Коефициент на безработица 1993 - 2003 Печат

Коефициент на безработица 1993 - 2003

Увод

Проблемите, които постави българския преход пред обществото не се изчерпват само с финансовата криза, обзела страната през средата на 90-те години на миналия век. Безработицата, която е елемент на пазарната икономика не отмина България и остави отпечатък върху доходите и жизнения стандарт на българина.

Като явление безработицата е непозната за нашия трудов пазар до началото на реформите през 1989/1990 година. Държавата осигуряваше гарантирана заетост и относително еднакъв жизнен стандарт /като се изключи политическия елит от кръга приближени до властта/. Тези прийоми на социализирана държава бяха изцяло изоставени при началото на трансформацията на икономиката. По принцип безработицата е съпътстващо явление на всяка пазарна икономика, защото при действието на свободни пазарни механизми на търсене и предлагане, трудовата сила се разглежда като определен вид стока, която не винаги може да намери своя реален купувач, особено на специфичен пазар какъвто е пазарът на труда. Ето защо, още при първите симптоми на необратимия процес на реформа на неефективната планова икономика се наблюдава лавинообразен скок на безработните лица.

Безработни се оказват хора с висока квалификация, опит и трудов стаж, поради ликвидиране на цели предприятия и отрасли. Безработицата не само лишава човек от материална сигурност, тя пречи за задоволяване на важни потребности каквито са професионалната реализация и социалните взаимоотношения. Тези неблагоприятни  условия оказват влияние върху психическото състояние, мотивите, очакванията, ценностите на човека, налагат промени в неговото поведение, което може да се окаже в различна степен адекватна към създадената ситуация.

Настоящата курсова работа ще изследва коефициента на безработица за периода 1993 – 2003 година в България.

1. Цел, задачи и предназначение.

Основната цел на наблюдението на работната сила е да се осигури информация за най-важните характеристики на заетостта и безработицата в Република България. Резултатите от изследванията на заетостта и безработицата се публикуват в български статистически публикации и бюлетини, а също периодично се предоставят на аналитичните и информационните звена на редица международни организации като UNESCO, ILO, OECD, EUROSTAT и други, и се публикуват в съответните международни издания.

2. Основни дефиниции

Работна сила (текущо икономически активно население) - Лицата на 15 и повече навършени години, които влагат или предлагат своя труд за производство на стоки и услуги. Работната сила включва заетите и безработните лица.

Заети лица - Лицата на 15 и повече навършени години, които през наблюдавания период:

  • извършват работа за производство на стоки и услуги поне 1 час, срещу заплащане (в пари или натура) или друг доход
  • не работят, но имат работа, от която временно отсъстват поради отпуск, болест, бременност, раждане и отглеждане на малко дете (за периода, през който получават пълния размер на възнаграждението си), неблагоприятни климатични условия, стачка или други подобни причини.

В групата на заетите се включват лицата, работещи срещу заплащане в пари или натура; лицата, които управляват собствено предприятие, фирма или стопанство или извършват самостоятелно друга работа, за която получават доход; лицата, работещи без заплащане във фирми, предприятия, стопанства на родствени лица, членове на техните домакинства. Според статуса в заетостта лицата се класифицират в следните групи:

  • работодатели - лица, които сами или в съдружие с други лица управляват собствени предприятия, фирми, стопанства, работят под аренда или извършват друга дейност, като наемат на работа минимум едно лице
  • самостоятелно заети (самонаети) лица - лицата, които сами или в съдружие с други лица извършват стопанска дейност, работят на свободна (частна) практика, работят под аренда или извършват самостоятелно друга дейност, като не наемат на работа други лица
  • наети лица - лицата, извършващи работа, за която получават възнаграждение в пари или натура под формата на работна заплата (в т.ч. лицата на постоянен и временен трудов договор, на пълно и непълно работно време), възнаграждение по граждански договор, както и възнаграждение без договор и други в обществени организации или за частен работодател
  • · неплатени семейни работници - лицата, които работят без заплащане във фирма, предприятие и стопанство на родствено лице от същото домакинство.

