Политиката на община Перник за развитие на туризма в областта Печат

Пернишка област е разположена в най-западните части на България, така нареченото “ Краище”. В горното течение на река Струма, между югозападните склонове на Витоша, североизточните на Голо бърдо, източните на Черногорските възвишения и южните на Люлин планина. Областният център е град Перник. Той е в непосредствена близост до столицата София (около 30 км. от нея)  през него преминават важни вътрешни и международни пътища, свързващи София с Благоевградска и Кюстендилска област и чрез тях с териториите на Егейския и Адриатическия басейн. На северозапад и запад границата на областа върви по държавната граница с република Сърбия.

Общата площ на областа е 461,1 кв.км., а общия брой население 106 312 хиляди души. Областа е на 10-то място по население в страната и на 29-то място по територия. Областният център е град Перник, а общини са Радомир, Земен, Ковачевци, Трън, Брезник и Батановци. Населението на град Перник по последни данни на НСИ е 84 949 хил. души.

На 31 км. запад – югозападно от София в Пернишката котловина е разположен град Перник – административен, стопански и културен център. Историята на селището датира още от късния неолит, което е просъществувало през всички исторически епохи . На територията на областа живеели тракийските племена лееите и агияните. През VII в. идват славянски заселници. В началото на IX в. селището е включено в пределите на българската държава. Поради важното му военностатегическо положение тук е изградена силна крепост. Перник е последният град, които пада под византийска власт. По-късно името му се споменава в турските регистри като владения на Софийския бейлербей. След освобождението града израства бързо като един от първите индустриални центрове в страната. Възходът на Перник е свързан с разработването на богатите каменовъглени запаси в областа. С разрастването на каменовъгленото производство се засилва притокът на работна ръка.

Туризмът в областта не е много добре развит, но има традиции. В последните години се работи целенасочено към развитие на тази сфера. Преди няколко години броят на хотелите и хижите намаляваше, но последните две години се усеща засилване в тази област. Все повече хора се наслаждават на така наречения селски туризъм, защото природата в областа  има характерни особености. Има реална възможност за развитие на оздравителния туризъм, ловния туризъм, младежкия туризъм и т.н.

Броят на средствата за подслон според НСИ е следният:

 

1. СРЕДСТВА ЗА ПОДСЛОН

 

 

 

 

 

(Брой)

 

2004

2005

2006

2007

2008

 

 

 

 

 

 

Общо

10

11

12

 

 

Хотели

3

4

4

 

 

Къмпинги

-

-

-

 

 

Хижи

7

7

7

 

 

Други места за краткосрочно настаняване

-

-

1

 

 

Броят на хотелите и хижите е сравнително малък в сравнение с този в развитите туристически райони.

Броят на леглата в средствата за подслон, което е основен показател за нивото на развитие на турезма в областта е следният:

2. ЛЕГЛА В СРЕДСТВАТА ЗА ПОДСЛОН

 

 

 

 

 

(Брой)

 

2004

2005

2006

2007

2008

 

 

 

 

 

 

Общо

721

732

786

 

 

Хотели

487

511

511

 

 

Къмпинги

-

-

-

 

 

Хижи

234

221

221

 

 

Други места за краткосрочно настаняване

-

-

54

 

 

Броят на легладенонощията в експлоатация в следствата за подслон е следният:

3. ЛЕГЛАДЕНОНОЩИЯ В ЕКСПЛОАТАЦИЯ В СРЕДСТВАТА ЗА ПОДСЛОН

 

 

 

 

 

(Брой)

 

2004

2005

2006

2007

2008

 

 

 

 

 

 

Общо

263866

267180

286890

 

 

Хотели

178222

186515

186515

 

 

Къмпинги

-

-

-

 

 

Хижи

85644

80665

80665

 

 

Други места за краткосрочно настаняване

-

-

19710

 

 

Реализираните нощувки в средствата за подслон, друг основен показател, са следните:

7. РЕАЛИЗИРАНИ НОЩУВКИ В СРЕДСТВАТА ЗА ПОДСЛОН

 

 

 

 

 

(Брой)

 

2004

2005

2006

2007

2008

 

 

 

 

 

 

Общо

19539

26669

58916

 

 

Хотели

18532

25756

53886

 

 

Къмпинги

-

-

-

 

 

Хижи

1007

913

1227

 

 

Други места за краткосрочно настаняване

-

-

3803

 

 

Както се вижда реализираните нощувки са изключително малко в сравнеие с мателиалната база с която разполага общината.

