези производства. През 70-те години бяха построени значителни мощности в Русе,Търговище,Силистра,Разград,Кубрат,Попово,Бяла и други по-големи селища.

Богатата суровинна база в региона е определила развитието и на мелничарската промишленост. Предприятия има в Русе,Силистра и редица други селища от региона. В Разград се произвежда царевично масло,нишесте,брашно и фуражи. Предприятието бе едно от първите приватизирани предприятия в страната. То бе купено от белгийска фирма.

В град Исперих се произвежда калибрирана царевица.

Регионът е на ІV-то място в страната по производство на гроздови вина.Основните винарски и спиртоварни центрове са Търговище,Русе,Кубрат,Силистра,Бяла. Най-известни в чужбина са марките вина произвеждани в Търговище. В същото предприятие се произвежда и водка. В Силистра се произвежда кайсиева ракия по оригинална технология, а в Русе-бисерна ракия. В Русе се произвежда и винен оцет.

Тютюневата промишленост в региона е представена само от цехове в Дулово и Исперих за първична обработка на тютюн.Тютюневи изделия не се произвеждат.

Хранителни растителни масла се произвеждат в Русе,Попово и Силистра. Регионът е на 5-то място в страната по производството на олио.

Производството на хляб и закуски е застъпено основно в най-големите градове от региона - Русе,Силистра,Търговище и Разград.В тях сега функционират множество частни фурни.

В Русе и Търговище се намират едни от най-големите предприятия в страната ни за производството на безалкохолни напитки/основно от марката “Кока Кола”/.

Б/.Химическата промишленост произвежда 17,4% от ОПП в региона и 3,8% от продукцията на отрасъла в страната ни.Основен център на отрасъла е град Русе. В него се произвеждат бои,лакове,изкуствени кожи,пластмаси.,битум,моторни масла. В Русе е най-старото химическо предприятие в страната ни”Приста”.В него са се произвеждали бензин и масла още преди Втората световна война. Водещо химическо предприятие за региона днес е “Антибиотик”/Разград/,в което се произвеждат пеницилин,биомицин,стрептомицин и редица други лекарства. Значителен дял от продукцията в отрасъла се произвежда в “Латекс”/град Бяла/.В това предприятие се произвежда латекс,каучукови изделия и др. В Силистра се произвеждат технически каучукови изделия.

В/.Машиностроенето и металообработването произвеждат 10,8% от ОПП в региона и 7,9% от продукцията на отрасъла в страната ни.През последните 10 години делът на отрасъла в ОПП е спаднал 2 пъти,което се дължи на ограниченото търсене на продукцията му. До краят на 80-те години в региона бяха построени множество предприятия ,произвеждащи разнообразна продукция,предназначена основно за пазарите на СИВ.Днес тези предприятия са в тежко финансово състояние поради липсата на пазари за продукцията им и високата себестойност на последната.

Основното предприятие от отрасъла е ЗТМ край Русе, където се произвеждат оборудване и машини за металургията,рудодобива,металообработването и машиностроенето.

Регионът е специализиран в производството на селскостопански машини във връзка с благоприятните условия за развитието на селското стопанство.Такива машини се произвеждат основно в Русе,но предприятия от подотрасъла има и в Дулово,Кубрат,Завет,Тутракан,Две могили,Старо село.В Търговище има ремонтно предприятие за селскостопански машини. В региона се произвеждат над 13% от тракторите в страната и значителна част от прикачната земеделска техника.

Транспортното машиностроене е представено от предприятията в Русе и Тутракан произвеждащи речни кораби,лодки и яхти.В Търговище  и Попово се произвеждат елементи от оборудването на морски кораби.През последните 10 години тези производства са ограничени до минимум. Към подотрасъла се отнасят и ремонтните ж.п.предприятия в Русе и Самуил, както и ремонтното предприятие за камиони и автобуси в Омуртаг.

В региона е застъпено и производството на металорежещи машини/Русе,Разград,Силистра,Попово/,мелничарски машини/Борово/,нестандартно оборудване/Разград/, инструменти/Дянково/,строителна техника/Главиница,Исперих/,машини за ХВП/Търговище/ и др.

Повечето от посочените производства са силно ограничени през последните 10 години, поради ограничените пазари за продукцията им.

