Общи закономерности на взаимодействие между организмите и средата Печат

Общи закономерности на взаимодействие между

организмите и средата

Всеки организъм живее в определена среда, характеризи раща се със строго определени компоненти, свойства и функции Среда, или среда на обитаване, или среда съществуване, или жизнена среда е част от природата, обкръжаваща организма, въздействаща му и определяща неговите най-важни функции: физио логичносъстояние,растеж,развитие,размножаване адапация др. В средата на всеки организъм влизат множество елементи с органична и неорганична природа, които са с различна значимост

за отделните видове и се използват различно, т.е., те могат да бъдат рзлично необходими, безразлични или вредни за индиви дите от различните видове. Следователн организмите използват-средата различно и не всичко, което обкръжава индивида,  е необ ходимо за съществуването му или оказва върху него едно или друго влияние. В този смисъл можем да кажем, че всеки вид притежава своя собствена среда на обитаване. Постоянна или временна среда за организмите са въздухът (тропосферата), водата (хидросферата) и кората на литосверата която най-интензивно заселен е повърхностният почвен слой. Среда на паразита е организма на гостоприемника, а за някои сапрофити тя е мъртвото органично вещество. В процеса на еволюцията на организмовия свят се форми рат все по съвършенни форми, които усвояват нови местооби тания. Първоначално животът е възникнал във водна среда, от която в процеса на еволюционното си развитие много организми са преминали на сушата, резултат на което се появяват много сухоземни растения и животни. В следствие на своята жизнена дейност  те   постепенно преобразуват   повърхностния  слой  на литосферата в почва, която активно заселват. Успоредно с това са се формирали симбиозните и паразитни форми.          Всеки организъм живее :в сложна и постоянно изменящя се среда, към която той се приспособява като я променя или регулира своята жизнена дейност в съответствие с нейните изисквания. Едно от основните качества на организма е възможността му за приспособяване към средата, което се нарича адаптация. Тя е свойство на всяка жива система, независимо от нейното ниво на организация, което възниква и се изменя в хода на еволюцията на отделните видове. Всяка среда се характеризира с комплекс от условия за съществуване, които представляват съвкупността от важните и незаменями за организма елементи на средата, с които той е в неразрйвна връзка и без които не може да живее.Тези елементи на средата се наричат екологични фактори.

В зависимост от своята природа и специфика на действие, екологичните фактори се делят на три основни групи:

I. Абиотични (Физикохимични) фактори - целият комплекс

от елементи на неживата природа, които пряко или косвено влияят на организмите. Те се подразделят на:

1. Климатични, към които се отнася целият комплекс от фактори, определящи климата в дадено местообитание като на пример слънчевата радиация, температурата, влажността, количеството на валежите, снежната покривка, атмосферното налягане, газовия състав, движението на въздуха и т. н.

2. Едафични (почвени) фактори, които включват всички компоненти и свойства на почвата като среда на обитаване от почвените организми.

3. Хидрологични - всички свойства, определящи качествата на водата като среда на обитаване от водните организми.

4. Геоморфологични (орографски) фактори всичко, което определя устройството и релефа на месността.

II. Биотични фактори. Тук се включват всички възможни форми на вътревидови и междувидови взаимоотношения. Въздей ствието на един организъм върху жизнената дейност на другите организми има най-разнообразен характер. Едни могат да служат за храна на други (ратенията на животните - фитофаги; животните на хищниците - зоофаги); за среда на обитаване - гостоприемникът за паразита или големите растения за епифитите; животните могат да способстват размножаването (при опрашването) или разпрос транението на растенията чрез семената им. Живите организми могат да оказват пряко химично или физично въздействие върху други организми или косвено, чрез изменение на свойствата състава на средата

III. Антропогенни фактори. В тази група фактори се включват последиците от съзнателната човешка трудова дейност, т.е. съвкупността от всички онези дейности на човека, който водят до преки изменения в организмте и техните групировки или косвени изменения, предизвикани от промени в обкръжаващата ги среда.  Значението на факторите е различио не само за организ мите от различните видове, обитаващи една и съща среда, но зависи и от възрастта, ола, фазата на развитие, физиологичното

състояние и др. на различните индивиди от един и същи вид. Приведената класификация няма голямо екологично значе ние тьй като не отразява динамиката на екогтогачните фактори, по-голямата чзст от които непрекъснато променят интензивността и силата на своето въздействие във времето. Този недостатък е отстранен в класификацията на руския зоолог А. Мончадски, който групира факторите на средата, отчитайки тяхната необходимост, динамика и адаптивни реакции на организмите към тях. Във -вроъзка с това той разделя факторите на:

I. Стабилни (непроменящи се) фактори, които в продълже ние на дълги периоди от време не променят силата и интензив ността на своето въздействие, поради което не влияят върху дина миката на числеността и географското разпределение на видовете. Кьм тях се отнасят  силата на земното притегляне, състава и свойствата на атмосферата, релефа на местността, магнитното поле на Земята и др.

II.Променящи се фактори. Към тях се отнасят: 1. Циклично влажността и количеството на валежите, числеността-на видовете и т. н.

В процеса на своята евоюция видовете са се приспособили към тази циклична динамика на условията на средата и тя не оказва съществено значение върху тяхната численост. Тази адаптация е генетически

детерминирана и носи наследствен характер;

2.Нециклично   (непериодично)   променящи се  фактори, които менят силата и интензивността на своето въздействие внезапно, незакономерно.  Към тази група спадат: а) абиотичтни фактори вятър,   валежи,

земетресения,   пожари;  б)  биотйчни фактори наличие  на паразитизъм и хищничество, пик на числеността на даден вид; в) антропогенни - изменения във видовия състав на съобществото или качествата на биотопа в резултат на чевешка дейност. Към тази група фактори видовете не са приспособени, поради което не могат да ги предвиждат и те оказват силно въздействие върху тяхната численост и разпространение в границите на ареала. Независимо от естеството и начина на изменение на факторите, те оказват разнообразно въздействие върху организмите и могат да се проявяват като дразнители,  предизвикващи адаптивни изменения на биохимичните и физиологични функции на организмите; като

ограничители, водещи невъзможност за съществуване на вида в определени условия на средата; като модификатори, предизвикващи морфологични и анатомични изменения в организмите;  като фактори сигнали, предупреждаващи организмите за изменения на други фактори на средата и т. н. Екологичните фактори  могат да оказват пряко и  косвено

влияние върху организмите. При това, един и същи фактор за едни организми може да има пряко, а за други косвено значение, въздействайки им през 2-3, а понякога и повече междинни звена. Например, при

засушаване предизвикано от намаляване на количеството на валежите при съчетаване с високи температури и понижена влажност, се нарушава вегитацията на растителността, при което фитофагите, нормално издържащи на тези условия, се лишават от храна, което предизвиква миграционни процеси или смърт.

Задължително условие за всички организми при взаимодействието им  с непрекъснато променящите се условия на средата е да поддържат динамично равновесие, което се нарича хомеостаз. Необходймостта от определено количество на даден факор за продуциранетo му вътре в нея в процеса на неговото изразходване от организма. В противен случай наруше ният баланс  между  изразходвзното количество   от  фактора и

попълването му ще предизвика отрицателни последици за орга низма. Поддържането на екологичния хомеостаз има динамичен характер, определящ се от това, че взаимоотношенията между компонентите на средата и организмите непрекъснато се променят, което е резултат от непрекъснато развитие на видове и изменения на средата.