Кръвта същност и криминалистична характеристика Печат

КРЪВТА – СЪЩНОСТ И КРИМИНАЛИСТИЧНА ХАРАКТЕРИСТИКА

Кръвта се отнася към съединителната тъкан, макар че клетъчните елементи са плаващи, а междуклетъчната субстанция е течна. Състои се от кръвни клетки и течна плазма и пренася хранителни вещества, отпадни продукти, хормони и имунни тела. Съставлява приблизително 1/12 част от теглото на човека.

По отношение на криминалистическата й характеристика е важно да се отбележи ,че кръвта се подлага на класификация според наличието или отсъствието на антигени и според този критерий се разделя на четири групи: А, B, АB и Нулева. Освен това, според наличието или отсъствието на така наречения Rh фактор, кръвта се дели на положителна и отрицателна , в зависимост от наличието или отсъствието му. Значението на това деление помага да се изключи като заподозрян дадено лице, чиято кръвна група не отговаря на тази от откритата следа. Обратното обаче , не е вярно – съвпадението на кръвната група изобщо не може да бъде самостоятелен критерий да се определи дадено лице, като заподозрян, а би било абсурдно да се определи като виновен.

През 1992 година в Научноизследователския институт по криминалистика и криминология към МВР е внедрен метод за изследване на ДНК от ядреноносните клетки, налични в веществените доказателства от човешки произход. С тази стъпка значително се повишава значението на следите от кръв, тъй като може със сигурност ( тоест с пренебрежително малък шанс за грешка) да се установи съвпадение или несъвпадение между двата изследвани обекта – тоест да се идентифицира дадено лице като извършител или не на разследваното престъпление. В световен план се работи и вече има успешно извличане на ДНК от клетки без ядро – това става посредством анализ на митохондриална ДНК по метода на секвенирането.( Повече по темата за ДНК.)

Освен идентификационно значение или възможност за определяне на груповата принадлежност ( чрез кръвната група може да се смали кръга от заподозрени) , кръвта способства и за разкриване на определени обстоятелства по случая: По нейния вид, форма, размери и разположение може да се съди и за механизма на извършеното престъпление.Например капка с гладки контури и диаметър 2 см се образува върху хоризонтална повърхност при падане от около 20 см.Капка с диаметър 2.5 см, в която кръвта е концентрирана в периферията и под форма на цвят от маргаритка, се образува при падане от височина 1.3 м и т.н. Заключения относно скоростта и момента на падане не бива да се правят въз основа на прекалено малки петна кръв.Съвсем дребните капки може всъщност да представляват пръски, отделили се или съпровождащи по-големи капки кръв във въздуха. Когато обаче е налице голям брой малки капки , те може да са причинени в момента на падане на по голяма капка. Колкото е по малък диаметърът на капчиците, с толкова по-голяма скорост е станало съприкосновението с повърхността.Пръските могат да подскажат какво е било местоположението на жертвата и на заподозрения по време на нападението.Например забележими пръски по стената , мебелите или предметите зад жертвата говорят за вероятно прострелване с огнестрелно оръжие.Малките , отделени една от друга пръски обикновено имат еднаква заоблена форма на сълза.В тези случаи “опашката” на капката винаги е насочена в посоката на движение в момента на падане. Дребните, отделили се във въздуха пръски наподобяват попови лъжички и обикновено имат по-тясна и по-издължена форма от подобните на сълза самостоятелни капки.По-заострения край на тези пръски винаги сочи обратно , в посоката , от която са дошли. Формата на следите , които оставя кръвта , не зависи от възрастта или пола на жертвата. Тъй като кръвта в човешкото тяло е с постоянна температура и обикновено е изложено само за кратко на условията на околната среда, температурата на въздуха, налягането и влагата оказват много слабо влияние върху нея.

