Проект на педагогическа ситуация по БЕЛ в ДГ Печат

Работата в ядро „Звукова култура” трябва да предхожда всички останали дейности по отделните образователни ядра в направление „Български език и литература”.Децата ,особено тези, на които българския език не е майчин език,трябва да се научат първо правилно и вярно да чуват и възприемат българската реч и чак след това да съставят думи,изречения и завършена мисъл.Когато детето не възприеме правилно звука,съответно не може да го изговори правилно и ще се затрудни приоткриване на писменния белег на звука-буквата.Затова при такива деца трябва да се подхожда строго индивидуално с огромно търпение и разбиране.

Фактът, че учениците билингви използват българския език като втори език (т. е. в междуличностното общуване функционира предимно семейният език), дава отражение върху глобалната ориентация на работата за развитие на речта им в училище. Докато при учениците монолингви се акцентува върху овладяването на разнообразни текстоизграждащи техники,  при билингвите по-специално внимание се отделя и за формиране и разширяване на речниковия им запас, т. е. развитието и обогатяването на речта им (в т.ч. и на моноло-гичната) се свързва както с работата върху текста  като единица на общуване, така и със  системната и целенасочена работа върху думата  като речникова единица.

През 4–5 година детето може да участва в разговори и беседи и вече прави първите си съобщения, изводи и умозаключения.
Детето съставя разкази с описателен и повествователен характер (без нагледна опора), използвайки прости и сложни изречения. Конструира правилно текст – разпознава и посочва частите на текста (начало, изложение, край), но все още трудно диференцира главно от второстепенно, съществено от несъществено. Детето на тази възраст вече умее да регулира силата, височината и интонацията на гласа си. Може да отдели и посочи думата от потока на речта, да я осмисли като значеща единица, да отдели изречението от потока на речта. Различава и отделя определен звук в дума, в група от думи, в изречение, определя позицията на даден звук в тризвучни думи – начало, среда и край. Усвоява образуването на сложни съчинени изречения със съчинителни съюзи – и, а, но, ала, обаче, защото. В тази възраст детето започва да образува форми на глаголите в бъдеще време, употребява думи, назоваващи качества, свойства, отношения между предметите: съществителни и прилагателни имена, глаголи, съюзи и предлози. В речта си детето употребява думи – видови и родови понятия, синоними, антоними и омоними. Познава някои букви – своята и тези на най-близките. Все по уверено държи молив, флумастер: драска, прерисува, дорисува картинки, „пише” измислени букви.
Към 5-та година детските изказвания имат характер на малък разказ.
Детето може да разказва приказки и кратки истории. След 5-та година се сформират най-сложните звукове: съскави – с, з, ц;
шушкави – ш, ж, ч, щ; сонори – р, л. Разпознава и назовава цветовете, частите на тялото, дните на седмицата, месеците и сезоните, има ориентация за време (днес, вчера и утре) и пространство (ляво–дясно, горе–долу, напред–назад). Детето вече може да брои до 10.
През 5–6 година детето използва всички видове прости и сложни изречения, отговаря пълно и точно на поставените му въпроси.
Увеличен е обема на активния и пасивния лексикален запас, който до 7-та година достига до около 3–4 хиляди думи. Детето обобщава с помощта на думата, т.е. използва нейната втора основна функция – значението. Процесът на обобщение по съществени признаци постепенно се диференцира (употребяват се думи – родови понятия). Развиват се предпоставките за овладяване на преносното значение на думата. На тази възраст детето участва свободно в различни видове беседи, етюди, инсценировки, комуникативни игри, разговори. То може да артикулира точно думи със струпани съгласни, да възпроизвежда творчески познат литературен текст, да отделя целенасочено и осъзнато компонентите на текста (начало, среда, край), да определя в най-общ вид темата и идеята на текста. Детето може да посочи и диференцира главни и второстепенни герои в художествено произведение, да отгатва гатанки с описателен и метафоричен характер.
Анализира и синтезира елементите на речта и езика: звук, сричка, дума, изречение; определя място, брой, позиция и последователност в потока на речта; образува нови думи чрез промяна във фонемния състав на дадена дума. То може правилно да довърши смислово сложни съчинени и сложни съставни изречения. Сравнява предмети и обекти и изразява езиковото отношение между тях: сравнителна и превъзходна степен на прилагателните имена. Употребява свободно и целенасочено антоними и синоними, разбира и употребява думи с преносно значение: сравнения, метафори. Детето правилно диференцира жанрово литературни произведения: разказ, приказка, басня, гатанка и стихотворение. Практически то разбира връзката между звук и буква, изписва самостоятелно в печатен шрифт някои букви и думи, графично репродуцира различни знаци и фигури, линии, компоненти от букви. То се ориентира в пространството на листа: определя посоки горе, долу, ляво, дясно и осъзнава посоката на писане – отляво на дясно.
Между 6–7 година детето може да задава разнообразни въпроси на различни теми, както и да отговаря логично и свързано.
На тази възраст детето може да определи темата и идеята на творби от различни жанрове – разказ, стихотворение, басня и приказка. Освен това може да озаглави непознат (нечуван до момента на възприемане) текст. Добре преразказва творчески и допълва текстове с повече герои, с богато на случки съдържание, създава различни творчески разкази. Детето съзнателно може да образува сложни съставни и сложни съчинени изречения, уместно употребява предлога „от” за изразяване на значение за причина. Може да преразказва литературен текст от името на даден герой. Детето произнася правилно всички звукове на родния език в различни позиции и съчетания, разпознава, осъзнава и избирателно посочва, анализира и синтезира различни елементи на речта и езика. Умее да диференцира родови понятия – играчки: пластмасови, хартиени, дървени и др. Открива адекватни синоними, антоними и омоними на съществителни имена, прилагателни имена, наречия, глаголи. Употребява и разбира различни сравнения, отгатва и създава описателни и метафорични гатанки, сравнява разнообразни по тематика и жанр художествени произведения. Детето след 6 годишна възраст вече проявява оценъчно – критично отношение към съдържанието и героите на познато и анализирано литературно произведение. Може да прави разлика между написана дума или изречение, текст и рисунка, картина. Разпознава и пише букви от азбуката, изписва името си, чете кратки думи и срички и може да преписва редичка от елементи.