Безработни лица - Лицата на 15 и повече навършени години, които нямат работа през наблюдавания период, като едновременно с това търсят активно работа през период от четири седмици, включително наблюдаваната седмица, и са на разположение да започнат работа в определен кратък период от време. За безработни се считат и лицата, които не търсят активно работа, но очакват да започнат работа, за която имат обещание, или имат работа, от която са в принудително неплатено отсъствие за срок, по-голям от един месец, ако имат обещание и определена дата за връщане на работа. Лица, извън работната сила (текущо икономически неактивно население) - Лицата, които не са заети, нито безработни през наблюдавания период. В тази група се отнасят и лицата, които са в допълнителен платен или неплатен отпуск по майчинство. Заложените в изследването критерии за определяне на лицата по отношение на икономическата активност се различават от използваните у нас други източници на информация за заетостта и безработицата, които следва да се имат предвид:

  • данните се отнасят за фиксиран период от време, т.е. те характеризират състоянието на лицата в рамките на определена календарна седмица
  • за безработни се считат не само лицата, които са регистрирани в държавните бюра по труда, а и тези, които търсят работа по други начини - чрез подаване или отговаряне на обяви за търсене на работа, установяване на директни контакти с работодатели, търсене на съдействие от роднини и познати и други
  • студенти, домакини, пенсионери и други лица също се считат за безработни през наблюдавания период, ако отговарят на посочените критерии
  • · при наблюдението на работната сила няма горна възрастова граница, до която лицата могат да се считат за безработни.

3. Обект и обхват на наблюдението

Обект на наблюдението на работната сила е населението на 15 и повече години в Република България. Наблюдението е репрезентативно - провежда се върху извадка от обикновените домакинства в страната. Анкетират се всички лица, обект на наблюдението, от домакинствата, попаднали в извадката.

4. Модел и обем на извадката

За наблюдението се използва стратифицирана по град и село двустепенна гнездова извадка с гнезда на първата степен - преброителните участъци от проведеното към 4.12.1992 г. преброяване на населението и жилищния фонд и гнезда на втората степен - домакинствата. Изборът на първата степен е с вероятностен подбор, пропорционален на населението в отделните райони, а на втората - от попадналите в извадката преброителни участъци се избират по 12 домакинства (гнезда на втора степен). Извадката за наблюдението на работната сила е формирана като подизвадка от постоянната териториална извадка, която включва 10% от всички преброителни участъци от проведеното към 4.12.1992 г. преброяване на населението.

Извадката е районирана по области и местоживеене (град, село) и включва 2000 гнезда (преброителни участъци) на първата степен. За всяко наблюдение от преброителните участъци, попаднали в извадката, се избират 12 домакинства, като във всяко следващо изследване се включват половината от домакинствата (6) от предишното изследване, а останалите се заместват с нови домакинства. Извадката обхваща около 55 000 лица на 15 и повече навършени години, живеещи в 24 000 обикновени домакинства.

За ажустиране на резултатите от наблюдението се използват данни от текущата демографска статистика за населението на страната по области, местоживеене, пол и възраст (три възрастови групи - 15-24, 25-49, 50 и повече навършени години).

Изчислени са стохастични грешки, с които са обременени данните, получени с помощта на извадката - стандартните и максималните грешки за относителните дялове p (от 0,05% до 50%) от генералната съвкупност, респ. за съответния им абсолютен брой (М).

5. Източник на информация

Информацията от анкетираните лица в домакинствата, попаднали в извадката, се събира с помощта на анкетна карта. Регистрираните характеристики включват : възраст, пол, образование, местоживеене, професия и семейно положение и икономическа активност на анкетираните лица. За безработните се получава и информация за: продължителността на безработицата, начините на търсене на работа и причините за безработицата.

6. Организационен план

Определените от Териториалните статистически бюра (ТСБ) анкетьори посещават попадналите в извадката домакинства и провеждат интервю с лицата в тях. В ТСБ попълнените анкетните карти се шифрират и въвеждат на персонален компютър. Масивите се изпращат по БУЛПАК в НСИ, където на национално равнище се извършва претегляне на първичните данни. Претеглените данни се групират по различни признаци: общо, по пол, по възраст, по местоживеене, по степен на образование, по статус в заетостта, професия, по райони и по области, и се оформят в таблици за разпространение и публикуване.

