Сюжет и композиция на романа на Димитър Талев Железният светилник (план на урок по литература) Печат

ПЛАН НА УРОК ПО ЛИТЕРАТУРА ЗА 12-ти КЛАС, СИП

Тема на урока: “ЖЕЛЕЗНИЯТ СВЕТИЛНИК”- ЗАМИСЪЛ И КОМПОЗИЦИЯ

1)Встъпление:

Откакто свят светува, всичко ново (колкото и рационално да е то) много трудно си пробива път. Особено яростна съпротива на това ново оказва възрастното поколение. Този проблем е третиран не в една и две творби на световни и български творци. Една от тези творби е и романът на Димитър Талев “Железният светилник”.

Защо Димитър Талев озаглавява първата част на своята тетралогия “Железният светилник”?

За да стигнем до отговора на този въпрос, трябва да отговорим предварително на следните въпроси:

1. Как авторът показва историческото време?

Д. Талев възкресява образа на родното си място и го увековечава под името Преспа. Улавяйки  движението на историята, творецът създава исторически роман от възрожденски тип. От Паисий до Ботев и от Вазов до Талев патриотичната тема е водеща в българската литература. Голямата любов на Талев е Македония, той разкрива вековните устои на българщината в тези земи.

2. Какво е разбирането на писателя за историята и за движещите й сили?

В центъра на авторовото внимание са закономерностите на епохата и отражението им върху социалната биография и националното самосъзнание на народните маси върху формирането на ренесансовата личност в условията на закъснелия македонски възрожденски процес, който е неотменна част от Българското възраждане. Историческото време си има свой образ, то формира житейските съдби на героите.

3. Какво е разбирането на Талев за човека и неговата ценностна система, включваща го в динамиката на историческия процес?

Семейството и родът са изходната точка на историята. Личното винаги е историческо. Затова човешкото присъствие в романа е предопределено от участието на човека в историческия процес, от усета за промяна, за движение по нов път, който ще го отведе в бъдещето. Писателят тръгва от семейството и рода към историята- индивидуалната съдба на героите илюстрира общата историческа съдба, историческите тенденции на времето.

Заглавието на романа е етап в предразбирането на художествения текст. Светилникът е железен, стародавен. Неминуемо е мъдростта на миналото да не се сблъска с новата възрожденска “ерес”. Създава се впечатление за наивизъм, но този наивизъм е функционален, той е част от общата стилистика на произведението. Той е проявен в:

-                                  композицията

-                                  сюжетните ходове

-                                  поведението на персонажа

Какво означава понятието “композиция на художествено произведение”?-

Постройка на литературна творба. Чрез нея всяка сцена, действие и образ заемат определено място. Тя има близка връзка със сюжета.

А какво означава “сюжет”?- система от събития, която позволява да се разкрият характерите на героите и участието им във възникналите конфликти.

2)Записва се заглавието на урока:

“Замисъл и композиция на романа “Железният светилник”.

Сюжетът на романа е съсредоточен върху съдбата на семейство Глаушеви. Композицията е еднопосочна- тя подрежда събитията едно след друго.

3)Записва се първа точка от плана на урока:

1.Кръгова композиция- повествованието започва от семейно- битовата сфера, върви към обществения живот и се връща пак към семейство Глаушеви.

Авторът проследява развитието на родовото, което е характерно за християнството, за религията изобщо. Целта е не само да се разкрият двамата герои, не само да се покаже, че се разрушава старият род, а да се създаде и новото начало: Султана- Стоян. Така е устроен целият живот- по пътя към създаването винаги има грях, който ще трябва да бъде реализиран, който после ще се изкупува, за да продължи животът след това.

4)Записва се втора точка от плана на урока:

2.Символиката на заглавието- просветляване, пробуждане, преодоляване на мрака, символ на българския дух, който не е угаснал в годините на робството.

Много малко присъства в романа с прякото си проявление робството. Стоян бяга от селото, за да се спаси в града. Но той само предполага как биха постъпили с него. Прокарана е идеята за непрестанните сблъсъци между старото и новото.Старият Глауш като че ли е забравил за своя внук. Това също влиза в постановката на патриархалното семейство, животът в което тече като че ли на приливи и отливи.И хаджи Серафимовата внука остава самотна- такъв е естественият ход на живота този ход не може да бъде променен. Това си идва отвътре: пожар, грабеж, наличие или липса на пари. И двамата герои са естествени представители на този патриархален бит. Има нещо общо между тях- и двамата са самотници. Стоян е направил първата си крачка, когато тръгва към града. Как е приет?- като човек от село, той е чуждият, почти безимен: “Та вие, селяните, барем половината сте Стояновци!”. Естествено е това събиране въпреки ролята на групировката, защото се прави в името на рода. И по-нататък Султана е тази, която насочва и определя. Стоян може да бъде само трудов човек, а тя е неговата стихия. Той трудно ще намери място сред еснафа (случаят с  тепсията).