Металообработването е представено от производствата на чугунени отливки/Разград/ и на алуминиеви отливки/Силистра/,болтове и гайки/Юпер,Русе/,стоманена арматура/Лозница/,печки и газови уредби/Тутракан/,детски колички/Русе/. Металообработващите предприятия в Разград и Силистра дават над 3% от ОПП в региона и около 1,5% от продукцията на Черната и Цветна металургия в страната.

Г/.Електротехническата и електронна промишленост произвеждат 5,8% от ОПП в региона и около 10% от продукцията на отрасъла в страната.През последните 10 години делът им в ОПП е спаднал около 3 пъти, докато този в продукцията на отрасъла в страната се е запазил на същото равнище. Това е доказателство за структурни промени в Промишлеността на региона, извършващи се при нови икономически условия.

Застъпени са производствата на : измервателни уреди/Русе/,електроинсталации/Русе и Кубрат/,акумулатори и хладилни инсталации/Търговище/, печатни платки/Русе и Бяла/,калкулатори и касови апарати/Силистра/, електронни и механизирани детски играчки/Силистра и Разград/,редуктори/Бяла/.

Д/.Стъкларската и порцеланово-фаянсова промишленост произвежда 5,5% от ОПП в региона и над 22% от продукцията на отрасъла в страната. През последните 10 години делът на отрасъла в ОПП на региона е нарастнал над 2 пъти, което се дължи на осигурената суровинна база и потреблението на продукцията. Отрасълът е представен от 2 основни предприятия: Разград/стъкло и порцелан/ и Исперих/фаянс и керамични плочи/.

Е/.Текстилната и трикотажна промишленост произвеждат около 4,5% от ОПП в региона и 8% от продукцията на отрасъла в страната.В региона се произвеждат около 13% от копринените, 3,5% от памучните и едва 0,01% от вълнените платове в страната. Основен център на текстилната и трикотажна промишленост е град Русе. В него се произвеждат копринени платове/”Дунавска коприна”/,чорапи и чорапогащи/”Фазан”/,памучни платове и нетъкан текстил/жакард/.В Тутракан се произвеждаха доскоро конопени тъкани, но липсата на суровина и потребление определиха ликвидацията на това производство.

Памучен текстил и трикотаж се произвежда и в Разград,Търговище,Антоново,Омуртаг и Силистра. В град Дулово се тъкат килими/основно персийски тип/.

Ж/.Дърводобивната и дървообработваща промишленост произвеждат 4,5% от ОПП в региона и над 12% от продукцията на отрасъла в страната. Североизточният Придунавски регион произвежда 11,9% от облия и цепен дървен материал в страната и под 1% от дъските.

През последните 10-тина години относителния дял на отрасъла в ОПП нараства, въпреки че се работи основно с вносни суровини.Най-големите предприятия са “Леспром”/Силистра/,в Русе/дограма,мебели/,Кубрат,Търговище и Исперих.

З/.Промишлеността за строителни материали произвежда над 4% от ОПП в региона и около 10% от продукцията на отрасъла в страната.Тя е представена от добив на инертни материали/основно от река Дунав/,производството на облицовъчни строителни материали/Русе/,бетонни тръби/Русе/, строителни конструкции/Силистра,Търговище,Русе,Разград/,тухли и цигли/Русе,Бяла,Разград,Търговище,Кубрат/,огнеупорна керамика/Русе/ и др. Регионът произвежда 4,7% от тухлите в страната/последно място/.

И/.Кожарската,кожухарска и обувна промишленост произвеждат около 1,5% от ОПП в региона и над 8% от продукцията им в страната.В региона се произвеждат едва 1,9% от обувките в страната/предпоследно място/. Основните центрове са Русе/обувки и лицеви кожи/ и Търговище/груби кожи/.

Й/.Шивашката промишленост произвежда около 1,5% от ОПП в региона и около 13% от продукцията на отрасъла в страната.По-големите шивашки предприятия се намират в Русе/основно дамска конфекция/,Бяла/костюми от полиестерна коприна/,Силистра,Попово,Търговище и Разград..Основната част от тези предприятия са приватизирани.

В региона е застъпена и Полиграфическата промишленост/в областните центрове/,но делът й в ОПП е незначителен-едва 0,1%.

Енергетиката е слабо представена в региона,тъй като липсват местни енергийни ресурси.По производство на електроенергия Североизточния Придунавски регион е на последно място в страната .В него се произвеждат едва 0,8% от електроенергията в страната ни и се налага внос от Източния Тракийско-Родопски. Енергетиката е представена от 2 ТЕЦ в Русе и ДЕЦ в Силистра и Разград.