7. Периодичност

Наблюдението на работната сила се провежда обикновено два-три пъти в годината. Наблюдаваният период е една календарна седмица обикновено през март, юни и ноември.

8. Основни статистически показатели

Освен абсолютните данни за работната сила, заетите и безработните лица се изчисляват и следните аналитични показатели:

Коефициент на икономическа активност - съотношение между работната сила и населението на 15 и повече навършени години.

Коефициент на заетост - съотношение между броя на заетите лица и населението на 15 и повече години.

Коефициент на безработица (равнище на безработица) - съотношение между броя на безработните лица и работната сила.

Таблица 1.1. Справки за  безработицата в България на национално ниво  за периода  01.1991г. - 01.2000г.

Източник: Агенция по заетостта: www.za.government.bg

Година

Средногодишно

1991

255358

1992

499693

1993

600800

1994

537019

1995

434627

1996

422532

1997

536704

1998

466493

1999

527058

Таблицата показва броя на регистрираните лица в Бюрата на труда за посочения период. Анализът на данните показва, че през първата година на преходния период, безработните са сравнително най – малко. Това се дължи на факта, че икономиката все още функционира, предприятията не са ликвидирани. Резкият скок през 1993 год. се обяснява с факта, че това е годината на започване на приватизация в България, започват разпродажби, голяма част от фирмите са загубили пазарите си, извършват се ликвидации.

Намаляването на безработните лица в последващите периоди не е по причина на мерки от страна на правителството. През периода 1995 – 1997 год., България е обхваната от грандиозна икономическа и финансова криза, която практически парализира страната и  производството.

Безработицата намалява след въвеждането на валутен борд и се увеличава през 1999 год., когато и НСИ променя методиката си на изчисление на безработните лица.

Таблица1.2.ИКОНОМИЧЕСКИ АКТИВНИ ЛИЦА, ЗАЕТИ И БЕЗРАБОТНИ ПРЕЗ 1999

Източник: НСИ

Местоживеене
Пол

Брой - хиляди

Коефициенти - % на:

 

общо

заети

безработни

икономическа активност

заетост

безработица

Общо

3 387,9

2 811,0

576,9

49,2

40,8

17,0

Мъже

1 812,9

1 500,0

312,9

54,5

45,1

17,3

Жени

1 575,0

1 311,0

264,0

44,2

36,8

16,8

В градовете

2 525,9

2 137,4

388,5

54,1

45,8

15,4

Мъже

1 313,6

1 109,6

204,1

58,7

49,6

15,5

Жени

1 212,3

1 027,8

184,4

49,9

42,3

15,2

В селата

862,0

673,6

188,4

38,7

30,3

21,9

Мъже

499,3

390,5

108,8

45,9

35,9

21,8

Жени

362,7

283,1

79,6

31,9

24,9

21,9

Според получените резултати броят на икономически активните лица през ноември 1999 г. е 3 387,9 хил. или 49,2 на сто от населението на 15 и повече навършени години. При мъжете този дял е 54,5 на сто (1 812,9 хил. икономически активни), а при жените – 44,2 на сто (1 575 хиляди).

От общия брой на икономически активните лица заетите са 2 811,0 хил. или 40,8 на сто от населението на 15 и повече навършени години. Заети са 45,1 на сто от мъжете (1 500 хил.) и 36,8 на сто от жените (1 311 хил.) от населението на 15 и повече години.

Равнището на заетост в градовете и селата се различава съществено. През ноември 1999 г. 45,8 на сто от градското население на 15 и повече навършени години е било заето, а при селското население този дял е 30,3 на сто.

От общия брой на икономически активните лица безработните са 576,9 хил., от тях 312,9 хил. са мъже и 264 хил. – жени. Безработните са 17 на сто от икономически активните лица, като равнището на безработица при мъжете е 17,3 на сто, а при жените – 16,8 на сто. Съществуват различия в равнището на безработица по местоживеене – 15,4 на сто в градовете и 21,9 на сто в селата.

