ГЕОГРАФИЯ НА ЗЪРНОПРОИЗВОДСТВОТО В БЪЛГАРИЯ1 (16) Печат

ЗАПАДЕН ТРАКИЙСКО-РОДОПСКИ РЕГИОН

Формирането на региона е под въздействието на множество фактори,които могат да бъдат обединени в 3 групи:

1.Природни.   2.Стопански.    3.Демографски.

Различните части от територията на региона се допълват по отношение на природните и социално-икономическите си условия,което поддържа здравината на връзките между тях.С особена важност са производствените връзки ,създадени на базата на развитието на ХВП,дърводобивната и дървообработващата промишленост,ХП,цветната металургия и земеделието. С голямо значение са и транспортните връзки между най-голямите градове в региона/Пловдив и Пазарджик/ и останалите селища в територията му.

Значителна роля при формирането на региона са изиграли различията в демографската ситуация между северните и южните му части.На тяхна основа са създадени здрави връзки в областта на обслужването и трудовата заетост на населението.

В национален мащаб регионът се отличава със специфичната си индустриална и земеделска специализация,която от една страна е предопределена от наличните ресурси, а от друга страна способства за рационалното им използване.В тази връзка стопанството на региона има широк спектър от специализиращи отрасли,което улеснява безболезненото му преминаване към пазарна икономика дори в условията на стопанска криза и валутен борд.

І.Географско положение, граници и териториален обхват.

Регионът обхваща територията на административните области Пловдивска, Пазарджишка и Смолянска и има площ от 13665,8км2 ,или 12,3% от площта на страната ни.В територията на региона се включват части от различни физикогеографски единици - Западни Родопи,Горнотракийска низина,Средна гора,Задбалкански котловинни полета и част от Старопланинската верига.Това от своя страна предполага и обяснява значителното разнообразие на природните условия и ресурси,както и в тяхната експлоатация.

През региона по долината на Марица преминават важни транспортни и съобщителни линии между Европа и Близкия Изток и между столицата и южното Черноморие/задбалканската ж.п. линия от София за Бургас,задбалканският шосеен път от столицата през Карлово за Бургас,автомагистрала”Тракия”,ж.п.линията от София през Пловдив за Бургас и др./.

Стопанската специализация на региона и особеностите на населението в южните части от територията му са предпоставка за разширяването на връзките между него и Република Гърция при новите политически реалности в Европа и процеса на асоцииране на България в ЕС.Всички тези особености в географското положение на региона дават основание то да бъде определено като благоприятно в природен,стопански,транспортен и политически аспект.

Границите на региона съвпадат с административните граници на областите Пловдив,Смолян и Пазарджик.Това определя до голяма степен стабилността на връзките между селищата в територията му, във връзка с дълговременното им развитие под обща административна шапка.

На север региона граничи със Северният централен регион.Границата минава по билото на Стара планина,като единствената транспортна връзка се осъществява през Троянският проход,който обаче е затворен през по-голямата част от зимният период.Това затруднява връзките на региона със Северна България.

На запад региона граничи с Югозападният регион.Природната и социално-икономическата обусловеност на западната граница определя преимуществените връзки на селищата от западните части на региона със столицата.Това се благоприятства и от преминаването през тази граница на 3 ж.п.линии,автомагистрала “Тракия” и задбалканския шосеен път от столицата за Южното Черноморие.

На изток региона граничи с Източния Тракийско-Родопски регион,като тази граница е твърде условна в природно и социално-икономическо отношение.,тъй като голяма част от селищата в Хасковска,Кърджалийска и Старозагорска област гравитират към Пловдив.

Южната граница на региона съвпада с част от държавната ни граница с Република Гърция.Засега все още старите пътища към Беломорието са затворени от тази граница и възможностите й в стопанско и политическо отношение са силно ограничени.Очаква се с откриването на ГКПП край  Рудозем значението на южната граница да нарастне.

ІІ.Природни условия и ресурси.

Природните условия в тази част от територията на страната ни имат важна роля във формирането на региона, стопанската му специализация в национален мащаб и локализацията на население,производствени и обслужващи дейности. В територията на региона се включват части от различни физикогеографски единици,което предопределя голямото разнообразие на природните условия.

1.Релеф. От север на юг се проследяват редица морфоструктурни единици,имащи западно-източно простиране и определящи разнообразието на релефа в територията на региона.Такива единици са:

а/.Стара планина - нейната значителна надморска височина затруднява връзките на региона със Северна България,поради неизползваемостта на Троянския проход през по-голямата част на зимният период.

Б/.Карловското поле- то е свързано чрез пролома на река Стряма с Горнотракийската низина и през него преминават задбалканските ж.п.линия и шосе.Релефът му благоприятства развитието на механизирано земеделие.

В/.Средна гора -нейната неголяма надморска височина не е пречка за транспортните връзки,а от друга страна тя е достъпна за масовия турист.

Г/.Пазарджишко-Пловдивското поле е част от Горнотракийската низина и предлага най-благоприятни възможности за развитието на земеделието и транспортните връзки.

Д/.Западни Родопи до голяма степен затрудняват транспортните връзки,поради което ж.п. транспортът е представен единствено от теснолинейната ж.п.линия от Септември за Велинград.Релефът в тази част от региона чрез своите компоненти определя до голяма степен и селскостопанската й специализация .