2.Селско стопанство.

Отрасълът е водещ в Първичния икономически сектор на региона.Неговото развитие е благоприятствано от почвено-климатичните,

стопански и демографски условия и ресурси.

Регионът разполага с около 6,3млн.дка обработваема земя/95% са ниви/,или 13,5% от обработваемата земя в страната.Обработваемите площи са около 59% от територията му, или делът им е значително над средния за страната. Равнинно-хълмистият релеф на територията му позволява широкото използване на селскостопанска техника,поради което в него се намират около `14% от тракторите и над 14% от комбайните в страната. Същевременно около 80% от обработваемата земя в региона са посевни площи. Всичко това в крайна сметка е определило и водещото място на Растениевъдството.

Водещ подотрасъл на Растениевъдството е отглеждането на Зърнени култури. Те заемат над 62% от посевните площи в региона.Сред тях водещи са пшеницата и царевицата. В региона се добива  16,6% от пшеницата/2-ро място в страната/ и 24% от царевичното зърно./2-ро място след Североизточния Приморски регион/. Наред с тези култури се отглеждат още ръж,ечемик,фасул,овес,фуражен грах,соя.Съществува изразена специализация на отделните области в отглеждането на отделни зърнени култури.Основната част от пшеницата и царевицата се добиват в Силистренска и Търговишка области. Отглеждането на соя  и ечемик е застъпено в Русенска област ,а на фасул и фуражен грах- главно в Разградска област.

Техническите култури заемат 18% от посевните площи в региона. Отглеждат се основно слънчоглед, тютюн и захарно цвекло.Регионът дава около 19% от слънчогледа/2-ро място в страната/,над 14% от ориенталския тютюн/3-то място/ и над 17% от захарното цвекло в страната/3-то място в страната/. Основната част от добивите на слънчоглед са в Разградска и Търговишка област, а на захарно цвекло -в Русенска област. Тютюн се отглежда основно в Търговишко и Разградско, а в района на Тутракан върху ограничени площи се отглежда коноп.

Зеленчуковите култури,картофите,дините и пъпешите заемат около 4,5% от посевните площи в региона.От зеленчуковите култури се отглеждат :домати,краставици,зелен и червен пипер,зрял кромид лук,зеле,зелен фасул и др. В региона се добиват около 12% от зеленчуците в страната/над 9% от доматите,около 17% от краставиците,10% от зеления пипер,около 25% от червения пипер,17% от зелето и 12% от зеления фасул/. По производството на зеленчуци обаче той отстъпва на Западния Тракийско-Родопски регион и на регионите граничещи с Черно море.

Регионът е и сред основните производители на дини и пъпеши в страната. В него се добиват над 15% от тези култури/4-то място в страната/. Отглеждането на картофи е застъпено основно в Търговишка област, като се добиват едва 3% от картофите в страната ни.

Многогодишните плодови и ягодови насаждения заемат 4,5% от обработваемите земи в региона. По производството на плодове/около 10% от добитите в страната/ регионът е на 5-то място в страната. В него се добиват 4,6% от ябълките,над 10% от гроздето,10% от сливите,почти 30% от ягодите в страната. Той е основен производител на кайсии в страната/основно Силистренско/ и на орехи/повсеместно/. Съществува изразена специализация на отделните области в отглеждането на плодове. Основни лозарски райони са Русенско и Търговишко,докато като овощарски райони изпъкват Силистренско и Разградско.Отглеждането на ягоди е застъпено в Търговишко,Разградско и Силистренско.

Фуражните култури заемат над 14% от посевните площи в региона. Отглеждат се основно силажна царевица и люцерна.По производство на силажна царевица региона е 1-ви в страната/около 25% от общия добив/,а по производство на люцерна/над 18%/ той е 2-ри сред Северния Централен регион. Наред с тези култури се отглеждат още репко и кръмно цвекло. Основни производители на фуражи са Русенска и Разградска области.

Животновъдството в региона осигурява населението и обработващите промишлени отрасли с ценни храни и суровини.Неговото развитие се основава на богатата фуражна база.

