Лекции по ЛДЮ Печат

1.Същност и специфика на литературата за  деца

1.Разграничение и взаимовръзка между понятията литература за деца и юноши и детско – юношеска лит-ра.

Тези понятия са взаимосвързани,но не могат да бъдат абсолютно тъждествени.Когато се казва литература за деца и възрастни трябва да се разглеждат всички литературно – художествени произведения създадени специално за деца, както и тези, които са преадресирани от литература за възрастни за деца.Под ДЩЛ би трябвало да се разбира само тази част от литературата, която отговаря на детските ценностни критерии и естетическа културна среда.В огромната си част детската ли-ра съществува върху художествения материал, който е в състояния да удовлетворява потребностите на детето. Грешно е ДЩЛ да се отнася към ЛДЮ като част към цялото, защото тя включва и онези текстове, които първоначално не са били за деца.До средата на 18 в. е имало много малко книги за деца като се включват учебници и книги по етикеция  и възпитание.Децата са се забавлявали с различни текстове за възрастни като Езоповите басни. Литературното творчество се появява за да отговори на нуждите за тяхното образование и възпитание. Нейното създаване се свързва с просвещението, по което време има осъзнато обществено внимание към детето и неговото възпитание. През романтизма 19в. се поставя акцент върху присъствието на детето в литературата.Ала едва в наше време можем да говорим за създаването на произведения за деца.

2.Същности специфика на л-рата за деца и юноши.

Тази литература винаги е предизвиквала разгорещени спорове и е поставяно под съмнение дори нейното съществуване като изкуство.Най – противоположни са хващанията за нейната тематична ограниченост.Според привържениците на едното схващане има “детски теми” и се отрича необходимостта от парливи въпроси за живота.Не детските теми са свързани с гражданските мотиви.Спецификата на тази л-ра е в умението  и необходимостта да се познават потребностите на децата през различни възрастови периоди. То е основен дял от общото литературно творчество.През различните периоди се различава мисленето, паметта и езиковата култура на децата.Също така се променят интересите и предпочитанията им.В детският фолклор има добри възможности и той е основен елемент на детската субкултура. Литературата за деца е единство от съдържание и форма.И всяко откъсване води до намаляване на художествено въздействие. Езикът трябва да е точен и богат.Да има простота,което не означава елементарност, а достъпност.Композицията трябва да е кратка, ясна,опростена. Образите трябва да са убедителни, за да може да се достигне до пълното внушение на художествената идея.

3. Ролята и мястото в общото литературно развитие.

Определя се от нейното познавателно значение. Детската литература  е неразделна част от общата литература Тя е един етап от общото литературно развитие на човека.Качеството на всеки човек от тази общност са от голямо значение за нея както и за целия обществен ред. Ритуалът на инициазията го доказва.Символично се показва пригодността на индивида да  заеме своето място в общността като пълноправен член.Тя се извършва в прехода между детството и юношеството и става чрез 2 момента.Първият са изпитанията извън границите на културното пространство , а второ се отнася до ритуалната смърт, която е следвана от ритуалното раждане в ново качество.този ритуал се извършва от всяка девойка и младеж след определена възраст. Който премине успешно получава правото да бъде пълноправен член.Изпитанията са сурови.Те целят да установят физическата и психическата устойчивост на болки, както и да се видят уменията по домакинство, земеделие, лов. Травестията е ритуално преобличане ,което символизира умирането на детето и новото му раждане.

2. Жанрова специфика на ЛД. Фолклорът и детската литература

1.Въпреки ,че творчеството за деца се отличава с голямо богатство, то се подчинява на жанровете и видовете в художествената литература.Жанровете имат своя специфика и някои са характерни само за нея.Думата жанр идва от френски. За основа на жанровете е послужило народното творчество.То е началото на приказките, песните, преданията. и др.

2.Според В. Проп литературата се ражда от фолклора.Различията на литературата и фолклора са в различния начин на тяхното проявление. Фолклорът съществува като художествена цялост на фолклорното съзнание, а литературната творба за литературното съзнание.Детското съзнание не е нито фолклорно, нито литературно, но то е по – близко до фолклорното, което обяснява фолклорните предпочитание на децата.

Днес терминът фолклор се използва за да се обозначат словесно художествени произведения, които са създадени от народа и битуващи в народна среда.То е една от най – ценните съставки на народната култура, защото вълнуващо са представени бит, естетически ценности, култура.Някои творби са адресирани само за децата.Някои са създадени от възрастни разказвачи, а други от деца предназначени за забавление. Обогатяването на детския фолклор с произлезлия от фолклора за възрастни е важна особеност за неговото съществуване.

