Европейската политика в областта на образованието. Лисабонска стратегия Печат

ЕВРОПЕЙСКАТА ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО. ЛИСАБОНСКА СТРАТЕГИЯ

1. Същност на европейската образователна политика

Областта “Образование, обучение и младеж” е основна компетенция на страните- членки. В Договора за Европейския Съюз тази област е правно регулирана от чл. 149 и чл. 150, определящи недвусмислено субсидиарния характер на общностната политика спрямо националните насоки на развитие.

За първи път,  вниманието на страните-членки е насочено към образованието през 1971 година, а като самостоятелна област на регулиране влиза с Договора за Европейския Съюз от Копенхаген (1992 година), като изрично е посочено, че всяка страна е отговорна за съдържанието и организацията на обучението в собствената си система.

Основният принцип, залегнал в образователната политика на ЕС е   за европейското образователно пространство като форум за обмен на идеи и добри практики. Европейското измерение в образованието произлиза от принципа на тясно партньорство между страните-членки.

Конкретно изискванията на Съюза по отношение на образованието се отчита в следните аспекти:

  • Участие на страните  - членки  в европейските образователни програми – “Сократ”, “Леонардо да Винчи” и “Младеж”. Тези програми са основни инструменти на Съюза за изпълнение на политиките в сферата на образованието и на осъществяване на интеграцията между страните-членки, както и при включване на страните-кандидатки. Чрез тези програми се концентрират и обединяват усилията на държавите за развитие на основните политики – изграждане на качествено общо образование (чл. 149 от ДЕС), развитие на професионално образование, преодоляващо рисковете от социална изолация и осигуряващо достъп до пазара на труда без ограничения (чл. 150 от ДЕС); подготовка чрез всички образователни средства за активно европейско гражданство;
  • Развитие на образователната реформа в областта на общото образование. Създаване на условия за приложение на Директивата за обучение на децата на работниците - емигранти. Проследяването на реформата изисква ясно изразени параметри на набелязаните насоки на промените и очакваните крайни цели. При осигуряване изпълнението на Директивата също е необходимо да се покаже ясно, че  този въпрос има свое продължително планиране, което да гарантира пълното приложение на изискването от момента на присъединяване на страната към ЕС;
  • Развитие на системата на професионалното образование. Вниманието е насочено главно към разработване на програми и актуализиране на съществуващи, към процедурите за придобиване на квалификация, към оптимизиране на мрежата от професионални училища и към връзка със социалните партньори.
  • Развитие на висшето образование. Вниманието в този сектор акцентира върху изграждане на системата на колежанското, неуниверситетско професионално образование; на мерките за осигуряване качество на образованието; на създадените възможности за мобилност на студентите, за преминаването им от една система в друга и за улесняване на признаването на придобитото академично образование и професионална квалификация.
  • Развитие на “европейски измерения в образованието”. Това понятие е израз на политическото разбиране, че Европейският съюз е невъзможен без възприемането и подкрепянето му от гражданските общества на държавите -членки. За провеждане на тази политика на европейско знание най-сериозно участие има образованието.

Европейските измерения включват цялото безкрайно разнообразие от начини да се популяризира обединението на Европа сред хората, особено младите хора – изучаване на европейски езици, информация за всички аспекти на интеграцията, информация за досегашния опит от присъединяване на страни към първоначалното обединение на шестте държави и очакваните последствия от разрастването на Европейския съюз до почти 30 държави, умения за работа с информационни и комуникационни технологии, за да има условия за реална интернационализация на образованието и за създаването на европейско образователно пространство. Специфични инициативи в тази насока се очакват от всички сектори на образованието, включително при взаимодействие на официалното и неофициалното образование, като тази връзка се насърчава активно.