Водещ подотрасъл е Говедовъдството.В региона се намират над 13% от говедата в страната/4-то място/ и само 4% от биволите.Основната част от едрия добитък се отглежда в Търговишко и Силистренско. Подотрасълът осигурява около 86% от млякото и около 20% от месото в региона.

Овцевъдството също е добре застъпено ,въпреки че липсват планински пасища.Тук се намират над 13% от овцете в страната/4-то място/.По-голямата част от тях се отглеждат пасищно в Търговишка област. Подотрасълът осигурява 10% от овчето мляко и над 14% от вълната в страната.

Въпреки конфесионалните особености на населението в региона, сравнително добре развито е и Свиневъдството.Тук се намират над 10% от свинете в страната/основно в Русенска област/.

В региона се намират и значителна част от птиците в страната/около 14%/. Развитието на подотрасъла е благоприятствано от богатата фуражна база.

В Североизточния Придунавски регион се отглеждат още кози/11% от страната/, коне/над 17% от страната/, магарета/над 13%/, мулета и катъри/10% от страната/, зайци/над 13% от страната/ и пчели/около 17% от пчелните семейства в страната/.

В региона има благоприятни условия и за развитието на риболова/основно по река Дунав/.

3.Транспорт.

Този отрасъл е водещ сред отраслите от Третичния икономически сектор, поради географското положение на региона и благоприятните условия за строителство на транспортната му инфраструктура.Развити са почти всички видове транспорт, характерни за страната ни.

Водещ транспортен отрасъл е Железопътния транспорт. Дължината на ж.п.мрежа в региона е около 350км. Линията Горна Оряховица-Русе е с национално значение, тъй като чрез нея страната ни се свързва с Румъния,Украйна,Русия и Молдова. С национално значение са и линиите Попово-Търговище/отсечка от линията София-Горна Оряховица-Варна/и Русе-Каспичан. С регионално значение е отсечката Самуил-Силистра.

Автомобилният транспорт е с нарастващо значение за региона,тъй като той е значително по-бърз и удобен в сравнение с ж.п.транспорта. Дължината на шосейната мрежа в региона е 3960 км, или 10,6% от пътната мрежа в страната ни. Нейната гъстота е 366км/1000км2, при 336км/км2 за страната ни. Над 94% от пътищата са с твърда настилка,но все още първокласните пътища имат по-нисък дял от средния за страната- само 7,6% от пътищата в региона. С най-голямо значение за региона са пътищата Русе-В.ЮТърново,Русе-Плевен,Русе-Кубрат-Силистра,Русе-Разград-Шумен, Антоново-Омуртаг-Търговище-Шумен.

В региона е развит и речния воден транспорт. В град Русе се намира управлението на българският речен флот. С максимално значение са пристанищата в Русе, Силистра и Тутракан.

До краят на 80-те години региона се отличаваше и с развит въздушен транспорт. През този период се поддържаха редовни въздушни линии от София до Русе,Силистра и Търговище. Днес тези летища се използват епизодично.

През територията на региона преминава трасето на газопроводния пръстен на страната ни. Градският транспорт е представен от автобусни и тролейбусни/Русе/ превози в по-големите селища .

4.Съобщения. Съобщителните връзки в региона са сравнително добре изградени. На територията му функционират 344 ПТТС и 107 агентства, които обслужват всичките селища. В него са регистрирани 8,5% от телефонните постове в страната. Основен комуникационен център е град Русе. В него функционира и регионално студио на НТ.

5.Туризъм. В региона е развит основно познавателния туризъм,както и т.н.”транзитен” туризъм. Природните ресурси за развитието на туризма са значителни, но не се използват пълноценно. В територията на региона има 1 народен парк,3 резервата,158 природни забележителности,4 защитени местности. С най-голяма атрактивност се отличават резервата “Сребърна” и каньоновидната долина на река Русенски Лом.

Регионът разполага и със значителни антропогенни туристически ресурси,сред които изпъкват Червенската крепост,мостът на река Янтра при Бяла, скалните манастири край Иваново и редица други обекти.В територията му се намират 76 исторически обекта, или около 8% от всичките в страната ни.

Краткотрайният отдих на населението от региона е ориентиран основно към Дунавското крайбрежие. Като цяло обаче МТБ на туризма в региона е твърде ограничена. В територията му няма почивни домове,а средствата за подслон са едва 32, или само 4% от всичките в страната.