Проект на педагогическа ситуация

в ДГ

Образователно направление -„Български език и литература”

Вид на ситуацията: Регламентирана литературно-речева

Група:подготвителна

  1. 1. Тема:”Познавам животните”
  2. 2. Ядро: Звукова култура
  3. 3. Глобална цел:

-Да се отделят фонемите (звуковете) и сричките

в думата.

-Да се изговарят правилно фонемите (звуковете) в думата.

-Да се свързва конкретната фонема (звук) с буквата,с която се отбелязва.

  1. 4. Задачи(подцели):

- да отделят първия и последния звук в думата

-да определят броя на фонемите(звуковете) в четиризвукови думи

5.Очаквани резултати:

детето:

-да определя от колко звука е думата

-да определя на кой звук коя буква съответства

-да определя мястото на звук в четиризвукови думи

Ход на ситуацията

Предлагаме на децата да разгледат картинки на няколко познати животни и да опишат какви са те-например куче,коте,пиле,пате,агне.След това да покажат с мимика как биха изглеждали ако са тъжни.

На магнитната дъска отпред са подредени картинки на същите животни,но опашките им са отделени и разбъркани.Питаме децата  какво

липсва на животните и поставяме задача да намерят и поставят на място

липсващите опашки.След което трябва да назоват отделните животни и

да определят кой звук стои в началото на всяка дума.Да проверят дали името на някое от децата не започва с този звук и детето да посочи на азбуката буквата,с която го записваме.

Отново се връщаме на думите означаващи животни,караме децата да ги повторят и да открият последния звук на някои от тях.След това да се опитат да определят от колко звука са съставени думите коте,куче,пате,пиле,като за всеки звук поставяме по една магнитна фигурка на дъската-на еднаквите звуци – еднакви фигурки.Преброяват звуковете в думата.Отиваме на азбуката и търсим съответните букви на вече откритите звукове.Тук е добре да се направи физкултурна минутка,ако видим,че децата са изморени.

Предлагаме на децата да направим зопарк с играчките от игровия кът,като описваме всяко животно какво е ,с какво се храни,какви са игрите му.Определяме деца които да се грижат за животните и ги караме да ни разкажат по нещо за всяко от тях или за свой домашен любимец ако имат такъв.

С това занятието завършва.