Големи събития през Първата българска държава Печат

Големи събития през първа българска държава

През втората половина на VІІ век на Балканския полуостров се създават благоприятни условия за възникването на нова “варварска” държава, която ще изиграе важна роля в отношенията между Изтока и Запада в европейското средновековие.Заселилите се по това време Аспарухови българи в Онгъл, бързо се запознават със сложната политическа обстановка на Балканите и умело се възползват от нея.Настаняването на варварския народ на Балканите е посрещнато с голяма загриженост от императора на Византия – Константин ІV.Повод за нападение му дали българските нахлувания на юг от река Дунав.Решителната битка се състояла на 9 август 680г., една година по-късно императора бил принуден да отстъпи земите на север от Стара планина, които вече българите владеели.Византийските хронисти лаконично споменават, че Византия се задължила да плаща ежегоден данък на българите – своеобразен откуп за поддържането на мира, с което официално е сложено началото на Българската държава.Хан Аспарух е наследен от хан Тервел.Предполага се, че Тервел е син на основателя на Дунавска България.По това време император на Византия е Юстиниан ІІ, който се справя твърде зле с ролята на ромейски василевс и през 695г е свален от престола.През 705г. хан Тервел помага  на византийския владетел да си върне престола, в знак на благодарност е почетен с титлата “кесар”, запазена само за най-близките сродници на императора.Отстъпена също е областта Загоре или Североизточна Тракия.Отново при управлението на Тервел е сключен и първия търговски договор през 716г. с византийския император Теодосий ІІІ, според него Византия признава българската власт в Загоре, взаимното предоставяне на политически бегълци и също така внасяните и в двете страни стоки, които нямат печат и пломба трябва да бъдат конфискувани, за да се пресече незаконната търговия.Така България от враг се превръща в партньор на империята.Това проличава особено добре по време на втората обсада на Константинопол от арабите през 718г.Когато българската войска блокирала арабските сили в Югоизточна Тракия и ги оставила в плен на зимата, студа и глада, окончателно спират заплахите от ислямския свят на европейския континент.С тази битка българската държава прави още една крачка към своето утвърждаване в земите на Югоизточна Европа.Авторитетът на българския владетел нараснал и заради неотклонно следваната политика за приобщаване на славянските поданици към българската политика.

През 753г. родът Дуло, който управлява в продължение на 100 години, слиза безвъзвратно от политическата сцена.Кризата в управлението продължила до 777г., като през това време владетели били Винег, Телец, Сабин, Токту, Баган, Кормисош, Кормисий.Причината е, че по-богатата част от населението искат постоянни войни, а по-бедната – мирни, търговски отношения.Другата хипотеза , е че славяните искат да участват в управлението.В резултат на проблемите в българското управление Византия, която през периода е управлявана от Константин V, провежда 9 похода за унищожението на българите, които са неуспешни.Кризата е преодоляна и на престола се възкачва хан Крум, чието управление се характеризира със значително териториално разширение и обединяване на двата етноса – славяни и българи, чрез общи закони.През 805г. българският владетел подчинява източните части на Аварския хаганат и земите между средното течение на р. Дунав и р. Тиса /в днешна Унгария/ стават гранична зона между българи и франки.В българските земи влиза Трансилвания и земи населявани от българи и славяни.През 809г. е превзета Сердика /днешна София/ - най-силната и стратегически важна византийска крепост в този  район.В отговор на това Византия насочила армията си право в сърцето на българската държава – столицата Плиска, която е опожарена.Когато дезорганизираната византийска армия започва изтеглянето си през Балкана е пресрещната от българската армия в теснините на Върбишкия проход.Решителната битка е на 26 юли 811г. и представлява систематично избиване на византийски войници и военоначалници.Възползвайки се от объркването настъпило във Византия, българските войски нахлули в Девелт и Месембрия.Предложения от Крум мир е отхвърлен и последва сражение на 22 юни 813г. на полето при Версиникия, където император Лъв V е разгромен.През 815г. се подписва мирен договор между България и Византия, който продължава 30 години.Част от клаузите по договора са запазени на Сюлейманкьойската колона.През този период владетел на българската държава е Омуртаг, чието управление е свързано  със силно развитата архитектура и масовото строителство.Възстановена е Плиска построени са мостове в Преслав и на р. Дунав.през 830г. е разрешен проблема с двете славянски племена – тимучани и абориди, които се поставят под политическата опека на Франкската държава.