Като цяло най-благоприятни възможности за стопанска дейност предоставя релефа в Карловското поле,Пазарджишко-Пловдивското поле и северните склонове на Западни Родопи/ до около 700м. надморска височина/.В посочените морфоструктурни единици се произвежда и основната част от земеделската и промишлената продукция на региона.,тъй като в тях са съсредоточени и около 70% от индустриалните му мощности.

2.Полезни изкопаеми. Сложната геоложка история на територията на региона определя и разнообразието от полезни изкопаеми.

1/.Руди на цветни метали:а/.Оловно-цинкови руди се добиват в Мадан,Лъки,Рудозем / около 80% от оловото и цинка в страната ни се добиват от рудите в региона/.

Б/.Медни руди се добиват в Средногорието/Медет,Асарел и др./

в/.Находище на хром има в Смолян.   Г/.Находища на волфрам са разкрити във Велинградско. Д/.Молибден се извлича от рудата в Медет.От находището в Елешница се добиваше доскоро уран,но сега този добив е преустановен .

Посочените находища са основа за развитието на цветната металургия в региона.

2/.Нерудни полезни изкопаеми.Тяхното количество и качество са без значение за развитието на промишлеността в региона..Открити са находища на слюда /Смолянско/, дистен/Чепеларе/, фелдшпат/Стрелча/,талк/Смолянско и Пазарджишко/,варовици/Огняново,Марково/ и глини /по поречието на Марица/.По-голямата част от тези находища не се експлоатират поради ограничените им запаси.

3.Климатът ,като условие и ресурс е оказал и оказва силно въздействие върху развитието на земеделието,туризма и другите стопански отрасли и дейности в региона. С преходно-континентален климат се характеризира по-голямата част от територията на региона/ Карловското поле,Пазарджишко-Пловдивското поле,северните склонове на Западни Родопи и склоновете на Средна гора/.Валежите в посочените територии са между 500 и 800 мм/м2 ,а температурната сума е между 20000 и 39000 годишно.Това прави посочените райони благоприятни за отглеждането на топлолюбиви култури.

С планински характер на климата се отличават териториите в региона с надморска височина над 1200м.Това са най-северните и южни части.В тях валежните количества достигат годишно 1000 мм/м2,а снежната покривка се задържа относително по-продължително,поради което има благоприятни условия за развитието на туризъм и пасищно животновъдство.

4.Водните ресурси в региона представляват около 21% от тези на страната ни.Повърхностно течащите води са представени от река Марица и нейните притоци - Чая,Въча,Чепинска река,Тополница,Луда Яна и др.Оттокът на посочените реки се формира в планинските части,докато потреблението на водите им е основно в котловините и низината.Това е наложило изграждането на множество язовири в планинските райони.

Регионът е богат и на подпочвени води/ около 24% от подпочвените води в страната ни/.Основната част от тях е в западните части на Горнотракийската низина.

Западните Родопи и задбалканските котловинни полета са богати на термоминерални извори.Най-известните от тях са в Хисаря,Велинград,Михалково,Наречен и др.Водите от посочените извори се използват за пиене,за лечение и за отопление в оранжерии.

Като цяло водните ресурси са неравномерно разположени.Около 47% от тях са в Смолянска,а 22% са в Пловдивска област,където обаче използването им е по-рационално.Над 2/3 от водните ресурси се използват за напояване на земеделски площи,а едва 8% от тях се използват като питейна вода. Наличието на водни ресурси в региона е способствало до голяма степен и за развитието на редица производства от ХВП,текстилната промишленост,цветната металургия,отглеждането на ориз и др.

5.Горски ресурси.Регионът разполага с най-богатите в страната ни горски ресурси и това е предопределило специализацията му в дърводобивната и дървообработващата промишленост.Горите заемат над 50% от територията на региона,а горските площи са почти 1/3 от горските масиви в страната ни.

Над 60% от горският фонд са иглолистни гори,чиито площи са основно в Смолянска област. Именно тези площи са основата на дърводобива и дървообработването в региона.

Широколистните гори имат значително по-слабо влияние върху специализацията на региона.Техните площи са концентрирани основно в Пловдивска област.

6.Почвени ресурси. Разнообразието им се определя от разнообразието на геоложкият строеж,релефа,климатичните условия и хидроресурсите.Канелените горски почви са разпространени основно по склоновете на Средна гора и Горнотракийската низина. Смолниците и алувиално-ливадните почви са разпространени главно в Горнотракийската низина,а кафявите горски почви са най-често срещани в Западни Родопи.

С максимална бонитетна оценка са почвите на територията на Пловдивска област,докато с най-ниско плодородие са почвите в Смолянска област.

Нерационалното използване на горските и почвените ресурси,особено в Смолянска област, и развитието на добивната промишленост доведоха до разпространението на ерозионни процеси,ограничаващи обработваемите площи в региона.Сега обработваемите площи са едва около 29% от площта му.

Анализът на природо-ресурсният потенциал на региона дава основание последния да бъде определен като изключително богат и разнообразен.Той дава възможност за развитието на разнообразни стопански дейности и създаването на благоприятна жизнена среда за населението .

ІІІ.Демографска ситуация..Регионът е най-населеният в сравнение с другите региони от страната.,с изключение на Югозападна България.Населението му намалява след 1989г. с бързи темпове/около 1,19% средногодишно/ основно за сметка на емиграциите.В краят на 1998г. то е наброявало 1194044д. и представлява 14,5% от населението на страната ни.