Материалната база на здравеопазването е представена от 19 болнични заведения,/ 5 са диспансери/,60 детски ясли,98 аптеки. Задоволеността на населението от региона с лекари и зъболекари е значително под средните показатели за страната.Това влияе силно върху нивото на смъртността/обща и детска/ в региона.

Инфраструктурата на образованието е представена от 456 учебни заведения,от които 4 са колежи и 1ВУЗ/Технически Университет в Русе с филиал в Силистра/. В Търговище има филиал на Югозападния Университет/Благоевград/. Броят на учащите се бързо намалява през последните 10-тина години, като днес той е около 100000д. от които 8000 са студенти.

Североизточният Придунавски регион има сравнително недобре развита търговска мрежа, което се дължи до голяма степен на слабото развитие на туризма в територията му. По брой на търговските обекти и по обем на продажбите в тях региона е на предпоследно място в страната /пред Северозападния регион.

Културната инфраструктура е представена от 8 театъра,12 кина,14 музеи , 489 читалища и 895 библиотеки. По тези показатели региона е сред първите в страната, което е доказателство за наличието на традиции в тази област. Като културен център изпъква град Русе,който има вековни традиции в тази област.

VІ.Място на региона в НС.

Под влиянието на  географското си положение,природните и демографските си ресурси региона заема водещо положение сред останалите региони в производството на селскостопански машини,касови апарати и калкулатори, бои и лакове, електронни играчки,стъкло и порцелан,мая и лимонена киселина, сирене и кашкавал,кайсии и зарзали,соя,захарно цвекло и редица други важни за страната стоки.Всичко това определя важното място на неговото стопанство в НС.

VІІ.Връзки на региона.

Видът и интензивността на тези връзки се определят от стопанската специализация на региона и демографските му ресурси.

Вътрешнорегионалните връзки са определени от различната специализация на отделните административни области,както и от производствените връзки между Селското стопанство,ХВП и Леката промишленост,между Машиностроенето и Селското стопанство и др.

Връзките на региона са най-тесни с Югозападния,Североизточен Приморски,Северен Централен и Източния Тракийско-Родопски региони. За тях и за чужбина се изнасят селскостопански машини,стъкло,порцелан,вина,ракии, машинни масла,олио,латекс,бои,антибиотици,акумулатори,печатни платки,корабно оборудване,детски играчки,касови апарати ,калкулатори и др.

От другите региони в страната и от чужбина се внасят метали,нефт,газ,електроенергия,дървесина,горива и др.

VІІІ.Териториално-административно деление и основни селища в региона.

В административно отношение региона се поделя на 4 области/Русенска,Силистренска,Разградска и Търговишка/ и 27 общини/ 8 в Русенска,7 в Разградска,7 в Силистренска и 5 в Търговишка област/.

Основната част от стопанските и демографските ресурси на региона са концентрирани в Русенска област.Тя има територия от 2783,8 км2 и население 277066д./37,3% от населението на региона/.Стопанството й е специализирано в производството на селскостопански машини,речни кораби,копринен текстил,бои,латекс,мебели,оборудване за добивни и преработващи промишлени отрасли. Областта има сравнително най-развита търговска мрежа и инфраструктура на транспорта,здравеопазването и образованието в сравнение с останалите административни области в региона. В територията й се намира и основната част от МТБ на Туризма в региона.

Най-голямата община в областта е Русенската/183900ж./.Естествен център на областта и региона е град Русе/166470ж./.Той е най-големият ни дунавски град и същевременно най-красив.

Русе се развива на мястото на старата римска крепост “Сексагинта приста” при вливането на река Русенски Лом в Дунав. От 1431г. датира сегашното му име. По време на турското робство градът е наричан Русчук.

По времето на робство Русе е бил основния търговски център на българските земи и чрез него са се осъществявали стопанските и културни им връзки с Централна и Западна Европа. За издигането на града допринасят избирането му за административен център на “Туна вилает” през 1864г.,пускането в експлоатация на ж.п.линията Русе-Каспичан-Варна през 1866г. и прокарването на трасетата на много пътища към Търново,Варна и другите по-големи селища в страната.Преди Освобождението градът е втори по големина в българските земи след Пловдив.

След 1878г. Русе бързо се развива като индустриален и културен център основно под въздействието на благоприятното му географско положение. В началото на 30-те години той става център на параходството “Българско речно плаване”.,а през 1931г. името му е сменено от “Русчук” на Русе. Още преди Втората световна война Русе се превръща в един от основните индустриални центрове на България.В него са построени предприятия за бензини и масла,пластмаси,селскостопански машини,ремонт на вагони и локомотиви,текстилни изделия,захар,брашно,консерви,кожени изделия и др.