Тематиката е близка до детските интереси,а формата със своята достъпност отговаря на детското художествено произведение Обособяват се няколко песни, залъгалки, броилки, песнички при детски игри, детски празнично – обредни песни и др.

Приспивни – “ Сънчо”,

Залъгалки – целят да привлекат вниманието на децата, не са богати от към съдържание

-          детски песнички за природата – те са обръщение към нея, така детето разговаря с всичко, което го заобикаля.

-          броилки – имат рима, по – малко смисъл

-          скороговорки  игрословици -  развитие на речта на децата

-          гатанки – свързани са с природни обекти

-          пословици и поговорки

-          празнично обредни песни

3. Приказката – основна жанрова форма в литературата за деца – специфика и еволюция от фолклор към литература.

Тя е фолклорен, а не литературен жанр и изиграва важна роля в развитието на литературата.Бележи развитие в продължение на векове. Тя е една от най – жизнените и богати прояви на човешката дейност.

1.Жанрова специфика и типологични разновидности.

Богатото съдържание на приказката се свежда до определен кръг теми, сюжети, образни идеи, пре4чупени през призмата на приказната условност.Проп говори за устойчивост на приказката.С тази устойчивост на темите , както и мотивите спомага да се направи, дори условно едно подвидово деление.Това е в зависимост от съдържанието и темата на приказката.Има 3 основни дяла на приказката и това са: вълшебна приказка, за животни и битова приказка.Най –стари според възникването си са приказките за животни. В тяхната основа са първобитните, тотемни представи за света.Като чрез изображението на животните  се разкрива човешката психология.Възпроизвеждането на животинския свят не е цел на приказката, но отсъства и пряко изображение на човешкия духовен мир.Тази двуплановост отделя приказката за животни от другите видове, но наличието на наличието на фантастичен момент ги прави близки до вълшебните.

Във вълшебните приказки присъстват герои животни, но те имат друга структура и насоченост. Наличието на тематичен елемент  е основен жанрово- характеризиращ белег, който не се среща в битовите приказки.В тях има донякъде хиперболизация.Но редица приказки имат смесен характер.В тях има различни мотиви и персонажи.Затова жанровото деление трябва да става на базата на преобладаващия елемент.

  1. Генезис и поетика на приказката

Приказката възниква заради необходимостта да се утвърдят индивидуалните ценности.Това може да се утвърди само при наличието на хармония между индивидуалните и обществените ценности.Но индивидуалното и колективното благо често са в противоречие.Приказната фабула има стар митологически характер. Митът е свързан с ритуала, обреда.Преобръщането на обреда, като се въвежда съзнателна измислица, демитологизацията на героите, както и времето и пространството за причина да се трансформира фабулата.

Поетиката разглежда структурата на литературната творба, тема, сюжет, идея,композиция и др.Приказката преди всичко представлява повествователна сюжетна форма.В приказката е налице изключителна динамика като белег на нейната фабула.С това се разкриват персонажите в обобщен вид, като действието е акцента.То интригува и разказвача и слушателя, като е важен най – вече крайния резултат.Според изследванията върху сюжета на приказката показва, че тя е  многопластово явление, редица по – малки сюжетни единици, които се наричат мотиви.Основният конфликт е централен мотив и главното за сюжета, а останалите мотиви помагат на съдържанието да се изясни.Сюжетно – композиционните рамки са най – ясни в началото и края на приказката.Композицията на приказката се свързва със сюжета, така ,ч е между тях да няма рязка граница.Когато се съчетават епизодите няма строга логичност.Не е нужно героите да са мотивирани. Следва се логиката на приказното повествование.Изображението на времето и пространството в приказката е неопределено.Има много глаголи, няма описание, няма монолози. Фразата е кратка и стегната. Има епитети , сравнения, хиперболизация, градация.

4. Корените на литературата за деца в античността и средновековието. Наследството на Ренесанса и Просвещението

Първата печатна книга за деца излиза през 50те години на 17в. и се казва “Светът в картини” на чешкия педагог Я. А. Коменски. Представлява енциклопедия, която е на латински език. Има 150 картини с текст и с първото издание за деца.Има религиозен светоглед и не е точно истинско четиво, но е първи опит. Още от античността можем да разглеждаме литературата за деца и юноши. Античната литература е предимно митологична и черпи сюжетите си от митологията. Произведенията ,които са създадени по това време са  с сюжети насочени към най – същностните черти на хуманитарната проблематика.Такива са например басните на Езоп, “Антигона” и др.Античната лит-ра оказва голямо въздействие върху развитието на художествената лит-ра.