То има неравномерно разпределение,поради нееднаквото стопанско развитие на отделните области.На територията на Пловдивска област живеят около 60,8% от жителите на региона,докато в Смолянска област  само около 12,4%.В Пазарджишка област живеят около 26,8% от населението на региона.

Средната географска гъстота на населението е 87,4д/км2,при 95д/км2 през 1992г.Различията в социално-икономическото развитие на отделните области са причина и за различната населеност на последните.Географската гъстота на населението е между 50д/км2 в Смолянска и 130д/км2 в Пловдивска област.Делът на мъжете/48,7%/ е равен на този за страната ..Мъжете са над 50% от населението в общините ,Марица,Борино и Лъки,където са развити производства задържащи мъжката работна сила..

Населението на региона има относително по-големи трудови и възпроизводствени възможности,което се дължи основно на младата му възрастова структура в Смолянска и Пазарджишка области.В много родопски общини относителният дял на населението в пенсионна възраст е около 15-16%,или значително по-нисък от средният за страната ни.

Благоприятните природни условия за развитието на земеделието в региона и традициите в поминъка на населението са основните фактори задържащи население в селата. Селските жители са 34,8% от цялото население,като делът им е значително по-висок от средният за страната.Най-висок е делът му в Смолянска област/около 48%/,а най-нисък - в Пловдивска област/около 29%/.Тези данни сочат относително по-ниското ниво на урбанизираност на региона в сравнение със средното за страната ни.

Под въздействието на тенденциите в стопанското развитие на региона и страната ни от средата на 70-те години се отбелязват негативни тенденции в естественото възпроизводство на населението.

Брачността е по-ниска от тази в страната ни/под4%о/,което определя и ниската Раждаемост-8,1%о/8,8%о в градовете и 6,9%о в селата/.В сравнение с началото на 90-те години днес стойностите й в градовете са по-високи от тези в селата,което е доказателство за изчерпването на демографските ресурси в селските райони.През 1998г. са били родени 9676 деца в региона,или 14,8% от родените в страната ни.В Пловдивска област са родени 61,0% от родените в региона,но най-висока е раждаемостта в южните части на Пазарджишка област.

За разлика от тенденциите в Раждаемостта,Смъртността в региона нараства през последните 5 години и през 1998г. е 12,8%о/11,0%о в градовете и 16,3%о в селата/.Поради влошената възрастова структура на населението с максимална смъртност се отличават общините в северните части на Пловдивска и Пазарджишка област.Същевременно в редица общини от Смолянска област и южните части на Пазарджишка област стойностите на смъртността са почти 2 пъти по-ниски от средните за региона.-Доспат,Рудозем,Борино и др.

Влошаването на здравното обслужване през последните 10 години е основният фактор за нарастването на Детската смъртност в региона.През 1998г. стойностите й достигнаха 14,4%о/14,2%о в градовете и 14,7%о в селата/.По този показател региона отстъпва единствено на Югозападна България,което се дължи на наличието в Пловдив на специализирани здравни заведения,обслужващи населението от Пловдивска,Пазарджишка и Смолянска области..

За разлика от началото на 90-те години,когато населението в региона имаше положителен естествен прираст,днес единствено общините Доспат,Неделино,Пещера и ракитово са с положителен естествен прираст на населението .Това се обяснява с относително по-слабото участие на жителите им в миграции и поддържането на относително по-висока раждаемост.

Около 60% от миграциите се осъществяват в границите на региона и са насочени основно към Пловдив.От всичките 37 общини в региона с положително миграционно салдо са 13,като с максимални стойности изпъкват Родопи,Марица и Асеновград..Същевременно общините от Родопите губят значителна част от населението си за сметка на изселванията.С максимални отрицателни стойности на миграционното си салдо се открояват общините Смолян,Лъки,Рудозем,Мадан,Девин,Пазарджик,Карлово,Панагюрище и др.Това се дължи главно на липсата на поминък за населението им при новите социално-икономически условия в страната ни.За разлика от началото на 90-те години Пловдивска област вече се характеризира с положително  миграционно салдо, докато областите Смолян и Пазарджик имат все още отрицателно салдо..Максимален е миграционният обмен на региона с Югозападният и Източният Тракийско-Родопски региони,които са и най-близко разположени.

Външните миграции от региона са насочени през последните 10 години основно към Турция,САЩ и Германия.Общият брой на емигрантите от региона е около 30000д.

Негативните тенденции в стопанското и демографско развитие на региона през последните 10 години доведоха до значителни промени в работната сила и заетостта на населението.На неговата територия живеят около 14% от икономически активните лица в страната ни.Като цяло нивото на заетост в региона спада по-бавно в сравнение със страната,което е доказателство за наличието на значителни стопански ресурси.Специфичните социално-икономически,природни и демографски условия в региона определят по-ниската заетост на населението му в отрасли като строителство,транспорт,здравеопазване и по-висока заетост в селското стопанство,леката и хранителната индустрия.Негативните тенденции в стопанското развитие на региона и страната през последните 10 години определят и нарастването на безработицата .В региона са регистрирани около 12% от всички безработни лица в страната ни.,а нивото на безработица е около13,6%,или по-високо от средното за страната ни/12,2% за 1998г/.Високата безработица се дължи основно на безработицата в Смолянска и планинската част от Пазарджишка област,породена от тясната стопанска специализация в тях.Същевременно в община Раковски от Пловдивска област нивото на безработица е едно от най-ниските в страната ни,което се обяснява с високата заетост в селското стопанство и относително застарялата възрастова структура на населението.