СЛЕДИ ОТ КРЪВ – ОТКРИВАНЕ, ФИКСИРАНЕ, ИЗЕМВАНЕ

Следите от биологичен произход са особена категория - те са част или продукт на живия организъм и много бързо се повлияват от неблагоприятното въздействие на околната среда. Под въздействие на слънцето и топлината те бързо губят имунологичната си активност.Затова се препоръчва иззетите биологични следи да се сушат на стайна температура, на проветриво място, без пряко въздействие на слънцето, парно и електрически прибори.По аналогичен начин химическите фактори оказват неблагоприятно, разрушаващо въздействие върху белтъчната конфигурация на следите. Силните киселини и основи унищожават напълно биологичните следи. Алкохолните и органичните разтворители пък фиксират белтъчната молекула и водоразтворимите белтъци се превръщат в неразтворими, което ги прави негодни за изследване, или информацията е твърде ограничена или непълна.Освен това белтъчната природа на следите от биологичен произход са добра основа за развитие на бактериална флора. Установено е, че микробните екземи трансформират протеините и довеждат до невъзможност изследването на кръвта или до получаване на лъжливи резултати.

Следи от кръв могат да бъдат намерени най-вече при престъпления против личността – убийства, изнасилвания, нанасяне на телесни повреди и други. Търсят се и при транспортни и други престъпления. Малка, но съществува и вероятността такива следи да бъдат открити например при кражби с взлом – когато извършителят се е самонаранил, докато е преодолявал препятствие(счупил прозорец с гола ръка, закачил се за плета)

Следите от кръв се търсят и откриват най-вече по време на огледа, но е възможно това да се случи и при други процесуални следствени действия – претърсване и изземване. Нещо повече – търсеният обект по време на претърсването може да бъде именно следа от кръв – оцапани дрехи, оръжието на престъплението и т.н.

Как се откриват следите от кръв? – Отначало се изграждат версии за това, къде могат да те могат да бъдат открити. Това е така наречения вероятностен метод. Важно е да се отбележи ,че той би трябвало да има отношение само относно приоритетното изследване на дадени части от местопроизшествието спрямо други, но не и относно изключването на места, където е малко вероятно да има следи. При все това при по-големи площи и при малък ресурс е невъзможно да се изследва всичко. След изграждането на версии се преминава към фактическото изследване на местопроизшествието. То се изразява в наблюдение с невъоръжено око, с лупа, на обикновена светлина или на живачно-кварцова лампа, чрез обработката с химични вещества. Живачно-кварцовата лампа излъчва ултравиолетови лъчи, които кръвта поглъща , като по този начин интензивността на оцветяването на местата, където има петна от кръв се увеличава. Това е особено полезно, когато става въпрос за обекти в червен цвят ( килими, мебели и др.) или на места където кръвта е проникнала надълбоко. Друг начин за откриване на такива петна е фотографирането в инфрачервени лъчи, който разкрива и наличието на измити петна от кръв. Трябва да се прави разлика между фотографирането като способ за откриване на веществени доказателства и в качеството му на способ за фиксирането им. При търсенето на следи от кръв е необходимо да се знае , че по цвета не може да се определи дали конкретното петно е от кръв , или от някакъв оцветител или друго вещество.Ярко червения цвят е присъщ само на прясната кръв върху бял фон .След няколко дни същото петно става червено-кафяво.След четиринадесет дни –тъмно кафяво , а след няколко месеца то получава сив оттенък. Върху процеса на изменението на цвета на кръвта влияят редица фактори , особено светлината.Преките слънчеви лъчи превръщат червеният цвят на кръвта за един ден в кафяв , а при разсеяна светлина този процес продължава до седмица.На тъмно и прохладно място цветът остава червен до две седмици. Друг фактор който оказва влияние е влагата.При наличие на такава –той е сив , а при загниване –зеленикав.Трети фактор е повърхността , върху която се намира кръвта.Върху метални предмети цветът се изменя значително по-бързо , а върху платове по-бавно.Интересно обстоятелство е , че ако попадне върху книжни тапети , кръвта приема цвета на тапета.

Освен посочените методи на изследване чрез ултравиолетови и инфрачервени лъчи, в горния абзац беше посочена като възможност и обработката с химични вещества. Конкретно са известни три основни способа:

  • Проба с помощта на 3-процентов разтвор на водорода (кислородна вода) При нанасяне върху петно от кръв се получава реакция , при която се образува бяла пяна ( хемоглобина се свързва с кислорода). Бяла пяна, обаче се получава и взаимодействие с някои други органични вещества.Също така стари следи от кръв не могат да бъдат открити с кислородна вода.
  • Проба с бензидин.Този реактив се приготвя в 2 части бензидин , 10 части лимонена киселина и 5 части бариев нитрат.Преди да се използва, се разтваря във вода в съотношение 1/10 от чаена лъжица в ? чаша вода.С приготвения реактив се намокря тампон , които се доближава до края на петното.При наличие на кръв петното се оцветява в яркосин цвят.
  • Луминол.При обработка на петно от кръв с луминол се оцветява в синьо.