През ренесанса митовете се възприемат като поетически алегории. В края на 17в. във Френския кралски двор се въвежда светско образование.Написват се специализирани произведения за четене.Едно такова е “Телемах”Тази книга през целия 18 в. ,а и след това е любимо четиво. В нея се разказва за сина на Одисей-Телемах, който не дочакал своя баща и сам тръгнал да го търси. Като се запознава с различни страни и народи.Има диалози между Телемах и Ментор, който го напътствал. Разговорите са между учител и ученик са традиционни за детската литература. Друга известна форма е баснята.Има фолклорен произход.Превръща се в литературен жанр чрез творчеството на Езоп.Та има алегоричен характер с цел да предпази автора си от  преследването на силните за деня. Баснята има нравоучителен характер и представлява критика за човешките прояви, с помощта на герои животни.При тях преобладават отрицателните качества.Друг баснописец е Лафонтен.Той написва много книги със стихове, романи и комедии,но най – известни са басните.Те отразяват редица моменти от тогавашния нач1ин на живот и са написани в стихотворна форма .Те дават по – широки нравоучения за действителността.

През 17 в. във Франция  става известна и приказката.Тя също има фолклорно начало.Виден представител на авторизираната приказка е Ш.Перо.Той критикува това да се подражава на гръцката и римската литература и се насочва към съвременната действителност. През 17в, се появяват и книги за деца, както и някои стари започват да се харесват на децата.Друго известно произведение през 16 в. е романа на Сервантес “Дон Кихот”.

Друго течение през 18в. е Просвещението., tо налага своите идеи навсякъде.През тази епоха се поставят нови задачи пред педагогиката и литературата за деца.Появяват се множество книги за деца. Актуален става приключенски роман като този на Д.Дефо “ Робинзон Крузо”. Друга известна книга е “Пътешествията на Гъливер”. През френската революция класицизма като направление се измества от романтизма.

5. Авторизирана и авторова приказка. Шарл Перо – особености в поетиката на приказките му.

1. Типологични особености на авторизираната приказка В днешно време фолклора и литературата трябва да се разглеждат като 2 типа литература, но и като 2 етапа в исторически план.Тези различия се състоят в различният начин на проявлението им и в различните им форми на съществуване. Различаваме авторизирани и авторови приказки.Това са завършен и творби ,които са сами за себе си.За разлика от фолклорната приказка,която има множество варианти и която е предназначена за устно възпроизвеждане, то авторизирана и авторовата са написани. Писателят има възможност многократно да се коригира написаният текст и се превръща в неин съавтор.Авторизираната приказка има близка връзка с фолклорната.Тя запазва в значителна степен нейния облик и белези.Често този тип приказки се наричат преразказани.Но това не е така защото в текстове са направени множество промени.Затова по – сполучлив е термина “авторизирани”.Приемаме че тези приказки са по – скоро лит-ра отколкото фолклор или междинна форма на между авторовите и фолклорните приказки.Авторовата намеса може да е по – незначителна, но може да засяга идейно – тематичният характер, моменти от сюжетното развитие, начина на изграждане на образа.В литературната приказка е характерна пълноценна авторова изява. Тя е своеобразно проявление на литературният жанр и е най- късно създадена.Принадлежността й към литературният жанр е безспорна ,но се отличава с редица литературни черти и по точно с оригинално творческо мислене, близост с литературните жанрови форми и тип повествование.

2. Особености в поетиката на приказките на Ш. Перо. (1628 – 1703).

Той е основоположник на авторизираната приказка. Роден в Париж в богато чиновническо семейство. По професия е бил юрист, избран за член на френската академия на науките. По времето му  господстващото литературно изкуство е бил класицизма. Тази литература възпява кралската власт. Ш. Перо най – ревностно поддържа съвременната литература Той препоръчва съвременните представители да пишат чрез сюжети от заобикалящата ги действителност.Той събира и обработва голям брой народни приказки, които през 1697г. издава в сборник “ Приказки за феи или приказки от стари времена”.Това е първият сборник във френската литература, който става любимо четиво за децата по цял свят. Те са написани на много достъпен език, интригуваща е и фабулата. Има елементи , които описват тогавашния бит.Преработка на приказките – запазва се първообраза и се акцентира върху възпитателното им значение.

В приказките на Ш. Перо присъства фантастичното, но без да противостои на реалния живот.Авторът има положително отношение към героите от народните низини.Известни приказки са: “Червената шапчица”, “Пепеляшка”,  “Котаракът в чизми “  и мн. други.

“Червена шапчица “ е позната във фолклора на много народи, но става попълярна чрез обработката на Ш.Перо.Това е приказка алегория за съдбата на добродушни и наивния.И тук доброто побеждава.