Реализираните нощувки от чужденци са:

8. РЕАЛИЗИРАНИ НОЩУВКИ ОТ ЧУЖДЕНЦИ В СРЕДСТВАТА ЗА ПОДСЛОН

 

 

 

 

 

(Брой)

 

2004

2005

2006

2007

2008

 

 

 

 

 

 

Общо

4046

4150

7257

 

 

Хотели

4046

4150

7011

 

 

Къмпинги

-

-

-

 

 

Хижи

-

-

40

 

 

Други места за краткосрочно настаняване

-

-

206

 

 

Реализирани нощувки от българи

9. РЕАЛИЗИРАНИ НОЩУВКИ ОТ БЪЛГАРИ В СРЕДСТВАТА ЗА ПОДСЛОН

 

 

 

 

 

(Брой)

 

2004

2005

2006

2007

2008

 

 

 

 

 

 

Общо

15493

22519

51659

 

 

Хотели

14486

21606

46875

 

 

Къмпинги

-

-

-

 

 

Хижи

1007

913

1187

 

 

Други места за краткосрочно настаняване

-

-

3597

 

 

Сравнението мужду таблица 8 и 9 показва, че преобладаващият дял туристи са пада на българските, като броят им надвишава три пъти този на чуждестранните туристи. Откроява се също и много голямото увеличение на броят на реализираните нощувки през 2006 година в сравнение с 2004.

Реализираните нощувки в средствата за подсрон по тримесечия както следва:

10. РЕАЛИЗИРАНИ НОЩУВКИ  В СРЕДСТВАТА ЗА ПОДСЛОН ПО ТРИМЕСЕЧИЯ

 

 

 

 

 

(Брой)

 

2004

2005

2006

2007

2008

 

 

 

 

 

 

Общо

19539

26669

58916

 

 

І тримесечие

4699

3764

10593

 

 

ІІ тримесечие

5092

6798

15963

 

 

ІІІ тримесечие

4429

6756

13170

 

 

ІV тримесечие

5319

9351

19190

 

 

 

 

 

 

 

 

Можем да обобщим въз основа на таблица 10 че броят на реализираните нощувки е най-голам през второто и четвъртото тримесечие от годината. Това може би е обусловено то икономически и стратегически причини. Като цяло красотата на региона изпъква най-много през тези две тримесечия.

Пернишка област спада към Софийски туристически район. Районът е беден на туристически ресурси, особенно когат го съпоставим с Черноморския и Западно Родопски/Пловдивски райони. Могат да се развиват планински (ски и летен климатичен), балнеолечебен, спортен и културно-познавателен туризъм.

Туристически обекти в областа са Националния парк Витоша, резерватът Острица, Крепоста Кракра, неописуемо красивото Трънско ждрело, минералните извори в областа, няколкото късносредновековни манастира в областа, дори посещението на промишлени предприятия с познавателна цел. Туристическите обекти в самия град Перник също не са малко. Окръжният исторически музей, които се намира в централната част на града, в него се съхраняват над 40 000 експоната. От различни периоди от българската история: материали от раннонеолитните селища в областа, от тракийското светилище в кв. Даскалово, Режанското съкровище, предмети от крепоста Кракра, уникалният печат на цар Петър I. В етнографския отдел се съхраняват традиционни облекла от различните краища на областа. Специално място е отделено на уникалните сурвакарски маски. Други исторически обекти свързани с новата история са: Мемориалният комплекс на Георги Димитров и революционните борби на пернишките миньори, други места свързани с революционната дейност на Георги Димитров, места свързани с дейноста на Темелко Ненков и Иван Гарванов. Дворецът на културата, в който се помещават драматичния театър “Боян Дановски”, областната библиотека “Светослав Минков”, художествената галерия. Важен туристически обект е крепоста Кракра, намираща се при пролома Кървавото на р. Струма. Въпреки че крепоста е средновековна, в по дълбоки пластове са открити доказателства, че там е имало крепости още V – IV в. пр. н. е. В последната година по проект на Община Перник разкопките на крепокта Кракра са въстановени.