През 855г. е създадена глаголицата – първата славянска азбука.Началото на българската просвета е положено във връзка с нуждите на обновяващата се българска църква.С победата си над България през 863г. Византия принуждава хан Борис да осъществи покръстването на българския народ от Константинополската патриаршия.В периода 864 – 866г. се извършва и самото покръстване от византийски духовници.

На 26 август 866г. папа Николай І приема българска делегация, която носи списък с 120 въпроса, засягащи всички сфери на държавния и ежедневния живот на новопокръстените езичници.В края на 866г. в плиска се завръщат българските пратеници от Рим, заедно с епископите Формоза Портуенски и Павел Популонски. На осмия вселенски събор през 870г. България се връща към Константинополската патриаршия, постига се и полунезависимостта на българската църква.Десет години по-късно през 880г. на нов църковен събор между Рим и Константинопол, когато двата центъра на християнството окончателно скъсват отношенията си.На този събор българската църква е обявена за автокефална, за архиепископ е назначен Стефан /Йосиф/.Борис се възползва от съперничеството между Рим и Константинопол, за да извоюва независимостта на българската  църква.От 889 до 893г. България е управлявана от Владимир Расате.Езическата реакция при неговото управление води до свикването на Преславския събор през 893г., на който се взимат следните решения:

- Симеон става владетел

- старобългарският език става официален и гръцките духовници напускат страната

- Борис предлага столицата на християнска България да бъде Преслав.

През 894г. българският пазар се премества от Константинопол в Солун, което е повод за първата икономическа война.Византия насъсква маджарите срещу България, за да отвлекат вниманието на Симеон.След защитаването на столицата от маджарите и изтласкването им в Панония /днешна Унгария/ е прекъснат мирния договор с Византия.През лятото на 896г. е битката при Булгарофигон и заедно с победата над Византия и българското тържище се връща в Константинопол.През 913г. е сключен династичен  брак, с малолетния тогава владетел на Византия, с цел Симеон да стане василеопатор.На 20 август 917г. , при битката при река Ахелой, след победата над Византия Симеон вече се подписва с титлата “Самодържец на българи и ромеи” и титолова българския епископ в патриарх, той самия се обявява за цар.България достига най-значимото си териториално разширение – опира до 3 морета.

През 927г. владетел вече е Петър.Византия му признава титлата “цар” и титлата “патриарх” на българския църковен глава.Сключва се 30-годишен мирен договор между Византия и България, подкрепен с династичен брак между Петър и внучката на Локапин – Мария /Ирина/.

През 967г. Византийския император Никофор І Фока отказва да плаща данък на България и подкупва князът на Киевска Рус да нападне България от Север.От 968 до 970г. са походите на княз Светослав в българските земи.Той превзема много крепости за много кратко време.През 971г. Североизточна България престава да съществува.През 976г. Самуил успява да възстанови североизточните територии. На 17 август 986г. в прохода Траянови врата се срещат българските войски, водени от Самуил, с византийска войска. Голямото сражение е и първото поражение на византийския император. Пленени са не само най-близките му съратници, но и шатрата и хазната му. В резултат на победата Василий II е принуден да отстъпи завладените от Йоан Цимисхи източни български земи. Българската държава се възстановява в истинските й граници.При управлението на цар Самуил от 997 до 014г. се провежда значителна за историята на първото българско царство бика, тази при село Ключ.На 29 юли в планината Беласица византийският император успява да заобиколи главната българска армия и така се стига до битката при село Ключ.В този момент Самуил не е с армията си. Василий разбива противника си и ослепява14 или 15 хиляди военнопленници оставяйки един  на всеки 100 човека с едно здраво око, за да водят другите по пътя към дома.Легендата гласи, че именно тази гледка е причината за скорошната му смърт.Цар Самуил умира на 6 октомври 1014г. Цар Иван Владислав се опитва да спре с всякакви средства инвазията на Василий II и през есента на 1015 г., след превземането на Охрид от византийците избира Битоля за главен град. По негово нареждане е изсечен Битолският надпис за строежа на крепостта (1015-1016). Прави опити да привлече като съюзници печенегите, но безуспешно. Обсажда през февруари 1018 г. крепостта Драч, където е убит в боя с византийците, а по други сведения от ръката на заговорници. След смъртта му България пада окончателно под византийска власт.