ІV.Селищна мрежа.

Развитието на селищната мрежа в региона се характеризира основно с постоянното намаляване на броят на селищата,поради отпадането от селищната мрежа на множество малки селища от Родопите.Селищната мрежа е изградена от 575 селища,от които 34 градове.До 1996г.със самостоятелен статут бяха 107 махали и колибарски селища,както и 4 промишлени селища /в Смолянска област/.Средната гъстота на селищата е 4,2 селища/100км2,като в Родопите стойността й е 2-3 пъти по-висока.Средната населеност на 1 селище в региона е 2076д.,като стойностите й варират от 624д. в Смолянска до 3370д. в Пловдивска област.

Преобладаващата част от градовете в региона са малки/ с под 25000ж/.Най-малките градове са  Клисура/1783ж/,Брезово/2049ж/,Садово/2555ж/,Доспат/2657ж/ и др.

Средни по големина/до 50000ж./ са градовете Смолян/32685ж/,Карлово/26225ж/ и Велинград/25600ж/.Над 50000ж. имат единствено Асеновград/52400ж./,Пазарджик/78231ж./ и Пловдив/342584ж/.В отделни години през последните 10 губят население всички градове в региона,което е показателно за социално-икономическите условия в тях.

Поради концентрацията на обслужващи и производствени функции в Пловдив и тесните му връзки с околните селища,около града се е формирала агломерация обхващаща градовете Асеновград,Раковски,Стамболийски и редица други селища.

Селата в региона се характеризират с по-голямата си населеност в сравнение с други региони,което е отражение на благоприятните му природни и социално-икономически условия.С население над 5000ж. са селата Цалапица и Куклен,а над 4000ж. имат селата Труд,Долни Воден,Брестовица.Средният брой жители в 1 село от Пловдивска област е около 1100д.,докато в Смолянска област той е едва около 300д.

В административно отношение селищата от региона са организирани в 3 административни области и 37 общини/16 в Пловдивска,11 в Пазарджишка и 10 в Смолянска области/.Около 46% от населението на региона живее в общините Пловдив,Родопи и Пазарджик.Тази концентрация отразява и концентрацията на производствени и обслужващи дейности в тяхната територия.

V.Стопанска характеристика на региона.

Стопанският облик на региона е променен коренно през последните 40  години.Водещ стопански отрасъл е Промишлеността ,която дава около 60% от НД създаван в региона.Земеделието,въпреки благоприятните природни условия за развитието му произвежда около 15% от НД,а транспорта-около 6-7% от НД в региона.Значителен е и дела на туризмът,който обаче през последните няколко години е в значителна криза.Като цяло стопанството на региона е ориентирано към оста Асеновград -Пловдив-Стамболийски-Пазарджик-Белово. Първичният икономически сектор в региона е представен основно от Селското стопанство,рудодобив и дърводобив.Това се дължи на благоприятните почвено -климатични условия за земеделие ,находищата на руди с цветни метали и значителните горски ресурси.

В тази връзка Вторичния сектор е представен основно от цветна металургия,ХВП,дървообработване и машиностроене.

Регионът разполага със значителен потенциал за развитие на Туризма,поради което този отрасъл е сред водещите в Третичния икономически сектор.

1.Промишлеността е водещия стопански отрасъл.Основната част от промишлените мощности в региона са концентрирани в Пловдивска област,където се произвежда около 2/3 от промишлената продукция,докато с минимални мощности е Смолянска област,където се произвеждат само около 8% от промишлената продукция/основно добивни промишлени отрасли и дейности/.Развитието на отрасъла през последните 30 години се характеризира с промени в структурата,специализация в национален и международен мащаб в определени производства,развитие както на добивни,така и на преработващи промишлени отрасли/Тежка и Лека индустрия/.По обем на промишлената продукция регионът отстъпва единствено на Югозападният регион.

Поради благоприятните природни условия,осигуреността с работна ръка и наличието на пазари, в региона са представени значителен брой промишлени отрасли,като водещи сред тях са ХВП,ХП,Машиностроенето и Цветната металургия.

Енергетиката се развива на базата на значителните хидроресурси в региона и основно в родопската му част.Построени са 15 ВЕЦ,в които са инсталирани около 70% от мощностите на ВЕЦ в страната ни.Същевременно обаче дела му в производството на електроенергия в страната ни е едва около 3,5%.Водните централи са обединени в 3 каскади :”Баташки водносилов път”,”Белмекен-Сестримо”,”Доспат-Въча”.

Цветната металургия се е развила в региона на базата на находищата от руди на цветни метали в Родопите и Средна гора.Застъпени са всички технологични етапи в отрасъла- от добива на руда до производството на цветни метали/главно олово и цинк/.Центровете на отрасъла са Мадан,Рудозем и Пловдив. Поради ограничаването на потреблението у нас и на външните пазари,през последните 10 години отрасълът е в застой, но екологичните проблеми пред развитието му си остават.