Културните прояви са свързани с всеки празник национален или на града. В  драматичния театър “Боян Дановски” непрекъснато се играят постановки с местни и столични артисти. Градът е член на ФЕКГ – фондация на европейските карнавални градове. На всеки две години се провежда международен карнавал на маскарадните игри, свързан с характерните за региона сурвашкарски и кукерски игри. В момента този фестивал е най-голямата културна проява в града, гостуват много български и чуждестранни гости, като участници и зрители. На последният карнавал гостуваха групи от Ирландия, Индия, Китай, Полша и т.н.

В последно време все повече се засилва интереса на столичани към загадъчният Пернишки край, пълен с неочаквано красиви църкви по селцата и с меките силуети на ниски планини с красиви старинни имена - Конявска, Рудини, Пенкьовска, Еловишка, Ездимирска, Вискяр... Като всяко близко нещо Пернишко никога не е провокирало истински любопитството на жителите на София. А това е груба грешка. Най-ценното на всички маршрути е, че в рамките на един ден можеш да отидеш и да се върнеш с автомобил. Дали ще избереш да се насочиш към Брезник и Вискяр планина, дали към Трън и Руй планина, дали към Земен и Конявска планина, бистрата природа, пестеливият пейзаж и църковната старина.
Миналата година излезе една полезна книга, която много облекчава подобна задача. Авторите на „Шетба из Пернишко" Симеон Мильов и Росен Иванов, дългогодишни изследователи на този край, заедно с фотографа Бойко Йорданов са направили един истински наръчник за подобни еднодневни турове. „Няма друга покрайнина в България с 16-17 планини и между тях на завет - три котловини", пишат авторите. Сиреч - за 16-17 дена можеш да хвърлиш по едно око навсякъде.
Един от най-достъпните маршрути минава по източния ръб на Пернишка област, по склоновете на Витоша и Верила и включва Кладница, Чуйпетлово, Боснек, Горна Диканя и Дрен. Село Кладница се намира в западното подножие на Витоша, върху двата бряга на р. Танчовица, на 25-30 км от София и на 16-20 км от Перник. Пътят е павиран и достъпен през цялата година. Селото се споменава в турски регистри от 1576 и 1728 г. под името Кладниче. В меко време природата около Кладница е изключително подходяща за пикници, особено за семейства с малки деца. Малко над селото се намира манастирчето „Св. Николай", строено през 1841 г. и съживено от няколко години благодарение на усилията на софийския свещеник Илия Христов. В манастирската църква е изографисано уникално изображение на Св. Троица, единствено в родната иконография. На излизане от Перник в посока Радомир се виждат руините от крепостта на болярина Кракра. Две десетилетия Кракра Пернишки отстоява българската независимост в този район, отбивайки атаките на Василий II Българоубиец. Крепостта му пада в ръцете на византийците чак през 1018 г., 4 години след разгрома на Самуиловата армия.
Верила е планината, свързваща Витоша и Рила. Горна Диканя е село, разпръснато на махали. Мястото е особено атрактивно през лятото покрай микроязовирчето, където можеш да караш сърф или да ловиш риба.
Дрен е най-голямото село в региона.
