ЦЕНОВА ПОЛИТИКА Печат

ЦЕНОВА  ПОЛИТИКА

Занимава се със следните въпроси.

  1. 1. Каква да бъде цената на продукта?
  2. 2. Как тя да бъде определена?
  3. 3. Какви ценови цели (стратегии) за тяхното постигане да бъдат прилагани?
  4. 4. Какви отбиви от цената да бъдат предлагани на потребителите?
  5. 5. Как да бъдат съгласувани цените с останалите елементи в маркетинговия микс на фирмата?
  6. 6. Какъв да бъде отговора на действията на конкурентите по отношение на цените?

Цената на стоката представлява паричен израз на полезността на стоката, оценена от потребителя.

В маркетинговия микс цената е най-динамичния елемент, т.е. цената най-бързо и лесно може да бъде променяна.

Върху формирането на цената играят роля следните фактори:

  1. 1. Търсене – поставя таван на цената.
  2. 2. Предлагане.
  3. 3. Фирмени разходи – преки и косвени, постоянни и променливи.
  4. 4. Финансово-кредитни регулатори – данъци, акцизи, мита, лихви, някои пряко участват във формирането на цената.
  5. 5. Конкуренти – в зависимост от типа на пазара, равнище на цените;                    по отношение на конкуренцията:

- ценовата – в основата е цената, т.е. има силно еластично търсене;

- неценова конкуренция – конкурентите се опитват да се водят помежду си по някои други характеристики – имидж, т.е. опитват се да направят търсенето нееластично.

  1. 6. Качество на стоките от гледна точка на потребителите.
  2. 7. Жизнения цикъл на продукта и други елементи на маркетинговия микс.

Основни ценови цели – производни са от маркетинговите цели.

1. Цели, свързани с печалбата.

1.1. Получаване на максимална печалбо.

1.2. Получаване на определена доходност на продажбите

2. Цели, свързани с продажби. Подцели.

2.1. Нарастване на продажбите.

2.2. Увеличаване на пазарния дял.

Изборът е между една от двете цели.

Изборът зависи от това, в кой етап от жизнения цикъл се намира продукта.

3. Цели, свързани със запазване на статуквото – такава ценова цел, при която се цели да не се провокира ценова война.

Подходи при ценообразуването – ценови политики

А. Политика на психологическо ценообразуване – към тях се отнасят:

1. Линейно ценообразуване – дават се няколко равнища на цената. Често тази политика се използва при производство с много артикули.

Крива на търсене

с ценови

прагове

2. Закръглено-незакръглено ценообразуване – форма, при която се използват нечетни цифри в края на цената. Установено е, че цени, които завършват на нечетна цифра се възприемат по-добре от потребителите ( най-често 5, 9, 0). Четните цифри се възприемат по-зле от потребителите (най-зле 4 и 8). 300, 295

Цената е определена сравнително точно (така се възприема ако е 295).

Отстъпката от цената – колко да бъде.

Някъде използват последната цифра като високо качество. Като по-изгодни завършващи на 5.

3. Престижно ценообразуване – цени, които за закръглени по този начин не носят усещане за прецизност.

4. Ценообразуване по обичай – при което се запазва една постоянна цена, която потребителите смятат за нормална за съответния вид стока и е съществувала дълъг период от време. Промените в разходите на фирмата могат да бъдат компенсирани по друг начин.

Б. Насърчително ценообразуване – прилага се от търговци. В рамките на даден период от време (месец, седмица) цените на определени стоки се понижават. Целта е да се привлекат повече клиенти. Може и под формата на две за едно.

В. Гъвкаво ценообразуване – даване на различни цени на различни купувачи – билети за пенсионери, студенти.

Г. Ценообразуване чрез преговори или договаряне – на бизнеспазарите, не е практика на потребителските пазари.