Училище за родители Печат

Увод

За начало бихме искали да отбележим, че не гледаме на идеята „Училище за родители „ като на трудно осъществим проект или утопична идея за светлото бъдеще. От както свят светува родителите са в ролята на своеобразен педагог, подготвени или не те се справят добре или не толкова  с всичко, което иновативните тенденции на времето им поднася.  Те се учат и възпитават, възпитавайки собствените си деца и това е единствения начин всички ние да успяваме да се справим  с безмилостните иновативни идеи и тенденции на новото време. Училището за родители е истински необходимо както ученическия съвет, както дори  и часа на класа , смятаме важността им за изключително значима и наличието им за крайно необходимо. Идеите и предложенията, които прокарваме не са самодейни, а  са в следствие на практическия ни курс на обучение който проведохме във Второ Основно Училище „Пенчо Рачов Славейков”, където придобихме много широка представа за работата  и успеха на педагогическия съветник в тази насока. Предвид темите, които предлагаме за обсъждане, смятаме, че приложимостта им е възможна еднакво успешно както в начална училищна възраст, така и в средния курс на обучение. Значимостта им е еднакво важна и съвместима и в двете възрастови групи.

Родителите са всичко за детето си: източник на емоционална топлота и подръжка, висша власт и разпределител на блага, образец на подражание, приятели и съветници. Семейството предава част от своята роля на училището, затова реализацията на възпитателните цели е възможна само при условие, че училищните изисквания са подържани от авторитета на родителите.

Много родители считат себе си за компетентни по отношение на въпросите на възпитание, неумеейки дори да видят своите грешки. Болшинството от тях не ходят в училището даже и на родителските събрания, в такива случаи, класния ръководител, заедно с педагогическия съветник, установява личен контакт с родителите по собствена инициатива. По отделно ги канят в училище, ходят по домовете, беседват, изучават ситуацията, отбелязват възможностите в ръководенето на семейното възпитание. Ръководството се заключава в това, да се препоръчат конкретни пътища и средства за оздравяване на обстановката в семейството, за подобряване на отношенията с децата.

Една от най - популярните форми за участие на родителите в учебно-възпитателния процес се явяваДенят на семейството”. Този ден обикновено започва с открити уроци, открити часове на класния, продължаващ с интерактивни мероприятия с участието на родителите в класа или в училището, завършвайки с родителско събрание.

Успех в работата със семейството е постигнат едва тогава, когато родителя идва в училище със своите радости и съмнения, когато родителите на един клас са се сплотили в единен колектив. А за да се случи това, учителят трябва добре да знае условията и особеностите на възпитание във всяко отделно семейство. Той трябва да се запознае по-отблизо с децата, да ги види в привичната им, непринудена обстановка, да разбере стила на живот на семейството, как живее то, какви са неговите социални установки, нравствени и духовни ценности, взаимоотношенията с околните и помежду им, семейните традиции.

Семейството се изучава и с помощта на анкетиране. Психолозите в училището диагностцират отношенията деца - родители по методиката Взаимодействие родител – дете”, сравнявайки отговорите на родителите и децата по скалата на „емоционална дистанция - емоционална близост. Нивото на сътрудничество между децата и възрастните показва степента на включеност на детето в живота на семейството, признаването на неговите права и достоинства, равенство и партньорство. Отсъстствието на сътрудничество може да бъде резултат от авторитарен, безразличен или неглижиран стил на възпитание. Широкият спектър от методи на изучаване на семейството позволява да се състави социален паспорт на семейството, да се откроят проблемите на взаимодействие „училище – ученик – семейство” и да се набележи пътя за ефективна работа с родителите. Ето примерната програма, която предлагаме:

Мероприятия                            Организатори

Ние сме убедени, че родителите могат да бъдат съюзници и равноправни партньори в училище, но за това им е необходима достоверна и пълна информация относно живота в училище и реалната възможност те да влиаят на образователния процес.

Анкета:    „Какви родители сте вие, или Стил на възпитание на детето в семейството”

Пред вас са десет ежедневни ситуации от жвота на вашето дете. Как ще реагирате на тях? Изберете отговорите, които най-много съответстват на вашия стил на възпитание. Пресметнете точките.

1. Вашето дете е палаво,буйно,грижите ви покрай него край нямат. Какво ли не се случва! Или ще се върне в къщи със скъсани панталони, или в синини.