Отсечката от магистрала „Струма" между Драгичево - Дупница вече е завършена и пътят дотам отнема само половин час. През Долна и Горна Диканя пътуването е по-бавно, но гледката - по-живописна. Благодарение на усилията на сдружение „Св. Петка" в Дрен и лично на един от най-активните му членове, известния български скулптор проф. Емил Попов, който е родом оттук, за няколко години бяха събрани средства и бе ремонтирана фасадната част на църквата „Св. Петка". В Мали Дрен се намира ателието на скулптора. Планината Голо бърдо се издига почти в средата на Пернишка област. Тя разделя Пернишко-Брезнишкото поле, известно под името Граово, от Радомирското поле, носещо името Мрака. Симеон Мильов споменава в книгата си, че някога тази планина била обрасла с гъста дъбова гора, изсечена впоследствие от „углярите", хората, които са добивали дървени въглища за производство на желязо в Самоковско, Витоша и Ерулска планина. В подножията на планината се намират селата Старо село, Студена и Друган и градовете Перник и Радомир. В Старо село се намира най-голямата и най-стара църква в региона, Св. Никола", строена не в средата на XIX в., когато са строени повече от църквите по селата, а цял век по-рано - през далечната 1761 г., по времето на написването на „История славянобългарска" от Паисий Хилендарски. Преди ремонта, извършен с помощта на местен строителен предприемач, на една от стените още можеше да се разчете надписът: „Довърши се тази църква „Св. Никола" през лято 1761-во с помощта на Игнат. Много се измъчи той..." Сега надписът е заличен. Легендата разказва, че местният чорбаджия Игнат получил с цената на огромни подкупи разрешение от турската власт за строеж на малка църква. На своя глава той я вдигнал толкова голяма, колкото е сега. Дошлият за проверка ага поискал на свой ред наниз жълтици, за да прикрие нарушението. Така църквата била построена с цената на много злато. Конявска планина разделя Радомирската от Кюстендилската и Дупнишката котловина. Тя затваря като скоба долния край на Пернишка област. В западния дял на планината е разположен гр. Земен. Тук се намира прочутият Земенски манастир „Св. Йоан Богослов". С оригиналната си кубична форма (9 на 9 на 9 м) църквата на манастира е един от най-ценните паметници на средновековната българска архитектура, съизмерим по значение с Боянската църква. Уникалните стенописи вътре от 1354 г. са считани за шедьовър на българското изобразително изкуство. Фреските на владетеля на Велбъждкото деспотство Деян и жена му Доя продължават да удивляват с новаторството и майсторството на изографисването си. Тук се намира и едно от най-старите по нашите земи стенописни изображения на св. Иван Рилски. Околните манастирски сгради обаче са полуразрушени.
До село Жабляно има действащ старостилен манастир, управляван вещо от игумена Касиан, бивш атомен физик. Братството наброява повече от 20 монаси, които разполагат със селскостопанска техника и обработват целогодишно огромни масиви от насаждения. Понякога монаси от Жабленския манастир продават своя продукция на пазара Римската стена в София. Жители на „Лозенец" споделят, че манастирските ябълки например изобщо не гниели и лекували най-различни заболявания. Но монасите рядко се появяват на пазарчето. Ако нямате късмет да ги срещнете, ще трябва вие да се разходите до Жабляно.
Това е съвсем малка част от благодатните маршрути из Пернишка област.

