Грижи за болен с изгаряния Печат

Грижи за болен с изгаряния

Септична рана- е рана която е замърсена (гнойна)

Асептична  рана – е рана която е незамърсена (чиста)

Увреждането на тъканите под бъздеиствието на увеличените тъкани и под действието на различни химични средства (киселини и основи) се нарича изгаряне.

Изгарянето протича не само с нарушението на тъканите, но и с общи изгаряния: например засягат се обмяната на веществата.

Една от най-характерните местни увреждания е на покривните тъкани кожа и лигавица. С увеличаване пропускливоста на капилярните стени, което води до загуба на течности ( кръв, плазма, вода, белтъчни ). При по дълбоки изгаряния се получават некрози вследствие на коагулацията на белтъчните.

Видове изгаряния според причинителя:

  1. Термични изгаряния-това са най-честите, получават се вследствие на запълваните вещества;
  2. Електрични изгаряния-озгаряния от електричен ток;
  3. Химични изгаряния-поражения, които се получават при контакт на тялотос основи, киселини и техните съединения, тук характерното е резорбиране на тази част от химичния агент;
  4. Лъчеви изгаряния-при рентгенови лъчи – радий, кобалий те се придружават от развитието на лъчева болест :

Видове изгаряния в зависимост от степента на изгаряне:

  1. I –степен ( 1g )-при нея се получаеа оток и зачервяванена кожата след като преминат повърхностния слой епителизира;

II. II –степем ( 2g )-при него поражението е по дълбоко, появяват се мехури изпълнени с течност, раните епителизират по късно след 10-12 дни;

  1. III А –степен ( 3g )-при това се засяга част от дебелината на кожата мастните и потните жлези са унищожени. Раните се епителлизират по-бавно за15-20 дни от периферията към центъра;
  2. III Б – степен ( 4g )-най-тежки поразени са тъканите, съдовете, мускулите и костите:

За определяне на  % на засегнатата повърхтност на тялото има така нареченото правило  - правило на деветките – определени области от човешкото тяло представляват  9 % от неговата повърхтност

v      Глава и шия – 9 %

v      Горен крайник – 18 %

v      Гърди и корем – 18 %

v      Гръб – 18 %

v      Бедро – 18 %

v      Подбедрица и ходило – 9 %

v      Перинеум и генеталий – 1 %

Клинична картина

  1. фаза на термичния шок започва от момента на изгаряне и продължава до 72 h, дължи се на болката; загубата на вода и плазма и се следи за тежестта на термичния шок:

ü       Почасова диуреза-водата намалява с 50ml общия си обем;

ü       ЦВН-нормата е 50 – 120ml воден стълб – 50и под 50ml се говори за намаляване на обема на циркулиращара кръв за вливания;

ü       Хематокрит-стойности45 – 50%се говори за хемоконцентрация, налагат се големи вливания, следят се пулс, артериално налягане, ЦВН, дишане, хемопоказатели, диуреза и може да се стигне до анурия;

II. фаза след 72h токсико-инфекция. Причинява се от резорбция на токсини от тъканен и бактериален произход, а при хемопоказатели започва да действа химичния агент. Продължава 20 – 25 дни. Могат да се получат различни усложнения от страна на вътрешните органи.

  1. фаза на възтановаване след 20 – 25 дни раните от 2 и 3 степен са епителизират, а тези от 3б и 4 степен са покрити с гранулации. Общото състояние се подобрява, температурата спада, подобрява се апетита, болните с изгаряния от 3б и 4 степен се прилагат за оперативно лечение.
  2. фаза на ранева кахекдия при обширни и дълбоки изгаряния след 30 – 35 дни, болните отслабват, раните не гранулират, не епителизирват, наблюдава се трудно лечими анемии, хемопротеинемии. Появяват се нови усложнения от страна на вътрешните органи, а стари заболяванив рецидивират. Има голяма опасност от екзитус.