  • Организиране на система на непрекъснато обучение чрез средните училища, университетите и неофициалните образователни институции. Рисковете от социална и трудова изолация се увеличават непрекъснато както поради бързите промени в икономиката, науката и технологиите, така и поради големите регионални неравенства в жизнения стандарт на страните-членки и още повече на кандидатките за членство в Европейския съюз. Тези различия могат да се преодоляват основно чрез качеството на притежаваните способности и умения на хората. Знанията и уменията са социален капитал, който изисква непрекъсната грижа, и това е причината обучението през целия живот да заема една от ключовите позиции при оценяване адекватността на една образователна система спрямо потребностите на съвременното общество. Системата за непрекъснато обучение изисква и подходящо изграден административен капацитет, който да обхване стратегията и изпълнението й в цялост.
  • Особена актуалност сред наблюдаваните раздели придоби областта “Учене през целия живот” след решенията на Европейския съвет в Лисабон през март 2000 година. На тази база беше разработена детайлна работна програма относно бъдещите цели на системите на образование и обучение.
  • Изграждане на “Европа на знанието” – това е стратегия на ЕС, която акцентира на значението на образованието и обучението, иновациите и изследванията както за индивидуалното развитие на отделните граждани, така и за тяхната подготовка за професионална реализация, която от своя страна спомага за увеличаване на заетостта в общоевропейски контекст.

Може да се обобщи: образователната политика на Европейския съюз няма задължителен характер, но се  наблюдава общ стремеж на страните  - членки да хармонизират образователните си системи и да се модернизират по посока увеличаване нивото на чуждоезиковото обучение, по посока получаване на повече знания и пр. Това би повишило мобилността на академичната общност, би интернационализирало образованието и пр. Тази политика набляга изключително много на развитието на е –образованието.

2. Институции  и проекти за развитие на образователните програми в ЕС

Основна институция за развитие на образователните програми в ЕС е съвета на Европа.

Съветът на Европа се стреми да отговори на развитието на съвременната образователна среда, като:

  • осъществява големи проекти за средно и висше образование, и за образование на възрастните хора;
  • подпомага обмена на идеи, опит и научни изследвания;
  • насърчава връзките, обмена и създаването на нови партньорства и мрежи;
  • стимулира признаването на образователни степени;
  • публикува практически изследвания и наръчници за служителите, които определят политиката, и за преподавателите;
  • развива сътрудничество с други европейски институции и неправителствени организации.

Образованието за правата на човека и активното, отговорно гражданско участие имат основно значение за развитието на плуралистичната демокрация. Съветът на Европа създава специални програми, чрез които помага на страните в демократичен преход да разработят нови учебни програми и помагала в тези основни области. Много служители, които отговарят за формулирането на политиката, и специалисти от практиката в страните, с наскоро установена демокрация, са обучени в тези нови подходи.

От 1996 г. насам Съветът на Европа изпълнява специална програма в Босна и Херцеговина в помощ на образованието по правата на човека чрез ежегодни летни училища за няколкостотин начални и гимназиални учители. Организацията е извършила и проучване по поръчка на Световната банка, посветено на управлението на цялата образователна система в същата страна. Съветът си сътрудничи с други организации за установяване на достъпна система за висше образование в Косово.

Проектът    Средно образование за Европа се занимава с техниките и политиките, които позволяват на средните училища да подготвят младите хора за учение, работа, мобилност, за свободното време и всекидневния живот в демократична и мултикултурна Европа.

На поредица от симпозиуми са анализирани реформите на целите, съдържанието и методите на средното образование, сътрудничеството между училищата и местните общности, обучението на учители и образователните степени. Специално внимание се отделя на продължаващите реформи в страните, с наскоро установени демократични системи. Съветът на Европа е публикувал и наръчник за средното образование, който се състои от монографии за всяка страна.

Придаването на европейско измерение на средното образование се подпомага чрез поредица от издания за практически инициативи и чрез педагогически материали с европейска тематика. Съветът на Европа е създал и мрежа от национални агенции за насърчаване на връзките и обмена между училищата. Заключенията, формулирани по този проект, са представени на национални и регионални семинари.

Като продължение на резултатите от проекта през 1999 г. Комитетът на министрите приема препоръка до държавите-членки относно реформите в средното образование.