Освен историческите и културни забележителности природният облик в областа е неповторим Ждрелото на река Ерма (намира се на 3 км от град Трън по поречието на реката).Река Ерма извира в Сърбия, после влиза на наша територия и минава през известното ждрело край Трън. Има изграден мост, от който безопасно може да се наблюдава този природен феномен и да се усети цялата му красотата.
От южния край на ждрелото води началото си Трънската екопътека, която е с дължина 13 км, като преминаването по цялата пътека отнема около 8 часа. Друг изходен пункт за екопътеката е село Банкя, в близост до което се намира и Ябланишкото ждрело.
Пътеката представлява серия от равни участъци, стръмни изкачвания и слизания, мостове и стълби.
Витоша е първият национален парк не само в България, а и на Балканския полуостров. Той е обявен на 27. 10. 1934г. и е заемал площ от 6 401ха. Тази територия неколкократно е променяна, а паркът става "народен" (1936г) и "природен" (2000г). По настоящем природен парк "Витоша" заема територия от 26 606ха. В него са включени два резервата. БИСТРИШКО БРАНИЩЕ (1 061ха) е обявен заедно с парка, като основната цел на обявяването му е била да съхрани смърчовата популация в басейна на Стара река (горната част на Бистришка река). Днес голяма част от дърветата са на възраст над 120 години, а височината им достига 35м. Съвсем заслужено през 1977г . Бистришко бранище е обявен за биосферен резерват и е включен в програмата на "ЮНЕСКО"- "Човекът и биосферата". ТОРФЕНИЯТ РЕЗЕРВАТ е с площ 1 041ха и включва торфищата във високите части на планината между Черни връх и вр. Черната скала. Те са на възраст до 1500г. и на места торфния слой достига дебелина 60см. Тук се срещат 300 вида мъхове и 500 вида водорасли, а също така красиви и редки цветя. В м. Киселище се намира витошкият дендрариум, където на площ от 1400 дка могат да се видят интересни дървесни и храстови видове.
В северната част на планината има множество хижи, почивни станции и хотели. Първата хижа е "Алеко", намираща се в м. Киселище и попадаща сега в пределите на туристическият център "Алеко". Много бързо след нея се появяват хижите "Селимица", "Кумата", Фонфон", "Тинтява", "Еделвайс", "Момина скала" и др. В парка са прокарани над 290км алеи. Изградени са 6 ски- писти с дължина 13, 6км, 2 кабинкови ("Княжево- вр. Копитото" не функционира) и 4 седалкови въжени линии и 7 стационарни ски- влека. В планината има множество изкуствени водни площи, чешми, беседки, почивни кътове и др.

В областа се намира село Рударци известно още от десетилетия като балнеоложки и минверален курорт. Преди няколко години беше реставриран и сега функционира безотказно, близоста до София провокира много столичани да прекарват почивните си дни там. Зебелязва се и голямо търсене на имоти в областа.

На територията на село Рударци се намира минерален извор и съответно минерален плувен басейн (открит и закрит); 10 броя заведения за развлечение(кафета, механи, кръчми, ресторанти), които през летни и почивни дни са пълни; два обекта частен и общински предлагащи нощувка.Условията които изброих се приемат цялата общност, като сериозна предпоставка за развитие на туризма на територията на селото. Като наличен фактор се приема и девствената природа на планината над с. Рударци, а също така и изградените връзки с хижите-Златни Мостове, Рудничар, Звездица, Острица и пътя за Черни връх, както и изградените заслони и места за отдих с над 200 места.

Община Перник работи усилено за пдобряване и развитие на условията за туризъм в областта. Някои от основните проекти във връзка с туризма са следните.

В отделните общини в областа имат и различия във връзка развитието и броят на средствата за подслон, което става ясно от следната таблица

Легла

721

732

786

Легладенонощия

263866

267180

286890

Реализирани нощувки

19539

26669

58916

в т.ч.от чужденци

4046

4150

7257

Пренощували лица

6210

6080

13331

в т.ч.от чужденци

869

932

1685

 

 

 

 

Брезник

 

 

 

Средства за подслон

-

-

-

Легла

-

-

-

Легладенонощия

-

-

-

Реализирани нощувки

-

-

-

в т.ч.от чужденци

-

-

-

Пренощували лица

-

-

-

в т.ч.от чужденци

-

-

-

 

 

 

 

Земен

 

 

 

Средства за подслон

-

-

-

Легла

-

-

-

Легладенонощия

-

-

-

Реализирани нощувки

-

-

-

в т.ч.от чужденци

-

-

-

Пренощували лица

-

-

-

в т.ч.от чужденци

-

-

-

 

 

 

 

Ковачевци

 

 

 

Средства за подслон

-

-

-

Легла

-

-

-

Легладенонощия

-

-

-

Реализирани нощувки

-

-

-

в т.ч.от чужденци

-

-

-

Пренощували лица

-

-

-

в т.ч.от чужденци

-

-

-

 