След Втората световна война много от производствата са уедрени и разширени. Построени са и нови предприятия за речни кораби,мебели,инвестиционно машиностроене,металорежещи машини,металообработка,производство на храни,безалкохолни и спиртни напитки,чорапи и др. За развитието на селището през този период допринася и пускането в експлоатация моста над Дунав,както и функционирането на фериботната линия за товарни автомобили през последните няколко години. След 1989г. в града бе изградена свободна безмитна зона, което е във връзка с благоприятното му географско положение и наличието на сравнително добре изградена инфраструктура.

Успоредно с индустриалното си развитие,през последните десетилетия Русе доразви и културните си традиции.В него има опера,театри,читалища,симфоничен оркестър,музеи/свързани главно с национално-освободитгелните ни борби/ и редица други културни институции.

Русе е и университетски град. В него се намира Технически Университет с множество хуманитарни специалности/Европеистика,Икономика,Право и т.н./. В града функционират и научни институти по селскостопанско машиностроене, земеделие и др.

Русе разполага и с редица болнични заведения, които имат дори надрегионално значение.Такава е Военната болница и др.През последните 10-тина години населението на Русе намалява с бързи темпове, което се дължи на емиграциите и миграциите към други региони на страната, поради влошената екологична обстановка в града и неговата околност.

На второ място по население в областта е община Ветово./19700ж./. Неин център е град Ветово/5140ж/. Той е център на община с изявена селскостопанска специализация.

Община Бяла има 17900ж.Стопанството й е специализирано в производството на бои,латекс,каучукови изделия,редуктори,шивашки изделия,вина и храни в прясно и преработено състояние.Град Бяла/10620ж./ е втори по големина в Русенска област.Селището е разположено на 2-та бряга на река Янтра.През 19век на реката е построен мост от Кольо Фичето, който днес е главната забележителност на на града. По времето на Руско-Турската освободителна война в селището се установява щаба на ген.Гурко.Днес къщата е превърната в музей.

Град Ветово/5140ж./ е център на едноименната община.Той е със земеделски облик и един от малкото градове в региона и областта с положително миграционно салдо. В община Ветово се включва и град Сеново/1914ж/, който има изцяло земеделски облик.

Град Две могили/4920ж/ също е общински център и център на богата селскостопанска околност /лозя,царевица и др./.В близост до града се намира Червенската крепост-една от най-големите крепости в Средновековна  България.

Град Борово/2690ж/ е общински център и има селскостопанска специализация на стопанството си.

Разградска област има територия 2646,1 км2 и население 165780д./22,3% от населението на региона/. През последните 10 години населението намаля значително поради емиграциите към Турция и Западна Европа. Стопанството на областта е с изявена специализация в Селското стопанство,ХП,ХВП,Машиностроене. На територията й са формирани 7 общини. С максимални стопански и демографски ресурси изпъква Разградската община. В нея живеят 37,7% от жителите на областта и 8,4% от населението на региона. Стопанството й е специализирано в ХП,ХВП,стъкларска и порцеланово-фаянсова промишленост,дървообработваща.Център на областта и общината е град Разград/41150ж/. Той е наследник на римската крепост “Абритус”.Издига се като гарнизонно, занаятчийско и търговско селище през периода на Турското робство. През този период са били развити ковачеството, кожухарството, абаджийство. За издигането му допринася и пускането в експлоатация на ж.п.линията Русе-Каспичан-Варна през 1866г. След 1878г. Разград остава задълго изолиран от индустриалния подем в България. В началото на ХХв.са построени няколко тухларни и маслодобивни работилници. След Втората световна война в града се развиват ХП, стъкларската и порцеланово-фаянсовата промишленост,ХВП,производството на авточасти и др. Основните предприятия,които дават днес облика на стопанството в града са “Антибиотик”,Винпром,стъкларския завод и др. От 1959г. Разград е административен център на едноименния окръг, което допринесе за стопанското ,културното и демографското му развитие. Днес в него има театър,симфоничен оркестър,множество начални и средни училища.