5)Записва се трета точка от плана на урока:

3.Пространствено–времева цялост на епическото повествование- максимално стеснено в пространството и разширено във времето (около Султана и нейния род).

Физическото време обхваща 31 години- от края на зимата на 1833г. до първите дни на 1865г. романът започва с бягството на 20-годишния Стоян и завършва със сватбата на неговия син Лазар. Въпреки множеството събития, които се случват през тези години, като че ли главната цел на Талев е да открои между другите герои Лазар Глаушев. Очертан е и главният проблем: всички онези фактори (борба за независима българска църква, създаване на българско читалище и българско училище), които ще доведат до национално осъзнаване на българския народ. Често Талев представя големи отрязъци от време с няколко изречения. Раждат се деца, учат се, проявяват своите интереси. Лазе отива в българско училище, защото така препоръчва съседът. Лазар е този,който подема идеята за промените в живота. Наред с него- продължителя на традицията- се появява типично новият възрожденец- Рафе Клинче. Той не може да бъде одобрен, не се посвенява да поставя условия. Различен, непонятен, но уверен във възможностите си , че може да направи нещо прекрасно.

Т. Жечев казва: “Композиционният принцип на тетралогията на Талев … е възрожденският принцип за приемствеността на поколенията.”. Приемствеността се основава на бавното отричане на старото и налагане на новото в живота на героите, и още повече в обществения живот на града. Когато героите на Талев се откроят от общия стремеж към порядък, тогава те стават ненужни, нефункционални за романовото действие.

6)Записва се четвърта точка от плана на урока:

4. Начин на интерпретация на историческите факти чрез бита и народопсихологията на персонажа.

Много бързо след женитбата на Султана умира баба й. Защо Лазар, виждайки, че Божана е болна, й обещава обич, но девойката не остава жива? Защото тя би била пречка в развитието на романовото действие. Ния се жени за Лазе, когато вече я няма Божана, но го няма и Аврам Немтур, който е най-върлият противник на българското по тези земи. Изгарянето на имота води и до физическото изгаряне (смъртта) на героя. А Ния има правото да върви по своя път. Верността към традицията прави от Султана една консервативна стихия. Подчинявайки се на разума си, тя носи мотива за Средновековието, а въплъщението на Ренесанса- Катерина- се подчинява на гласа на сърцето и плътта. Извършвайки грях, тя се отклонява от идеята за изначалния порядък, движеща останалите герои. Съществуването й по-нататък е невъзможно и непродуктивно и тя е отровена от собствената си майка. В образа на Рафе Клинче новият възрожденец излиза на сцената- разхожда се извън града, за да наблюдава живата природа, която после намира място в иконостаса. В него (иконостаса) е вплетен образът и образът на Катерина, който може да се види при светлината на запалена свещ- това е новото, непонятното. Непонятен е и неговият автор, затова не може да създаде семейство. Новият възрожденски творец оставя това, което са създали умът, обичта, сърцето и ръцете му. Трагедията на майката се проявява в това, че Султана, успяла да се пребори със своята среда, не успява да влезе в единомислие с Бога. Авторът внушава идеята, че стотици Султани са запазили българското.

Според голямата концепция на Талев личното няма живот, ако по някакъв начин не се съвместява с общото русло на традицията.

Имайки предвид схемата за композиция на художествено произведение, можете ли да определите нейните компоненти в романа?

Експозиция: двата момента за двата рода (на Стоян Глаушев и на хаджи Серафим).

Завръзка: срещата между Султана и Стоян

Кулминация:

-                                  по отношение на Лазар- предопределението ме да върви като защитник на българщината

-                                  по отношение на Султана- смъртта на Катерина

-                                  по отношение на възрожденския тип- създаването на иконостаса

Развръзка: последните страници, но това е относително, защото “Железният светилник” е част от тетралогия, която се продължава със същите герои.

7)Записва се пета точка от плана на урока:

5. Особености на композицията:

а) ретардация;

б) ретроспекция;

в) многоплановост на повествованието;

г) монолитност на характерите;

е) езикови елементи- местен колорит с лека стилизация;

д) авторов реализъм, морализъм и романтизъм.

Творбата на Талев е размисъл за новото, което постепенно покълва в душата на българина. В това произведение авторът подготвя и разширяването, продължаването на епопеята. Епически спокойното слово на писателя въздейства като носталгична приказка за миналото, а същевременно провокира към размисъл за настоящето.

8)Оценка на работата на класа.

 

 

 

Снежана Белчева