 

 

 

Перник

 

 

 

Средства за подслон

5

5

6

Легла

501

490

544

Легладенонощия

183346

178850

198560

Реализирани нощувки

17147

24266

57052

в т.ч.от чужденци

4042

4125

7153

Пренощували лица

4934

5481

12567

в т.ч.от чужденци

868

924

16487

 

 

 

 

Радомир

 

 

 

Средства за подслон

3

3

3

Легла

155

153

153

Легладенонощия

56730

55845

55845

Реализирани нощувки

1986

1658

1588

в т.ч.от чужденци

4

25

98

Пренощували лица

870

424

544

в т.ч.от чужденци

..

8

31

 

 

 

 

Трън

 

 

 

Средства за подслон

2

3

3

Легла

65

89

89

Легладенонощия

23790

32485

32485

Реализирани нощувки

406

745

276

в т.ч.от чужденци

-

-

6

Пренощували лица

406

175

220

в т.ч.от чужденци

-

-

6

Индикативна таблица към Плана за развитие на община Перник 2007-2013 г.

 

 

 

Кодове

 

 

 

 

Мерки, програми, проекти, действия

Приоритет  (и)

Срок (период)

 

 

Отговорна институция

Съизпълнители и изпълнители

Необходими сред­ства (хил. лева)

 

 

 

Забележка

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

1

2

3

4

5

6

11

 

 

Втори приоритет на втора стратегическа цел - превръщането

на община Перник в привлекателен район за (масов)

отдих на Со­фий­ско-Пернишката

агломе­рация

 

 

Мярка - Разширяване и обогатяване реализацията на рекреационния и

курортен потен­циал на Пер­ниш­кия дял на Природен парк „Витоша” и

на селищата от района

 

 

Програма – Развитие на функциите на селата Рударци, Кладница, Студена и Боснек като изходни пунктове за ту­ризъм и на Рударци като курортно се­лище, включваща следните проекти:

2.2.

2006 - 2012

Общинско ръковод­ство

Min

1 000

 

 

Проект – Създаване на условия и на­сърчаване из­граждането на обща при­емна и специализирана ту­рис­­ти­ческа инфра­струк­­тура

2.2.

2008 - 2012

Общинско ръковод­ство

 

*

 

 

Проект – Организиране на маршрутен екологичен транспорт до съществува­щия туристически център „Селимица” и до с. Чуйпетлово.

2.2.

2008-2010

Общинско ръковод­ство

 

*

 

 

Програма - Съвместни действия с ди­рек­цията на Природен парк „Вито­ша” по реализацията на предвиж­да­нията на Плана за управление на парка

2.2.

2006-2013

Общинско ръковод­ство + дирекция ПП „Витоша”

Min

200

 

 

Програма – Обновяване на подробните устрой­ст­вени планове (чрез частични изменения или нови плано­ве), на се­лата от привитош­кия район, както и на части от терито­рията на Приро­ден парк „Витоша”.

2.2.

2008-2010

Общинско ръковод­ство

----------------------

Фирми след търг

30 - 50

 

 

Мярка - Разширяване и интензифициране потенциала за отдих – вилен и

излетен - на юж­ните скло­но­ве на Люлин и стимулиране рекреационните

функции на селата от района

 

 

2.2.2.1.

Подрограма на програма 2.1.7.1.0 – Усъ­­вършенстване и развитие на мест­ната път­на мре­жа за разширяване  до­стъп­ността на юж­ните склонове на Лю­лин

2.2.

2008-2011

Общинско ръковод­ство + Столична община + община Божурище + МРРБ

 

 

 

2.2.2.2.0.

Програма -  „Люлин – територия за излетен и вилен отдих”, включваща:

2.2.

2006 - 2013

Общинско ръковод­ство + МЗГ

 

 

2.2.2.2.1.

Проект – Проучване за локализация на райони за екскурзионен туризъм и зо­ни за вилен отдих

2.2.

