Екологична структура на вида. Популация Печат
  1. Екологична структура на вида. Популация. Същност,видове          популации и техните особености.

Видът е не проста сума от индивиди, а многообразие от групировки. Той е диференциран, сложен по състав и представлява система със структура и структурни елементи.

Популация: В Биологията за първи път думата е употребена 1903 г. От датския генетик Йохансен. Той не признава влиянието на външната среда за формиране на нови белези у организма. За него ''популация'' е антоним на ''чиста линия''. Учените, които с по-близко до екологията,систематиката, палеонтологията, поставят на преден план генетичните особености на популацията. Според други учени на първ място са териториалните белези на популацията. Трета група учени подчертават функционалното единство и механизмите за поддържане на хомеостазиса. Фитоеколозите акцентират върху връзките не всяка популация с останалите компоненти на биоценозата. Във връзка с всичко това съществуват различни определения.

Опр: Екологична популация е естествено образувана или възникнала под влиянието на човека съвкупност от индивиди от един и същ вид. Те са обединени от обща теритрия и от известно генетично родство. Те са индивиди, които се отнасят към една или няколко екосистеми. Индивидите на попуацията са с идентични външни признаци, единна и специфична реакция на въздействие на факторите на средата. Популацията се характеризира със специален тип динамика на своята численост, демографска и териториална структура, общи биологични сигнални полета, който осгуряват популационния хоместазис, самостоятелното съществуване и развитие съпроводено със съответното взаимодействие със средата на обитание.

Всяка една популация е първата надорганизмова екосистема, чрез която видвете съществуват в природата. Популацията е конкретната форма на съществуване на вида. Животни с различно развита висша нервна дейност имат различни популации. Степентта на изученост на животинските и растителните популации не е еднаква. В зоологията е направено много повече. За това се дават примери от зоологията. Най-добре изучени групи са безгръбначни, птици и гризачи. Популациите се изучават и от генетиката, систематиката и др.

Видове популации: Класификацията според размера на територията има следния вид:

-          географска

-          екологична

-          микропопулация

Географските популации са най-големи териториално и населяват географски еднородна територия. Пр: Ареала на 7-точковата калинка обхваща Европа, Азия и северна Африка. В този ареал вида има 4 географски популации; Големият синигер – Европа и част от Азия и има 5 гео.популации.

Географските популации са много силно изолирани една от друга. Тази изолираност пречи за обмен на генетична информация. Поради това индивидите от една гео. популация се различават от индивидите от друга по различни морфологични и поведенчески белези: размери, цвят, плодовитост, период на размножаване.

Екологична популация: Видът много често  не заема толкова голямо пространство, а по-малки пространства,които представляват екологичната популация. Еко. Популацията заема биотопи, които се характеризират със сходни екологични условия в рамките на една биоценоза. Индивидите на всяка еко. Популация проявяват изискване към условията на средата, начина на хранене и др. Пр: При катеричките има няколко вида еко. популации според предпочитаната храна: борови, елови, дъбови и др. Индивидите от еко популацията не са ограничени пространствено и се осъществява обмен на генетична информация. Не съществуват различия по отношение на морфологията. Условията в една биоценза са разнообразни и в рамките на една еко популация възникват микро (елементарни) популации. Те са слабо изолирани една от друга и обмена на генетична информация става по-често. Микропопулациите не са самостоятелни форми на съществуване на вида. Не е задължително един вид да има географски и микропопулации, но вида реално съществува чрез своите екологични популации.

Броят на популациите на всеки вид може да бъде от 1 до хиляди. Колкото ареалът на вида е по-обширен , толква по-голям е броя на екологичните популации. Съществуват и изключения. Много популации могат да се образуват и при малък ареал. Пр: Планински местности (условията могат да са различни на малко пространство). Броят зависи и от биологичните особености на вида и от подвижността на индивидите. По-слабо подвижни видове образуват повече, но по-малки пространствено групи. При силно подвижните е обратното.

Съществуват супер (супра) популации. Това са такива големи групи от индивиди на един вид, които непрекъснато населяват огромна територия и не се разпадат на по-малки комплекси. Пр: Впочва с благоприятна структура дъждовния червей може да образува суперпопулация. Ако в пределите на суперпопулацията се доловят макар и неясни групи те се наричат субпопулации.

Броят на индивидите в популацията е видово специфичен, но зависи и от условията на средата. При насекоми могат да достигат стотици хиляди. Едрите животни са с по-нисък брой. Границите на популациите не са статично явление и се изменят във връзка с колебанията на числеността на вида. Такива изменения има при гризачи и насекоми, които при масово размножаване разширяват ареалите си, а в години на депресия ги намаляват.

Класификация според способностите на популациите за възпроизводство:

-          независими – популации, които са способни да се възпроизвежат и ако има имиграция то тя не играе съществена роля в репродукцията им.

-          полузависими – могат да се възпроизвеждат, но имиграцията от други популации забележимо допринася за повишаване на числеността.

-          зависими популации – раждаемостта не компенсира смъртността и без имиграция популацията загива.

-          псевдопопулации – напълно неспособни да се възпроизвеждат и изцяло зависят от притока на имигранти.

-          периодично възникващи популации – образуват се в неблегоприятни за живот стации и обикновено се създават при рязко повишаване на числеността на постоянните популации

-          хемипопулации – съставени само от индивиди на пределена възраст. Населяват различни биоценози. Пр: комарите – яйцата, ларвите и какавидитенаселяват водни биоценози, а имагото-суха среда.