6. Литературата за деца в епохата на романтизма. Приказките на Братя Грим  и фолклорната традиция

Двамата братя Яков и Вилхем разказват и събират народни приказки.Те са германски учени , професори в Гьотинген, а след това в Берлин.Членове на Пруската академия на науките.Живеят с мисълта за обединението на Германия.Пътуват и събират много приказки.Доказват общността на народа чрез общността на фолклора.Но дейността им не се харесва на Гьотингенския феодален владетел и той ги прогонва.Установяват се в Берлин като продължават а събират приказки и да ги публикуват. През 1812г. – 1814г. излизат 2 тома “Детски семейни приказки”, а след 2 години излизат “Немски предания”.съставят също така и немска граматика и история на немския език..Издават книгата “Немска митология”. Приказките им се отличават с ярка образност,, занимателна фабула, богатство на въображението. Запазват народният им характер и звучене. Извършените преработки не са съществени.Те са събрали над 200 приказки,като по – голямата част за известни и до днес.Приказките им могат да се обособят в трите направления – битови, вълшебни и за животни.Техни известни приказки са: “Снежанка”, “Златната гъска”, “Храбрият шивач” и др.Там има изобилие от вълшебни предмети, но водеща е идеята, че човекът съперничи на вълшебните сили  дори ги побеждава. В тези приказки са разкрити нравствените качества на героите, подложени на множество изпитания и се възнаграждават от вълшебните сили. Приказките за животни засягат преживяванията на хората и изтъкват предимствата на човешкия разум пред физическата сила.Пример за това е “Вълкът и 7те козлета”).”Бременските музиканти” има увлекателна фабула, поредица от весели приключения на животни ,които са изоставени.Те се обединяват за да потърсят своето щастие заедно.Накрая героите имат свой дом и заживяват заедно.

В битовите приказки са описани занимателни моменти от реалния живот и взаимоотношенията на хората. В тях се осмиват различи човешки пороци и слабости като завист и алчност.Посредством фабулата и персоналната с-ма получават редица човешки положителни качества.Най – популярни са: “Седемте храбреци”,Ленивият

Ханс” и др.Обикновени хора от народа са описани с много симпатия, дори когато проявяват недостатъци те не носят отпечатък на негативизма Героите от народните низини са работливи, смели, умни.В приказките се долавя народният бунт и недоволство срещу робството и експлоатацията. И увереността, че правдата ще възтържествува.Братя Грим смятали , че поезията може полезно да въздейства на всекиго. Това е идеята за доброто противопоставено на злото характерно за романтизма.

7. Наследството на А. С. Пушкин в ЛДЮ

8. Романтико – фантастичното и сатирико – реалистичното начало на приказките на Х.К. Андерсен. Андерсен и литературната приказкa

Той е датски писател роден в Одензе. Семейството му е било бедно, като майка му е била перачка, а баща му обущар. Учи в училище за бедни, като в същото време работи. Неговия интерес е продиктуван от баща му. Андерсен съчинява кратки съчинения под формата на пиески. Още тогава той смята, че му предстои бляскаво бъдеще. След като баща му почива заминава за Копенхаген. Там успява да завърши университет като учи и работи. През 1828 г. излиза първата му книга „Пътуване до Амагер”. Става популярен в Копенхаген, ала литературната критика го отрича. Характерът му бил мечтателен и го смятали за чудак. Пътува много и навсякъде са го приемали радушно. Пишел стихове, пиеси, романи, но остава запомнен с приказките си. През 1835 г. излиза първият му том с приказки. Андерсен черпи вдъхновението си от френската литература и приказките, които му разказват в детството. Решаващи се оказват впечатленията му от дете. В приказките на Андерсен има симбиоза между реално и фантастично, весело и тъжно. Има хумор, който осмива човешките недостатъци на богати личности. Приказките му могат да се разделят на приказки за животни, за растения, вълшебни приказки, в които има взаимоотношения между деца и възрастни. Той разказва за живота на животни и птици, които имат някакво благородство. Такива са „Дивите лебеди”, „Грозното патенце”, „Елха” и много други. В тези приказки се дават сведения за света на животните. „Грозното патенце” е наситена с богат подтекст. В нея откриваме описание на битови сцени и верни психични наблюдения. Нейния дълбок смисъл се състои в тържеството на доброто и красотата. Дори откриваме алюзия за съдбата на самия Андерсен, който в своето детство е бил подиграван и отхвърлян, но по- късно заявява своя талант, ала той проявява скромност и благородтсво не допускайки в себе си горделивото. Писателят вярва, че няма по- красиви приказки от тези създадени от самия живот. Андерсен пресъздава идеи и символи. По такъв начин са изградени приказките като „Малката кибритопродавачка”, „Ледената царкиня” и др. Сред фантастичните приказки на Андерсен са „Цветята на малката Ида” и много други. Но фантастичното не плаши децата, напротив, те добиват романтичен ореол, защото доброто побеждава злото. Приказките му са повлияни от истината за човешките отношения и съдържат непреходни мотиви. С разказа „Стария уличен фенер” Андерсен буди съчувствие към старите бедни хора. В „Новите дрехи на царя” също има отрицателно отношение към господстващата класа, но това е изразено със средствата на хумора и сатирата. Образите в нея са станали емблематични за човешката глупост и суета.