Осигуряване на демократична сигурност, социална интеграция и образователна политика е част от функцията на Съвета на Европа като общоевропейски форум за образователна политика, насочена към демократична сигурност и социалната интеграция. Нейната цел е бързо и ефикасно да бъдат изследвани някои актуални проблеми, и по-специално:

  • да бъдат определени основните проблеми на образованието в условията на нова Европа;
  • да бъдат очертани тенденциите, насоките и възможностите в образователната политика на държавите-членки;
  • да бъде улеснен общоевропейският диалог между служителите, които вземат решения, преподавателския състав, родителите и неправителствените организации чрез обмен на информация и разпространение на нови идеи и примери за успешна практика.
  • Издадени са доклади по следните въпроси: насилие в училищата, проблеми на научното образование, нови информационни технологии в училищата, равенство в училище и стратегии за образователна реформа.

През 1997 г. СКС създава проекта "Образование за демократично гражданство". Той е насочен към преоценяване на значението на демокрацията, основана на гражданско участие, и статуса на гражданина. Основните въпроси са: какви ценности и умения са нужни за гражданското участие на всеки човек, как те могат да бъдат придобити или предадени на други хора и каква е ролята на училището в този процес?

Дейността през проучвателната фаза на проекта (1997-2000г.) е свързана с изследване на нужните умения и стратегии за обучение. Извършено е и обучение, както и един анализ на проекти за участие на обикновените граждани – т.нар. "граждански обекти" (sites of citizenship).

През настоящата фаза на проекта основна цел е помощта за разработването на политика за гражданско образование и нейното прилагане, както и създаването на мрежи за споделяне на положителния опит в държавите-членки.

Комитетът за висше образование и научни изследвания на Съвета на Европа търси отговор на предизвикателствата, пред които са изправени европейските университети и други висши учебни заведения. Комитетът е форум, на който представители на министерства и университети могат да обменят виждания и да разработят европейски програми. Сегашните приоритети се отнасят до ролята на висшето образование за обучението през целия живот, европейски изследвания на гражданската демокрация, признаване на образователните степени и реформата на законодателството за висшето образование в новите държави-членки.

Програмата Взаимопомощ за реформите в образованието  цели да помогне на новите държави-членки да реформират своите нормативни актове за висше образование. Дейността по нея включва: посещения с цел консултация; многостранни работни срещи, на които се анализират общи проблеми в развитието на висшето образование; многостранни учебни посещения; и издаването на поредица от сравнителни проучвания. Консултантски програми се разработват и в други области на образователната политика.

Проектът "Съвременни езици" на Съвета за културно сътрудничество има за цел въвеждането на по-разнообразен подход към изучаването на езици в условията на европейската гражданска демокрация. Дейността тук включва анализ на езиковата политика и очертаване на ефикасни стратегии за по-голяма диверсификация, включително разработване и пилотно въвеждане на общи европейски справочни материали. Особено значение се придава на интеркултурното образование, международното признаване на аналогични образователни степени с цел подобряване на мобилността и възможностите за работа, и учението през целия живот с цел участие в изграждащото се международно общество на образовани хора.

3. Лисабонска стратегия

Европейският съвет приема в Лисабон през март 2000 г. стратегия за развитие на Европейския съюз, която очертава нова роля в света за разширения Европейски съюз през 21 век. ЕС има нова стратегическа цел:  “за да подобри качеството на живота на своите граждани и околната среда до 2010 г. Европейският съюз трябва да се превърне в най-конкурентоспособната и динамична икономика на знанието в света, способна на устойчив икономически растеж, с повече и по-добри работни места и по-добра социална интеграция”. Това трябва да е икономика, която да има постоянен потенциал за икономически растеж и за създаване на повече и по-добри работни места за своите граждани, като не позволява социална изолация на никого. По времето когато е изработена Лисабонската стратегия, наличието на силна европейска икономика, която да инициира откриването на нови работни места, без да подценява социалните и екологичните фактори и си поставя за цел да гарантира постоянен ръст и устойчиво развитие, както и социална справедливост, се приема за даденост.