Относно фиксирането, на първо място абсолютно задължително е откритата следа да се фиксира в протокола за съответното процесуално следствено действие , тъй като в противен случай тя няма да получи качеството на веществено доказателство. Кръв на местопроизшествието може да бъде открита под различни форми и в зависимост от това се описва по различен начин в протокола:

  • Локви се образуват при изтичане на кръв върху хоризонтална непопиваща повърхност;
  • Пропиванията са характерни за порести , текстилини и хигроскопични материали;
  • Просмуквания се образуват от движението на кръвта между близко стоящи или докосващи се повърхности.Причината за просмукването е в притежаванoто от кръвта повърхностно напрежение;
  • Стичания се получават в резултат на попадането на кръвта върху вертикални или наклонени повъхности;
  • Капки и пръски се образуват от силно струяща кръв или при движение на предмети, зацапани със свежа кръв.Капките и пръските се различават помежду си по диаметъра.Следите със сравнително еднакъв диаметър, по голям от 0.7 см , се отнасят към капките , а по малките и с различен размер-към пръските ;
  • Зацапвания се образуват в резултат на динамично съприкосновение на повърхности, между които се е намирала кръв;
  • Отпечатъци са отражение на кървавата повърхност на един обект върху друг при статичен контакт ;
  • Петна са събирателно понятие, използвано в случаите на затруднения да се определи точният вид на кървата следа;

В конкретно разглеждания случай, след като се открият, следите от кръв се фиксират и чрез фотографиране , много желателно – цветно. По снимката определено няма да може да бъде изследвана ДНК, но пък може да се открият други често много важни обстоятелства по делото.

След като са открити и фиксирани , следите следва да бъдат иззети.Желателно е следата да бъде иззета заедно със следовъзприемащия субект. Когато това е невъзможно от течна кръв се изземва малко количество върху чиста бяла памучна марля.Марлята се изсушава при стайна температура, опакова се в хартиен плик, надписва се и се запечатва. Изсъхнала кръв върху гладки предмети се изстъргва върху парче чиста хартия, което се сгъва внимателно и се поставя в хартиен плик. Люспи от изсъхнала кръв върху почва се събират.Ако не се открият люспи , но има суха , напоена с кръв и изсъхнала вече почва –се взема добре напоена бучка.Тя се опакова в памук и твърда опаковка , за да се предотврати нейното разрушаване.От мокра и зацапана с кръв почва се изрязва голям къс, който се изсушава на стайна температура и се опакова.Пробите от торища се транспортират веднага , защото микрофлората в тях бързо разгражда кръвта. Когато се предполага , че престъпникът се е мил, водата от утайници на мивки, от легени, вани и други съдове се събира и се прецежда през четирислойна марля.Марлята се изсушава при стайна температура и опакова , а водата се запечатва в чисти съдове и се изпраща веднага за изследване. Кръв върху сняг или лед се изземва заедно с носителя.Мекият сняг с кръвта се поставя върху четирислойна марля за разтопяване в затоплено помещение , а стопената вода се събира в чист съд.Марлята с поетата частично кръв се изсушава при стайна температура , водата се затваря в чисто шишенце и се представят веднага за изследване.Ако в пробата има замърсители (тиня, растителни отпадъци и др. ) , се извършва двукратно прецеждане и втората марля се използва за изследване.Кръв върху мазилка се покрива с чиста хартия.Върху хартията се залепва по-голямо по парче тиксо , което да обхваща и мазилката около петното.Това фиксиране позволява откъртването със скалпел на необходимото количество от основата заедно с кръвта.Пробата се опакова , така че материалът да не се разруши (разпраши ) , а опаковката се надписва.Задължително се взема контролна проба от участък извън петното.Суха кръв от кожата на човек се изземва чрез изстъргване , избърсване с минимално количество овлажнена с физиологичен разтвор марля , изрязване на зацапани с кръв косми ( в този случай се изземват и чисти косми за контрола) Едва забележими следи от кръв в междупапиларното пространство на пръстите и дланите се изземват чрез няколкократно прекарване по участъка на навлажнен с физиологичен разтвор бял конец.Тънки и малки по размер части от растения с кръв по тях се изсушат чрез разпъване върху картон и фиксиране с карфици.След това се опаковат между бяла хартия и картон. Дебелите части от растения (стеблата) се поддържат свежи до лабораторията чрез увиване на срязаната основа с лигнин или памук , напоени с глицерин и вода в съотношение 1:1.Мокрите обекти се изсушават на въздух , далече от вентилатор , пряка слънчева светлина и топлина.Обекти със суха кръв не трябва да се затварят херметично в пластмасови и стъклени флакони и контейнери.

