Социално- психологични закономерности Печат

1 Социално- психологични  закономерности и феномени на

общуването като обмен на информация.

1. Многоплановият характер на общуването.

Взаимодействието на човека със заобикалящият го свят се осъществява в системата от обективни отношения, които се установяват между хората в техния обществен живот, в производствената им дейност. Обективните отношения и връзки (отношения на зависимост, подчинение, сътрудничество, взаимопомощ) неизбежно и закономерно възникват във всяка реална група. Никоя човешка общност не може да развива пълноценна съвместна дейност, ако не бъде постигнато нужното взаимно разбиране между нейните членове.

Общуването е многопланов процес на развитие на контактите между хората, които се пораждат от потребностите на съвместната им дейност. Общуването включва в себе си обмен на информация между участниците в съвместната дейност: комуникативната страна на общуването. Езикът се явява едно от неговите най-важни средства. Втората страна на общуването е взаимодействието между общуващите : обмен не само посредством думите, но и чрез действията и постъпките. Третата страна на общуването предполага взаимно възприемане между общуващите. Много важно е как партньорите се възприемат и преценяват, изпитват ли предубеждение един към друг.

В процеса на общуването се разграничават три страни:

Комуникативна-предаване на информация,интерактивна-взаимодействие,перцептивна-взаимно възприемане.

Разглеждайки в единство тези три страни на общуването, можем да го характеризираме като начин за организиране на съвместната дейност и взаимоотношенията на включените в нея хора. В ежедневната си социална практика всеки човек е длъжен, по необходимост, да се обединява с други хора, да установява с тях контакти, да се стреми към взаимно разбирателство, да съобщава и получава информация. Тук общуването се проявява като елемент на дейността, тъй като най-важен е нейния информативен аспект (комуникацията).

В процеса на дейността хората не се ограничават с комуникативната страна на общуването. Чрез резултатите от своя труд хората транслират себе си, своята индивидуалност към другите. Чрез него човек “продължава себе си в другите”.

Общуването като обмен на информация.

2. 1. Ролята на езика. Езикът е средство за общуване, което осигурява комуникацията между хората. Той се разбира както от този, който съобщава информацията, като я кодира, така и от онзи, който приема тази информация като я декодира. Получателят разшифрова това значение и въз основа на него изменя своето поведение. За нормалното протичане на общуването и съвместната дейност, хората трябва да използват една и съща система за кодиране и декодиране на значенията, т.е. да говорят на един и същи език. Ако използват различни езици, никога не могат да постигнат взаимно разбиране. Библейската легенда за строежа на

Вавилонската кула е добра илюстрация на невъзможността за взаимодействие при блокиране на процесите на взаимно разбиране. Обменът на информация е възможен, ако значенията, закрепени в използваните знаци (думи, жестове, писменост), са известни на лицата, които общуват.

Значението - това е съдържателната страна на знака като елемент, опосредстващ познанието за окръжаващата действителност. Знаците опосредстват познавателната дейност и общуването. Системата от словесни знаци образува езикът като средство за съществуване, усвояване и предаване на обществено-исторически опит.

Като средство за натрупване и предаване на обществен опит езикът възниква в процеса на труда. Благодарение на общуването с помощта на езика, отражението на света в съзнанието на отделния човек постоянно се допълва с отразеното в съзнанията на другите хора – протича обмен на идеи, мисли, предаване на информация.

В общуването човек постоянно се учи да отделя същественото от несъщественото, необходимото от случайното. Той се стреми да преминава от образа на единичния предмет към устойчивото отражение на общите свойства в значенията на думите, закрепващи съществените признаци на целия клас предмети.

Думите имат определено значение, т.е. съответствие в материалния свят. Системата от значения се развива и обогатява в продължение на целия човешки живот.

2. 2. Вербална комуникация. Реч. Речта е вербална комуникация, т.е. процес на общуване чрез езика. Средствата за вербална комуникация са думите със закрепените в значения. Различаваме писмена и устна реч. Последната, на свой ред, се подразделя на диалогична и монологична.

Най - простата разновидност на устната реч е диалогът, т.е. разговор, който се поддържа между събеседници, които заедно обсъждат или решават определени въпроси. Особеностите на тази форма на общуване зависят от степента на взаимно разбиране между събеседниците. Голямо значение има степента на емоционална възбуда при разговора. Емоцията в речта проличава не само по интонациите. Често тя става причина говорещият да използва различни думи, словесни обрати.

Втората разновидност на устната реч е монологът: думи, произнасяни от един човек, който се обръща към друг или група

други лица. Той има по-голяма композиционна сложност, изисква завършеност на мисълта, по-точно спазване на граматичните правила, строга логика и последователност на изложението.

За да можем да построим стегнато изложение трябва:

да уточним опорните му пунктове;

да съставим план - кои въпроси ще засегнем; подбираме информацията, която считаме за нужна и отсяваме второстепенното;

да конкретизираме в съзнанието си основната теза, извода, на който желаем да наведем аудиторията;

да преценим правилно времето, в рамките на което да вместим изказването си, за да успеем да задържим вниманието;

да подберем правилно изразните средства според равнището на нашите познания и преценката ни за подготовката на слушателите; предвиждаме общата конструкция на фразите, граматическите форми, подходящи фонетични съчетания.