Машиностроенето е представено от разнообразни производства,а териториалната му организация е основно под въздействието на фактора “работна сила”.В региона се произвеждат :трактори и малогабаритна земеделска техника/Карлово/;Металообработващи машини/Пазарджик/;Дървообработващи машини/Пловдив,Батак и др./;Мотокари/Пловдив/;Пишещи и копирни машини/Пловдив/;Магнитни дискове и акумулатори/Пазарджик/;Кабели и проводници/Смолян/;Метални изделия/Пловдив/ и др.Като цяло машиностроителната продукция е с голямо разнообразие и отделните производства са твърде самостоятелни .Същевременно в региона са застъпени редица металоемки производства,които при новите пазарни условия намират трудно пазари.

Химическата промишленост е представена от производството на : гуми и каучукови транспортни ленти/Пазарджик/;Препарати за растителна защита/Пловдив и Пещера/;Колофон и терпентин/Велинград/; Карбид и пластмасови изделия/Асеновград/;Суровини за парфюмерийната промишленост/Карлово,Пловдив и Рудозем/ и др.

Промишлеността за строителни материали е представена от производствата на вар/Огняново/;мрамор/Велинград/;тухли,керемиди/Пазарджик и др./;готови строителни конструкции/Пловдив,Пазарджик/ ;кариерни материали/ основно от река Марица/ и др.

Дърводобивната и дървообработващата промишленост имат богата суровинна база в Родопите,където е концентрирана и основната част от предприятията.В региона се произвеждат над 25% от дървения материал в страната ни .Основните дърводобивни и обработващи центрове са Велинград,Батак,Пазарджик,Пловдив,Пещера и др.Произвеждат се дъски,дограма,мебели,дървесни плоскости и др.

На базата на добиваната иглолистна дървесина в региона е развита и Целулозно-хартиената промишленост.Основните центрове са Стамболийски/целулоза и хартия/, Белово/малограмажна хартия/, амбалажна хартия и велпапе/Пловдив и Пазарджик/ и др.Почти 50% от произведената хартия в страната ни се дава от предприятията в региона.

Богатата суровинна база е определящ фактор и за развитието на Леката промишленост.От нея най-развити са: 1/.Текстилната и трикотажна промишленост.Водещият й подотрасъл е памукотекстилната промишленост.Регионът произвежда над 33% от памучните платове в страната ни.Основният център на това производство е Пловдив.Силно представена е и копринено-текстилната промишленост .В регионът се произвеждат 25% от копринените платове в страната ни,като основният център е Карлово.

В тази част от страната ни е силно застъпено и производството на хавлиени тъкани,килими и други текстилни изделия,като основният център за тези производства е Панагюрище.

2/.Шивашката промишленост е силно развита в региона,поради наличието на женска работна ръка и пазари за продукцията.Основните й центрове са Пловдив,Панагюрище,Батак,Мадан,Калофер и др.

3/.Кожаро-кожухарската и обувната промишленост в региона са се развили също на базата на богатата суровинна база.По производство на обувки региона е вече едва на 4-то място/13,4%/,след Северният централен,Югозападният и Североизточният приморски региони.Основните центрове на обувното производство са Пещера и Пловдив.Производството на кожени облекла,галантерия и кожуси е съсредоточено в Пловдив.

Хранително-вкусовата промишленост в региона е развита също на базата на богатата селскостопанска суровинна база.,наличието на квалифицирана и с производствен опит работна ръка, наличието на значителни потребителски центрове и близостта до столицата.Развити са почти всички нейни подотрасли:

1/.Консервната промишленост е силно развита под въздействието на горепосочените фактори.Регионът произвежда 38% от зеленчуковите и 26% от плодовите консерви в страната ни.В тези производства той се конкурира единствено със Северният централен регион..Основните центрове на консервното производство са Пазарджик,Пловдив,Първомай,Асеновград,Стамболийски и др.

2/.Тютюневата промишленост в региона се развива във връзка с отглеждането на тютюн в Родопите. Тук се произвеждат 27% от тютюневите изделия в страната и региона е на 2-ро място след Югозападният в това производство.Основните центрове на отрасъла са Пловдив,Асеновград и Смолян.

3/.Месната промишленост в региона произвежда около 14% от месото и месните произведения в страната.По този показател региона отстъпва на Северният централен и Североизточният приморски региони.Основните мощности са съсредоточени в Пловдив,Асеновград,Първомай и Смолян.През последните години се отбелязва спад в производството,поради намаляването броя на селскостопанските животни.

4/.Винарската и спиртоварната промишленост са традиционни за региона.В него се произвеждат 8,1% от гроздовите вина и по този показател той е на 5-то място в страната.Основните центрове са Перущица,Септември,Асеновград,Карлово и др.

5/.Млечната промишленост в региона произвежда около 18% от продукцията на отрасъла в страната.Основните й центрове са Пловдив/сирене/ и Смолян/кашкавал/.

6/.Производството на захар и захарни изделия е концентрирано основно в Пловдив/около 25% от продукцията в страната/,като региона е водещ в производството на захарни и шоколадови изделия.

7/.Обработката и пакетирането на ориз е уникална за страната ни дейност,която е застъпена в Пазарджишко и Пловдивско.

8/.В региона е застъпено и пивопроизводство/”Каменица”-Пловдив/,производството на безалкохолни напитки/Пловдив,Михалково,Смолян,Пазарджик/,хлебопроизводството/основно е съсредоточено в Пловдив,Пазарджик и Смолян/ и редица други производства на ХВП.