9. Литературата на “нонсенса” – Л. Карол, Д. Бисет Дж.Родари

Тази литература е модерна. Тя е повлияна както от класическия вид детска литература, така и от фолклорната традиция, но се отличава с една по- свободна художествена форма. Разказва се за добри познати неща и случки свързани с всекидневния начин на живот. Това са разкази за животни, хора, играчки. Всички говорят и пълноправно участват в човешкия свят. Реалното прелива в нереално като истината граничи с фантазията. Всичко това се разказва с чувство за хумор и кара децата да преживеят невероятните преживявания на героите. Във всекидневието на децата има безкрайно много неща, които ги карат да търсят отговори на безкрайно много въпроси.

Уис Карол е псевдонима на Чарлз Дотсън. Бил е преподавател по математика в Оксфорд. Бил е много близък приятел с трите дъщери на ректора, но любимка му била средната. Тя се казвала Алиса. Тя помолила своя възрастен приятел да напише приказката, която той разказва. През 1865 г. в две части е излязла „Алиса в страната на чудесата” и „Алиса в огледалния свят”. В книгата се описват невероятните приключения на Алиса. Героите са хора, животни и предмети. В този невероятен свят се случват неща, които може да измисли детското въображение. Често предизвикват смях. Сатирата е отличителна черта на цялата книга, като се осмива глупостта на високопоставените герои. Писателят внушава идеята, че е отминало времето на царете и цариците и без тях хората са по- щастливи. Историята предизвиква смях, но и размисъл.

Доналд Бисет е роден през 1910 г. Той е отличен литератор и телевизионен актьор. Неговите приказки са разказани най- напред в детски телевизионни предавания. През 1954 г. излиза първият му сборник с такива приказки и от тогава до сега книгите му надхвърлят 20 тома. Той сам ги илюстрира. На български език са преведени „Небивалици” и др. Историите му са разказани с много точен и изразителен език, както и фантазия. Но дори най- невероятното звучи обикновено. Най- добрите му приказки все едно са създадени от деца. Приказките му са повлияни от английските народни приказки.

Джани Родари е италиански писател (1920- 1979). Първоначално създава приказките си за учениците в училище. След като става редактор на вестник публикува приказки в отговор на поставени въпроси от децата. Най- популярните книги на Джани Родари „Приказки по телефона”, „Продавач на надежди”, „Граматика на фантазията” и др.

2 част – Българска литература

1. Възрожденска детска литература П.Р. Славейков – основоположник на българската литература и периодика за деца

Роден през 1827 г. в Търново. Има трудно и тежко детство, но получава образование в килийното училище, гръцко и турско. Като завършва Свищов в училището на Неофит Бозвели започва да учителства в Търново. От Търново отива в Севлиево, Ловеч, Елена. Застоява се в Трявна където има и къща. След това отива в Цариград. Там пише произведения за деца и възрастни, издава и вестници. Той вярва в творческите възможности на българския народ. Подкрепя идеите за модерно светско образование чрез създаване на широка мрежа от светски училища. Там малките българчета ще се учат на чист български език, ще усвояват знания за различни науки и ще се учат на патриотизъм. Той е един от ярките изразители на социална, полова и духвна свобода. Смята, че свободата може да се постигне чрез просвета и духовно извисяване. Неговите идеи намират отражение в неговите произведения за деца. Там се потвърждават и възгледите му, че исатинското развитие на националната литература може да стане на основата на фолклорната традиция. Големият му принос откриваме във факта, чв създава по идейно съдържание и значение по- художествена лирика за малките.