Разград е и транспортен център. През него преминават ж.п.линията Русе-Варна и важни шосейни пътища/Русе-Шумен,Разград-Силистра,Разград-Кубрат,Разград-Търговище/.

През последните 10 години населението на града е намаляло с над 12000д. основно за сметка на емиграциите.

Община Исперих/28050ж./ е втората по големина в Разградската област. Стопанският й облик се определя от порцеланово-фаянсовата и ХВП. Център на общината е град Исперих/10600ж/. Селището е ж.п.гара на линията Самуил-Силистра. Стопанският му облик се дава от ХВП.В селището има и предприятия за ремонт на сторителни машини,порцелан,фаянс,текстил и др.

Община Кубрат има 26100ж. Стопанството й е специализирано в земеделие,ХВП,машиностроене. Център на общината е град Кубрат/9400ж/., който получава статута си през 1949г. Сега в селището има предприятия за дървообработващи машини, селскостопански машини,електроизолационни материали и др. В Кубрат има няколко общообразователни и специални училища.

Община Лозница/16600ж/ е четвърта по големина в разградска област.Неин център е град Лозница/2840ж/,който е със земеделски облик.

Община Завет/13100ж/ също е със земеделска специализация.Нейният център е град Завет /3800ж/.

Община Цар Калоян има  9400ж..Град Цар Калоян/4600ж/ е със земеделски облик.

Община Самуил/9600ж/ е единствената община в областта с център селско селище.

Силистренска област има територия 2844,4 км2 и население 153650д./20,8% от населението на региона/. Стопанството й е с промишлено-аграрен облик. В областта се намират 7 общини/Алфатар,Главиница,Дулово,Кайнарджа,Силистра,Ситово,Тутракан/.

С най-големи стопански и демографски ресурси е община Силистра/67750ж/. Стопанският й облик се дава от Електронната промишленост,ХВП,Текстилна,Дървообработваща промишленост.Център на общината и областта е град Силистра/44800ж/.Той е наследник на римската крайдунавска крепост “Дуросторум”. Преди 1878г. е занаятчийски и административен център. След Освобождението се развива основно като административен и земеделски център, като остава встрани от основните пътни артерии в страната ни. За западането на Силистра “допринася” и включването му в пределите на Румъния през периода 1913-1940г.

След Втората световна война Силистра се развива като индустриален център, след като в него бяха построени редица индустриални предприятия от Електронната, Текстилната, мебелната, дървообработващата и ХВП. Днес по-големите индустриални предприятия са “Леспром”/дървообработване/, ”Камъшит”/мебели,осветителни тела,сувенири и др./, предприятията за касови апарати и калкулатори, за технически каучукови изделия,Винпром и др. За нуждите на “Леспром” бе построено ново пристанище.

В града има театър,читалища,различни учебни и болнични заведения.В Силистра има филиал на Техническия Университет в Русе и ПВУ за подготовката на начални учители.Силистра е изходен пункт за посещения на резервата “Сребърна”,който е основния туристически ресурс в областта. Въпреки индустриалното си и културно развитие,през последните 25 години населението на града е намаляло с около 15000д., главно за сметка на изселванията към други региони и страни.

Втора по големина община в областта е Дуловската/32900ж/.Неин център е град Дулово/7300ж/. Той е важен транспортен възел. През него преминава ж.п.линията от Самуил за Силистра и шосейни пътища за Разград,Шумен,Силистра и Русе.В града функционират предприятия за фураж,чугунени отливки,земеделски инвентар.

Третата по големина община в областта е Тутраканската/20400ж/. Стопанството й има индустриално-аграрен облик.Център на общината е град Тутракан/10800ж/. Той също е наследник на римска крайдунавска крепост. До 1878г. се развива като занаятчийски,риболовен и пристанищен център. Стопанският му облик се запазва и през годините до Втората световна война. През последните 40 години градът се разви значително в индустриално отношение с построяването на предприятия за лодки, печки и газови уредби,текстил и трикотаж,електронагреватели,консерви. Поради поддържането на относително висока безработица през последните 10-тина години населението му бързо намалява с около 25%.

Община Главиница има население от 14800д. Нейният център град Главиница/2200ж/ има земеделски облик.

Общините Ситово/7300ж/и Кайнарджа/6140ж/ имат за центрове села.

Община Алфатар/4390ж/ е най-малката в областта.Нейният център град Алфатар/2227ж/ има земеделски облик на стопанството си.