Като основни промишлени центрове в региона изпъкват Пловдив и Пазарджик,където се произвеждат над 65% от ОПП.Тази концентрация на производства е нерационална,особено за отраслите изискващи голям обем суровини.

2.Селско стопанство.Развитието на отрасъла в региона се базира на благоприятните почвено-климатични условия,осигуреността с работна ръка,наличието на значителни преработвателни мощности в ХВП и Леката промишленост,осигурени вътрешни и външни пазари.

Водещ отрасъл е Растениевъдството, което е във връзка с благоприятните почвено-климатични условия в региона и високата техническа съоръженост на отрасъла.Регионът разполага с около 9% от обработваемите земи в страната ни.Над 4/5 от обработваемите площи са заети с ниви,а около 10% са заети с многогодишни трайни насаждения.

Регионът е специализиран в отглеждането и добива на зърнени култури,зеленчуци,грозде,тютюн,картофи и плодове.

1/.Зърнените култури заемат около 2/3 от посевните площи в региона

и около 7% от площите със зърнени култури в страната.Тук се добиват около 6% от пшеницата и 5,2% от царевицата в страната ни.Над 4/5 от площите с пшеница се намират в Пловдивска област.По поречието на Марица е застъпено и отглеждането на ръж/основно в Пазарджишка област/,както и на ориз/около 96% от добивите в страната ни/.

2/Зеленчукопроизводството е специализиращ за региона подотрасъл на растениевъдството.Тук се добиват около 24% от зеленчуците в страната,в това число 27% от доматите.По добив на зеленчуци региона е водещ в страната,което се дължи на благоприятните почвено-климатични условия,традиционният опит на населението,наличието на пазари,преработвателни мощности и други фактори.Основната част от площите им са в Пловдивско-Пазарджишкото поле,а в Пазарджик са построени най-големите оранжерии на Балканите.Това е предопределило и концентрацията на преработващи мощности от ХВП в посочените ареали. Смолянска област е специализирана в отглеждането на картофи, във връзка със специфичните й почвено-климатични условия.На нейна територия и в планинската част на Пазарджишка област се добиват около 35% от картофите в страната ни.Регионът е на първо място по производството на зеле,зелен фасул и кромид лук и на второ място по производството на краставици в страната.

3/.Развитието на овощарството в региона се благоприятства също  основно от почвено-климатичните условия..Регионът се е специализирал в отглеждането на ябълки,като той е най-големият им производител в страната/ около 30% от добивът им/.Отглеждат се още праскови,сливи,череши/ в село Куклен се намира най-обширният масив с череши в страната ни/ и др.Овощните градини са основно в Пазарджишко-Пловдивското поле,а по общ добив на плодове регионът отстъпва единствено на Югоизточният регион.В Родопската част на региона се отглеждат основно сини и бяли сливи,полудиви ябълки и др.

4/.Лозарството е традиционен отрасъл на Растениевъдството в региона.Основните масиви от лозя се намират по северните склонове на Родопите/Перущица,Септември и др./.По добив на грозде/ 18,3% / регионът е на второ място в страната след Югоизточният регион.

5/.Отглеждането на технически култури в региона се благоприятства от почвено-климатичните му условия,наличието на достатъчно работна ръка и други фактори.Основните технически култури са тютюнът/Родопите/,фъстъците/Пловдивска област дава около 2/3 от фъстъците в страната ни/,ленът/Пазарджишкото поле/, етерично-маслодайните култури/роза,лавандула,мента/,които се отглеждат основно в Карловското поле.По добив на тютюн/10,2%/ регионът отстъпва значително на Югоизточният,Югозападният и Североизточният придунавски регион.,а по производство на слънчоглед/3,4%/ той изпреварва единствено Югозападният регион.

Водещ отрасъл на Животновъдството в региона е Говедовъдството.За неговото развитие и за развитието на животновъдството като цяло са допринесли пасищата,фуражната база,построените мощности в ХВП. В регионът се намират около 15% от говедата и 16,6% от кравите.в страната/2-ро място след Източният Тракийско-Родопски регион/.

Подотрасъл на Говедовъдството е биволовъдството.Тези животни се отглеждат основно по поречието на Марица и главно в района на Първомай,като техният брой е около 12% от общият им брой в страната ни.

Наличната фуражна база е водещ фактор и за развитието на Свиневъдството в региона.Този подотрасъл е застъпен основно в Пазарджишка област,но в с.Маноле/Пловдивска област/ се намира най-голямата свинеферма в страната ни до краят на 80-те години.По брой на свинете обаче регионът отстъпва значително на останалите региони в страната ни,като една от причините е принадлежността към ислямската конфесия на по-голямата част от населението в Родопите.

На базата на богатата фуражна база в региона е развито и Птицевъдството.Основните центрове на този животновъден подотрас ъл са Първомай и Цалапица.По броят на птиците обаче регионът е на последно място в страната ни.

Овцевъдството разполага също с богата фуражна база за своето развитие и главно в Родопите.По броят на овцете обаче,регионът е на предпоследно място пред Източният Тракийско-Родопски регион.В язовирите в Родопите е развито рибовъдството,а повсеместно е застъпено пчеларството.Във връзка със специфичният поминък на населението от родопската част ,в регионът се намира основната част от мулетата и катърите в страната ни/около 27%/.