Основни тематични направления. Те са три, като първата е любов към родината и природата. Втората тема е любов към Русия и руските братя освободители, а третата е любов към труда и знанието. Творбите му са отпечатани в различни читанки. През 1885 г. са отпечатани стихосбирка „ Дребни стихотворения за децата”. Стихотворенията за родината са най- многобройни и основен герой е детето. То безкрайно обича своята родина. Това чувство доминира над всички останали („Татковина”). С помощта на картини, които са в светли пъсторални тонове е образа на родината, която излъчва светлина и ведрост. Това може да се види в стихотворенията „Пролет”, „Слънце”, „Утро” и др. Характерно за лириката на Славейков са творбите, които са посветени на труда, веселите детски игри и учението. Такива с а”Пчелица”, „На училище”, „Щурец и мравка”. С помощта на простия език тези стихотворения са актуални и до днес. Имат възпитателно въздействие. Славейков въвежда и темата за социалното неравенство. Това се вижда в стихотворенията „Майка и дете” и „Сираче”. Той поставя началото на миниатюрата. Основна цел на това е развитието речта на детето. Чрез веселият закачлив тон, повторенията, интонацията помагат детето да възпроизвежда кратката творба и лесно да я запомня. Той създава и диалози по мотиви от народни игрословици. Поетът добре познава детската психика. Чрез своите стихотворения, песнички, басни намират израз нравствените, идейно-политически и естетически възгледи на поета. Формирането на нравствени добродетели и усет лъм поетичната реч са сред достойнствата на славейковата поезия. Пръв разработва теми и мотиви, които по- късно се отвърждават в новата литература и са валидни и до днес. Той е основоположник на детския печат и през 1871 г. издава списания „Пчелица за българските деца”.

2.Поезията за деца след Освобождението. Жанрово диференциране художествени особености – Вазов, Дядо Благо, Чичо Стоян

Началото на  българската детска литература се поставя чрез детските стихотворения и поезия. Творят и по нови автори като И.Вазов, К.Величков и др. Те също създават детска поезия..Но не можем да говорим за прозаични детски творби, които да могат да се съпоставят по свята художествена форма. с поетичните.Същото положение е в националната литература от Паисий да Ботев.Поети1ните творби предхождат зрелите прозаични творби на Вазов, А. Константинов и др.

Лотман утвърждава подобно отношение , характерно за руската литература. Той чрез структурен анализ се стреми да обясни историческата необходимост от поезията. Една национална детска л-ра е резултат от появата на възпитателни и просветителски идеи, на нравствен идеал. Необходимостта от възникване на детска лит-ра като част от лит-рата на една нация се осъзнава на етап на съществуващо вече ест. познание за бъдещите стойности на тази лит-ра.Детската лит-ра се появява в резултат на появата на просветителски идеи, на национален нравствен идеал.Тя се нуждае от определен художествен изказ на този идеал.Първа поезията прави този идеал достояние на аудиторията , за която е предназначен. По- късно възниква необходимост от изразяване на художествената идея чрез образи.Това обяснява защо българската проза се появява половин век след възникването на поезията.Българската детска л-ра , която е възникнала първоначално като детска поезия, по – късно получава своето жанрово диференциране като детска поезия и проза.Детска л-ра следва патриотичните традиции и се стреми да възпитава любов към българския народ и България. В произведенията за деца присъстват и теми теза любовта, труда и знанието.През първите години след освобождението водещи за темите за любовта към родината и признателността към Русия, както и към онеправданите.Има силна вяра в силите на човека.Появява се пролетарска л-ра.В нея се отразява борбата срещу неправдите.Също така има и много силно влияние на руската л-ра.

3. Приноса на Елин пелин в художественото обогатяване на детската литература

Роден през 1877- 1947 г. Първият писател, който твори и за деца, и за възрастни. Работи в различни жанрове. Занимава се с редакторство на вестници и списания, има множество книги. Истинското му име и Димитър Иванов Стоянов. Роден на 30 юни в с. Байово около София. Няма високо образование, дори не завършва гимназия, но баща му е държал на образованието. Учителства в родното си село, докато не заминава за София, където редактира вестник „Жило”. Работи като библиотекар и уредник в музея на Иван Вазов. Като ученик се насочва към писане на детски произведения. Черпи своя опит от народните приказки, защото в тях може да намери образец за всичко- героично, комично, фантастично. Лириката му е поместена в различни списания и книги. Пише поеми, литературни преразказани приказки и др. Наричат го приказник заедно с Ангел Каралийчев и Ран Босилек. Редактира детски списани и вестници като „Слънчице”, „”Веселушка” и др., прави и преводи. Негови книги са „Златни люлки”, „Сладкодумна баба”, приказки в стихове „Цар Шишко”, „Три баби” и др. „Ян Бибиян” е роман за деца в две части. Централно място в твореството му има природата. В неговите стохове личат преживяванията му от родното място. В книгата му „Поточета бистри” са групирани следните теми: сезони, лъчи, които са написани в края на живота му. Стихотворението „Дядо Мраз” се появява добрият старец където има чувство за хумор. В „Пролет иде” тя е представена като девойка. Елин Пелин преразказва народни приказки, черпи сюжети и образи от автори и приказки, като „Три баби” и „Дядовата ръкавичка”.

