Нормативни актове - 1 Печат

Нормативни актове

НА представлява обособена съвкупност от ПН, приета по опреде­лен ред от дър­жавен орган, чрез която се ре­гулират еднородни об­щест­вени отношения. Според вида на дър­­жав­ния орган, който ги е при­ел и тяхното съдържание се делят на две основни групи:

1 законови 2 подзаконови

Законовите НАе се приемат от НС.

Според свое­то съдържание те се делят на:

- конституция

- закони

- кодекси

- нормативни укази на бившия държавен съвет

Кон­ституцията е основен НА на всяка държава, чрез кой­то се про­кла­мират основни пра­ва и свободи на гражданите и се уреждат от ин­ституциите в държавата, които трябва да ги оси­гу­рят и га­ран­ти­рат. Действащата конституция у нас е приета на 12.07.1991г.

Законът е НА на народното събрание, чрез който се уреж­дат едно­род­ни обществени от­но­шения. Вида обществени от­но­шения, кои­то законите уреждат, в съкратен вид образуват наи­ме­­но­ва­нието на за­ко­на.

Кодексът е вид закон, който цялостно урежда определен кръг об­щест­­вени отношения, така че никъде в друг НА по­ве­че тези об­щест­вени отношения не се уреждат.

Нормативни укази на бившия държавен съвет – държавния съвет по конституцията от 1971г. е бил ко­лективен държавен глава. Той е имал правото да издава укази, които имат времената сила на за­ко­­­­ни, докато НС не ги утвърди. Тогава те при­до­би­ват крайната си­ла на закона.

Законите, кодексите и нормативните укази на бившия държавен съ­вет са с еднаква юридическа сила.

Подзаконовите НАе се издават въз основа и по при­ло­жение на за­ко­ните. Такива ак­тове могат да издават МС и министрите.

НАе, които може да из­да­ва МС са:

- постановления

- правилници за приложение на закони

- наредби

Постановленията са основни НАе на МС, чрез които той уп­раж­ня­ва пра­вомощията си. Издават се в след­­ните случаи:

1, за уреждане на неуредени от закона обществени отношения

2, за утвърждаване на международни договори

3, за издаване на правилници и наредби

Правилниците за приложение на закони се издават по цялостното при­­ложение на един закон, в зак­лю­чителните разпоредби на който е изрично записано, че МС е длъжен да издаде пра­вил­­ник  не се из­дават правилници за всички закони, но това се оп­ределя от НС, не от МС.

Наредбите се издават по приложението на отделна ПН от закона. Та­зи ПН казва, че МС трябва да издаде правилник за нейното при­ло­­жение. Министрите имат пра­во да издават само наредби – всеки ми­нистър или група ми­ни­с­т­ри могат да издават наредби със съ­дър­­жа­ние като на МС.

По своята юридическа сила, НАе се нареждат в след­ния низходящ ред:

1, конституцията

2, законите, кодексите, нормативните укази на бившия държавен съ­вет

3, постановленията на МС

4, правилниците за приложенията на закони

5, наредбите на МС

6, наредбите на министрите

Практическото значение на юридическата сила се състои в това, че НА с по-малка юри­ди­ческа сила не може да про­ти­во­речи на НА с по-голяма юридическа сила. Ако въп­ре­ки то­ва е налице противоречие се прилага НА с по-голяма юридическа сила.