3.Транспортната инфраструктура в региона е неравномерно развита под въздействието на различията в природните условия и стопанската усвоеност на отделните части от него.В тази връзка силно развит е Автотранспортът.Общата дължина на автомобилните пътища в региона е 4442 км/около 12% от страната/,от които 110км са автомагистрали.Над 81% от пътищата обаче са от 3-ти и 4-ти клас,или с ниско качество на пътната настилка.Основната част от тези пътища са в Родопската част на региона,където и гъстотата на пътната мрежа е значително по-ниска от средната за региона/327км/1000км2/.Автотранспортът е с особено голямо значение за южната част от региона,където той е единствен,с изключение на теснолинейката от Септември за Добринище.

Железопътният транспорт е ориентиран основно по долината на Марица и задбалканските полета.Основните ж.п. центрове в региона са Пловдив,Пазарджик и Септември,откъдето е началото на теснолинейната ж.п.линия за Велинград-Разлог-Банско -Добринище.За развитието на този вид транспорт в бъдеще е необходимо да се оптимизира управлението му и неговата организация,както и да се поднови по-голямата част на подвижният състав.

В региона е развит и Въздушният транспорт,като летището в Пловдив е резервно за полетите до София по външните линии.

В градовете Пловдив и Пазарджик е развит Тролейбусният транспорт,като допълващ на автотранспорта при вътрешноградските превози.

4.Туризмът е важен стопански отрасъл за региона.Той е развит на базата на значителни природни и антропогенни ресурси.Развити са почти всички видове туризъм,включително и т.н.”Селски туризъм”.Основният туристически център в региона е комплекса “Пампорово”.,който се е специализирал в международен планински туризъм.В региона е силно развито и балнеолечението в Наречен,Девин,Хисаря и др.Центрове на познавателният туризъм са Пловдив,Панагюрище,Батак,Бачковският манастир и редица други исторически и с автентичен архитектурен облик селища в региона. Като цяло легловата туристическа база в региона отстъпва като количество единствено на Североизточният Приморски и Югоизточният региони.Основният туристически център е град Пловдив,за което до голяма степен допринася и провеждането на пролетни и есенни панаири в града.

Развитието на останалите обслужващи отрасли и дейности в региона е в зависимост до голяма степен от състоянието на добивните и обработващи стопански отрасли,концентрацията на население и развитието на туризма.Най-добре развито е търговското обслужване.По брой на търговските заведения регионът отстъпва единствено на Югозападният регион,а по обем на стокооборота на дребно той отстъпва на Югозападният и Североизточният приморски региони.

Добре развита е и образователната инфраструктура в региона.На неговата територия функционират 5 ВУЗ с около 3000 преподаватели и 25000 студенти.,6 колежа с над 400 преподаватели и 4000 учащи се и др.

Материалната база за развитието на духовната култура в региона също е представена от множество институции./ 8 театъра,48 кина,28 музеи,464 читалища,934 библиотеки и др.

На висота/особено в град Пловдив/ е и здравното обслужване.Мрежата от здравни заведения е нерационално изградена в териториално отношение,като основната част е съсредоточена в централните и северни части в територията на региона.По обезпеченост с лекари и стоматолози той е на второ място след Югозападният регион.

VІ.Място на региона в националния стопански комплекс.

Анализът на населението,селищната мрежа и стопанството в региона в крайна сметка доказват важното му място в Националния стопански комплекс.Специализиращи за региона са ХВП,Машиностроенето,Цветната металургия,Текстилната промишленост,зеленчукопроизводството,овощарството и други дейности и производства.Регионът заема водещо място в страната ни по производството на дървен материал,памучни платове,зеленчуци и зеленчукови консерви и редица други важни за страната ни производства.

На тази база са се развили и връзките с останалите региони в страната ни и чужбина.

VІІ.Икономически връзки .

Поради различната стопанска специализация на южните и северните части от региона,най-изявени са вътрешнорегионалните икономически връзки.

Различната специализация в селското стопанство определя изявените връзки между Родопската част и Горно-Тракийската низина.Към Родопите се изпращат зърно,консерви и др.,а обратно се доставят картофи и тютюн .

В подобна посока/север-юг/ се осъществяват и връзките,породени от различната специализация в промишлеността.

Външнорегионалните връзки се осъществяват основно с Югозападният и Източният Тракийско-Родопски региони.Те се основават на различията в стопанската специализация,изградеността на социалната инфраструктура и различията в пазарите. Значителна роля за поддържането на тези връзки играе и различната демографска ситуация в 3-те региона,което определя както потреблението,така и пазара на работната сила.

VІІІ.Териториално-административно деление и главни селища в региона.

Регионът обхваща в административно отношение 3 области/Пловдивска,Пазарджишка и  Смолянска/ и 37 общини.

1.Пловдивска област разполага с по-голямата част от демографските и стопански ресурси в региона.Тя обхваща 5975,9 км2 или около 44% от територията и 60,7% от населението му.В областта се произвеждат около 2/3 от промишлената продукция и над 60% от селскостопанската продукция в региона.Стопанството на областта има изявена специализация в промишлеността.