Таблица 1.3. Коефициенти на икономическа активност, заетост и безработица
2000 г. по местоживеене и пол

Източник: НСИ

Местоживеене

Пол

Работна сила

Лица извън работната сила -
хил.

Коефициент на икономическа активност -
%

Коефициент на заетост -
%

Коефициент на безработица -
%

 

всичко -
хил.

заети -
хил.

безработни- хил.

 

 

 

 

Общо

3 272,2

2 735,5

536,7

3 617,8

47,5

39,7

16,4

Мъже

1 741,2

1 453,1

288,0

1 583,0

52,4

43,7

16,5

Жени

1 531,0

1 282,4

248,6

2 034,8

42,9

36,0

16,2

 

 

 

 

 

 

 

 

В градовете

2 454,9

2 097,8

357,1

2 219,3

52,5

44,9

14,5

Мъже

1 271,0

1 085,2

185,8

967,5

56,8

48,5

14,6

Жени

1 184,0

1 012,7

171,3

1 251,8

48,6

41,6

14,5

 

 

 

 

 

 

 

 

В селата

817,2

637,7

179,6

1 398,5

36,9

28,8

22,0

Мъже

470,2

367,9

102,2

615,5

43,3

33,9

21,7

Жени

347,1

269,8

77,3

783,0

30,7

23,9

22,3

През декември 2000 г. безработните (според възприетите критерии в наблюдението на работната сила, съответстващи на препоръките на Международната организация по труда) са 536,7 хил. или 16,4% от икономически активното население на страната. В градовете равнището на безработица е 14,5%, а в селата – 22%. Безработицата общо за страната запазва почти същото равнище както през септември 2000 (16,2%), като в селата се наблюдава увеличение с 2,5 пункта. Няма съществени различия в равнището на безработицата при мъжете и жените - то е съответно 16,5 % и 16,2%. 47,7 хил. безработни са с висше образование, 285 хил. – със средно, а 204 хил. – с основно и по-ниско образование.

Основната причина за безработицата са съкращенията от работа – 323,8 хил. или 60,3% от безработните през декември 2000 г. са останали без работа по тази причина. 79,5 хил. или 14,8% от безработните търсят, но не могат да намерят работа след завършване на учебно заведение или отбиване на редовната си военна служба. 59,7% от безработните търсят работа повече от една година.

Таблица 1.4. Работна сила и коефициенти на икономическа активност,
заетост и безработица през декември 2002 г. по местоживеене и пол

Източник: НСИ

Местоживеене

Пол

Работна сила

Лица извън работната сила –
хил.

Коефициент на иконо- мическа активност – %

Коефициент на заетост –
%

Коефициент на безра- ботица –
%

 

всичко – хил.

заети – хил.

безра- ботни – хил.

 

 

 

 

Общо

3 248.6

2 704.4

544.2

3 461.1

48.4

40.3

16.8

Мъже

1 722.6

1 419.7

302.8

1 512.4

53.2

43.9

17.6

Жени

1 526.0

1 284.7

241.4

1 948.7

43.9

37.0

15.8

В градовете

2 471.6

2 090.0

381.6

2 172.3

53.2

45.0

15.4

Мъже

1 279.1

1 069.6

209.4

945.0

57.5

48.1

16.4

Жени

1 192.5

1 020.4

172.1

1 227.3

49.3

42.2

14.4

В селата

777.0

614.4

162.7

1 288.8

37.6

29.7

20.9

Мъже

443.5

350.1

93.4

567.4

43.9

34.6

21.1

Жени

333.5

264.2

69.3

721.4

31.6

25.0

20.8

От икономически активните лица през декември 2704.4 хил. са заети, а относителният им дял от населението на 15 и повече навършени години е 40.3%. Коефициентът на заетост в градовете е по-висок с 15.3 пункта, от този в селата. Заетостта при мъжете е с 6.9 пункта по-висока в сравнение с жените.