Практическите  измерения на стратегическата визия за ЕС до 2010 са както следва:

  • Бизнесът и гражданите трябва да имат достъп до евтина комуникационна инфраструктура на световно ниво. Необходимо е да се осигури всеки гражданин да има уменията за работа и живот в новото информационно общество: компютърни умения, чужди езици, технологична култура, предприемачески и социални умения. Ще се установи Европейска диплома за основни технологични умения, за да се популяризира дигиталната грамотност в Съюза.
  • Хората са основният актив на Европа и затова в новите условия не трябва да се допускат безработицата, социалната изолация и бедността. Страните членки трябва да са активни социални държави, които гарантират заплащане на труда, социално участие на всички и равнопоставеност на половете, както и предлагане на качествено здравеопазване.
  • Развитието на малкия и средния бизнес е основен акцент в Лисабонската стратегия и затова в нея се посочва, че разходите за стартиране на бизнес и бюрокрацията, която го спира, трябва да се намалят, за да се създаде комфортна среда за развитието на малки и средни предприятия.
  • В общи линии, амбицията за бъдещия Европейски съюз е той да съумява да използва най-добре европейското културно многообразие по посока на създаване на "Европейски патент" във всяка област.
  • Създаването на интегрирана Европейска изследователска зона чрез премахването на пречките за мобилност на учените ще задържи висококачествения изследователски талант в Европа и ще бъде двигател за конкурентоспособността и разбирателството на континента.

За постигането на амбициозните цели,  заложени в Лисабонската стратегия цели държавните ръководители искат “не само радикална промяна на европейската икономика, но и сериозна програма за модернизация на образователните системи и системите на социално осигуряване ". През 2002 г., държавните ръководители отиват още по-далеч, като декларират, че “през 2010 г. Европа трябва да бъде лидер по отношение на качеството на своите системи за образование и обучение”.

За да се случи това са необходимо европейските страни координирано да предприемат някои мерки в областта на образованието и обучението. Всяка от тях ще приложи мерките според своите национални особености и ще бъде насърчавана за прилагането им от сътрудничеството с останалите страни-членки на европейско ниво, чрез обмяната на опит, определянето на общи цели и усвояването на работещите добри решения от партньорите или, както се нарича в европейските институции – чрез отворения метод на координация.

През 2001 г., в изпълнение на Лисабонската стратегия, Европейският съвет за образование (съставен от министрите на образованието на държавите-членки на ЕС) приема за първи път общи цели, които трябва да бъдат постигнати през 2010 г. от системите за образование и обучение. Една година по-късно Европейският съвет за образование и Европейската комисия приемат 10-годишна работна програма, която ще се осъществява чрез отворения метод на координация. Европейският съвет (съставен от държавните глави на държавите-членки на ЕС) утвърждава тези две споразумения и по този начин те се превръщат в нова стратегическа рамка на сътрудничеството в областта на образованието и обучението между държавите-членки на ЕС.

Три са основните цели приети от министрите на образованието в полза на гражданите на ЕС и съюза като цяло, които трябва да бъдат достигнати през 2010:

  • Повишаване на качеството и ефективността на системите за образование и обучение в ЕС;
  • Осигуряване на достъп на всички граждани на ЕС до образование и обучение;
  • Отваряне на образователната към другите световни системи.

Набелязани са също така и 13 специфични цели за различните видове и нива на образование (в образователни институции, в допълнителни квалификационни форми и в придобит опит), които да превърнат обучението през целия живот в реалност. Най-общо, според тези цели, образователните системи трябва да се усъвършенстват в различните си елементи: обучението на преподавателите; основни умения; използване на ИКТ в обучението; ефективност на инвестициите в образованието; езиково обучение; професионално ориентиране и продължаващо обучение; гъвкавост на системите, която да позволява достъп на всички европейци до образование, мобилност, гражданско образование и др.