2. „Ян Бибиян”. Елин Пелин мопже да бъде възприет според С. Янев като учстник в един култ към послушното дете, но в прозата той оародира този герой. Самият Ян Бибиян не е послушно дете. Чрез този образ Елин Пелин представя нещо различно, а това е нравствено-идейния модел в детската литература след Възраждането. Тази първа юношеска книга е трудно определима в жанрово отношение. Нито е научна фантастика, нито научен роман. Приключенията на главния герой и дяволчето Фют са вдъхновени от българската народна приказка. Но Ян Бибиян не се бори с приказни чудовища, а напротив- връща откъснатата опашка на дяволчето, но го заплашва, че ако опита да го изкуши отново ще се разправя с него и целия му дяволски род. И тук доброто възтържествува, но се внушава ироничното начало. Във втората част на романа „Ян Бибиян на Луната” героят отново е на път. Там преживява нови приключения и се среща с порасналото дяволче Фют. Но пак не иска да разкрие тайната за побеждаването на дяволите. И двата романа имат различни стилове. Има и много фантастични елементи. В романите му присъства и фантастичния елемент, който е едновременно и забавен и осмислен в житейски план. Елин Пелин се притивопоставя на доминиращия тип персонаж, който минава през редица тежки ситуации, но се поучава от тях и побеждава силата на доброто.

5. Ангел Каралийчев

Той е роден в Стражица 1902 г. и живее до 1972 г. Той дължи своята известност на прозаичните си творби. Има едно стихотворение „Орелът” и една книга „Ръж”, която съдържа различни импресии. Работата му се свърза с името на Ран Босилек и списание „Детска радост”. По поръка на Ран Босилек той написва „Житената питка”. По- късно написва приказките „Жълтици” и „Греха на дяда Ивана”. През 1925 г. се появява книгата „За малките”. След този дебют той създава приказки и разкази, а съюо преразказва български и чужди фолклорни приказки. Той е третият голям приказник в българската литература. Творчеството му надхвърля 80 книги, които са превеждани на много езици и преиздавани многократно. Той е първият български писател получил грамота „Ханс Кристиан Андерсен”. Суюо отличие има и „Астрид Линдгрен”. През 1929- 30 -35 г. се появяват трите тома на сборника „Приказен свят”. С това се бележи началото на новата българска белетристика. Всичко в този сборник е създадено на основата на фолклорния език и фолклорните представи. В този сборник патриархалният модел и нравственост се превръщат в морален модел. Ангел Каралийчев превъзмогва чуждото влияние в детската проза. Героят има ясно изразен българско самосъзнание и патриархална нравственост. Те отразяват българския бит и обичаи, както и идеяла за доброто и човечността. Книгата „Приказен свят” съдържа разнообразни приказки и разкази, легенди, исторически предания, но не нарушава усещането на нейната монолитност. Неговите книги са предназначени както за деца, така и за възрастни. С нея А. Каралийчев сближава литературата за деца и възрастни. Неговите герои живеят в един свят изпълнен с душа, докато персонажите във фолклора са обобщени. Фолклорната приказка се отличава с динамична фабола, но при Каралийчевите приказки това е нарушено, т. е. разказва за пейзажи, които забавят действието, но прибавят дълбочина и настроение. Има фантастичен момент, но фантастичното се преплита с реалното, което остава доминиращо. При Каралийчев няма недоизяснени ситуации. Също така проличава и отношението на автора към написаното, както и неговото отношение към труда и спрямо него се определят добродетелите. При А. Каралийчев също са застъпени темите за семейството и майката. Това проличава в „Майчина сълза” и др. Вижда се уважението към възрастиите и родината. В неговите произведения всички престъпления се наказват и героите му са хармонични личности. Могат да преминат през различни изпитания, но всичко си отива на мястото, като това не става чрез авторови разсъждения       . Пейзажът и диалогът допълват характеристиката на героите. Каралийчев използва лаконичен език и съразмерно е присъствието на изразните средства. Присъства и чувство за хумор, което може да бъде видяно с една ситуация или жест. Бодрото отношение е поредната прилика с Андерсен. А. Каралийчев има и други произведения като „Ането”, „Тошко Африкански”, „Мадарска легенда” и много други.