Естествен център на областта и региона е град Пловдив/342600ж./.Той се е развил на мястото на старо тракийско селище/Пулпудева/ благодарение на благоприятното си географско положение.В него се пресичат пътища от Северна и Южна България,както и такива от Централна Европа за Истанбул и Близкия Изток.Градът е център на международен ежегоден панаир.Той е университетски,туристически  и културен център на Горно-тракийската низина.Същевременно Пловдив е и значителен индустриален център.В него се произвеждат разнообразни машини,храни,облекла и обувки.Тук се намира и една от свободните безмитни зони в страната ни.

Асеновград е втори по големина в областта/52400ж/ и 3-ти в региона.Той е разположен на река Асеница/Чепеларска/.В близост до града са Асеновата крепост и Бачковският манастир.В града са развити машиностроенето ,ХП,Текстилната и ХВП.

Важен индустриален и туристически център в северната част на областта е Карлово/26200ж/.В града има редица машиностроителни и други индустриални предприятия произвеждащи около 6% от промишлената продукция в региона.

Други по-голями градове в областта са Раковски/16500ж/,Първомай/16200ж/,Стамболийски/12900ж/,Сопот/11600ж/.

2.Пазарджишка област обхваща територия от 4458 км2,или 32,6% от територията на региона и 26,6% от населението му.Стопанството й е с изявена специализация в промишлеността,като промишлената продукция надвишава около 9 пъти стойността на селскостопанската продукция.Областта е специализирана в производството на акумулатори,запаметяващи устройства,текстилни изделия,килими и др.Областта дава около 25% от промишлената продукция в региона.Селското стопанство в областта е специализирано в отглеждането на зеленчуци,тютюн,плодове,грозде и др.

Център на областта е Пазарджик/78200ж/,като той е втори по големина град  в региона.Географското му положение е подобно на това на град Пловдив,но той отстъпва по стопанска мощ.През последните 10-тина години населението на Пазарджик е намаляло поради стопанската криза.В града има предприятия за акумулатори,каучукови изделия,текстил,консерви,мебели и др.В него се произвеждат около 16% от промишлената продукция в региона.Образователната му инфраструктура е представена от филиал на ПУ”Паисий Хилендарски”,средно полицейско училище и др.В града функционира и институт по дървообработване.

Втори по стопанско значение град в областта е Панагюрище/20060ж/.В него са построени редица заводи за оптически и други прибори,за хавлии,килими,облекла.Градът е и център на познавателен туризъм като селище с богато историческо наследство.В близост до Панагюрище е развит е рудодобива,добива на розово масло.В града се произвеждат около 2,5% от промишлената продукция на региона.

Велинград /25600ж/е център на родопската част на областта.В него работят предприятия за мебели,текстилни изделия,облекла и др.,които дават около 1,8% от промишлената продукция в региона.Велинград е и туристически център и изходен пункт на много туристически маршрути в Родопите.

Пещера/20100ж/ е център на производството на микробиални препарати,обувки,мебели и др.В града се произвеждат около 2,5% от промишлената продукция в региона.В близост до Пещера се намират историческите селища Батак/4400ж/ и Брацигово/4900ж/,в които е развита основно дървообработващата промишленост.

В близост до Пазарджик е разположен град Септември/9300ж/.Той  е център на винопроизводителен район и в него функционира завод за стоманени тръби.Селището е и гара по ж.п.линията от София за Пловдив,както и начална гара на теснолинейната ж.п.линия за Велинград-Разлог-Банско-Добринище.

Белово/4800ж/ е център на производството на малограмажна хартия и на винопроизводството.

3.Смолянска област има територия от 3231,9км2 /23,6% от региона/ и в нея живеят 12,7% от жителите на региона.Стопанството й е с изявена промишлена специализация.В нея се произвеждат около 8% от промишлената и 10% от селскостопанската продукция на региона.

Център на областта е град Смолян/32700ж/.В него работят предприятия от дървообработващата,текстилната,трикотажната,електротехническата,Хранителната промишленост и машиностроенето.Градът е и туристически център ,поради близостта си до Пампорово,Широка лъка,Рожен и други атрактивни за туристите селища и местности в Западни Родопи.В него функционират планетариум,филиали на ПУ и Варненският свободен университет.Единственият вид транспорт развит в града и цялата област е автомобилният,което затруднява връзките през зимата.

Други по-големи селища в областта са рударските центрове Мадан/8100ж/,Рудозем/4600ж/,Златоград/8600ж/,които губят бързо населението си поради трудностите пред рудодобива.Като курортно селище се развива Девин/7650ж/,поради наличието на минерални извори.

Значително промишлено-курортно селище в областта е Чепеларе/6100ж/.В него са развити дървообработващата промишленост,производството на ски,тенис ракети и зимният туризъм.

ІХ.Проблеми и перспективи за развитие.

Западният Тракийско-Родопски регион има специфични проблеми,което се дължи и на неговата специфика в природно,демографско и стопанско отношение. Подобни проблеми са рационалното използване на релефа,водните ресурси и почвено-климатичните условия в територията за развитието на енергетиката,селското стопанство,транспорта ,туризма и другите стопански отрасли,което ще спомогне и за подобряването на демографската ситуация.

Важен проблем е и опазването на природната среда чрез ограничаването на дърводобива,рудодобива и други добивни отрасли и дейности.Това важи с особена сила за родопската част от региона.,където има и значително по-големи природни и антропогенни ресурси за развитието на туризма.

В крайна сметка решаването на тези и други проблеми ще доведе и до по-бързото излизане на стопанството на региона от криза,което ще има и благоприятно отражение върху социалното му развитие.