1. Вие го разпитвате какво се е  случило, зашивате панталоните, слагате компрес - 3 т.

2. Оказвате помощ, но го мъмрите, говорите му, че в един прекрасен ден неговите пакости скъпо ще му излезнат през носа - 0 т.

3. Не му обръщате внимание: нека да се оправя сам - 5 т.

2. Детето ви има приятели, но те са непослушни и невъзпитани.

1. Вие разговаряте с родителите им - 2 т.

2. Викате децата у дома и се стараете да им повлияете - 5 т.

3. Обяснявате на своето дете в какво се изразяват недостатъците на неговите приятели, защо те са лош пример за него - 0 т.

3. Детето обича да играе, но не умее да губи.

1. Вие нищо не предприемате: нека детето се научи да губи - 0 т.

2. Отказвате да играете с него, докато то така болезнено възпрема поражението - 3 т.

3. Умишлено създавате ситуация, при която детето се учи да губи - 5 т.

4. Вашето дете е в състояние да играе по цели часове.Вечер то не иска да си ляга.

1. Вие му обяснявате колко е важен съня - 3 т.

2. Позволявате му да си легне, когато то поиска, но сутрин го заставяте да става навреме - 5 т.

3. Слагате го в кревата в определеното време и го оставяте само - 0 т.

5. Детските предавания по телевизията са вече недостатъчни за вашето дете, то може ежедневно да гледа всичко наред.

1. След детската програма слагате детето да спи и когато то заспи, си включвате телевизора - 0 т.

2. Говорите с него затова, какво може да гледа и какво не, така че то да разбере - 2 т.

3. Избирате за него някои предавания - 3 т.

4. Определяте колко часа телевизор може да гледа детето, но то само решава кога и какво - 5 т.

6. Детето ви е  достатъчно дръзко в думите си и отговаря.

1. Обяснявате му, че такова поведение е неприлично, че хората строго ще го осъдят за това - 5 т.

2. Забранявате му да говори дързости и строго го наказвате за непокорството - 0 т.

3. Всеки ден, в който то се държи достойно, го поощрявате - 3 т.

7. Вашият син (дъщеря) е още малък, а вече се интересува от момичета (момчета).

1. Оставяте всичко както си е - 3 т.

2. Опитвате се да пресечете детската влюбеност, ако тя се е появила - 0 т.

3. Делово обяснявате, какво е любов и какви трябва да са отношенията между мъжа и жената - 5 т.

8. Другите деца преследват вашето дете: бият го, надсмиват му се.

1. Вие го учите да отстъпва - 5 т.

2. Разговаряте с родителите на тези деца - 3 т.

3. Правите така, че вашето дете да избягва контактите с такива деца - 0 т.

9. Вие създавате на вашия по-голям син (дъщеря) всички необходими условия, но той (тя) не цени това,а  на всичкото отгоре и обижда по-малкото братче (сестричка).

1. Вие в присъствието на по-малкото дете го апелирате за благоразумие - 5 т.

2. Отделяте на по-големия си син (старша дъщеря) повече внимание, отколкото на по-малкото си дете - 3 т.

3. Въобще не се намесвате - 1 т.

10. Вашето дете обижда, не е способно да съпреживява, агресивно е по отношение на други деца.

1. Вие смятате: както то се отнася към другите, така и вие към него, за да може то от собствен опит да оцени поведението си - 0 т.

2. Стремите се да му обръщате повече внимание, отколкото досега - 5 т.

3. Забранявате му да гледа филми, в които показват насилие и убийства - 2 т.

Резултат:

От 8 до 18 точки. Вие възпитавате своето дете на живота, който вие сте живели и живеете, по свой образ и подобие, сякаш то не принадлежи към друго поколение.

От 19 до 35 точки. Подготовката на вашето дете за самостоятелен живот е недостатъчна. Вие прекалено малко се грижите за самостоятелността в мисленето на детето, за неговата увереност в себе си, макар и да не искате то  сляпо да ви следва. Не е изключено,  то да може да изработи определени собствени възгледи.

От 36 до 50 т. Вие вярвате, че вашето дете ще живее в свят, където царят доброта и справедливост, където се цени инициативата и се  осъжда егоизма, където се уважава ума, независимото мислене, откровенността и собственото мнение.