V. фаза на последния от изгариниянаблюдава се ръбове ( хипо и хипертонични ръбци ), колоиди, контраптури, ставите опъват, кожата е тънка без косми и потни фоликули. Лечението се провежда съобразно фазите.

  • При първа фаза се прави активна реанимацияглавно с хипоголемия.

Инфузионни разтвори се изчистват по този начин.

  1. Ниско молекулни разтвори – количество в % по 0,75 см3;
  2. Високо молекулни разтвори и плазма – прилага се кръвопреливане в края на 1 денонощие заместваща и поддържаща инфузионна терапия;
  3. ½ от инфузионната терапия през първите 8h останалите през след 16h. Освен инфузионното лечение борба с болката и различни аналгетици;
  4. Води се борба с дихателна недостатъчност, със  сърдечно съдовата недостатъчност, включва се антибиотична терапия, витамини.

Смяна на превръзката след 5 – 8 дни (ако няма увеличаване на температурата и обилна секреция ), честите превръзкиводят до разкъсвания на новия епител. Във 3б и 4 степен пациентите се подготвят за операция за пластика. Наричаща се авто или авопластика.

Превръзка на септична рана

Извършва се в септична превързочна или ако отделението няма такава, след превключване на асептичните се правят септичните превръзки. Септичната рана е замърсена, инфектирана и гнойна. Превръзките се степенуват започва се с по-леките. След започване на обработка на септична рана МС не участва в други манипулации. Гнойните и септични рани могат да бъдат с усложнения.

Изисквания с цел профилактика на оперативните рани - индивидуално лечение; индивидуален превързочен пакет или компрес; индивидуални прибори; смяна на ръкавиците при всеки болен.

Локалното лечение и превръзките целят ограничаване разпростреността на некрозите, резорбция на продуктите от тъканно разпрстранение и интоксикация. Правилното и навреме направена превръзка намалява болката и позволява оздравяване.

Първата фаза е на раневи процес:

При антисептичната рана се прави суха превръзка целта е добре отчистване на секретите. Превръзките с хипертонични разтвори

С 10 % разтвор на натриевхлорид – предизвиква се усилена мембранна секреция. Отстраняване на бактерии, токсини и тъкани те по бързо се елиминират.

Превръзките с антисептични разтворисе прави с йодасепт ( течен когато раната е суха и унгвенткогато-е влажна ). Локални антибиотици-взема се материал за микробиологично лечениесъс стерилен танпон от възпаленото място, но не и от участаци където има кръв и се прави антибиограма.

Видове рани според наранения агент;

Определение за рана – нарушение не целостта на кожата и подлежащата тъкан, като има опасност за входна врата на бактериална инфекция, локално и дифузно нарушение целосста на тъканите от външен причинител.

  • Порезна_vulnus skissum
  • Контузна_v. contusom
  • Разкъсна_v. racelatum
  • Контузно-разкъсна
  • Прободна_v. punctum
  • От ухапване_v. morsum (от насекоми_insectibus; oт змия_v. m. serpentivus)
  • Огнестрелна_v. sclopetarium

Лечение:

  • Зависи от вида на раната;
  • Количеството икачеството на инфекцията;
  • От изминалото време;

Характеристики налечение:

  • Навременно _6, 8 най-късно до 12 h;

Задачи- ограничаване на инфекцията;

Цел на лечение-превръщане на септичната рана в асептична

Средата да е без бактерии – асептична рана и бактериален замърсител.

Характеристики на асептиката :

  1. С гладки ръбове;
  2. Нормално кръвоснабдени;
  3. Със запазени жизнеността на тъканите;
  4. Без напрежение;
  5. Винаги първично зараства;

Видове зараствания:

  1. Първично-sanatio perprima
  2. Вторично-sanatio persecundam
  3. Sanatio sub. Crustam

Първия  тряе от 6 – 8дни обикновенно, само оперативните рани, тези които е направена навременна обработка.

Условия – зоната на увреда да не е голяма, ръбовете да са гладки, добре кръвоснабдени, добре сплеснатис птрвия шев, липсват хематоми и чужди тела в раната.