Болести на дихателните пътища Печат

Болести на дихателните пътища, причинявани от замърсяването на въздуха

Рак на белите дробове – много специалисти смятат, че няколко вида атмосферни замърсители са концерогенни, т.е. причиняват ракови заболявания. Между тях е бензопирена, аз- бета, никела и берилия. Въглеводорода бензопирен може да навлезе в белите дробове от няколко източника – от дима, по- пучаван при изгарянето на каменните въглища и изхвърлян от комините на промишлените предприятия, или от пушека, про- извеждан от канцерогенните бели пръчици, известни повече като “цигари”. Доказателство е, че молекулите на бензопирена неутрализират ресничестия защитен механизъм на дихателни- те пътища.

Емфизем – както може да се види на фиг.7, когато възду- хът навлезе в белодробните алвеоли, кислородът преминава през техните стени в капилярите, докато въглеродният двуо- кис се движи по обратния път – от капилярите през алвеолите. Общата дихателна повърхност на 300-ата милиона алвеола е колкото площа на един тенискорт.При издишването важна роля играе еластичната съединителна тъкан в стените на алве- олите. Тя причинява еластичност и на самите алвеоли, така че  те се свиват и изтласкат въздуха навън към бронхите и най-накрая вън от организма на човека. При лицата, страдащи от емфизем, тази еластична съединителна  тъкан в стените на ам- веолите постепенно деградира и се разрушава. В резултат на това болният от емфизем вдишва с лекота, т.е. пълни без уси- лия белите си дробове с въздух.Издишването му обаче е зат- руднено, поради което в алвеолите се задържа повече въздух, отколкото би трябвало при нормално издишване.При следва- що вдишване белите дробове вече се препълват. Този процес се повтаря много пъти, докато алвеолите се издуят като бало- нчета и няколко съседни се слеят в едно. При това стените им и капилярите в тях се разрушават. Крайният резултат на този процес е значителни намаляване на дихателната повърхност, чрез която се осъществява газовата обмяна.Следователно в особено тежките случаи на емфизем клетките в цялото тяло на болния ще страдат от кислороден недостиг. За да компенсира този недостиг, сърцето ускорява движението на кръвта по съ- довете.Гръдния кош на емфизематиците се издува – получава се т.нар. “пилешки гърди”.

Хроничен бронхит -  възпалително заболяване на бронхите, причинено от множество фактори от физикален, химичен, бактериален или вирусен произход. Пушачите и алергичните лица са особено предразположени към заболяването. От голямо значение са сезонният и професионалният фактори. Най-важните болестни признаци са кашлицата и отделянето на храчки. Кашлицата е почти постоянна, с периоди на зачестяване и затихване. Тя е влажна, с редовно отделяне на белезникави до жълто-кафяви храчки, по-често сутрин и преди обяд. При напреднал хроничен бронхит се появява постоянен задух. Болните често имат главоболие, безсъние. Обикновено хроничният бронхит протича с периоди на изостряне и подобрение. Често усложнение на хроничния бронхит е пневмонията, белодробния емфизем, бронхиекта-

зийната болест, белодробното сърце, дихателна и сърдечна недостатъчност. Лечението е консервативно. Прилагат се антибиотици, химиотерапевтици, спазмолитици, болкоуспо- кояващи, отхрачващи средства. Забранява се тютюнопушенето и злоупотреба с алкохол. Отстраняват се вредните предизвик- ващи и предразполагащи фактори. Усложненията на хронич- ния бронхит се лекуват в болнични заведения. Прогнозата на нелекувания хроничен бронхит е сериозна. Усложненията допълнително влошават прогнозата. Профилактиката се състои в отсраняване на всички предразполагащи и причинни фактори и ефективното лечение на ост- рия трахеобронхит и бронхиолит.