Търговищка област има територия 2553,2 км2 и население 145284д.,или 19,6% от населението на региона. Стопанският й облик се дава от ХВП,Машиностроенето,дървообработването,текстилната и трикотажна промишленост.На територията й са формирани 5 общини/Антоново,Омуртаг,Опака,Попово и Търговище/.

С максимални стопански и демографски ресурси е община Търговище.В нея живеят 62000д.,или 42,5% от населението на областта.

Неин център и център на административната област е град Търговище/39900ж/.Селището е разположено на река Врана и е с кръстопътно географско положение.От него излизат пътища за Котел,Шумен,Разград,Попово.Търговище е ж.п. гара на линията София-Варна и през него преминава първокласния път от столицата за Шумен и Варна. Появата му датира от периода на І-та българска държава,но по-голяма известност получава през ХVІІІв.,когато в него се провежда панаир. Преди 1878г. Търговище се е наричал Ески Джумая.След Освобождението градът се развива като център на богата земеделска околност и се развиват кожарската и хранителна индустрия.

След Втората световна война в Търговище са построени предприятия за акумулатори,машини за хранителната индустрия,пътни и строителни машини,шивашки изделия,мебели и дограма,тухли и цигли.,храни и напитки. Днес с най-голям дял в индустриалното производство са ХВП/вина,ракии,консерви,месо и месни произведения,безалкохолни напитки/,Електротехническата промишленост/акумулатори,хладилни инсталации/, мебелната промишленост,промишлеността за строителни материали/тухли и цигли/,машиностроенето/корабно оборудване/, трикотажната и текстилна промишленост и др.

Край Търговище има гражданско летище,което се използва епизодично. В града функционира филиал на ЮЗУ/Благоевградски университет/.

Втората по големина община в областта е Поповската/39700ж/.Стопанският й облик се дава от машиностроенето,ХВП,Текстилната и Шивашка промишленост.Нейният център град Попово/19135ж/ е втори по големина град в областта. Неговото развитие се дължи на пускането в експлоатация на ж.п.линията София-Варна. До 1880г. селището има статут на “село” и е имало едва 1100ж. От началото на ХХв. Попово получава административни функции като околийски център, което допринася за развитието му. Сега градът е с индустриален облик. В него функционират предприятия за корабно оборудване,ремонт на земеделски машини,тухли и цигли,текстил,олио,брашна и фуражни смески.През последните 10-тина години населението му намалява с относително ниски темпове на фона на останалите градове в областта и региона.Това се дължи главно на стабилността в икономиката му.

Община Омуртаг/26950ж/ е третата по големина в областта. Стопанският й облик се определя от машиностроенето,ХВП,текстилната промишленост. Центърът на общината град Омуртаг/8830ж/ е разположен в близост до първокласния път от София за Варна. До 1934г. селището се е наричало Осман пазар. Развитието му е с бързи темпове от началото на 60-те години когато са построени предприятия за ремонт на автобуси и камиони,за шивашки изделия и консерви.

Община Опака има население от 8400д., като само в административният й център град Опака  живеят 3400д, или 40% от жителите й.

Община Антоново/8220ж/е най-малката община в областта.Град Антоново/1968ж/ има аграрни функции и облик. Разположен е на първокласния път София-Варна и неговото разклонение за Попово.

ІХ.Проблеми и перспективи за развитие на региона.

Основните проблеми в развитието на региона през последните 10-тина години са свързани с намаляването на индустриалното и селскостопанско производство, поради преориентирането на външните пазари и стесняването на вътрешните пазари за продукцията им.

Важен проблем е и демографският /намаляването на населението в региона поради изселванията към Турция и другите региони от страната/.

Все още не е решен и екологичният проблем на селищата край река Дунав/Русе,Силистра и др./, които се замърсяват от трансгранични замърсители/ основно от Румъния/.

Важен проблем е и неразвитата енергетика в региона.

Като проблем, който се отразява негативно върху стопанското и демографско развитие на региона и страната ни е липсата на транспортни връзки през река Дунав, които да облекчат потока през Русе.

Липсата на средства за земеделието и забавения процес на връщане на земите е друг важен проблем за региона, тъй като земеделското производство е спаднало значително във връзка с посочените причини.

В крайна сметка решаването на тези и редица други проблеми ще спомогне за стопанското развитие на региона и спирането на процеса на депопулация в много от неговите общини.