При изземване често се допускат следните грешки:

  • Забавяне изпращането на веществени доказателства иззети от местопроизшествието;
  • Веществените доказателства с петна, наподобяващи кръв, се опаковат и изпращат мокри или още влажни;
  • Не винаги се изпраща контрола от обекта, от които е иззет биологичния материал (място без кръв в съседство до петното);
  • Изпращане за изследване на твърде малко количество от петната биологичен материал, което затруднява експерта;
  • Събиране на предмети с петна, без да се опакова всеки обект пооделно, както и поставянето им в един кашон;
  • Недопустимо е да се поставят в един кашон дрехите на пострадалия и дрехите на уличения;
  • Недопутимо е кръв или друг биологичен материал да се изземва с органични разтворители (спирт, ацетон, етер, хлороформ и др.);
  • Някои следователи ,за да обърнат внимание на експерта, очертават петната с тебешир (карбонат-алкално действащо вещество) , мастило или цветен молив (химическо вещество), което може да увреди антигенната структора на биологичния материал;
  • Опушване на кървави следи с йодни пари или пулверизиране с нинхидрин.

 

ИЗСЛЕДВАНЕ НА СЛЕДИ ОТ КРЪВ: СЪДЕБНОМЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА НА ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА ОТ БИОЛОГИЧЕН ПРОИЗХОД

Правната форма на изследването на следи от кръв е съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства от биологичен произход.Трябва да се прави разлика между посочената експертиза и биологичната, тъй като в практиката често се бъркат. Основната разлика е ,че при втората обекта на изследване не са вещества от човешки произход. Характерно за съдебномедицинската експертиза като цяло е ,че има собствена нормативна уредба – Наредба №23 от 18.05.2004 година за съдебномедицинските, съдебнопсихиатричните и съдебнопсихологичните експертизи, където са налице определени основания, при които назначаването й е задължително.

В лабораторията експертът е длъжен да се запознае с документите за назначаване на експертизата и по конкретно дали постановлението е подписано от следователя, подпечатано и изведено от съответната следствена или оперативна служба;да извърши оглед на пакетите (опаковка, надпис, печат) и да установи съответства ли съдържанието им на отразеното в постановлението на следователя.При несъответствие или нарушаване на запечатването и опаковката се съставя констативен протокол, уведомява се съответния орган, назначил експертизата , а експертът отразява това в съдебнобиологичната експертиза.

Към съдебнобиологичната експертиза при изследване на кръв обикновенно се поставят следните въпроси:

  • От кръв ли зацапванията (петната) по представените обекти;
  • Каква е видовата принадлежност на кръвта (човешка или животинска) , ако е животинска- какъв е видът на животното.Ако кръвта е човешка , каква е груповата и принадлежност по система АВО?В случай на съвпадение на кръвните групи на убития и на уличения, кръвта да се диференцира и по други кръвни системи или ако е необходимо изследване по метода на ДНК , се поставя въпрос-кръвта по вещественото (те) доказателство (ства) да се профилира и се съпоставя с ДНК –профилите на уличените и пострадали лица;
  • При човешка кръв да се определи регионалният и произход (менструална, от нос или от някой друг орган) и от кога датират петната
  • Да се определи количеството на изтеклата кръв и образувалите се от нея следи;
  • Какъв е механизмът на образувалите се следи от кръв по веществените доказателства;
  • Дали кръвта принадлежи на новородено или на възрастен човек и др.