2006 - 2007

Общинско ръковод­ство

 

 

2.2.2.2.2.

Проект – Предоставяне терени от ДГФ за изграждане приемна ту­рис­тическа инфраструктура и осигу­ря­ването им с техническа инфра­структура

2.2.

2009 - 2013

Общинско ръковод­ство + МЗГ

 

 

2.2.2.2.3.

Проект – Създаване на поземлени и ус­тройствени условия за изграж­да­не на ваканционни (вилни) селища

2.2.

2009 - 2013

Общинско ръковод­ство + МЗГ

 

 

2.2.2.2.4.

Проект - Насърчаване вилното стро­­и­тел­ство и подобряване на качествата на средата за обитаване в прилежа­щи­те села (Люлин, Диво­тино, Радуй, Рас­ник, Вискяр).

2.2.

2009 - 2013

Общинско ръковод­ство

 

 

2.2.2.3.

Програма -  Залесяване на западната част на Люлин планина

2.2.

2009-2013

Община Пк и МЗГ

 

 

2.2.3.

Мярка - Активизиране използването на рекреационния

потенциал и ресурси на Голо бър­до.

2.2.3.1.

Програма за пълноценно използва­не на рекреационния потенциал и ресур­си на Голо бърдо, включваща следите проекти:

2.2.

2010 - 2013

Община + община Радомир + частен сектор

 

 

2.2.3.1.1.

Проект - Насърчаване развитието на с. Кралев дол, и кварталите Калкас и Бела вода ка­то из­ход­ни туристически пунктове

2.2.

2010 - 2013

Общинско ръковод­ство+ частен сектор

 

 

2.2.3.1.2.

Проект - Развитие на приемната турис­тическа инфраструктура в плани­ната

2.2.

2010 - 2013

Общинско ръковод­ство+ частен сектор

 

 

2.2.3.1.4.

Проект - Развитие и доизграждане на инфраструк­турата за зимни спортове

2.2.

2010 - 2013

Общинско ръковод­ство+ частен сектор

 

 

2.2.4.

 

Мярка - Реализиране на значителния природен

потенциал на общината за развитие на

екологичен и други форми на ал­­тернативен

тури­зъм, вкл. чрез междуобщинска ко­ор­динация

и коопери­ране с общините Брезник, Трън и Земен

2.2.4.1.

Програма - Концепция и програма за развитие на екотуризъм в защитените територии и природни феномени, включваща следните проекти:

2.2.

2009-2011

Общинско ръковод­ство + МОСВ + МЗГ (дир. ППВ)

 

 

2.2.4.1.1.

Проект - Включване на пещерата „Дух­лата” в екомаршрут

2.2.

2009-2010

Общинско ръковод­ство + МОСВ + МЗГ (дир. ППВ)

 

 

2.2.4.1.2.

Проект - Благоустрояване на нови учас­тъци от пещерата „Духлата”  и из­граждане довеждаща и приемна инфра­структура

2.2.

2009-2010

Общинско ръковод­ство + МОСВ + МЗГ (дир. ППВ)

 

 

2.2.4.1.3.

Проект - Нови „зелени” и „тематич­ни” екопътеки в природен парк „Вито­ша” и по­дър­жания резерват ”Острица

2.2.

2009-2010

Общинско ръковод­ство + МОСВ + МЗГ (дир. ППВ)

 

 

2.2.5.

Мярка - Създаване на условия за реализиране на потенциала

на материалното и духовно културно-исто­рическо­то наслед­ство

(КИН), като фактор за стимулиране на туризма и на целеви

посещения с културно-познавателни цели и за фестивални участия

2.2.5.1.

Програма - Концепция и програма за опазване и социализация на КИН като обект на туристически интерес. Програмата да включва действия и проекти, насочени към:

2.2.

2009-2013 и след това

Общинско ръковод­ство + М/ство на културата и туриз­ма + общински съвет по туризъм

 

 

 

Валоризация и специализирани действия по експонирането и популяризирането на недвижимите обекти на КИН, представляващи туристически интерес

2.2.