В обществения сектор работят 1005.2 хил, или 37.2% от общия брой заети лица, в частния – 1694.1 хил, или 62.6% от всички заети (0.2% от заетите не са посочили сектора, в който работят). От заетите в частния сектор 1333.5 хил., или 78.7%, са наети лица, и 360.6 хил., или 21.3% - самостоятелно заети (вкл. работодатели и неплатени семейни работници). Повече от половината от заетите лица са в сферата на услугите – 58.6%, в индустрията са заети 32.8%, а в селското стопанство – 8.5%.

През 2002 г. безработните лица са 544.2 хил., или 16.8% отикономически активното население. От общия брой на безработните лица 302.8 хил. са мъже и 241.4 хил. – жени. Коефициентите на безработица са съответно 17.6% - за мъжете и 15.8% – за жените.

Таблица 1.5.Работна сила и коефициенти на икономическа активност, заетост
и безработица  - 2001 и 2002 г. по местоживеене

Източник: НСИ

Местоживеене

Работна сила

Коефициент на икономическа активност -
%

Коефициент на заетост -
%

Коефициент на безработица -
%

 

всичко - хил.

заети - хил.

безработни - хил.

 

 

 

Общо

 

 

 

 

 

 

2001

3 264.7

2 628.2

636.5

48.1

38.7

19.5

2002

3 248.6

2 704.4

544.2

48.4

40.3

16.8

В градовете

 

 

 

 

 

 

2001

2 469.2

2 033.8

435.5

52.9

43.6

17.6

2002

2 471.6

2 090.0

381.6

53.2

45.0

15.4

В селата

 

 

 

 

 

 

2001

795.5

594.4

201.0

37.5

28.0

25.3

2002

777.0

614.4

162.7

37.6

29.7

20.9

Таблица 1.6.Работна сила и коефициенти на икономическа активност, заетост и безработица по местоживеене и пол през 2003 година

Източник: НСИ

Местоживеене

Пол

Работна сила

Лица
извън
работната
сила -
хил.

Коефи-
циент на
икономи-
ческа
активност -
%

Коефи-
циент на
заетост -
%

Коефи-
циент на
безра -
ботица -
%

 

всичко -
хил.

заети -
хил.

безра-
ботни -
хил.

 

 

 

 

Общо

3237.1

2825.6

411.4

3439.7

48.5

42.3

12.7

Мъже

1720.9

1497.7

223.2

1482.4

53.7

46.8

13.0

Жени

1516.2

1327.9

188.3

1957.3

43.6

38.2

12.4

В градовете

2450.9

2167.3

283.6

2190.7

52.8

46.7

11.6

Мъже

1275.3

1124.9

150.4

935.8

57.7

50.9

11.8

Жени

1175.6

1042.4

133.2

1254.9

48.4

42.9

11.3

В селата

786.1

658.3

127.8

1249.1

38.6

32.3

16.3

Мъже

445.6

372.9

72.7

546.6

44.9

37.6

16.3

Жени

340.6

285.5

55.1

702.4

32.7

27.4

16.2

В частния сектор работят 1 854.7 хил., или 65.6% от всички заети  лица. От тях 1 448.4 хил. (78.1%) са наети, 101.3 хил. (5.5%) - работодатели, 252.3 хил. (13.6%) - самостоятелно заети и 52.8 хил. (2.8%) - неплатени семейни работници. В обществения сектор са заети 964.7 хил., или 34.1% от общия брой на заетите (за 0.2 % от заетите не е определен секторът и статусът на заетост) Безработните лица на възраст 15 - 64 навършени години са 410.7 хил., а коефициентът на безработица за същата възрастова група е 12.9% Продължително безработни (от една и повече години) са 272.7 хил., или 66.3% от общия брой на безработните. Делът на продължително безработните е по-висок в селата - 68.3%, в сравнение с градовете - 65.4%. С продължителност на безработица една и повече години са 66.6% от безработните мъже и 65.8% от безработните жени.

Така представените данни са показател на динамиката на коефициента на безработица в България за изследвания период и могат да се анализират от различни ползватели – социални служби, правителствени и неправителствени организации.