6.Българската детска литература между двете световни войни

Жанровете в детската проза между войните. Изравняват се критериите за детската проза и поезия в литературата за деца и възрастни. Този период се развива значително по обем и качество литературна продукция във всички жанрове. До този момент свързващо звено са народните приказки. Идеалът за патриархалната честност и справедливост става доминиращ. Приказки са писали почти всички писатели за деца. Те могат да бъдат авторизирани и авторови (Елин Пелин, Ран Босилек). Могат да бъдат от класически или нонсенсов тип (Ст. Цанев). Има разкази- спомени, в които детето разказва за своето детство. Тези разкази напомнят за българския патриархат с нравствените закони (Г. Райчев и др.). Отново темата е отминалия свят, но личи косвено осъждане (А. Каралийчев). Отражение на капиталистическия начин на живот, в който се спестявят драстичните мотиви. Има сюжет от историята, митологията и легендите. Романите и повестите обхващат теми и сюжети не само от областта на детския живот. Детето става пълноценен събеседник на автора. Романът се появява в различни жанрови разновидности- битов, фантастичен и др. Трябва да има очертан нравствен модел. Героите, които присъстват в прозата са деца от малкото еснафско градче или село. Тази литература утвърждава морални норми като учи на добро и човечност и вяра в бъдещето на фона на един изключително беден живот. Героите са трудолюбиви и полагат усилия, а мързелът е отрицателно качество и се свързва с всичко пороци, а бедният човек е положителен герой.

7.Съвременна поезия за деца. Тематични търсения и авторски внушения- МЛ. Исаев, Л. Милев, А.Босев.Обликът на новия герой.

Авторите през 70те, 80, 90г. продължават традициите на техните предшественици, като Д. Габе, А.Разцветников и др. Един значим автор е А. Босев.Стиховете му са събрани в сборници.Първата е “ Радостен живот”1941г. След това излиза “Кой по улицата крачи” и др.По това време лит-рата е средство за възпитание на децата.В неговите стихове се наблюдава много оптимизъм и вяра в бъдещето/Широко се застъпва и тема за гордостта от трудовия героизъм, а друга тема е тази за майката.
Има дълбоко чувство на обич и признание за грижите на майката.Той има и произведения с хумористичен характер.

МЛ.Исаев- стихосбирки” Ведрина”, “Кротки , диви и грабливи” и др.Темата за природата е характерна и тук.Например “Високи сини планини”.Друга тематика е трудовата, с която децата трябва да се възпитават на трудови навици.Такива стихотворение  е “В завода”Неговото творчество вълнува и открива нови светове на децата.Учи на вярност към родината и съхраняване на природата.

Леда Милева- стихосбирки – “Разходка в гората” и др.Най популярни стихотворения са :”Зайченцето бяло”, “НА мама “ и др.В нейните стихове няма строга ритмичност.

Основна тема е тази за майката.Нейното творчество има естетическа стойност. Освен стихотворения тя пише и кратки приказки”Работна мецана”и др.

Лъчезар СтанчевНегова стихозбирка е “Щъркел шарен дългокрак” и др.Творчеството му се отличава с достъпност.Пише леко, с чъвство за хумор.Верижките му са от тип на нонсенса.Темата за природа и тук е водеща нп. “Теменужки”.Друго известно проиведение е “Педя човек лакът брада”.Освен изброените и много други автори продължават темата за родината и труда.

8. Съвременна проза за деца. Ем. Станев, В. Петров, Й. Радичков.

Те продължават традициите на българската белетристика в началото и средата на века.В нея се наблюдава уплътняване на съвременните идеи, различните сюжети и образна с-ма.

Дебютната книга на Е.Станев е “ През води и гори”.В нея се разказва за  Повлекана и таралежът Бързоходко, които започват дълго пътешествие, чиято цел е да се приберат по родните си места. Те се срещат с обитателите на  блатата и горите.Говорят с тях.Книгата придобива вид на енциклопедия на животните и българската природа.Е. Станев и в другата си книга “Чернишка” също отразява ритъма на природния живот.Чрез тази худ. пластика при която се изобразяват животните и природата са едни от признаците ,които дават основни посоки на развитието на българската проза за деца и юноши.Навлизат герои с нов морал и светоусещане.Структурата на романите и детско – юношеските повести се усложнява Повествованието се обогатява с нови алюзии и метафори.Това може да се види в книгите на Е. Станев “Чернишка” и  “Дивата гора” на О.Василев.Социалната тема е основата на прозата за деца.това може да се види още в първият български роман на К. Малина, където е заложена темата за детето сирак. Тази тема е актуална и до днес, но днес не е разработена в българската лит-ра. На преден план излиза темата за радостното детство и утрешния ден.Е.Станев като писател анималист се интересува от природата и животните. С тяхна помощ внушава алюзии.Един от най – хубавите му разкази е “Смъртта на една птица”Затова и на гроба му има изобразена птица.