2009-2013 и след това

Общинско ръковод­ство + МКТ (НИПК)

 

 

 

Развитие на мрежата от културни институти, опазващи и показващи движимото КИН на региона (Исторически музей, Музей на минното дело, Художествена галерия с развитие като музей на тоталитарното изкуство)

2.2.

 

Общинско ръковод­ство + М/ство на културата и туриз­ма

 

 

 

Действия по съхраняването, популяризирането и промоцията на специфичното духовно наследство на региона като туристически ресурс

2.2.

2010-2013 и след това

Общинско ръковод­ство + М/ство на културата и туриз­ма + общински съвет по туризъм + читалищни настоятелства

 

 

 

Провеждане на „акти­вен” маркетинг и реклама за  включва­не на община Перник в изявени марш­ру­ти на поз­на­вателен и фестивален туризъм

2.2.

2010-2013 и след това

Общинско ръковод­ство + общински съвет по туризъм

 

 

2.2.5.0.1.

Проект Изработване на специализирана териториалноустройствена схема за развитие на туризма в обхвата на общините в област Перник

2.2.

2007

Областна админ. + общините от областта + Областен съвет по туризма

 

2.2.6.

Мярка - Трансформиране на местностите със земи по § 4 на

ЗСПЗЗ, с подходящи за то­ва качества и условия в селищни

образувания „вилни зони”

2.2.6.1.. 

Програма - Създаване на селищни об­разувания „вилни зони” върху земи по § 4 на ЗСППЗЗ, включваща:

2.2.

2008-

2011

Общинско ръковод­ство + МЗГ

 

 

 

‑ Проучване за определяне на зо­ните

2.2.

2008

Общинско ръковод­ство

 

 

 

- Осигуряване на кадастрална ос­нова

2.2.

2009

Общинско ръковод­ство

 

 

 

- Изработване на регулационни планове

2.2.

2010

Общинско ръковод­ство

 

 

 

- Промяна на предназначението на земеделските земи

2.2.

2010

Общинско ръковод­ство + МЗГ

 

 

 

- Изграждане на необходимата ин­фраструктура

2.2.

2010 - 2011

Община и инфра­структурни предприятия

 

 

2.2.7.

Мярка - Устройване на зони за (масов) отдих край водни площи

и в лесопаркова среда

2.2.7.1.

Програма - Устройване на зони за от­дих край водни площи и в лесопар­кова среда, включваща проекти за:

2.2.

2009-2013

Общинско ръковод­ство + общински съвет по туризъм

 

 

2.2.7.1.1. 

Проект - Определяне обхвата на зо­ни­те въз основа на устройствени проуч­вания

2.2.

2009

Общинско ръковод­ство

 

 

2.2.7.1.2. 

Проект - Създаване на публично-част­ни партньорства за устройване на зо­ните

2.2.

2010

Общинско ръковод­ство + общински съвет по туризъм

 

 

2.2.7.1.3. 

Проект - Изработване на необходими­те подробни устройствени планове

2.2.

2010

Общинско ръковод­ство + публично-час­тн. парт­ньорст­ва

 

 

2.2.7.1.4. 

Проект - Осигуряване захранване с техническа инфраструктура.

2.2.

2011-2013

Общинско ръковод­ство + публично-час­тн. парт­ньорст­ва

 

 

Върху всички тези проекти се работи в момента, като при някои резултатите вече са налице, а при други дейностите протичат малко по-бавно. Програмите и проектите на общината са напълно релизируеми, но за да се засили туристическият потгок в общината помощ трябва да окажат и самите жители на областа. Пернишка област притежава неповторим природен облик, благоприятен климат, лечебни минерални извори, богат арснал от исторически и културни ценности и забележителности. Разбира се не може да се сравнява с най-развитите туристически регойни в България, но със упорита работа по подобряване на съществуващата и изграждане на нова инфраструктура и материална база, маркетингови инструменти и желание на туристите да посетят магнетичният пернишки край, смятам че туризмат в областа има перспектива за развитие.